Решение № 199 от 20.9.2019 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1371/2019 г.

Производството е по реда на Глава ХХІ-ва от НПК. Образувано е по протест на Районна прокуратура- гр. Пловдив и жалба на адв. Й.Д., в качеството му на повереник на гр. ищец и частен обвинител П.Т., срещу присъда № 100/ 28.03.2019 г. на Районен съд- Пловдив, ХХ-ти нак. състав, постановена по НОХД № 3298/2018 г. по описа на същия съд, с която подсъдимият С.К. е бил признат за невинен и оправдан по възведеното му обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал. 3 предл. последно б. „а“ вр. с чл. 343 ал. 1 б.“б“ вр. с чл. 342 ал. 1 от НК. Отхвърлен е бил предявеният спрямо него от П. Васков Т., чрез законния му представител О.Т., гр. иск в размер на 6 500 лв., а направените по делото разноски е постановено да останат за сметка на Държавата. В протеста на Районна прокуратура- Пловдив и допълнението към него се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт, превратно тълкуване на доказателствата по делото. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, осъдителна присъда. В жалбата на адв. Д.- повереник на частния обвинител и гр. ищец П.Т. се твърди неправилност на присъдата, постановяването й при съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и явна несправедливост. Не са изложени конкретни доводи по направените оплаквания. Присъдата се обжалва изцяло- и в наказателната, и в гражданската част. Иска се отмяната й и постановяване на нова присъда, ангажираща и наказателната, и гражданската отговорност на подсъдимия. Представителят на Окръжна прокуратура- Пловдив поддържа протеста и допълнението към него изцяло, счита и жалбата на частния обвинител и гр. ищец за основателна. Жалбата се поддържа изцяло от законния представител на частния обвинител и гр. ищец - със същото оплакване и същото искане. Подсъдимият и защитата му изразяват становище за неоснователност на жалбата и протеста. Искат присъдата да бъде потвърдена. Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, направеното възражение в жалбата, изразеното от страните пред настоящата инстанция и след като провери атакувания съдебен акт изцяло, съобразно правомощията и задълженията си по чл. 313 и 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Протестът и жалбата са допустими. Депозирани са от страна в процеса, която има процесуално призната възможност да атакува постановения съдебен акт. Подадени са в срока за обжалването му. Атакуваната присъда следва да бъде отменена извън наведените в протеста, допълнителния протест и жалбата оплаквания, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, от категорията на „абсолютните“. Съображенията на настоящия съдебен състав за това са следните: Първоинстанционната присъда е постановена при нарушение на съдопроизводствените правила, визирани в 33, ал. 5, чл. 305 ал. 3 и чл. 310, ал. 2 от НПК, по естеството си представляващо особено съществено такова по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, за наличието на каквито основания съдът е длъжен да следи служебно и без да е изрично сезиран от страните. В разглеждания случай, с оглед повдигнатото против подсъдимия С.К. обвинение по чл.343 ал. 3 предл. последно б. „а“ вр. с чл. 343 ал. 1 б.“б“ вр. с чл. 342 ал. 1 от НК, съгласно чл. 28, ал. 1, т. 2 НПК наказателното дело е било разгледано и решено като първа инстанция от съд в колективен състав - съдия и двама съдебни заседатели. Видно от отбелязването върху съдебния акт, присъдата (на л. 184 от НОХД № 3298/2018 г. на ПдРС) е била подписана при особено мнение на председателя на състава. В съответствие с изискването на чл. 310 ал. 3 от НПК, особеното му мнение е отразено при подписването на диспозитива на присъдата. Мотивите на присъдата са били изготвени по- късно, което е допустимо съобр. регламента на чл. 308 от НПК. Изготвените такива на л. 187-194 от НОХД 3298/2018 г. на РС-Пловдив отговарят на изискванията на 310 ал. 2 предл. 2 от НПК. По делото са налице и 2 бр. „мотиви“ към „ решение по дело ОХ 3298/ на ХХ нак. състав“, съставени и подписани поотделно и самостоятелно от всеки от формиращите мнозинството на състава съдебни заседатели. Всеки един от тях е удостоверил писмено, че представя собствените си (“моите“) мотиви, които единствено той е подписал. Т.е по настоящата присъда са налице 3 броя мотиви. Правната теория и съдебната практика са последователни и единни във виждането си, че присъдата представлява логическо единство от диспозитив и мотиви. Тези части са различни етапи от формирането на вътрешното съдийско убеждение, което не може да бъде многозначно и противоречиво. Мотивите са органическа част от присъдата и съдебната практика неизменно поддържа, че липсата им е безусловно основание за отмяна на съдебния акт. За да бъдат правновалидни, следва да съдържат общото волеизявление на няколко лица (формиращи изискуемия събр. чл. 28 от НПК състав на съда) и да удостоверяват авторството на това волеизявление. Трябва да бъдат подписани от всички членове на състава. Различията в мнението на членовете на съдебния състав е възможност, регламентирана чрез института на „ особеното мнение“- чл. 33 ал. 5, чл. 310 ал. 2 и ал. 3 от НПК.