Решение № 148 от 14.4.2025 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 145/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/. Образувано е по жалба вх. № 20250306173351, подадена от адв. В. Г., в качеството му на ликвидатор на „НАНО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200817424, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 21, офис 2, против Отказ с рег. № 20250227155226-2/04.03.2025г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление вх. № 20250227155226. Жалбоподателят твърди, че липсва законова забрана за увеличаване капитала на дружество в ликвидация с парични или с непарични вноски. Счита, че с увеличаването на капитала чрез парична или непарична вноска би се спомогнало своевременното приключване на производството по ликвидация на дружеството и избягване на несъстоятелността. Твърди, че длъжностното лице е излязло извън рамките на дължимата от него проверка. По отношение на представения със заявлението документ за актуално състояние, удостоверяващ едноличния собственик на капитала, който е регистрирано чуждестранно дружество, счита същия за официален такъв, като издаден при всички реквизити. Моли се за отмяна на обжалвания отказ, като бъде постановено вписване на поисканите промени. Агенция по вписванията е изпратила отговор на жалбата по чл. 25, ал. 2, изр. последно ЗТРРЮЛНЦ, чрез главен експерт, в който излага становище за неоснователност на жалбата по съображения, идентични с тези в постановения отказ. Моли за потвърждаване на отказа и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Агенция по вписванията. Жалбата е депозирана в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ от легитимирано лице – заявител по чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ, поради което е процесуално допустима. След преценка на представените при регистрацията на заявлението и в настоящото производство доказателства и въз основа на справка с данните на електронния сайт на Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Със заявление вх. № 20250227155226 от В. И. Г. е поискано вписване на промени в обстоятелствата по партидата на „НАНО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в ТР съгласно решение на едноличния собственик на капитала, а именно – за увеличаване капитала на дружеството чрез апорт в размер на 126000 лв., представляваща вземания на едноличния собственик на капитала от дружеството, съгласно споразумение между тях от 04.10.2023 г. Вносител на апорта е частно дружество, регистрирано в Кралство Дания, със седалище и адрес на управление: Холте, Конгевен 65, вписано в Централния фирмен регистър, воден при Датската търговска и фирмена агенция към Министерство на икономиката и търговските работи на Кралство Дания под № 28899025. Към заявлението са приложени, включително след дадени от длъжностното лице по регистрацията изрични указания, следните документи: актуализиран учредителен акт на дружеството, протокол от решения на едноличния собственик на капитала на дружеството, декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, аналитичен регистър, оборотна ведомост, доклад за извършена експертна оценка на апорта, оценителска експертиза по чл. 72, ал. 2 ТЗ, извадка с разширени данни за собственик на чуждестранното дружество от Датската търговска администрация, преведена от датски език, споразумение от 04.10.2023 г., счетоводен баланс на дружеството и други. Длъжностното лице по регистрацията в обжалвания отказ е възприело, че е недопустимо вземане на решение за увеличаване капитала чрез апортна вноска на дружество, намиращо се в производство по ликвидация. В допълнение, вследствие непредставянето на актуално към датата на подаване на заявлението извлечение относно едноличния собственик на капитала ДЛР, поддържа становище за наличието на вероятност от настъпването на множество промени, касаещи правосубектността на дружеството и лицата, които го представляват. Съгласно чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице следва да прецени дали подаденото заявление отговаря външно на предвидената форма и ред, дали заявеното за вписване обстоятелство е от кръга на тези, за които се предвижда вписване в ТР; дали изхожда от оправомощено лице и дали към заявлението са приложени всички документи; съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона; представяне на изискуемите декларации по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ; заплащане на следващата се държавна такса. Съгласно чл. 21, ал. 3 и ал. 4 от Наредба №1/2007г., при непарична вноска към заявлението следва да се приложат освен решението на ОСС също и заключението на вещите лица, изготвено съобразно чл. 72, ал. 2 ТЗ; декларацията по чл. 264 ДОПК (при извършване на непарична вноска с предмет вещно право върху недвижим имот или моторно превозно средство); доказателствата, че вносителят е съобщил на длъжника за прехвърляне на вземането, с изключение на случаите, когато вземането е срещу самото дружество, както е в настоящия случай (при извършване на непарична вноска с предмет вземане); доказателствата, че вносителят е носител на правата - предмет на непаричната вноска (при увеличаване на капитала) и писменото съгласие на вносителя на непаричната вноска с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му (при извършване на непарична вноска на права, за учредяването или за прехвърлянето на които се изисква нотариална форма). Във връзка с горното и доколкото проверката на съда е идентична с тази на ДЛР при ТР, съдът намира, че не са налице основания за постановяване на отказ по процесното заявление. Законът допуска дяловата вноска в капитала при учредяване на дружеството, приемане на съдружник или увеличение на капитала, да се извърши както с парична, така и с непарична вноска, като по отношение на непаричните вноски са предвидени специални изисквания в чл.73 ТЗ относно формата, начина на извършване, оценката й и други условия в зависимост от вида на апортираните права, като законът изрично допуска апорт на вземания, включително вземания към самото дружество – чл.73, ал.3, изр. последно ТЗ. В случая заявеното увеличение на капитала е с непарична вноска под формата на вземане към самото дружество за връщане на заем по включено споразумение. Представени са всички изискуеми от закона документи, включително изискуемата оценка, които удостоверяват обстоятелствата по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ и чл. 21, ал. 3 и 4 от Наредба № 1/2007 г. за вписване, съхраняване и достъп до ТР. По отношение на изисканите от ДЛР доказателства за актуалното състояние на регистрираното в чужбина юридическо лице, съдът намира, че същото е регистрирано в Кралство Дания, която е страна-членка на Европейския съюз. Следователно, ДЛР е следвало да извърши служебна проверка с оглед принципа на равно третиране на лица в рамките на ЕС. Поддържаните на общоевропейско ниво общодостъпни бази данни следва да се приемат за достъпни данни на първичен администратор по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗЕУ. До търговските регистри на държавите-членки на ЕС е осигурен достъп чрез Европейския портал за електронно правосъдие, а именно: (https: //e-justice.europa.eu/content_business_registers_in_member_states-106-dk- bg.do?member=1). Търговският регистър на Кралство Дания е публично достъпен на следния електронен адрес: https: //datacvr.virk.dk/data/, където може да бъде извършена справка чрез търсене по идентификационен номер на чуждестранните търговци, надлежно посочени в допълнително представените от заявителя документи. Чрез тази електронна справка се установява, че дружеството „НАНО ПРОПЪРТИС“ понастоящем е правосубектно такова, с непроменени от заявените седалище и адрес на управление: Холте, Конгевен 65, с едноличен собственик на капитала – Джон Вилем Норден и с понастоящем представители на дружеството – Джон Вилем Норден и Хърбърт Майкъл Натан. Следователно, статутът на търговците като действащи дружества и тяхното представителство, удостоверени чрез публикуваните общодостъпни данни, обуславят извод за редовност на процесното заявление в обсъжданата му част. Съдът не споделя и възприетия от ДЛР извод за недопустимост на увеличаване капитала на дружество, намиращо се производство по ликвидация, чрез непарична вноска в капитала му, тъй като на първо място не съществува понастоящем императивна законова забрана в тази връзка. По доводите на ДЛР относно това, че не се касае за увеличаване с парична вноска, следва да се посочи, че в случая следва да се възприеме, че конкретното увеличение на капитала чрез апорт на вземане на едноличния собственик на капитала е в интерес на кредиторите на дружеството в ликвидация, тъй като вземането по заема след апорта се трансформира в ликвидационен дял, а съобразно чл.271 ТЗ съдружниците се удовлетворяват едва след удовлетворяване на кредиторите. Съдът констатира, че по процесното заявление са приложени всички документи. Заявените за вписване обстоятелства се установяват с представените доказателства. В заключение, отказът се явява незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен. Воден от горното, съдът