Мотиви към Решение № 1124 от 25.3.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 16995/2024 г.

МОТИВИ към Решение рег.№ 1124 от 25.03.2025 г., постановено по

НОХД №16995/2024г. по описа на СРС-НО, 129-ти състав

Делото пред Софийски районен съд е образувано по повод внесен от

СРП обвинителен акт, с който на Д. Д. К., с ЕГН: •••••••••• е повдигнато обвинен за това, че на 01.08.2023 г. около 00, 05 ч. в гр. София на бул. Христо Ботев, в района на кръстовището с бул. „Сливница“ не изпълнил заповед за защита от домашно насилие спрямо В. Ц. З. - Решение №643/15.01.2023г. на Софийски районен съд 92 състав, като приближил З. на разстояние по- малко от 20 метра – престъпление по чл.296, ал.1 НК.

В хода на откритото разпоредително заседание, след като е констатирано

от съда наличието на предпоставките на чл. 78а от НК, делото е разгледано по реда на Глава XXVIII от НПК.

В съдебно заседание, прокурорът от СРП поддържа обвинението, като счита, че то се доказва от събраната в хода на досъдебното производство доказателствена съвкупност, приобщена в съдебната фаза по реда на чл.378, ал.2 НПК, сред които са гласните доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите В. З. и И. М.. С оглед на това моли за постановяване на решение, с което подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и същият да бъде освободен от наказателна отговорност, поради наличие на предпоставките на чл.78а НК и да му бъде наложено административно наказание „глоба“ в справедлив размер.

Упълномощеният защитник на подс. К. – адв. Т. Ч., поддържа, че деянието, описано в обвинителния акт е несъставомерно, поради това, че съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗЗДН /в редакцията в сила от 01.01.2024 г./, която предвижда, че мерките по ал. 1, т. 2 – 5 се налагат за срок от три до 18 месеца при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита, срокът на наложените мерки за защита са били изтекли към датата на инкриминираното деяние, считано от датата на уведомяване на подс. К. за издадената срещу него заповед за незабавна защита по гр. д. №20211110165589/2021 г. по описа на СРС, което се сочи, че е станало през месец декември 2021 г. Независимо, че цитираната разпоредба на чл.5, ал.2 от ЗЗДН в горепосочената редакция е в сила от 01.01.2024 г., а деянието съгласно обвинението се претендира да е извършено на 01.08.2023 г., защитата счита, че посочената разпоредба намира приложение, на осн. чл.2, ал.2 от НК, като по- благоприятен закон.

На следващо място се счита, че обвинението не е доказано, тъй като се

основава само и единствено на показанията на двама свидетели, едната от които е В. З., между която и подс. К. се сочи, че са налице множество дела, както наказателни, така и за родителски права, а също и делото по ЗЗДН, в хода на което е издадена заповедта за защита от домашно насилие, която се

претендира от СРП, че не е изпълнена от страна на подсъдимия.

В случай, че съдът отхвърли аргументите за недоказаност на

обвинението, защита моли да се приеме, че деянието, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия, не представлява престъпление, поради наличие на предпоставките на чл.9, ал.2 от НК, обосновани с това, че св. З. и подс. К. по образуваното дело през 2021 г. са се срещали 100 пъти и подсъдимият никога не е докосвал св. З.. Освен това, се сочи, че защитникът е участвал в множество производства между тях, вкл. и по медиация във връзка с тяхното общо дете, както и в множество извънпроцесуални контакти, като по време на същите К. технически е доближавал св. З. и тя не е имала нищо против.

С оглед на така изложените съображения се моли за оправдаването на

подс. К. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.296, ал.1 НК.

Подсъдимият поддържа казаното от защитника си, като във връзка с

доказаността на обвинението посочва, че на място не е присъствал патрул на МВР, по който начин според него може да се установи нарушаването на съдебна заповед. В последната си дума предоставя преценката на съда относно изхода на делото.

Съдът, като прецени събраните в хода на досъдебното производство

доказателства и доказателствените средства, приобщени на осн. чл.283 НПК и преценени на основание чл.378, ал.2 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за несъмнено установена следната фактическа обстановка, която се припокрива с изложената в обвинителния акт по отношение на съставомерните и релевантни факти, с оглед на предмета на делото, съобразно обвинението, което е повдигнато на подс. Д. К., а именно:

Подсъдимият Д. К. живял на семейни начала със свидетеля В. З. в

периода от 2014 г. до 2019 г. От съжителството си те имат едно дете - Елеонора Д.а К.а, ЕГН ••••••••••. По онова време и до настоящия момент Д. К. работи като полицай в структурите на МВР. През 2019 г. К. и З. се разделили, като имали неразбирателства и конфликтни отношения,

включително във връзка с отглеждането и възпитанието на общото им дете.

По молба на З. срещу К. е образувано гр.д. № 65589/2021 г. по описа на

СРС, 92 състав, по което след уважаване на молбата като основателна е издадена Заповед за незабавна защита №233/19.12.2021 г., с която съдът задължава Д. К. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В. Ц. З. и Е Д.а К.. Заповедта за незабавна защита подлежи на незабавно изпълнение и има действие до издаването на заповед за защита по гр. д. №65589/2021 г. по описа на СРС. По същото дело на 15.01.2023 г. е постановено решение №643/15.01.2023 г., с което е издадена заповед за защита от домашно насилие срещу Д. К., с която на осн. чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН същият е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В. Ц. З., като на осн. чл.5, ал.1, т.3, пр.1 ЗЗДН му е забранено да приближава

В. Ц. З. на разстояние по-малко от 20 метра за срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта за защита. Тази заповед е връчена на Д. К., чрез адв. З П Х на 25.01.2023 г. /видно от копие на съобщение, намиращо се на л.35 от т.2 от ДП/ и лично на Д. К. на 26.01.2023 г. /съгласно докладна записка на л.39 от т.2 от ДП и разписка за връчване на л.42 от т.2 от ДП/.

Въпреки, че е бил наясно със задълженията и забраните, които му

вменява връчената му заповед за защита от домашно насилие, подс. К. не е изпълнил същата, като приближил З. на разстояние по- малко от 20 метра, при следните обстоятелства:

На 01.08.2023 г., около 00.05 часа, докато се прибирала към дома си с

личния си автомобил марка „БМВ“ с peг. №, в който пътувала заедно със свидетеля И. М., в гр. София, в района на кръстовището на бул. „Сливница“ и бул. „Христо Ботев“, след като спряла управлявания от нея автомобил, към тях се приближил подс. К., който спрял автомобила си - л.а. марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с peг. №, непосредствено пред тях. Слязъл и застанал пред предния капак на автомобила на З., на не повече от 2-3 метра от нея и започнал да снима с телефона си. За да избегне конфликт З. предприела обратен завой и потеглила по бул. „Христо Ботев“, но К. също потеглил след нея, изпреварил я и препречил пътя й с автомобила си, с което я принудил да спре. К. отново слязъл от автомобила, отново започнал да снима с телефона си и крещял: „Кой е тоя бе? Какъв е тоя?“. З. потеглила на заден ход и се отдалечила по бул. „Христо Ботев“.

По доказателствата: Съдът прием гореописаната фактическа обстановка за несъмнено

установена въз основа на всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства, приобщени на осн. чл.283 НПК и преценени на основание чл.378, ал.2 от НПК, а именно: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите В. Ц. З. и И. С. М. и писмените доказателства: преписи от заповед за незабавна защита и решение №643/15.01.2023 г. за издаване на заповед за защита от домашно насилие, постановени по гр. д. №65589/2021 г. по описа на СРС, както и доказателства за тяхното връчване на подс. К. – разписки и съобщения; разпечатки от водена чат-кореспонденция между З. и К. и останалите писмени доказателства по делото.

От показанията на разпитаните двама свидетели се установява по

категоричен и несъмнен начин кога, къде и при какви обстоятелства на 01.08.2023 г., около 00.05 часа към тях се приближил подс. К., какви действия е извършил и какви думи е изрекъл.

Съдът няма каквито и да е основания да се съмнява в достоверността на

показанията на разпитаните свидетели, които са логични, последователни и взаимноподкрепящи се. Между тях липсват съществени противоречия, които да поставят под съмнение изложените от тях факти и обстоятелства, имащи отношение към предмета на доказване по делото. Фактът, че е имало среща и конфликтна ситуация между З. и К. предната нощ, се установява и от

съдържанието на представената от З. чат-кореспонденцията, водена между двамата сутринта на 01.08.2023 г.

Искането на защитата за некредитиране с доверие на показанията на св.

В. З. се основава на влошените отношения между нея и подс. К., както и на наличните дела между тях, които факти и обстоятелства несъмнено се установяват по делото и принципно са основание за извършване на внимателна оценка на изнесените факти от такива свидетели. Оценката на свидетелските показания обаче, съгласно трайно утвърдените стандарти в съдебната практика се извършва не само на основата на отношенията между подсъдим и пострадал, които в повечето случаи, в които се касае за отношения между бивши партньори, са влошени, но и въз основа на вътрешната логичност, убедителност и последователност на изложението на фактите от всеки един от участниците в конфликта, като се вземе предвид и обстоятелството, че на престъпления от рода на процесното обичайно не присъстват множество други свидетели, посредством чиито показания да се проверят версиите, изложени от двете страни. В случая, на инкриминираното деяние е присъствал още един свидетел, който се установява, че е в близки отношения с постр. З., но този факт сам по себе си не е от естество да дискредитира неговите показания, които са логични и последователни и в синхрон с показанията, дадени от св. З.. Напротив, прави изключително негативно впечатление обстоятелството, че именно подс. К. не е последователен в изложените от него факти и обстоятелства, като първоначално в дадените от него показания в качеството на свидетел, преди привличането му в процесуалното качество на обвиняем е дал показания, в които изцяло потвърждава фактическата обстановка, изложена от св. З., като я интерпретира по свой начин, намирайки оправдания за собствените си действия, а след привличането му в качеството на обвиняем и упражнявайки правото си на защита, в дадените обяснения започва да поддържа, че не е извършил престъплението, в което е обвинен, а в хода на съдебното следствие, чрез защитника си поддържа защитна теза за недостоверност на показанията на св. З. и св. И. М., поради влошените си отношения със З. и факта, че М. е в близки отношения със З.. Разбира се, че показанията на подс. К., дадени от него по делото в качеството на свидетел, преди привличането му в качеството на обвиняем, нямат доказателствена стойност и не могат да се кредитират като източник на доказателствени факти, но според настоящия съдебен състав няма процесуална пречка същите да се вземат предвид при проследяване на наличието или липсата на последователност в изложените от него факти, съпоставено с оценката на последователността на изложенията на фактите в показанията на свидетелите по делото - З. и М.. Показанията на последните двама се отличават с последователност, убедителност, вътрешна

непротиворечивост и съответствие помежду им. Причината за неподаване на сигнал на тел.112, логично е обяснена от св. М. с преживения стрес и стремежа де се отдалечат от мястото на инцидента по възможно най-бързия начин. Освен това, логична причина за това се явява и фактът, че подс. К.

работи в системата на МВР, с оглед на което е разбираемо взетото решение да не се иска съдействие от органите на МВР, на което очевидно се е надявал и разчитал подсъдимият. Неоснователна обаче се явява тезата, поддържана от подс. К. пред настоящия съдебен състав, че неизпълнението на съдебна заповед може да се докаже само при подаване на сигнал и явяване на полицейски патрул на мястото на престъплението, която тези не държи сметка за основания принцип в наказателното право, заложен в разпоредбата на чл.14, ал.2 от НК, съгласно който: „Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила.“ Именно поради това, установяването на правно-релевантните факти за конкретния случай, за да може въз основа на тях да се направи извод за това дали е налице или не виновно неизпълнение на съдебна заповед, може да стане въз основа на всички допустими доказателства и доказателствени средства за възпроизвеждане на същите в наказателния процес, предвидени в НПК.

От събраните по делото гласни доказателства – показанията на

свидетелите З. и М., които съдът кредитира като логични, последователни и достоверни, се установява, че по времето и на мястото, посочени в обвинителния акт, подс. К. се приближил до постр. З. на разстояние по-малко от 20 метра, въпреки забраната да го прави, обективирана в решение №643/15.01.2023 г., постановено по гр. д. №65589/2021 г. по описа на СРС, с което срещу Д. К. е издадена заповед за защита от домашно насилие.

От събраните по делото писмени доказателства – преписи от съдебни

актове, постановени по гр. д. №65589/2021 г. по описа на СРС, както и съобщения и известия за довеждането им до знанието на подс. К., се установяват фактите и обстоятелствата, обективирани в съответните писмени доказателства, в чиято обективност и достоверност съдът няма основания да се съмнява, а и страните не са изложили такива твърдения или съмнения. С оглед на това, съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени по делото.

От справката за съдимост на подс. К. се установява, че той не е осъждан,

но има наложено административно наказание „глоба“, на осн. чл.78а от НК, в размер на 1000 лева, с решение, в сила от 25.02.2021 г., постановено по НАХД №13111/2020 г. по описа на СРС. Видно от справка на л.195 от ДП наложената му глоба е била заплатена на 13.10.2021 г.

При така направените изводи от фактическа страна, настоящият състав

на Софийски районен съд достигна до следните правни изводи:

Въз основа приетата по делото фактическа обстановка, след направения

цялостен анализ на посочените и събрани в хода на досъдебното производство доказателства, чиято процесуална годност беше проверена от съда, както и въз основа на допълнително събраните доказателства (актуална справка за съдимост), настоящият съдебен състав достигна до несъмнения и категоричен извод за това, че Д. Д. К. е осъществил от обективна и субективна състава на

престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК.

Съставът на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК е поместен

систематично в глава VIII от Особената част на Наказателния кодекс на Република България „Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции“, раздел II „Престъпление против правосъдието“. Предвид това, непосредствен обект на извършеното престъпление са обществени отношения, засягащи правилното функциониране на правосъдието, в частност съдебната власт и интересите на лицата, които получават закрила срещу домашно насилие.

Субект на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК може да бъде всяко

едно наказателноотговорно лице – пълнолетно физическо лице, извършило престъплението в състояние на вменяемост.

От обективна страна, в чл. 296, ал. 1 от НК са описани алтернативно

няколко изпълнителни деяния, а именно – „попречи“ или „осуети“ по какъвто и да било начин изпълнение на съдебно решение или „не изпълни“ заповед за защита от домашно насилие или Европейска заповед за защита. В настоящия случай СРП е повдигнала обвинение срещу Д. К. за това, че не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие, издадена с решение № 643/15.01.2023 г., постановено по гр. д. № 65589/2021 г. по описа на СРС, 92-ри състав.

Престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК е формално и за довършеността

му е достатъчно от обективна страна извършителят да е нарушил предписаните в заповед за защита от домашно насилие задължения, като не е необходимо да са настъпили други вредни последици.

В настоящия случай СРС постановил съдебно решение №

643/15.01.2023 г. по гр.д. № 65589/2021 г. по описа на СРС, 92-ри състав, с което:

1. е задължил на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН Д. К. да се въздържа от

извършване на домашно насилие спрямо В. З.;

и 2. е забранил на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на Д. К. да приближава В. З.

на разстояние по-малко от 20 /двадесет/ метра за срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.

Съгласно чл. 20 от ЗЗДН заповедта за защита подлежи на незабавно

изпълнение, независимо, че съдебното решение, с което е постановена, подлежи на обжалване в седемдневен срок от връчването. Следователно, процесната заповед за защита подлежи на изпълнение и поражда задължения спрямо Д. К. от деня на постановяването – 15.01.2023 г., но за обосноваване на субективната съставомерност на деянието и за да може да му се търси наказателна отговорност за неизпълнение на заповедта за защита е необходимо той да е узнал за съдържанието на същата. Съгласно събраните по делото и коментирани по-горе доказателства той несъмнено е узнал за заповедта за защита от домашно насилие и нейното съдържание на 26.01.2023

г., на която дата същата му е връчена лично.

Считано от тази дата той е трябвало да се въздържа от домашно насилие

спрямо В. З. и му е било забранено да се приближава до нея на разстояние по- малко от 20 /двадесет/ метра за срок от 12 /дванадесет/ месеца, считано от издаването на заповедта - 15.01.2023 г. до 15.01.2024 г.

Предвид, че деянието е извършено на 01.08.2023 г. /която дата попада в

горепосочения период на действие на заповедта за защита от домашно насилие/, съдът намира, че заповедта за защита е била в сила към този момент и подсъдимият е бил длъжен да спазва посоченото в нея.

Съдът намира възраженията на защитника на подс. К. за

несъставомерност на деянието за неоснователни, доколкото същите не се основават на правилно тълкуване и прочит на коментираната разпоредба на чл.5, ал.2 от ЗЗДН, както и на правилно тълкуване на разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК.

На първо място, следва да се отбележи, че редакцията на чл.5, ал.2 от

ЗЗДН, на която се позовава защитата, за да претендира несъставомерност на деянието не е била приета към датата на извършване на деянието и не е била действаща правна норма към тази дата – 01.08.2023 г., тъй като същата, в редакцията, предвиждаща приспадане от срока на наложените мерки със заповедта за защита от домашно насилие на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита, е в сила от 01.01.2024 г.

Не може да се претендира приложимост на тази редакция на ЗЗДН към

датата на деянието, на осн. чл.2, ал.2 от НК, доколкото последната визира изменения на наказателния закон /НК/, направени след извършване на престъплението до влизане на присъдата в сила, а не изменения на каквито и да е други закони, доколкото всеки е длъжен да съобразява поведението си със закона, който е в сила към съответния момент, а в случая дори не става дума за спазване на закон, а на съдебно решение, като съдът е единствено оправомощен, когато е изрично сезиран, да тълкува нормите на приложимия закон, а страните са длъжни да изпълнят постановеното съдебно решение, когато то подлежи на изпълнение.

Освен това, следва да се посочи, че дори в случаите, в които е

приложима, разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗЗДН, в редакцията в сила от 01.01.2024 г. предвижда, мерките по ал. 1, т. 2 – 5 да се налагат за срок от три до 18 месеца при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 и 19. В случаите, когато мярката, наложена със заповедта за незабавна защита е по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, а именно „задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие“ /както е в настоящия случай/, то предвиденото приспадане не касае тази мярка, доколкото принципно това поведение е неправомерно и не може да бъде обвързано със срок на действие, поради което тази мярка не е включена в посочената разпоредба на чл.5, ал.2 ЗЗДН, а когато с издадената впоследствие заповед за защита от домашно насилие се налага някоя от

мерките по чл.5, ал.1, т.2-5 ЗЗДН, които не са били наложени със заповедта за незабавна защита, то липсва основание за приспадане, доколкото липсва наложена идентична мярка със заповедта за незабавна защита, както е в настоящия случай.

В конкретния случай, дължимото от страна на подс. К. поведение,

съгласно диспозитива на постановеното съдебно решение, което по силата на чл.20 ЗЗДН се ползва с предварителна изпълнителна сила, е пределно ясно: забранява, на осн.чл.5, ал.1, .3 ЗЗДН на Д. Д. К. да приближава В. Ц. З. на разстояние по-малко от 20 метра за срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта за защита, т.е. за периода от 15.01.2023 г. до 15.01.2024 г., за която заповед К. несъмнено е узнал на 26.01.2023 г. и деянието е извършено след тази дата.

От доказателствата по делото се установи по несъмнен начин, че на

посочените в обвинителния акт време и място Д. К. се е приближил до В. З. на разстояние по-малко от 20 /двадесет/ метра, като по този начин е нарушил наложената му забрана със съдебно решение № 643/15.01.2023 г., постановено по гр. д. № 65589/2021 г. по описа на СРС, 92-ри състав. С това той е осъществил от обективна страна изпълнителното деяние на чл. 296, ал. 1 от НК, изразяващо се в неизпълнение на заповед за защита от домашно насилие.

Д. К. е знаел, че считано от 15.01.2023 г. не следва да се приближава до

В. З. на разстояние по-малко от 20 /двадесет/ метра за периода 15.01.2023 г. – 15.01.2024 г. Това обаче не се е явило достатъчен контрамотив, който да го възпре от нарушаване на процесната заповед, поради което настоящият съдебен състав намира, че и от субективна страна Д. К. е извършил престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК при форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на същите.

Деянието се характеризира с типичната обществена опасност за

престъпленията от този вид, като съдът намира, че в случая не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.9, ал.2 НК, доколкото деецът е проявил изключителна упоритост, като е реализирал състава на престъплението по чл.296, ал.1 НК в тъмната част на денонощието, като въпреки отдалечаването на св. З. от мястото на деянието, отново я последвал с автомобила си, изпреварил я и препречил пътя й с автомобила си, като през цялото време я снимал с мобилния си телефон, нарушавайки и Конституционно закрепеното й право /чл.32 от Конституцията на Р. България/ да не бъде снимана, без нейно съгласие.

С издаването на заповедта за защита от домашно насилие се цели

недопускането на възможност за контакт между насилника и жертвата чрез забраната насилникът да приближава жертвата и за създаването на обстановка, при която да се стигне до посегателство над жертвата на домашно насилие. При тези обективни данни по делото е очевидно, че обществената

опасност на извършеното от подсъдимия престъпление е в съответната степен и достатъчно укоримо, за да прегради приложимостта на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. При това, ирелевантно е твърдението на защитника, че назад във времето във връзка с водените между З. и К. дела, включително в производства по медиация, във връзка с тяхното дете, подс. К. многократно се е доближавал до св. З., доколкото тези контакти са се осъществявали в рамките на конкретна процедура /съдебна или извънсъдебна/ и с оглед на конкретни обстоятелства, които са ги налагали в интерес на общото им дете и при конкретна обстановка, в която са присъствали и други служебно ангажирани със случая лица – адвокати, социални работници, медиатори и други. С оглед на това, тези факти и обстоятелства, наведени от защитата, без дори да са представени доказателства за това, нямат отношение нито към съставомерността на деянието, нито към неговата обществена опасност.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО В разпоредбата на чл. 296, ал. 1 от НК е предвидено, че който извърши

престъпление по този състав, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до 5000 лева. Видно от справката му за съдимост Д. К. не е бил осъждан към датата на деянието, но е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК с решение, в сила от 25.02.2021 г., постановено по НАХД № 13111/2020 г., СРС, 100 състав, с което му било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Видно от справка на л. 195 от досъдебното производство, наложената глоба е била заплатена на 13.10.2021 г. и съответно считано от 13.10.2022 г. /по аргумент от по-силното основание с оглед разпоредбата на чл.86, ал.1, т.3 НК/ и за деяние след тази дата, при наличие на останалите материално-правни предпоставки, е налице възможност за повторно приложение на разпоредбата на чл.78 а от НК.

С престъплението не са били нанесени имуществени вреди, които да

подлежат на възстановяване. Не са налице и отрицателните предпоставки за изключване приложимостта на чл. 78а от НК, визирани в чл. 78а, ал. 7 от НК.

Предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките за

освобождаването на Д. К. от наказателна отговорност на осн. чл. 78а от НК, като му бъде наложено административно наказание глоба.

По делото не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, а като

отегчаващо съдът отчете, че подсъдимият е служител на МВР и като такъв е призван да спазва закона и да изисква от останалите членове на обществото да го спазват, а не сам да го нарушава. С оглед на това, изискванията към лицата, ангажирани в структурите на МВР, както и на съдебната власт, са по- завишени в сравнение с изискванията към останалите граждани, поради което закононарушенията, извършени от тях са по-укорими от извършените от останалите граждани. С оглед на това, съдът намира, че за да бъдат постигнати целите по чл. 12 от ЗАНН размерът на административното наказание глоба следва да се индивидуализира под средния, но и над минималния, предвиден

от законодателя, за да се превъзпита деецът към спазване на законите и съобразяване на поведението си с тях, както и за постигане на генералната превенция спрямо останалите членове на обществото. Поради това, съдът счете, че административно наказание глоба в размер на 2000, 00 лева, носейки характеристиките на пропорционалност и достатъчност, ще способства в максимална степен за постигане на тези цели, а същевременно е съобразено с имущественото състояние на подсъдимия, който заяви пред съда, че работи в СДВР и съответно реализира месечен доход в размер над посочената сума.

Въз основа на изложените фактически и правни съображения, съдът

постанови решението си.

Настоящите мотиви към него са обявени на 09.05.2025 г.

Съдия при СРС: ………………………..

/Гюляй Кокоева/