Решение № 1139 от 15.12.2025 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 2377/2025 г.

Производството е образувано по искова молба на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД - гр. София против Община Стара Загора. Ищецът твърди, че между него и Р.Н.Н., е сключен договор за имуществена застраховка „КАСКО“ на лек автомобил „•••••••••••••“, с рег. № •••••••••••••, обективиран в полица № 0312240089039116 от 21.10.2024г., с период на покритие от 27.10.2024г. до 26.10.2025г., при уговорено покритие “пълно каско” на рисковете, съгласно “Общи условия” на предлаганата застраховка. На 19.01.2025г., около 13.30 часа, по време на движение в гр. Стара Загора, в посока центъра на града, срещу Шоурум и Автоцентър на АУДИ /Автохит 2000/, находящ се на ул. „Хрищян Войвода“ № 28, водачът на лекия автомобил „•••••••••••••“ претърпял инцидент, като преминал през силно компрометиран и необезопасен участък от пътното платно - дупка. Вследствие на инцидента, по автомобила възникнали щети по предна лява гума и предна лява джанта. Събитието било декларирано от водача в Искане за оценка на вреди по Застраховка „Каско“ и били представени снимки от мястото на инцидента. След настъпване на събитието, при „Дженерали Застраховане“ АД, въз основа на горецитираното искане за оценка на щети, била образувана ликвидационна преписка № 211937276. Извършен бил оглед, опис, оценка на вредите по застрахования автомобил, като стойността на увредените части по щета 211937276 била определена за сумата от общо 2129, 51 лв. /по експертна оценка от ликвидаторите при дружеството/. На 27.01.2025г. с преводно нареждане № 201B1002502702U8 била изплатена сумата от 2000 лв. на собственика на увреденото МПС. За ликвидиране на преписката били начислени и 15 лв. ликвидационни разноски. Така, общата стойност на изплатеното обезщетение, ведно с начислените ликвидационни разноски, се равнявала на 2015 лв. На основание чл. 410 ал. 1 от КЗ, след изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователното дружество имало основание да получи изплатената сума за обезщетение, заедно с обичайните разноски по определянето му, от причинителя на вредата, в това число от възложителя на възложената от него на трети лица работа, при или по повод на която са възникнали вредите, включително и при неизпълнение на вменено им по закон или друг акт задължение. Доколкото причина за инцидента станал необезопасен и необозначен, компрометиран участък от пътното платно, с наличие на опасни предмети, то, въз основа на разпоредбите на Закона за Пътищата и ЗДвП, отговорен за настъпване на инцидента бил ответникът - Община Стара Загора, в чиито компетенции било вменено и задължението за постоянно, непрекъснато осигуряване на безопасни условия за движение и ползване на пътищата, намиращи се на територията й. Съгласно чл. 167 от ЗДвП, лицата, които стопанисвали пътя, следвало да го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Ноторно било, а и съгласно чл. 3, чл. 8 и следващи от ЗП, местните пътища - улиците, булевардите в съответната административна единица били общински и като такива, биват собствени, управлявани и стопанисвани именно от общинската администрация в чиито граници попадат. Пак по силата на цитираните нормативни актове, Общините чрез своите служители, специално създадени административни звена и структури, или по силата на договори за възлагане, следвало да се грижат и да стопанисват всички пътни артерии, попадащи на тяхна територия. По тези въпроси имало постановена многотонна, безпротиворечива и последователна съдебна практика, която утвърждавала отговорността на общината за поддръжката на пътните участъци в нейния обхват, в т.ч. задължението да ги обезопасява дали чрез своевременна сигнализация, или чрез ремонт. Съгласно правилото на чл. 48, т. 2, буква „в“ от Правилника по приложението на Закона за пътищата, организирането на дейностите по поддържане на пътищата били задължение на общините за: републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населени места с население над 100 000 души. Ето защо с покана изх. № 310003172/02.05.2025г., Община Стара Загора била поканена да възстанови сумата от 2015 лв., представляваща сбор от изплатеното застрахователно обезщетение и начислените ликвидационни разноски. С отговор вх. № 310В009249/14.05.2025г., Община Стара Загора чрез представляващия орган писмено отказва плащане, с аргумент, че инцидентът се е случил на РП II-66. Отговорът на Общината, обаче не кореспондирал със законоустановеното и вменено й задължение да се грижи за този участък, който се намира в рамките на града, а не извън него. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2015 лв. - главница, представляваща регресна претенция по чл. 410 ал. 1 от КЗ, изплатена по щета 211937276, заедно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира разноски. Посочена е банкова сметка, по която ответникът може да изпълни задължението си. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Твърди се, че посоченото място в исковата молба, на което се е случило ПТП, било част от път, който не е общинска собственост. Път II-66 се явявал част от републиканската пътна мрежа. От направена справка в КАИС се установявало, че соченият път попада върху ПИ с идентификатор ••••••••••••• - имот, който е държавна публична собственост. Във връзка с това представя извадка от КАИС. Предвид изложеното, счита, че предявената против Община Стара Загора искова молба е недопустима и моли делото да бъде прекратено. Ако се счете, че исковата молба е допустима, то оспорва същата, по основание и размер. В исковата молба се развивали доводи, че при движение процесният автомобил преминал през силно компрометиран и необезопасен участък от пътното платно - дупка. Вследствие на инцидента, по автомобила възникнали щети по предна лява гума и предна лява джанта. По делото липсвали доказателства относно твърдените факти, които били в тежест на ищеца за доказване. Също така, в негова тежест било да докаже механизма на извършване на ПТП, както и че е налице причинно-следствена връзка относно настъпването на твърдяното в исковата молба ПТП и същото да е причинено от действието и бездействието на Община Стара Загора, респективно действието и бездействието на лицата, на които е възложено да се грижат за състоянието на общинските пътища. Наред с това, следвало да се отбележи, че по делото липсвали данни дали при управлението на МПС водачът е употребил алкохол и/или упойващи вещества. На следващо място следвало да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, водачите били длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост. Цитираните разпоредби вменяват на водача на МПС задължение непрекъснато да контролира МПС и да се движи с такава скорост, която да му даде възможност да спре при наличие на препятствие. Не изпълнявайки това си задължение по ЗДвП, водачът допринесъл за настъпване на ПТП и вредоносния резултат. Също така оспорва твърдението, че гр. Стара Загора е населено място с население до 100 000 души. Във връзка с това представя справка от НСИ. С оглед изложеното, счита, че Община Стара Загора не дължи претендираното с исковата молба обезщетение. Моли съда да прекрати делото по отношение на Община Стара Загора, поради недопустимост на исковата молба. Ако счете същата за допустима, то моли претенцията на ищеца да се отхвърли, като неоснователна и недоказана по размер. Претендира разноски. В съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител. С депозирана от пълномощника си молба поддържа иска, като претендира разноски. Ответникът чрез пълномощника си моли искът да бъде отхвърлен. Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: По делото е обявено за безспорно и се установява от представените писмени доказателства, че за лек автомобил „•••••••••••••“, с рег. № •••••••••••••, е сключена комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа”, обективирана в полица с № 0312240089039116, със застрахователно покритие – „Пълно Каско“, с период на покритие от 27.10.2024г. до 26.10.2025г. От представената по делото преписка на „Дженерали Застраховане” АД – гр. София се установява, че настъпването на застрахователното събитие е заявено пред застрахователя на 20.01.2025г., като във връзка с това е изготвен Протокол № 13465- 17374639524 за извършен оглед на МПС. Изготвено е Опис-заключение по претенция № 211937276/20.01.2025г., съгласно което са повредени: гума – предна лява /матиране/; лята джанта – предна лява /подмяна, боядисване/. Съгласно Ликвидационен акт № 1190650/23.01.2025г. е определено обезщетение в размер на 2000 лв., заплатено на Р.Н.Н. с преводно нареждане от 27.01.2025г. Видно от Протокол за оглед от 21.01.2025г., извършен от ЕТ „Ненко Ненков“ – член на „Асоциацията на сервизите за гуми“ в гр. Стара Загора е, че вследствие преминаване през дупка, по джантата на лек автомобил „•••••••••••••“, с рег. № ••••••••••••• се е образувало изкривяване, предизвикващо, както радиално, така и аксиално биене при въртене, което е неподлежащо на ремонтиране, съответно е направило джантата негодна за ползване. Като доказателства по делото са приети още: Общи условия за застраховка „Каско на МПС“ на „Дженерали Застраховане“ АД; изготвен снимков материал по повод възникналата щета на МПС; Пазарен аналог на гума; Справка от НСИ; Извадка от КАИС; Регресна покана от „Дженерали Застраховане“ АД до Община Стара Загора с изх. № 310003172/02.05.2025г., както и Отговор на Регресна покана от Община Стара Загора до „Дженерали Застраховане“ АД с изх. № 10-11-9978/09.05.2025г. Разпитана в качеството на свидетел по делото – З. К. А. /водач на лек автомобил „•••••••••••••“ по време на инцидента/ заявява, че при движение с под 30 км/ч е попаднала в необозначена дупка по пътя от гр. Нова Загора към гр. Стара Загора, находяща се в лявото платно за движение, непосредствено преди влизане в кръговото движение – на десетина метра от него. Инцидентът се случил в светлата част на деня. Там имало няколко дупки. Имала е възможност да види компрометирания участък, но не е знаела, че дупката е толкова дълбока. Вследствие на преминаването през дупката се е получило спукване на гумата на автомобила, а джантата му била изкривена, което я направило неподлежаща на ремонт. Съдът не кредитира показанията на свидетелката в частта, че същата се е движила в процесния участък с под 30 км/ч, тъй като в съдебно заседание автоекспертът поясни, че при скорост от 30 км/ч не може да се получи процесната щета върху лятата джанта на л.а. „•••••••••••••“. Според вещото лице скоростта на движение на автомобила е била по-висока, но не повече от 50-60 км/ч., при скорост от 40 км/ч. ще се увреди гумата, но джантата няма да се изкриви до такава степен. В останалата си част показанията кореспондират на материалите по делото и на заключението на съдебната автотехническа експертиза /което съдът кредитира като компетентно, обосновано и неоспорено от страните/. Видно от заключението на съдебната автотехническа експертиза, мястото на ПТП е в чертите на града. Табелите за начало и край на гр. Стара Загора, находящи се на път II-66, са поставени на около 1 км източно от мястото на ПТП, а именно в района на Автокъща „Лукс Авто Стара Загора“. Механизмът на ПТП е отразен лаконично в Искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“. В документа се посочва, че на 19.01.2025г. в 13: 30ч., л.а. „•••••••••••••“, с peг. № •••••••••••••, управляван от З. А., при преминаване през дупка, уврежда предна лява гума и джанта. За място на инцидента се посочва гр. Стара Загора. По делото са приложени две цветни снимки на дупка в северното пътно платно срещу представителството на „АУДИ“, източно от изграденото кръстовище с кръгово движение за кв. „Зора“. За нанесените увреждания по автомобила е заведена щета в „Дженерали застраховане“ под № 211937276/20.01.2025г. и е съставен опис на щетите. Установени са уврежданията, посочени в Приложение - 1. Направеният анализ на механизма на настъпване на ПТП показва, че вредите по своята форма и степен са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. Такова увреждане е възможно да се получи при посочения механизъм на ПТП. Налице е причинно- следствена връзка между установения механизъм на ПТП и полученото увреждане по процесния автомобил. Нанесените щети по л.а. „•••••••••••••“, с peг. № ••••••••••••• са описани в Приложение № 1 към заключението. Автомобилът е пуснат в експлоатация на 27.10.2022г. Към датата на ПТП той е на 2г. и 3 месеца. Увредените детайли са установени при направения оглед на автомобила в застрахователната компания, за което има съставен „Опис на щетите“. Съгласно изчисленията, направени в Приложение 1 към заключението, стойността на ремонта възлиза на 2000 лв. Стойността на новите части съответства на пазарната към момента на ПТП /м. януари 2025г./, като времената на отделните операции са в съответствие с Методиката към Наредба 24/08.03.06г. Тези нормовремена се използват от всички автосервизи и в застрахователната практика. Стойността на сервизния час е 25 лв. Обичайните ликвидационни разноски на застрахователните компании по щети от вида на процесната са 15-20лв. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че джантата на процесния автомобил била изкривена до степен, в която не може да бъде възстановена, понеже освен периферията, бил изкривен и поясът след периферията, където ляга гумата. Когато този пояс е повреден, джантата ставала негодна за употреба. При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД. Безспорен е факта, че пътят на който е реализираното произшествието /в рамките на населено място – гр. Стара Загора/, е републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/. Това се установява и от представената като доказателство по делото извадка от КАИС, от която е видно, че пътят е публична държавна собственост, като начинът за трайно ползване е определен за път от републиканската пътна мрежа. Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗП Агенция "Пътна инфраструктура" и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии при условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона. Вследствие на законовата делегация, чл. 48, т. 2, б. "в" от Правилника за прилагане на ЗП /ППЗП/ предвижда, че организирането на дейностите по поддържането на републиканските пътища в границите на градовете е задължение на съответните общини за републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население над 100 000 души, като Агенция "Пътна инфраструктура" участва във финансирането със средства в размер на средногодишните разходи за поддържане на 1 км от съответния клас път, предвидени в бюджета на агенцията за текущата година, като съгласно чл. 55, ал. 1 от ППЗП, общините съвместно с Агенция "Пътна инфраструктура", финансират поддържането на републиканските пътища в границите на градовете по реда на чл. 48, т. 2, буква "в" от ППЗП. Ето защо ответникът – Община Стара Загора е задължен да осъществява дейностите по поддържането на процесния участък от пътя, включително да означи съответната дупка с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението, съобразно чл. 13 от ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 48, т. 2, б. "в" от ППЗП, във вр. с чл. 30, ал. 3 от ЗП и чл. 13 от ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В случая именно бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя /вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до завършването им/ е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 48, т. 2, б. "в" от ППЗП, във вр. с чл. 30, ал. 3 от ЗП и чл. 13 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 от ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Предвид гореизложеното, съдът счита, че е налице основание за суброгация срещу ответника – Община Стара Загора. Следва да се посочи, че е неоснователно възражението на ответника, че Община – Стара Загора не е населено място с население до 100 000 души, доколкото в исковата молба не е изложено такова твърдение. Твърди се точно обратното, поради което и ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 48, т. 2, б. "в" от ППЗП. Не се установява наведеното в отговора на исковата молба съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице – чрез нарушаване на разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, съгласно които, водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива и за техните характеристики. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. В този смисъл релевираното от страна на ответника възражение в тази насока се явява неоснователно. А и съгласно трайната практика на ВКС, не може обезщетението за вреди да бъде намалено от съда по чл. 51 ал. 2 ЗЗД в хипотеза, в която ответникът е направил общо възражение за съпричиняване, без да сочи конкретни действия или бездействия, с които увреденият е допринесъл за реализиране на вредоносните последици /В този смисъл Решение № 134 от 18.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1422/2019 г., II т. о., ТК и др./. Според заключението на съдебната автотехническа експертиза пазарната стойност на щетите по л.а. „•••••••••••••“ към датата на процесното ПТП – м. януари 2025 г. възлиза на 2000лв., като обичайните ликвидационни разноски на застрахователните компании по щети от вида на процесната са между 15-20лв. Предвид това, че обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане, то в полза на ищеца възниква вземане в размер на извършеното плащане, а именно 2000 лв., както и 15лв. ликвидационни разноски. Тоест, предявеният иск за сумата от 2015 лв. е основателен и като такъв, следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски общо в размер на общо 670, 60 лв. /80, 60 лв. за ДТ, 350 лв. за възнаграждение за вещо лице, 40 лева разноски за свидетел и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение/. Воден от горното, съдът