Решение № 2 от 10.1.2025 г. на Районен съд - Търговище по дело № 564/2024 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на инж. Д. С. М., в качеството й на управител на „С. В. Е. – К.“ •••, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление гр.Т., ул.“П.“ № ••, ет.•, ап.•, чрез адвокат Д. М. против Наказателно постановление № Т-8-ДНСК-60/18.06.2024 г., издадено от началника на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), с което на „С. В. Е. – К.“ •••, ЕИК •••••••• е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв., на основание чл.237, ал.1, т.6, пр.1 от Закона за устройство на територията, във вр. с чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ за извършено нарушение на чл.142, ал.5, т.1, във вр. с чл.108, ал.1, изр.2 от ЗУТ и чл.25, ал.2 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ. Моли за отмяна на оспореното наказателно постановление като твърди, че същото е незаконосъобразно, необосновано и издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. Счита, че в НП не е отразено като констатация издаването на визата за проектиране, както и не е взето под внимание, че в проекта са усвоени една част от допустимите показатели, като остават необходимите за производствената сграда с разгърната площ. При допустимо РЗП от 2700 кв.м. са застроени с преустройството едва 8 % или 325, 1 кв.м. Счита за допустимо, съгласно чл.25, предвиденото като първо изпълнение на жилището на собственика. Освен това, в издадената виза за проектиране не било посочено, че за имота има одобрено застроително решение за преотреждане на терен за „Ферма за клетъчно отглеждане на кокошки за отглеждане на яйца“, а единствено устройствената зона на имот - Пп. Неправилно било и отразеното в НП, че с разрешеното преустройство не се запазвала съществуващата сграда за съхранение на готова продукция, като се променяла устройствената зона от „предимно производствена“ в „жилищна“. Не е съгласна и с направеното от ДНСК тълкуване, че първо трябва да се изгради предприятието и едва след това да се изгради жилищната сграда. Посочва, че към момента била изградена единствено „сграда за съхранение на готова продукция“. За изграждане на производствената сграда с необходимите складове и помещения до достигане на максималните допустими показатели оставали – плътност на застрояване – 38 % и интензивност на застрояване Кинт – 1, 58 %. В ОУП на гр.Търговище, м-ст „Войнишка градина“ се намирала извън очертанията на строителните граници и поземлен имот 73626.117.539 е с предназначение – Пп – предимно производствена зона. Намира, че са налице условията на чл.28 от ЗАНН. В открито съдебно заседание, въззивникът, редовно призован не се явява, представлява се от адвокат М., който моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски в размер на 500 лева. Депозира писмена защита. Въззиваемата страна се представлява от гл. експерт С., който оспорва жалбата. По същество моли за потвърждаване на наказателното постановление. Въпреки дадената от съда възможност за представяне на писмена защита, такава е входирана в 2 екземпляра в деловодството на съда (вх. № 9765/29.11.2024 г.), но същите не са подписани нито от страната, нито от процесуалния й представител. Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна: На 12.03.2024 г. служители на РДНСК извършили служебна проверка на разрешение за строеж № РС-39/12.03.2024 г., издадено на основание чл.148, ал.1, 2 и 4 от ЗУТ от гл. архитект на Община Търговище по реда на чл.156 от ЗУТ, за строеж: „Преустройство на сграда за готова продукция с идентификатор 73626.117.539 в жилищна сграда и пристройка към нея“, находящ се в ПИ 73626.117.539, местност „Войнишка градина“, ЗП преустр. – 79, 90 кв.м., ЗП ново стр. = 245, 20 кв.м., РЗП = 325, 10 кв.м., на Д. Ил. В., в качеството й на възложител на строежа. При проверката било констатирано, че за процесния ПИ 73626.117.539, м-ст „Войнишка градина“, гр.Търговище има влязло в сила застроително решение № 484/25.08.2000 г. на кмета на Община Търговище за преотреждане на терен за „Ферма за клетъчно отглеждане на кокошки за производство на яйца“. С плана за застрояване била определена устройствена зона „Предимно производствена (Пп)“, в съответствие с общия устройствен план на Община Търговище. С виза за проектиране изх. № СК- 410/06.04.2023 г., издадена от гл. архитект на Община Търговище били определени устройствени показатели за имота П застр. ≤ 60 %, П озел. ≥ 25 %, кинт ≤ 1, 8 и Н ≤ 10 м (≤ 3 ет.), с ограничителни линии на застрояване – от северозапад на 3 м. от ПИ 73626.117.18, от североизток на 3 м. от ПИ 73626.117.70, от югозапад на 3 м. от ПИ 73626.117.117.41, от югоизток на 5 м. от ПИ 73626.117.39. Същата е издадена за проектиране на „Преустройство на сграда за готова продукция с идентификатор 73626.117.539.1 в жилище и пристройка към нея, в поземлен имот с идентификатор 73626.117.539, м.т Войнишка градина, гр.Търговище“, при условията на чл.25, ал.2 от Наредба № 7 от ПНУОВТУЗ. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол от 19.03.2024 г., с който било констатирано, че инвестиционните проекти са одобрени в несъответствие с разпоредбите на ЗУТ и съгласувани в несъответствие с предвижданията на ПУП, че оценката за съответствие на инвестиционния проект с изискванията на чл.142, ал.5, т.1, отразена в комплексния доклад съставен от консултанта е извършена в несъответствие с разпоредбите на ЗУТ и че разрешението за строеж е издадено незаконосъобразно, съгласно разпоредбите на ЗУТ. Посочено е, че с установеното са нарушени разпоредбите на чл.108, ал.1, изр.2 от ЗУТ, във вр. чл.25, ал.2 от Наредба № 7/2003 г. на ПНУОВТУЗ. На база на тези констатации, Началникът на РДНСК - Търговище приел, че разрешеното преустройство и застрояване в имота, отреден за „Пп“ е в противоречие с чл.25, ал.2 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ, поради което е нарушена разпоредбата на чл.108, ал.1, изр.2 от ЗУТ, а оценката за съответствие на всички части на инвестиционните проекти извършена като комплексен доклад, изготвен от „С. В. Е. – К.“ ••• като консултант, е незаконосъобразна, изготвена в нарушение на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ, съгласно който оценката обхваща проверка за съответствие на проектите с предвижданията на подробния устройствен план. Издал е заповед № ДК-11-Т- 104/25.03.2024 г., с която е отменил Разрешение за строеж № РС-39/12.03.2024 г., ведно с одобрените инвестиционни проекти, като незаконосъобразно. В законоустановения 14 - дневен срок Заповедта на Началника на РДНСК за отмяна на разрешението за строеж не е обжалвана пред съда, видно от Констативен протокол от 25.04.2024 г., а и това обстоятелство не е спорно между страните. Наред с това, на въззивника, в качеството му на консултант, извършващ дейностите по чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ бил съставен Акт № Т- 8/07.05.2024 г. за нарушение на чл.142, ал.5, т.1 във вр. с чл.108, ал.1, изр.2 от ЗУТ и чл.25, ал.2 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН въззивникът е депозирал писмено възражение вх. рег. № ДК-11-Т- 104-00-343/14.05.2024 г. на РДНСК срещу акта. Приемайки същото за неоснователно, въз основа на акта, Началникът на ДНСК – гр.София издал Наказателно постановление № Т-8-ДНСК-60/18.06.2024 г., с което на „С. В. Е. – К.“ •••, ЕИК •••••• наложил имуществена санкция в размер на 5000 лв., на основание чл.237, ал.1, т.6, пр.1 от Закона за устройство на територията, във вр. с чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ за извършено нарушение на чл.142, ал.5, т.1, във вр. с чл.108, ал.1, изр.2 от ЗУТ и чл.25, ал.2 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ. Съдът установи изложената фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал – показанията на свид. Г. С. и свид. К. К., приложените писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото и заключението на вещото лице по назначената съдебна строително-техническа експертиза. Настоящият съдебен състав приема, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване. АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им, съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити. При съставянето на АУАН не са допуснати процесуални нарушения, непреодолими по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. По същество, съдът намира, че НП е законосъобразно от процесуална страна, но е необосновано, а нарушението, предмет на същото е недоказано. С НП № Т-8-ДНСК-60/18.06.2024 г. на Началника на ДНСК – София административнонаказателната отговорност на „С. В. Е. – К.“ •••• е ангажирана на основание чл.237, ал.1, т.6, пр.1 от ЗУТ за извършено нарушение на чл.142, ал.5, т.1, във вр. с чл.108, ал.1, изр.2 от ЗУТ и чл.25, ал.2 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ. Съгласно чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице налага имуществена санкция на лице – юридическо лице или едноличен търговец, извършило оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл.142, ал.5 и/или при упражняване на строителен надзор допуснало изпълнение на незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2 – в размер от 5000 до 50 000 лв. Съгласно чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ оценката за съответствие с основните изисквания към строежите обхваща проверка за съответствие с предвижданията на ПУП. Съгласно чл.108, ал.1 от ЗУТ подробните устройствени планове конкретизират устройството и застрояването на териториите на населените места и землищата им, както и на селищните образувания, като предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране. Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ консултантът, въз основа на писмен договор с възложителя извършва оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражнява строителен надзор. Положителната оценка е задължителен документ, необходим за одобряване на инвестиционния проект, съгласно чл.144, ал.1, т.6 от ЗУТ. Съгласно чл.25, ал.2 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ в територии и устройствени зони от разновидност "предимно производствена зона" се допуска изграждане на жилищни сгради и общежития, магазини и заведения за обществено хранене, хотели, лечебни заведения за извънболнична помощ, професионални гимназии, професионални бази и сгради на научни звена към предприятията. От материалите по делото се установява, а и не е спорно между страните, че „С. В. Е. – К.“ ••• има качеството на консултант, регистриран с удостоверение № РК-0610/19.04.2021 г., издадено от Началника на ДНСК. В случая, видно от събраните по делото доказателства, за процесния имот е била издадена виза за проектиране изх. № СК-410/06.04.2023 г. от гл. архитект на Община Търговище, която да послужи за проектиране на „Преустройство на сграда за готова продукция с идентификатор 73626.117.539.1 в жилище и пристройка към нея, в поземлен имот с идентификатор 73626.117.539, м.т Войнишка градина, гр.Търговище“, при условията на чл.25, ал.2 от Наредба № 7 от ПНУОВТУЗ, с определени устройствени показатели - П застр. ≤ 60 %, П озел. ≥ 25 %, кинт ≤ 1, 8 и Н ≤ 10 м (≤ 3 ет.), с ограничителни линии на застрояване – от северозапад на 3 м. от ПИ 73626.117.18, от североизток на 3 м. от ПИ 73626.117.70, от югозапад на 3 м. от ПИ 73626.117.117.41, от югоизток на 5 м. от ПИ 73626.117.39, Предимно производствена зона. Съгласно нормата на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ, оценката обхваща проверка за съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, каквато е била извършена на 09.02.2024 г. В същата е констатирано, че издадената виза за проектиране № СК-410/06.04.2023 г. от гл. архитект на Община – Търговище, представляваща извадка от действащия ПУП и КК и КР на гр.Търговище, одобрени със Заповед № РД-18-18/17.06.2005 г. на ИД на АГКК с нанесени ПИ 73626.117.539 по КККР на гр.Търговище, при минимални отстояния от регулационните линии за имота и показатели за застрояване, при условията на чл.25, ал.2 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ, съответства на предвижданията на действащия ПУП и отговаря на изискванията, правилата и нормите за застрояване. Въз основа на договор с възложителя от 02.2024 г., в изготвения на 09.02.2024 г. от въззивника комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект е приел, че техническият проект отговаря на издадената виза за проектиране на „Преустройство на сграда за съхранение на готова продукция с идентификатор 73626.117.539.1 в жилищна сграда и пристройка към нея“, находящ се в ПИ 73626.117.539, местност „Войнишка градина“, гр.Търговище, при условията на чл.25, ал.2 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ, както и че съответства на предвижданията на действащия ПУП, като отговаря на изискванията, правилата и нормите на застрояване. Сградата за готова продукция е изградена и въведена в експлоатация, и по отношение на която в проекта е предвидено да се преустрои в жилищна сграда, като към съществуващата сграда се предвижда да се изпълни пристройка – еднофамилна сграда на един етаж, без използваемо подпокривно пространство, покривът е скатен, с външно водооттичане. В доклада, въззивникът е посочил, че проектът отговаря на изискванията за одобряване и издаване на разрешително за строеж от Главния архитект на Община Търговище за поисканото „Преустройство на сграда за съхранение на готова продукция с идентификатор 73626.117.539 в жилищна сграда и пристройка към нея в ПИ 73626.117.539, местност „Войнишка градина“, гр.Търговище. – ЗП преустр. = 79.90 кв.м., ЗП ново стр. = 245.20 кв.м.; РЗП = 325.10 кв.м., строеж пета категория, което впоследствие е отменено със заповед на Началника на РДНСК. С оглед необходимостта от специални знания, съдът е назначил съдебна строително-техническа експертиза, от което заключение се установява, че проектът е разработен в обем и съдържание, съгласно Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и съдържа части – Архитектурна, Конструктивна, Електрическа, ВиК, Геодезия, Енергийна ефективност и Пожарна безопасност. Във визата за проектиране са отразени допустимите устройствени показатели за зона Пп, както и условията, при които се разрешава строителството – чл.25, ал.2 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ. С предвиденото в техническия инвестиционен проект за „Преустройство на сграда за готова продукция и пристройка към нея“, сградата става само жилищна, с необходимите помещения, съгласно чл.108, ал.1 и ал.2 от Наредба № 7/2003 като не се запазват предвидените в сградата за готова продукция помещения – склад за амбалаж и склад за временно съхранение на готова продукция. Изследвайки издадената виза, одобреното застроително решение и ОУП, вещото лице дава заключение, че проектираното преустройство на “Сграда за готова продукция в жилище и пристройки към нея“ не е в нарушение на предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за устройство на територията, доколкото е допустимо при условията на чл.25, ал.2 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ изграждането на жилищни сгради в предимно производствени зони. Според заключението на вещото лице, зоната за имота не е променена и с предвиденото с проекта преустройство към съществуващата сграда за имота, който е с площ от 1500 кв.м. са достигнати показатели – плътност на застрояване (П застр.) – 22.00 % при допустими – 60.00 %, озеленена площ (П озел.) – 66.70 % от допустими 25.00 %, интензивност на застрояване (К инт.) – 0.22 % от допустими – 1, 8 % и етажност – 1 етаж от допустими – 3 етажа. Последното прави възможно изграждането и на производствена сграда на следващ етап. Доколкото имота е с достатъчна площ, има и достатъчно отстояние за спазване на нормативните изисквания за разстояния на сградите. Съществуващата постройка е в североизточната част, поради което има достатъчно разстояние между двете сгради, за да бъде отдалечена основната сграда. Предвиденото преустройство и пристройка представляват според вещото лице допълващо застрояване за имота и жилищната сграда е спомагателна постройка, която ще спомогне за обслужване на основното застрояване, което според експерта е допустимо да бъде реализирано преди основното. Посоченото според вещото лице съответства на изискуемите съгласно чл.25, ал.3 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ нормативи и на приетото в комплексния доклад за оценка в т.3.1. Част Архитектурна, а именно – достигнати показатели – площ на имота - 1500 кв.м, плътност на застрояване – 22.00 % при допустими – 60.00 %, озеленена площ (П озел.) – 66.70 % (при необходим минимум 1/3 от озеленената площ 133 кв.м. е предвидена дървесна растителност от 247 кв.м.) при допустими 25 %, интензивност на застрояване - 0.22 % от допустими – 1, 8 % и етажност – 1 етаж от допустими – 3 етажа, както и на предвиденото в нормата на чл.25, ал.2 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ изискване за допустимо изграждането на жилищни сгради в предимно производствени зони. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като намира същото за обосновано и компетентно изготвено. Намира за неоснователни възраженията на въззиваемата страна във връзка с приемане на заключението. Утвърдено в теорията и съдебната практика, че експертизата е способ за проверка и оценка на налични или събрани в хода на експертизата доказателствени материали, когато за това са необходими специални знания в областта на науката, изкуството или техниката. Назначаването на експертиза и определянето на персоналния й състав е дейност, попадаща в правомощията на съда като лицата, които не могат да бъдат вещи лица, са посочени в чл.148, ал.1 от НПК, а при наличието на някое от основанията, визирани в нормата, страните разполагат с процедура за отвод на вещото лице, регламентирана в ал.2 и ал.3 на чл.148 от НПК, каквато в случая не е отпочната от въззиваемата страна. Вещото лице е вписано в Списъка на специалистите по чл.398, ал.1, в клас „Съдебни инженерно – технически експертизи”, като същото е строителен инженер и е предупредено за отговорността по чл.291 от НК. Съдът изцяло възприе изводите на експерта, доколкото същите са направени след запознаване с материалите по делото, проектната документация и комплексен доклад на оценката за съответствие, както и ОУП на Община Търговище и ПУП за имота, на база специални познания, с каквито съдът не разполага. Предвид това, кредитирайки заключението на вещото лице като обосновано и мотивирано, съдът прие, че в случая с така предвиденото преустройство на сграда за готова продукция в жилищна сграда и пристройка към нея, сградата става само жилищна и отговаря на поставените в нормата на чл.25, ал.2 от Наредба № 7/2003, като не отпада възможността за реализиране на основното застрояване, тъй като са достигнати само част от нормативно предвидените устройствени показатели, съгласно устройствената зона – Пп. Преустройството съответства на подробния устройствен план на имота и издадената виза за проектиране и с него не се променя устройствената зона за имота. Подробните устройствени планове конкретизират устройството и застрояването на териториите на населените места и землищата им, както и на селищните образувания, като предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране. Така в нормата на чл.25 ал.1 и ал.2 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ, територии от разновидност "предимно производствена зона" (Пп) действително се застрояват предимно с производствени, складови, административни, търговски и обслужващи сгради и съоръжения, но е и допустимо изграждането на жилищни сгради към предприятията. След като законът не съдържа изрична норма, изискваща поредността на планирането им респ. забрана за изграждането им, то съдът приема, че няма пречка жилищната сграда да бъде изградена преди предприятието. Конкретни императивни изисквания се съдържат при застрояване на урегулираните поземлени имоти на предприятията в територии от разновидност "предимно производствена зона", при което съгласно чл.25, ал.3 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ следва да се спазват нормативите: плътност (процент) на застрояване (П застр.) - от 40 до 80 на сто; озеленена площ (П озел.) - от 20 до 40 на сто, като една трета от нея трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност; интензивност на застрояване (К инт.) - от 1, 0 до 2, 5. От доказателствата по делото в т.ч. от заключението по съдебната експертиза се установява, че с проекта за преустройство са достигнати показатели – плътност на застрояване (П застр.) – 22.00 % при допустими – 60.00 %, озеленена площ (П озел.) – 66.70 % от допустими 25.00 %, интензивност на застрояване (К инт.) – 0.22 % от допустими – 1, 8 % и етажност – 1 етаж от допустими – 3 етажа, което прави възможно изграждането и на производствена сграда на следващ етап, което съответства на изискуемите съгласно чл.25, ал.3 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ нормативи и на приетото в комплексния доклад за оценка в т.3.1. Част Архитектурна достигнати показатели. Тези констатации се потвърждават, както от посоченото от вещото лице, така и от тези, които са посочени в Констативния протокол от 19.03.2024 г. от извършилите проверката служители на РДНСК – Търговище. По делото е установено също, че с влязла в сила Заповед № ДК -11- Т - 104/25.03.2024 г. на Началника на РДНСК - Търговище така издаденото разрешение за строеж № РС-39/12.03.2024 г., ведно с одобрените инвестиционни проекти е отменено. Това обстоятелство обаче, не води автоматично до извод за законосъобразност на обжалваното НП, тъй като административното производство по чл.156 от ЗУТ за служебна проверка за законосъобразност на издадените разрешения за строеж и заповедите за допълването им по чл.154, ал.5 заедно с одобрените инвестиционни проекти, както и разрешенията за строеж в случаите по чл.147, ал.1, и отмяната им в случай на установени нарушения, водещи до тяхната незаконосъобразност и административнонаказателното производство по ЗАНН за установяване извършването на административни нарушения и налагането на предвидените за тях административни наказания с издаването на НП, са самостоятелни, отделни производства, които не са в отношение на преюдициалност или корелативност, още повече, че заповедта не е била предмет и на съдебен административен контрол. При тази доказателствена съвкупност и въз основа на изложеното, съдът намира, че нарушението на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ, във вр. чл.108, ал.1, изр.2 от ЗУТ и чл.25, ал.2 от Наредба № 7/2003 за ПНУОВТУЗ е недоказано, поради което и обжалваното НП се явява необосновано и незаконосъобразно и като такава следва да бъде отменено. Предвид този извод и съгласно чл.190, ал.1 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, направените по делото разноски за експертиза следва да останат за сметка на държавата. По искането за присъждане на разноски от въззивника, с оглед крайния изход на делото съдът счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК в размер на представените доказателства в размер на 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН съдът