Решение № 8201 от 6.12.2017 г. на Софийски градски съд по дело № 1997/2017 г.

Р Е Ш Е Н И Е N гр. София, 06.12. 2017 г. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско отделение, IV Г въззивен състав, в откритото заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА Мл. съдия САВА ШИШЕНКОВ при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от Сава Шишенков въз. гр. д. № 1997 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното: С Решение от 07.03.2016 г. по гр. д. № 40746 по описа на Софийски районен съд, ГО, 78 състав за 2016 година съдът е осъдил ЗК „О.“ АД да заплати на Д.И. И. сумата от 3000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП – 24.01.2015 година до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 12 000 лева. Срещу така постановения съдебен акт е подадена въззивна жалба от Д.И. И., с която решението е обжалвано в частта, в която съдът е отхвърлил предявените от въззивника искове. Аргументирано е, че всички относими към ПТП факти са доказани в процеса и отхвърлянето на претенцията за сумата над 3000 лева е неоснователно. Посочено е, че определеното от СРС обезщетение е крайно недостатъчно. Изложени са съображения, че съдът не е съобразил трайната практика. Поискано е решението да бъде отменено в обжалваната част. Претендирани са разноски. Срещу решението на СРС е постъпила и въззивна жалба от ЗК „О.“ АД, с която акта на съда е обжалван в частта, в която съдът е уважил предявените от Д.И. искове. Наведени са доводи, че поради техническа грешка при генериране на полицата е прието, че същата е с покритие от 0.00 часа на 24.01.15 година. Поискано е решението да бъде отменено в обжалваната част. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Д.И. е подал отговор на въззивната жалба на ЗК „О.“ АД, като е изложил доводи за неоснователност на претенциите на дружеството. Посочено е, че доказателствената сила на приетите в процеса документи не е опровергана. Поискано е решението да бъде потвърдено в обжалваната от застрахователя част. Претендирани са разноски. Въззивният съд намира жалбите за редовни и допустими, подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд. При извършване на служебна проверка настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – допустимо. При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред СРС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. От фактическа страна съдът намира, че видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 235 от 24.01.2015 година на цитираната дата ППС с рег. № ••••••, собственост на Д. Д.Д.и управлявано от С.Й.Ц. ••• в посока бул. „Сливница“ и на пешеходна пътека до № 5 блъснало пресичащата от ляво на дясно Б.Н. Н.и сина й Д.И. И.. От Лист за преглед на пациент в спешно отделение от МБАЛ „Света Анна- Варна“ АД се установява, че на 24.01.15 година Д.И. бил прегледан и била установена травма на глава и тялото в следствие на ПТП. От Удостоверение за раждане от ••• година се установява, че Д.И. И. бил роден на ••• година от майка Б.Н.И.и с баща И.С.И.. Съдът е приел писмо от Гаранционен фонд от 20.08.15 година, с което се установява, че единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска не позволява издаване на полица с начален момент на действие предшестващ регистрирането на полицата в системата. От справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд се установява, че полица № 28115000403270 е сключена на 24.01.15 година в 15.04 часа. Съдът е приел Справка от ЕИСОУКР, от която е видно, че полица № 28115000403270 е с дата на договор 00 часа на 24.01.15 година. От заключението на приетата по делото Съдебно медицинска експертиза се установява, че в следствие на ПТП Д.И. е получил контузия и подкожен кръвоизлив на главата и контузия на тялото. Експертът е намерил, че обичайният период на възстановяване при такива травми е около 9 до 10 дни. От заключението на приетата по делото Съдебна автотехническа експертиза се установява, че произшествието е настъпило на 24.01.15 година около 14.05 часа в гр. Варна. Експертът е намерил, че между предната част на автомобила и в страничната дясна част на пешеходците е настъпил контакт. Вещото лице е намерило, че в следствие на удара телата на пешеходците са отхвърлени в посоката на движение на автомобила. Като доказателство е приета Полица № 28115000403270, от която е видно, че лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С180“ бил застрахован при ЗД „О.“ АД считано от 00.00 часа на 24.01.2015 година до 24.01.2016 година посредством полица, сключена на 24.01.15 година при “ В.Б. ”, гр. Варна. От показанията на свид. С.съдът намира за установено, че свидетелят се движел по пешеходната пътека пред Д.И. и майка му Б.Н., когато чул звук от удар зад себе си и при обръщане видял майката и детето паднали. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Правилото на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ предоставя възможност на увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, да предяви претенцията си спрямо застрахователя. Ето защо при предявяване на такъв иск трябва да са доказани следните елементи от фактическия състав: наличието на вреда, имуществена застраховка, застрахователно събитие, причинна връзка. Настъпването на застрахователно събитие се явява доказано обстоятелство в процеса. Видно от приложения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 235 на 24.01.2015 година ППС марка „Мерцедес“, модел „С180“ с рег. № ••••••, собственост на Д. Д.Д.и управлявано от С.Й.Ц. ••• в посока бул. „Сливница“ и на пешеходна пътека до № 5 блъснало пресичащата от ляво на дясно Б.Н. Н.и сина й Д.И. И.. Така формирания от съда извод се потвърждава и от свид. Стоев, както и от заключението на приетата по делото Съдебна автотехническа експертиза. Пред съда свидетелят е посочил, че при навлизане на пътеката той се движел пред Д.И. и Б.Н.. Чул удар зад себе си и видял майката и детето паднали. Вещото лице е намерило, че описания от свидетеля механизъм напълно кореспондира с посоченото в протокола и е определило същия като вероятно настъпил. Доказано се явява и претърпяването на вреда от страна на ищеца Д.И.. Видно от приложената медицинска документация и заключението на Съдебно медицинската експертиза на 24.01.2015 година И. е претърпял контузия и подкожен кръвоизлив на главата и контузия на тялото, които наложили оздравителен процес от около 10 дни. С оглед заключението на вещото лице, изготвило медицинската експертиза и предвид показанията на свидетеля Стоев, съдът намира, че така претърпените от И. вреди са в причинно- следствена връзка с претърпяното ПТП. Спорно обстоятелство в процеса се явява доколко е била налице имуществена застраховка по отношение на МПС, участвало в ПТП. Видно от полица за застраховане № 28115000403270 процесният автомобил марка „Мерцедес“, модел „С180“ с ДК№ •••••• бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на 24.01.2015 година, датата на ПТП. Видно от отразеното в полицата, застрахователят е поел ангажимент да осигури застрахователно покритие по цитираната застраховка, считано от 24.01.15 година 00 часа до 00 часа на 24.01.16 година. Предвид обстоятелството, че ПТП е станало в 14.05 часа на 24.01.15 година, видно е, че към тази дата е било налице застрахователно правоотношение. Неоснователни в тази връзка са наведените доводи от дружеството – застраховател. Във въззивната си жалба застрахователят е навел, че се касае за техническа грешка. Настоящата инстанция обаче не споделя този довод. Правилото на чл. 187 от КЗ /отм./ повелява, че застрахователният договор влиза в сила след плащането на първата вноска от премията при разсрочено плащане на премията, което в процесния случай е станало на 24.01.2015 година в 15.13 часа. Нормата обаче е диспозитивна и предвижда възможност за ретроактивно действие на договора, стига това да е уговорено в него /чл. 187 КЗ отм. in fine/ Видно от нарочното отразяване в полицата, същата е сключена с покритие от 00.00 часа на 24.01.2015 година до 00.00 часа на 24.01.2016 година.Ето защо настоящата инстанция намира, че страните са се уговорили за ретроактивно действие на полицата. Действително в справката от ЕИСОУКР е отразено, че полица № 28115000403270 е валидна от 24.01.15 година в 15.13 часа. С оглед заключението на вещото лице, изготвило Съдебно автотехническата експертиза, обаче, съдът намира, че това обстоятелство е ирелевантно. Експертът е посочил, че системата на ЕИСОУКР не позволява въвеждането на по – ранна дата от тази на въвеждане на данните. Така, с оглед изложеното настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съдебен състав, че в процеса са доказани всички елементи на фактическия състав по чл. 226 КЗ /отм./ и претенцията на ищеца е основателна. Релевантно обстоятелство е явява въпросът за размера на иска. В жалбата си въззивникът И. е намерил, че претенцията е основателна до пълния предявен размер от 12 000 лева. Законодателят е установил критерий за определяне на неимуществените вреди в чл. 52 ЗЗД, като нормата повелява размерът на претърпените неимуществени вреди да се определя от съда по справедливост. Съгласно приетото с т.11 от ППВС 4/1968 година справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди не е абстрактно понятие. Тя включва винаги конкретни факти относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които увреждането е получено, последици, продължителност, степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. В процесния случай, видно от заключението на приетата по делото медицинска експертиза, претърпените от Д.И. вреди не са значителни. Експертът е установил, че възстановителният период е отнел не повече от седмица, а претърпяването на травмата не е наложило хоспитализация. Правилно обаче СРС е оценил и обстоятелството, че ПТП е причинило психически стрес и е съобразил размера на обезщетението с това. Ето защо и въззивният съд споделя извода на СРС, че предявеният иск се явява основателен за сумата от 3000 лева. Така, щом изводите на двете инстанции съвпадат, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбите – оставени без уважение. По разноските: С оглед изхода на процеса всяка от страните следва да понесе своите разноски така, както ги е сторила. Ръководен от гореизложеното, съдът