Решение № 157 от 8.2.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 3268/2023 г.

Производството по делото е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Р. Г. Я. против НП № 143/13.06.2023 г. на Зам. Директора на Регионална дирекция по горите - Варна, с което на основание чл. 266 ал. 1 от ЗГ /Закона за горите/ му е наложено административно наказание "Глоба " в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева за нарушение на чл. 213 ал.1 т.2 от ЗГ. В жалбата се излага становище, че НП е незаконосъобразно поради явно несъответствие между фактическата обстановка, отразена в АУАН и НП. Навежда се твърдение и за несъставомерност на вмененото нарушение. Релевира се доводът, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила съотв. че са налице предпоставки за прилагане на института на чл. 28 от ЗАНН. В хода на съдебното производство въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К. при ВАК, който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП за бъде отменено като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че разрез с разпоредбата на чл. 43 ал.2 от ЗАНН процесният акт, нито е подписан, нито е връчен на нарушителя. Според повереника административно-наказателното производство е опорочено предвид липсата на прецизна квалификация на извършеното нарушение, доколкото не е посочено конкретното предложение по чл. 213 ал.1 т. 2 от Закона за горите, което е приложимо към конкретните факти. Като непълнота досежно релевантните по случая факти се сочи отсъствието на доказателства относно времето на придобиването на процесната дървесина, тъй като според даденото в жалбата тълкуване на нормата чл. 15 ал.3 от Наредба № 1/30.01.2012 г., превозният документ се съхранява до три години от издаването му. Оспорва се обосноваността на извода за авторството на Д.ието, като се сочи, че липсват категорични доказателства, че именно въззивникът е стопанисвал процесния имот, съотв. видно от приобщените по делото доказателства, същият е собственост на баща му. Въз основа на изложените съображения се иска НП да бъде отменено и в полза на процесуалния представител да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, с оглед оказаната правна помощ на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. В хода на съдебното производство са разпитани актосъставителя – Д. Д. и свидтеля по акта – К. Л.. ПРиобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и материалите по БП№ 3018/2023 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР- Варна. Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка: На 07.02.2023 полицейските служители при Четвърто РУ към ОД на МВР- Варна, сектор „Криминална полиция“ – А.П. и Х.Ч. осъществявали дежурство за времето от 05.30 ч. до 17.30 ч. Във връзка с провеждана специализирана полицейска акция същите извършили проверка на адрес в с. Старо Оряхово, ул. Рила № 20. На посочения адрес се намирала къща с изградена към същата пристройка, На адреса бил установен въззивника Р. Г. Я., който заявил, че къщата е собственост на родителите му и е обитавана от него, съотв. посочил, че в пристройката съхранява придобити от него дърва за огрев. Я. отключил пристройката и полицейските служители установили, че във вътрешността й се намират натрупани на купчини дърва, с дължина около метър, като на стената на пристройката били подпрени нацепени дърва, готови за огрев. По сигнал на полицейския екип на място пристигнали служители на ДЛС – Ш. - свид. Д. Д., свид. К. Л. и М. Б. – горски стражари към посоченото учреждение. Същите извършили оглед на находящия се в пристройката на адреса дървен материал и измерили същия, като установили, че се касае за 1, 2 куб. метра дърва от дървесен вид- дъб, съотв. съхраняваните дърва не били маркирани с контролна горска марка. Въззивникът споделил пред горските стражари, че дърветата са придобити и съхранявани от него, но няма превозен билет за същите и не представил такъв на проверяващите. При така установените факти, на 07.02.2023 г. св. Д. Д. съставил на въззивника АУАН с № 143/17.02 2023 г. /по регистъра/, сериен № 009543, за нарушение на чл. 213 ал.1 т.2 от ЗГ, екземпляр от който лицето отказало да получи. Като свидетел на отказа бил вписан служителят на ДЛС – Ш. М. Б.. На същата дата, на основание чл. 212 ал.2 от НПК по случая е започнато бързо производство № 3018/2023 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР- Варна за престъпление по чл. 235 от НК. Наказателното производство е прекратено с постановление на ВРП от 09.05.2023 г., като в обстоятелствената част на същото, прокурор К. след изложение на фактическата обстановка, установена по случая, е обективирал становището си, че Д.ието осъществено от Р. Г. Я. формално осъществява признаците на състава на престъпление по чл. 235 ал.2 вр. с ал.1 от НК, но поради своята малозначителност не съставлява престъпление. Представителят на ВРП е констатирал, че извършеното от Я. е с явно незначителна степен на обществена опасност, предвид стойността на дървения материал, в размер на 66 лева, съотв. с оглед преценката, че предвид обстоятелствата по конкретния случай административната санкция се явява по-адекватна от наказателната такава. С постановлението за прекратяване на наказателното производство е разпоредено материалите по делото да бъдат изпратени на Директора на ДЛС - Ш. с оглед преценка за налагане на административно наказание. Въз основа на постъпилото постановление на ВРП и материалите по ДП № 3018/2023 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, в т. ч. приложения към същите АУАН с № 143/17.02 2023 г. /по регистъра/, сериен № 009543 е издадено обжалваното НП № 143/13.06.2023 г., с което на основание чл. 266 ал.1 от ЗГ е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника за нарушение на чл. 213 ал.1 т.2 от ЗГ като му е наложена „Глоба“ в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева за това, че на 07.02.2023 г. в с. Старо Оряхово, община Долни чифлик, ул. „Рила“ № 20 съхранява 1, 2 пр. куб.м. /едно цяло и два пространствени кубични метра/ дърва за огрев от дървесен вид дъб с дължина 0, 30 - 1 м, непридружени с превозен билет. Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 275 ал.1 от ЗГ и Заповед РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните. В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Административно-наказателното производство се е развило в рамките на сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава и са посочени нарушените материално правни норми. Съдът намира за неоснователни доводите на адв. К. за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, предвид обстоятелството, че АУАН не е надлежно връчен на въззивника. Съгласно нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, без приложен акт административно-наказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В случая е налице хипотеза на прекратено наказателно производство от прокурора, водено за Д.ието, за което лицето е наказано с обжалваното НП. В този случая законът предвижда, че не е необходимо да бъде съставян АУАН, поради което дори и да са налице пороци в процесния, то същите не следва да се считат за съществени и да опорочават административно-наказателното производство /в посочения смисъл е и константната съдебна практика на административните съдилища/. Друг е въпросът, че в случая издаденият АУАН е предявен за връчване на въззивника, съотв. същият е отказал да подпише акта и да му бъде връчен екземпляр от същия, което е удостоверено по реда на чл. 43 ал.2 от ЗАНН с подписа на един свидетел – а именно – служителят на ТП – ДЛС – Ш. – М. Б.. Не представлява съществено нарушение на процесуалните правила и посочването на нарушената правна норма на чл. 213 ал.1 т.3 от ЗГ, без обективиране на конкретното предложение на ал. 1, което е дерогирано с процесното Д.ие. Това е така, тъй като въззивникът се защитава срещу факти, които са надлежно описани в обжалваното НП, включително досежно формата на изпълнителното Д.ие, която се обхваща от конкретното предложение. Същевременно нарушената материално правна норма е конкретизирана в необходимата степен, като са посочени всички елементи от същата, които обхващат съставомерни признаци на нарушението. Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното: При анализ на разпоредбите на Глава 13, Раздел II от Закона за горите се налага изводът, че превозният билет е задължителен при извършване на дейности, както по съхранение на дървесина, така и по нейното транспортиране. При граматическото тълкуване на нормата на чл. 213, ал. 1 от ЗГ се установява, че законодателят е въвел забрана за извършване на седем различни по естеството си дейности, визирани в ал. 1 на чл. 213 от ЗГ, ако не е изпълнено което и да е от изискванията в т. 1 до т. 4 от същата норма. Тези дейности са: покупко-продажба и други разпоредителни сделки, товарене, транспортиране, разтоварване, придобиване, съхраняване и преработване, като при всяка една от тях поотделно, следва да са налице изискванията по т. 1- 4. В този смисъл и санкционната норма на чл. 266, ал. 1 от ЗГ препраща към всички нарушения на забраните в закона, относно посочените в състава дейности, поради което нарушението на всяко изискване към законосъобразността на дейностите, съставлява отделно административно нарушение наказуемо с отделно наказание. Съгласно текстът на чл. 213, ал. 1, предл. седмо, т. 2 от Закона за горите. се забранява съхраняването на дървесина без да е придружена с превозен билет, като при липсата на такъв безспорно се счита, че съхраняването на дървесината е незаконно. Съгласно чл. 15 ал.3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, превозният билет удостоверява законния произход на описаната в него дървесина, когато същата се намира на посоченото в билета място на доставка съотв. превозният билет се съхранява до окончателната преработка на дървесината, но за срок не по-малък от три години. В случая нарушението е установено по безспорен начин, като по несъмнен начин е установено и осъществяването му от въззивника. От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта, както и от приобщените по делото материали по БП № 3018/2023 г. чрез показанията на полицейските служители и на служителите на ДЛС – Ш. е установено безспорно, че Р. Я. обитава къщата, находяща се на адреса, на който е извършена проверката по случая и именно същият е осигурил достъп до постройката, в която е съхраняван процесния дървен материал, чрез отключване на вратата към вътрешността на обекта. Последният факт безусловно сочи, че лицето е стопанисвало пристройката към къщата, обитавана от него и е съхранявало находящите се в същата вещи, в т. ч. – дърва, установени и измерени надлежно от компетентните служители. От друга страва, видно от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, жалб. Я. сам е заявил пред служителите на ДЛС – Ш., че дървеният материал, находящ се в пристройката, е придобит от него и не разполага за същия с превозен билет. Съдът намира за неоснователни аргументите на въззивника, досежно дължимият период за съхранение на превозния билет съгласно нормата на чл. 15 ал.3 от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Видно от посочената норма, чието съдържание е цитирано по-горе, законодателят е обвързал лицата, съхраняващи дървесина със задължението да държат превозния билет, издаден за нея до момента на преработката й, но не по-малко от три години. Доколкото процесните дърва не са били преработени, независимо от датата на издаване на превозния билет за тях в случай, че такъв е издаден/, въззивникът е бил длъжен към момента на проверката да държи и представи за проверка посочения документ. Като не е сторил това Я. е осъществил нарушение на нормата на чл. 213 ал. 1 т. 2 от ЗГ, с оглед на което законосъобразно е ангажирана административно- наказателната му отговорност на основание чл. 266 ал. 1 от ЗГ, която според редакцията, действаща към момента на извършване на нарушението предвижда, че се наказва с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. От субективна страна административното нарушение е извършено при форма на вината пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал, че не притежава разрешително за добив и транспортиране на дървесина. Съзнавал е общественоопасния характер на Д.ието си и неговите обществено опасни последици, нарушаващи обществените отношения свързани с опазването на горския фонд, но въпреки това е целял общественоопасния резултат. Съдът намира, че нарушението не притежава белезите на маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Количеството и стойността на предмета на престъплението не са единствените критерии, които следва да бъдат взети предвид при преценката на обществената опасност на Д.ието, а преценката за това дали едно нарушение е маловажен случай следва да е комплексна – въз основа на всички фактически данни по случая, отнасящи се до мястото, времето и начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредните последици и не на последно място, данните за личността на дееца. Това е така, доколкото с конкретната стойност на незаконно добитата дървесина не се изчерпват вредните последици от Д.ието, предмет на нарушениетоо, а обществената опасност на извършеното посегателство следва и от неговата морална укоримост, доколкото са накърнени особено важни отношения, свързани със запазване на природата, с оглед на което в обхвата на вредните последици от Д.ието следва да се включат и екологичните такива. При формиране на изводите си, че случаят не се отнася към хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, съдът взе предвид и данните за личността на въззивника. Видно от справката за съдимост, приложена към БП № 3018 /2023 г., възз. Я. е многократно осъждан за тежки умищлени престъпления, включително за престъпление по чл. 235 ал.3 т.4 от НК, с което са засегнати обществените отношения, които са обект на посегателство и на процесното административно-нарушение. За посоченото Д.ие на Я. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, кумулирано впоследствие със санкцията по други осъждания на лицето, с наложено общо наказание за същите „Лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, към което е присъединено наказание „Глоба“ в размер на 2500 лева. Посоченото ефективно наказание, изтърпяно на 13.11.2019 г., явно не е оказало своя превъзпитателен и възпиращ ефект, предвид поредната противоправна дейност извършена от въззивника, предмет на разглеждане по настоящото дело. С оглед визираните данни, които сочат склонност на жалбоподателя да нарушава правните норми, липсата на съзнание за неоходимост да спазва закона, е налице завишена обществена опасност на личността му, поради което наложеното наказание „Глоба“ между минималния и средния размер се явява справедливо и съответстващо на целите, посочени в чл. 12 от ЗАНН С оглед пълнота на изложението, съдът намира за уместно да коментира служебно известният му факт, че по отношение на възз. Я. е издадено НП № 142/13.06.2023 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Варна, предмет на обжалване по анд № 3269/2023 г. по описа на ВРС, 38 състав, с което на същия на основание чл. 266 ал.1 от ЗГ е наложено административно наказание за нарушение на чл. 213 ал. 1 т. 1 от ЗГ, за това, че на 07.02.2023 г. в с. Старо Оряхово, община Долни чифлик, ул. Рила № 20 съхранява процесното количество дърва, немаркирани с контролна горска марка, съответно с производствена марка. Въпреки липсата на депозирано възражение за наличието на две издадени НП относно идентично количество дървесина, съдът намира, че с оглед служебното начало следва да отбележи, че санкционните актове ангажират отговорността на въззивника за различни административни нарушения. Това е така, доколкото съгласно Тълкувателно решение № 14/21.12.20121 г. на ВАС по т.д. № 3/2021 г. ОСС, І и ІІ колегия, се извършват две отделни нарушения с едновременното осъществяване на Д.ието в хипотезите на чл. 213 ал.1 т.1 и т. 2 от Закона за горите при административното наказване по чл. 266 ал.1 от ЗГ и Д.ието поражда множественост на административните нарушения. С оглед на изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на въззивника за присъждане на адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът