Решение № 4376 от 18.12.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 686/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба на д-р Г. И. К. от гр. Плевен ул. „Неофит Рилски“ №57, ет. 9, ап. 41, д-р М. Ж. Г. от гр. Плевен ул. „Ст.Караджа“ № 55, ап.16, д-р А. П. А. от гр. Плевен ж.к. „Сторгозия“, бл. ШПК-1, ап.41 и д-р Е. Ц. Л.- Дачкова от гр. Плевен, ул. „Мусала“ №20, ет. 3, ап. 4 срещу Решение № 2153-14-49/05.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх. №1012-14-116/05.06.2024 г. по описа на ТП на НОИ – Плевен, като е потвърдено Разпореждане №РО-5-14-01583869/25.04.2024 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Плевен, с което е разпоредено оспорващите да внесат сумата по ревизионен акт за начет № РМ-5-14-01571417/28.03.2024 г., общо 38, 13 лева, от които 35, 70 лева главница и 2, 43 лева лихва. Оспорващите посочват, че обжалваното решение е незаконосъобразно поради противоречието му с материалноправните разпоредби - основание за оспорване по чл.146, т.4 от АПК, като излагат съображения, че за да отхвърли жалбата им и потвърди атакуваното от тях Разпореждане № РО-5-14- 01583869/25.04.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Плевен, административният орган е възприел за правилни, направените по- рано от администрацията му фактически и правни изводи, че при постановяване на ЕР № 92648/08.08.2023 г., оспорващите като членове на ТЕЛК, са определили неправилно датата на инвалидизиране на освидетелстваното лице и че поведението им съставлява виновно нарушение на нормативните правила, регламентиращи експертизата на работоспособността - тези в чл.70, ал.2 от НМЕ и че от поведението и нарушението им е настъпила щета за ДОО. Посочват в жалбата, че считат този извод за неправилен, тъй като съгласно тълкуването на закона в трайната практика на административните съдилища, за ангажиране на отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО не е достатъчна само отмяната на решенията на ТЕЛК - необходимо е тези актове да са издадени в нарушение на нормативните разпоредби, като отговорността на лекарите по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО не е обективна, а субективна и основана на вина, т.е. за ангажирането и не достатъчно обективното настъпване на вреда за ДОО, а е необходимо вредата да е резултат на извършено от тях виновно нарушение на нормативни разпоредби, като в случая липсват каквито и да е основания да бъде твърдяно и прието, че при постановяването на ЕР 92648/08.08.2023 г., оспорващите като членове на ТЕЛК, са извършили нарушение на нормативните разпоредби, още по- малко виновно такова. Сочат, че ЕР на ТЕЛК, от което се твърди, че е настъпила щетата, е издадено от компетентен орган, в съответствие с административно- производствените правила в НМЕ и в съответствие с всички предоставени на ТЕЛК документални данни за освидетелстваното лице, в съответствие с правилата и критериите в чл.62 от НМЕ за признаване на трайно намалена трудоспособност, степента, началният момент и срокът на инвалидизиране, след безспорно установена трайно намалена трудоспособност в границите, изрично определени в Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ и при безспорно установено основание за инвалидизиране, т.е. издадено е в пълно съответствие с всички нормативни правила, поради което принципно от него обективно няма как да произтече вреда за ДОО и частичната му отмяна /в частта за датата на инвалидизиране/, въз основа на неизвестни за ТЕЛК и по- късно установени факти, няма как да обоснове извод за наличие на нарушение на нормативни правила, още по- малко, за виновно такова. Посочват в жалбата, че от анализа на атакувания акт и преписката към него, може да се заключи, че изводът за ангажиране на отговорността, в частност е основан на констатация за допуснато нарушение на нормативните правила в чл.70 от НМЕ, изразяващо се в „неправилното определяне на началния момент на инвалидизиране и придобиване на правото на пенсия на освидетелстваното лице„ /според ЕР на ТЕЛК това е 08.08.2023 г. датата на освидетелстване въз основа на предоставената документация от лицето, а според НЕЛК това е 12.08.2023 г. - датата на прекратяване на временната неработоспособност на освидетелстваното лице/. Посочват, че тази констатация реално няма как да обоснове наличие на допуснато от ТЕЛК нарушение на нормативни правила по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, тъй като в предоставеното на ТЕЛК медицинско досие на освидетелствания към този момент изобщо не са били налични каквито и да е данни, въз основа на които да се заключи или поне предположи, че същият към датата на освидетелстването си би могъл да бъде и е в състояние на временна неработоспособност, т.е. оспорващите обективно не са разполагали с данни и информация за тези обстоятелства и съответно не са имали основанието и задължението да ги съобразят при определянето на началния момент на инвалидизиране съгласно нормативните правила. Посочват, че ТЕЛК няма и възможност да събира подобни данни поради липсата на фактически достъп до регистрите на временната неработоспособност, водени в НОИ, където единствено се съдържа обективна и достоверна информация и както е отразено и в анализа към ревизионния акт, фактът, че лицето е във временна неработоспособност е установен „при извършена проверка в информационната система на НОИ“, а не от преглед на представената от лицето медицинска документация, като при постановяване на своето ЕР НЕЛК също се е позовала на „предоставената информация от НОИ“. Оспорващите считат, че на тях не би могло да им бъде вменено виновно бездействие по „обследване на здравния статус на освидетелстваното лице“ и по събиране на данни за евентуалната му временна неработоспособност, каквото твърдение има в мотивите на обжалвания административен акт, като в НМЕ и ПУОРОМЕРКМЕ липсва текст, задължаващ ТЕЛК да проучва, дали освидетелстваните лица са в състояние на временна неработоспособност, ако в предоставената от лицето мед. документация липсват данни за такава. Посочват, че единствената норма, която визира някакви права и задължения за ТЕЛК в производството по чл.61 от НМЕ е тази на чл.62 от НМЕ, съгласно която видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост - въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Считат, че след като медицинската комисия при ТП на НОИ е установила факта, че лицето е било във временна неработоспособност към датата на освидетелстване и знаейки, че ТЕЛК няма достъп до регистрите за временна неработоспособност е следвало да върне ЕР на ТЕЛК за корекция на основание чл.53 от Правилника за устройство и организация на работата на органите на медицинската експертиза, а не да го обжалва. Посочват, че всичко това дава основания на оспорващите да твърдят, че в конкретния случай няма тяхно виновно поведение и допуснато от тях нарушение на нормативни правила при определяне на началния момент на инвалидизиране и придобиване на правото на пенсия на освидетелстваното лице. Напротив, ЕР към момента на издаването му, е съответствал изцяло на всички нормативни правила и поради това липсват каквито и да е фактически и правни основания по отношение на оспорващите да бъде ангажирана отговорността за вреди по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Иска се от съда да отмени като незаконосъобразно решение № 2153-14-49/05.07.2024 на директора на ТП на НОИ - Плевен. Претендират се направените разноски. В съдебно заседание оспорващите - д-р Г. И. К., д-р М. Ж. Г., д-р А. П. А. и д-р Е. Ц. Л.- Дачкова, не се явяват, не се представляват. В съдебно заседание ответникът - директор на ТП на НОИ – Плевен, не се явява, не се представлява. Административен съд-Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното: В. Р. Н. е подал заявление с вх. №2112-14-984/10.08.2023 г. /л.л.43-44/, с което е поискал отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване въз основа на ЕР на ТЕЛК №92648/08.08.2023 г. /л.34/, с което на лицето са определени 60% трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране - 08.08.2023 г. и срок - пожизнен. С разпореждане №29/13.09.2023 г. на ръководител ПО /л.45/ на Н. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с начална дата 08.08.2023 г. (посочената дата на инвалидизиране в експертното решение), като при извършена проверка в информационната система на НОИ е установено, че лицето е във временна неработоспособност по болничен лист № Е20232177809 /л.42/ за периода 31.07.2023 г. - 11.08.2023 г. включително, като на Н. е изплатено парично обезщетение по посочения болничен лист. С решение №6598/05.09.2023 г. медицинската комисия при ТП на НОИ- Плевен /л.35/, не потвърждава ЕР на ТЕЛК №92648/08.08.2023 г. по отношение на датата на инвалидизиране, поради което същото е обжалвано по реда на чл. 98, ал. 4 от КСО пред НЕЛК. Постановено е ЕР на НЕЛК №91884/20.10.2023 г. /л.36/, с което е определена нова дата на инвалидизиране - 12.08.2023 г., потвърдена и с решение №8326/17.11.2023 г. /л.37/ на медицинската комисия към ТП на НОИ - Плевен. Във връзка с така постановеното ЕР на НЕЛК №91884/20.10.2023 г. е издадено ново разпореждане на ръководител ПО №22/29.11.2023 г. /л.л.46-47/, с което е променена датата на отпускане на пенсията на Н., а именно - 12.08.2023г. След извършена частична ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване, във връзка с отменени актове на органите на медицинската експертиза на Г. К., М. Г., Е. Л.-Д. и А. А., е възложена проверката, която е приключила със съставяне на ревизионен акт за начет №РМ-5-14-01571417/28.03.2024 г. /л.л.30-31/, с който е установен начет в размер на 38.13 лв., съставляващ неправомерно изплатена сума за пенсия на В. Р. Н. поради отменен акт на медицинската експертиза - ЕР на ТЕЛК №92648/08.08.2023 г. С разпореждане №РО-5-14-01583869/25.04.2024 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО /л.23/, на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е разпоредено Г. И. К., М. Ж. Г., Е. Ц. Л.- Дачкова и А. П. А. да внесат сумата по ревизионен акт за начет №РМ-5-14-01571417/28.03.2024 г. в размер на 38.13 лева, от които главница: 35.70 лева и лихва: 2.43 лева. С жалба вх. №1012-14-116/05.06.2024 г. /л.л.21-22/ д-р К., д-р Г., д-р Л.-Дачкова и д-р А. възразяват срещу така постановеното разпореждане с аргумент, че същото е незаконосъобразно поради противоречието му с материалноправните разпоредби. По жалбата е постановено решение №2153-14-49/05.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ- Плевен /л.л.14-15/, с което е отхвърлена жалбата, като е потвърдено разпореждане №РО-5-14-01583869/25.04.2024г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Плевен. Директорът на ТП на НОИ- Плевен, е изложил мотиви, че са нарушени разпоредбите на чл. 70, ал. 2 от Наредбата за медицинска експертиза /НМЕ/, съгласно който когато лицето е било във временна неработоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност за дата на инвалидизиране се приема денят, от който е приключила временната неработоспособност по болничните листове. Посочва се, че съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им, а съгласно ал. 3 на същата разпоредба за събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане. Директорът на ТП на НОИ- Плевен е приел, че е налице причинно-следствена връзка между неправомерните действия на членовете на ТЕЛК и настъпилия резултат, тъй като ЕР на ТЕЛК е отменено, в частта за датата на инвалидизиране /08.08.2023 г./ и с ново ЕР на НЕЛК е определена нова дата на инвалидизиране /12.08.2023 г./. Прието е, че ЕР на ТЕЛК е отменено поради виновните действия или бездействия на лекарите, изразяващи се в допуснати от тях нарушения на задължителните разпоредби на нормативната уредба, регламентиращи експертизата на работоспособността. Посочва се, че е налице е щета на ДОО, възникнала в резултат на отмяната на ЕР на ТЕЛК, като щетата се изразява в реално намаляване на имуществото на ДОО, поради извършените разходи за неправилно изплатена пенсия. Относно възражението на оспорващите, че членовете от състава на ТЕЛК нямат достъп до съответните регистри водени от НОИ, и в случая не са могли да знаят до кога е продължителността на временната неработоспособност на лицето, органът е приел, че спецификата на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НМЕ предполага пълно и всестранно обследване здравния статус на освидетелстваното лице от страна на органа на медицинската експертиза, като това положение засяга и служебната проверка на данните за здравословния статус на лицето, извън обхвата на представените от последното документи. Директорът на ТП на НОИ- Плевен е приел, че жалбата на оспорващите е неоснователна, а постановеното разпореждане № РО-5-14-01583869/25.04.2024 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Плевен е правилно и законосъобразно постановено и като такова е потвърдено изцяло с оспореното решение. По делото, като доказателство от РЗИ- Плевен, е представено медицинското досие на освидетелстваното от ТЕЛК лице В. Р. Н. /л.л.64-97/. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Съгласно чл. 117, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 1, т. 2, б. „в“ КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за събиране на сумите по ревизионните актове за начет в 14 дневен срок от получаването им. Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С оглед цитираната разпоредба, оспореното решение е издадено от компетентен орган – директор на ТП на НОИ- Плевен и в рамките на неговите правомощия. От компетентен орган е издадено и разпореждане № РО-5-14-01583869/25.04.2024 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Плевен. Съгласно чл. 110, ал. 3 на КСО за събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждания. Разпорежданията се издават в 14-дневен срок след изтичането на срока по ал. 2. Разпорежданията подлежат на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването им, като в случая разпореждането е издадено от С. Х. – ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Плевен и следователно разпореждането е издадено от компетентен орган. Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени в установената писмена форма, мотивирани са и не са нарушени административно - производствените правила при издаването им, но са постановени в несъответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Спорът, в настоящия случай, се свежда до определената дата на инвалидизиране на В. Р. Н. в ЕР на ТЕЛК - 08.08.2023 г. и дали членовете на ТЕЛК са могли да знаят, че лицето е във временна неработоспособност по болничен лист № Е20232177809 за периода 31.07.2023 г. - 11.08.2023 г. вкл. /л.42/, и е следвало да определят друга дата, съгласно ЕР на НЕЛК №91884/20.10.2023 г., с което е определена нова дата на инвалидизиране - 12.08.2023 г. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на органа, обективирани в процесното решение, с което е потвърдено разпореждането на длъжностното лице. Съгласно чл. 70, ал. 2 от Наредбата за медицинска експертиза /НМЕ/, когато лицето е било във временна неработоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност за дата на инвалидизиране се приема денят, от който е приключила временната неработоспособност по болничните листове. Неправилно е прието, че е налице причинно-следствена връзка между неправомерните действия на членовете на ТЕЛК и настъпилия резултат, тъй като ЕР на ТЕЛК е отменено в частта за датата на инвалидизиране и с ново ЕР на НЕЛК е определена нова дата на инвалидизиране. Съдът счита за основателно възражението на оспорващите, че членовете от състава на ТЕЛК нямат достъп до съответните регистри водени от НОИ, поради което в случая не са могли да знаят до кога е продължителността на временната неработоспособност на лицето. Действително съгласно чл. 61. ал. 1 от НМЕ, експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на: 1. степента на трайно намалената работоспособност в проценти спрямо здравия човек; 2. потребността от чужда помощ и срока; 3. срока на инвалидността и датата, на която изтича определеният срок на инвалидност; 4. началната дата на трайно намалената работоспособност (дата на инвалидизиране); 5. причинната връзка между увреждането и настъпилата неработоспособност (смърт) по повод на трудова злополука, професионална болест, военна инвалидност, гражданска инвалидност; 6. причинната връзка между увреждането (смъртта) и условията на труд (извършваната работа) по време на злополуката, включително при военна и гражданска инвалидност; 7. противопоказаните условия на труд; 8. трудоспособно ли е лицето за работното си място и необходимостта от трудоустрояване; 9. характера на заболяването – професионален или общ. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от НМЕ, наред с изрично изброените показатели, медицинската експертиза трябва да определи и началната дата на трайно намалената работоспособност (дата на инвалидизиране), т.е. на членовете на ТЕЛК, изрично е възложено, по силата на тази норма, да определят началната дата на инвалидизиране, а съгласно чл. 70, ал. 2 от НМЕ, когато лицето е било във временна неработоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност, какъвто е настоящия случай, за дата на инвалидизиране се приема денят, от който е приключила временната неработоспособност по болничните листове. От данните по делото се установява, че в медицинското досие на освидетелстваното лице В. Р. Н. не се съдържа болничен лист № Е20232177809 от 03.08.2023г., като такъв е представен по делото на л. 42, като видно от текста на самия болничен лист /горе на л.42/, представлява извлечение от Регистъра на болничните листове и решенията по обжалването им по чл. 33, ал. 5, т. 12 от КСО, т.е. с него не са разполагали членовете на ТЕЛК, а е представен пред НЕЛК с решението за обжалване на ЕР на ТЕЛК, относно датата на инвалидизиране. Следва да се има предвид, че към датата на освидетелстването 08.08.2023 г. членовете на ТЕЛК не са имали служебно задължение и служебен достъп за справки в електронните здравни записи на лицата в Националната здравно- информационна система. Едва с допълнението и изменението на чл. 39, ал.2, т.1 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, (ДВ бр. 23 от 19.03.2024 г., в сила от 21.06.2024 г.), на членовете на ТЕЛК е дадено правомощие да извършват проверка и достъп до данните от електронните здравни записи на лицата в Националната здравно-информационна система, като до този момент членовете на ТЕЛК са били длъжни да се произнасят въз основа на документите, представени в медицинското досие на лицето, съгласно редакцията на приложимата норма. При липса на каквито и да е данни в медицинското досие, представено по делото от РЗИ- Плевен, че лицето вероятно е във временна нетрудоспособност в деня на освидетелстването, за членовете на ТЕЛК не е било налице задължение да извършват проверка относно този факт, а при липса на достъп до електронните здравни записи /към датата на постановяване на ЕР/, членовете на ТЕЛК никога не биха могли да разполагат с актуална информация към момента на освидетелстването. Дори членовете на ТЕЛК да са били изискали справка, с оглед необходимостта от време за изготвяне и получаване, тя винаги ще обхваща период преди деня на освидетелстването, а първоначалната дата на инвалидизиране се определя към деня на освидетелстването, т.е. членовете на ТЕЛК отново няма да разполагат с информация, актуална към момента на освидетелстването. На 21.06.2024 г. е влязло в сила изменението на чл. 39, ал. 2, т. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, като с изменението членовете на ТЕЛК вече разполагат с информация относно временната нетрудоспособност на освидетелстваното лице, респ. вече биха могли да съобразят, до коя дата лицето е във временна неработоспособност по болничните листове при определяне на началната дата на инвалидизиране. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Съгласно чл.110, ал. 3 за събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане. Отговорността по чл. 110, ал.1, т.1 от КСО възниква по силата на изрична правна норма и намира приложение само в осигурителните правоотношения. Достатъчно за реализирането й е да се установи наличието на действия на лицата, издали отменени актове на медицинската експертиза, които са в нарушение на нормативните изисквания, и пряка причинна връзка с причинена от отменения акт на медицинска експертиза щета на фондовете на ДОО от неправилно извършен осигурителен разход. Действително, към датата на издаване на административния акт е бил налице акт на медицинската експертиза, издаден от оспорващите, който е бил отменен от НЕЛК по отношение датата на инвалидизиране, но тази отмяна не се основава на нарушение на нормативните правила, допуснато от членовете на ТЕЛК при постановяване на експертното решение. Членовете на ТЕЛК е нямало как да знаят за временна нетрудоспособност на освидетелстваното лице, като към датата на постановяване на ЕР членовете на ТЕЛК не са имали нормативно задължение за извършват проверки в електронните здравни записи на лицата в Националната здравно-информационна система, нито са имали и предоставен достъп до тези данни и следователно не са налице всички материално-правни предпоставки за търсене на отговорност на оспорващите по реда на чл. 110, ал.1, т.1 от КСО. Предвид горното съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискваната от закона форма, мотивиран е, при издаването му са спазени административно-производствените правила, но същият не съответства на материално-правните разпоредби, нито на целта на закона, което е нарушение на чл. 146 т.4 и т. 5 от АПК, поради което жалбата се явява основателна и следва да бъде отменен оспореният административен акт. По делото са правени искания за възстановяване на разноските по делото, но няма доказателства такива да са извършени и доказани, и не следва да бъдат присъдени. Направеното и искане за възстановяване на средства от направен запор на д-р А. П. А. и д-р М. Ж. Г., като това искане е недопустимо, а и защитата против принудително изпълнение не се осъществява по реда на това производство. Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд-Плевен, осми състав