Решение № 767 от 13.3.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 650/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Д. И. С. с адрес: [населено място], [улица], ет. 3, подадена чрез адвокат З. И. от Адвокатска колегия - Благоевград, с адрес за призовки и съобщения: Б., [улица], срещу Разрешително за паша № 002019/13.06.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Национален парк Пирин“ в частта му за отказа, получен от разликата между заявеният със Заявление за издаване на разрешително за паша № НПП-350/21.04.2023 г. брой животни – 54 и броят животни по издаденото разрешително – 10. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспореното разрешително за паша, поради издаването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материално-правни разпоредби – основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Твърди се, че издаденото разрешително за паша в оспорената му част е немотивирано, тъй като административният орган не е посочил фактическите и правни основания за предоставянето на разрешително за по-малък брой животни от заявения от жалбоподателя, както и на основата на какви критерии е направен подбора за разпределение на пасищните площи между отделните заявители. Иска се разрешителното за паша в частта му на отказа получен от разликата между заявения от жалбоподателя брой животни – 54 и броят животни по издаденото разрешително – 10, да бъде отменен или изменен. В съдебно заседание оспорващият, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата и в допълнително представени по делото писмени бележки доводи за незаконосъобразност на оспорената част на процесното разрешително за паша. Претендира присъждане на направените в производството разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по жалбата - Директорът на Дирекция „Национален парк Пирин“, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че е налице яснота и прозрачност при работата на определената комисия, която разглежда и оценява подадените заявления за паша на територията на Национален парк „Пирин“. Подробни съображения за неоснователност на жалбата са изложени в представени по делото писмен отговор по жалбата и в писмени бележки. Претендира присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение. Административен съд - Благоевград, след анализ и оценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното: На 21.04.2023 г. оспорващият Д. С. е подал Заявление за издаване на разрешително за паша № НПП-350/21.04.2023 г. /на л. 97 от делото/ до Директора на Дирекция „Национален парк Пирин“, с което е заявил, че желае да му бъде разрешена паша на 30 бр. говеда над 2 /две/ години, 2 бр. говеда – от 6 /шест/ месеца до 2 /две/ години и 22 бр. говеда – до 6 /шест/ месеца на територията на Национален парк „Пирин“ – парков участък /ПУ/ „Каменица“ и ПУ „Синаница“. Към заявлението са приложени 28 бр. сертификати за автохтонни животни. Със Заповед № РД-45/22.05.2023 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Пирин“ /на л. 58 от делото/, е назначена комисия в състав: председател – инж. М. Л. – Директор на Дирекция „Биоразнообразие, контрол и охрана“ и шестима членове: П. Д. – Началник на отдел „БППП“, инж. Е. Т. – Началник на отдел „КО“, И. С. – главен експерт в отдел „БППП“, инж. П. П. – главен инспектор ПУ „Вихрен“, инж. Л. Т. – главен инспектор ПУ „Безбог“ и Т. Г. – главен инспектор ПУ „Синаница“, която в срок до 08.06.2023 г. да разгледа всички постъпили в дирекцията заявления за издаване на разрешителни за паша на домашни животни за 2023 г. и да изготви протокол, съдържащ: 1. информация за редовността на заявленията; 2. обобщена справка относно подадените заявления по паркови участъци; 3. информация за всяко лице, подало заявление относно наличие или липса на разрешително за паша за предходната 2022 г. с посочване на броя и вида на животните и предоставената за тях площ, в случай на издадено разрешително за паша за 2022 г. Със заповедта е възложено на комисията да изготви списък на лицата, на които да бъде издадено разрешително за паша на територията на Национален парк „Пирин“ за 2023 г. по паркови участъци, като за всяко лице се изложат мотиви за одобрението и информация относно вида и броя животни, за които да бъде издадено разрешително, респективно да се изготви списък на лицата, на които да бъде отказано издаването на такова разрешително по паркови участъци, с посочване на мотивите за отказ. На 08.06.2023 г. комисията, в посочения по-горе състав, определен със Заповед № РД-45/22.05.2023 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Пирин“, е провела заседание, на което са разгледани 112 броя от общо 122 броя заявления, постъпили в дирекцията за издаване на разрешителни за паша на домашни животни за 2023 г., като резултатите от дейността на комисията са обективирани в нарочен писмен протокол от същата дата /на л. 236 – л. 256 от делото/. Протоколът съдържа таблица /списък/ за всеки един от парковите участъци, в която/който са отразени имената на лицата, на които според комисията следва да се издаде разрешително за паша на домашни животни на територията на Национален парк „Пирин“ за 2023 г., с посочване на следните данни: вх. № на заявлението и дата на подаване; име на кандидата; брой животни по подадените заявления, брой животни съгласно издадените разрешителни за предходната 2022 г. и предоставената с тях площ за пашуване на всеки кандидат. За одобрените вид и брой животни за всяко лице, на което ще бъде издадено разрешително, комисията се е позовала на критериите, посочени т. IV.2.2 от Годишния план за паша и ползването на сено на територията на Национален парк „Пирин“ за 2023 г. /л. 229 – л. 235/, утвърден със Заповед № РД-43/19.05.2023 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Пирин“ /на л. 228 от делото/. Със Заповед № РД-50/08.06.2023 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Пирин“ /на л. 80 – л. 83 от делото/ е разрешено издаването на разрешителни за паша на домашни животни на територията на Национален парк „Пирин“ за 2023 г. на посочените в същата заповед лица /по входящ номер и дата на заявленията/, които разрешителни за паша съгласно същата заповед следва да бъдат издавани след заплащане на дължимите такси съгласно Тарифата за таксите на Постановление на Министерски съвет № 63 от 25.03.2016 г. по банкова сметка на Дирекция „Национален парк Пирин“, като в т. I.41 от заповедта, на оспорващия е разрешено да бъде издадено разрешително за паша на домашни животни на територията на Национален парк „Пирин“ за 2023 г. по подаденото от него Заявление с вх. № НПП-350/21.04.2022 г. за 10 /десет/ броя ЕРД /едър рогат добитък/. На Д. С. е издадено Разрешително за паша № 002019 от 13.06.2023 г. /на л. 84 от делото/. По делото е извършена съдебно-техническа експертиза от инж. Н. М. - инженер по “Горско стопанство“, в заключението от която, прието от съда и неоспорено от страните /на л. 264 – л. 280 от делото/, вещото лице е посочило, че общо заявената площ за 2023 г. на територията на Национален парк „Пирин“ е 14 014 ха, а общо предоставената по разрешителни за паша площ за същата година е 5 193.48 ха. Вещото лице е установило, че за автохтонни породи през 2023 г. са подадени 2 броя заявления – от Ф. Ю. А. и от оспорващия Д. И. С.. Ф. Ю. А. е заявила 158 броя овце, като са й разрешени площи за пашуване за 57 броя овце или 23.35 ха. Д. И. С. е заявил 54 броя ЕРД, като са му разрешени 10 броя ЕРД за 20.28 ха. Експертът е посочил, че за местни традиционно пашуващи лица /в т.ч. и 2 броя за автохтонни животни/ през 2023 г. са подадени общо 81 броя заявления за обща площ 11 141.6 ха, а одобрената площ е 4 588.42 ха, за нетрадиционно пашуващи, но за паша на овце /по т. IV.2.1 от Годишния план за паша и ползването на сено на територията на Национален парк „Пирин“ за 2023 г./ са подадени 2 броя заявления за 112.4 ха, като одобрената площ е 40.25 ха. По т. IV.2.3 от Годишния план за паша и ползването на сено на територията на Национален парк „Пирин“ за 2023 г. – „други лица“ са подадени общо 29 броя заявления за паша за 2 760 ха, а са разрешени за 564.8 ха. Вещото лице е посочило още, че на всички заявители за паша на овце са разрешени пасищни площи за точно толкова броя животни, колкото са им били разрешени през 2022 г. На традиционно пашуващите лица по т. IV.2.2 от Годишния план за паша и ползването на сено на територията на Национален парк „Пирин“ за 2023 г. /лицата, които имат разрешение за паша на животни през предходната 2022 г./, които са заявили повече от 10 броя ЕРД, е намален броя на разрешените спрямо заявеният брой животни, като изключение прави само едно лице, което е заявило 14 броя ЕРД за ПУ /Парков участък/ „Синаница“ и на когото са разрешени площи за 14 броя заявени животни. Вещото лице е установило, че по отношение на този критерий, /в който попада и оспорващият С. с представени сертификати за автохтонни животни/, процентът, с който е намален броя на разрешените животни, респ. одобрената площ, не е еднакъв и варира с намаление от 92.9% до 21.1% за различните заявители /Приложение № 1/. Експертът е уточнил, че за различните паркови участъци процентът на редукция е различен. На двама заявители за ПУ „Вихрен“ разрешената площ е намалена спрямо тази през 2022 г. с 25.6 % и 27.6 %, а на останалите лица са предоставени 100 % спрямо миналогодишните площи; за ПУ „Безбог“ е намален броя спрямо разрешените през 2022 г., като процентът на намаление варира от 16.7 % до 25 %. С 16.7 % е намален броят само на двама заявители, които през 2022 г. са имали разрешена площ за 12 броя животни, а за 2023 г. разрешените площи са за 10 броя животни и поради това процентът на редукция е по-нисък. На всички останали заявители за ПУ „Безбог“, процентът на намаление варира от 21.4 % до 25 %. Разрешените за пашуване площи за ПУ „Каменица“ са намалени за всички заявители спрямо тези през 2022 г., като процентът на намаление варира от 18.8 % до 31.6 % и единствено за ПУ „Синаница“ няма редукция. В заключението си вещото лице посочва, че не може да се определи каква площ е изчерпана по участъци, тъй като в ГП е посочена общата площ за пашуване на територията на Национален парк „Пирин“ – 5 500 ха, а не по отделните участъци. По отношение на третия критерий, посочен в т. IV.2.3 от Годишния план за паша и ползването на сено на територията на Национален парк „Пирин“ за 2023 г., вещото лице посочва, че на заявителите са разрешени площи за паша за 10 броя ЕРД, с изключение на двама заявители, на които са разрешени единствено площи за паша на овце. В Таблица /Приложение № 1/ експертът е посочил процентното намаление на всеки заявител на разрешените площи спрямо заявените за 2023 г. и спрямо разрешените през 2022 г. Въз основа на направените изчисления, вещото лице е констатирало, че предвидените площи в Годишния план за паша и ползването на сено на територията на Национален парк „Пирин“ за 2023 г. – 5 500 ха, не са изчерпани, тъй като общо на всички заявители са предоставени 5 193.48 ха, както и че по 3 от общо 112 броя заявления, не е заплатена дължимата такса за издаване на разрешителни за паша, поради което от неплатените разрешителни са отпаднали общо 86 ха – 30 ха за ЕРД в ПУ „Безбог“ и 56 ха за овце в ПУ „Каменица“. От разпита на експерта в съдебно заседание се установява, че процентът, с който е намален броят на разрешените животни, респективно одобрената площ, не е еднакъв и варира за различните паркови участъци. В тази връзка, вещото лице уточнява, че за ПУ „Вихрен“ намалението е с 20 %, за ПУ „Безбог“ – 22 %, за ПУ „Каменица“ – 25 % и за ПУ „Синаница“ – 0 %, както и че се е снабдило с тези данни от служител в Национален парк „Пирин“, който отговаря за цялата документация. Експертът е посочил още, че са намалени площите на тези лица, на които са издадени разрешителни за паша за 2022 г., а на всички останали са дадени за по 10 бр. животни, без да е посочено от комисията как се отнасят критериите по т. IV.2.2 от Годишния план за паша и ползването на сено на територията на Национален парк „Пирин“ за 2023 г. един спрямо друг и кои лица според комисията са „местни, традиционно пашуващи лица“. Вещото лице е било категорично, че посочените в годишния план критерии, не са изпълнени, тъй като с приоритет се издават разрешителни за паша в тревните местообитания и ако останат свободни площи, тогава същите се разпределят между лицата по т. IV.2.2 от Годишния план, а при недостиг на площи, разрешените площи се намаляват със съответен процент на всеки участник. Всички останали лица по т. IV.2.3 от Годишния план получават площи, само ако има останали площи след разпределението им на ползвателите по т. 2.1 и т. 2.2, като в случая всички заявители са получили площ, без да има постановени откази. От показанията на свидетеля И. С., служител на НП “Пирин“, се установява, че всяка година се утвърждава годишен план за паша и в него се посочва как ще протече пашата. Критериите са записани в плана за паша и указанията от МОСВ. Тежестта на отделните критерии, един спрямо друг, е посочена в годишния план, в три точки, като предимство съгласно указанията на МОСВ, имат заявителите с овце /по т. IV.2.1 от Годишния план/, след това традиционно пашуващите и такива с автохтонни породи животни, като между последните имало равенство /по т. IV.2.2 от Годишния план/. Свидетелката е посочила, че площта на всеки заявител, който е имал разрешително от предходната година, е намалена с еднакъв процент за съответния парков участък, тъй като в Национален парк „Пирин“ се разрешава извършването на паша в четирите от петте паркови участъка, всеки от които има различна площ и поради това площта не може да бъде разпределена с еднакъв процент намаление между всички ползватели. През 2023 г. е намалена площта на ползвателите с ЕРД с цел да остане площ за заявителите, които до този момент не са имали издадено разрешително за паша. Свидетелката С. посочва, че на оспорващия е издадено разрешително за паша за 10 броя животни, което е и минималният възприет от комисията критерий. До 2021 г. е действал меморандум между Министерство на земеделието и МОСВ, съгласно който площите е трябвало да бъдат предоставяни на заявители, които участват по различни европейски програми, в резултат на което новите заявители не получавали площи. От 2022 г. целта на комисията била да предоставя площи на всички заявители, което от своя страна налагало да бъде намалена площта на тези от тях, които са имали издадено разрешително през предходната година. Посочва, че за ПУ „Каменица“ площта е намалена с 26 %, включително и на С.. Площта, която комисията трябвало да разпредели между заявителите, била различна всяка година, тъй като всяка година получавали указания от МОСВ, с които се определяло кои местообитания трябва да бъдат опазвани, респ. кои площи трябва да бъдат предоставяни на заявителите. За определяне на процента на намаление за всеки кандидат, комисията се ръководела от това каква е била площта, определена за предоставяне през предходната година и тази, която е предоставена за съответната година, както и с оглед на това, че за всеки парков участък се получавали различен брой заявления. Свидетелката твърди, че за ПУ „Каменица“ се подавали най-много заявления – между 60 и 80 всяка година, докато в другите три паркови участъка, броят на заявленията бил значително по-малък – между 10 и 15 броя. Свидетелката е посочила още, че е невъзможно да бъдат одобрени всички заявления, тъй като заявената площ надвишавала с поне два пъти действителната площ за паша. По-нататък в показанията си, свидетелката е посочила, че указанията на МОСВ за приоритетното издаване на разрешителни за паша на овце, са посочени в т. IV.2.1 от Годишния план, както и че не е имало други критерии /извън посочените от МОСВ/, които комисията е разработвала. След изчерпване на площите за паша на овце, се преминава към разпределение на площите между местни, традиционно пашуващи лица и тези с автохтонни животни, на които се намаляват площите за паша съобразно предоставените им площи по разрешителните от предходни години, като процентът на намаление за всеки заявител е различен. На новите кандидати се давали площи за не по-малко от 10 броя животни, като може и за повече животни, в случай че остане свободна площ. При гореизложените факти, и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168 във вр. с чл. 146 и чл. 169 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, считано от връчването на Разрешително за паша № 002019 от 13.06.2023 г., същата отговаря на изискванията на чл. 150 и 151 от АПК, изхожда от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, в частта му за отказа, получен от разликата между заявеният със Заявление за издаване на разрешително за паша № НПП-350/21.04.2023 г. брой животни – 54 и броят животни по издаденото разрешително – 10. Доколкото претенцията на оспорващия не е удовлетворена изцяло, то за същия е налице и правен интерес от оспорване на издаденото разрешително в посочената част. Разгледана по същество, жалбата е и основателна, по следните съображения: Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 5 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/, в изпълнение на своите правомощия, директорите на регионалните органи на Министерството на околната среда и водите в защитените територии /дирекциите на националните паркове/, в своите райони издават годишни разрешителни за паша и разрешителни за ползване на дървесина от местното население в рамките на поддържащите и възстановителните дейности в горите, в националните паркове и поддържаните резервати, в съответствие с плановете и проектите по глава четвърта. Съгласно чл. 48 от ЗЗТ, регионални органи на МОСВ за защитените територии, са дирекциите на националните паркове и регионалните инспекции по околната среда и водите, а съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5 от Правилника за устройството и дейността на дирекциите на националните паркове, Директорът на ДНП организира, ръководи и контролира цялостната дейност на ДНП, в т.ч. издава годишни разрешителни за паша, в съответствие с утвърдените планове и проекти. Доколкото оспореният административен акт е издаден от ръководителя на дирекция на национален парк – в случая Директора на Дирекция НП “Пирин“, следва се приеме, че същият е издаден от компетентен орган, със съответната лична, времева и териториална компетентност. В конкретния случай се оспорва Разрешително за паша № 002019/13.06.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Национален парк Пирин“ в частта му за отказа, получен от разликата между заявения със Заявление за издаване на разрешително за паша № НПП-350/21.04.2023 г. брой животни – 54 и броят животни по издаденото разрешително – 10. Актът е от категорията на неблагоприятните административни актове, поради което в тежест на административния орган е да докаже, че са налице предпоставките за издаването му, респ. че е спазена процедурата за това и че са налице фактически и правни основания за издаването му /мотиви/. В случая ответникът не е сторил подобно доказване, въпреки надлежно разяснената му доказателствена тежест за това. Съображенията за това са следните: Разрешителни за паша на домашни животни се издават ежегодно в съответствие с годишния План за пашата и ползването на сено на територията на Национален парк „Пирин“ – в случая за 2023 г. С плана се определят местата/площите, вида, броя на домашните животни, периода за паша, процедурата за подаване на заявленията и издаване на разрешителни за паша на домашни животни. След изтичане на обявения срок за подаване на заявления, Директорът на Дирекция „Национален парк Пирин” назначава със заповед комисия, която разгледа, оцени и разпредели пасищните площи на лицата, подали заявления, съгласно критериите, посочени м годишния план.Във връзка с изпълнение на тази заповед, директорът издава заповед за одобрение или заповед за мотивиран отказ, въз основа на която издава и разрешителните за паша. Етапите на тази процедура са следните: 1. За издаване на разрешително, физическите или юридически лица подават заявление по образец; 2. Издава се заповед с одобрените или неодобрените заявления по образец и 3. Издава се Разрешително за паша на домашни животни. В конкретния случай, оспорващият С. е подал заявление /на л. 97/ за издаване на разрешително за паша за 54 броя животни в ПУ „Каменица“ и ПУ „Синаница“. Издадено му е Разрешително за паша № 002019 от 13.06.2023 г. /на л. 84 от делото/ за 10 броя животни в ПУ „Каменица“. Налице е отказ, формиран от разликата между заявения от оспорващия брой животни и този по издаденото разрешително за паша. Като мотив за така постановения отказ са посочени т. IV.2.2 и. IV.2.3 от Годишния план за паша и ползването на сено на територията на Национален парк „Пирин“ за 2023 г., видно от Протокол от 08.06.2023 г. на комисията, назначена със Заповед № РД-45/22.05.2023 г. Директора на Дирекция „Национален парк Пирин“ /на л. 236 – л. 256 от делото/. В Годишния план за паша и ползването на сено на територията на Национален парк „Пирин“ за 2023 г. е регламентирана процедурата за подаване и разглеждане на заявления, издаване на разрешителни за паша и контрол по осъществяване на дейността. В т. IV.2 са посочени критериите за подбор и допустимост при разпределение на пасищния ресурс, а именно: 2.1. С. П. за управление на Национален парк „Пирин“ и посочените параметри на Мярка 32 от „Национална рамка за приоритетни действия за натура 2000, за многогодишна финансова рамка за периода 2021-2027 г.“ и със Заповед № РД-284/31.03.2021 г. на Министъра на околната среда и водите за изменение и допълнение на Заповед № РД-572/08.09.2008 г. на Министъра на околната среда и водите за обявяване на защитена територия зона BG0000209 „Пирин“, в следните тревни местообитания с приоритет се издават разрешителни за паша на овце: 6150 – Силикатни алпийски и бореални тревни съобщества; 6170 – Алпийски и субалпийски варовикови тревни съобщества; 6230 – Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините; 62D0 – Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества, и 6430 – Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс. Същите ще имат право да ползват пасищни площи през 2023 г. без да надвишават размера на площите по разрешително през 2022 г.; 2.2. В останалите незаети пасищни площи с предимство ще се издават разрешителни за паша на домашни животни на местни, традиционно пашуващи лица, както и лица с автохтонни породи животни. Същите ще имат право да ползват пасищни площи през 2023 г. без да надвишават размера на площите по разрешително през 2022 г. Информацията за брой животни по точка 2.2 се обобщава и сравнява с наличните свободни площи след разпределението на ползвателите по т. 2.1. Ако има достатъчно налични свободни площи, всички заявители получават пасищни площи за всички заявени животни. Ако няма достатъчно свободни площи, заявените животни на всеки заявител се намаляват с един и същи процент /за съответния парков участък/, така че всеки заявител да получи пасищна площ /с изключение на ползватели, които са подали заявление за паша за 10 бр. ЕРД или 50 овце/; 2.3 Всички останали заявители получават площи за паша, в случай, че има останали площи след разпределение на ползвателите по точки 2.1 и 2.2. Ако има достатъчно налични свободни площи, всички заявители получават пасищни площи за всички заявени животни. Ако няма достатъчно свободни площи, заявените животни на всеки заявител се намаляват с един и същ процент, така че всеки заявител да получи пасищна площ. Поредността на разпределяне на пасищните площи следва описания по-горе ред, като се започва от т. 2.1 и се стигне до т. 2.3, без да се допуска отклонение от така установения ред. В т. 2.4 е посочено, че отказ за издаване на разрешително за паша на домашни животни се прави при изчерпване на площите за пашуване, определени в Годишния план за паша и в случай, че е посочен вид домашно животно, чиято паша е забранена на територията на Национален парк „Пирин“. В конкретния случай, липсват постановени откази за издаване на разрешителни за паша на посочените по-горе основания, т.е. предоставени са пасищни площи на всички 112 кандидати, които са подали заявление за издаване на разрешително за паша на основание чл. 50, т. 5 от ЗЗТ. От събраните по делото гласни и писмени доказателства, включително от заключението на вещото лице по назначената и изготвена съдебно-техническа експертиза, се установява, че комисията, назначена със Заповед № РД-45/22.05.2023 г. Директора на Дирекция „Национален парк Пирин“, е допуснала редица нарушения при разпределението на пасищните площи на територията на Национален парк „Пирин“ за 2023 г. На първо място, комисията е приела, че на Д. С. следва да бъде издадено разрешително за паша само за 10 броя животни – ЕРД на основание на два от критериите, предвидени в т. IV.2 от Годишния план за паша и ползването на сено на територията на Национален парк „Пирин“ за 2023 г. От една страна, комисията е приела, че С. попада сред лицата по т. IV.2.2 – лице с автохтонни породи животни, което обстоятелство не е спорно по делото /към заявлението С. е приложил 28 бр. сертификати за автохтонни животни/, а от друга страна, комисията е приела, че жалбоподателят попада в третата група лица – „всички останали“, т.е. такива, които не отговарят на нито един от посочените в т. 2.1 и т. 2.2 критерии. Абсолютно недопустимо е един кандидат /в случая оспорващият С./ да бъде класиран едновременно по два от критериите, предвидени в годишния план, доколкото всеки следващ изключва предишния. Конкретно, за да бъде класиран един кандидат по т. 2.3, то това означава, че същият не попада в нито една от двете групи лица по т. 2.1 и т. 2.2, което изрично е предвидено в т. 2.3 „Всички останали заявители получават площи за паша, в случай, че има останали площи след разпределение на ползвателите по точки 2.1 и 2.2. Ако има достатъчно налични свободни площи, всички заявители получават пасищни площи за всички заявени животни. Ако няма достатъчно свободни площи, заявените животни на всеки заявител се намаляват с един и същ процент, така че всеки заявител да получи пасищна площ. Поредността на разпределяне на пасищните площи следва описания по-горе ред, като се започва от т. 2.1 и се стигне до т. 2.3, без да се допуска отклонение от така установения ред.“ Тоест, в случая комисията не е посочила ясни, категорични и разбираеми мотиви, защо приема, че С. попада в третата група лица – „всички останали“, след като е лице с автохтонни породи животни, като по този начин е допуснато нарушение на реда и последователността при прилагане на критериите, предвидени в годишния план за 2023 г. Опит за изясняване на това обстоятелство е направен от свидетелката И. С., служител на НП “Пирин“ и член на оценителната комисия, според която лицата по т. IV.2.3 са тези, които не са имали издадено разрешение за паша за предходните години - „новите заявители“, а „местни, традиционно пашуващи лица“ са тези, които са имали издадено разрешително за паша за предходни години. Вместо обаче да се изяснят прилаганите от комисията критерии за оценката и начина на съотнасяне един спрямо друг, доводите на оспорващия за субективизъм и произвол при формиране на оценката, се потвърждават от факта, потвърден и от вещото лице, че комисията е приложила различен процент на намаление на площите спрямо лицата по т. 2.2, които са подали заявление за ПУ „Каменица“ /сред които и оспорващият С./. Свидетелката С. твърди, че площите за паша за местните, традиционно пашуващи лица и тези с автохтонни животни, се намаляват съобразно предоставените им площи по разрешителните от предходни години, като процентът на намаление за всеки заявител е различен. На новите кандидати се дават площи за не по-малко от 10 броя животни, като може и за повече животни, в случай че остане свободна площ. Според свидетелката, след като С. не е имал издадено разрешително за паша за 2022 г., то не е възможно да се определи пасищната площ, която следва да му се даде, нито броят животни, и поради тази причина комисията е приела, че на С. следва да се предостави пасищна площ за паша на 10 бр. ЕРД. По този начин, лицата, на които е било издадено разрешително за паша през предходната година /местни, традиционно пашуващи лица/, получават повече животни в сравнение с тези, на които не им е издадено такова разрешително /лица с автохтонни животни, какъвто е и оспорващият С./. Горното е в резултат именно на различията в подхода и приложените от комисията критерии при извършването на оценъчната си дейност. На следващо място, не става ясно защо, след като са посочени заедно, в един абзац на т. 2.2 от годишния план, определената комисия от ответника, е преценила, че следва да се издадат разрешителни за паша с приоритет на местните традиционно пашуващи лица, пред тези, притежаващи автохтонни породи животни /вкл. С./, а не например съразмерно, или да се даде предимство на автохтонните породи, пред местните. Тук е мястото да се посочи, че когато се извършва подобна оценъчна дейност, е необходимо, с оглед проверка на същата, назначената комисия да изложи конкретни съображения досежно всеки един от заявителите – защо същият се предпочита /одобрява/ пред други от кандидатите, респ. защо за други от тях се постановява отказ, съответно за каква площ и брой животни става това и поради какви причини се извършва редукция на заявените площи. Недопустимо е да се извършва каквато и да е оценъчна дейност от страна на комисията без яснота по отношение на използваните от нея критерии за предпочитане на кандидатите /приоритет/, респ. без посочване на основанието и механизма на съотнасяне на заложените в Годишния план за паша за 2023 г. критерии, един спрямо друг, без отчитане на тежестта и приоритета им. Не на последно място, следва да се посочи, че комисията не е предоставила на заявителите в цялост предвидените в годишния план пасищни площи. Въз основа на направените изчисления, вещото лице е констатирало, че предвидените площи в Годишния план за паша и ползването на сено на територията на Национален парк „Пирин“ за 2023 г. – 5 500 ха, не са изчерпани, тъй като на всички заявители са предоставени общо 5 193.48 ха от общо 5 500 ха, както и че по 3 от общо 112 броя заявления, не е заплатена дължимата такса за издаване на разрешителни за паша, поради което от неплатените разрешителни са отпаднали общо 86 ха – 30 ха за ЕРД в ПУ „Безбог“ и 56 ха за овце в ПУ „Каменица“, които е следвало да бъдат разпределени и дадени на заявителите. Съчетани, коментираните несъответствия в оценъчната дейност на комисията, с изводите на експерта инж. Митовска, които съдът кредитира като обективни и достоверни, водят до извод, че комисията не е извършила съразмерно предоставяне на площи на всички заявители, както и че липсва посочен възприетият от комисията разбираем коефициент на редукция на площите. Посоченото обуславя извод за наличието на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила /неправилно прилагане на предвидените в Годишния план критерии за оценка на подадените заявления за паша, произволно тълкуване на критериите за оценка, незачитане на предимството на подалите заявления, притежаващи автохтонни породи животни пред друга категория заявители и т.н./, което е довело и до постановяване на оспорения акт в противоречие с приложимите материално-правни разпоредби и в разрез с целта на закона. Липсата на мотиви по отношение на извършеното от комисията редуциране на площи, води до нарушение и на чл. 35 и чл. 36 от АПК, и е в нарушение на принципите на законност по чл. 4 от АПК; на съразмерност по чл. 6 от АПК, на истинност по чл. 7 от АПК; на достъпност, публичност и прозрачност по чл. 12 от АПК, и не на последно място по значение, на принципа на последователност и предвидимост, закрепен в чл. 13 от АПК, което води като своя единствена и закономерна последица до отмяна на издадения акт. След отмяната на акта, делото следва да се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението за издаване на разрешително за паша, подадено от оспорващото лице, при спазване на указанията в настоящото решение за изпълнение на вменените задължения от страна на административния орган в приложимата нормативна уредба, както и тези по чл. 4, чл. 6, чл. 7, чл. 12, чл. 35 и чл. 36 от АПК. При този изход на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на оспорващия следва да бъдат присъдени направените в производството разноски в общ размер на 1 689. 00 лв., от които: 10.00 лева – за държавна такса за образуване на делото; 1 000.00 лева – за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по настоящото дело и 679.00 лева – за възнаграждението на вещото лице. Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Благоевград