РЕШЕНИЕ

№ 171

гр. С., 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Тр. Цветкова при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Гражданско дело № 20221870100626 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „А.Ф.“ ЕООД (с предишно наименование “М.Б.” ООД „М.Б.” ООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Г.М.Д.“ № 16-А, срещу А. С. В., ЕГН: ••••••••••, гр.С., бул.“С.Ш.“ № ••, вх.•, ет.•, ап.•• с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.422ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 342, ал. 2 ТЗ вр. с чл.345 от ТЗ и чл.79 ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми по силата на Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG 0005681 от 27.11.2018 г.: сумата от 832, 68 лв. – представляващи непогасени на падеж лизингови вноски по главница, дължими за периода от 10.10.2019 год. до 05.12.2019 год.; сумата от 223, 42 лв. –представляваща непогасени на падеж лизингови вноски за възнаградителна лихва по същия договор, дължими за периода от 10.10.2019 год. до 05.12.2019 год.; сумата от 6, 29 лв., представляваща неустойка за забава на плащане на лизингови вноски, дължими за периода от 10.10.2019 год. до 05.12.2019 год.; сумата 1118, 22 лв., представляваща неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучатиля, начислена еднократно към датата на прекратяван на договора; сумата 83, 44 лв. разходи за застрахователни премии; сумата 262, 57 лв., представляваща заплатен данък по чл.52 и сл. от ЗМДТ за 2019 год. на осн.чл.8.6 от приложимите Общи условия във връзка с чл.345, ал.2 от ТЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК по куриер в съда /13.12.2021 г./ до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 21/07.01.2022 г., по ч. гр. д. № 1285/2021 г., по описа на Районен съд-С.. В исковата молба се твърди, че между страните възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG 0005681 от 27.11.2018 г., като на ответника бил предоставен за възмездно ползване, с уговорка за последващо придобиване, лек автомобил, марка „Chrysler“ модел „300С“, с идентификационен номер на рама 1А8G6G7MX7Y558137, с рег.№ СА •••• ВТ. За предаването на автомобила от ищеца на ответника бил съставен приемо-предавателен протокол от 27.11.2018 г. Договореният срок на лизинга бил 18 месеца, изтичащ на дата 10.05.2020г., съгласно приложения погасителен план –неразделна част от договора за финансов лизинг.Договорена е фиксиран лихвен процент в размер на 41, 16%, съответно размер на месечни анюитетни вноски от 372, 74 лева.Лизингополучателят е заплатил първоначалната вноска и разходи по смисъла на приложимите Общи условия, размерът на финансирането е 4 945.00 лева.Лизингополучателят е преустановил плащанията по договора, като последното постъпило плащане е от 27.09.2019 год., с което е погасена вноска № 10 по погасителен план с падеж 10.09.2019 год.Поддържа се, че към дата 05.12.2019 г. неплатени по договора за финансов лизинг са вноска № 11 с падеж 10.10.2019 год. до вноска № 12 с падеж 10.11.2019 год. Предвид наличието на виновно неизпълнение от страна да ответника, ищцовото дружество е развалило едностранно сключения договор за лизинг.Ищецът лизингодател е отправил изявление до ответника лизингополучател за разваляне на договора, връчено му лично на 05.12.2019 год., без срок за доброволно изпълнение, предвид уговореното в Общите условия. Ответникът е върнал лизинговия автомобил на 05.12.2019 г., за което е съставен приемопредавателен протокол.Предвид това, се сочи, че на основание чл.345 от ТЗ, вр.чл.8.1 от приложимите към договора Общи условия за периода до разваляне на договора за финансов лизинг ответникът лизингополучател дължи заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от вноска № 11 с падеж 10.10.2019 год. до вноска №12 с падеж 10.11.2019 год. и част от вноска № 13 пропорционално на дните ползване в общ размер на 1056, 10 лева, в това число главница в размер на 832, 68 лева и възнаградителна лихва в размер на 223, 42 лева.Твърди, че на основание чл.15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на вноска 11 и вноска 12 е начислена неустойка в общ размер на 6, 29 лв., като на основание чл. 15.5 от Общи условия е начислена и неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 1118, 22 лв.Сочи, че на основание чл.8.6. във вр. с чл. 8.7.4 от Общите условия лизингополучателят дължи да възстанови на лизингодателя направените разходи за заплащане на застрахователни премии, за периода на ползване на автомобила в размер на 83, 44 лева по полица BG/22/118003350684, четвърта вноска с падеж 28.08.2019 год.Сочи, че на основание чл.8.6. във вр. с чл. 8.7.4 от Общите условия лизингополучателят дължи разходи за заплатени данъци на основание чл.52 от и сл. от ЗМДТ за 2019 год. в размер от 262, 57 лв.По така изложените правни съображения се моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК адв.А. Г.-особен представител на ответника А. С. В. е представила отговор, в който е изразила становище за неоснователност на предявените искове.Оспорва иска. Направила е възражение за погасяване на вземането по давност.

В с.з. ищецът „А.Ф.“ ЕООД не се представлява.В молба от 06.11.2023 год. юрисконсулт К.К.-пълномощник на ищеца е изразила становище, че поддържа исковата молба и направените доказателствени искания.Оспорва отговора на исковата молба.Сочи, че не е изтекла погасителната давност нито кратката –тригодишна, нито общата за претендираните вземания.

Адв.Г. поддържа отговора на исковата молба.Изразява становище за неоснователност на предявените искове.

С.ският районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 342, ал. 2 ТЗ вр. с чл. 345 ТЗ и чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД. За възникване на субективното материално право за заплащане на лизингово възнаграждение по иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 342, ал. 2 ТЗ вр. с чл. 345 ТЗ, следва ищецът да установи проявлението на следните материалноправни предпоставки: 1.наличие на действително правоотношение по договор за финансов лизинг; 2.лизингодателят да е придобил вещта от продавача, като я е предал във фактическата власт на лизингополучателя и му е предоставил свободното ползване на обекта на лизинга в рамките на уговорения срок.В този смисъл между страните няма спор, а и от представения по делото Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № AG 0005681 от 27.11.2018 г. се установява, че между тях е възникнало облигационно правоотношение с характеристиките на договор за финансов лизинг. С него ищецът е поел задължение да придобие собствеността по отношение на лек автомобил марка „Chrysler“ модел „300С“, с идентификационен номер на рама 1А8G6G7MX7Y558137, с рег.№ СА •••• ВТ, който да предаде за възмездно ползване на лизингополучателя, срещу задължението му да заплаща лизинговите вноски с общ размер на лизинговата стойност от 6 613, 21 лв., от която първоначална вноска в размер на 276, 63 лв. и главница в размер от 4 945.00 лв., ведно с начислена лихва върху главницата в размер от 1 668.21 лв., годишен лихвен процент от 41, 16 % и ГПР 46, 05 %, като изрично в разпоредбата на чл.9 е предвидено, че ГПР включва лихва върху главницата.Съгласно чл.11 от договора в първоначалните разходи се включват такса приоритетно разглеждане в размер на 200 лв. и разходи за регистрация на лизинговия актив в КАТ, вкл. държавни такси в размер на 120 лв. Към договора е представен погасителен план, в който е установено, че задълженията за главница и лихва подлежат на връщане чрез заплащане на 18 погасителни вноски, с размер на първата вноска от 276, 63 лв и размер на останалите 17 вноски от по 372, 74 лв. всяка, като падежът на последната вноска настъпва на 10.05.2020 г. Договорът е сключен при отнапред установени Общи условия.Не се оспорва и от приетия като писмено доказателство приемо-предавателен протокол се установява предаването на лизинговата вещ на лизингополучателя, като в протокола е отразено, че същият отговаря на предварително избраните за него технически характеристики и спецификации.При подписване на договора за финансов лизинг е подписан и Стандартен европейски формуляр, както и Тарифа към Общите условия, приложими към Договори за финансов лизинг, сключвани от М.Б. ООД.Съгласно чл.8.1. от Общите условия лизингополучателят се задължава да заплаща дължимите по договора суми в съответствие с посочените в него размери и срокове. В чл. 15.5 е предвидено, че при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният дължи неустойка в размер на 3 лизингови вноски.По делото е представено уведомление на лизингодателя за прекратяване на договора от 27.11.2019 г., получено лично от ответника на 05.12.2019 год. Представен е приемо- предавателен протокол за предаване на лизинговия актив в полза на лизингодателя 05.12.2019 г., който е подписан от ответника.По делото е представена справка за начислени данъчни задължения по отношение на процесния лизингов автомобил в общ размер от 267, 61 лв., които са заплатени от страна на лизингодателя–ищец на г., което се установява от приложеното по делото платежно нареждане от 07.08.2019 год., както и справка за начислени застрахователни премии по отношение на процесния лизингов автомобил в размер на 83.44 лева, които са заплатени от страна на лизингодателя–ищец на г., което се установява от приложеното по делото платежно нареждане от 10.10.2019 год.

От заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза се установява следното: Платените суми от ответника в изпълнение на договора за финансов лизинг № AG0005681 от 27.11.2018 год. по дати, както следва: на 27.11.2018 г.-1675.00 лева; на 10.12.2018г.-276.63 лева; на 09.01.2019 г.- 380 лв.; на 11.02.2019 г.-373.00лв.; на 15.03.2019 г.-373.00 лв.; на 17.04.2019г. -370 лв.; на 06.06.2019 г.- 435.00 лева; на 21.06.2019 г.- 380 лева; на 08.08.2019 г. – 372.74 лева; на 29.08.2019 г. -372.00 лева; на 27.09.2019 г.- 372, 74 лева.Общо сумата в размер на 5 380, 85 лева.

Размерът на договорената и неизплатена част от главницата по договора за финансов лизинг, съгласно приложения погасителен план за периода от 10.10.2019 год. до 05.12.2019 год., а именно не са изплатени вноски № 11 и вноска № 12 и част от вноска № 13 за 26 дни, както следва: вноска № 11 - 284, 60 лева, вноска № 12 – 294, 36 лева и вноска № 13 -255.72 лева за 26 дни или общо сумата в размер на 832, 68 лева за целия период /10.10.2019г. - 05.12.2019 г./.

Размерът на договорената и незаплатена част от възнаградителната лихва по договора за финансов лизинг, съгласно приложения погасителен план за периода от 10.10.2019 год. до 05.12.2019 год. е по вноски, както следва: вноска № 11 – 88, 14 лева; вноска № 12 – 78, 28 лева и вноска № 13- 56, 90 лева, частично до 05.12.2019 год. или общо сумата в размер на 223, 42 лева.

Размерът на начислената неустойка за забава по договора за финансов лизинг, съгласно приложения погасителен план за периода от 10.10.2019 год. до 05.12.2019 год., съгласно чл.15.5 от Общите условия при забава на паричното задължение от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право на неустойка в размер на законната лихва върху неплатената в срок сума за целия период, а именно: за сумата от главницата за 11 вноска 284, 60 лева за времето от 10.10.2019 год. до 05.12.2019 год. в размер на 4, 51 лева; за сумата от главницата за 12 вноска 294, 36 лева за времето от 10.10.2019 год. до 05.12.2019 год. в размер на 2, 04 лева или общо в размер на 6, 55 лева.

Размерът на начислената неустойка за прекратяване на договора за финансов лизинг по вина на лизингополучателя съгласно чл.15.5 от Общите условия е в размер на 1118.22 лева –сума на вноските 372, 74 лева х 3 месеца.

Видно от заключението на вещото лице, съгласно сметка № 383947 за изчисляване на застрахователна премия към Б.И. /лицензиран застрахователен брокер / е начислена застрахователна премия в размер на 83, 44 лева към 28.08.2019 год. за 4-та вноска за 2019 год.Отразено е, че на вещото лице не са били представени документи за заплащане от лизингополучателя на сумата от 83, 44 лева.

От заключението на вещото лице се установява, че лизингодателят е направил разходи за заплащане на данъци и такси /данъчни задължения/ лизинговия актив за 2019 год. в размер на 262, 57 лева.От справката разходите са 267, 61 лева, от които са внесени 5, 04 лева и остават дължими 262, 57 лева.Вещото лице е отразило, че не са й били представени документи за заплатен данък от лизингополучателя.Данък за моторни превозни средства за 2019 год. транш 5 е преведен от „М.Б.“ ООД чрез Общинска банка на р-н „Изгев“-С. на 07.08.2019 год., съгласно приложено по делото платежно нареждане.

Разпоредбата на чл.342, ал.2 от ТЗ предвижда, че с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.Разпоредбата на чл.342, ал.3 от ТЗ предоставя възможност на лизингополучателя да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му.Предвид посочените правни норми, разпоредбата на чл.344, ал.1, от ТЗ, съгласно която лизингодателят има задълженията на наемодател съгласно чл. 230 ЗЗД, и препращащата норма на чл.347, ал.2 от ТЗ, основните задължения на лизингодателя по договора за финансов лизинг са следните: 1/ да придобие вещта - предмет на договора за лизинг от трето лице при условия, определени от лизингополучателя; 2/ да предаде лизинговия обект за ползване на лизингополучателя и да му предостави свободното ползване в рамките на срока на договора; 3/да прехвърли на лизингополучателя собствеността на лизинговата вещ в уговорения срок.Обстоятелството, че по своята същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя, не освобождава лизингодателя от посочените задължения.Задълженията на лизингополучателя са предвидени в разпоредбата на чл.345, ал.1 и ал.2 от ТЗ 1/ има задълженията на наемател съгласно чл.232 и чл.233, ал.2 от ЗЗД, а именно да си служи с вещта за определеното в договора ползване, а при липса на такова - съгласно предназначението й, /чл.232, ал.1 от ЗЗД/, да плаща лизинговата цена и разходите, свързани с ползуването на вещта чл.232, ал.2 от ЗЗД/, да съобщава незабавно на лизингодателя за повредите и посегателствата, извършени върху наетата вещ /чл.233, ал.2 от ЗЗД/.

Установява се, че ищецът като лизингодател е изпълнил задължението си и е придобил от трето лице МПС, марка и модел „Chrysler“ модел „300С“, с идентификационен номер на рама 1А8G6G7MX7Y558137, с рег.№ СА •••• В Т, което е предоставил за ползване на ответника като лизингополучател срещу договореното възнаграждение, платимо на месечни вноски в размер и с падеж, посочени в погасителен план, неразделна част от договора, при уговорено задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив.За установяване на това обстоятелство е представен Приемо- предавателен протокол от 27.11.2018г., подписан от лизингополучателя.Този частен свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила, доколкото не е оспорен в преклузивните за това срокове по чл.193 от ГПК, поради което следва да се приеме, че изявлението на лизингополучателя за получаване на лизинговия актив, изхожда от лицето, сочено като негов автор.

Съгласно чл.13.5 от Общите условия към договора за лизинг, лизингодателят има право да прекрати договора в случай на забава в плащането на първоначалната вноска, лизингова вноска, ДДС, първоначални разходи, разходи подлежащи на възстановяване по реда на чл. 8.7 от ОУ или друго дължимо плащане от страна на лизингополучателя с повече от 5 дни.Установява се, че поради неплащане на лизингови вноски, ищецът е упражнил правото си да прекрати едностранно договора, във връзка с което на 05.12.2019 г. на ответника е връчено уведомление за прекратяване на договор за лизинг, поради неизпълнение на задълженията на лизингополучателя за заплащане на лизинговите вноски, като считано от датата на връчване на уведомлението, договорът е прекратен. Уведомлението е връчено лично на лизитгополучателя срещу подпис.Обстоятелството, че договорът е прекратен към тази дата се установява и от данните, че на същата дата лизингополучателят е подписал приемо –предавателен протокол за връщане на лизинговата вещ.Договорът за финансов лизинг съчетава елементи на договор за поръчка и договор за наем, а по своите правни последици се доближава до покупко- продажба на вещ на изплащане със запазване на собствеността и в този смисъл, той може да се разглежда като форма на предоставяне на целево инвестиционно кредитиране.Тези специфики на договора не изключват основното задължение на лизингополучателя за лизингови вноски, което по аргумент от нормата на чл.345, ал.1 ТЗ, която препраща към договора за наем /чл.232, ал.2 ЗЗД/, характеризират задълженията по договора за финансов лизинг като повтарящи се трайно парични задължения, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерът на плащанията е изначално определен и произтича от единен правопораждащ факт.В този смисъл, задълженията на лизингополучателя за лизингови вноски се покриват с понятието "периодични плащания".В този смисъл е практиката на В.К.С., обективирана в Решение № 225 от 18.10.2017 г. по т. д. № 60274/2016 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС.Предвид така изложеното следва да намери приложение разпоредбата на чл.88, ал.1, предл.второ ЗЗД, като договорът за финансов лизинг да се счита развален занапред.Следователно за ищеца е възникнало задължението за заплащане на лизинговите вноски за главница и възнаградителна лихва за периода от 10.10.2019 г. до 05.12.2019 г., т.е. до датата на прекратяване на договора и връщане на лизинговата вещ на лизингодателя, като след този период е отпаднало задължението за заплащане на лизингови вноски по договора, тъй като занапред е отпаднало действието на договора и ответникът е преустановил ползването на лизинговия актив.

Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, се установява, че размерът на непогасеното задължение за главница за периода от 10.10.2019 г. до 05.12.2019 г. е в размер от 832, 68 лв., а размера на незаплатените лизингови вноски за възнаградителна лихва за периода от 10.10.2019г. до 05.12.2019г. е в размер от 223, 42 лв. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, не установи в процеса на доказване, че е погасил задълженията си заплащане на главница и възнаградителна лихва, поради което исковата претенция за главницата следва да бъде уважена в пълния претендиран размер от 832, 68 лева, за периода от 10.10.2019 г. до 05.12.2019 г., както и исковата претенция за възнаградителна лихва следва да бъде уважена в пълния претендиран размер на сумата от 223, 42 за периода от 10.10.2019 г. до 05.12.2019 г. По силата на чл.15.1 от ОУ към договора - при забава на плащане на парично задължение от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право на неустойка в размер на законната лихва върху неплатената в срок сума, за целия период на забава. В заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в. л. е посочило, че дължимата се неустойка съгласно чл. 15.1 от ОУ към договора е в общ размер на сумата от в общ размер на 6, 55 лв. за периода от 10.10.2019 г. до 05.12.2019 г., начислена върху всяка една от просрочените вноски.По така изложените съображения съдът намира, че тази претенция е основателна и следва да бъде уважена в пълен размер. което съответства на претендирания размер.

Съгласно чл.15.5 от ОУ, при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният дължи неустойка в размер на 3 лизингови вноски, като неустойката се изчислява, въз основа на последните 3 лизингови вноски с настъпил падеж преди прекратяване на договора. Вземането за компенсаторна неустойка се обуславя от следните предпоставки: 1.наличието на действителна уговорка между страните, по силата на която лизингополучателят се е задължил да заплати неустойка в случай на прекратяване на договора; 2.длъжникът да не е изпълнил задължението си за заплащане на лизинговите вноски. По отношение на договора за лизинг, сключен с ответника, в качеството му на физическо лице /по делото не се твърди или доказва автомобилът да е бил предназначен за извършване на търговска или професионална дейност/, последният има качеството "потребител" по смисъла на общата разпоредба на параграф 13, т. 1 от ДР на ЗЗП /.Поради горното, приложение намират разпоредбите на ЗЗП.Неустойката всъщност е равна на цената на самата услуга за периода като по този начин позволява на доставчика да получи възнаграждение, независимо от това, че след развалянето на правоотношението вече не предоставя услугата. Клаузата не държи сметка за обема на неизпълнението на потребителя относно оставащия срок на договора и евентуалните вреди на търговеца от това неизпълнение. Независимо дали правоотношението се прекрати на първия месец или 6 месеца преди края, дължимото обезщетение е в един и същи размер. Поради това, съдът намира, че това искане да се основава на неравноправна клауза, с която се задължава потребителят при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение- чл.143, т. 5 ЗЗП. По така изложените съображения исковата претенция за заплащане на компенсаторна неустойка следва да се отхвърли в пълния й предявен размер от 1118, 22 лева.

В чл.8.6 от Общите условия е предвидено, че лизингополучателят дължи заплащането на данъците върху лизинговия актив, както и застрахователните премии за застраховане на лизинговия актив, а съгласно разпоредбата на чл.345, ал. 2 от Търговския закон разноските по поддържане на вещта са за сметка на лизингополучателя.В чл.9.9 от Общите условия е предвидено, че ако лизингополучателят не е заплатил дължимите данъци и застрахователни премии, лизингодателят има право да ги заплати и удържи тези суми от първото постъпило плащане от лизингополучателя.Видно от платежно нареждане от 07.08.2019г., ищцовото дружество е заплатило по сметка на С.О., Район И. сумата от общо 100 038, 02 лв., с посочено основание: „Данък МПС 2019г. транш 5“, като в представената към платежното нареждане справка е посочено, че начисления по отношение на процесния автомобил данък е от 267.61 лева. Видно от заключението от тази сума 267, 61 лева са внесени 5, 04 лева и остават дължими 262, 57 лева, поради което искът следва да бъде уважен в този размер.

Видно от платежно нареждане от 10.10.2019г., ищцовото дружество е заплатило по сметка на „Б.И.“/лицензиран застрахователен брокер/ сумата общо от 41 510.44 лева -начислена застрахователна, като в представената към платежното нареждане справка е посочено, че начислената по отношение на процесния автомобил застрахователна премия е 83, 44 лева към 28.08.2019 год. за 4-та вноска за 2019 год., поради което искът следва да бъде уважен в пълен размер.

По направеното от особения представител ответника възражение за изтекла погасителна давност на вземането по издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Възражението е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда по- кратък срок, като нормата на чл.111, б.”в”, предл. второ от ЗЗД, предвижда по- кратък, тригодишен давностен, срок за вземанията за наем, лихви и други периодични плащания.Задълженията за заплащане на лизингови вноски по договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив представляват задължения за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, обобщена с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 18.05.2012 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 3/2011 Г., ОСГТК НА ВКС, постановено след подаване на жалбата.Съгласно приетото в цитираното ТР, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от датата, на която вземането е станало изискуемо.В случая задължението за заплащане на лизинговите възниква на падежа, съгласно погасителния план към договора за финансов лизинг –вземането е изискуемо на падежа.Изискуемостта на вземането по вноска № 11 е настъпила на 10.10.2019 год. по вноска № 12 на 08.11.2019 г и по част от вноска № 13 на 05.12.2019 год. и от настъпването на падежа е започнала да тече тригодишната погасителна давност, съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, включително и за това вземане, е подадено в С.ския районен съд на 13.12.2021 год., т.е. преди изтичане на срока на погасителната давност, поради което с оглед разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК от този момент искът за установяване съществуването на вземането се счита предявен, а предявяването му прекъсва погасителната давност и започналата с прекъсването му нова погасителна давност не тече докато е висящо настоящото производство.Затова съдът приема, че вземането на ищеца не е погасено по давност.

С оглед изхода на делото в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч. гр.д.1285/2021 г.по описа на Районен съд-С. – арг. т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство –относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.

В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 167, 08 лв., от които 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 67, 08 лв. за държавна такса, като следва да му се присъдят по съразмерност- 37, 39 лева разноски за държавна такса и 55, 74 лева за юрисконсултско възнаграждение.

В исковото производство ищецът е сторил разноски на държавна такса в размер от 232.00 лв., депозит за назначаване на особен представител на ответника от 552, 66 лв. и депозит за вещо лице в размер на 400 лв., като следва да му се присъдят по съразмерност – 129, 28 лева държавна такса, 307, 98 лева за особен представител, 222, 91 лева за възнаграждение за вещо лице.

На основание чл.78, ал.8 от ГПК претендира юрисконсутско възнаграждение в размер на 300 лева.Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 100 В полза на ответната страна се следват разноски, но не подлежат на присъждане, тъй като в производството по делото не се установи такива да са сторени.

Воден от горното, съдът