Решение № 975 от 29.3.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 73/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/. Образувано е след разрешаване на спор за подсъдност между Административен съд – Благоевград и Административен съд – София-град, съгласно Определение № 407/15.01.2024 г., постановено по адм. дело № 12039/2023 г. по описа на ВАС, Шесто отделение. Производството e образувано по жалба на Т. Р., като майка и законна представителка на децата си Д. Р. и М. Р., тримата с адрес на пребиваване Благоевград, [улица], ет.5, ап.62, депозирана чрез адв. В. П., със съдебен адрес [населено място], [улица]против Заповед № ЗСПД/Д-Е/8720 от 03.10.2023 г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Благоевград, с която е отказано отпускане на еднократна помощ за ученик, записан във 2-ри, съответно в 4-ти клас и е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.10, ал.6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД). В жалбата се поддържа, че административният акт е незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при неговото издаване, касаещи приложението на чл. 35 от АПК, и с доводи за материална незаконосъобразност. Сочи се, че чл. 3, т. 5 от ЗСПД е неприложима вътрешна норма по арг. от чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република Бългаия /КРБ/ спрямо чл. 2 и чл. 27 от Конвенцията на ООН за правата на детето и е в противоречие с чл. 2, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/, чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, чл. 1 и чл. 3 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./, чл. 13, § 2 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г., чл. 14 и чл. 26, ал. 1 от КРБ във вр. с чл. 3, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. Оспорващата, чрез процесуалния си представител, с депозирана по делото молба, поддържа жалбата по изложените в същата доводи. Ответникът – Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ - Благоевград, в с.з. и чрез депозирано писмено становище оспорва жалбата, като моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли същата като неоснователна /на л.13 - л.14 от делото/. Не се претендират разноски. След като анализира събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Административното производство е започнало по заявление-декларация на жалбоподателката от 29.09.2023 г. за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД /на л. 22 – л. 23 от адм. дело № 976/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград/. Помощта е заявена от оспорващата – гражданка на Украйна и родител на децата Д. Я. Р. и М. Я. Р., записани за учебната 2023-2024 г. съответно първата във II-ри клас, а втората в IV-ти клас в Трето основно училище „Димитър Талев“ – [населено място]. Настоящият адрес на оспорващата Р. и двете й деца е в [населено място], област Благоевград, [улица], ет.., ап.... Заявлението е регистрирано в Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ – Благоевград с № ЗСПД/Д-Е/8720 от 29.09.2023 г. Прието е като редовно подадено и същото е разгледано по същество. На 02.10.2023 г. социален работник при ДСП - Благоевград е попълнил съответната част от заявлението-декларация, като е посочил, че семейството няма право на еднократна помощ за покриване на част от разходите в началото на учебната година на основание чл. 10а от ЗСПД, тъй като не отговаря на условията по чл. 3, т. 5 от ЗСПД. Това изявление е съгласувано на 03.10.2023 г. от друго длъжностно лице /на л. 23 от адм. дело № 976/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград/. На 03.10.2023 г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № ЗСПД/Д-Е/8720/03.10.2023 г. на Директора на ДСП – Благоевград /на л. 7 от адм. дело № 976/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград/, с която на оспорващата е отказано отпускане на еднократна/месечна помощ за децата й Д. Я. Р. и М. Я. Р., записани за учебната 2023-2024 г. съответно първата във II-ри клас, а втората в IV-ти клас по Заявление вх. ЗСПД/Д-Е/8720 от 29.09.2023 г. Основанието за отказа отново е съображението, че в чл. 3, т. 5 от ЗСПД не са включени изрично чужденците, на които е предоставена особена закрила по ЗУБ. Посочено е, че за лицата, получили убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила, и за техните семейства няма нормативно основание за предоставянето на семейни помощи за деца съгласно ЗУБ или друг закон. Изложено е, че в случая не са налице условията по чл. 3, т. 5 от ЗСПД – че право на помощ имат семейства на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или международен договор, по който Република България е страна. По делото не е спорно, че жалбоподателката и нейните дъщери са чуждестранни граждани, ползващи се с временна закрила по реда на чл. 2, ал. 2 от ЗУБ от 24.03.2022 г. и надлежно регистрирани в Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Не е спорно и че децата Д. Я. Р. и М. Я. Р., записани за учебната 2023-2024 г. съответно първата във II-ри клас, а втората в IV-ти клас в Трето основно училище „Димитър Талев“ – [населено място]. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, пряко засегната като родител от отказа на претендираното право на помощ при отглеждане на деца - ученици, записани съответно във втори и в четвърти клас. Жалбата е подадена на 17.10.2023 г. /разпечатка от ел. поща на л. 11 от адм. дело № 976/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград/, с което е спазен срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото процесната заповед е съобщена на адресата й на 06.10.2023 г. Тази заповед е и годен за оспорване индивидуален административен акт. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Спорът е родово подсъден на този съд на основание чл. 132, ал. 1 от АПК и местно подсъден на същия съгласно цитираното по-горе определение на ВАС. Съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗСПД, семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице. ЗСПД не урежда териториалната компетентност на органите по чл. 10, ал. 4 от ЗСПД, поради което приложение намира препращащата норма на чл. 2, ал. 7 от ЗСПД, според която условията и редът за отпускането, изплащането/предоставянето в натура, изменението, спирането, възобновяването, възстановяването и прекратяването на семейните помощи се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗСПД, семейни помощи се отпускат от дирекции „Социално подпомагане“ въз основа на заявление-декларация, заедно с необходимите документи, което се подава от посочените в ЗСПД лица в дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия им адрес. В този смисъл и доколкото настоящият адрес на жалбоподателката е в [населено място], а оспорената заповед е издадена от директора на ДСП - Благоевград и има за предмет произнасяне относно правото на семейна помощ за дете, както и като отчита, че заповедта е издадена в писмена форма, съдът намира, че оспорваният акт е действителен индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган и в изискуемата форма. Производството е протекло при условията на чл. 31 от ППЗСП, като не се установяват нарушения във връзка с правото на защита на молителя или неизследване от страна на органа на относими факти и обстоятелства, свързани с произнасянето по същество. В този смисъл съдът не констатира основания за отмяна на акта по чл. 146, т. 3 от АПК. Ето защо, оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност и при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание и при спазване на административно-производствените правила. Спорът по същество е относно материалната законосъобразност на акта и съответствието му с целта на закона. В случая съдът счита, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и в несъотвествие с целта на закона. Съображения: Според чл. 10а от ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване на част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./. По делото е установено, че децата на жалбоподателката са записани във втори и четвърти клас в Трето основно училище „Д. Т.“ – [населено място] за учебната 2023/2024 г., живеят постоянно в страната с майка си и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от ЗЗДЕт. При това положение следва да се приеме, че са налице материално-правните предпоставки на семейството да бъде отпусната еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година. В настоящия казус отказът за отпускане на помощта по чл. 10а от ЗСПД е мотивиран с разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, според която право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Липсва спор между страните по делото, че жалбоподателката и детето й са чужденци, бягащи от войната в Украйна, с предоставена временна закрила на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Спорът е как трябва да се третират по ЗСПД чужденците, на които е предоставена временна закрила по реда на чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. По отношение на чужденците, разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД предвижда, че семейни помощи се предоставят на постоянно пребиваващите и отглеждащи децата си в страната чужди граждани, ако е предвидено в „друг закон“ или в международен договор. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Според чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България /КРБ/, отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. С разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от КРБ е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане. Чл. 26, ал. 2 от КРБ сочи, че чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство, като настоящият случай не е сред изключенията. В случая се претендира предоставянето на семейна помощ. Независимо от различното наименование на помощта, то нейната характеристика като вид социално подпомагане не се променя. Съгласно Решение № 3 от 27.06.2013 г. по к. д. № 7/2013 г. на Конституционния съд: „ …Помощите за деца по този закон /ЗСПД/ би могло да се разглеждат като елемент на социалното подпомагане, доколкото на него му се придава единствено по-общо значение. По замисъла си семейните помощи за деца са особен вид социални помощи…“. Според съда следва да се приеме, че ЗУБ е „друг закон“ по смисъла на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, който гарантира правата на чужденците с предоставена временна закрила в Република България, включително тези за социално подпомагане. След като помощите за деца са вид социално подпомагане и по силата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, чужденците с предоставена временна закрила имат право на такова, то постановеният отказ на Директора на ДСП – Разлог за отпускане на желаната помощ по чл. 10а от ЗСПД, е незаконосъобразен. Според чл. 2 от Конвенцията за правата на детето /ратифицирана/, която по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които й противоречат, държавите-страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация. В чл. 27, § 1 от Конвенцията е предвидено, че държавите-страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3 - че държавите-страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. В тази светлина следва да се тълкуват разпоредбите на Закона са семейните помощи за деца. Те целят именно подпомагане на родителите при реализиране на правото на жизнен стандарт на детето, което пребивава на територията на РБ, както в настоящия случай, чрез предоставяне на материална помощ. Следва да се посочи още, че според съда цитираната по-горе норма на чл. 3, т. 5 от ЗСПД не е съобразена с Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. В т. 45 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС е прието, че с цел да се избегнат социални трудности, е уместно на лицата, на които е предоставена международна закрила, да се осигури адекватна социална помощ и средства за издръжка, без дискриминация в контекста на социалното подпомагане. По отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила /какъвто е и настоящия случай/, следва да се определят от националното право. Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения, трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива обезщетения се предоставят на гражданите съгласно националното право. Нормата на чл. 29, § 1 от Директива 2011/95/ЕС, предвижда, че по отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставена международна закрила, се определят съобразно националното право, но съгласно § 2 на разпоредбата, възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице. В този смисъл предоставянето на семейните помощи за деца, следва да се разглежда именно като средство за осигуряване на гарантиран минимален доход, респ. семейната помощ за дете следва да се разглежда като едно от основните обезщетения, за които не е предвидена възможност да се ограничават. България като държава-членка е обвързана по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат с посочения акт, а именно - получаване на необходимото социално подпомагане, което да е равностойно на предвиденото за гражданите на държавата-членка. По изложените съображения оспорената заповед на Директора на ДСП – Благоевград следва да се отмени като незаконосъобразна и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените по-горе указания по прилагане на закона. По разноските: При този изход на спора, предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие, според който процесуалното представителство се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на адвокат В. П. от Адвокатска колегия - Хасково, следва да бъде присъдена сумата от 1 000.00 /хиляда/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита, определено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от същия закон във вр. с чл. 5, т. 1 и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при условията на предоставена безплатна правна помощ. Разноските следва да се възложат на Агенция „Социално подпомагане“, в чиято структура се намира административният орган.