Решение № 25254 от 24.7.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 4445/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 26, ал. 9 от Закон за чужденците в [държава] /ЗЧРБ/. Делото е образувано по жалба от 14.04.2025г. от Ю. Т., [държава], роден на [дата]., срещу отказ за издаване на виза тип „Д“, издаден на дата 03.04.2025г. на Завеждащ консулска служба в Посолството на [държава] в Рабат, Кралство [държава] по заявление на Ю. Т. от 12.02.2025г. В жалбата се твърди, че оспореният отказ е издаден в противоречие с процесуалния и материалния закон, както и че нарушава правото на личен живот на жалбоподателя по смисъла на чл. 8, ал. 2 от ЕКПЧ.Изложени са твърдения, че нарушаването на граничния режим е станало в контекста на валидно пребиваване в друга държава-членка на ЕС-[държава], като влизането му от [държава] в [държава] е била без преминаване на ГКПП, но пътуването му от [държава] към [държава] е било легално. Счита, че новоподаденият сигнал в ШИС не представлява основание за автоматично отхвърляне на правото на семеен живот на жалбоподателя. Твърди се, че в оспорваният акт липсва преценка за пропроционалност на намесата, предвид факта, че Тоуре е съпруг на българска гражданка. Моли съда да отмени постановения отказ и да изпрати преписката за административния орган за ново произнасяне. Претендира разноски по делото без адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и излага съображения за това, като представя списък с разноските по делото и претендира разноски без адвокатско възнаграждение. Ответникът - Завеждащ консулска служба в Посолството на [държава] в Рабат, Кралство [държава], редовно призован, представлява се от служител с юридическо образование - И. А. - главен специалист в отдел „Национален визов център“, дирекция „Консулски отношения“ в Министерството на външните работи. Иска от съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Оспорваният отказ е издаден в условията на обвързана компетентност, и е постановен след проведена съгласувателна процедура с ДАНС. Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: СГП не изпраща представител в съдебно заседание. Административен съд София – град, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема от фактическа страна следното: Със заявление за издаване на виза от 12.02.2025 г. (л. 27) жалбоподателят Ю. Т., [държава], роден на [дата]., е подал до Завеждащ консулска служба в Посолството на [държава] в Рабат, Кралство [държава], искане за издаване на виза за дългосрочно пребиваване тип Д на основание чл. 25, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ. Съгласно тази разпоредба, разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците, които не са лица от български произход, родени на територията на [държава], изгубили са българското си гражданство по изселническа спогодба или по собствено желание и желаят трайно да се установят на територията на страната. В заявлението жалбоподателят е посочил, че е женен за Д. К., цел на пътуването-продължително пребиваване, планирана дата на пристигане март 2025г., предвидено място за пребиваване- [населено място], [жк] бл.113 вх.В ет.1 ап.47, безработен, като е посочил, че пътните и разходите по престоя ще бъдат покрити от съпругата. Към заявлението са приложени документите, които се изискват на основание чл. 19, т. 1 и т. 2 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визов режим (НУРИВОВР). Съгласно тази разпоредба, при подаване на заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване кандидатът представя: 1. документите и информацията по чл. 13, ал. 1 и чл. 14; 2. документи и копия на тях, обосноваващи искането за виза за дългосрочно пребиваване по реда на Закона за чужденците в [държава] и на правилника за прилагането му, и за притежаваните финансови средства за издръжка и подслон. В изпълнение на това изискване са представени: копие на документ за самоличност на жалбоподателя, удостоверение за сключен на 30.03.2024г. граждански брак с Д. А. К., нотариално заверена на 10.05.2024г. декларация от Д. К., че ще осигурява на Тоуре, жилище на адрес в [населено място], [жк] бл.113 вх.В ап.47; извлечение от Револют за банкови транзакции на Д. К.; договор за безвъзмезден наем между Д. К. и Ю. Т. от 25.03.2024г., съгласно който Тоуре е наемател за срок от две години на имот, находящ се [населено място], [жк] бл.113 вх.В ет.1 ап.47. На 11.04.2024г. е издаден оспорваният отказ за издаване на виза тип „Д“ от Завеждащ консулска служба в Посолството на [държава] в Рабат, Кралство [държава] по заявление на Ю. Т. от 12.02.2025г. за издаване на виза тип „Д“. Като правно основание е отбелязано „чл.10 ал.1 т.10 и т.19 ЗЧРБ- през последните пет години е нарушил граничния режим на [държава]. В ШИС е подаден сигнал за отказ от влизане и пребиваване.“ В хода на съдебното производство е получено писмо от ДАНС /л.86/ за осъществена съгласувателна процедура по заявление на жалбоподателя с изразено отрицателно становище, като е посочено, че жалбоподателят не е идентифициран като заплаха за националната сигурност, но попада в хипотезата на чл.10 ал.1 т.10 ЗЧРБ, тъй като при извършена проверка е била установено, че през последните пет години е нарушил граничния режим на Р [държава], като незаконно е преминал българската граница. Посочено е, че на 15.02.2024г. чуждият гражданин има наложена мярка по чл.41 ал.1 ЗЧРБ и е задържан на ГКПП Калотина и принудително настанен в С., след което е издадена заповед за връщането му в [държава]. От ответника е представена заповед №Ав-02-49/20.12.2022г. на Посланика в Посолство на [държава] в Рабат-Кралство [държава], видно от която М. Д. като консулско длъжностно лице съставя, подписва и връчва формулярите по образец за издаване на визи и заповед №95-00-26/16.01.2025г. на Министъра на външните работи относно компетентността на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Р [държава] да определят с писмена заповед консулските длъжностни лица в съответното представителство, които да издават разрешения, респ. откази за виза /л.53-54/. В хода на съдебното производство процесуалният представител на жалбоподателя е представил в превод от немски език „спиране на депортирането /Търпимост/ за лица с неизяснена самоличност без разрешение за пребиваване. Притежателят е длъжен да напусне страната!“ за Ю. Т., издаден от Централна служба за чужденците Г. Б. на 05.12.2023г. Посочено е „адрес, на който е разрешено пребиваването и не е разрешено да упражнява трудова дейност. Срокът на търпим престой изтича с датата на депортиране или напускане на страната.“ Отделно от писмените доказателства, в хода на съдебното производство е разпитана и Д. К.- съпруга на жалбоподателя, която твърди, че са се запознали през 2020г. в Мюнхен и през 2023г. решили да се върнат в [държава] заради нея-тя със самолет, той с влак, но не изчакал да му издадат необходимите документи. Свидетелката е заявила, че се общува със съпруга си на английски език. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Подадената жалба е допустима- подадена е до съда от надлежна страна - адресат на оспорения индивидуален административен акт и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗЧРБ, отказите за издаване на визи могат подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс относно тяхната законосъобразност. Съгласно чл. 10а, ал. 4 от ЗЧРБ отказите за издаване на визи за дългосрочно пребиваване не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека. В случая жалбоподателят твърди да е налице такова засягане. Позовава се на разпоредбата на чл. 8, т. 2 от ЕКПЧ „Право на зачитане на личния и семейния живот“. Съгласно чл. 8, т. 2 от ЕКПЧ, намесата на държавните власти в упражняването на правото на личен и семеен живот е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Поради изложеното жалбата на Тоуре е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Редът и условията, при които чужди граждани пребивават на територията на [държава] е установен в Закона за чужденците в [държава]. Изрично изискване за влизане на територията на страната на чужд гражданин, който не е гражданин на държава – членка на ЕС, е да притежава валидно издадена виза. Съгласно чл. 9 от ЗЧРБ, визата е разрешение за влизане и пребиваване или летищен транзит. Разпоредбата на чл. 9а от ЗЧРБ регламентира както видовете, издавани визи за пребиваване на територията на страната, така и органът, който е компетентен да ги издаде – съответното дипломатическо или консулско представителство на [държава], съгласно чл. 9 от ЗЧРБ и чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визов режим (НУРИВОВР). По силата на чл. 9г, ал. 1 от ЗЧРБ, оправомощени от ръководителя на съответната структура длъжностни лица в Министерството на външните работи, в дипломатическите и консулските представителства на [държава] в чужбина и органите за граничен контрол, могат да вземат решения за издаване, за отказ за издаване, за анулиране и отмяна на визи, а в службите за административен контрол на чужденците – за анулиране и отмяна на визи, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 9е, ал. 1. Оспореният отказ е издаден от компетентен орган. В случая отказът за виза е подписан от М. Д. като консулско длъжностно лице в Рабат, Кралство [държава] и съгласно заповед №Ав-02-49/20.12.2022г. на Посланика в Посолство на [държава] в Рабат-Кралство [държава], същата има правото да съставя, подписва и връчва формулярите по образец за издаване на визи. Посочената заповед заповед №Ав-02-49/20.12.2022г. е издадена въз основа на заповед №95-00-26/16.01.2025г. на Министъра на външните работи, съгласно която ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Р [държава] определят с писмена заповед консулските длъжностни лица в съответното представителство, които да издават разрешения, респ. откази за виза. Следователно, оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 9г, ал. 1 от ЗЧРБ. Отказът е издаден в писмена форма - спазен е изискуемия стандартен формуляр за уведомление и обосновка на отказ за издаване на виза, анулиране или отмяна на виза. Съдържат се реквизитите по Приложение № 7 НУРИВОВР, изискуеми и от общите изисквания на АПК, в съобразителната му част са посочени поредният номер и датата на заявлението на чужденеца, посочена е разпоредбата от приложимия нормативен акт – чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ, изложени са последователно приетите за установени от органа факти, анализирана е относимата правна уредба, формирани са ясни правни изводи. Диспозитивът на акта кореспондира на неговата обстоятелствена част. Актът носи подпис на неговия издател. Указан е редът за неговото обжалване. Следователно оспореният административен акт е издаден в съответствие с разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и направените възражения в жалбата в тази насока са неоснователни. Отказът е съставен на формуляр по образец, съгласно Приложение № 7 към чл. 34, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим /НУРИВОВР/. Обосновани са причините за постановяването му, включително е посочено правното основание за издаването му - чл. 10, ал. 1, т. 10 и т.19 от ЗЧРБ Не се установяват допуснати нарушения на административно-производствените правила от категорията на съществените, съставляващи основание за неговата отмяна по аргумент от нормата на чл. 146, т. 3 от АПК. Актът съответства на материалния закон и неговата цел по следните съображения: Основанията за отказ за издаване на виза са регламентирани в чл. 10 ЗЧРБ и чл. 34 НУРИВОВР, като съгласно последната разпоредба не се издава виза на чужденец, когато е налице едно от основанията, посочени в чл. 10 от ЗЧРБ и при наличие на които компетентните органи са овластени да откажат издаване на виза или влизане в страната на чужденец. В оспорения отказ ответникът е визирал две от тях. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ отказва се издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато има данни, че през последните 5 години е нарушил граничния, паспортно-визовия, валутния или митническия режим на [държава], съгласно чл.10 ал.1 т.19 ЗЧРБ отказва се издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато е лице, за което е подаден сигнал в Шенгенската информационна система за отказ за влизане и пребиваване. В разглеждания случай административният орган е възприел, че не са доказани по безспорен начин предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 10 и т.19 ЗЧРБ. Мотивирал е издадения отказ с това, че лицето през последните пет години е нарушил граничния режим на [държава]. В ШИС е подаден сигнал за отказ от влизане и пребиваване. Във формуляра, приложен по делото, е посочено не само правното основание, на което се е позовал административният орган, за да откаже издаването на виза, но и синтезирано съдържание на представената в съгласувателната процедура по чл. 30а от НУРИВОВР официална информация от ДАНС. Оспореният отказ не следва да бъде отменен поради липса на изложени в същия фактически установявания, обосноваващи извод за липса на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. В случая следва да се държи сметка за това, че на първо място визовият режим на всяка една страна е проявление на суверенитета на същата. Свързан е с ефективното упражняване политиките по защита на националната сигурност и опазване на обществения ред в страната. На второ място, издаването на виза следва да бъде преценявано по-скоро като производство по извършване на административна услуга, в който случай съществено от правна страна е неизвършването на самата услуга при твърдения от страна на жалбоподателя за наличие на предпоставките за осъществяването й. По тази причина за отказите да бъде издадена виза е предвиден нарочен нормативноустановен формуляр, чиято форма и съдържание се установява да са били спазени, а съдържащите се правни изводи са били надлежно проверени от първоинстанционния съд, като провеждащ производство по съществото на спора. В този смисъл, процесният отказ не е издаден при липса на мотиви и в нарушение на материалноправните разпоредби. Отказът е съставен на формуляр по образец, съгласно Приложение № 7 към чл. 34, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим /НУРИВОВР/. Обосновани са, макар и лаконично причините за постановяването му, включително е посочено правното основание за издаването му - чл. 10, ал. 1, т. 10 и т.19 ЗЧРБ. Изводът на ответния административния орган за наличие на основание по чл. 10, ал. 1, т. 10 и т.19 ЗЧРБ не се опроверга от оспорващия по пътя на пълното насрещно доказване в съдебното производство. Разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от НУРИВОВР задължава консулските длъжностни лица да извършат проверка на декларираните от заявителя данни преди да вземат решение по заявлението за издаване на виза. Задължително заявлението се изпраща и на Националния визов център за проверка в автоматизираните национални информационни фондове, Шенгенската информационна система и Виенската информационна система на Европейския съюз, както и за консултиране с друга държава членка, прилагаща изцяло достиженията на Правото на ЕС, в случай че е заявено такова по реда на чл. 22 от Визовия кодекс. В рамките на тази процедура е представено становището на ДАНС, съгласно което е изразено отрицателно становище, като е посочено, че жалбоподателят не е идентифициран като заплаха за националната сигурност, но попада в хипотезата на чл.10 ал.1 т.10 ЗЧРБ, тъй като при извършена проверка е била установено, че през последните пет години е нарушил граничния режим на Р [държава], като незаконно е преминал българската граница. Посочено е, че на 15.02.2024г. чуждият гражданин има наложена мярка по чл.41 ал.1 ЗЧРБ и е задържан на ГКПП Калотина и принудително настанен в С., след което е издадена заповед за връщането му в [държава]. Като се има предвид изложеното в писмото от ДАНС, следва да бъде отбелязано, че в жалбата не само се спори, но изрично се посочва, че чужденецът действително е преминал нелегално границата с Р [държава], поради и което налице основанието, посочено в отказа. Това обстоятелство се потвърждава и от доказателствата в показанията на свидетелката Д. К., че жалбоподателят е нямал необходимите документи, когато е тръгнал от [държава] за [държава], защото „не ги изчакал“. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че са налице писмени и гласни доказателства в подкрепа на изводите на административния орган за наличие на посочените в отказа основания съгласно ЗЧРБ. На следващо място, съдът обосновава извод, че отказът не нарушава съществено принципите на съразмерност, предвидени в чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК, съгласно които административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава и административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, който могат да причинят вреди явно несъизмерими с преследваната цел. Отказът съответства на целта на закона - да се отказва издаването на виза при наличието на предпоставките, визирани в нормата на чл. 10 ЗЧРБ. Преценката за обоснованост на влизането в Р [държава] принадлежи на компетентния орган и в тази връзка направените възражения в жалбата са неоснователни. По изложените съображения оспореният отказ е постановен при правилно приложение на материалния закон, съобразно преследваните с него цели и без да е допуснато нарушение на принципа за пропорционалност по чл. 27, § 2 от Директива 2004/38/ЕО. В контекста на изложеното съдът намира, че издаденият отказ отговаря на условията за редовно действие на административните актове и предпоставя отхвърляне на предявеното срещу него оспорване. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ вр. чл. 173, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд-София град, Първо отделение, 21-ви състав