Решение № 483 от 17.7.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 525/2024 г.

Производството е по чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 274-279 от ГПК. Образувано е по жалба вх. № 6764/17.05.2024год., подадена от Р. К. С. Т. в качеството му на Председател на Сдружение „ Обединена Македонска организация – Илинден „ срещу Решение № 66/02.05.2024 год., постановено по т.д. № 49/2024 год. по описа на Окръжен съд- Благоевград, с което е потвърден отказ № 20240122102617/23.01.2024 год. на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление № 20240122102617/22.01.2024 год. за първоначална регистрация на Сдружение „ Обединена македонска организация- Илинден“ гр.Сандански. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Счита се за неправилен споделения от съда извод на длъжностното лице по регистрация за недопустимост на вписването, тъй като същото било заявено от легитимирано лице. Твърди се, че разписаните в устава цели на сдружението са съответни на едно демократично общество, че дейността на сдружението е насочена в полза на по-малки групи от обществото и че съдът няма право да определя каква дейност да осъществява сдружението, тъй като същата се определяла от нейните учредители. Сочи се, че отказът на националните власти да предоставят статут на юридическо лице на сдружение на физически лица представлява намеса в упражняване правото им на свобода на сдружаване и това било прието в редица решения на ЕСПЧ. Не било вярно приетото от първоинстанционния съд, че в учредителния акт на сдружението липсвала клауза относно представителството му, респ. че уставът не отговарял на изискването на чл.20, т.10 от ЗЮЛНЦ. В чл.7 от представения пред длъжностното лице по регистрация устав било обективирано, че върховният орган на сдружението е ОС, а негов управителен орган е управителния съвет, така, че били спазени изискванията на чл. 23 от ЗЮЛНЦ. Сочи се, че председателят на сдружението не е самостоятелен орган на сдружението, а е един от членовете на УС, поради което не е налице приетата от първоинстанционния съд нередовност в предвиденото по устав представителство на сдружението. Сочи се също така, че в ЗЮЛНЦ няма разпоредба, която да изисква посочване на точен час на провеждане на ОС и с подписването на протокола от проведеното УС от всички учредители се следва извод, че всичките решения по дневния ред са приети. По изложените съображения се прави искане за отмяна обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде указано на Агенцията по вписванията да извърши заявеното вписване. Писмен отговор по жалбата не е подаден от Агенция по вписванията. Апелативен съд-София намира подадената жалба за процесуално допустима като депозирана в срока по чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Със заявление образец А15, рег. №20240122102617/23.01.2024год. е направено искане за първоначална регистрация на сдружение с нестопанска цел „ Обединена македонска организация- Илинден“. Към заявлението са представени: декларация по чл.13, ал.4 от Закона за търговския регистър, подадена от К. Т., съгласие и образец от подписа на К. Т., протокол от учредително събрание на Сдружение „ Обединена Македонска Организация- Илинден“ от 20.01.2024год., списък на учредителите, Устав на Сдружението, протокол –решение от 20.01.2024год. за избор на К. Т. за председател на УС на сдружението, както и квитанция за платена такса за регистрация. По така подаденото заявление длъжностното лице по регистрацията е постановило отказ № 20240122102617/23.01.2024год., с мотив, че посочените в устава на сдружението цели не са присъщи на юридическо лице с нестопанска цел в частна полза, че от представения за обявяване устав не може да се установи начина на представляване на сдружението, тоест че уставът не отговаря на изискването на чл.20, т.10 от ЗЮЛНЦ и че некоректно в чл.18 от устава вместо сдружение се ползва терминът „дружество“. Отказът е потвърден с обжалваното в настоящото производство решение като първоинстанционния съд е споделил като правилни и законосъобразни изложените в него мотиви. В допълнение към тях е изложил доводи за това, че в протокола от учредителното събрание не е посочен адрес и час на провеждането му, което препятства преценката относно наличието на едновременно единодушно валидно волеобразуване от необходимия брой учредители на сдружението по всяка една точка от дневния ред. Приел е също така, че в устава липсва посочен предмет на стопанската дейност съгласно чл.20, т.5 от ЗЮЛНЦ, след като в чл.5 и 6 фигурират цели и средства, чиято реализация очевидно изисква допълнителна стопанска дейност. Констатирал е също така, че въпреки разпоредбата на чл.20, т.10 от ЗЮЛНЦ липсват ясни правила досежно възникването и прекратяването на членствените правоотношения. Така възприетото от длъжностното лице по регистрация и ОС-Благоевград се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция, поради което не счита за нужно да преповтаря мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК. Във връзка с оплакванията в жалбата следва да бъде допълнено следното: В протокола от учредително събрание Сдружение с нестопанска цел "Обединена македонска организация- Илинден“ от 20.01.2024год. в гр.Сандански липсва посочен час и място на провеждане на събранието, а това е необходимо с оглед преценката за наличието на едновременно изразена воля от страна на необходимия брой учредители като изискване за валидно учредяване на сдружението / чл.19 от ЗЮЛНЦ/. Действително представеният протокол е подписан от всички учредители, но това не е достатъчно за да се приеме, че учредителите са присъствали по едно и също време на едно и също място, респ. че по гласуваните точки от дневния ред на учредителното събрание е взето единодушно решение. В чл.20, т.10 от ЗЮЛНЦ е предвидено уставът да съдържа ясни правила относно възникването и прекратяването на членството, както и реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството. В случая, представения за обявяване Устав не отговаря на императивното изискване на чл.20 от ЗЮЛНЦ, както правилно е констатирал и първоинстанционния съд и го е приел като достатъчно самостоятелно основание за отказ на исканата регистрация. Регламентация относно приема на членове на сдружението е дадена в чл. чл. 8, ал. 3, т. 4 от устава, в чл. 9, ал. 2, т. 8, предл. 1 от устава и в чл.11 от устава, но от същата не става ясно от кой момент и като последица от решението на кой орган възниква членственото правоотношение между сдружението и юридическите или физическите лица, искащи да станат членове на сдружението. Същевременно в чл. 12, ал.4 от Устава са предвидени хипотези на прекратяване членството в сдружението, но липсва уредба относно реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството. Приетият устав е съобразен с разпоредбата на чл.23 от ЗЮЛНЦ, според която органите на сдружението са два - Общото събрание като върховен орган и Управителният съвет като управителен орган. Председателят не е самостоятелен орган на сдружението, а е един от членовете на УС, видно от разпоредбата на чл.30 от ЗЮЛНЦ, на когото с чл. 10, т.4 от Устава са възложени функции да представлявала УС пред държавните и общинските органи, юридически и физически лица, неформални организации на граждани в страната и в чужбина.В случая е налице решение от 20.01.2024год. от УС на сдружението, с което единодушно К. Т. е избран за председател на управителния съвет, тоест председателя на УС е избран от компетентния орган, определен в устава на сдружението.В това решение обаче не е определен обема на представителната му власт, в какъвто смисъл е изискването на чл.31, т.1, предл.2 от ЗЮЛНЦ поради което същият не може да бъде вписан в регистъра, съгласно чл.18, ал.1, т.3 от ЗЮЛНЦ. Учредената представителната власт на председателя на управителния съвет по чл. 10, ал. 4 от устава е по отношение на управителния съвет, но не и по отношение на сдружението. Всяко от констатираните нарушения при учредяване на сдружението съставлява самостоятелно основание за отказ на исканата регистрация, което изключва необходимостта от преценка за законосъобразност на целите на сдружението, предвид изложените мотиви от длъжностното лице по регистрацията и от първоинстанционния съд. Това е така доколкото наличието на което и да било от тях, е достатъчно за да се откаже заявеното вписване, дори и при приета незаконосъобразност на изводите на длъжностното лице и на първоинстанционния съд касателно целите на сдружението. Преценката за валидно учредяване на сдружението се прави въз основа на съдържанието на съставените и приети от учредителите документи, и съответствие на същите от външна страна с императивни разпоредби на закона. Последните са приети в защита на правата на членовете на сдружението, поради което отказът за искана регистрация, основан на констатация за нарушение на императивните законови правила при учредяване на сдружение с нестопанска цел, не може да бъде определено като намеса в упражняването на правото на свободно сдружаване на физическите лица. По изложените съображения обжалваното решение, с което е отказано заявеното вписване следва да бъде потвърдено, тъй като е него е достигнато до законосъобразен резултат. Така мотивиран, Апелативен съд –София, в настоящия си състав