Решение № 41 от 22.12.2023 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 71/2023 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. с чл.274 и сл. ГПК. Образувано е по жалба на Д. И. В., чрез адвокат С. Т. от АК-Ямбол, срещу отказ № 20231114190834/16.11.2023 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията по заявление А4 с вх.№ 20231114190834, подадено по електронен път, за вписване по партидата на „СЮМОКРЕФТ" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, обл.Ямбол, ул.“Преслав“ № 4А, ЕИК 200149505, продължаване на дейността на търговското дружество след смъртта на едноличния собственик на капитала С.К., приемане на Д. И. В. за съдружник в дружеството, притежаващ 100 % от дружествения капитал, на основание направено в нейна полза и обявено по надлежния ред саморъчно завещание на починалия едноличен собственик на капитала, смяна на седалището и адреса на управление на дружеството, избор на управител и други, подлежащи на вписване обстоятелства. Доводите в жалбата са за незаконосъобразност на постановения отказ, поради неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на материалния и процесуалния закон от страна на длъжностното лице по регистрацията. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.129, ал.1 от Търговския закон, дружественият дял може да се прехвърля и наследява. В конкретния случай, едноличният собственик на капитала на „СЮМОКРЕФТ" ЕООД - С.К., е починала на 17.10.2023 г. Същата е оставила Саморъчно завещание в полза на Д. В., което е обявено по надлежния ред и съдържа всички реквизити, изискуеми от разпоредбите на Закона за наследството. Същото има характера на универсално, а не на частно завещателно разпореждане /завет/, както неправилно е приело длъжностното лице от ТР. Според отказа му Д. В. има качеството „заветник" по смисъла на чл. 16, ал.2 от Закона за наследството, като придобила комплекс от права, включващи дяловете от капитала на ЕООД. В текста за завещанието обаче не е посочено поименно и индивидуално определено имущество. Напротив - завещани са всички, притежавани към момента на смъртта на завещателя дружествени дялове от капитала на всяко дружество с ограничена отговорност, регистрирано по законите на Република България, ведно с всички, свързани с тези дялове членствени права, задължения и фактически отношения, както и недвижими имоти, движими вещи и други имуществени права, които не са конкретно посочени. В жалбата се сочи, че са неправилни доводите в отказа, че завещателното разпореждане поражда само права, вкл. и правото на ликвидационен дял от капитала, поради което има частен характер. Изложени са съждения, че дружественият дял включва комплекс от права, задължения и фактически отношения, които материализира, като волята на самата завещателка относно включването и на задължения е изрично изразена в текста. На следващо място жалбоподателят се позовава на правилото на чл. 157, ал. 1 ТЗ, че дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. Сочи, че в патримониума на законните наследници на починалия едноличен собственик на капитала на дружеството преминава дружественият дял, съгласно чл. 127 ТЗ, като имуществено право, но не и правото на членство. Наследникът на съдружника може да придобие права на съдружник на собствено основание след решение на общото събрание, респ. на едноличния собственик на капитала на ЕООД. Поради универсалния характер на завещателното разпореждане заявителката, макар и да не е наследник по закон на едноличния собственик на капитала на дружеството, е негов наследник по завещание и универсален правоприемник, който разполага и с правото да заяви вписване на промяна в обстоятелствата. Доколкото е мажоритарен собственик на всички дялове от капитала, разполага с правото да заяви продължаване на дейността на дружеството и вписването на ново обстоятелство — приемането си за съдружник, респ. едноличен собственик на капитала. Сочи се, че този извод се подкрепя и от изричната разпоредба на чл.17 от Устава на дружеството, съгласно която то не се прекратява със смъртта на едноличния собственик, а се наследява по правилата на ЗН. Съгласно последните, наследяването по завещание има примат пред наследяването по закон. Изложени са и доводи, че от логическа гледна точка, при положение, че не са наследили дял от дружествения капитал, няма как наследниците по закон на С.К. (в случай, че има такива), да заявят приемането си за съдружници, защото наследяването по закон, само по себе си, не означава и наследяване на членственото правоотношение на починалия съдружник с дружеството, съобразно практиката на ВКС. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалвания отказ и даване на указания за вписване на исканите промени, с присъждане на разноските, направени в настоящото производство. Подаден е отговор на жалбата от пълномощник на Агенцията по вписванията, с изложени съображения за неоснователност на жалбата, тъй като заявителката няма качеството на наследник на починалия едноличен собственик на капитала, а на заветник и не разполага с правото да продължи дейността на дружеството. ЯОС, като провери доводите на жалбоподателя и документите към жалбата и заявлението, намира за установено следното: Подадено е заявление по образец А4 с вх.№ 20231114190834 за вписване на промени по партидата на дружеството „СЮМОКРЕФТ" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, обл.Ямбол, ул.“Преслав“ № 4А, ЕИК 200149505: промяна в седалището и адреса на управление на дружеството, което да бъде в с.Скалица, общ.Тунджа, обл.Ямбол, ул. „Александър Стамболийски“ № 18; вписване на промяна в едноличния собственик на капитала и управител на дружеството -заличаването на С.К. като едноличен собственик и управител и вписването като такъв на Д. И. В., прехвърлянето на дружествени дялове от едноличния собственик на капитала на заявителя. Към заявлението е приложено Препис-извлечение от акт за смърт на Кметство- с.Скалица, общ.Тунджа, съгласно което едноличният собственик на капитала - С.К. е починала на 17.10.2023г. Приложено е и Саморъчно завещание от 12.08.2022 г., съставено на английски език от С.К., британска гражданка, в полза на Д. В., придружено с превод на български език, с което завещала всички притежавани от завещателката към момента на смъртта й „дялове в капитала на всяко дружество с ограничена отговорност, регистрирано по законите на Републики България, ведно с всички свързани с тези дялове членствени права, задължения и фактически отношения, както и всичка недвижими имоти и права иа строеж върху земя на територията на България“, „всички лични вещи и движимо имущество, находящо се на територията на България“ към датата на смъртта, както и всички лични банкови сметки на територията на България, (по-нататък събирателно наричано „имуществото ми в България“). Приложени са и други документи-Протокол от 08.11.2023г., декларации по ТЗ и ЗТР, учредителен акт от 08.11.2023 г. от новия собственик на капитала. С Протокол с решения на ОС /Едноличния собственик на капитала/ на „СЮМОКРЕФТ" ЕООД от 08.11.2023г. е прието, да бъде продължена дейността на търговското дружество с ограничена отговорност, да се приеме за съдружник Д. И. В., ЕГН ••••••••••, която е едноличен собственик на дружествения капитал, притежаващ всички дружествени дялове от същия; седалището на дружеството да се промени, като новото седалище е в с.Скалица, общ.Тунджа, обл.Ямбол, а адресът на управление на дружеството се промени в с.Скалица, общ.Тунджа, обл.Ямбол, ул. „Александър Стамболийски" № 18; управител на дружеството е Д. И. В.. Обжалваният отказ е постановен на 16.11.2023 г. с мотиви, че със заявлението, подадено по електронен път, е поискано вписване на промяна на едноличния собственик на капитала в резултат от наследяване на дружествените му дялове, както и решения за промяна на управителя и на седалището и адреса на управление, взети от новия едноличен собственик. Прието е, че от представените към заявлението документи трябва да се установи, че лицето, легитимирало се като нов едноличен собственик и желаещо да бъде вписано като такъв, е придобило надлежно членственото правоотношение на досегашния едноличен собственик, както и че от формална страна е взело решенията относно представителството и адреса на управление на дружеството. Изложени са изводи, че съгласно чл. 157, ал. 1 ТЗ дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако е предвидено друго или ако наследниците поискат да продължат дейността. Когато един закон използва понятие от регулацията на друг закон, то обемът му - при липса на изрична уредба в друг смисъл - следва да се определи според закона, който пръв въвежда понятието и се явява специален за него, в случая - според Закона за наследството. Цитиран е чл. 16 ЗН, че завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени, а тези, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник. Направен е извод, че специалният закон използва две понятия, относими към придобиването на права по силата на завещание - наследник и заветник, а в Търговския закон законодателят е използвал само едно от тях - наследник. Т.е. според чл. 157, ал. 1 ТЗ продължаването на дейността на дружеството, притежавано еднолично от починал, може да се извърши само от лице, наследяващо по закон или по универсално завещание, тъй като само то би било наследник по смисъла на ЗН. Този извод е обоснован от ДЛР с характеристиките на двата вида наследяване и със съдържанието на членственото правоотношение. Прието е, че продължаването на дейността може да се извърши само от това лице, което може да е титуляр на членственото правоотношение, съществувало в лицето на починалия собственик. От своя страна членственото правоотношение е съвкупност от права и задължения, вкл. неимуществени, а не се изчерпва само с права. Заветникът обаче е лице, което придобива по силата на завещанието само права, за разлика от наследника по силата на универсално завещание, който придобива цялото или дробна част от цялото имущество, схванато като съвкупност от права и задължения. В конкретния случай ДЛР е установило, че завещателното разпореждане се установява от представеното саморъчно завещание, от което е видно, че Д. В. има качеството на заветник по смисъла на чл. 16, ал. 2 от Закона за наследството /ЗН/, доколкото е придобила комплекс от права, включващи дяловете от капитала на „СЮМОКРЕФТ" ЕООД, недвижими имоти, лични вещи, движимо имущество и банкови сметки, находящи се на територията на Р.България и като заветник има право само на ликвидационен дял от имуществото на дружеството. С Уведомителното писмо № № 20231114190834/16.11.2023г. до заявителя е изпратен процесният отказ. Същият е съобщен и на електронната поща на адвоката-пълномощник на заявителя. При тези данни, ЯОС намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол отказ за издаване на охранителен акт и в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения: Съгласно чл.129, ал.1, изр. първо от ТЗ дружественият дял може да се прехвърля и наследява. Съдебната практика приема, че при наличие на международен елемент поради гражданството на починалия едноличен собственик на капитала, въпросите за вписване на обстоятелства за юридическо лице със седалище и адрес на управление в Република България, българските органи /ТРРЮЛНЦ/ и българският съд имат изключителната международна компетентност по спора - чл. 22, т. 2 от Регламент № 44/2001 г. на ЕС и чл. 19 от Кодекса за международно частно право. Вписването на промяна в състава на съдружниците в резултат на наследяване на дяловете на починалия съдружник и вписване на негов наследник като едноличен собственик на капитала се урежда от правото на държавата, в която е регистрирано юридическото лице (чл. 56, ал. 1 и чл. 58, т. 6 от КМЧП), т. е. българското право. То ще урежда придобиването и загубването на членството, както и свързаните с това права и задължения. Приложимото материално право при наследяване на дружествени дялове, вписването в ТР, се определя от КМЧП -съгласно чл. 14 от КМЧП, българските съдилища и други органи са компетентни по исковете по чл. 110 от Гражданския процесуален кодекс и другите производства, свързани с наследяване, когато наследодателят към момента на неговата смърт е имал обичайно местопребиваване в Република България или е бил български гражданин, както и когато част от имуществото му се намира в Република България. Съгласно чл. 91 КМЧП, приложимото право към наследяването урежда момента и мястото на откриване на наследството, кръга и реда на наследниците, наследствените дялове, способността да се наследява, поемането на задълженията на наследодателя и разпределението им между наследниците, приемането и отказа от наследството, сроковете за приемане на наследството, разполагаемата част и условията за действителност на завещанието. Доколкото въз основа на тези норми на КМЧП следва да се приеме, че приложимото материално право относно наследяването на дружествените дялове на „СЮМОКРЕФТ" ЕООД, е българското материално право по отношение на наследяването (чл. 91 от КМЧП) и на членственото правоотношение (чл. 58, т. 6 от КМЧП), правилно в отказа са анализирани Законът за наследството, съотв. Търговският закон. Безспорно, в случая се касае за валидно завещание, отговарящо на изискванията за форма (чл. 25 от ЗН). Жалбоподателят оспорва доводите на длъжностното лице по регистрацията, че се касае за частно завещателно разпореждане, т.е. че има качеството „заветник" по смисъла на чл. 16, ал.2 от Закона за наследството. Действително, в завещанието не са конкретизирани и индивидуализирани имуществени права, а и от формулировката, употребена от завещателката, че се разпорежда в полза на Д.В. и със свързаните с дружествените дялове членствени права, задължения и фактически отношения, може да се приеме, че волята на праводателката обхваща и задължения, а не само имуществени права, както е приело длъжностното лице. Доводите на жалбоподателя в този смисъл са основателни. Същевременно обаче, липсва разпореждане с цялото имущество или дробна част от него, визирани в чл.16 ал.1 от ЗН, за да се приеме, че завещателното разпореждане е общо и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено. Многократно в текста е записано, че се касае за имущества на територията на България. Завещателката е британска гражданка и този начин на изразяване на волята й води до извода, че тя разполага и с друго имущество, извън територията на България, като ограничава разпореждането чрез завещание само до част от своето имущество, конкретизирано с изрично посоченото местонахождение. Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ТЗ, на която жалбоподателката се позовава, дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. Както е изложено в отказа, правото да вземе решение за продължаване на дейността на ЕООД принадлежи на наследника. Съдебната практика съответства на доводите на жалбоподателя, че в патримониума на наследника преминава дружественият дял по см. на чл. 127 ТЗ като имуществено право, но не и правото на членство, както и че наследникът на съдружника може да придобие права на съдружник на собствено основание след решение на общото събрание, респ. на едноличния собственик на капитала на ЕООД. Жалбоподателят обаче няма качеството на наследник на починалия едноличен собственик на капитала на дружеството, а на заветник. Поради частния характер на завещателното разпореждане заявителката, която не е наследник по закон на едноличния собственик на капитала, не е негов наследник по завещание и универсален правоприемник, т.е. не разполага и с правото да заяви желание за продължаване на дейността по реда на чл. 157, ал. 1 ТЗ и да иска вписване на промени в обстоятелствата. Що се отнася до изложените в жалбата доводи, че от логическа гледна точка, при положение, че не са наследили дял от дружествения капитал, няма как наследниците по закон на С.К. (в случай, че има такива), да заявят приемането си за съдружници, защото наследяването по закон, само по себе си, не означава и наследяване на членственото правоотношение на починалия съдружник с дружеството, следва да се отбележи, че в този случай дружеството се прекратява по по реда н а чл. 155, т. 3 ТЗ, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСТК. Съдебната практика не обосновава връзка на обусловеност между двете групи права -придобитите от заветника права по завета на дружествени дялове и правото да иска продължаване по чл. 157, ал. 1 ТЗ на дейността, като приема, че във всички случаи на частно завещание с предмет дружествени дялове в еднолично ООД, при положение, че са спазени съответните разпоредби на Закона за наследството, последиците на придобиване от заветника на правата по завета на дружествени дялове ще настъпят по отношение на него, независимо от това дали той разполага с правото да иска продължаване по чл. 157, ал. 1 ТЗ на дейността на едноличното дружество, доколкото, при липса на такава възможност, ще се пристъпи към прекратяване и ликвидация на самото дружество, а заветникът ще разполага с правото на ликвидационен дял (Решение № 16 от 18.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 777/2018 г., II т. о.). С оглед на цитираната практика, като е постановило обжалвания отказ, длъжностното лице не е нарушило правилата на закона, поради което и отказът му е законосъобразен и следва да бъде потвърден. Искането на ДЛР за присъждане на разноски е неоснователно и не следва да се уважава. Не се касае за насрещна страна по дело, която има право на разноски. Производството е в охранително и е неприложим общият режим на отговорността за разноски по чл. 78 от ГПК. Водим от изложеното, ЯОС