Решение № 418 от 8.6.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 4842/2022 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК. С присъда от 05.10.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 12639/2018 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104-ти състав, подсъдимият К. С. А. е признат за невиновен в това на 09.03.2018 г. около 23: 15 часа в с. Негован, район „Нови Искър“, по ул. „Васил Левски“, с посока на движение от ул. „Могилата“ към ул. „Лесопарк“ да е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Каризма“, с рег. № ••••••• с концентрация на алкохол в кръвта си над 0, 5 на хиляда, а именно 1, 59 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози – с техническо средство „Алкотест дрегер 7410+“, с фабричен № ARSM 0079, проба № 9705, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, а именно с присъда от 15.10.2007 г., постановена по н.о.х.д. № 6900/2007 г. по описа на СРС, НО, влязла в законна сила на 27.03.2009 г., поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК. Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил въззивен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура, с който се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като са изложени конкретни доводи, че първоинстанционният съд е извършил превратен анализ на свидетелските показания. Срещу протеста е постъпило възражение от защитника на подс. К. А., с което се оспорват изложените от представителя на държавното обвинение доводи за неправилност на атакуваната присъда и се прави искане за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт като правилен. В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, както и събирането на други доказателства. В хода на въззивното производство въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото се налага повторен разпит на св. В. Д., с оглед на което е проведено въззивно съдебно следствие. В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда, като подсъдимият бъде признат за виновен и му бъде наложено наказание. Поддържа, че СРС е извършил превратен анализ на показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимото лице, като счита, че следва да бъдат кредитирани показанията на полицейските служители, от които се установява, че подс. К. А. е управлявал процесния автомобил. Защитникът на подс. К. А. прави искане за потвърждаване на атакувания съдебен акт като правилен. Поддържа, че по делото липсват доказателства, които по категоричен начин да доказват съпричастността на подсъдимия към престъплението, в което е обвинен. В своя защита подс. К. А. поддържа казаното от защитника си, а в последната си дума прави искане за потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивния протест и възражението срещу него, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното. След внимателно запознаване с материалите по делото въззивният съд констатира, че след като първоинстанционният съд е дал ход на делото в съдебно заседание, проведено на 17.12.2018 г., е пристъпил към снемане самоличността на подс. К. А., но е пропуснал да разясни процесуалните права на подсъдимия, които има в съдебното производство, като по този начин същият е бил лишен от възможността да упражни пълноценно правата, посочени в чл. 15 и чл. 55 от НПК. Освен това липсва и записано изявление от подсъдимия, от което да е видно, че СРС действително е изпълнил задължението си по разясняване на правата му. В тази връзка изрично следва да бъде посочено, че присъствието в съдебно заседание на защитник на подсъдимия не освобождава съда от задълженията му като орган, осъществяващ ръководната функция в съдебното производство, да изпълни задълженията си по чл. 15, ал. 3 от НПК. Надлежното изпълнение на задълженията по чл. 15, ал. 3 от НПК е процесуална гаранция за осъществяване правото на защита на подсъдимото лице в наказателното производство. Преди даване ход на делото, съдът на основание чл. 274, ал. 2 от НПК е следвало да разясни на подсъдимия правата му по чл. 15, чл. 16, чл. 55, чл. 94, чл. 103, чл. 115, чл. 116, чл. 275 и чл. 277, ал. 2 от НПК, както и правото му на отводи съгласно чл. 274, ал. 1 от НПК. От друга страна, неизпълнението на задълженията по чл. 15, ал. 3 от НПК води до порок, представляващ съществено процесуално нарушение, предвидено като самостоятелно основание за отмяна на присъдата по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, защото е довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. Допуснатото процесуално нарушение е съществено и същото не може да бъде отстранено от въззивния състав. Така констатираното съществено процесуално нарушение, свързано с правото на защита и на справедлив процес на подс. К. А., води до извода за необходимост от отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НПК от друг състав на Софийски районен съд. Същото не позволява на настоящия въззивен състав да го отстрани и да действа като ''втора първа инстанция", като реши делото по същество като инстанция по фактите. Отстраняването може да се извърши само чрез повторение на първоинстанционното съдебно производство. С оглед на горното обсъждането и произнасянето в пълнота по възраженията, касаещи незаконосъобразност и необоснованост на постановения първоинстанционен акт, изложени в депозирания по делото протест, се явява безпредметно. Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, Софийски градски съд