Решение № 54 от 15.3.2019 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 324/2018 г.

Производството по делото е образувано по жалба на А.М.Г., в качеството му на ЕТ “А.М.Г.“ с адрес с. Иречеково, общ. Стралджа, •••и съдебен адрес •••, чрез адв. Р.В. ••• против мълчалив отказ на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ гр.София да издаде индивидуален административен акт по искане с вх. № 02-280-1600/956 # 5 от 16.11.2018г. В първоначалната жалба са направения три различни искания към съда: 1. Да бъде отменен мълчаливият отказ на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, както и да се реши въпроса по същество, като се издаде съдебно решение, заместващо неиздадения административен акт; 2. Предявен е иск на основание чл.128, ал.2 от АПК, с цел установяване, че оспорващият има право да получи пълния размер на помощта за земеделски стопани по мярка 10 „ Агроекология и климат“; 3. Направено е алтернативно искане в случай, че не се приеме наличието на законови основания по искания 1 и 2, да бъде задължен административният орган и му бъде определен срок да издаде индивидуален административен акт с изрично волеизявление за изплащане на дължимата субсидия за кампания 2014 – 2015 г. в общ размер на 56531.45 лева. С допълнителна молба с вх.№ 458/27.02.2019г./л. 63 от делото/ процесуалния представител на оспорващия е оттеглил искането по точка 1 и точка 2 от първоначалната жалба и е конкретизирал искането, което се изразява в отмяна на мълчаливия отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ да издаде индивидуален административен акт в административно производство, инициирано по чл.24 от АПК и с вх. № 02-280-1600/956•5 от 16.11.2018 г., като бъде върната преписката на Директора на ДФЗ с указания за изричното му произнасяне с административен акт, съдържащ волеизявление на административния орган в изпълнение на съдебни решения по адм. дело № 121/2016 г. по описа на Административен съд – Ямбол и адм. дело № 12530/2016 г. по описа на ВАС, както и да бъдат дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, включително и определяне на срок по чл.174 от АПК. В съдебно заседание оспорващия редовно призован изпраща процесуалния си представител адв. В., която поддържа жалбата и направеното в конкретизацията на същата искане. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представения списък на същите. Допълнително представя писмени бележки в които оспорва доводите на процесуалния представител на ответника в пледоарията му по същество. Ответната страна - изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София изпраща процесуален представител ст.юрисконсулт Д. Б., която пледира за неоснователност на жалбата. Твърди, че с оглед конкретизацията, направена от процесуалния представител на жалбоподателя, в случая предмета на спора е мълчалив отказ, а такъв по дефиниция е налице при непроизнасяне в срок, съгласно чл.58, ал.1 от АПК, т.е. налице е бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължението да се произнесе по направеното пред него искане. Сочи, че в изпълнение на влезлите в сила съдебни решения административният орган, съобразявайки се изцяло с дадените в тях указания, относно незаконосъобразността на отменения административен акт, се е произнесъл, като е издал уведомително писмо от 28.03.2018 г., с което е одобрил кандидата за участие по процесната мярка и е приел, че за същия възниква поет многогодишен ангажимент. За административния орган обаче не е налице задължение за заплащане на исканото финансово подпомагане, тъй като това е въпрос по целесъобразност и същият не може да бъде задължен с указанията и решенията на съда да извърши плащането. Процесуалния представител на ответника сочи също, че на 05.04.2018 г. жалбоподателят е отправил изрично искане до административния орган да бъде извършено плащане за кампания 2015 г. по процесната мярка, с оглед издаденото в предходния месец уведомително писмо. Административният орган на 12.06.2018 г. е изпратил уведомително писмо до жалбоподателя, което същият е получил и с което го е уведомил изрично, че открива производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, тъй като при поемането на този вид ангажименти допустимостта на площите, с които същият кандидатства за финансово подпомагане, се проверяват дали са такива, годни за подпомагане всяка година и съответно дали следва да бъде извършено плащане. Твърди в тази връзка, че не е налице бездействие от страна на административния орган, след като пред него вече веднъж е поискано да извърши плащане, тъй като същият е проявил достатъчна активност като е уведомил жалбоподателя, че предприема действия по прекратяване на ангажимента, като в тази връзка и жалбоподателят се е възползвал от предоставеното му право и възможност да направи възражение и да оспори съответните актове, с които административният орган го уведомява дали приема възражението му за основателно. Налице е едно висящо административно производство по прекратяване на ангажимента, което е обвързано с отказа на административния орган да извърши плащане по процесната мярка и направление. Счита, че не е налице мълчалив отказ на административния орган, тъй като същият няма задължение да се произнесе относно исканото плащане и моли за отхвърляне на жалбата с присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави и възражение за прекомерност на заплатеното от оспорващия адвокатско възнаграждение. ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища на страните прие за установено следното: Видно от доказателствата по делото ЕТ “А.М.Г.“ е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 643002 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ и е подал Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) УИН: 28/150615/75604 за кампания 2015г., по мярка 10 „ Агроекология и климат“ с направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС-4.1), от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014г.-2020 год. Заявените парцели са с обща площ 354.26 ха С Уведомително писмо изх.№ 02-280-2600/956 от 19.05.2016 год. на Зам.изпълнителния директор на ДФ”Земеделие”, жалбоподателя е бил уведомен че е одобрен за участие по исканото направление, като одобрените и неодобрените площи са посочени в таблица №1 на писмото, а парцелите които изцяло или частично не са одобрени, както и причините за това са описани в таблица №2. По жалба на търговеца в ЯАС е образувано адм. дело № 121/2016г., с Решение № 102/21.09.2016г. по което е отмененоУведомително писмо № 02-280-2600/956 от 19.05.2016 год. на Зам.изпълнителния директор на ДФ”Земеделие”-гр.София, в частта в която по Таблица 2 изцяло или частично не са одобрени за участие заявените от ЕТ”А.М.Г.”, парцели по направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение” от мярка 10 ” Агроекология и климат” от ПРСР 2014-2020 год. и преписката в отменената й част е изпратена на ДФЗ-РА-София за ново произнасяне при съобразяване с дадените от съда указания по прилагането на закона. Така постановеното решение е оставено в сила с Решение № 482/12.01.2018г. по адм. дело № 12530/2016г. по описа на ВАС. С писмо изх. № 84/19.01.2018г. преписката в отменената й част е изпратена на ДФЗ-РА-София за ново произнасяне, съобразно изложеното в Решение № 102/21.09.2016г. по адм. дело № 121/2016г. В изпълнение на дадените указания адм. орган е издал Уведомително писмо изх.№ 01-6500/1981 от 28.03.2018 г., с което е одобрил кандидата за участие по процесната мярка, като одобрената площ е 364, 26 ха/цялата заявена/ и е приел, че за същия възниква поет петгодишен ангажимент. Със заявление с вх. № 02-280-6500/1871 от 05.04.2018г. жалбоподателя е поискал изплащане на дължимите суми, съгласно влезлите в сила съдебни решения и присъдените със същите съдебни разноски, като са му били изплатени само последните. На 12.06.2018 г. административният орган е изпратил Уведомително писмо с изх.№ 01-6500/4868 до жалбоподателя, с което го е уведомил изрично, че открива производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10 ” Агроекология и климат” по направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение” от ПРСР 2014-2020 год./л.38-46/. Писмото е получено от жалбоподателя на 29.06.2018г., който е изготвил възражение с вх.№02-283-6500/707 от 03.07.2018г. С Уведомително писмо с изх.№ 02-283-6500/707 от 23.10.2018г. на Зам.изпълнителния директор на ДФ”Земеделие”, жалбоподателя е бил уведомен, че възражението му е неоснователно, а Уведомително писмо изх.№ 01-6500/1981 от 28.03.2018 г., с което е одобрен кандидата за участие по процесната мярка е издадено именно в изпълнение на Решение № 102/21.09.2016г. по адм. дело № 121/2016г. на ЯАС, оставено в сила с Решение № 482/12.01.2018г. по адм. дело № 12530/2016г. по описа на ВАС. Жалбоподателят е възприел Уведомително писмо с изх.№ 02-283-6500/707 от 23.10.2018г. за ИАА и е обжалвал същото пред ЯАС. Образуваното адм. дело №289/2018г. е прекратено с Определение № 530/19.12.2018г. и жалбата на ЕТ”А.М.Г.” е оставена без разглеждане, поради липса на годен за оспорване административен акт. Така постановено определение е оспорена с частна касационна жалба пред ВАС, като към настоящият момент производството е висящо/л.67-68/. На 16.11.2018г. оспорващият е депозирал искане по чл. 24 от АПК с вх. № 02-280-1600/956 # 5 до Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ гр.София/л.15-16/ относно изпълнение на Решение № 102/21.09.2016г. по адм. дело № 121/2016г. на ЯАС, оставено в сила с Решение № 482/12.01.2018г. по адм. дело № 12530/2016г. по описа на ВАС и издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК, с който да бъде разпоредено изплащане на субсидия по процесната мярка за кампания 2014/2015г. в общ размер на 56 531, 45 лева, представляващи левовата равностойност на 28 904, 07 евро, ведно със законната лихва върху сумата от 30.06.2016г. до момента на изплащането и. Жалбата на ЕТ “А.М.Г.“ в която се твърди, че не е получил отговор на посоченото искане е депозирана директно в АС-Ямбол с вх. № 2527/14.12.2018г. С оглед така установената фактическа обстановка, ЯАС, трети състав прави следните правни изводи: жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал.2 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Предмет на осъществявания съдебен контрол е мълчалив отказ на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ гр.София да издаде индивидуален административен акт по искане на ЕТ “А.М.Г.“ с вх. № 02-280-1600/956 # 5 от 16.11.2018г. Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. За да бъде гарантирано правото на защита на гражданите срещу незаконосъобразното забавяне на администрацията за произнасяне по подаденото заявление, законодателят е приравнил изричния отказ с непроизнасянето в срок. Тъй като мълчаливият отказ винаги е в нарушение на изискването за форма и на изискването за мотиви на административния акт, проверката за законосъобразността на мълчаливия отказ се извършва само относно материалната законосъобразност на същия. Настоящият съдебен състав счита, че в настоящия случай не е налице мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на посочената правна норма, е необходимо да се установи, че е подадено искане за издаване на административен акт, но е налице бездействие на административния орган при нормативно установено задължение да се произнесе по искането, с което е сезиран. Съществуването на такова задължение е обусловено от наличие на законово регламентирана компетентност за органа да разгледа и да се произнесе по подаденото искане. Следователно не всяко непроизнасяне на административния орган по искане, с което е сезиран, може да бъде разглеждано като мълчалив отказ по смисъла на закона. Законовата фикция е относима и приложима при непроизнасяне в срок по въпрос, по отношение на който органът има правомощие да издаде съответния административен акт. Само тогава липсата на волеизявление се приравнява на отказ да се издаде акт с регламентирано от закона съдържание, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК. Видно от съдържанието на искането на ЕТ “А.М.Г.“ с вх. № 02-280-1600/956 # 5 от 16.11.2018г. до Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ гр.София, оспорващия претендира издаване на индивидуален административен акт в изпълнение на процесните съдебни решения, както и изплащане на субсидия за кампания 2014/2015г. От една страна в случаите на отмяна от съда на първоначално издадения акт и връщане на преписката за ново разглеждане при непроизнасяне на органа не е налице мълчалив отказ като административен акт, а неизпълнение на влязло в сила съдебно решение. С оглед прецизност следва да се посочи, че средството за защита срещу това неизпълнение е чрез предприемане на процедура за налагане на наказание за неизпълнение на актове на съда по реда на чл.304 и сл. АПК. Безспорно настоящия случай не е такъв, тъй като от доказателствата по делото се установява, че след влизането в сила на 12.01.2018г. на Решение № 102/21.09.2016г. по адм. дело № 121/2016г. на ЯАС и изпращането му на 19.01.2018г. на адм. орган за ново произнасяне, последния е издал на 28.03.2018 г. Уведомително писмо изх.№ 01-6500/1981, с което е одобрил жалбоподателя за участие по процесната мярка, като одобрената площ е цялата посочена в заявлението за подпомагане. Изложеното налага извода, че не е налице бездействие от страна адм. орган. Съдът счита, че не е налице мълчалив отказ на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ гр.София и в останалата част на искане с вх. № 02-280-1600/956 # 5 от 16.11.2018г., за изплащане на субсидия по мярка 10 ” Агроекология и климат” по направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение” от ПРСР 2014-2020 год. за кампания 2014/2015г. в общ размер на 56 531, 45 лева, представляващи левовата равностойност на 28 904, 07 евро, ведно със законната лихва върху сумата от 30.06.2016г. до момента на изплащането и. Искането е направено на 16.11.2018г., след като адм. орган е открил на 12.06.2018 г. производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишния му ангажимент по мярка 10 ” Агроекология и климат”, за което обстоятелство жалбоподателя е уведомен изрично с Уведомително писмо с изх.№ 01-6500/4868 от 12.06.2018г. Тук е мястото да се посочи, че по делото липсват доказателства, отказа на адм. орган да изплати претендираната субсидия по заявление с вх. № 02-280-6500/1871 от 05.04.2018г., т.е. преди откриване на производството за прекратяване на многогодишния ангажимент по процесната мярка, да е бил обжалван. В тази връзка неоснователни са доводите на процесуалния представител на ответника, че така откритото производство и доказателствата в тази насока са неотносими към спора по делото, тъй като касаят прекратяване на ангажимент за кампания 2016г., а се претендира изплащане на субсидия за кампания 2015г. Условията и реда за подпомагане на земеделските производители по направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение” са уредени в Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „ Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., Съгласно чл. 8, ал.1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. агроекологичните дейности по направленията по чл.3, сред които е и поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение се прилагат за период от пет последователни години. Съгласно ал.2 на същия текст, срокът по ал. 1 започва да тече от началото на годината на подаване и на одобрение на "Заявлението за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и „Заявление за плащане“. През всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане". В случая поетия от жалбоподателя 5 годишен ангажимент по мярката е започнал да тече от 2015г., когато е подадено Заявление за подпомагане с УИН 28/150615/75604, което се установява и от издаденото Уведомително писмо изх.№ 01-6500/1981 от 28.03.2018 г. Съгласно чл.75 § 2 от Регламент № 136/2013г. и чл. 52 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. изплащането на годишната финансова помощ се осъществява след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомагане на агроекологичните дейности. Видно от Уведомително писмо с изх.№ 01-6500/4868 от 12.06.2018г. при извършване на административни проверки по подадено от жалбоподателя Заявление за подпомагане с УИН 28/090616/80695 за кампания 2016г. по мярка 10 „ Агроекология и климат“, адм. орган е констатирал нередности по чл. 20, ал.4 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., който са дали основание за откриване на производство по прекратяване на агроекологичния ангажимент, което е висящо и в което жалбоподателя би могъл да защити правата си в пълен обем. Съгласно чл.18, ал.3, т.3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, прекратява агроекологичния ангажимент по съответното направление и земеделските стопани възстановяват 100 % от получената финансова помощ, когато не са изпълнили изискванията на чл. 20, ал.2 и ал.4. Видно от изложеното за ответника по делото не е съществувало нормативно определено задължение към 16.11.2018г. да се произнесе с изричен акт по искането на оспорващия с вх. № 02-280-1600/956 # 5, т.е. не е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 от АПК. По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото и съобразно правилото на чл. 143, ал.4 от АПК на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 144 от АПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, трети административен състав