Решение № 6437 от 24.2.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 11562/2023 г.

Административен съд - София-град24.02.2025 г.докладчик Пламен Горелски

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата от управителят на „ЕВРОМЕД СЪПОРТ“ ЕООД, против РЕВИЗИОНЕН АКТ № 22221221006780-091-001/10.03.2023 г., издаден от органи по приходите, при Териториална дирекция на НАП – София, в частите, потвърдени с Решение № 1222/24.08.2023 г. от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ - София, при ЦУ на НАП, относно непризнато право на приспадане данъчен кредит и определени допълнителни задължение за внасяне на ДДС, в общ размер на главница и лихви 463 968, 08 лв. ОСЪЖДА „ЕВРОМЕД СЪПОРТ“ ЕООД, ЕИК: да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение, в размер на 19 793 лв. (деветнадесет хиляди, седемстотин и деветдесет и три лева). Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването. СЪДИЯ: Съдия:

Мотиви

РЕШЕНИЕ

№ 6437

София, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - София - град - I отделение, 14 състав, в съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ПЛАМЕН ГОРЕЛСКИ При секретар АЛЕКСАНДРА ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от съдия ПЛАМЕН ГОРЕЛСКИ административно дело № 20237010711562 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е по реда на чл. чл. 156 – 161 от данъчно – осигурителния процесуален кодекс.

С жалба от 04.12.2023 г. управителят на „ЕВРОМЕД СЪПОРТ“ ЕООД оспорва РЕВИЗИОНЕН АКТ № 22221221006780-091-001/10.03.2023 г., издаден от органи по приходите, при Териториална дирекция на НАП – София, в частите, потвърдени с Решение № 1222/24.08.2023 г. от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ - София, при ЦУ на НАП.

Дружеството – жалбоподател е представлявано в първото по делото открито съдебно заседание на 01.04.2024 г. от упълномощен адвокат Т., която: поддържа жалбата и не възразява представената от ответника ревизионна преписка да бъде приета като доказателства; заявява искания за събиране на писмени доказателства (молби на л.л. 110-115 от делото) и за назначаване на съдебно-техническа експертиза, с оглед направеното отпорване авторството на електронните документи, съдържащи се на електронен носител. С протоколно определение от 01.04.2024 г. Съдът допусна изготвяне на съдебно-техническа експертиза и определи първоначален депозит за вещо лице, в размер на 800 лв., а с определение от 04.04.2024 г. назначи конкретно вещо лице. С молба от 17.05.2024 г., подписана от адвокат В. Т. С. е уведомен за отказа на адвокатското дружество да осъществява процесуално представителство на дружеството – жалбоподател. До датата на провеждане заключителното съдебно заседание – 03.02.2025 г. от страна на „Евромед съпорт“ ЕООД не е внесен определеният депозит за експертиза, а управителят не е заявил да се отказва от направените от адвокат Т. доказателствени искания. Във връзка с тези искания по делото са постъпили: писмо от „Инфонотари“ ЕАД (л. 122), с което Съдът е уведомен, че без посочени ЕГН на органите по приходите, възложили/извършили ревизията не може да бъде дадена информация, дали на тези лица са издадени удостоверения за квалифицирани електронни подписи; справка от „Борика“ (л. 126), с която в таблици са посочени данни за издадени квалифицирани електронни подписи на органите по приходите, съответно – възложител на ревизията, съставители на РД и издатели на процесния РА.

Ответникът – директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – София, чрез юрисконсулт оспорва жалбата, позовавайки се на изложените в решението мотиви. Желае присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възможност за писмена защита, каквато не е представена.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ – ГРАД приема за установено от доказателствата по делото следното.

Съдът приема, че процесният РА № 22221221006780-091-001/10.03.2023 г. е валиден. Заповедта за възлагане на ревизията (л. 25) е издадена от Х. Б. М., на длъжност началник Сектор „Ревизии“. Отдел „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“, при ТД на НАП – София (заповед на л. 23, издадена от директора на същата териториална дирекция). В случая не може да има и няма спор за териториална компетентност на органите по приходите – въпрос, който е предмет на образуваното във ВАС тълк. дело № 2/2024 г. Ревизията на „Евромед съпорт“ ЕООД е за определяне задължения по Закона за данък върху добавената стойност, за периодите от 01.08.2019 г., до 31.10.2021 г. Съставен е ревизионен доклад (л. 60 от делото), срещу който не е подадено. Издаден е процесният РА (л. 35), с който, в тежест на дружеството са начислени допълнителни задължения за ДДС, в общ размер на 282 243, 63 лв. и лихви за забава - 96 322, 63 лв., в това число лихви за деклариран, но невнесен ДДС. С Решение № 1222/24.08.2023 г. решаващият административен орган – директорът на Дирекция „ОДОП“ – София е: оставил жалбата без разглеждане, поради липса на корекции, на декларираните резултати, в частите по ЗДДС (данъчни периоди м. 09.2019 г„ м. 04.2020 г., м. 05.2020 г.. м. 08.2020 г.. м. 09.2020 г„ м. 11.2020 г., м. 12.2020 г. и м. 04.2020 г.); потвърдил РА в останалите, оспорени части. С жалбата, макар да е заявено оспорване „изцяло“ на ревизионния акт е направено уточнението: „потвърден с Решение № 1222/24.08.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София“. Самата жалба, освен общи твърдения за неправилност и незаконосъобразност на ревизионния, обосновани с цитиране на решение на СЕС и такива на ВАС, не са ангажирани доказателства за насрещно доказване.

С акта е определено допълнително задължение за внасяне на ДДС, в общ размер на главница и лихви 463 968, 08 лв., при деклариран от дружеството резултат, в общ размер на 103 769, 11 лв. Задълженията са свързани с:

  1. непризнато право на приспадане данъчен кредит, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69. ал 1, т. 1 ЗДДС, начислен с фактури, издадени от „ЕС МЕНИДЖМЪНТ БГ“ ЕООД и „СИНДРА ФАРМ“ ЕООД през данъчни периоди м. 08.2019 г.; от м. 10.2019 г. до м. 02.2020 г.; м. 06.2020 г.; м. 10.2020 г.; от м. о1.2021 г. до м. 03.2021 г.; м. 05.2021 г. и от м. 07.2021 г. до м. 10.2021 г., с начислен ДДС, в размер на общо 254 880, 80 лв. и предмет „ стоки“;
  1. допълнително начислен ДДС, на основание чл. 86 ЗДДС, в размер на 3 400 лв. по пет фактури, издадени на „КОМПЛЕКСЕН ОНКОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР- ВЕЛИКО ТЪРНОВО“ ЕООД през данъчни периоди м. 08.2021 г., м. 09.2021 г. и м. 10.2021 г., с предмет „Артрон тест кит за Covid 19 IgG/igM”, „Надал тест кит за Covid - 19 IgG/igM” и „Humasis Covid - 19 Ag 4 est - антигенен тест“;
  1. допълнително начислен ДДС, на основание чл. 86 ЗДДС, в размер на 23 962, 83 лв. по непризнати за осъществени вътреобщностни доставки (ВОД) към „ARROWEDGE LTD” – Великобритания, за данъчен период м.08.2019 г., документирани с три фактури, с предмет „продажба на стоки“;
  1. не са признати декларирани от „Евромед съпорт“ ЕООД вътреобщностни придобивания (ВОП) по фактури, издадени от, , PAYAL LONDON CONSOLIDATED –Великобритания и „ARROWEDGE LTD” - Великобритания, през данъчни периоди м. 10.2019 г. и м.03.2020 г. с данъчна основа, в размер на общо 1 067 452, 14 лв., за които, с протоколи по чл. 117 ЗДДС дружеството е начислило ДДС и е ползвало ДК, в размер на 212 786, 34 лева. Не са признати за реално получени услуги с предмет - „комисионни и поддръжка“, по чл. 82, ал. 2 - ал. 6 от ЗДДС, през м. 03.2020 г., по фактура № 10...77/31.03.2020 г., издадена от „PAYAL LONDON CONSOLIDATED LTD”, с данъчна основа в размер на 3 520, 49 лв. и ДДС - 704.10 лв.
  1. За данъчни периоди м. 07.2020 г. и м. 06.2021 г. ревизиращите органи не са установили резултати, различаващи се от декларираните, но са начислили лихва за невнесен в срок данък по ЗДДС.

През ревизираните данъчни периоди дейността на „Евромед съпорт“ ЕООД е свързана с търговия с лекарствени средства и отдаване под наем на МПС, като не са представени лицензи за извършване на дейността. Освен описания по – горе в решението опит за провеждане насрещно доказване, от страна на дружеството – жалбоподател не са ангажирани каквито и да е доказателства в тази връзка. В съдебното производство, свързано с оспорване на ревизионен акт доказателствената тежест е разпределена съобразно общото правило, по смисъла на чл. 154, ал. 1 ГПК, т.е. – в условията на насрещно доказване жалбоподателят дължи да опровергае, посредством всички допустими доказателствени средства констатациите на ревизиращите органи по приходите. В настоящото съдебно производство „Евромед съпорт“ ООД получи пълна възможност да упражни това процесуално право, но не прояви процесуална активност.

Фактите и обстоятелствата, въз основа на които органите по приходите и ответникът са обосновали изводите си са установени и обобщени в резултат на подробно описаните в РД процесуални действия.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ – ГРАД приема, че жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна.

ОТНОСНО ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ЗА:

  1. непризнато право на приспадане данъчен кредит, начислен с фактури, издадени от „ЕС мениджмънт БГ“ ЕООД и „Синдра фарм“ ЕООД;

Исканията за представяне на документи и писмени обяснение се считат за редовно връчени на двете дружества, по реда на чл. 32 ДОПК, понеже не са намерени на декларираните адреси. Документи, касаещи документирани с фактурите твърдения за извършени доставки не са представени, вкл. от ревизираното дружество. Служебно извършените от ревизиращите органи проверки установили, че (констатации в РД, л.л. 80, 81 от делото) спорните фактури (таблици на л. 80 – гръб и л. 81 – гръб) са включени в дневниците за продажби на „ЕС мениджмънт БГ“ ЕООД и „Синдра фарм“ ЕООД, с изключение на фактура № 10...23/26.06.2020 г. с предмет „закупена стока“ издадена от „Синдра фарм“ ЕООД. Предвид липсата на други доказателства, освен фактурите органите по приходите са приели, че документираните с фактурите доставки не са били реално осъществени и на това основание отказали да признаят право на приспадане ДК за данъчни периоди: м. 08.2019 г., от м. 10.2019 г. до м. 02.2020 г., м. 06.2020 г., м. 10.2020 г., от м. 01.2021 г. до м. 03.2021 г., м. 05.2021 г. и от м. 07.2021 г. до м. 10.2021 г., в общ размер на 254 880, 80 лв. и начислили съответно лихви.

Съдът приема, че в тази част ревизионният акт е правилен, законосъобразен и обоснован, като отказът на ДК е мотивиран с липсата на каквито и да е преки и/или косвени доказателства, даващи възможност да бъде изяснено: какъв е предметът на всички фактури за „закупени стоки“; разполагали ли са издателите на фактурите с такива стоки (неустановени по вид и предназначение); осчетоводени ли са надлежно стоките в счетоводствата на „доставчиците“ и в това на „Евромед съпорт“ ООД, респ. – водени ли са изобщо счетоводства, по смисъл на Раздел II от Закона за счетоводството; „Евромед съпорт“ ООД получило ли е стоки именно от издателите на данъчните фактури и как впоследствие се е разпоредило с тези стоки.

  1. допълнително начислен ДДС на основание чл. 86 ЗДДС, в размер на 3 400 лв. по пет фактури, издадени на „Комплексен онкологичен център - Велико Търново“ ЕООД, в които данъкът е посочен със ставка „0“.

Касае се за фактури с: №№ 000…1227/12.08.2021 г.; 000…1231/09.09.2021 г.; , ; 000…1236/28.09.2021 г., и трите с предмет „Артрон тест кит за Covid 19 IgG/igM – 200 бр.“; 000…1243/19.10.2021 г. с предмет „Надал тест кит за Covid - 19 IgG/igM – 200 бр.”; 000…1244/20.10.2021 г. с предмет „Humasis Covid - 19 Ag 4 est - антигенен тест“. Спорът е, дали описаните в тези фактури доставки правилно са документирани като освободени доставки, респ. такива с нулева ставка на данъка. За „Комплексен онкологичен център - Велико Търново“ ЕООД е установено да е с деклариран предмет на дейност „активно издирване, диагностика и лечение на лица с онкологични заболявания; периодично наблюдение, консултации и проследяване на болните с онкологични заболявания…“. За отразените във фактурите доставки на тестове за Ковид – 19 дружеството не е имало сключен с „Евромед съпорт“ ООД договор. Ревизиращите органи приели липса на доказателства да бъде приложена разпоредбата на чл. 39 ЗДДС, т.е. доставките да се считат за освободени.

Съдът приема, че правилно и обосновано с ревизионния акт допълнително в тежест на „Евромед съпорт“ ООД е начислен ДДС, на основание чл. 86, ал.ал. 1-3 ЗДДС, в размер на 3 400 лв. по петте фактури, издадени на „Комплексен онкологичен център - Велико Търново“ ЕООД.

В решението си ответникът е изложил в тази връзка и допълнителни мотиви, с анализ, освен на нормите на чл. 39 ЗДДС, и на тези по чл. 36б с.з., в сила от 01.01.2021 г., до 31.12.2022 г., приемайки последните като специални за разглеждания случай. Това становище се споделя от Съда, понеже нормата на чл. 39, ал. 1, т. 1 ЗДДС квалифицира като „ освободена доставка извършването на здравни (медицински) услуги и пряко свързаните с тях услуги, оказвани от здравни заведения и детски ясли по Закона за здравето и от лечебни заведения по Закона за лечебните заведения “. „Евромед съпорт“ ООД очевидно не е имало такова качество.

Чл. 36 ЗДДС (ДВ, бр. 107/2020 г.) с наименование „Доставка на ваксини срещу COVID-19 и на ин витро диагностични медицински изделия, предназначени за диагностика на COVID-19“ е действал временно – в сила от 01.01.2021 г., до 31.12.2022 г. Разпоредбите му определят като облагаема с нулева ставка доставка, с място на изпълнение на територията на страната: 1. доставката на ваксини срещу COVID-19 и услугите, пряко свързани с тези ваксини; 2. доставката на ин витро диагностични медицински изделия, предназначени за диагностика на COVID-19, и услугите, пряко свързани с тези изделия. Тези условия са приложими, „когато ваксините срещу COVID-19 и ин-витро диагностични медицински изделия, предназначени за диагностика на COVID-19 отговарят на изискванията на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и Закона за медицинските изделия “.

Разпоредбата на чл. 37 ЗДДС, като част от Глава трета „Освобождаване с право на приспадане на данъчен кредит“ препраща към ППЗДДС, относно реда за документиране на доставките. Според чл. 38в ППЗДДС „ За доказване на доставка по чл. 36б, ал. 1 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага с фактура за доставката“. От страна на „Евромед съпорт“ ООД, както по време на ревизията, така и в съдебното производство не са представени фактури, от които да е видно по какъв начин се е сдобило с описаните във фактурите, издадени на „Комплексен онкологичен център - Велико Търново“ ЕООД за доставки на над 800 броя Ковид-ваксини, търговията с които бе подчинена на специални правила. Според Съда ответникът несполучливо се позовава в решението си на норми от Закона за медицинските изделия и на Директива 98/79/ЕО на ЕП и на Съвета, от 27. 10.1998 г., „относно диагностичните медицински изделия in vitro“, разглеждайки хипотезата по чл. 36б, ал. 1, т. 2 ЗДДС, тъй като от описаните на предмета на фактурите, както и от доказателствата не следва извод, че се касае за доставка на „ ин витро диагностични медицински изделия, предназначени за диагностика на COVID-19, и услугите, пряко свързани с тези изделия“. Липсата обаче на доказателства, за това: как и кога „Евромед съпорт“ ООД се е сдобило с ваксините, по смисъла на чл. 36б, ал. 1, т. 1 ЗДДС; къде са съхранявани, кога и как са доставени на „Комплексен онкологичен център - Велико Търново“ ЕООД компрометира реалността на доставките. Наличието на данни за получени по недекларирана в НАП банкова сметка на „Евромед съпорт“ ООД суми от „Комплексен онкологичен център - Велико Търново“ ЕООД по петте фактури не разколебава извода за недоказване реалност на доставки.

  1. допълнително начислен ДДС, на основание чл. 86 ЗДДС, в размер на 23 962, 83 лв. по непризнати за осъществени вътреобщностни доставки (ВОД) към „ARROWEDGE LTD” – Великобритания, за данъчен период м.08.2019 г., документирани с три фактури, с предмет „продажба на стоки“.

За данъчен период м. 08.2019 г. „Евромед съпорт“ ООД е декларирало в отчетните си регистри по ЗДДС вътреобщностни доставки с получател „ARROWEDGE“ – Великобритания по три инвойс-фактури, с обща данъчна основа 119 814, 14 лв. и с предмет „продажба на стоки“. Ревизираното дружество не е представило документи, касаещи тези фактури (чл. 45 ППЗДДС), както и не опровергава фактите и констатациите, основаващи се на получената от Великобритания, по линия на международния обмен информация, че британското дружество е декларирало да не е получавало доставки от „Евромед съпорт“ ООД, в размер на 61 260 евро (119 814, 14 лева). С оглед на това ревизионният акт и в тази част е правилен, и обоснован, като е прието, че ревизираното дружество не е осъществило реално ВОД дължи да начисли ДДС и да включи размера на данъка в СД за съответния данъчен период.

  1. През м. 10.2019 г. и м. 03.2020 г. „Евромед съпорт“ ООД включило в дневниците си за покупки и продажби протоколи по чл. 117 ЗДДС на стоки, с данъчна основа 1 063 931, 70 лв. и ДДС - 212 786, 34 лв., с доставчици - „ARROWEDGE“ LTD - Великобритания и „PAYAL LONDON CONSOLIDATED“ LTD - Великобритания, както и получени услуги с предмет - „комисионни и поддръжка“, по чл. 82, ал.ал 2 - 6 ЗДДС, през м. 03.2020 г., от „PAYAL LONDON CONSOLIDATED“ LTD”, с данъчна основа 3 520, 49 лв. и ДДС – 704, 10 лв.

Съдът приема за правилни и обосновани констатациите и изводите на ревизиращите органи. Ревизираното дружество не е представило доказателства по чл. 82 ЗДДС за декларираните ВОП и за получени услуги. След изискана от данъчната администрация на Великобритания информация ревизиращите получили отговор, че регистрираните там две търговски дружества не са извършвали доставки към „Евромед съпорт“ ООД, съответно не са декларирали ВОД. От дружеството – жалбоподател не са представени доказателства, удостоверяващи реалност на декларираните ВОП, както и такива за получени услуги. Липсата на осъществен фактически състав на ВОП, по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗДДС изключва възможността за „самоначисляване на ДДС с издаване на протоколи по чл. 117 с.з, каквито всъщност не са представени. Декларираните, на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС услуги, предмет на фактура № 10...77/31.03.2020 г. с издател „PAYAL LONDON CONSOLIDATED, с данъчна основа 3 520, 49 лв. и ДДС - 704, 10 лв. не са отразени в счетоводството на ревизираното дружество, като не са представени протоколи по чл. 117 ЗДДС и данни за извършено плащане.

  1. Относно начислени лихви за деклариран, но невнесе данък.

За данъчни периоди м. 07.2020 г. и м. 06.2021 г. ревизиращите органи не са установили резултати, различни от декларираните, но начислили лихви за невнесен данък по ЗДДС, предвид задължението по чл. 89, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС. На основание чл. 175 ДОПК, вр чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други публични и държавни вземания неплатените в сроковете за доброволно плащане данъци се събират със законна лихва. До приключване на устните състезания по делото дружеството – жалбоподател не представи доказателства да е внесло съответните размери на ДДС.

В заключение: Ревизионен акт № 22221221006780-091-001/10.03.2023 г., потвърден с Решение № 1222/24.08.2023 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – София е издаден от компетентни органи по приходите, които са спазили изискванията за форма. Ревизионното производство е проведено и приключило в съответствие с регламентираните в ДОПК процесуални правила. Актът, в процесната оспорена част е обоснован и законосъобразен, вкл. досежно направените изводи за наличие на материалноправните основания на ЗДДС.

Позоваването с жалбата на решения от практиката на Съда на ЕС и такива на ВАС по данъчни дела не може да замести дефицита на доказателства, които са съществен елемент от законосъобразното упражняване правото на приспадане на ДДС. Данъкът върху добавената стойност се определя като косвен, многофазен и некумулативен данък, а практическият му смисъл е да бъде начисляван по конкретна доставка на стока или на услуга, и да бъде включен еднократно в крайната цена. Облагането само на добавената стойност се постига, чрез приспадане на данъчен кредит от страна на получателя на съответната доставка. Действащият понастоящем ЗДДС съответства по съдържание изцяло на нормите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, относно общата система на данъка върху добавената стойност, за целите на общностния търговски оборот на стоки и на услуги. Условията, които следва да изпълни данъчен субект, претендиращ право на данъчен кредит са изброени алтернативно в чл. 71 ЗДДС. ЗДДС и Директивата предпоставят реализирането на правото на приспадане на данъчен кредит от наличието на доказателства за действително извършена престация - доставка на стока или на услуга. Трайно установена е съдебната практика в смисъл, че само издаването на данъчна фактура, която да отговаря от формална страна на изискването за реквизити и да е отразена в счетоводството на „доставчика” и в това на получателя не е достатъчно, за да бъде изпълнен фактическия състав на нормите, регламентиращи упражняване на принципното право на приспадане на данъчния кредит. Нормата на ал. 5 от чл. 70 ЗДДС въвежда като самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит неправомерното начисляване на данък. За неправомерно следва да се счита начисляване тогава, когато посоченият в данъчната фактура доставчик не е престирал стока или услуга, а само привидно е създал впечатление за такава престация. С други думи, преценката за наличието на реално осъществена доставка е неотменимо и задължително изискване за упражняване право на данъчен кредит. Извършването на такава преценка е резултат от внимателен анализ на установените в хода на ревизията факти и съпоставянето им с обективната действителност. Това е направено с процесния ревизионен акт, респ. с ревизионния доклад. Според характера и предмета на фактурираните доставки на изследване в съвкупност подлежи, както действителната възможност на „доставчиците” (ресурсна и кадрова обезпеченост) да изпълнят уговорена сделка, така и обстоятелството, дали между тях и „получателя” е извършено прехвърляне владението (собствеността) върху стоката. По делото, от страна на жалбоподателя не бе проведено доказване на правно значимите в тази насока факти. В основата на дадените от СЕС отговори на отправени преюдициални въпроси стои условието, „да са изпълнени предвидените в директивата процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане, и в частност - условието данъчнозадълженото лице да притежава фактура, която удостоверява действителното извършване на доставката на стоки ”. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че ревизиращите органи по приходите надлежно са установили обективните обстоятелства, предвид подробно анализираните факти, с които обосновават заключенията си за отказ от признаване право на данъчен кредит, съответно за начисляване в тежест на „Евромед съпорт“ ООД задължения за внасяне на ДДС.

Отхвърлянето на жалбата обуславя основателност на заявеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК, вр. чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, предвид обжалвани задължения за общо 378 565 лв. (главница и лихви) Съдът го определя в размер на 19 793 лева.

Водим от гореизложените мотиви и на основание чл. 160, ал. 1, ал. 2, чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК, Административен съд София - град, 14 – ти състав,

Цитирани разпоредби

33