Решение № 14907 от 11.9.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 64340/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. А. А. против Е. Х. С.. Ищецът твърди, че ответникът е получил на отпаднало правно основание сума в размер на общо 6500 лв. Твърди, че е платил тази сума на ответника като аванс по договор за извършване на СМР, които не били осъществени. Претендира и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски. Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявените искове. Твърди, че е налице валидно сключен устен договор за изработка през м. 04.2021г. за довършителни СМР. Поддържа, че направените плащания в общ размер на 6500 лв. са за вече извършени дейности към момента на съответното плащане. Моли исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Третото лице помагач изразява становище за неоснователност на предявените искове. Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните по реда чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: Като доказателство по делото са приети 3 броя платежни нареждания, както следва: за сумата от 2000 лв., платена на 22.12.2021г., за сумата от 2000 лв., платена на 09.08.2021г. и за сумата от 2500 лв., платена на 26.04.2021г. Представено е извлечение от разменена вайбър комуникация между страните по делото. Видно от приемо – предавателен протокол от 27.09.2022г., /л. 79 от делото/, подписан от ищеца и ответника, С. предава на А. протокол за СМР /с цвят жълт завършени дейности/ и ключ за вътрешна врата. Като доказателство по делото са приети 2 броя протокола за извършени СМР-та /единият с попълнени в жълто позиции – л. 159 до л. 161 от делото и протокол 1 – л. 164 до л. 166 от делото/, както и извлечение кореспонденция, разменена по електронната поща на страните. Видно от същата на 29.04.2021г. ответникът е изпратил на ищеца протокол с попълнени позиции, чиято обща стойност възлиза на 15577.80 лв. На 16.02.2022г. ответникът е изпратил на ищеца протокол с попълнени позиции – л. 167 от делото. Видно от извлечение от имейла от 27.09.2022г. – л. 237 от делото, ищцата е посочила, че няма да подпише протокола, изпратен й по пощата и даден й в присъствието на Ст., тъй като протоколът не отговарял на истината. Представени са фактури от третото лице помагач, издадени от „фирма” ЕООД, за които се твърди да са закупени строителни материали, пряко свързани с извършените СМР на обекта на ищцата – л. 179 до л. 192 от делото. По делото е изслушана и приета СТЕ, която съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена, и от която се установява, че извършените СМР по анекс 1 в цветен вариант, на обекта на ищцата, възлизат на 10221.14 лв. Представени са документи и протоколи, подписани между ищцата и трети лица, за които А. твърди да удостоверяват, че СМР-тата са извършени от трети лица, а не от ответника: протокол от 27.06.2022г., подписан от ищцата и „фирма” ЕООД, протокол образец 19 от 09.09.2019г. и от 10.09.2019г., подписан от ищцата и (фирма), оферта за изработка на врати, приемо – предавателен протокол от 29.11.2019г., гаранционна карта за закупена бяла техника - л. 200 до л. 223 от делото, както и приемо – предавателен протокол от 09.07.2016г. към договор за изработка на 26.05.2016г. с „фирма” ЕООД, представени в последното съдебно заседание. Видно от постановление от 20.12.2022г. на СРП наказателното производството е спряно поради неразкриване на извършителя. В постановлението е посочено, че от събраните от страните обяснения е установено, че между ищеца и ответника по настоящето дело е бил сключен договор за изработка за извършване на ремонт, като на С. били предадени ключовете от апартамента. По делото е разпитан св. Ст. Ст., който твърди, че присъствал на среща между страните, която се състояла м. 09.2022г. На срещата С. представил протокол, който А. отказала да подпише. Подписала се единствено за връщането на ключа. Свидетелят извършил СМР-та в апартамента на ищцата: цялостно боядисване в апартамента, хидроизолация, плочки, замазка. Преди започване на СМР-тата направил оглед на апартамента. Стените били боядисани, но силни зацапани, поради което трябвало да ги боядисат отново. Водопроводът бил изкаран само до тръбите. Свидетелят направил водопровода, замазка, хидроизолация, плочки, лайсни, ламинат, боядисване в спалнята на втория етаж. Извършил СМР-та и в банята и килера на долния етаж. Единствено бил изкаран водопровод за мивката. Последствие свидетелят монтирал пералня и сушилня и ги свързал с водопровода. В банята на горния етаж структурата на тоалетната била разбита. Преправили цялата структура, за да се постигне необходимото ниво и завършили цялата баня на втори етаж. На първия етаж монтирали смесител, шкаф с огледало, мивка. Наложило се да укрепят вече поставената долна тоалетна чиния. Свидетелят отишъл за оглед на обекта м. 05.2022г. За извършените от С. СМР-та А. показала на свидетеля жълт протокол 19, който се преповтарял с извършените от свидетеля СМР. На срещата между страните по делото в търговския център на А. й бил показан същия жълт протокол, но тя казала, че е по – различен от предишния и отказала да го подпише. А. казала на свидетеля, че преди него в апартамента имало друг строител, който не бил довършил нищо и от който не била доволна. Разпитан св. М. Кр. твърди, че работил във „фирма” ЕООД от 2020г. до 2021г. Познава ищцата, виждал я е два пъти, когато е идвала на обекта. Шпакловали стените и ги боядисали в бял цвят. Колегата на свидетеля се занимавал с електричеството, сложил осветление на всяко стъпало на стълбището, пуснал кабели и контакти за хладилник и фурна. Свидетелят бил на адреса, когато доставили ел. уредите и ги пренесъл вътре. В банята на втория етаж повдигнали тоалетната. На първия етаж сложили мивка, сифон, оборудвали цялата кухня със сифони, кранове, ВиК инсталация. Поставили радиатори навсякъде и лири в баните. По спомени на свидетеля всичко било довършено. Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидения в процесуалния закон срокове не са ангажирани. При така установените факти, съдът намира от правна страна следното: Съгласно ППВС 1/1979 г. неоснователното обогатяване има три фактически състава по чл. 55, ал.1 от ЗЗД и един субсидиарен по чл. 59 от ЗЗД. При всички фактически състави става въпрос за един и същ предмет, защитимо благо и вид на търсената защита, а именно връщане на направеното имуществено разместване, което обогатява един стопански субект за сметка на друг без да има воля или основание за това. В този смисъл теорията и практиката се обединяват около становището, че за да бъде основателен иск за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, то следва да се докаже от ищеца даването на престация, а от ответника основанието, на което същият да я задържи. Ако основанието съществува (осъществили са се фактите, които го пораждат и правните им последици не са опорочени от нищожност нито са отпаднали поради унищожаване, разваляне, отменяване или прекратяване по друга причина на сделката), искът е неоснователен. В развитие на тези постановки са обособени и трите фактически състава от чл. 55, ал.1 ЗЗД, а именно начална липса на основание – тогава когато изобщо липсва още към момента на „даването“ облигационна или друг вид правно релевантна връзка между субектите (нищожен договор, който не поражда правни последици или изобщо не се излагат фактически твърдения, служещи за основание. При отпаднало основание става въпрос отново за същия правен институт, но при усложнен фактически състав, а именно – към момента на даването е имало валидно основание за имущественото разместване, което е отпаднало в последствие и неговите последици отпадат с обратна сила – развален договор, отменен акт и др. В другата хипотеза - на „неосъществено основание“, отново към момента на имуществената размяна е налице валидно правно основание за нея, но тя е поставена под условие, изрично уговорено или фактическо, което не се осъществило и на практика се касае за незавършен фактически състав на правно релевантното условие. Така в Решение № 29 от 28.03.2012 г. по гр. д. № 1144/2010 г. ВКС намира, че искът по чл. 55, ал.1 от ЗЗД е един и той е за неоснователно обогатяване. Ищецът основава иска си на твърдения за отпаднало основание – връщане на извършено плащане по развален договор /уточнителни молби на ищеца - л. 87 и л. 98 от делото/. На първо място следва да се отбележи, че плащането не е лишено от основание. Видно от събраните по делото доказателства, страните са сключили неформален договор за извършване на СМР в имота на ищцата. Това се установява, както от приложената по делото вайбър комуникация и събраните писмени доказателства, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Ищцата твърди, че договорът за СМР е развален от нея устно на проведената среща между нея и ответника и в присъствието на свидетел. От показанията на разпитания по делото свидетел Ст. не се установи А. да е направила изявление за разваляне на договора. Няма пречка обаче изявлението за развалянето на договора да бъде направено с исковата молба. Нещо повече, в исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето на договора, имплицитно се съдържа предупреждение и волеизявление за разваляне на договора поради неизпълнение на задължения на другата страна. В решение № 286/26.02.1996 г. по гр. дело № 1294/1995 г. на ВС на РБ, V г. о. са изложени съображения, че исковата молба може да бъде квалифицирана като искане за разваляне на договора поради виновното му неизпълнение от страна на ответника и ако са налице останалите предпоставки по чл. 87 ЗЗД, може да се претендират последиците, настъпили в патримониума на страните след развалянето на договора. В същият смисъл Решение № 178 от 12.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 60/2010 г., II т. о., ТК; Решение № 186 от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6836/2013 г., III г. о., ГК. Щом с исковата молба се претендират последиците на разваляне на един договор поради неизпълнение от едната страна по него, то с предявяване на иска следва да се приеме, че ищецът е обективирал и воля за разваляне на договора. Съгласно чл. 88 от ЗЗД развалянето на договора има обратно действие, като в случая не се касае за договор с продължително или периодично изпълнение. Като правна последица на това разваляне ищецът има правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД да иска връщане на даденото по този договор, като дадено на отпаднало основание. Съгласно цитираната разпоредба, на която се основава предявения иск, “който е получил нещо... с оглед на отпаднало основание, е длъжен да го върне”. Общото правило за действието на разваляне на договора, съдържащо се в чл. 88, ал. 1 ГПК, е че развалянето има обратно действие. Това означава, че след разваляне на договора, обвързаността на страните се премахва с обратна сила. На това основание те следва да си върнат престациите, които са си разменили, за да бъде възстановено преддоговорното състояние. Договорът, като правно основание за размяна на престациите е отпаднал, поради което се дължи връщане на полученото вече на отпаднало основание/ чл.55, ал.1, предл.трето ЗЗД/. Съгласно закона отпадането на основанието за даване на престацията по договора не е обусловено от вината за неговото неизпълнение, поради което обратното действие на развалянето на договора, който не е за продължително или периодично изпълнение, настъпва независимо по инициатива на коя от двете страни е настъпило развалянето. Ето защо, съдът приема, че в конкретния случай е налице първият елемент, за да бъде уважен искът по смисъла на чл. 55, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД, а именно, наличието на валидни облигационни отношения между страните на базата на сключения между тях договор за СМР. Установява се от представените по делото платежни нареждания и че ищцата е заплатила на ответника сумата от общо 6500 лв., както следва: 2000 лв., платени на 22.12.2021г., 2000 лв., платени на 09.08.2021г. и 2500 лв., платени на 26.04.2021г. На следващо място, за да се уважи искът по смисъла на чл. 55, ал.1 предл. 3 от ЗЗД следва да бъде установено по делото пълно неизпълнение. От показанията на разпитаните по делото свидетели и разменена вайбър комуникация е видно, че ответникът е извършвал СМР в обекта на ищцата. Така св. М. Кр. твърди, че шпакловали стените и ги боядисали в бял цвят, сложили осветление на всяко стъпало на стълбището, пуснали кабели и контакти за хладилник и фурна, в банята на втория етаж повдигнали тоалетната, на първия етаж сложили мивка, сифон, оборудвали цялата кухня със сифони, кранове, ВиК инсталация, поставили радиатори навсякъде и лири в баните. Самият свидетел на ищеца Ст. посочва, че стените са били боядисани при огледа на обекта, макар и зацапани след това. Извършването на СМР се установява и от приложената по делото вайбър комуникация. Ето защо съдът приема, че в конкретният случай не е налице пълно неизпълнение, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че неоснователни са възраженията на ищцата, че не е получила протокол обр. 19 с отбелязвания в жълто. В приемо – предавателния протокол от 27.09.2022г. е посочено, че ответникът предава на ищеца протокол за СМР /в цвят жълт завършени дейности/, както и ключ за вътрешната врата. Приемо – предавателния протокол е подписан от ищцата, като същата в съдебно заседание изрично заявява, че не оспорва положения от нея подпис. От приетата по делото СТЕ се установява, че извършените СМР по отбелязаните в жълто позиции възлизат на 10221.14 лв. Представени от ищеца документи и протоколи, подписани между ищцата и трети лица, за които А. твърди да удостоверяват, че СМР-тата са извършени от трети лица, а не от ответника: протокол от 27.06.2022г., подписан от ищцата и „фирма” ЕООД, протокол образец 19 от 09.09.2019г. и от 10.09.2019г., подписан от ищцата и (фирма), оферта за изработка на врати, приемо – предавателен протокол от 29.11.2019г., гаранционна карта за закупена бяла техника - л. 200 до л. 223 от делото, не може да бъде направен извод, че се отнасят именно за притежавания от ищцата апартамент. С оглед на изложеното, съдът приема, че ответникът установи основание за задържане на получената от него сума, тъй като същият е изпълнил СМР-тата, за които ищцата е извършила съответните плащания. Ето защо, предявеният иск следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан. По разноските: На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат направените по настоящето дело разноски в размер общо на 1560 лв., от които 1200 лв. адвокатско възнаграждение, 350 лв. депозит за СТЕ, 10 лв. такса за издаване на съдебни удостоверения. По изложените съображения Софийски районен съд