Решение № 158 от 13.1.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 3591/2024 г.
Софийски районен съд13.01.2025 г.докладчик ХРИСТИНА БОРИСЛАВОВА НИКОЛОВА
Диспозитив
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 92-02-459/05.02.2024 г., издадено от главен секретар на Агенция по вписванията, с което на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП на „СТАР ГРУП ПАРТНЕР" ЕООД с ЕИК 131362639 е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 63, ал.6, вр. чл.63, ал.3 от ЗМИП, вр. чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. ПРЕДУПРЕЖДАВА „СТАР ГРУП ПАРТНЕР" ЕООД с ЕИК 131362639, че при извършване в едногодишен срок от влизане в сила на настоящото решение на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати на „СТАР ГРУП ПАРТНЕР" ЕООД с ЕИК 131362639 сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните. Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Мотиви
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на „СТАР ГРУП ПАРТНЕР“ ЕООД против наказателно постановление (НП) № 92-02-459/05.02.2024 г., издадено от главен секретар на Агенция по вписванията, с което на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 63, ал.6, вр. чл.63, ал.3 от ЗМИП, вр. чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото НП. Жалбоподателят твърди, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при определяне датата на извършване на нарушението. Посочва, че при проверка в ТРРЮЛНЦ на публично обявените обстоятелства е установимо кои лица са действителни собственици на „СТАР ГРУП ПАРТНЕР“ ЕООД чрез проследяване веригата на собственост. Освен това се излагат доводи за наличието на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено. В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. С. Ц., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски. Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител. В депозиран отговор на жалбата от юрк. И. – пълномощник на въззиваемата страна, се излагат доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. От фактическа страна се установява следното: На 19.07.2023 г. бил сключен договор, съгласно който всички дружествени дялове от капитала на „СТАР ГРУП ПАРТНЕР“ ООД били придобити от „ТРЕЙДОН ГРУП“ АД, представлявано от „ТРЕЙДОН МЕНИДЖМЪНТ“ ООД. На 21.07.2023 г. по партидата на „СТАР ГРУП ПАРТНЕР" ЕООД с ЕИК 131362639, представлявано поотделно от управителите И. А. Ц., С. И. Т., И. К. Т., В. Р. Д. и З. С. Ч., със седалище и адрес на управление гр. София 1712, район „Младост", „Александър Малинов" № 87, в информационната система на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) постъпило заявление № 20230721115106 за вписване на следните обстоятелства: прехвърляне на дружествени дялове, промяна на правноорганизационната форма на дружеството, вписване на едноличен собственик на капитала, промяна на седалище и адрес на управление на дружеството и адрес за кореспонденция с НАП, освобождаване на управител и избор на нови такива, както и начин на представляване на дружеството. Заявление № 20230721115106 било вписано на 27.07.2023 г. с вписване № 20230727084001, посредством което като едноличен собственик на капитала на „СТАР ГРУП ПАРТНЕР" ЕООД с ЕИК 131362639 било вписано дружеството „ТРЕЙДОН ГРУП“ АД, ЕИК 207214681, държава: България. На 21.11.2023 г. дружеството-жалбоподател подало заявление № 20231121170339 с приложени към него декларации по чл.63, ал.4 от ЗМИП относно действителните собственици на „СТАР ГРУП ПАРТНЕР“ ЕООД. На 23.11.2023 г. длъжностно лице по регистрацията разгледало заявлението и с докладна записка рег. № 92-02-459/23.11.2023 г. сезирало директора на дирекция ПОЧРД, тъй като установило, че не е изпълнено задължение по чл.63 от ЗМИП. В хода на извършена проверка, след справка по партидата на „ТРЕЙДОН ГРУП“ АД, ЕИК 207214681, контролните органи установили, че към дата 27.07.2023 г. няма вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала физически лица по § 2 от допълнителните разпоредби на ЗМИП, поради което приели, че „СТАР ГРУП ПАРТНЕР" ЕООД с ЕИК 131362639 не попада в изключението, предвидено в чл. 63, ал. 6, т. 1 от ЗМИП и за него е възникнало задължението да заяви за вписване в Търговския регистър обстоятелства относно действителните си собственици. Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол № 92- 02-459/29.11.2023 г. Свидетелката Д. К. Т. – заемаща длъжността старши експерт в Агенция по вписванията, приела, че на 04.08.2023 г. „СТАР ГРУП ПАРТНЕР“ ЕООД с ЕИК 131362639 е извършило нарушение на чл.63, ал.3 от ЗМИП, вр. чл.6, ал.2 от ЗТТРЮЛНЦ, поради което съставила срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 92-02-459/08.12.2023 г. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на нарушителя, който получил препис от него. Срещу АУАН постъпило възражение, в което били изложени доводи, идентични с тези в жалбата, инициирала настоящото производство. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП № 92- 02-459/05.02.2024 г. от главен секретар на Агенция по вписванията, с което на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП на „СТАР ГРУП ПАРТНЕР“ ЕООД било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 63, ал.6 и чл.63, ал.3 от ЗМИП, вр. чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. НП било връчено на 15.02.2024 г. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката Д. К. Т., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – договор за покупко-продажба на дружествени дялове, препис-извлечение от книгата на акционерите, справка изх. № 11-00-2472/04.07.2024 г., заявление № 20230721115106, заявление № 20231121170339, възражение с вх. № 92-02-459/19.12.2023 г., пълномощно, известие за доставяне, констативен протокол № 92-02- 459/29.11.2023 г., справки в ТРРЮЛНЦ относно „СТАР ГРУП ПАРТНЕР“ ЕООД и „ТРЕЙДОН ГРУП“ АД, заповед № РД-01-402/29.06.2022 г. на изпълнителния директор на АВ, докладна записка № 92-02-459. Обстоятелствата относно извършената проверка, сторените при същата констатации и процедурата по съставяне на АУАН се установяват от показанията на свидетелката Т.. Съдът кредитира същите като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и в частност на съставения констативен протокол и справките от ТРРЮЛНЦ. Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Видно от констативния протокол се установява, че към 27.07.2023 г. по партидата на „ТРЕЙДОН ГРУП“ АД няма вписани физически лица като съдружници или еднолични собственици на капитала, като действителните собственици на дружеството са обявени едва със заявление от 01.12.2023 г. с № 20231201164719. Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно по-подробното им анализиране. Следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва посоченото от фактическа страна в НП относно датите на подаване и обстоятелствата, декларирани със заявление № 20230721115106 и заявление № 20231121170339. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл.42, съответно - чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като са посочени и нарушените законови разпоредби. Неоснователни са доводите в жалбата за неправилно посочена дата на извършване на нарушението, доколкото настъпилите промени в правноорганизационната форма на дружеството, съответно прехвърлянето на дружествени дялове, стават противопоставими на трети лица от вписването им. С оглед на това едва след този момент възниква и задължението за обявяване на обстоятелствата по чл.63, ал.6 от ЗМИП в 7-дневен срок съгласно чл.6, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ. В случая той е изтекъл на 03.08.2023 г., поради което на следващия ден – 04.08.2023 г. нарушението се явява извършено, както правилно е посочено в атакуваното НП. На следващо място, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил формално състава на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му. Съгласно чл. 63, ал. 6 от ЗМИП учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България. В случая към датата на вписване на „ТРЕЙДОН ГРУП“ АД като едноличен собственик на капитала на „СТАР ГРУП ПАРТНЕР“ ЕООД - 27.07.2023 г., не са били посочени физическите лица, действителни собственици на капитала по смисъла на горепосочената разпоредба на ЗМИП на нито едно от двете дружества, като това е било заявено едва на 21.11.2023 г. относно „СТАР ГРУП ПАРТНЕР“ ЕООД и на 01.12.2023 г. относно „ТРЕЙДОН ГРУП“ АД. Действително, както се сочи в жалбата, в случая е налице верига на собственост от юридически лица, но при простото й проследяването от вписаните по партидите им обстоятелства в ТРРЮЛНЦ не се установяват действителните собственици на капитала, макар и същите да е възможно да бъдат установени при преглед на депозирани пред АВ документи. Предвид закриляните обществени отношения със ЗМИП законодателят е въвел задължение за изричното обявяване на обстоятелствата по чл.63, ал.6 от ЗМИП, което в случая не е сторено в предвидения в чл.6, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ срок. Настоящият съдебен състав обаче споделя доводите в жалбата, че в случая се касае за маловажно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН и АНО не е следвало да налага имуществена санкция на дружеството, тъй като същото се явява несъразмерно. В цитираната в НП разпоредба на чл.123а, ал.2 ЗМИП изчерпателно е посочено за кои нарушения не се прилага чл.28 от ЗАНН, като това по чл.63, ал.6, вр. ал.3 от ЗМИП не попада сред тях. С оглед на това законодателят е приел, че формалният характер на нарушението и следващата се от него липса на съставомерни вредни последици не изключва съпоставката и градирането на степента на обществената опасност на различните му случаи при наличието на други смекчаващи обстоятелства. В тази връзка следва да се отчете, че процесното нарушение е първо такова за дружеството-жалбоподател, отстранено е по собствена инициатива преди намесата на контролните органи, липсват данни въобще нарушението да е довело до затрудняване на компетентните държавни органи по упражняване на правомощията им по превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари (чл. 1 от ЗМИП). Закъснението не е пренебрежимо малко, но настоящият съдебен състав отдава приоритет на самоинициативата при отстраняването му и обстоятелството, че контролните органи при преглед на всички налични документи по партидите на дружествата са имали обективната възможност да установят при нужда действителните собственици на капитала - физически лица. С оглед гореизложеното съдът намира, че нарушението се характеризира с липсата на вредни последици и множество смекчаващи обстоятелства, които обуславят неговата по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. Поради това НП следва да бъде отменено, а нарушителят да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Предвид основателността на жалбата на жалбоподателя следва да бъдат присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, който има характер и на разписка, възнаграждението е заплатено изцяло и в брой. Така определеният размер съответства на минимално предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което направеното възражение за прекомерност следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, съдът
Цитирани разпоредби
23- чл. 6, ал. 2 ЗТР
- чл. 63, ал. 6 ЗМИП
- чл. 63, ал. 6
- чл. 28 ЗАНН
- чл. 57 ЗАНН
- чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
- чл. 59, ал. 2 ЗАНН
- чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН
- чл. 1 ЗМИП
- чл. 118, ал. 1, т. 2 ЗМИП
- чл. 123, ал. 2 ЗМИП
- чл. 63, ал. 4 ЗМИП
- чл. 63, ал. 3 ЗМИП
- чл. 63, ал. 6, т. 1 ЗМИП
- чл. 63 ЗМИП
- чл. 6, ал. 2 ЗТТРЮЛНЦ
- чл. 283 НПК
- чл. 118, ал. 1, т. 2
- чл. 2
- чл. 34, ал. 1
- чл. 42, т. 4
- чл. 42
- чл. 58