Решение № 436 от 12.12.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 904/2024 г.

Производството е по реда на чл.341 ал.1 чл.419-425 НПК. Образувано е по искане на и.ф.Главен прокурор на РБългария за възобновяване на производството по НОХД №134/23г. по описа на РС – Костинброд и отмяна на постановеното по делото определение от 28.04.2023г., с което е било одобрено споразумение по реда на чл.381 от НПК относно вида и размера на наказателната отговорност на осъдения Y. A. A. / Я. А. А./, поради допуснати процесуални нарушения на закона и процесуалните правила – чл.348 ал.1 т.1, 2 и т.3 от НПК и на основание чл.419 ал.1, чл.420 ал.1 предл.последно, вр. чл.422 ал.1 т.5 вр. чл.424 ал.1 и чл.425 ал.1 т.1 от НПК. Изложени са съображения, че посоченият съдебен акт не подлежи на касационен контрол, а са били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, като наложеното наказание било явно несправедливо. При одобряване на споразумението не бил приложен закона, който е следвало да бъде приложен, тъй като съдът не е съобразил обстоятелството, че към момента на извършване на деянието, осъденият А. е бил непълнолетен. Налагайки му наказание от пет месеца лишаване от свобода съдът не приложил разпоредбата на чл.64 ал.1 от НК за настаняването му във възпитателно училище-интернат. В конкретния случай липсвала една от изключващите предпоставки на чл.64 ал.4 б“а“ и „б“ от НК. Настоящото осъждане било повторно по отношение на подс.А., но това не изключвало приложението на правилото по ал.1 на чл.64 от НК, тъй като посочените предпоставки на ал.4 следвало да са налице кумулативно. Правилното приложение на закона изисквало, ако наложеното наказание на непълнолетния осъден е под една година лишаване от свобода и неговото изпълнение не е отложено по реда на чл.66 от НК на основание чл.64 ал.1 от НК съдът да го настани в ТВУ или да му наложи друга възпитателна мярка, щом като не са налице посочените в ал.4 обстоятелства – осъждането да е повторно, деецът да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода и срокът на наказанието лишаване от свобода не е по-малък от шест месеца или алтернативно – деецът вече да е изтърпял наказание лишаване от свобода. В случая според Главния прокурор не били налице обстоятелствата по чл.64 ал.4 от НК, поради което правилното приложение на материалния закон изисквали да се приложи разпоредбата на чл.64 ал.1 от НК. В този смисъл била и съдебната практика – Р№505/27.12.2012г. по н.д. №1558/2012г. на ВКС и Р№36 от 5.02.2014г. по н.д. №2036/2013г. на ВКС. На следващо място в искането се твърди, че наложеното наказание на осъденото лице било явно несправедливо, тъй като не било съобразено предходното осъждане на А. по нохд №748/2022г. на РС–Сливница, което било за друго такова престъпление, извършено четири месеца преди датата на деянието по НОХД №134/2023г. на РС Костинброд и била налице повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК. И двете престъпления осъденият извършил при наличието на три обстоятелства, налагащи по-тежка правна квалификация – по т.1, т.3 и т.5 на чл.281 ал.2 от НК, като при извършване на деянието по нохд №134/2023г. осъденият е управлявал МПС като неправоспособен водач. Липсата на поправителен ефект от наказанието наложено му по нохд №748/2022г. проличавал в извършеното последващо престъпление от същия вид – това по нохд №134/2023г., сочещо на престъпна упоритост и завишена обществена опасност на дееца, налагащо увеличаване размера на наложеното наказание. При одобряване на споразумението били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила съгласно чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК, тъй като съдът е одобрил споразумението, без да предложи промени в него при нарушение на материалния закон и налагайки явно несправедливо наказание. В съдебно заседание осъденият не се явява, но се представлява от служебния му защитник В. Т.. Призован е бил и преводач от арабски език, който се е явил, но е бил освободен. По отношение на Я. А. съдът е провел щателно издирване, при което не е бил установен, поради което производството е гледано в негово отсъствие, без да се накърнява правото му на защита. Изискани са по делото и са приложени надлежни справки, че същият не се намира в арестите или затворите на страната. От Държавната агенция за бежанците при МС е отговорено, че му е бил отнет представения хуманитарния статут на бежанец с Решение №15927/27.10.2023г. на председателя на ДАБ-МС, като нямат информация къде се намира към датата на изготвяне на справката. Многократно Я. А. А. самоволно е напускал бежанския център в гр.София, ул.“•••“№ •, като от 1.05.2023г. е в неизвестност. От Министерство на правосъдието отдел „Миграция е отговорено, че първоначално сирийският гражданин е бил настанен в с.•••, ул.“•••“№9, но от докладните записки на полицейските служители от 6 РУ СДВР посетили адреса е видно, че същият не е открит, а от разговор със собственика на имота е установено, че лицето е регистрирано на адреса, но никога не е живяло там. Липсва информация за редовни документи и законен статут на пребиваващ на територията на РБългария по отношение на Я. А. А.. От получените данни от ГД“ГП“ не се установява А. да е преминал границите на страната, но се отбелязва, че тази информация не е напълно достоверна, предвид ползваните данни от автоматизираната информационна система на МВР /АИС/. Прокурорът поддържа искането съобразно мотивите изложени в него и моли да бъде уважено. Служебният защитник адв.Т. намира искането за основателно и също моли да бъде уважено. И двете страни не излагат други съображения в съдебното заседание, придържайки се към мотивите на изготвеното искане за възобновяване на и.ф.Главен прокурор на РБългария. Апелативния съд, като прецени изложените в искането на и.ф.Главен прокурор доводи, становищата на страните и материалите по делото, намира за установено следното: Искането за възобновяване е подадено в срока по чл.421 ал.3 от НПК, от лице което има право на това срещу влязъл в сила акт, подлежащ на контрол по реда на чл.424 ал.1 вр. чл.419 от НПК. Същото е ДОПУСТИМО, а разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО поради следните съображения: С определение от 28.04.2023г. по НОХД №134/2023г., с което е било одобрено споразумение, РС Костинброд III н.с. е признал подсъдимия Y. A. A. / Я. А. А. за виновен в извършване на престъплението по чл. 281 ал.2 т.1, т.3 и т.5 вр. чл.63 ал.1 т.3 и т.5 от НК за това, че на 25.04.2023г. около 20.30 часа в С.Шума, общ.Годеч, обл.Софийска, като непълнолетен, но като разбиращ свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага противозаконно подпомагал като превозвал чужденци – три лица сирийски граждани чрез използване на МПС л.а. марка „ БМВ Х5“ с рег №•••••••• собственост на Ц. Ю. П., извършено по начин, опасен. за живота на лицата – без съответна водаческа правоспособност и по отношение на повече от едно лице, поради което и на основание чл. 281 ал.2 т.1, т.3 и т.5 вр. чл.63 ал.1 т.3 и т.5 вр. чл.54 ал.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 5/ пет/ месеца, което на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС е постановил да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, към което съдът е присъединил кумулативно предвиденото в чл.281ал.2 вр. чл.63 ал.1 т.5 от НК наказание „обществено порицание“ за срок от 5 /пет/ месеца, което е постановил да бъде изпълнено чрез уведомление поставено на известния му адрес гр.София, ул.“•••“№ • А – адресът на бежанския център. На основание чл.59 ал.1 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият Y. A. A. / Я. А. А. е бил задържан, а именно от 25.04.2023г. до датата на сключване на споразумението, което е постановено да бъде приспаднато при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“. На основание чл.306 ал.1 т.3 от НПК съдът се е произнесъл и по въпроса на чл.68 ал.1 от НПК, с оглед последиците на споразумението като влязла в сила присъда и е преценил деянието извършено на 25.04.2023г. по НОХД №748/2022г. по описа на РС Сливница наказание 4 /четири месеца/ лишаване от свобода, изтърпяването на което е било отложено с изпитателен срок от 2 /две / години на основание чл.66 ал.1 от НК. Видно от данните за съдимостта на Я. А. А. със споразумение съгласно Определение №262/ 2.11.2022г. по НОХД №748/2022г. по описа на РС Сливница същият е бил признат за виновен за престъпление по чл.281 ал.2 т.1, т.4 и т.5 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 и т.5 вр. чл.54 от НК за това, че на 31.10.2022г. около 1.30 часа в гр.Сливница ул.“Патриарх Евтимий“срещу №32 с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага противозаконнои подпомагал като превозвал четирима чужди граждани от Сирия чрез използване на моторно превозна средство лек автомобил „Нисан Алмера“ с рег № ••••••••, извършено по начин опасен. за живота на лицата, без съответна водаческа правоспособност, в това число и по отношение на повече от едно лице, както и лице ненавършило 16- годишна възраст, за което съдът му е наложил наказание 4 /четири/ месеца лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок 2/две/ години, както и „обществено порицание“.По същото дело НОХД №748/2022г. по описа на РС Сливница Я. А. А. е бил признат за виновен и за това, че по същото време и място на 31.10.2022г. е управлявал моторното превозно средство „Нисан Алмера, като си е служил с 2 бр. табели с рег.№••••••••, издадени за друго МПС – лек автомобил „Рено Лагуна“ с рама VF1B560512932183 – престъпление по чл.345 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.4 и т.5 вр. чл.54 ал.1 от. НК, за което му е наложил наказание 3/три / месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл.66 от НК с изпитатален срок от 2/две/ години. На основание чл.23 ал.1 от НК на Я. А. А. е било наложено едно общо най-тежко наказание за срок от 4/четири/ месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 2 /две/ години. На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК е приспаднато времето, през което Я. А. А. е бил задържан – от 31.10.2022г. до датата на одобряване на споразумението – 2.11.2022г. Поради това, че деянието по нохд №134/2023г. РС Костинброд е било извършено в изпитателния срок по НОХД №748/2022г. по описа на РС Сливница е постановено от РС Костинброд подсъдимия Y. A. A. / Я. А. А. да изтърпи и наказанието лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ месеца наложено му по НОХД №748//2022г. на РС Сливница в сила от 02.11.2022г. Постановено е също съгласно чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС наказанието да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. При тези обстоятелства основателен се явява наведения в искането довод за нарушение на материалния закон съгласно чл.348 ал.1 т. 1 от НПК за допуснато от решаващия съд нарушение на чл.64 ал.1-4 от НК. Действително към момента на налагане на наказанието 5 месеца лишаване от свобода от РС Костинброд осъденият е бил непълнолетен, тъй като не е навършил 18г. / роден на ••••••••г./ и не са преценени обстоятелствата по ал.3 и 4 на чл.64 от НК, които ако са били правилно обсъдени от решаващия съд, същият е щял да стигне до извод, че следва да освободи осъдения А. от изтърпяване на наказанието и да го настани във възпитателно училище интернат или да му наложи друга възпитателна мярка то ЗБППМН, което не е направено, видно от протокола за одобряване на споразумението от 28.03.2023г., с което е постановено наказанието 5/ пет/ месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно при“ общ“ режим. В нарушение на закона РС Костинброд е допуснал одобрение на представеното от прокурора споразумение с правна квалификация по 281 ал.2 т.1, т.3 и т.5 вр. чл.63 ал.1 т.3 и т.5 от НК по вмененото на подс.А. обвинение. Правилната правна квалификация на осъщественото от Я. А. А. престъпно деяние е по чл.281 ал.3 вр. 281 ал.2 т.1, т.3 и т.5 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.2 и т.5 от НК, тъй като е било реализирано от дееца при условията на „повторност“. Същият вече е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление по чл.281 ал.2 т.1, т.4 и т.5 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 и т.5 вр. чл.54 от НК от РС Сливница по НОХД №748/2022г. в сила от 2.11.2022г., като копие от това споразумение е надлежно приложено към материалите от досъдебното производство. Независимо от това, че към момента на разглеждане на делото от РС Костинброд обвинение във връзка с чл.28 ал.1 от НК на Я. А. А. не е било повдигнато, данните за неговата съдимост са били налични по делото в това число към момента на одобряване на споразумението и същият е третиран, както от държавното обвинение, така и от съда като осъждано лице. Констатираното нарушение е отстранимо чрез повторно обсъждане на искането от страните за одобряване на сключеното помежду им споразумение от първоинстанционния съд в контекста на повторна преценка за наличието на основанията за исканото одобряване, както и повторна преценка на правилната правна квалификация на осъщественото от А. престъпно деяние. Основателни са и наведените в искането на и.ф.Главен прокурор доводи за допуснато от решаващия съд съществено нарушение на процесуалните правила съобразно чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Това е така, тъй като РС Костинброд е нарушил чл.14 вр. чл.382 ал.7 от НПК и е одобрил споразумението в нарушение на закона, без да изпълни задълженията си за обективна, всестранна и пълна преценка на всички доказателства по делото. От друга страна съдът е разполагал с процесуални възможности – можел да върне делото на прокуратурата без да одобри споразумението или да предложи промени в него, съобразно нормата чл.382 ал.5 от НПК, което да обсъди със страните, като по този начин е можел да преодолее нарушението на материалния закон, но не е направил това, а е предпочел да одобри споразумение при очевидно нарушение на закона. На следващо място при тези данни от съдебното минало на осъденото лице основателен е и доводът за явна несправедливост на наложеното наказание, което е определено в минимални размери на наказанието лишаване от свобода макар и при условията на чл.54 ал.1 от НК вр. чл.63 от НК. В случая, както бе посочено и по-горе не са били съобразени данните от съдебното минало на дееца, който няколко месеца по-рано е бил осъден за подобно деяние с висока обществена опасност – трафик на мигранти през границите на страната, при няколко квалифициращи обстоятелства, използване на моторно превозно средство без наличие на водаческа правоспособност, в това число и по отношение на лице ненавършило 16 годишна възраст, което наказание в минимални граници очевидно не е изиграло поправително и превъзпитателно въздействие по отношение на лицето. В конкретния случай атакуваният съдебен акт не отговаря на изискванията на закона, противоречи на съдебната практика и обуславя претендираните от молителя нарушения на чл.348 ал.1 т.1, 2 и т.3 от НПК, което налага отмяна по реда на възобновяване на одобреното споразумение от 28.04.2023г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Костинброд. Водим от горното и на основание чл.425 ал.1 т.1 вр. чл.422 ал.1 т.5 от НПК Апелативният съд –София НО 9 н.с-в