Решение № 1418 от 14.11.2024 г. на Административен съд - Монтана по дело № 247/2024 г.

Производството е по реда на чл.215, ал.1 и ал.3 от Закон за устройство на територията (ЗУТ) във вр. с чл.145 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК). Образувано е по повод Протест на Прокурор в Окръжна Прокуратура Монтана, с който се иска да се бъде прогласено за нищожно Решение №144 от Протокол №7/25.04.2024г. на Общински съвет Монтана, с което на основание чл.21, ал.1, т.11 от Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл.127, ал.6 и чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ е одобрен проект за частично изменение на общ устройствен план на Община Монтана, с който част от УПИ VIII, кв.95 по действащия ПУП на гр.Монтана се променя устройствената зона от „Озеленяване-паркове и градини“ в „Жилищна зона с малка височина в градска среда и в селата“(Жм), с показатели за застрояване на устройствената зона съгласно Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, съгласно чертежа. В протеста се поддържа, че оспореното решение на органа на местното самоуправление е нищожно тъй като не е в предвидената форма, допуснати са съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с проведеното обществено обсъждане и е налице съществен порок при прилагането на материалния закон, който е свързан със съществено противоречие с разпоредбата на чл.62а, ал.2 от ЗУТ. В съдебно заседание, протестиращия прокурор поддържа протеста си и моли да бъде уважен при доводи изложени в него. Ответната страна, чрез пълномощника си адвокат Д., оспорва протеста и моли да бъде отхвърлен като неоснователен. Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид основанията посочени в протеста, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на административния акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното: Протеста е подаден от надлежно легитимирано лице, прокурор, на който съгласно разпоредбата на чл.215, ал.3 от ЗУТ е предоставена такава възможност, тоест е процесуално допустим и в съответствие с разпоредбата на чл.127, т.5 от Конституцията на Република България. Разгледан по същество протеста е ОСНОВАТЕЛЕН, като съображенията за това са следните: Предмет на спора е дали Решение №144 от Протокол №7/25.04.2024г. на Общински съвет Монтана, с което на основание чл.21, ал.1, т.11 от Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл.127, ал.6 и чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ е одобрен проект за частично изменение на общ устройствен план на Община Монтана, с който част от УПИ VIII, кв.95 по действащия ПУП на гр.Монтана се променя устройствената зона от „Озеленяване-паркове и градини“ в „Жилищна зона с малка височина в градска среда и в селата“(Жм), с показатели за застрояване на устройствената зона съгласно Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, съгласно чертежа, е нищожен административен акт. Административния орган е мотивирал издаване на протестираното решение с постъпила Докладна записка на Кмета на Община Монтана с док.№08-01-105/11.04.2024г., като решението е взето с поименно гласуване с мнозинство 23 гласа „за“, 0 глас „против“, 3 „въздържал се“. От фактическа страна по делото се установява следното: С решение №659 от Протокол №26/23.11.2017г. на Общински съвет Монтана (л.129 по делото) е одобрен Общ устройствен план на Община Монтана. От Акт за публична общинска собственост №6829/24.07.2023г. (л.19 по делото) и от Скица №15-830654/02.08.2023г. (л.79 по делото) се установява, че Община Монтана е собственик на ПИ с идент. 48489.6.817 с площ от 7709 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за спортен обект, който по действащия ПУП е част от УПИ VII, кв.95 с конкретно предназначение „за озеленяване и спортно строителство“. От Нотариален акт №17, том I, рег.№354, дело №8/2023г. (л.14, 15 по делото) и от Скица №15-96620/30.01.2023г. и №15-96634/30.01.2023г. (л.53, 54 по делото) се установява, че Н.Н. В. е собственик на ПИ с идент. №48489.6.805 с площ от 33 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), ПИ с идент. №48489.6.806 с площ от 741 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м) и ПИ с идент. №48489.6.810 с площ от 232 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м). От Нотариален акт №181, том I, рег.№2817, дело №142/2020г. (л.16, 17 по делото) и от Скица №15-883025/28.09.2020г. (л.54, 55 по делото) се установява, че М. Д. М. е собственик на ПИ с идент. №48489.6.700 с площ от 2150 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди. С Решение №41 от Протокол №3/21.12.2023г. на Общински съвет Монтана (л.111 по делото) е дадено съгласие за изработване на проект за частично изменение на ОУП на Община Монтана, с който част от УПИ VIII, кв.95 по действащия ПУП на гр.Монтана да се променя устройствената зона от „Озеленяване-паркове и градини“ в „Жилищна зона с малка височина в градска среда и в селата“(Жм), с показатели за застрояване на устройствената зона съгласно Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Със Заявление №24-00-363/10.04.2024г. (л.98 по делото) е внесен за одобрение проекта за изменение на ОУП на Община Монтана ведно с приложения (л.75-97 по делото). От извлечения от местен и национален вестник (приети на л.100-103 по делото) се установява, че Община Монтана е публикувала съобщение за обществено обсъждане във връзка с предвиждано изменение на ОУП на Община Монтана. От Протокол за проведено обществено обсъждане (л.108 по делото) се установява, че на 26.01.2024г. в 10, 00 часа в сградата на Община Монтана е проведено обществено обсъждане свързано с проект за частично изменение на ОУП на Община Монтана, с който за част от УПИ VIII, кв.95 по действащия ПУП на гр.Монтана се променя устройствената зона от „Озеленяване-паркове и градини“ в „Жилищна зона с малка височина в градска среда и в селата“(Жм), с показатели за застрояване на устройствената зона съгласно Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (списък на присъствалите лица на л.109, 110 по делото). С Решение №144 от Протокол №7/25.04.2024г. на Общински съвет Монтана, с което на основание чл.21, ал.1, т.11 от Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ е одобрен проект за частично изменение на общ устройствен план на Община Монтана, с който част от УПИ VIII, кв.95 по действащия ПУП на гр.Монтана се променя устройствената зона от „Озеленяване-паркове и градини“ в „Жилищна зона с малка височина в градска среда и в селата“(Жм), с показатели за застрояване на устройствената зона съгласно Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, съгласно чертежа, е нищожен административен акт. Административния орган е мотивирал издаване на протестираното решение с постъпила Докладна записка на Кмета на Община Монтана с док.№08-01-105/11.04.2020г., като решението е взето с поименно гласуване с мнозинство 23 гласа „за“, 0 глас „против“, 3 „въздържал се“. От така описаната фактическа обстановка, съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза, стига до следните правни изводи: Административният акт е издаден от компетентен административен орган. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.127, ал.6 от ЗУТ, общият устройствен план се одобрява от общинския съвет по доклад на кмета на общината. Тъй като в случая се променя изменение на общ устройствен план с промяна на устройствена зона „Озеленяване-паркове и градини, приложим е реда на чл.62а, ал.3, т.2 от ЗУТ, съгласно който общинският съвет с мнозинство от две трети от общия брой съветника е овластен да променя предназначението на територии и поземлени имоти (предвидени за озеленени площи), тоест налице е компетентност на административният орган, тъй като решението е взето от компетентният административен орган с необходимото мнозинство. Неоснователно в протеста се поддържа, че в случая не е спазена предвидената форма на административният акт. В оспореното решение са посочени фактически и правни основания въз основа на които е взето. Изрично е посочено, че приетото частично изменение на ОУП е на основание чл.21, ал.1, т.11 от Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл.127, ал.6 и чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ, като изрично е посочено, че основанието е Докладна записка на Кмета на Община Монтана с док.№08-01-105/11.04.2024г. Неоснователно в протеста се поддържа, че оспорения административен акт е издаден при съществено нарушение административнопроизводствените правила, тъй като имало ненадлежно проведено обществено обсъждане на проекта за частично изменение на ОУП. Това е така, тъй като в случая е спазен реда предвиден в чл.127, ал.1 от ЗУТ за разгласяване на проекта за частично изменение на ОУП, чрез интернет страницата на Община Монтана, разгласена е датата и мястото на общественото обсъждане, включително чрез местен и национален ежедневник и самото обществено обсъждане е проведено. Обстоятелството, че в протокола от общественото обсъждане е отразено самото му провеждане и са приложени списък с лицата присъствали на него е достатъчно за да се приеме, че такова е проведено, тъй като липсва изрично законово изискване какво следва да съдържа протокола от провеждането му. В тази връзка следва да се кредитират свидетелските показания на свидетеля П. Ц., която изяснява, че общественото обсъждане е проведено след запознаване с проекта за частично изменение на ОУП и са задавани въпроси от присъстващите. С оглед изчерпателност би следвало да се посочи, че Община Монтана е провела надлежно разгласяване на проекта за частично изменение и е посочила по предвидения ред датата и мястото на общественото обсъждане, тоест протокола е отразил само присъствалите лица и провеждането на общественото обсъждане, което щеше да е осъществено дори и при липсата на присъствие от граждани и организации. Основателно в протеста се поддържа, че оспореният административен акт е нищожен, тъй като е издаден при особено съществено нарушение на материалния закон, което е в степен налагаща обявяването акта за нищожен. Това е така, тъй като решението на органа на местно самоуправление е в противоречие с разпоредбата на чл.62а, ал.2 от ЗУТ, съгласно която не може да се променя предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в общите или в подробните устройствени планове на урбанизираните територии за озеленени площи, които не са реализирани, освен на части от тях за изграждане на елементи на техническата инфраструктура или на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. С така действащата редакция на материално-правна норма е въведен ограничителен режим, доколкото принципно законът забранява променяната на предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в общите или в подробните устройствени планове на урбанизираните територии за озеленени площи, които не са реализирани. В тази връзка настоящият съдебен състав отбелязва, че изцяло кредитира заключението на вещото лице арх.Т., което изяснява, че съгласно действащия ОУП на Община Монтана, имотите предмет на частичното изменение на ОУП попадат в устройствена зона „Озеленяване“, а с приетото изменение ще попадат в устройствена зона „Жилищна зона с малка височина в градска среда и селата“, както всъщност е посочено и в сами административен акт. Съществено в случая е да се посочи, че с разпоредбата на чл. 62а, ал. 1 от ЗУТ, промяна на предназначението въобще е недопустима при реализирано предвиждане на ОУП, определящо предназначението на територията или поземления имот за озеленена площ, като с разпоредбата на чл. 62а, ал. 2 от ЗУТ са предвидени изключения по отношение на части от такива територии и поземлени имоти с нереализирано предназначение, които са предвидени за изграждане на елементи на техническата инфраструктура или на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. В настоящия случай видно от самото оспорвано решение на Общински съвет Монтана и административната преписка по него, включително и Докладна записка на Кмета на Община Монтана с док.№08-01-105/11.04.2020г., не е предвидено изграждане на елементи на техническата инфраструктура или на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Това са единствените две изключения, които законът предвижда, и при които може да бъде променено предназначението на част от имота, предвиден в общия или в подробния устройствен план за озеленени площи, които не са реализирани, тоест не са налице основанията, които дават възможност да се приложи хипотезата на чл.62а, ал.2 от ЗУТ, както основателно поддържа прокурора. По делото не е спорно, че Община Монтана е собственик на ПИ с идент. 48489.6.817 с площ от 7709 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за спортен обект, който по действащия ПУП е част от УПИ VII, кв.95 с конкретно предназначение „за озеленяване и спортно строителство“. В тази връзка следва да се посочи, че от приетата съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице арх.Т. изрично изяснява, че всички имоти предмет на частичното изменение на ОУП попадат в зона „Озеленяване“, тоест след като тези имоти се засягат от частичното изменение по действащия ОУП, а по предназначение са предвидени за озеленяване, с оспореното решение на Общински съвет Монтана е налице промяна на предназначението на имотите която е в особено съществено нарушение на материалния закон налагаща обявяването на административния акт за нищожен. С оглед изчерпателност следва да се посочи, че в ЗУТ е предвидена процедура и определени условия, които задължително следва да бъдат изпълнени, като нормите, уреждащи тази материя, са императивни, тоест тяхното изпълнение е задължителна предпоставка за законосъобразността на воденото административно производство, като в случая предвид допуснатото нарушение на материалния закон следва да се приеме, че протестираното решение е нищожно. Това е така, тъй като в правната теория се приема, че при особено тежък и съществен порок на основанието по чл.146, т.4 от АПК, който подлежи на преценка във всеки конкретен случай, с оглед на неговите специфики, административният акт може да бъде прогласен и за нищожен - например когато актът е изцяло лишен от законова основа или когато е налице пълна липса на условията, уредени в хипотезата на приложимата правна норма, или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон и от нито един орган. В конкретния случай, оспореният административен акт е със съдържание, каквото не би следвало да съществува въз основа на действащия спрямо възникналото правоотношение материален закон, тоест представлява акт, изцяло лишен от законова основа. Налице е особено тежък порок, правещ невъзможно съществуването на акта и определящ го за нищожен - в тази насока константна практика на ВАС по аналогични дела, като например Решение №4496/10.04.2024г. по адм.дело №11812/22г. При този изход на делото и направеното искане от прокурора за присъждане разноски по водене на съдебното производство изразяващи се в заплатена такса за публикуване на оспорването в Държавен вестник, ответника следва да заплати на Окръжна Прокуратура Монтана разноски по делото в размер на 30 лева. Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че протестираното Решение №144 от Протокол №7/25.04.2024г. на Общински съвет Монтана, с което на основание чл.21, ал.1, т.11 от Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл.127, ал.6 и чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ е одобрен проект за частично изменение на общ устройствен план на Община Монтана, с който част от УПИ VIII, кв.95 по действащия ПУП на гр.Монтана се променя устройствената зона от „Озеленяване-паркове и градини“ в „Жилищна зона с малка височина в градска среда и в селата“(Жм), с показатели за застрояване на устройствената зона съгласно Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, съгласно чертеж, следва да бъде обявено за нищожно, предвид което на основание чл.172 ал.2 АПК, настоящият състав на Административен съд Монтана