Решение № 1176 от 27.3.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 163/2024 г.

Производството по делото е образувано въз основа на жалба с вх.№ 804/09.02.2024г. на Х.К.М. с ЕГН ••••••••••, изтърпяващ наказание в Затворническо общежитие от открит тип ( ЗООТ ) към Затвора гр.Белене, против Заповед №Л-493/29.01.2024г. на Зам.главен директор на ГДИН, с която на основание чл.58 от ЗИНЗС вр. т.3.5 от Заповед №Л-919/08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН, изменена със Заповед № 4037 от 13.09.2018г. на ГД на ГДИН, е наредено лишеният от свобода Х.К.М. с ЕГН ••••••••••, да бъде настанен в ЗООТ към Затвора гр.Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание. Посочва се в жалбата, че лишеният от свобода работи в затворническото общежитие от открит тип към Затвора Белене. Твърди се, че на близките на лишения от свобода е по-удобно да го посещават в Затвора гр.Белене, а не и в Затвора гр.Ловеч. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени оспорената Заповед №Л-493/29.01.2024г. на Зам.главен директор на ГДИН, като незаконосъобразна и неправилна. В срока по чл.163, ал.2 АПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез старши юрисконсулт С.Х., в който се взема становище за неоснователност на жалбата и се иска от съда да я отхвърли. Претендират се деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично. Ответникът – Зам.главен директор на ГДИН, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт П. П., която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. ОП-Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор И.Р., който излага становище, че издаденият акт е правилен и законосъобразен. Административен съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното: Предмет на оспорване Заповед №Л-493/29.01.2024г. на Зам.главен директор на ГДИН, с която на основание чл.58 от ЗИНЗС вр. т.3.5 от Заповед №Л-919/08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН, изменена със заповед № 4037 от 13.09.2018г. на ГД на ГДИН, е наредено лишеният от свобода Х.К.М. с ЕГН ••••••••••, да бъде настанен в ЗООТ към Затвора гр.Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание. Установява се от раздел II т.5 и 6 от заверено копие на Заповед № Л-Л-1225/2/2022г. на Главен директор на ГДИН, че на старши комисар Ц. Т.Ц. – зам.директор на ГДИН е възложено на основание чл. 13, ал.6 вр. ал.2 т.1 от ЗИНЗС да премества лишени от свобода от един затвор в друг в случаите на чл.62, ал.1 т.1-3 и т.5 ЗИНЗС и по чл. 58 от ЗИНЗС във връзка със Заповед № Л-919/08.03.2017г., изменена със Заповед № Л-4037/13.09.2018г. на Главния директор на ГДИН или да прави отказ от преместването. Видно от заверено копие на Заповед № Л-919/08.03.2017г. и Заповед № Л-4037/13.09.2018г. на Главния директор на ГДИН, че осъдените лишени от свобода от открит тип се настаняват в затворническо общежитие „полигона“ и затворническо общежитие Велико Търново“ към Затвора гр.Ловеч за лишените от свобода от област Велико Търново, Русе, Ловеч, Шумен и Габрово ( т.3.6 ), както и в затворническо общежитие „Белене“ при Затвора Белене – за лишени от свобода от област Силистра и Разград ( т.3.11 ). Не се спори, че лишеният от свобода е с постоянен адрес: •••. Не се спори и се установява от становище с вх.№ 967/16.02.24г., че лишеният от свобода е постъпил в Затвора гр.Белене на 11.07.2023г., като с начало 13.01.2023г. е изтърпял приведено в изпълнение на основание чл.68 НК наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода по НОХД № 2131/20г. на РС-Русе, както и наказание в размер на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода по НОХД № 1298/23г. по описа на РС-Русе, при общ режим. Установява се от докладна записка рег.№ 43 599 от 17.01.2024г. на ИСДВР в ЗООТ Белене, че в периода 13.01.2023г. до 13.07.2023г. М. е изтърпял 6 месеца лишаване от свобода, а след това е започнал да търпи присъда от 1 година и 4 месеца, при първоначално определен режим общ от 28.12.2023г., открит тип. На 29.12.2023г. е настанен в затворническо общежитие от открит тип към Затвора Белене. На 04.01.2024г. му е издадена заповед за работа като общ работник по чл.80 от ЗИНЗС, като е включен в наряда на Кравефермата като обучаващ се каруцар. Подал молба да включването му в овощната градина към ЗООТ. Видно от докладна записка рег.№ В-214/25.01.2024 на медицински фелдшер към Затвора Белене, медицинска справка вх.№ 1260/27.02.2024г. и здравен картон на Х.К.М., лишеният от свобода е в добро здравословно състояние, няма установени остро настъпили или хронични заболявания и лицето няма проявени зависимости. Спори се законосъобразен и съответен на материалния закон ли е оспорения административен акт - Заповед №Л-493/29.01.2024г. на Зам.главен директор на ГДИН. Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от активно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и при наличие на правен интерес от направеното оспорване, предвид обстоятелството, че преценката за законосъобразността на акта се осъществява към датата на издаването му. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по изложените по-долу съображения. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е служебно задължен да извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, установени в чл. 146 от АПК, независимо дали те са посочени от оспорващия. Съдът намира, че оспорваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност по чл.62, ал.1 т.1-3 и т.5 и чл.58 от ЗИНЗС. Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 т.1 – 5 ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода (т.1); при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание (т.2); по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти (т.3); по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода (т.4); при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4 за минимална жилищна площ (т.5), като в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода. Съгласно чл.62, ал.2 от ЗИНЗС лишените от свобода не могат да бъдат премествани, ако съществува опасност от сериозно влошаване на здравословното им състояние. В конкретния случай заместник главният директор на ГДИН е оправомощен със заповед № Л-4743/2/08.11.2022г. с права да премества лишени от свобода от един затвор в друг в случаите на чл.62, ал.1 т.1 -3 и т.5 от ЗИНЗС, както и да прави отказ от преместване ( т.5 ), както и да премества лишени от свобода от един затвор в друг в случаите по чл.58 от ЗИНЗС във връзка със заповед № Л-919/08.03.2017г., изменена със Заповед № Л-4037/13.09.2018г., на главния директор на ГДИН ( т.6 ). Последното обуславя извод, че заместник главния директор на ГДИН при издаването на оспорената заповед е бил материално и териториално компетентен и не е налице основанието по чл.146 т.1 от АПК. Оспорената заповед е издадена в писмена форма, като съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал.2 т. 1-3 и т. 5- 8 от АПК. Административният акт обаче не съдържа фактическите и правна основания за издаването му. По отношение на фактическите основания, в оспорената заповед са заложени несъответни на конкретния случай мотиви за издаването на административния акт, което следва да бъде приравнено на липса на мотиви, разбирани като материалноправни предпоставки за упражняване на предоставената от закона компетентност. От писмените доказателства по делото се установява, че обосновка за преместването, възприето и като мотив в оспорения акт, е дадено в становище от 25.01.2024г. на началник сектор „Режимна дейност“. Последното противоречи на докладна записка рег.№ В-214/25.01.2024 на медицински фелдшер към Затвора Белене, медицинска справка вх.№ 1260/27.02.2024г. и здравен картон на Х.К.М., установяващи, че лицето е клинично здраво и липсват данни за зависимости вкл. наркотични. Видно от докладна записка рег.№ 43 599 от 17.01.2024г. на ИСДВР в ЗООТ Белене, действително риска от рецидив е среден – 69 т., но от поведението на територията на закрития тип ( в качеството на подсъдим ) и в ЗООТ при Затвора Белене първоначалните опасения не се потвърждават и поведението на лишения от свобода е в унисон с изискванията. Нещо повече в докладната записка ИСДВР прави предложение молбата на Х.К.М. да бъде удовлетворена и последният да бъде оставен в ЗООТ-Белене. Като е изложил мотиви, които не съответстват на конкретния случай, по същество органът се е произнесъл без да посочи основанието за издаване на акта. По отношение на правните основания за издаване на оспорената заповед, действително в последната е посочена нормата на чл. 58 от ЗИНЗС, но така посоченото правно основание влиза в колизия с отбелязването, че се премества лицето от едно място за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в друго. Издадената заповед противоречи и на материалния закон и не съответства на целта на закона- основания по чл.146, т. 4 и 5 АПК, поради което административния акт се явява незаконосъобразен и неправилен. Установява се от материалите по делото, че производството е започнало по искане на лишения от свобода да бъде оставен в ЗООТ към Затвора гр.Белене. Същевременно към датата на подаване на молбата Х.К.М. вече е бил настанен и е търпял част от наложеното му наказание в ЗООТ към Затвора Белене, поради което евентуално настаняване в друг Затвор по същество ще представлява преместване, а не първоначално настаняване в място за изтърпяване на наказанието т.е. приложимата разпоредба следва да е чл.62 от ЗИНЗС, а не и чл.58 от същия нормативен акт. Редът и условията за разпределяне и настаняване на лишените от свобода в затвор или затворническо общежитие е уреден в раздел ІІІ на ЗИНЗС, а този за преместването им – в раздел IV. Съгласно чл. 58, т. 1 от ЗИНЗС осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 3, както следва: в затворите - осъдените с първоначално определен специален режим; в затворите или затворническите общежития от закрит тип - осъдените с първоначално определен строг режим; в затворническите общежития от открит тип - осъдените с първоначално определен общ режим. Принципът, залегнал в чл. 58, ал.1 ЗИНЗС има за цел да запази връзките на лишения от свобода с неговите близки, тъй като по дефиниция постоянният адрес на лицето определя неговата връзка с определено населено място, където обичайно е и неговата среда. Затова за постигане целите на наказанието законодателят е предвидил лицата да търпят наказанието си най-близо до постоянния си адрес, за да се запази тази връзка с близките, като същите имат възможност да посещават достатъчно често лишения от свобода и така да се въздейства благоприятно за постигане на поправителния ефект на наказанието, при съхраняване на психиката на осъдения и запазване възможностите за ресоциализация след изтърпяването му. Освен постоянният адрес, който е водещият критерий, настаняването на лицата следва да е съобразено и с капацитета на затвора, така че при разпределението на лицата да не се допуска пренаселеност на едни затвори за сметка на други, като следва да се съблюдава и критерият за минимална жилищна площ на един лишен от свобода. Редът и условията за настаняване на лишените от свобода в затвор или затворническо общежитие е уреден в раздел ІІІ на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. чл. 62, ал. 1 от ЗИНС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията": 1. при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода; 2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание; 3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти; 4. по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода; 5. при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4; в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода. Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може със заповед да делегира правомощия по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на началник на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо образование ( чл. 62, ал.5 от ЗИНЗС ). Преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва при определени услови ( изброени в чл. 62, ал. 1, т. 1 - т. 5 на ЗИНЗС ), като в основата и съществото си целите за това се свързват със ресоциализация на тези лица и подпомагане на тяхната личностна промяна за законосъобразен начин на живот в обществото. В конкретния случай, след анализ на текста на оспорената заповед на Зам.главен директор на ГДИН не се установява посочената правна разпоредба за издаването й - чл. 58, т. 1 ЗИНЗС. По същество заповедта се отнася не до "разпределяне" в смисъл на първоначално настаняване на осъдените на лишаване от свобода, а за преместване (превеждане) от един затвор в друг. В случая затворникът преди това е изтърпявал наказанието си в ЗООТ при Затвора Белене, като със Заповед №Л-493/29.01.2024г. на Зам.главен директор на ГДИН е постановено лишеният от свобода да бъде преместен в ЗООТ към Затвора гр.Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание. Следователно за неговото преместване следва да се приложи нормата и основанията по чл. 62, ал. 1 от ЗИНС, която урежда именно преместването от един затвор в друг на лишени от свобода. В конкретния случай фактическите основания, послужили за издаване на заповедта във връзка със конкретното преместване не покриват нито една от лимитативно изброените хипотези на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, а за случаите на чл.62, ал.1 т.4 заместник главния директор на ГДИН не разполага с материална компетентност. По изложените съображения, налага се извод за наличие на основания по чл. 146, т. 3, 4 и т. 5 от АПК за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна – издадена при съществено нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Разноски не следва да се присъждат предвид липсата на отправено искане от оспорващия в тази насока. Анотирана съдебна практика По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът