Решение № 144 от 2.4.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 1111/2024 г.

Производството е въззивно, по реда на чл. 313 и следващите от НПК.

Образувано е по жалба на подс. Ю. Р. Т. срещу присъда № 17/29.01.2024 г. по нохд № 165/2023 г. на СГС. С посочения по-горе съдебен акт подс. Т. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК и е осъден, при условията на чл. 54, ал. 1 НК, на три години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание е отложено за изпитателен срок от пет години. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 2215.27 лв., както и сумата от 5 лв. за служебното издаване на един изпълнителен лист по делото.

В жалбата са развити оплаквания за незаконосъобразност на присъдата, тъй като обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимият бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното обвинение. В условията на алтернативност претендира намаляване на наложеното наказание.

В срока по чл. 320, ал. 4 НПК навежда съображения, че към момента на подаване на инкриминираната справка-декларация за данъчен период месец май 2015 г. не е знаел, че включените в нея фактури, издадени от продавача „Корико трейд“ ЕООД, с управител И. Н., не отразяват реално стопанската операция и св. Н. няма документи за транспорт и за произход на стоката. Едва на 21 април 2017 г., при издаването на ревизионния акт, подс. Т. узнал, че представените от доставчика транспортни документи и ЧМР от контрагент в Гърция са неистински. Съдът едностранчиво е кредитирал показанията на св. Н., удобни за обвинителната теза, с което е нарушил правата на подсъдимия. Алуминиевото скеле, предмет на доставка, редовно платено с предаването на депозитни сертификати, било налично към момента на подаване на процесната справка-декларация, което се потвърждава от показанията на св. М. и от протокола, съставен от нотариус. Моли за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подс. Т. бъде признат за невиновен.

В съдебно заседание представителят на А. П., София, пледира за потвърждаване изцяло на обжалваната присъда, тъй като авторството на деянието е установено и въпросът с наказателната отговорност е решен правилно от първоинстанционния съд. От счетоводната експертиза, показанията на свидетелите, насрещните проверки на НАП е видно, че сделка с алуминиево скеле не е извършвана, процесната вещ не е преминавала границата на страната от Република Гърция, придружаващите документи не са подписани от управителя на гръцкото дружество. Сочи, че подсъдимият е знаел добре, че такива сделки не са извършвани. Въпреки това ги е декларирал в справката-декларация и е заявил за приспадане данъчен кредит, като с това е ангажирал отговорността си по посочения текст. Преценява съдебния акт на първоинстанционния съд за подробно мотивиран в тази насока, не страда от пороци, а определеното наказание в размер на 3 години с 5 години изпитателен срок счита, че ще изпълни в максимална степен целите на личната и генералната превенция.

Защитата на подсъдимия поддържа въззивната жалба и моли за нейното уважаване. Излага съображения, че доставчикът „Корико трейд“ ЕООД, като е представил документи пред ревизиращите органи, се опитал да оправдае произхода на стоката и транспортирането й от Гърция, за да докаже редовността на сделката. Намира, че по делото е изяснено, че подсъдимият Ю. Т. реално е получил скелето, то и по настоящем съществува, в оборот е в строителната дейност и цената му е била гарантирана за плащане с депозитни сертификати, след отблокирането на които сумите по тях се предават от банката на купувача. Към момента на подаване на справката-декларация подс. Ю. Т. е имал издадена фактура, надлежно декларирана от неговия доставчик, за стока, която съществува, поради което липсва умисъл и укоримост в действията му. Данъчните органи не са съставили протокол, в който да удостоверят отказан им от подсъдимия достъп до скелето.

Подс. Т., в правото си на лична защита, поддържа изцяло становището на защитника си. Сочи, че служители на НАП не са пожелали да видят скелето и няма съставен протокол за извършено такова действие. Позовава се на съставения протокол от нотариус, на липса на задължения към бюджета, че е собственик на нова компания с наименование „Фючърс хаус, удостоена с три златни медала на Пловдивския панаир. Моли з а оправдаването му изцяло.

В последната си дума моли за оправдаване изцяло, тъй като няма умисъл в действията му, нито виновно негово поведение.

САС, като обсъди направените във въззивната жалба оплаквания, устно развитите становища на страните в открито съдебно заседание и доказателствата по делото и като извърши проверка служебно и изцяло на правилността на обжалваната присъда, в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК, намира въззивната жалба за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Първоинстанционната присъда, като постановена при правилно тълкуване и прилагане на закона, на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, следва да бъде потвърдена по следните съображения:

Фактите по делото са правилно установени. Обективната им оценка е обусловила констатации от фактическа страна, които следва да бъдат споделени.

Установено е, от доказателствата по делото, че подсъдимият Ю. Р. Т. е роден на •••••••• г. в гр. София. Български гражданин, с висше образование, управител на „Стил Строй Метал“ЕООД, женен, неосъждан.

С решение № 1 от 11.07.2007 г., по ф.д.№ 10870/2007 г. по описа на Софийски градски съд било регистрирано еднолично дружество с ограничена отговорност с фирмено наименование “Стил Строй Метал“, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул.“Акация“ № 12 и предмет на дейност: всякакъв вид търговска дейност, вътрешна и външна търговия, представителство /без процесуално/, посредничество и агентство на местни и чужди физически и юридически лица, транспортна и спедиторска дейност в страната и в чужбина, както и всички други дейности, незабранени със закон. Едноличен собственик на капитала, управител и представляващ дружеството бил Р. Г. Н.. С решение от 02.06.2008 г. била вписана промяна в собствеността на капитала и управлението на дружеството. Бил вписан нов собственик и управител - К. Т. К.. С решение от 02.06.2009 г. подсъдимият Ю. Р. Т. бил вписан за собственик на капитала и управител на “Стил Строй Метал“.

С решение от 13.10.2010 г. били променени седалището и адреса на управление на дружеството в гр. София, а именно - район „Триадица“, бул. “България“ № 81В. Предметът на дейност на дружеството останал непроменен. Дружеството нямало декларирани обекти за упражняване на дейността си. С регистрация по ЗДДС считано от 25.08.2010 г. На 30.03.2013 г. между “Стил Строй Метал“ ЕООД, представлявано от подс. Т., като възложител и „Веракрис“ ООД, представлявано от управителя си, св. В. Н., като изпълнител, бил сключен безсрочен договор за счетоводно обслужване. Изпълнителят се задължавал, при спазване на нормативно определените срокове, да извършва счетоводно отчитане на дейността на възложителя и консултиране. Задължение на възложителя било да предоставя на изпълнителя цялата първоначално необходима информация - фактури, разписки, платежни документи, ведомости и други, за отразяване в счетоводните отчети и другите счетоводни и финансови документи и за изпълнение предмета на договора. Фактурите, както и всички други документи, свързани със счетоводната и отчетна дейност на дружество “Стил Строй Метал“ ЕООД, били носени и предавани лично от подсъдимия Ю. Т. на св. В. Н.. Св. Н. била упълномощена от подс. Т., с пълномощно от 06.02.2013 г., безсрочно, да представлява дружеството пред ТД на НАП, да представя, подписва, подпечатва и получава документи и декларации, да внася от името на дружеството декларации по ЗДДС.

Справките - декларации били подавани от св. Н. по електронен път, чрез електронен подпис, издаден на името на счетоводителя.

Така, за отчетен период м. юни 2015 г., св. Н., като пълномощник на “Стил Строй Метал“ ЕООД, въз основа на предоставена й лично от подс. Т. първична счетоводна документация, съставила и подала, на 14.07.2015 г., в офис „Център“ на ТД на НАП, София, справка-декларация вх. № 22102537915/14.07.2015 г. За отчетния период били декларирани покупки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4 873 200 лв. и ДДС за възстановяване за сумата от 974 640 лв.

В дневника за покупки на дружеството за м. юни 2015 г. били отразени доставки по 4 бр. данъчни фактури, всички с издател „Корико Трейд“ ЕООД, от дати съответно 05.05.2015 г., 12.05.2015 г., 19.05.2015 г., 26.05.2015 г., с една и съща данъчна основа всяка една от тях от 1 218 300 лв. и ДДС в размер на 243 660 лв., а именно:

• фактура № 2000000001/05.05.2015 г., с издател „Корико Трейд“ ЕООД с ЕИК 203299925, данъчна основа 1 218 300.00 лв. и ДДС в размер на 243 660.00 лв.;

• фактура № ••••••••••/12.05.2015 г., с издател „Корико Трейд“ЕООД с ЕИК 203299925, данъчна основа 1 218 300.00 лв. и ДДС в размер на 243 660.00 лв.;

• фактура № 2000000007/19.05.2015г., с издател „Корико Трейд“ЕООД с ЕИК 203299925, данъчна основа 1 218 300.00 лв. и ДДС в размер на 243 660.00 лв.;

• фактура № 2000000009/26.05.2015г., с издател „Корико Трейд“ЕООД с ЕИК 203299925, данъчна основа 1 218 300.00лв. и ДДС в размер на 243 660.00 лв.

За установяване на задълженията по ЗДДС на “Стил Строй Метал“ ЕООД органите по приходите, на основание издадена на 07.06.2016 г. от св. Р. Б., в качеството й на началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП, София, заповед № Р 22002216003876-020-001, извършили ревизия на дружеството за периода от 01.06.2015 г. до 31.08.2015 г. В ревизионния екип били включени св. В. В., на длъжност „Главен експерт по приходите“ ТД на НАП, София, ръководител на ревизията и св. Н. Р., на длъжност СИП, ТД на НАП, София.

При извършваната ревизия не била установена реално осъществявана дейност от “Стил Строй Метал“ ЕООД. Не били декларирани, нито установени, обекти за упражняване на дейност. При посещения за връчване на документи в хода на ревизионното производство на декларирания адрес за кореспонденция на дружеството – гр. София, бул. „България“ № 81 В, документирани с протоколи, било констатирано, че на този адрес дружеството не притежава офис помещение и е непознато на портиера на обекта, така както и представляващият го – подс. Т.. На 12.08.2016 г. лично на подс. Т. било връчено искане, на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 ДОПК, за представяне на всички документи, свързани с получени доставки от „Корико трейд“ ЕООД, както и договори, приемо- предавателни протоколи, транспортни документи и др., свързани с апортираните активи във „ВАГ България“ АД.

В хода на ревизията подсъдимият представил пред органите на НАП - договор за доставка от 27.04.2015 г., сключен м/у „Стил строй метал“ ЕООД, представлявано от подс. Т. - купувач и „Корико трейд“ ЕООД, представлявано от св. И. Н. - продавач, с предмет 157 200 кв. м. конструкция алуминиево скеле, тип „бърз монтаж“, анекси от 03.08.2015 г. и 25.04.2016 г. към договор за доставка, в които се определя срока за плащане на доставката и начина за заплащане – по посочена от доставчика банкова сметка и/или с предаване на депозитен сертификат/депозитни сертификати на приносител, четири приемо- предавателни протокола от 05.05.2015 г., 12.05.2015 г., 19.05.2015 г., 26.05.2015 г., всеки един от тях за приемане на 39 300 кв. м. алуминиево скеле тип „бърз монтаж“, решение от 04.04.2016 г. на едноличния собственик на капитала на „Стил Строй метал“ ЕООД за вземане на заем в размер на 2 000 000 лв. от „Ю ЕМ Би“ ЕООД, представлявано от св. С. Ц., във връзка с плащания по фактури за доставка по договор от 27.04.2015 г. за 157 200 кв. м. конструкция алуминиево скеле, тип „бърз монтаж“, с доставчик „Корико трейд“ ЕООД, договор за паричен заем от 04.04.2016 г., сключен между „Ю Ем Би“ ЕООД като заемодател, представлявано от св. С. Ц. и „Стил строй метал“ ЕООД, като заемател, представлявано от подсъдимия, за сумата от 2 000 000 лв., приемо- предавателен протокол от 25.04.2016 г. към договор за паричен заем, с който заемодателят „Ю Ем Би“ ЕООД, представлявано от св. С. Ц., предава на заемателя „Стил строй метал“ ЕООД, представлявано от подсъдимия, пет броя депозитни сертификати на приносител, индивидуализирани с УИН и парична стойност, за сумата общо от 1 050 000 лв., всички издадени от „Първа инвестиционна банка“ ЕАД. Бил представен и приемо-предавателен протокол към договор за доставка от 25.04.2016 г., в който било посочено, че „Стил строй метал“ ЕООД е изплатило на „Корико трейд“ ЕООД сумата от 1 050 000 лв. чрез предаване на петте броя депозитни сертификата. Приложена била оценителна експертиза за апорт на движими вещи, собственост на „Стил строй метал“ ЕООД, в капитала на новоучредяващо се дружество „ВАГ България“ АД, извършена от три вещи лица при Агенция по вписванията, Търговски регистър – св. Р. К., св. О. С., св.Ю. П.. При разпоредената насрещна проверка на продавача „Корико трейд“ ЕООД било установено, че декларираната икономическа дейност на дружеството е търговия на дребно с цветя, растения, семена, торове, домашни любимци и храни за тях. Същото нямало и не е имало материална база за извършване на дейността. Не разполагало с машини и съоръжения, офиси и наети помещения за извършване и на друга дейност. Регистрирано по реда на ЗДДС от дата 30.12.2014 г. Дерегистрирано на 29.09.2015 г. поради наличие на обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС.

При извършените посещения за връчване на документи на декларирания адрес за кореспонденция било установено, че на адреса се помещава офис, който е заключен, видимо необитаем, без обозначителни табели, поради което било изготвено съобщение по чл. 32 от ДОПК.

На 12.08.2016 г. в ТД на НАП, София се явил св. В. М., упълномощен от св. И. Н., като едноличен собственик и управител на „Корико трейд“ ЕООД, да представлява и подписва дружеството със собствения си, включително и електронен подпис, пред органите на НАП, НОИ, АВ, КАТ, Национална служба митници и др., да подава, получава, подписва, включително с електронен подпис, актове, протоколи, декларации по ЗДДС, КЗПО, ДОПК и др. На органите по приходите били представени, с придружително писмо от 12.10.2016 г., изходящо от управителя на дружеството, св. И. Н., митнически документи и 144 бр. товарителници /ЧМР/ за превоз на алуминиево скеле от Република Гърция, 4 бр. фактури за продажба. Декларирано било, че алуминиевото скеле е транспортирано от Република Гърция на дати 05.05.2015 г., 12.05.2015 г., 19.05.2015 г. и 26.05.2015 г., с 41 броя товарни автомобили, собственост на гръцкото дружество «CONEXTRANS S.A“ 54628 Thessaloniki, Greece АФМ 09534047.

Ревизията приключила с издаване, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, на ревизионен акт Р-22002216003876-091- 001/21.04.2017 г., с който, съгласно констатациите в ревизионния доклад, бил установен резултат – ДДС за внасяне/възстановяване в размер на 0, 00 лв. и не била призната декларираната в процесната СД по ЗДДС сума 974 640 лв. ДДС с право на пълен данъчен кредит.

На 12.08.2019 г. прокурор при СГП издал Европейска заповед за разследване с молба да бъдат установени, от компетентните органи в Република Гърция, данни за собствеността и вида на посочените в товарителниците МПС, да се разпита управителят на „CONEXTRANS S.A.“ 54628 Thessaloniki, Greece дали е извършвал превоз от Гърция за България на алуминиево скеле за клиенти „Корико трейд“ ЕООД и „Стил строй метал“ ЕООД.

В изпълнение на ЕЗР, на 12.02.2020 г. бил извършен разпит под клетва на свидетел А. К. Х., изпълнителен директор на „CONEXTRANS S.A.“ 54628 Thessaloniki, Greece, акционерно дружество за международни и национални превози. Свидетелят заявил, че не е имал клиенти български фирми „Стил строй метал“ ЕООД и „Корико трейд“ ЕООД. Предявените му товарителници за извършен превоз за България на алуминиево скеле за сметка на дружеството-купувач „Стил определил като фалшиви, вписаните в тях данни не съответствали на регистрационните табели на автомобилите на дружеството, превозвачът следвало да положи подпис и печат в ЧМР, нищо такова не е направил, а при гранична проверка органите би трябвало да спрат превозното средство поради липсата на горните елементи.

От представеното уведомление на служба „Транспорт и съобщения“ на Окръжно самоуправление – Западен Солун е видно, че собственици на 41 бр. МПС са само физически лица. От 41 бр. МПС, посочени в товарителниците, само 5 бр. са товарни и също са собственост на физически лица.

С протокол за доброволно предаване от 20.09.2018 г., подсъдимият Ю. Т. представил на разследващите органи и спецификация към договор за доставка от 27.04.2015 г. на алуминиево скеле, тип „бърз монтаж“, подписана от купувача и от доставчика, в която били посочени монтажна повърхност макс. 2.00/ 1.5 / 3 кв.м., размер на платформата 1, 50/ 0.60 / 0.90 кв. м., тегло 21 кг, транспортни размери: дължина ок. 2.25 м; ширина ок. 1.50 м; височина ок. 0, 16 м. Представил и констативен протокол от 01.06.2017 г., съставен от помощник нотариус св. А. Б. при нотариус И. К., с район на действие PC – Благоевград, вписан в общия регистър на нотариуса, за извършено, по молба на св. С. М. и придружаван от него, посещение на адрес гр. Благоевград, ул. „Васил Левски“ № 60, склад, нает от „ВАГ България“ АД относно наличие на алуминиево скеле 157 200 кв. м. Подсъдимият Ю. Т. предал и копие от заявление, с нотариална заверка на съдържание и дата на представяне 26.07.2017 г., с подпис от О. И. С. - оценител при „Агенция по вписванията“, Търговски регистър, че заедно с колегите си Ю. Я. П. и Р. С. К. са посетили обект, собственост на „Стил строй метал“ ЕООД в гр. София, в.з.“Малинова долина“, ул.“Любаш“ № 4, за оглед на движими вещи, предмет на непарична вноска.

От заключението на вещото лице П. К., изготвило съдебно-счетоводна и икономическа експертиза се установява, че поради липсата на реални сделки между „Корико трейд“ ЕООД и “Стил Строй Метал“ ЕООД, в счетоводството на дружеството “Стил Строй Метал“ ЕООД неправилно е начислен за приспадане данъчен кредит по ЗДДС по фактурите, издадени от „Корико трейд“ ЕООД в размер на 974 64 лв.

Подадените в ТД на НАП - София, офис “ Център“, справка - декларация по ЗДДС за м. 06.2015 г., вх. № 22102537915/14.07.2015 г., както и отчетни регистри по чл. 124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 от 11113ДДС - дневник за покупките и дневник за продажбите за данъчния период са документи с невярно съдържание. Същите не отразявали реални доставки за дружеството“Стил Строй Метал“ ЕООД, а целяли недължимо възстановяване на данъчен кредит по ЗДДС.

Представени депозитни сертификати на приносител с № УИНFIB- 0000984/08.04.2016г.; №УИНFIB0001393/12.04.2016г.; УИНFIB0001394/14.04.2016г.; №УИНFIB000747/19.04.2016г.; №УИНFIB0000748/21.04.2016г., на стойност 250 000 лв. не доказвали плащане, тъй като е извършвано прекратяване и подновяване на всеки един сертификат от банката издател ПИБ, АД, по искане на дружеството-получател, т.е. се касаело за един депозитен сертификат на стойност 250 000 лв. и получател на депозитните сертификати било дружеството „Ю Ем Би“ ЕООД.

От заключението на вещото лице Д. Г., изготвило графическата експертиза е видно, че подписите-обекти в графа „доставчик“ /“Корико трейд“ ЕООД/ в копие на приемо-предавателен протокол към договор за доставка от 25.04.2016 г.; в графа „за доставчика“ /“И. Н.“/ в копие на договор за доставка от 27.04.2015 г.; в копие на Анекс към договор за доставка от 03.08.2015 г.; от 25.04.2016 г.; в копие от приемо-предавателни протоколи от 19.05.2015 г.; от 12.05.2015 г.; от 05.05.2015 г.; от 26.05.2015 г.; в копие на спецификация към договор за доставка на алуминиево скеле от 27.04.2015г.; в графа „Управител“ в копие на придружително писмо; в графа „упълномощител“ в копие на пълномощно, с което И. Н. упълномощава В. Ц. М. да представлява „Корико трейд“ ЕООД пред НАП представляват изображения на подписи, които не са положени от И. И. Н.. Въз основана така установеното от фактическа страна законосъобразен е постановеният от СГС краен правен извод за обективна и субективна съставомерност на деянието на подсъдимия Ю. Р. Т., като осъществяващо признаците на престъпния състав на чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, затова защото на 14.07.2015 г., в град София, като едноличен собственик и представляващ „Стил Строй Метал“ ЕООД, посредством фактическите действия на В. Х. Н., чрез използване на документи с невярно съдържание /справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за данъчен период 01.05.2015 г. - 31.05.2015 г., подадена по електронен път, входящ номер 22102537915/14.07.2015 г., в която невярно отразил в раздел “Б” „Данни за упражнено право на данъчен кредит“, клетка “41” „ДДС с право на пълен данъчен кредит“, сумата 974 640 лева относно фактури, издадени от „Корико Трейд“ ЕООД, вместо действително установения 00, 00 лева, като в раздел “В” „Резултат за периода“, клетка “60” „ДДС за възстановяване“, посочил сумата от 974 640 лева, вместо действително установения 00, 00 лева; отчетни регистри по чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 от ППЗДДС - дневник за покупките на „Стил Строй Метал“ ЕООД за същия период, в които отразил доставки по данъчни фактури както следва: фактура № 2000000001/05.05.2015 г. с издател „Корико Трейд“ ЕООД с данъчна основа 1 218 300 лв. и ДДС в размер на 243 660 лв.; фактура № ••••••••••/12.05.2015г., с издател „Корико Трейд“ЕООД с данъчна основа 1 218 300 лв. и ДДС в размер на 243 660 лв. фактура № 2000000007/19.05.2015г., с издател „Корико Трейд“ЕООД с данъчна основа 1 218 300 лв. и ДДС в размер на 243 660 лв.; фактура № 2000000009/26.05.2015г., с издател „Корико Трейд“ЕООД с данъчна основа 1 218 300 лв. и ДДС в размер на 243 660 лв./, направил опит да получи от държавния бюджет за “Стил Строй Метал“ ЕООД неследваща се парична сума в особено големи размери - 974 640 лева, декларирана като ДДС за възстановяване, като опитът е останал недовършен, поради независещи от него причини - извършена данъчна ревизия от страна на длъжностни лица при ТД на НАП София.

Апелативният съд намира, че от обективна страна подс. Т. е осъществил елементите на престъпният състав на чл. 256 НК - престъпление срещу данъчната система, специална данъчна измама в контекста на ЗДДС.

От съвкупната доказателствена наличност е несъмнено установено липсата на доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС и данъчно събитие по чл. 25 ЗДДС между представляваното от подсъдимия търговско дружество „Стил строй метал“ ЕООД и „Корико трейд“ ЕООД, представлявано от св. И. Н., на алуминиево скеле, тип „бърз монтаж“, с обща разгъната площ 157 200 кв. м. Ето защо, правото на приспадане на данъчен кредит не е валидно възникнало доколкото процесната сделка не е била реално осъществена, предметът на същата не е преминавал границата на страната от Република Гърция, предходният на прекия доставчик „Корико трейд“ ЕООД доставчик „CONEXTRANS S.A.“ 54628 Thessaloniki, Greece не е извършил отразения в международните товарителници за международен автомобилен транспорт превоз, не притежава вписаните в товарителниците МПС, регистрационните номера на които са относими за леки автомобили, собственост на физически лица, издадените ЧМР листове са за неосъществен транспорт, не носят подпис и печат на превозвач, теглото на превозвания товар по всяка една от товарителниците – 23 000 кг. не съответства на посоченото тегло на алуминиево скеле в спецификацията от 21, 00 кг. Договорът за доставка между „Стил строй метал“ ЕООД и „Корико трейд“ ЕООД, спецификация, анекси, приемо-предавателни протоколи към него, не носят подпис, положен от св. И. Н., като доставчик и представляват неистински документи. Последният не е открит от органите по приходите на декларирания от него адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 от ДОПК, предметът на дейност на дружеството му е свързан с търговия на дребно на цветя и растения и е с внесен капитал в размер на 2 лева, липсват данни за материална обезпеченост, подписът за упълномощител в пълномощното, с което упълномощава В. Ц. М. да представлява „Корико трейд“ ЕООД пред НАП, обект на експертна оценка, не е положен от него.

По категоричен начин е установено, че депозитните сертификати на приносител, издадени от ПИБ АД, не удостоверяват плащане по сделката. Предоставената от „Ю Ем Би“ ЕООД, с управител св. С. Ц., сума от 250 хил. лв., с която е извършено прекратяване и последващо подновяване на сертификатите, не е получена от „Стил строй метал“ ЕООД, нито от „Корико трейд“ ЕООД и реален получател е бил „Ю Ем Би“ ЕООД. Сумата по последния сертификат от 21.04.2016 г. за 180 хил. лв. при обратното му изкупуване на 26.04.2016 г. отново е останала по сметката на „Ю Ем Би“ ЕООД.

При обсъждане на централния за изхода на производството въпрос за реално изпълнение на инкриминираните сделки за доставка на алуминиево скеле, тип „бърз монтаж“, с обща разгъната площ 157 200 кв. м. съществено значение има и последващото движение на алуминиевото скеле и неустановяването му, като фактурирана стока, в новоучреденото дружество „ВАГ България“ АД, където то е апортирано на 12.05.2016 г. от „Стил строй метал“ ЕООД, като акционер.

При извършени от органите по приходите две посещения на декларирания от „ВАГ България“ АД адрес за кореспонденция, а именно: гр. София, ул.“Алабин“ № 56, е констатирано, че на адреса не се помещава офис на дружеството, за които обстоятелства подс. Т., като управител на „Стил строй метал“ ЕООД, бил надлежно уведомен, по реда на чл. 30, ал. 6 ДОПК на 31.08.2016 г. От подсъдимия било изискано съдействие за актуални адреси и телефони на „ВАГ България“ АД и получаване на информация за местонахождението на активите. На основание чл. 115, ал. 1 и ал. 2 ДОПК от подсъдимия било изискано да осигури достъп до обектите, където се съхранява алуминиевото скеле за извършване на оглед. Исканото съдействие от ревизираното лице не било оказано.

Физическото наличие на апортирания актив не е било констатирано и от вещите лица – св. П., С., К.. Те извършили оценка на скелето, като апортиран актив от „Стил строй метал“ ЕООД в капитала на „ВАГ България“ АД, по документи, предоставени им от Агенция по вписванията, без извършване на оглед. Представената от подс. Т. декларация, изходяща от св. О. С., за извършено посещение от екипа оценители на обект, собственост на „Стил строй метал“ ЕООД в гр. София, „Малинова долина“, ул. „Любаш“ № 4, за оглед на движими вещи, предмет на непарична вноска, не била нито съставена, нито подписана от лицето, посочено за неин автор – св. С.. Обстоятелството, че отразената сделка в процесните фактури не е действително осъществена, тъй като не е установен произходът, транспортирането, местонахождението на активите, се потвърждава и от заключенията на приетите по делото съдебно-счетоводна и икономическа и графически експертизи.

Ето защо, с отразяването на процесните фактури в отчетните регистри по чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 от ППЗДДС - дневник за покупките на „Стил Строй Метал“ЕООД за данъчен период 01.05.2015 г. - 31.05.2015 г. и невярното деклариране в справка-декларация, на основание чл. 125 от ЗДДС, подадена по електронен път, с входящ номер 22102537915/14.07.2015 г. на ТД на НАП - София, офис „Център”, подс. Т., като посредствен извършител, чрез фактическите действия на счетоводителката и представител на дружеството по пълномощие, св. В. Н., използвал документи с невярно съдържание за обосноваване и симулиране на сделка /привидна доставка/, облагаема с ДДС, без тя да е реално осъществена и направил опит за неправомерно генериране от държавния бюджет, въз основа на тези порочни документи и без правно основание, на неследваща се сума - ДДС за възстановяване от 974 640 лв. в особено големи размери. Чрез така описания престъпен механизъм подсъдимият умишлено завишил данъчната основа, без да има действително осъществена облагаема сделка и без настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, а само за да начисли по-висок ДДС, превръщаш се в основание за получаване на сумата от 974 640 лв. под формата на възстановен данъчен кредит.

В настоящия казус данъчното престъпление е извършено от подс. Т. при условията на посредствено извършителство.

Подс. Т., като данъчно задължено лице и автор на престъпление, не участвал лично в неговото осъществяване, а косвено, чрез друго лице. За фактическото изпълнение на инкриминираното деяние използвал св. В. Н., която по силата на договор за счетоводно обслужване и въз основа на лично предоставени й от подсъдимия първични счетоводни документи, извършвала счетоводно отчитане на дейността на управляваното от подсъдимия дружество „Стил строй метал“ ЕООД. Същата била упълномощена да представлява дружеството пред ТД на НАП, да представя, подписва от името на дружеството декларации по ЗДДС, които съставяла съобразно така осигурената й от подсъдимия документация, без да е уведомявана за нейния произход и съответствие на съдържимите в нея данни с обективната действителност. Дейността й се състояла в документално оформяне на представените от подсъдимия документи и не е включвала проверка на действителността на отразените в тях сделки. Ето защо, макар и формално да е извършвала действия по подаване пред данъчните власти на документи с невярно съдържание /отчетни регистри и справка-декларация по ЗДДС/, които действия запълват състава на инкриминираното данъчно престъпление, св. Н. действала като „посредник“ на подсъдимия, като своеобразно „оръдие“ на дееца, тъй като не съзнавала фактическите обстоятелства на престъплението, противоправността и наказуемостта на деянието си, т. е. действала е невиновно.

Макар и правилно квалифицирано като данъчна измама в особено големи размери по чл. 256, ал. 2 НК, СГС не е изложил аргументация досежно наличието на този квалифициращ признак. Апелативният съд преценява, че предметът на данъчната измама е в особено големи размери, т. е. повече от 140 минимални работни заплати, съобразно тълкуването, дадено с ТР № 1/1998 г. на ОСНК. Видно от ПМС № 139/04.06.2015 г., размерът на минималната работна заплата за страната за времето от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г. е 380 лв. За да е удовлетворен стойностният критерий по ал. 2, чл. 256 НК, предметът на престъпление следва да надхвърля 53200 лв., като в настоящия казус тази граница е надхвърлена 18, 32 пъти.

Законосъобразна е квалификацията на деянието на подс. Т. от обективна страна като опит по смисъла на чл. 18, ал. 1 НК поради недовършеността на част от обективния състав на престъплението по чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

С подаването, посредством фактическите действия на св. Н., на Справката-декларация по ЗДДС и отчетните регистри – дневник за покупките, чието съдържание не отговаря на действително извършена икономическа дейност от търговеца, поради което не е възникнало данъчно събитие и изискуемост на данъка по ЗДДС, подс. Т. е започнал осъществяването на поредица от действия, включени в изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление и обективно насочени към постигане на целения резултат. Създаването на невярна представа у длъжностно лице от орган на данъчната администрация за факти, от значение за изплащане на суми от държавния бюджет обаче, чрез подаване на документите с невярно съдържание относно правомерно упражнено право на данъчен кредит в претендирания размер, така както и целеното увреждане на фиска чрез недължимо възстановяване на ДДС, като елементи от изпълнителното деяние, не били довършени. Деецът бил възпрепятстван за това от независещи от волята му причини – своевременно възложена със заповед № Р- 22002216003876-020-001/07.06.2016 г. данъчна ревизия на „Стил строй метал“ ЕООД, поради което правилно е прието от правна страна, че е налице недовършен опит.

Споделят се правните изводи на СГС за субективна съставомерност на деянието, като осъществено при форма на вина пряк умисъл по чл. 11, ал. 2 НК, което следва и от недвусмислената формулировка на чл. 18, ал. 1 НК.

Подсъдимият е съзнавал всички елементи от обективната страна на престъпния състав на чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1 НК, а именно – че лично представените за осчетоводяване фактури с предмет доставка на алуминиево скеле тип „бърз монтаж“ не отразяват реални икономически отношения между „Стил строй метал“ ЕООД и „Корико трейд“ ЕООД поради липса на самото скеле, декларирано като предмет на същата сделка и вписване като превозвач на „CONEXTRANS S.A.“ 54628 Thessaloniki, Greece, акционерно дружество за международни и национални превози, чийто управител не е имал търговски отношения с българските търговски дружества, страни по сделката и не е извършвал за тях международен автомобилен превоз на стоки, че отразената в отчетните регистри и справката-декларация обобщена информация от първичните счетоводни документи не отразява обективно действителността, поради което съставляват документи с невярно съдържание и използването на този вид документи с наличното в тях невярно деклариране на стопанската дейност на дружеството ще предпостави неправилно изчисляване на данъчните задължения по ДДС на управляваното от него търговско дружество и ще послужи като основание за получаване на недължими суми от държавния бюджет под формата на данъчен кредит и пряко е целял настъпването на обществено опасните последици – получаване от държавния бюджет на сума в особено големи размери по нереализирана, фиктивна сделка от ДДС кредит. Изводът за наличие на пряк умисъл у подс. Т. при извършване на деянието се изгражда и на безспорно установеното по делото относно поведението му по лично предоставяне на св. Н. на необходимата информация и първична счетоводна документация, за да състави инкриминираната справка-декларация.

Въззивният съд отхвърли, като несъстоятелен, наведения във въззивната жалба и поддържан в съдебно заседание защитен довод за несъставомверност на деянието, обуславяща отмяна на първоинстанционната присъда и признаване на подсъдимия за невиновен по така предявеното му обвинение.

Несподеляема, като доказателствено неподкрепена, е защитната позиция, че подс. Т. е получил реално в собствения си имот скелето, предмет на доставка, което е удостоверено от съставения от помощник-нотариус протокол. Аналогичен довод е бил заявен и в хода на производството пред първата съдебна инстанция и оставянето му без уважение е било солидно и убедително аргументирано. Доколкото то се поддържа и пред настоящия съд с позоваване на съставения от помощник-нотариус констативен протокол, следва да получи отговор отново.

От съвкупната доказателствена наличност, подложена на подробен анализ и оценка, се установява недостоверност на така отразените в сочения писмен документ обстоятелства. Това е така, защото те се опровергават изцяло от устойчивите и непредубедени показания на св. М., категоричен в неверността на отразеното в предявения му документ – че той, като представител на „ВАГ България“ АД, но без да представи пълномощно за това, е инициирал с устна молба процедурата по нотариално удостоверяване на движими вещи, собственост на дружеството, на дата 01.06.2017 г., в нает от същото склад в Благоевград, ул. „Левски“ № 60, лично е придружил св. Б., присъствал на оглед на скеле в Текстилния комбинат и при съставянето на протокол в нотариалната кантора.

На следващо място сам св. Б., в показанията си пред СГС и приобщените такива от ДП, по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК и неотречени след прочитането им, сочи, че мерене и преброяване обект по обект не е правил, а квадратурата на скелето преписал от представените документи от търговския регистър, което не обосновава извод за категоричност и пълна идентичност между писмено отразеното в представените му документи като кубатура на скелето и вписаното при нотариалното удостоверяване.

Наред с това, както правилно и задълбочено е посочил СГС, налице е съществена разлика между спецификацията, неразделна част на договора за доставка и посоченото в нотариалния протокол, относно общо тегло, товароносимост, размери на скеле.

В обсъжданата част показанията на св. Б. са в пълна хармония със заявеното от вещите лица-оценители – свидетелите К., П., С., които също са изготвили оценка на апортираното от „Стил строй метал“ ЕООД във „ВАГ България“ АД имущество само по документи, предоставени им от Агенция по вписванията и без личен оглед и установено местонахождение на актива.

Ето защо, този гласен доказателствен източник, както и писменото доказателство, на които защитата се позовава, не установяват действително осъществена доставка по инкриминираните фактури и прехвърляне на правото собственост върху процесната вещ скеле, върху управляваното от подс. Т. „Стил строй метал“ ЕООД. апелативната съдебна инстанция остави без уважение, като доказателствено неподкрепен, довода на подсъдимия и на защитата му, че служители на НАП не са пожелали да видят скелето и не са съставили съответен протокол, в който да посочат, че достъп от подсъдимия не им е осигурен.

Внимателната и детайлна оценка на инкорпорираните писмени доказателства, показанията на св. В. В., мотивира заключение за стриктно изпълнение от органите по приходите на регламентираните в ДОПК процесуални задължения в хода на ревизионното производство на „Стил строй метал“ ЕООД.

На 19.07.2016 г. било изпратено искане, на основание чл. 53 от ДОПК, за представяне на документи, включително справка относно местонахождение на обектите, където се помещават наличните стоки, раздел ІІІ.7., а на основание чл. 12 ДОПК – декларация относно местонахождението на закупените стоки от „Корико трейд“ ЕООД до датата на тяхното апортиране в капитала на „ВАГ България“ АД, раздел V. Документът бил връчен от св. Н. Р. на подс. Т. на 12.08.2016 г., с полагане на подпис от получателя.

На 31.08.2016 г. било изготвено повторно искане до данъчно задълженото лице, на основание чл. 37, ал.2 и ал. 3 от ДОПК, мотивирано с обстоятелството, че „ВАГ България“ АД не е открито на декларирания адрес за кореспонденция, с което се възпрепятства извършване на оглед на активите /алуминиево скеле 157200 кв. м./, апортирани от „Стил строй метал“ ЕООД в капитала на „ВАГ България“ АД. Отправено е искане за уведомяване къде се съхраняват активите. На основание чл. 115, ал. 1 и ал. 2 ДОПК е поискано осигуряване достъп до обектите на „ВАГ България“ АД, където се съхраняват активите /алуминиево скеле 157200 кв. м./ за извършване на оглед от ревизиращия екип.

Документът бил връчен електронно на 31.08.2016 г., което обстоятелство било удостоверено с документ от ИС „Контрол“.

В законоустановения 14-дневен срок, както и към 24.10.2016 г. не били представени от подсъдимия документи и данни във връзка с искането, поради което и на основание чл.205, ал. 2НПК, директорът на ТД на НАП, София, изпратил писмено уведомление до СГП и ВКП.

От така посочените доказателства е видно, че органите по приходите са проявили дължимата процесуална активност по свой почин да съберат доказателства относно подлежащите на установяване обстоятелства в ревизионното производство. Подсъдимият не е изпълнил задължението си по чл. 37, ал. 2 и ал. 5 ДОПК, за което е бил надлежно двукратно уведомен, поради което упрекът за недобросъвестно изпълнение на задължения от органите по приходите за съставяне на протокол за отказан достъп за оглед на актив, при несъблюдаване от подсъдимия на изискването да посочи местонахождението на същия, като лишен от основание, апелативният съд отхвърли.

С оглед изложеното относно обективната и субективна съставомерност на извършеното деяние, изводите на първостепенната съдебна инстанция относно правната му квалификация са правилни, като наказателната отговорност на подсъдимия законосъобразно е ангажирана при наличието на доказано обвинение, в съответствие с предписанията на разпоредбата на чл. 303 от НПК.

Искането на защитата за цялостно оправдаване на подсъдимия не може да бъде удовлетворено, тъй като от установената фактология не следва извод за това деянието да не е извършено, да не е извършено от подсъдимия, да не е извършено от него виновно или да не съставлява престъпление, поради което разпоредбата на чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК е неприложима.

Въззивният съд намира, че приетите за установени от СГС фактически положения се подкрепят от наличния доказателствен материал. Макар безспорно съдът да е бил пестелив при излагане на съображенията си относно достоверността и убедителността на доказателствата, изводите му по фактите не са основани на недопустими предположения, нито превратно интерпретиране на оправдателните доказателства по делото или изопачаване смисъла и значението на онези, които подкрепят обвинителната теза.

Решаващо значение за формиране на изводите на СГС относно инкриминираната деятелност и нейния извършител имат както показанията на данъчните служители – св. Р. Б., началник сектор „Ревизии“ ТД на НАП, София, издала заповедта за извършване на ревизия на управляваното от подс. Т. дружество „Стил строй метал“ ЕООД, на участващите в ревизионния екип св. В. В. – главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/, св. Н. Р. – старши инспектор по приходите, така и намиращите се в пълно съответствие с тях останали доказателствени източници.

Посочените гласни източници на доказателства, поотделно и в съвкупност, ясно установяват извършените процесуални действия в хода на ревизионното производство, приключило с издаване на ревизионен акт, с който се отказва правото на приспадане на данъчен кредит, включително и по извършване на насрещна проверка на издателя на процесните фактури за доставка - прекия доставчик „Корико трейд“ ЕООД на ревизираното дружество, с цел установяване произхода, транспортирането и местонахождението на вещта, предмет на договора, за посещенията на декларирания адрес на „ВАГ България“ АД за извършване на оглед на алуминиевото скеле, компонент от непаричната вноска на „Стил строй метал“ ЕООД в капитала на новоучреденото акционерно дружество, включително и осъществения международен обмен на информация с гръцката данъчна администрация досежно вписаното в международните товарителници дружество превозвач „CONEXTRANS S.A“ 54628 Thessaloniki, Greece.

Апелативният съд подложи на внимателна проверка показанията на тази група свидетели от гледна точка на вътрешната им логичност, обективност и убедителност в частта им, в която те свидетелстват за лични възприятия и за обстоятелства, които са наблюдавали и констатирали като служители на ТД на НАП, София в хода на професионалната си дейност по конкретно ревизионно производство. Анализира ги критично, без да ги фаворизира и в съпоставка с останалите доказателствени източници – показанията на св. К., П., С., св. Б., включително и приобщените такива от ДП, св. М., писмените доказателства, събрани в хода на ревизията, както и тези, събрани от Република Гърция, признала и изпълнила издадената от СГП европейска заповед за разследване, със заключенията по съдебно-счетоводната и икономическа експертиза и графическа експертиза. В показанията на свидетелите не се констатира и евентуална заинтересованост предвид качеството им на данъчни служители. Напротив, свидетелите излагат последователно и добросъвестно обстоятелствата, възприели лично и пряко като ревизиращ екип. Наред с това показанията им кореспондират и с останалите кредитирани доказателствени източници, не съставляват единствен източник на осъдителните фактически констатации и правилно са използвани за изграждане на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите.

СГС, при извеждане на фактическите си констатации относно реалните икономически отношения между „Корико трейд“ ЕООД и „Стил строй метал“ ЕООД и действителното транспортиране и местонахождение на предмета на декларираната доставка обосновано се е позовал на данните, изводими от показанията на св. Р. К., св. Ю. П., св. О. С., на последния, според САС и приобщените такива по процесуалния ред на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК, дадени пред следовател на 08.10.2018 г. и 14.06.2018 г. и поддържани след огласяването им в съдебно заседание. Показанията на тези свидетели са последователни и взаимно допълващи се относно механизма, приложен от тях, като оценители към Агенцията по вписвания, при оценката на непаричната вноска от „Стил строй метал“ ЕООД в капитала на новоучреденото акционерно дружество „ВАГ България“ ЕООД, в частност на алуминиево скеле 157200 кв. м., без идентификация на вещта посредством оглед и констатиране на физическото й съществуване и действително местонахождение. Показанията на тези свидетели се потвърждават, при проверката им за достоверност, съпоставени с показанията на св. Б., в частта им, в която последният сочи, че при съставянето на констативния протокол от 01.06.2017 г. относно движими вещи, собственост на „ВАГ България“ АД, не е измервал и броил за идентификация и съответствие, а е преписал квадратурата на скелето от представените документи за апортна вноска от Агенцията по вписванията, писмените доказателства, събрани в хода на ревизията, както и тези, събрани от Република Гърция, относно собственост и вид на МПС, вписани в 144 бр. ЧМР, показанията на св. А. К. Х., изпълнителен директор на „CONEXTRANS S.A.“ 54628 Thessaloniki, Greece, че дружеството му не е извършвало превоз на вписаните в ЧМР активи, а международните товарителници невярно отразяват международен превоз, с експертните заключения на вещото лице П. К. и на вещото лице Д. Г.. При формиране на вътрешното си убеждение по фактите апелативната съдебна инстанция взе предвид и доказателствените данни, изводими от показанията на св. В. Н., че именно подс. Т. лично й е предоставил инкриминираните фактури, които тя включила в дневника за покупките и в справката-декларация на „Стил строй метал“ ЕООД за съответния данъчен период и представила посочените документи пред данъчната служба с електронен подпис съобразно произтичащите й от договор за счетоводно обслужване задължения и упълномощаване от подсъдимия.

Въззивната съдебна инстанция се позова и на фактическите положения, установени от показанията на св. С. М., че не познава помощник- нотариус Б., не е инициирал пред него извършване на оглед на движими вещи в гр. Благоевград на 01.06.2017 г. и няма нищо общо с предявения му протокол за оглед на движими вещи от същата дата. Неговите показания са напълно сходими с писмените доказателствени източници – ревизионен доклад и ревизионен акт и приложените към тях документи, документите, събрани от гръцките съдебни власти, с показанията на св. А. К. Х., на св. Б., св. Р., св. В., св. Р. К., св. Ю. П., св. О. С., с експертните заключения по делото.

Въззивният съд цени показанията на св. С. Ц. пред СГС, съдебно заседание от 31.05.2023 г., както и приобщените чрез процесуалната техника на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК показния от ДП, които възпроизвеждат пряко възприети факти относно сключването на договор за паричен заем от 04.04.2016 г. между „Ю Ем Би“ ЕООД като заемодател, представлявано от свидетеля и „Стил строй метал“ ЕООД, като заемател, представлявано от подсъдимия, за сумата от 2 000 000 лв., във връзка с плащания по фактури за доставка по договор от 27.04.2015 г. за 157 200 кв. м. конструкция алуминиево скеле, тип „бърз монтаж“, с доставчик „Корико трейд“ ЕООД, предаване на заемателя на пет броя депозитни сертификати на приносител, индивидуализирани с УИН и парична стойност, за сумата общо от 1 050 000 лв., всички издадени от „Първа инвестиционна банка“ ЕАД. Показанията на св. Ц. са в корелация с останалите доказателства, включени в доказателствената съвкупност /писмени такива, както и заключението по съдебно-счетоводната и икономическа експертиза/, поради което съдът не намери основание за тяхното дискредитиране. апелативната съдебна инстанция се дистанцира от позицията на СГС за кредитиране показанията на св. В. М. поради неналичие на противоречие със събрания доказателствен материал.

След задълбочен анализ за достоверност въззивният съд не даде вяра на показанията на св. В. М., депозирани в съдебно заседание на 27.06.2023 г., че е видял скелето в склад на св. Н., последният му казал, че го продава, че го „препоръчал“ на подсъдимия предвид ниската продажна цена и лично е възприел последващото разтоварване на същото с кран в „Малинова долина“ в продължение на няколко дни.

При съпоставка на показанията на св. М. с останалите доказателствени източници въззивният съд не констатира корелативна връзка между информацията, съдържаща се в тях и останалия доказателствен материал, включително и обективните данни от графическата експертиза, че подписът в графа „Упълномощител“ в копие на пълномощно, с което И. И. Н. упълномощава В. Ц. М. да представлява „Корико трейд“ ЕООД пред НАП представлява изображение на подпис, който не е положен от И. И. Н.. Те намират изолирана подкрепа единствено от обясненията на подсъдимия, които представляват негова защитна версия, поради което не намери основания за кредитирането им и ги отхвърли като недостоверни.

Довери се на доказателствените данни, съдържими в показанията на този свидетел от ДП /протокол за разпит пред следовател от 27.12.2018 г./, инкорпорирани към доказателствената наличност чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1 НПК, със съгласието на подсъдимия и защитника му и неотречени от свидетеля, че не може да каже нищо за фирмите „Стил строй метал“ ЕООД и “ВАГ България“ АД, че не знае подробности за бизнеса на подс. Т., че са се „засичали“ няколко пъти, но „нищо повече“. Така коментираните показания на св. М. от ДП се потвърждават, при проверката им за достоверност, от останалата доказателствена съвкупност, събрана в хода на съдебното, така и на досъдебното производство, поради което въззивният съд кредитира с доверие показанията на св. М. от ДП.

САС изключи от годната за ценене доказателствена маса показанията на св. И. И. Н. от досъдебното производство, като неприобщени по предвидения в НПК процесуален ред и не ги постави в основата на приетото по фактите.

Апелативният съд намира, че изводът за безспорност и категоричност на авторството на деянието от страна на подсъдимия Т. се извежда не само от гласните доказателствени източници, но и от намиращите се в пълно съответствие с тях обективни данни от заключението на вещото лице П. К. за извършена съдебно-счетоводна и икономическа експертиза. От заключението на експерта се установява, че за инкриминирания период 01.06.2015 г. – 30.06.2015 г. управляваното от подс. Т. „Стил стой метал“ ЕООД е декларирало покупки по 4 бр. фактури с контрагент „Корико трейд“ ЕООД с предмет покупка на алуминиево скеле с обща данъчна основа 4873200 лв., ДДС 974640 лв., като при нереално извършване на сделките резултатът за декларирания ДДС ще се измени 0 лв. данъчен кредит, ДДС за внасяне 974640 лв. Според експерта не може да се направи извод, че е налице реално плащане по сделките с „Корико трейд“ ЕООД, отразени в инкриминираните фактури, депозитните сертификати на приносител не отразяват предоставяне на суми от „Ю Ем Би“ ЕООД на „Стил строй метал“ ЕООД, съответно на „Корико трейд“ ЕООД, а със сумата от 250 хил. лв. е извършено прекратяване и последващо подновяване на сертификатите, по които реален получател е „Ю Ем Би“ ЕООД. Инкорпорираното експертно заключение, като изготвено от експерт, чиято професионална компетентност и добросъвестност не намери основание да постави под съмнение, апелативният съд кредитира изцяло.

Обосновано СГС се е доверил на констатациите на експерта Д. Г., изготвила графическата експертиза, неоспорена от страните, че подписите- обекти в графа „доставчик“ /“Корико трейд“ ЕООД/ в копие на приемо- предавателен протокол към договор за доставка от 25.04.2016 г.; в графа „за доставчика“ /“И. Н.“/ в копие на договор за доставка от 27.04.2015 г.; в копие на Анекс към договор за доставка от 03.08.2015 г.; от 25.04.2016 г.; в копие от приемо-предавателни протоколи от 19.05.2015 г.; от 12.05.2015 г.; от 05.05.2015 г.; от 26.05.2015 г.; в копие на спецификация към договор за доставка на алуминиево скеле от 27.04.2015г.; в графа „Управител“ в копие на придружително писмо; в графа „упълномощител“ в копие на пълномощно, с което И. Н. упълномощава В. Ц. М. да представлява „Корико трейд“ ЕООД пред НАП представляват изображения на подписи, които не са положени от И. И. Н.. Правилно първоинстационният съд е приел за годен източник на доказателствени сведения приобщените по реда на НПК и неоспорени от страните писмени доказателства, включително и тези, които се съдържат в ревизионната преписка, както и събраните от гръцките съдебни власти в изпълнение на издадената от СГП европейска заповед за разследване.

СГС безмотивно е включил в доказателствената съвкупност, послужила като основа на приетото от фактическа страна и обясненията на подсъдимото лице. Апелативният съд отхвърли, като доказателствено неподкрепени, обясненията на подс. Т., че фактурите са истински, защото са отразени в дневниците и на отсрещната страна, че е получил „това, за което е подписал договора“, а две години след придобиването скелето е апортирано в дружество, в което „Стил строй метал“ ЕООД е акционер.

След задълбочен и всестранен анализ на този доказателствен източник, както поотделно, така и във взаимовръзка с останалите доказателства, САС достигна до извод, че той е изолиран и не се подкрепя от останалия доказателствен материал с изключение показанията на св. В. М., преценени за недостоверни и некредитирани с доверие.

На първо място, както бе посочено по-горе, издаването на фактура и включването й в отчетните регистри само по себе си не означава извършване на доставка по смисъла на ЗДДС и вписания във фактурите данък не би могъл да се третира като данъчен кредит за получателя по доставките. Законът не свързва пораждането на правото на данъчен кредит единствено с издаването на фактури и отразяването им в отчетните регистри, а поставя изискването да са налице реално осъществени доставки, доказателства за каквито по настоящото производство не са налични. Поради липсата на доказателства за извършена реална търговска дейност от представляваното от подсъдимия търговско дружество, както и на извършени реални покупки на територията на страната, е налице липса на данъчно събитие по чл. 25 ЗДДС по декларираните покупни фактури.

На следващо място, обясненията на подс. Т. пред СГС се преценяват като недобросъвестно депозирани и недостоверни предвид несъответствието, липсата на подкрепа и взаимно допълване от доказателствената съвкупност – кредитираните гласни доказателствени източници, писмените доказателства, експертните заключения. Така очертаният доказателствен комплекс убедително и по небудещ съмнение начин установява неосъществено експедиране от товарен пункт Panoramatos str. в Солун и транспорт на фактурираната доставка от превозвач Conextrans S.A., както и последващото й апортиране като непарична вноска в капитала на новоучредено “ВАГ България“ АД, неизпълнено от подсъдимия задължение да сътрудничи на ревизиращия екип като посочи телефон за връзка с “ВАГ България“ АД, както и местонахождението на актива, с цел неговия оглед в хода на ревизионното производство, привидност на извършено плащане с депозитните сертификати на приносител, по които реален получател е „Ю Ем Би“ ЕООД, създаване на счетоводен документооборот с невярно съдържание и с неистински документи, който само формално, от външна страна съответства на Закона за счетоводството, без да е налична извършена доставка и прехвърляне на собственост, като елемент на сложния фактически състав на правото на приспадане на данъчен кредит с цел неправомверно получаване на суми от държавния бюджет.

Предвид липсата на корелация, подкрепа и взаимно допълване от доказателствената съвкупност, въззивният съд не приема за годен доказателствен източник обясненията на подс. Т. в обсъжданата част и не ги кредитира при формиране на фактическите си констатации въз основа на тях. Преценява ги като защитна версия на подсъдимия, целяща неговото оневиняване, поради което ги отхвърли в тази част.

САС провери и съблюдаването на процесуалните правила, гарантиращи правото на защита на подсъдимия в процеса и констатира, че са спазени всички процесуални гаранции за правото на защита.

Настоящият съд не съзира да са допуснати нарушения на правото на страните да искат допускане на доказателства и да участват при тяхното събиране, да изложат възраженията и доводите си по повод на представените от държавното обвинение и защитата доказателства.

Не е налице несъблюдаване на процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение – изграждането му при ненадлежна доказателствена основа или при превратно и не според действителното им съдържание възприемане на доказателствата.

Несподеляем е релевираният във въззивната жалба довод за нарушени права на подсъдимия, резултат от едностранчиво кредитиране показанията на св. Н., удобни за обвинителната теза.

Това е така, защото от съдържанието на мотивите на присъдата не се установява изрично позоваване на цитирания от защитата доказателствен източник, който не е бил и надлежно приобщен предвид настъпила в хода на процеса смърт на свидетеля и несъгласие на подсъдимия и защитата за прочитане показанията му от досъдебната фаза на процеса, дадени пред орган на ДП.

Доколкото обаче в установената фактология по делото СГС е приел, че И. Н. не знаел какъв е предмета на дейност на регистрираните на негово име множество дружества и е получил парично възнаграждение за регистрацията им, въззивният съд извърши корекция на мотивите, като изключи, като доказателствено неподкрепена, така оспорената фактическа констатация и не формира извода си за авторство на деянието на подс. Т. на процесуално негодния, като неприобщен по предвидения в НПК процесуален ред, източник на данни.

По изложените съображения, въззивният съд не констатира по делото съществени процесуални нарушения, които да са ограничили процесуалните права на страните и да съставляват основание за отмяна на процесната присъда и връщането на делото от съответния процесуален стадий.

Неоснователно е алтернативното оплакване на защитата за явна несправедливост на отмереното, при условията на чл. 54 НК, наказание от три години лишаване от свобода, в рамките на законовия специален минимум, като изтърпяването му е отложено за максималния изпитателен срок от пет години.

Въззивната инстанция споделя преценката на контролирания съд, че липсват предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 58, б. „А“ от НК, представляваща самостоятелно основание за определяне на наказанието при благоприятните условия на чл. 55 НК.

На първо място, разпоредбата на чл. 58, б. „А“ от НК създава само правна възможност, тя не е императивна и не обуславя задължение за съда във всички случаи при опит да определи наказанието при условията на чл. 55, ал. 1 НК.

На следващо място, принципно положение е, че при опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено /чл. 18, ал. 2 НК/.

В тази насока следва да се отчете, че подсъдимият Т., като данъчно задължено лице, субект на престъпление и като посредствен извършител, чрез фактическите действия на счетоводителя - св. Н., е изпълнил всички задължителни изисквания, без чието спазване не може да се иска получаване на данъчен кредит. Инкриминираните порочни документи с невярно съдържание обаче, чрез използването на които е целял длъжностно лице от органа на данъчната администрация да бъде „заблудено“, не са създали невярна представа за фактите, от значение за изплащане на суми от държавния бюджет, предвид своевременно предприета от контролните органи данъчна проверка, приключила с издаване на ревизионен акт и установяване недействителността на декларираната сделка. Ето защо, причините, довели до недовършване на престъплението, стоят не в поведението на подсъдимия, а са независещи от дееца причини, резултат от действията на трети лица, поради което следва да бъдат преценявани като обстоятелство, което завишава степента на обществена опасност на конкретното престъпление, а не като смегчаващо такова, както неправилно е приел СГС.

САС намира, че неправилно като смегчаващо отговорността обстоятелство е отчетена продължителността на наказателното производство.

И в правната доктрина, и в съдебната практика, установената неразумната продължителност на наказателното производство всякога е съставлявала незаобиколим критерий при определяне вида и размера на наказанието. Това е така, защото съобразно практиката на ЕСПЧ, важен компонент на констатацията за прекомерна продължителност на наказателния процес по смисъла на чл. 6 от ЕКЗПЧОС е времето, през което деецът е търпял ограниченията, произтичащи от качеството му на обвиняем и подсъдим. Законосъобразното приложение на този принцип е изисквало СГС да съобрази, че макар инкриминираното деяние да е извършено през 2015 г., подс. Т. е привлечен като обвиняем значително по-късно – на 20.06.2022 г. Наред с това следва да се подчертае, че в хода на досъдебното и съдебно производство не се констатират периоди на необосновано бездействие въпреки значителния обем от доказателства, чието събиране, включително и чрез инструментите на международноправното сътрудничество, е било наложително за разкриване на обективната истина.

Правилно високата стойност на предмета на престъпление, която надхвърля многократно, над 18 пъти, необходимото за квалифициране на деянието по ал. 2 на чл. 256 НК, е ценена като отегчаващо отговорността обстоятелство.

При липсата на предпоставките по чл. 58, б. "А" НК и предвид факта, че наказанието лишаване от свобода е определено в рамките на минимума, не са налице законови основания за допълнителното му редуциране по размер.

Не са налице основания и за намаляване на определения изпитателен срок, с оглед размера на предмета на престъплението, многократно надвишаващ стойността, необходима за квалификацията особено големи размери и характеристиката на цялостната престъпна дейност чрез използване на съществен обем документи с невярно съдържание и неистински такива.

СГС се е въздържал от аргументиране на позицията си да не наложи кумулативно предвидените в комплексната санкция по чл. 256, ал. 2НК наказания конфискация на част или на цялото имущество на виновния, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК. Липсата на съответен протест обаче и зачитане на забраната за утежняване положението на подсъдимия, въплътена в процесуалната норма на разпоредбата на чл. 335, ал. 4 НПК, лишават въззивния съд от процесуалната възможност ефективно да интервенира в тази насока.

Правилно, в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.

Ръководен от всички изложени по-горе съображения, въззивният съд направи извода, че присъдата, като правилна и законосъобразна, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, следва да бъде потвърдена.

Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Апелативен съд, София