Решение № 2343 от 11.7.2013 г. на Районен съд - Варна по дело № 1245/2013 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.Р.Д. - ЕГН •••••••••• п ротив Н аказателно П остановление № 151/27. 12.20 12 г. на Началника на Отдел „Охранителна полиция” в Главна Дирекция „Национална полиция”-София, с което са му наложен и следните административни наказания- по пункт 1 - “ГЛОБА” в размер на 200 л е в а на основание чл. 45 от З ЧОД, по пункт 2 - “ГЛОБА” в размер на 200 л е в а на основание чл. 45 от З ЧОД, по пункт 3 - “ГЛОБА” в размер на 200 л е в а на основание чл. 45 от З ЧОД, по пункт 4 - “ГЛОБА” в размер на 200 л е в а на основание чл. 45 от З ЧОД и по пункт 5 - “ГЛОБА” в размер на 200 л е в а на основание чл. 45 от З ЧОД В жалбата се навеждат множество доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с това че съставения против въз. Д. не му е бил връчен, че не става ясно срещу кого е издаден акта и постановлението-срещу него като физическо лице, срещу представлявания от него клон или срещу дружеството.Оспорва се компетентността на актосъставителя и наказващият орган, твърди че нарушението не е доказано и др. Поради това се иска цялостна отмяна на постановлението. За първото съдебно заседание въз.Д., редовно призован, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. За второто съдебно заседание адв.Германов не се явява, като в последствие е постъпила молба, с която отново се иска отмяна на постановлението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 14.09.2012г. инспектори при Отдел „Охранителна полиция” в ГД „Национална полиция”-София- К. К. и св.В.К., в изпълнение на служебните си задължения, извършили проверка на клон в гр.Варна на „Аркус-Сигурност ООД”, с управител на клона въз.Д..Следвало да се представят документи, изискуеми на основание чл.27 ал.3 от ЗЧОД. На проверяващите не били представени служебна бележка от Окръжна прокуратура по постоянен адрес на служителя В. К., че не е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, декларация, че не е привлечен като обвиняем и медицинско удостоверение, че е физически здрав.За служителите Д.С. и С.И. не били представени служебна бележка, декларация и документ за завършено образование, а за И. М. и М. М.- и служебна бележка от НСлС.Лицата били назначени на трудови договори към дружеството на длъжност „ охранител”. На 17.09.2012г. въз.Д., като управител на клона на дружеството за гр.Варна, изпратил до ГД”НП”-София оригинали и заверени копия на подробно описани в писмо документи. Поради установеното при проверката до въз.Д. била изпратена призовка, като той следвало да се яви в ГД „НП”-Варна на 14.12.2012г. за съставяне на акт.Призовката била получена лично от въззивника на 13.12.2012г., но той не се явил.Поради това на 14.12.2012г., при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН срещу него, като управител на „Аркус Сигурност ООД”, клон-Варна към „Аркус-сигурност” ООД, бил съставен акт № 151.В него било описано установеното при проверката, а именно че на 14.09.2012г. въззивникът, в качеството му на управител, не съхранява и при поискване не представил подробно описани документи, изискуеми по чл.27 ал.3 от ЗЧОД за петима служители.Петте нарушения били квалифицирани като такива по чл.27 ал.7 вр. чл.27 ал.3 от ЗЧОД. Актът не бил предявен лично на въз.Д., а бил връчен срещу разписка на В. Любенов-техн.сътрудник към „Аркус-сигурност” ООД-София.Той го получил в това си качество по молба на ръководството на дружеството-за сведение и последващо изпращане от тяхна страна на управителя на клона в гр.Варна. На 15.12.2012г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, като в него била възприета изцяло описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушенията.За всяко едно от тях на въз.Д. била наложена „Глоба” в размер на 200лв. на основание чл.45 от ЗЧОД. В хода на съдебното производство бе разпитан св.В.К.–свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно. От тях стана ясно, че нарушението е установено при извършена в гр.Варна проверка, при която на проверяващите не са били представени съответните документи.Свидетелят посочи още, че е било изискано представяне на допълнителни документи, свързани с назначаване на работа и освобождаване на охранители и други, но не и такива по чл.27 от закона.Св.К. потвърди, че актът е връчен на упълномощен от управителя на „Аркус-сигурност” ООД-София служител, а не на въз.Д.. Съдът приобщи към материалите по делото служебно изискана справка от ГД „НП”-София, от която се установява че за резултатите от проверката не е бил съставен констативен протокол, както и че не е представено пълномощно за лицето, получило акта, тъй като същото било служител на дружеството.Съдът кредитира справката като относима към спора. Г ореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи. При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи: Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като основателна. Наказателното постановление № 151 / 27.12.20 12 г. е издадено от компетентен орган- от Началника на отдел „Охранителна полоция” в ГД „НП”-София, съгласно Заповед № Із-1771/28.08.2012г. на Министъра на МВР, приложена по делото.Съобразно съдържанието на Заповед № З-3485/24.07.2012г. на Директора на ГД”НП”, актосъставителят-инспектор К. К. в сектор „Частна охранителна дейност” към отдел „Охранителна полиция” към ГД”НП”-София, също е компетентен. В тази заповед е предвидено, че държавните служители в този отдел извършват контрол върху дейноститепо ЗЧОД.В чл.46 ал.1 от закона е предвидено, че нарушенията се констатират с актове, състевени от контролни органи.В този смисъл съдът намира, че и акта, и постановлението са издадени от компетентни лица и възраженията в тази насока са неоснователни. Безспорно от писмените и гласни доказателства по делото се установява, че въз.Д. е представлявал „Аргус-Сигурност” ООД-София пред служителите на ГД „НП”-МВР, за извършване на проверка на воден а та и съхранява н а документация в „Аркус-Сигурност” ООД-клон Варна.Това се установява от приложеното по преписката копие на пълномощно, което е било валидно до 30.09.2012г.Въз.Д. е бил и управител на този клон на дружеството.Следващият безспорен факт е, че при извършена проверка на контролните органи не са били представени визирани в чл.27 ал.3 от ЗЧОД документи по отношение на петима служители.Приетата за нарушена норма на чл.27 ал.7 вр. ал.3 от ЗЧОД предвижда, че лицата извършващи охранителна дейност, съхраняват за срок от три години след прекратяване на трудовото правоотношение и при поискване представят за проверка на компетентните органи документите по алинея 3.Тази законова разпоредба пък сочи, че при сключване на трудовия договор, лицето което ще работи като „ ръководител на охранителна дейност” или „ охранител”, трябва да представи документ за завършено образование, служебна бележка от Националната следствена служба, че лицето не е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер; . служебна бележка от окръжната прокуратура (Софийската градска прокуратура) по постоянен адрес на лицето, че то не е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер; декларация от лицето, че не е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер и медицинско удостоверение, че лицето е физически и психически здраво.Анализът на цитираните правни норми води до извод, че от една страна с охранителите не следва да се сключва трудов договор ако не представят изискуемите документи, а от друга-че лицето, извършващо охранителна дейност по чл.5 от ЗЧОД следва да ги съхранява и при поискване да ги предостави за проверка от контролните органи.В случая от показанията на св.К. и от приложените по делото писмени доказателства, се установява че описаните в акта и постановлението документи не са били представени нито в хода на проверката, нито в последствие.Поради това съдът намира за безспорно установено, че са налице нарушения на чл.27 ал.7 вр. ал.3 от ЗЧОД.Правилно е било прието, че са допуснати пет отделни нарушения и са били наложени пет наказания за всяко от тях. Съдът намира обаче, че административно-наказателното производство е започнало и протекло при съществено нарушение на процесуалните правила.Видно от съдържанието на акта е, че той е съставен срещу въз.Д.Д., на длъжност управител на клона за гр.Варна на „Аркус-Сигурност” ООД.В този смисъл е следвало той да му бъде връчен лично или на надлежно упълномощено от нарушителя лице.Видно от съдържанието на акта е, че той е предявен на В. Л. -технически сътрудник в дружеството.Липсва обаче документ, от който да се установи че това лице е било упълномощено от нарушителя, който е въз.Д., а не юридическото лице, което представлява, да го получи.Напротив, в писмото изпратено от ГД „НП”-София, изрично е посочено, че В.Л. е получил по молба на ръководството на дружеството екземпляр от акта за тяхно сведение и за последващото му изпращане на управителя на клона в гр.Варна.Такава възможност за връчване или предаване на акт не е предвидена в ЗАНН.Разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН е императивна и визира, че актът се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише, като на основание чл.44 ал.1 от ЗАНН има възможност в тридневен срок да представи допълнителни възражения и да посочи писмени или веществени доказателства.Нормата на чл.43 ал.4 от ЗАНН предвижда, че когато акта е съставен в отсъствие на нарушителя, то се изпраща на съответната служба, а ако няма такава на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване.В случая тези законови изисквания въобще не са били спазени, като липсва правна възможност акта да се предаде на друго лице и в последствие да бъде препредаден на нарушителя.Не би могло да се приеме, че в случая акта е връчен на упълномощено и от дружеството лице, макар това обстоятелство да не е относимо към спора, тъй като за нарушител е посочен въз.Д., а не управляваното от него или от друго лице юридическо лице, а и защото няма каквито и да било доказателства за отношенията в които се намира В.Л. с дружеството.Единствено отразяването на това, че е технически сътрудник, не му дава необходимата представителна власт да получава съставени срещу други лица актове за установяване на нарушения.Тази незаконосъобразност на акта е следвало да бъде възприета от наказващият орган, който да изпълни задължението си по чл.52 ал.2 от ЗАНН и да го върне на актосъставителя за предявяването му.Това обаче не е било сторено, поради което и с издаването на наказателното постановление без актът да е връчен на нарушителя, е било нарушено правото му на защита.Така допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено и безспорно води до извод, че наказателното постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът