Мотиви към Решение № 26 от 17.3.2022 г. на Районен съд - Петрич по дело № 906/2021 г.

Производството е образувано, след като с Решение № 206/10.11.2021 година, постановено по Въззивно административно наказателно Дело № 617/2021 година, състав на Окръжен съд – Б. е отменил Решение № 8229/11.05.2021 година, постановено по НАХД № 301/2021 година по описа на Районен съд П. и върнала делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Делото е образувано въз основа на постановление на РП – П. /сега ТО – П. към РП – Б./, с което е повдигнато обвинение срещу лицето Б. В. Л. от гр. П., за това, че на 12.10.2016 г. в гр. П. е потвърдил неистина в писмена декларация вх. № 12 т.1-88/16 от 12.10.2016 г., която по силата на закон – чл. 12, т. 1 във връзка с чл. 5 от ЗПУКИ (отменен) се дава пред орган на властта – Кмета на Община П. за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като е декларирал, че не е член на орган на управление или контрол на юридическо лице с нестопанска цел, търговско дружество или кооперация, а всъщност към този момент е бил член на управителния съвет на сдружение с нестопанска цел „Е.П.“, с ЕИК ••• със седалище и адрес на управление гр. П. ул. „Т.“ № ••• – престъпление по чл. 313, ал. 1, пр. 1 от НК, като прокурорът предлага лицето да бъде освободено от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Участващият в делото прокурор поддържа повдигнатото обвинение, като изразява становище, че деянието на обвиняемия е доказано от обективна и субективна страна, че е съставомерно по текстовете, по които е повдигнато обвинението. Предлага на съда да освободи обвиняемия от наказателна отговорност и наложи на същия административно наказание Глоба в минимален размер. Обвиняемият Б.Л. се явява лично в съдебно заседание и с надлежно упълномощен защитник – адв. Г.. Дава подробни обяснения по повдигнатото обвинение, заявява, че никога не е подписвал документи с умисъл да извърши престъпление, моли да бъде оправдан. Защитникът на обвиняемия излага подробни съображения за липса на осъществен състав на престъпление, както от обективна, така и от субективна страна, пледира за оправдателна присъда. По делото е приложено досъдебно производство № 314 ЗМ-311/2020 г. по описа на РУ на МВР П.. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно установено от фактическа страна следното: Обвиняемият Б. В. Л. е млад мъж, роден е на ••• г., живее в гр. П., с висше образование, неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, работи като управител на кредитна институция. На 08.03.2016 г. Б.Л. подал молба до Кмета на Община П., вх. № 94-00-1519 от 08.03.2016 г., за назначаване на работа в Община П. на длъжност „Експерт евроинтеграция“. На 21.03.2016 г. между Кмета на Община П. и Б.Л. е сключен трудов договор № ІV-А-177 от 21.03.2016 г, съгласно който Л. е назначен на длъжност „Младши експерт Евроинтеграция“, за пълно работно време от 8 часа. Служителят постъпил на работа в същия ден – 21.03.2016 година. На 12.10.2016 г. в гр. П. обвиняемият попълнил декларация, с която декларирал, че не упражнява търговска дейност, не е управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, не е член на орган на управление или контрол на юридическо лице с нестопанска цел, търговско дружество или кооперация и не упражнява свободна професия. Декларацията била заведена в Регистъра на декларациите по чл. 12, т. 1 ЗПУКИ при Община П. под № 88 от свидетелката К.Г. – старши експерт „Човешки ресурси“ в Община П.. Трудовият договор на Л. е прекратен на 02.02.2017 г. със Заповед на Кмета на Община П.. На 27.04.2020г. в РП – П. е постъпил сигнал вх. № 454/2020/27.04.2020г. съдържащ данни за подадена декларация по ЗПУКИ /отм/ от лицето Б. В. Л. с и искане да бъде извършена проверка с оглед преценка за извършен състав на престъпление по чл. 313, ал. 1 НК. Сигналът не е подписан /анонимен е/, посочено е, че е подаден от „група будни граждани“. Във връзка с постъпилия сигнал е разпоредена проверка, а по късно е образувано и досъдебно производство за извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК. В хода на досъдебното производство са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели, назначена и изготвена е съдебно почеркова експертиза. По делото е изискано и приложено решение № 2317 от 10.07.2007 г. по ф.д. № 1371/2007 г. на ОС гр. Б., установяващо регистрация на сдружение с нестопанска цел с наименование „Е.П.“, с ЕИК ••• със седалище и адрес на управление гр. П. ул. „Т.“ № •••. Сдружението е юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза и се представлява от Управителен съвет в състав: И. Б. Ц. - председател, С. Т. П. – зам.председател и Б. В. Л. - секретар, като пред трети лица сдружението се представлява от И.Б. Ц.. От извършени справки в информационната система на НАП е установено, че за периода 2008г. – 2016г. от председателя И.Ц. са подавани годишни данъчни декларации по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане, с които е декларирано, че сдружението с нестопанска цел „Е.П.“ не осъществява дейност. По делото е приложена и самата декларация /л. 24 ДП/ както и е назначена съдебно – почеркова експертиза, вещото лице по която е заключило, че подписа, положен в декларацията от 12.10.2016г. е положен от лицето Б. В. Л.. Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, приобщени по делото в съдебното производство, обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите и писмените доказателства по делото. При така установената фактическа обстановка съдът установи от правна страна следното: Повдигнато е обвинение за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 НК. За да е налице осъществен състав на престъпление по чл. 313, ал. 1 НК е необходимо деецът да потвърди неистина или да затаи истина в писмена декларация, която по силата на закон, указ или постановление на Министерски съвет се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Престъплението е умишлено и за съставомерността му е необходимо да е установено наличието на всички обективни и субективни признаци, така както са очертани в материално правната норма. От друга страна, правната норма на чл. 313 НК има бланкетна диспозиция. За съставомерността на деянието по този текст е необходимо декларацията да бъде подадена по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет. От изложеното следва извода, че не всяка декларация с невярно съдържание може да ангажира наказателната отговорност на декларатора, а само декларация, подадена по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет. Изброяването е изчерпателно и в никакъв случай не може да се разглежда разширително. В настоящия казус, отговорността на обвиняемия Б. Л. е ангажирана с обвинение по чл. 313, ал. 1, пр. 1 НК за това, че е потвърдил неистина в писмена Декларация, която по силата на закон – чл.12 т.1 във връзка с чл.5 от ЗПУКИ /отм./ се дава пред орган на властта – Кмета на Община П. за удостоверяване истинността на определени обстоятелства. От посоченото е видно, че отговорността на обвиняемия е ангажирана с обвинение по чл. 313, ал. 1 НК, за това че е потвърдил неистина в писмена Декларация, подадена на основание чл. 12, т.1 вр.