Решение № 524 от 23.10.2025 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 1067/2025 г.

Производството е такова по реда на чл.435 и сл. от ГПК и е образувано по молба с вх. № 883/06.08.2025 г., подадена от Ю. Б. Т. от с. Я., общ. Петрич, чрез пълномощника адв. Т. Г., с която се иска спиране на изпълнението по изп. дело № 50/2022 г. по описа на СИС при Районен съд – Петрич при условията на чл. 438 от ГПК от една страна, като се съдържа и оплакване относно отказа на ДСИ при Районен съд – Петрич да спре по искане на длъжника производството по изпълнително дело № 50/2022 година по описа на ДСИ при Районен съд – Петрич. Молбата с характер на жалба е депозирана в срок – доколкото съобщението за акта на ДСИ, съдържащ отказа да се спре изпълнителното производство е връчен на длъжника – жалбоподател на 24.7.2025 година, а молбата е депозирана на 6.8.2025 година и поради това следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество молбата, имаща характер на жалба е неоснователна в частта относно обжалване на отказа на ДСИ при Районен съд – Петрич, а в частта относно искането за спиране заявено пред настоящия съдебен състав е недопустима и следва да се остави без разглеждане, при следните аргументи: Установява се, че изпълнително дело № 50/2022 година по описа на ДСИ при Районен съд – Петрич е образувано въз основа на молба от Г. К. Т., с искане за образуване на изпълнително производство въз основа на Решение на основания съд Пиргос с № 151/7.12.2018 година против Ю. Б. Т.. В молбата е посочено, че гръцкият съд е осъдил длъжника да заплати на взискателя сумата от 8642, 90 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.12.2017 година до окончателното плащане, както и разноски в размер на 220, 00 евро. Ведно с представеното пред съдебния изпълнител Решение на Основния съд Пиргос е било представено и Удостоверение за решение по граждански и търговски дела по чл.53 от Регламент № 1215/2012 година, ведно с превод на български език. Установява се, че по делото е изпратена показана за доброволно изпълнение и призовка за принудително изпълнение, като е бил насрочен и проведе опис на недвижим имот, посочен като собственик на длъжника и същият имот е бил изнесен на публична продан. На 22.1.2025 година длъжникът – жалбоподател е депозирал молба пред ДСИ при Районен съд – Петрич с вх.№ 78/22.1.2025 година, с която е поискал да бъде спряно производството по изпълнителното дело като е изтъкнал обстоятелства, че по отношение на решението и удостоверението, послужили за образуване на изпълнителното производство пред ДСИ при Районен съд – Петрич е образувано и се води наказателно производство в Р.Гърция за фалшифициране. С молбата е представен препис на превод на български език на Акт за фалшифициране на Прокуратурата на Първоинстанционния съд – Илия, Р.Гърция, от който е видно, че срещу взискателя Г. К. Т. е повдигнато обвинение, че в условията на продължавано престъпление е фалшифицирал, като е преправил датите на Решение на магистратския съд на Пиргос, област Илия, а именно заменил датата на издаването му, датата на заседанието на съда, датата на подаване на иска, номера на доклада, датата на публикацията, и за това, че е ползвал същото това решение пред ДСИ при Районен съд – Петрич за образуване на изпълнителното производство. В посочения Акт за фалшифициране, имащ характеристиката на обвинителен акт е посочено, че се наказва по реда на чл.1, 2, параграфи 1, 14, 16, 17, 18, алинеи „а“ и в“, 26 алинея а, 27, 50, 51, 53, 57, 79, 80, 98, параграф 1 и 216 и параграф 1 от НК на Р.Гърция. С Резолюция от 24.1.2025 година, ДСИ при Районен съд – Петрич е указал на длъжника, че представените документи не представляват основание за спиране на изпълнителното производство и не е спрял същото. Със същата резолюция съдебния изпълнител е указал на длъжника предпоставките за спиране на изпълнителното производство. Тази резолюция е обективирана в изпратено и връчено на длъжника съобщение, подписано от съдебния изпълнител, който акт е връчен на длъжника на 24.7.2025 година и е акта на съдебния изпълнител, с който е отказано спиране на изпълнителното производство и подлежащ на обжалване акт. При горното в казуса е неоснователна жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител да спре изпълнителното производство, доколкото пред него не са представени доказателства относно наличието на допуснато обезпечение или не са установени предпоставките за спиране на изпълнителното производство по смисъла от една страна на разпоредбата на чл.423, ал.11 т.1, т.3, т.4, т.5 и т.6 от ГПК, както и не са налице предпоставките за спиране на изпълнението по смисъла на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Съгласно разпоредбата на член 38 от Регламент 1215/2012 съдът или органът, пред който се прави позоваването на съдебно решение, постановено в друга държава членка, може да спре изцяло или частично производството, ако: съдебното решение се оспорва в държавата членка по произход или има подадена молба за постановяване на решение, че липсват основанията за отказ на признаване, посочени в член 45 от същия регламент, или на решение, че признаването следва да се откаже на базата на едно от тези основания. В този смисъл длъжникът не е представил доказателства за оспорване на съдебното решение пред държавата, която го е издала. Вярно е, че се установява, че има образувано наказателно производство относно повдигнато обвинение срещу взискателя за извършено документно престъпление. За разлика от хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, при която исковото производство се спира при наличието на преюдициално наказателно производство, в хода на изпълнителното производство същата е неприложима. Няма влязъл в сила съдебен акт, постановен в държавата по издавана на съдебното изпълнително основание – съдебното решение въз основа, на което е образувано изпълнителното производство, което със силата на пресъдено нещо да установява липсата на автентичност на този съдебен акт. При това не може да се прилага по аналогия разпоредбата на чл.58 от Регламент 1215/2012, относно неизпълнението на съдебното решение, като противоречащо на обществения ред. Представеният такъв по делото е редовен от външна страна и тази редовност може да бъде отречена само по реда на съдебен контрол в исково производство, за което длъжникът не представя и не сочи доказателства. По отношение на изтъкнатото в молбата, имаща характер на жалба, че ще се засегне сериозно правото на собственост на длъжника следва да се посочи, че по смисъла на чл.58 от Регламент 1512/2012 и с оглед практиката на Съда на ЕС - клаузата на обществен ред не може да се приложи единствено и само, защото решението, което се признава и допуска до изпълнение, ще доведе до сериозни икономически последици, включително за държавата на съда, който се произнася – в този смисъл и решение на СЕС по дело C‑645/11, т. 47—69, решения на СЕС 29/76 LTU/Евроконтрол, т. 3, 814/79 Rüffer т. 7, C‑172/91 Sonntag, т. 18, C‑292/05 Lechouritou и др., т. 29 и C‑420/07 Apostolides, т. 41. С оглед на горното жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. По отношение на молбата частта, с която се иска от въззивният съд да постанови спиране на изпълнителното производство, следва да се посочи, че това искане е недопустимо, доколкото по искането за спиране компетентен и винаги съдебния изпълнител в хипотезата на чл.423 от ГПК. Вярно е, че искането за спиране може да се направи и пред въззивния съд в хипотезата на чл.438 от ГПК, но това касае случаите на обжалване на действията на съдебния изпълнител посочени в чл.423 от ГПК и извън обжалването на действията на съдебния изпълнител такова искане е недопустимо. Спирането на изпълнението е мярка за обезпечаване на целените със жалбата последици и брани обжалващия от вредите, които може да му причини продължаващото принудително изпълнение. Но близостта му с ефекта на обезпечителните мерки, постановявани при обезпечаване на иск не означава, че то се може да бъде разгледано по реда на едностранно производство, а не по процесуалните правила на член 436 и сл. от ГПК. В настоящата молба не е посочен конкретен акт на съдения изпълнител, който да се обжалва. Искането за спиране по чл. 438 ГПК няма самостоятелен характер (определение от 04.10.2012 г. по гр. д. № 6779/2012 г. на Софийски градски съд, определение № 368 от 25.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 316/2018 г. на Апелативен съд - Бургас). Липсва процесуална възможност искането за спиране на изпълнението по чл. 438 от ГПК да бъде направено и разгледано самостоятелно, извън депозирана жалба срещу действията на съдебния изпълнител. Искането за спиране на изпълнението при условията на чл. 438 от ГПК няма самостоятелен характер и не подлежи на разглеждане в самостоятелно и отделно от това по жалба против действия на съдебния изпълнител по чл. 435 от ГПК производство, тъй като е с характер на обезпечителна мярка до приключване на производството по жалбата. В този смисъл заявеното искане в тази част на молбата, имаща характер на частна жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от изложеното, съдът