Решение № 13119 от 27.11.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 666/2025 г.
Административен съд - Варна27.11.2025 г.докладчик Ивелин Борисов
Диспозитив
ОТМЕНЯ по жалба на „Мандарин - МН“ ООД, [ЕИК], Акт за установяване на публично държавно вземане № BG16RFOP002-2.101-2660/10.02.2025г., издаден от началник сектор „Проверки“ в ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № АУПДВ - 51/10.03.2025г. на директора на ТД на НАП - Варна, с който са установени публични държавни вземания за внасяне в размер на 3772, 76 лева, представляващи неправомерно получена безвъзмездна помощ по процедура BG16RFOP002-2.101, както и лихва за периода 09.08.2021г. – 10.02.2025г. в размер на 1585, 60 лева. Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-деневен срок от съобщаването му на страните по делото. Съдия:
Мотиви
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.26 “б“, ал.5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците във вр. с чл.166 от ДОПК. Образувано е по жалба на „Мандарин - МН“ ООД, [ЕИК], против Акт за установяване на публично държавно вземане № BG16RFOP002-2.101-2660/10.02.2025г., издаден от началник сектор „Проверки“ в ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № АУПДВ - 51/10.03.2025г. на директора на ТД на НАП - Варна, с който са установени публични държавни вземания за внасяне в размер на 3772, 76 лева, представляващи неправомерно получена безвъзмездна помощ по процедура BG16RFOP002-2.101, както и лихва за периода 09.08.2021г. – 10.02.2025г. в размер на 1585, 60 лева. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорения акт като постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Твърди, че административният орган, който се е произнесъл по одобряване на подаденото заявление за подпомагане, е следвало да извърши проверка на обстоятелствата, представляващи основание за предоставяне на помощта към датата, на която е подадено заявлението. Такава проверка очевидно не е извършена, а близо 4 години по-късно органите по приходите започват да изследват дали са налице предпоставките за предоставянето на заявената финансова помощ. Счита за погрешна констатацията на органа в оспорения акт, че не попада в допустима за финансиране по процедурата категория предприятия, а именно: микро, малко или средно предприятие по смисъла на чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП. Конкретно сочи, че органът по приходите неправилно е изследвал отношенията на „МАНДАРИН - МН“ ООД със свързаните с него дружества „ЛИА- ВАРНА“ ООД, „МН БЛЕК СИЙ“ ООД, „МАССА 88“ ЕООД и „Н.-М.“ ООД, като е изследвал числеността на персонала на всички тези дружества в тяхната съвкупност за годините 2018г., 2019 г. и 2020 г., и е приел, че не са налице две поредни години, в които общата численост на персонала на бенефициента и свързаните лица да е под 250 души. Жалбоподателят твърди, че свързаните с него лица, чиито показатели се вземат предвид, трябва да бъдат изцяло изключени поради това, че по отношение на него не е изпълнено изискването по чл. 4, ал. 8. от ЗМСП. Пояснява, че не извършва дейност на същия пазар като свързаните с него лица, тъй като дейността му се свежда до извършване на търговия чрез магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. София - супермаркет „МАНДАРИН“, и продажба на стоки и услуги чрез заведение за бързо хранене, находящо се в гр. София и Св. Влас. Определя като незаконосъобразни изводите на приходните органи, че е имал обект - щанд “PIAZZA MORETTI”, в който се е извършвала дейност по ресторантьорство през 2019 г. и 2020 г. Тези констатации не са верни, тъй като „МАНДАРИН-МН“ ООД е извършвало дейност чрез посочения обект на територията на гр. Варна едва през 2023 г., което е абсолютно извън релевантния период 2018 г., 2019 г. и 2020 г., и което се установява от регистрациите на ползваните от него два касови апарата Датекс [рег. номер] и Датекс [рег. номер]. По изложените съображения жалбоподателят пледира за отмяна на обжалвания акт. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат З. – А. на изложените в нея основания. Счита, че от събраните доказателства безспорно се установява, че дружеството „Мандарин МН“ ООД не е извършвало през периода 2018 г., 2019 г. и 2020 г. каквато и да било дейност в гр. Варна, и въобще в географската територия на гр. Варна, с въпросните 2 фискални устройства. В този смисъл, не е налице изискването на Закона за малките и средни предприятия, дружествата като свързани лица да извършват дейност на същите вертикално свързани или съответни пазари, т.е. не е налице географската част от изискването за същият съответен или вертикално свързан пазар. Поради това, намира, че неговите финансови показатели, както и данните за средносписъчния брой на персонала, следва изцяло да бъдат изключени при съобразяване на това дали са налице критериите за подпомагане на всички свързани лица. Изрично заявява, че не претендира присъждане на сторените по делото разноски Ответникът Началник Сектор „Проверки“ в ТД на НАП - Варна, чрез ст. юрисконсулт Т. А., в депозирани писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че дружеството – жалбоподател не отговаря на условията за допустимост, определени в условията за кандидатстване, и в частност, при спазване на изискванията на чл.4г от ЗМСП, с натрупани обобщени стойности за 2018 и 2019г. на свързаните дружества, надхвърля параметрите за МСП. Моли за потвърждаване на оспорения акт и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Със Заповед № З-ЦУ-2635/19.12.2024г., издадена от изпълнителния директор на НАП /л.1 преписка/, е възложено извършването на проверки за издаване на актове за установяване на публични държавни вземания на посочените в Приложение № 1 към заповедта лица, които са получили безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 по процедури BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП засегнати от временните противоепидемични мерки“. В списъка по Приложение №1 е включено дружеството - жалбоподател „Мандарин МН“ ООД, а като компетентен орган по приходите, издаващ АУПДВ е определена Л. А. А.. Съгласно Заповед № 46.32/31.10.2012г. на Директора на ТД на НАП – Варна /л.143 дело/, Л. А. е преназначена на длъжност Началник Сектор „Проверки“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна. С горецитираната Заповед № З-ЦУ-2635/19.12.2024г. е утвърдено Приложение № 2 - Указание за извършване на визираните в нея проверки на лица, които са получили безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 по процедури BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП засегнати от временните противоепидемични мерки“. В изпълнение на приетите указания, и на основание чл.26, ал.1 АПК, до „Мандарин МН“ ООД е изпратено уведомление /л.30 преписка/, с което на дружеството е разяснено, че е възложена проверка във връзка с предоставената му безвъзмездна финансова помощ (БФП) по схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.101 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 (ОПИК). Извършената от отдел „Подбор на проекти и договаряне“ проверка установила, че през периода 2018 г. - 2020 г. над 50% от капитала на дружеството „ЛИА-ВАРНА“ ООД, [ЕИК] се притежава от физическите лица М. Н. Н., [ЕГН], с дял от 50% и Й. М. Н., [ЕГН], с дял от 17%, които са свързани лица - майка и син, съгласно § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон. Дружеството извършва своята икономическа дейност под КИД-2008 - 56.10 - „Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване“. Било посочено, че физическото лице М. Н. Н., [ЕГН] има дялово участие още в следните дружества: „МН-Блек Сий“ ООД, „МАНДАРИН-МН“ ООД, „Н.-М.“ ООД и „МАССА 88“ ЕООД. Въз основа на изложеното и на база наличните данни, проверяващите са направили заключение, че посочените дружества попадат в предвидената съгласно чл. 4, ал. 8 от ЗМСП хипотеза, според която предприятия, осъществяващи помежду си някое от отношенията по чл. 4, ал. 5 от ЗМСП, чрез „група от физически лица“, които действат съвместно, се считат също за свързани предприятия, ако извършват своята дейност или част от нея на същия съответен пазар или вертикално свързани пазари. С оглед наличните данни по отношение на средносписъчната численост на персонала на идентифицираните като свързани с предприятието - краен получател на безвъзмездни средства дружества, са изчислени данните за определяне на категорията на предприятието по смисъла на ЗМСП, като е направен извод, че сумарно данните на „МАНДАРИН-МН“ ООД и свързаните с него дружества не потвърждават статута на „средно предприятие“, а именно: за 2020г. - средносписъчен брой на персонала - 175 лица; за 2019г. - средносписъчен брой на персонала - 308 лица; и за 2018г. - средносписъчен брой на персонала — 257 лица. По отношение на двете релевантни към определяне категорията на предприятието последователни години, а именно - 2020 и 2019 г., както и през 2018 г., е заключено, че дружеството е с параметри за голямо предприятие, т.е. кандидатът „МАНДАРИН-МН“ ООД не покрива изискванията за допустимост, определени в Условията за кандидатстване и изпълнение по процедура BG16RFOP002-2.101 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки II“, тъй като не попада в допустима за финансиране по процедурата категория предприятие, а именно: микро, малко или средно предприятие по смисъла на чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП. На дружеството е даден срок за изразяване на становище, както и за доброволно възстановяване на получената на 09.08.2021г., съгласно Заповед № З-ЦУ-2657/06.08.2021г. безвъзмездна финансова помощ на стойност 3772, 76 лв., респективно – е предупредено за възможността да се пристъпи към издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Съобразно дадената му възможност, дружеството е депозирало становище /л.34 преписка/, в което възразило срещу констатациите на проверяващите, като посочило, че неправилно са взети предвид показателите за 2018г., 2019г. и 2020г. на другите дружества, свързани с „МАНДАРИН-МН“ ООД. То е следвало изцяло да бъде изключено от преценката на свързаните дружества, тъй като по отношение на него не е изпълнено изискването на чл.4, ал.8 ЗМСП, и в частност извършваната дейност да е на същия съответен пазар или вертикално свързани пазари. На второ място е отбелязана допусната в уведомлението техническа грешка, като са били разменени показателите на общия брой лица за 2018г. и 2019г. На трето място, е подчертано, че при изключване на тази част от персонала на „МАНДАРИН-МН“ ООД, която не е заета с дейностите по ресторантьорство, общият брой на персонала в свързаните дружества за две поредни години не надвишава прага от 250 лица. Извършената на дружеството проверка е приключила с изготвянето на Протокол за проверка във връзка с изплатена помощ по процедури BG16RFOP002-2.101 от 10.02.2025г./л.37 преписка/. Органът по приходите е отхвърлил изразеното от дружеството становище, като посочил, че при проверка в програмните продукти на НАП е установено, че „МАНДАРИН-МН“ ООД е имало обект – щанд „PIAZZA MORETTI“, в който се е извършвало дейност по ресторантьорство през 2019г. и 2020г. на „същия съответен пазар“ като свързаните с него дружества. Въз основа на данните за средносписъчната численост на персонала им за периодите, дружеството е със статут на „голямо предприятие“, респективно – не покрива изискванията за допустимост за предоставената БФП. На база резултатите от проверката и съобразно оправомощаването със Заповед № З-ЦУ-2635/19.12.2024г., ответникът е издал оспорвания в настоящото производство Акт за установяване на публично държавно вземане № BG16RFOP002-2.101-2660/10.02.2025г., с който на „МАНДАРИН-МН“ ООД са установени публични държавни вземания за внасяне в размер на 3772, 76 лева, представляващи неправомерно получена безвъзмездна помощ по процедура BG16RFOP002-2.101, както и лихва за периода 09.08.2021г. – 10.02.2025г. в размер на 1585, 60 лева. Като мотиви на същия са изцяло възприети констатациите на проверяващите от уведомлението до жалбоподателя и протокола за извършена проверка. Достигнат е краен извод, че дружеството не попада в допустимата за финансиране по процедурата категория предприятия, а именно: микро, малко или средно такова, по смисъла на чл.3 и чл.4 ЗМСП. След връчването на акта на „МАНДАРИН-МН“ ООД, същият е обжалван пред директора на ТД на НАП-Варна. Жалбоподателят посочил пред горестоящия административен орган, че е извършвало дейност чрез обект щанд „PIAZZA MORETTI“ на територията на гр. Варна едва през 2023г. Дружеството е имало два касови апарата - Датекс [рег. номер] и Датекс [рег. номер], който през релевантния за помощта период са ползвани в ресторант „Марионет“, гр.София, а през м.08.20203г. се били пререгистрирани на обект щанд „PIAZZA MORETTI“ на Морска гара – Варна, във връзка с тридневно събитие. С Решение № АУПДВ - 51/10.03.2025г. директорът на ТД на НАП-Варна отхвърлил жалбата на дружеството. Решението е съобщено на „МАНДАРИН-МН“ ООД на 11.03.2025 г., след което на 25.03.2025 г., чрез Директора на ТД на НАП-Варна, е подадена жалба до Адм. съд - Варна. В хода на съдебното производство от ответника са изискани справки за всички операции /отчетени продажби/ по двете фискални устройства Датекс DР-150 [рег. номер] и Датекс DР-150 [рег. номер], с посочване на съответния търговски обекти, в който е извършвана всяка от тях, за посочения период от 01.01.2018г-31.12.2020г., както и преписи от всички уведомления, които са получавани от страна на сервизните фирми на тези фискални устройства „Датекс“ ЕООД. От обслужващата посочените фискални устройства сервизна фирма „Датекс“ ЕООД е изискана пълна информация за всички промени за периода от датата на първоначалната регистрация на двете фискални устройства - Датекс DР-150 [рег. номер] и Датекс DР-150 [рег. номер] до настоящия момент, ведно с копия на всички уведомленията подавани до НАП за същия период във връзка с първоначалната регистрация и промените по тези две фискалните устройства /вкл. при промяна на обектите/. При така установените факти, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК вр. с чл.166, ал.2, пр. І от ДОПК, срещу подлежащ на оспорване акт, от лице, притежаващо правен интерес от съдебното му оспорване. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспореният акт е издаден от компетентен орган по чл.26б, ал.5, изр.3 от ЗМДВИП, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, видно от Приложение №1 към издадената от изпълнителния директор на НАП заповед № З-ЦУ-2635/19.12.2024 г. Съгласно последното, Л. А. А., преназначена на длъжност Началник Сектор „Проверки“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна със Заповед № 46.32/31.10.2012г. на Директора на ТД на НАП – Варна /л.143 дело/, е определена за орган, който да издава АУПДВ във връзка с разпоредените проверки. АУПДВ е издаден в изискуемата от закона писмена форма, като формално отговаря на изискванията за съдържание по чл.59, ал.2 АПК. Съдът, обаче, намира, че изложените от органа фактически и правни основания защо се приема, че посочените дружества са свързани предприятия по смисъла на ЗМСП, и в коя конкретна хипотеза на чл.4, ал.8 вр. ал.5 от ЗМСП е тази свързаност, са непълни, неясни и недостатъчни. За обосноваване на решаващия извод за свързаност на предприятията е извършен анализ на отношенията между отделните дружества касателно участието на М. Н. в тях и притежаваните дялове, като установеното от фактическа страна не е било подведено под конкретна хипотеза на чл.4, ал.5 от ЗМСП. Цитираната алинея съдържа четири варианта на отношение между предприятия, като съдът намира, че липсата на конкретизация коя хипотеза е приета от органа пряко засяга правото на защита на жалбоподателя и препятства възможността за съдебна проверка. Дори да се игнорира непосоченото юридическо основание за свързаност между дружествата като несъществен порок, не би могла да се пренебрегне пълната липса на изложени факти и анализ от страна на приходната администрация на какъв продуктов и географски пазар оперират „МАНДАРИН-МН“ ООД и останалите четири дружества в релевантния период и защо се приема, че оперират на същия съответен пазар по смисъла на чл.4, ал.8 от ЗМСП. Съгласно чл.4, ал.1 ЗМСП, при изчисляване на данните по чл.3 се взема предвид дали предприятието е независимо, дали е предприятие партньор по смисъла на ал.3, или е свързано предприятие по смисъла на ал.5. Съгласно чл.4, ал.5 ЗМСП, свързани предприятия са предприятията, между които съществува някое от следните отношения: 1/ едното предприятие притежава повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на другото предприятие; 2/ едното предприятие има право да назначава или освобождава повече от половината от членовете на изпълнителния, управителния или надзорния орган на другото предприятие; 3/ едното предприятие има право да упражнява решаващо влияние върху другото предприятие по силата на договор, сключен между тях, или на клауза в неговия устав, учредителен договор или друг учредителен акт; 4/ предприятие, което е акционер, съдружник или член в друго предприятие, контролира самостоятелно повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на това предприятие по силата на споразумение с други акционери, съдружници или членове. Съгласно чл.4, ал.8 ЗМСП, предприятия, осъществяващи помежду си някое от отношенията по ал.5, чрез физическо лице или група от физически лица, които действат съвместно, се считат също за свързани предприятия, ако извършват своята дейност или част от нея на същия съответен пазар или вертикално свързани пазари. За да се считат две или повече предприятия за свързани по смисъла на чл.4, ал.8 ЗМСП следва да е изпълнен следния фактически състав: 1/ предприятията да осъществяват помежду си някое от отношенията по ал.5; 2/ тези отношения да се осъществяват чрез едно или повече физически лица, които действат съвместно и 3/ предприятията да извършват своята дейност или част от нея на същия съответен пазар или на вертикално свързани пазари. Разпоредбата на чл.4, ал.5 ЗМСП възпроизвежда разпоредбата на чл.3, § 3 от Приложение І на Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора. Както следва от съображение
от Регламента, с цел премахване на различията, които могат да доведат до нарушаване на конкуренцията, и за улесняване на координацията между различните инициативи на Съюза и националните инициативи за МСП, както и с цел постигане на по-голяма административна яснота и правна сигурност, определението за малки и средни предприятия, използвано за целите на Регламента, следва да се основава на определението от Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия. С Решение на СЕС от 27 февруари 2014г. по дело HaTeFo, С-110/13, което се отнася до тълкуването на чл.3, § 3, четвърта алинея от Препоръка 2003/361 (възпроизведена в чл.3, § 3 от Приложение 1 на Регламент (ЕС) № 651/2014), която е аналогична на чл.4, ал.8 ЗМСП, е прието, че член 3, параграф 3, четвърта алинея от приложението към Препоръка 2003/361/EО на Комисията от 6 май 2003 година относно определението за микро-, малки и средни предприятия трябва да се тълкува в смисъл, че предприятия може да се считат за „свързани“ по смисъла на този член, когато от анализа на установените между тях отношения, както юридически, така и икономически, следва, че те съставляват едно-единствено икономическо образувание, посредством физическо лице или група от действащи съвместно физически лица, дори те формално да не поддържат някое от отношенията, посочени в член 3, параграф 3, първа алинея от това приложение Според мотивите на СЕС, изложени в т.28 - т.30, макар от самия текст на чл.3, § 3, първа и четвърта алинея от Приложението към Препоръката за МСП да следва, че тези разпоредби по принцип се отнасят само до случая, в който предприятия имат едно от изброените в чл.3, § 3, първа алинея, букви а) - г) отношения ( както са дефинирани и в чл.4, ал.5 ЗМСП ), от това не би могло да се заключи, че формалното неспазване на това условие пречи във всички случаи да се установи свързаният характер на разглежданите предприятия, доколкото препоръката за МСП следва да се тълкува с оглед на съображенията за приемането й. В т.31 от мотивите на решението е посочено, че „определението за свързани предприятия цели да се достигне до по-добро схващане за реалната икономическа позиция на МСП и да се изключат от квалификацията като МСП тези групи от предприятия, чиято икономическа мощ надхвърля тази на МСП, с цел да се гарантира, че от различните норми или мерки, установени в полза на МСП, ще се възползват само тези предприятия, които наистина се нуждаят от тях. Тези съображения посочват също, че за да се ограничи колкото се може повече проучването на съществуващите отношения между предприятията, които преминават през физически лица, отчитането на тези отношения се свежда до случаите, в които тези предприятия упражняват дейност на съответния пазар или на съседни пазари“. В този контекст, в т.37 от решението СЕС е посочил, че съществуването на роднински връзки между А, В и D, които притежават тези две предприятия, и фактът, че А и С ги управляват едновременно, изглеждат от естество да позволят на тези лица да съгласуват поведението си с цел на упражнят влияние върху търговските решения на разглежданите предприятия, което изключва възможността последните да се считат за икономически независими едно от друго. За да се приеме обаче свързаност на предприятията по смисъла на чл.4, ал.8, вр. ал.5 ЗМСП, освен отношенията по ал.5 да са обусловени чрез конкретно физическо лице, за каквото органите на фиска сочат М. Н. Н., предприятията следва да извършват своята дейност или част от нея на същия съответен пазар или вертикално свързани (съседни) пазари. Доколкото съдържанието на оспорения акт и хода на производството сочат, че тезата на органите на фиска е действие на един и същ съответен пазар от страна на дружествата, следва да се обърне внимание на първата хипотеза от разпоредбата. Съгласно § 1, т.7 ДР ЗМСП, „съответен пазар“ е пазарът по § 1, т.5 от ДР на Закона за защита на конкуренцията /отм./. Макар ЗЗК към който ЗМСП препраща да е отменен, аналогична дефиниция се съдържа и в действащия ЗЗК - § 1, т.15 ДР ЗЗК. Съгласно § 1, т.15 ДР на ЗЗК, „съответен пазар“ се състои от: а) „продуктов пазар“, в който са включени всички стоки или услуги, които могат да се приемат като взаимозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени; б) „географски пазар“, включващ определена територия, в която се предлагат съответните взаимозаменяеми стоки или услуги, и в която конкурентните условия са еднакви и се различават от тези в съседни райони. Както е посочено в Методика за извършване на проучване и определяне на пазарното положение на предприятията на съответния пазар, приета на основание чл.44, ал.3, вр. чл.8, т.14 ЗЗК с Решение № 393/21.04.2009г. на Комисия за защита на конкуренцията, дефинирането на двете части на съответния пазар - в продуктово и в географско отношение, е системно обвързано и се извършва последователно до момента, в който се определи единен и самостоятелен съответен пазар. Според т.2.3.1 от Методиката „Продуктов пазар (§ 1, т.15, буква „а“ от ДР на ЗЗК), видовете доказателства, релевантни при оценката дали два продукта (стоки или услуги) са взаимозаменяеми по отношение на търсенето, са: функционалното предназначение, в т.ч. целта на използване на продукта и неговите потребителски свойства; предназначението на продукта в т.ч. за препродажба, за лично ползване или за професионално използване); качествените характеристики, в т.ч. вида, асортимента, дизайна, опаковката, рекламата, особеностите при разпространението и пласмента; техническите характеристики, в т.ч. експлоатационните показатели, транспортните ограничения, условията на монтаж, ремонт, техническо обслужване (вкл. гаранционно обслужване), особеностите на производственото потребление; цена; условията на реализация, в т.ч. способите на реализация на продуктите.Т. 2.3.2 от Метозиката дава подробни насока какво следва да се разбира под географски пазар и как се определя обхватът му. Макар всички дефинирани понятия да са понятия на конкурентното право, за целите на преценката дали един кандидат за помощта по чл.26б, ал.1 от ЗМДВИППП е малко или средно предприятие и дали е налице свързаност по смисъла на чл.4, ал.8, вр. ал.5 ЗМСП, същите следва да бъдат, тълкувани и прилагани в съответствие с Препоръка на Комисията от 6 май 2003г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия. През призмата на горецитираните разпоредби, съдът намира, че в съдържанието на акта, а и на потвърдителното решение на горестоящия орган, липсват каквито и да било мотиви, които да обосновават оперирането на жалбоподателя, от една страна, и на „Лиа - Варна“ ООД, „МН-Блек Сий“ ООД, „Н. - М.“ ООД и „Масса 88“ ЕООД, от друга, на един същия съответен пазар по смисъла на легалните дефиниции на §1, т.7 от ЗМСП вр. §1, т. 5 от ДР на Закона за защита на конкуренцията /отм., бр. 102 от 28.11.2008 г./, респективно - §1, т. 15 от ДР на Закона за защита на конкуренцията /Обн., ДВ, бр. 102 от 28.11.2008 г./. Мотивите на органа по този основен за казуса въпрос се свеждат до довода, че „при проверка в програмните продукти на НАП е установено, че „МАНДАРИН-МН“ ООД е имало обект – щанд „ PIAZZA MORETTI“, в който се е извършвало дейност по ресторантьорство през 2019г. и 2020г.“ Посоченото лаконично твърдение по никакъв начин не е обвързано с анализ на изискуемите признаци на понятието „същия съответен пазар“ – географски и продуктов, респективно – не е подкрепено с никакви доказателствата по преписката, обосноваващи извод, че признаците на общ географски пазар са налице по отношение на дружеството – жалбоподател и останалите дружества. Предвид изложеното, съдът намира, че оспореният административен акт е лишен от съществени за преценката на неговата законосъобразност фактически и правни мотиви, което представлява самостоятелно отменително основание по чл.146, т.2 АПК. На следващо място, съдът намира, че процесният АУПДВ е издаден и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, и в частност тези на чл.35 АПК, довело до нарушение на материалния закон - основания по чл. 146, т.3 и т.4 от АПК за неговата отмяна. Между страните не е формиран спор относно установения брой на средносписъчния персонал на всяко от определените като свързани дружества, както и относно размера на отпуснатата, респективно – установената за възстановяване помощ и съответните лихви. Единственият спорен по делото въпрос е за това дали дружеството – жалбоподател е оперирало на същия съответен пазар като останалите четири дружества, респективно – дали като свързано с тях по смисъла на чл.4, ал.8 вр. ал.5 ЗМСП надхвърля показателите за малко или средно предприятие, т.е. неправомерно е получило средства по смисъла на чл.26“б“, ал.5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. Тезата на органа за наличието на неправомерно получени средства е обоснована със статута на дружеството - жалбоподател, несъответстващ на изискванията на чл.26“б“, ал.1 от ЗМДВИП, а именно, че „МАНДАРИН-МН“ ООД не е микро, малко или средно предприятие. Свързаността им е приета от приходната администрация въз основа на „проверка в програмните продукти на НАП“, от която е установено, че чрез два регистрирани касови апарати ФУ № [рег. номер] и [рег. номер] „МАНДАРИН-МН“ ООД е оперирало на територията на гр.Варна чрез щанд „PIAZZA MORETTI“ в периода 2019 – 2020г., поради което е налице опериране на един и същ географски и продуктов пазар с останалите дружества - „Лиа - Варна“ ООД, „МН-Блек Сий“ ООД, „Н. - М.“ ООД и „Масса 88“ ЕООД, опериращи също на територията на Варна. Настоящият състав намира, че този извод на приходната администрация е направен при неизяснени в хода на административното производство факти и обстоятелства и при липса на приобщени надлежни доказателства в подкрепа на същия – нарушение по чл.35 от АПК. Оперирането на дружеството жалбоподател на територията на гр.Варна в релевантния за казуса период 2019 – 2020г. не е установено от ответника по категоричен начин и в хода на съдебното обжалване, въпреки многократно дадената му възможност и служебните усилия на съда в тази насока. В доказателствена тежест на ответника е да установи в съдебния процес приетата от него дейност на дружествата на един и същи географски пазар като елемент на съответния пазар, водеща до свързаност на същите, респективно – до отчитане на средносписъчния брой на персонала им като сбор. Съществуващата за ответника доказателствена тежест му е указана още с разпореждането за насрочване на делото, както и в хода на производството, но въпреки това същият не установява горепосочения факт, а и проявената от него съдебно-процесуална дейност не санира допуснатото в хода на административното производство съществено процесуално нарушение по липса на изясняване и доказване на факти относно наличието на един и същ географски пазар. По този начин е допуснато нарушение по чл.35 от АПК, още повече, че проверяваното лице е входирало възражение именно в тази насока, на което е отговорено в акта с „извършената проверка в програмния продукт на НАП“. Неизясняването на фактите и обстоятелствата от значение за случая представлява съществено нарушение, тъй като е довело до ограничаване на правото на защита на „МАНДАРИН-МН“ ООД, предвид на това, че неясни за него са останали фактите и обстоятелствата, въз основа на които се приема, че дружествата са оперирали на един и същ географски пазар. Нещо повече, тези факти не са установени и доказани от ответника и в хода на съдебния процес, като съдът намира, че въпросната справка в програмния продукт на НАП е била неправилно разчетена от проверяващите приходни органи. Ключовият за материалноправната законосъобразност на акта извод за наличие на един и същ географски пазар между жалбоподателя и останалите четири дружества съдът намира за недоказан от представените в хода на съдебното обжалване справки за отчетени обороти и за регистрации на ФУ № [рег. номер] и [рег. номер], и за категорично отречен от представената справка от дружеството „Датекс“ ЕООД, отговарящо за сервизното обслужване и поддръжка на двата касови апарата /л.361/. Дружеството е било задължено да представи пълна информация за всички промени за периода от датата на първоначалната регистрация на двете фискални устройства - Датекс DР-150 [рег. номер] и Датекс DР-150 [рег. номер] до настоящия момент, ведно с копия на всички уведомленията подавани до НАП за същия период във връзка с първоначалната регистрация и промените по тези две фискалните устройства, вкл. при промяна на обектите. От отговори с.д.№ 12126/15.07.2025г./л.209/ и с.д. 17340/27.10.2025г./л.361/, съдържащи описание на историята според електронната система за обслужване, двете ФУ са регистрирани на дружеството жалбоподател от 15.03.2019г., като в периода до 03.08.2023г. липсват данни и отразявания въпросните касови апарати да са били регистрирани с обект щанд „PIAZZA MORETTI“ в гр.Варна. В съответствие със заявеното от жалбоподателя, видно от Досие на фискално устройство № 93695 /л.211/, именно на 03.08.2023г. „МАНДАРИН-МН“ ООД е сменило обекта на регистрираното му ФУ [рег. номер] на щанд „PIAZZA MORETTI“ в гр.Варна, Морска гара. Изложеното не се опровергава и от представените от ответника справки за регистрирани на дружеството ФУ № [рег. номер] и [рег. номер] /л.154 и сл. и л.226 и сл./ Видно от съдържащите се в справките таблици, действително срещу номерата на процесните фискални устройства съответства името на търговския обект щанд „PIAZZA MORETTI“, а в последваща колона е посочена дата на регистрация/въвеждане в експлоатация – 17.03.2019г. Последната, обаче, съдът възприема като дата на първоначалното въвеждане в експлоатация/регистриране на съответния касов апарат /съответстващо и на информацията от „Датекс“ ЕООД/, което по никакъв начин не може да бъде обвързано с регистрация на касовия апарат в този период в търговски обект щанд „PIAZZA MORETTI“ в гр.Варна, Морска гара. Следва да се отбележи, че в хода на производството липсва достатъчна процесуална активност от страна на ответника, който не внася яснота и не сочи по какъв начин представените доказателства установяват с категоричност, че е налице опериране на дружеството с посочените касови апарати в обект „PIAZZA MORETTI“, гр.Варна, за периода 2019 – 2020г., т.е. на един и същ географски пазар. При това положение, съдът намира за напълно недоказано твърдението за опериране на същия съответен пазар, респективно - за наличие на свързаност по чл.4, ал.8 вр. ал.5 от ЗМСП между „МАНДАРИН-МН“ ООД и останалите четири дружества. След като „МАНДАРИН-МН“ ООД, от една страна, и „Лиа - Варна“ ООД, „МН-Блек Сий“ ООД, „Н. - М.“ ООД и „Масса 88“ ЕООД – от друга, не са свързани предприятия в хипотезата на чл.4, ал.8, вр. ал.5 ЗМСП, неправилно на основание чл.4г, ал.6 ЗМСП, данните им за средносписъчен брой на персонала, за годишен оборот и за стойност на активите, са консолидирани за целите на изследването дали кандидатът покрива критериите за получаване на безвъзмездна помощ. Последното прави неправилен приетият с оспорения акт фактически извод за статут на дружеството-жалбоподател като „голямо предприятие“, което от своя страна води до незаконосъобразност на правния извод за неправомерно получена помощ по чл.26“б“ от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. С оглед изложеното, и доколкото размерът на отпусната помощ не е предмет на съдебния спор, то не е налице основанието по чл.26“б“, ал.5 от с.з. за издаване на оспореният акт, поради което същият е материално незаконосъобразен и следва да бъде отменен. При този изход на делото разноски на ответника не се дължат, а дружеството - жалбоподател не претендира такива, с оглед изричното изявление на процесуалния му представител в съдебно заседание по същество.
Цитирани разпоредби
22- чл. 3
- чл. 4, ал. 8 ЗМСП
- чл. 4, ал. 5 ЗМСП
- чл. 4 ЗМСП
- чл. 35 АПК
- чл. 1
- чл. 4, ал. 8
- чл. 146, т. 2 АПК
- чл. 149, ал. 1 АПК
- чл. 26, ал. 1 АПК
- чл. 59, ал. 2 АПК
- чл. 166 ДОПК
- чл. 8, т. 14 ЗЗК
- чл. 26, ал. 1 ЗМДВИППП
- чл. 4, ал. 1 ЗМСП
- чл. 4, ал. 6 ЗМСП
- чл. 145
- чл. 146, т. 3
- чл. 166, ал. 2
- чл. 26, ал. 5
- чл. 26
- чл. 44, ал. 3