Решение № 618 от 20.6.2008 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 652/2008 г.
Районен съд - ПазарджикГражданска20.06.2008 г.докладчик НИКОЛИНКА НИКОЛОВА ПОПОВА
Диспозитив
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака сключен на 19.05.1996 г. между В.Н.С. ЕГН •••••••••• ••• и З.Г.С. ЕГН •••••••••• •••, чрез пълномощника си адв. И.Л. •••, офис № 1 като дълбоко и непоправимо разстроен. На основание чл. 99 ал.3 от СК съдът не се произнася относно вината за разстройството на брака. УТВЪРЖДАВА постигнатото по делото споразумение по чл. 99 ал.3 СК, както следва: УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на родените от брака две деца В.В.С. ЕГН •••••••••• и Н.В.С. ЕГН ••••••••••- двамата родени на 28.02.1997 г. ще се осъществява от майката З.Г.С., като бащата В.Н.С. ще има право да вижда и взема децата при себе си всеки първи неделен ден от месеца от 9, 00 часа до 19, 00 часа, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. ИЗДРЪЖКА НА ДЕЦАТА: В.Н.С. ЕГН •••••••••• ••• се задължава да заплаща на двете си деца В.В.С. ЕГН •••••••••• и Н.В.С. ЕГН ••••••••••- двамата родени на 28.02.1997 г. чрез тяхната майка и законна представителка З.Г.С. издръжка в размер на по 100, 00 лв. месечно за всяко едно от децата, считано от влизане в сила на съдебното решение за развода, до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на издръжката. ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ: След прекратяването на брака съпрузите няма да си дължат издръжката помежду си. ОТНОСНО ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ: Съпрузите заявяват, че са уредили помежду си всички имуществени отношения. ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ: Съпрузите заявяват, че ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Пазарджик, ул. “Марица “ № 14, ет.5, ап. 84, следва да се предостави на В.Н.С.. ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА: След прекратяването на брака, съпругата ще носи брачното си фамилно име ••••••••••••••••••••••. ОСЪЖДА В.Н.С. ЕГН •••••••••• ••• да заплати следващата се държавна такса в размер на 154, 00 лв. и З.Г.С. ЕГН •••••••••• •••, чрез пълномощника си адв. И.Л. •••, офис № 1да заплати следващата се държавна такса в размер на 10, 00 лв. Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в 14- дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Мотиви
РЕШЕНИЕ
гр. Пазарджик, 19.06.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият районен съд гражданска колегия в открито заседание на осемнадесети юни, през две хиляди и осма година в състав:
Председател: НИКОЛИНА П.
При секретаря П. К. и в присъствието на прокурора…………………………….. като разгледа докладваното от съдията П. 652 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата си молба против В.Н.С. ЕГН •••••••••• •••, ищцата З.Г.С. ЕГН •••••••••• •••, чрез пълномощника си адв. И.Л. •••, офис № 1 твърди, че с ответника сключили граждански брак на 19.05.1996 г., като от брака си имат две родени деца - В.В.С. и Н.В.С. – двамата родени на 28.02.1997 г. Твърди се, че първоначално брачният им живот протичал нормално, разбирали се и се обичали, но с течение на времето отношенията ми охладнели. Престанали да се обичат, престанали да се грижат един за друг и отношенията ми се влошили. Ищцата поддържа, че съпругът й се отнесъл безотговорно към семейството и към самата нея, като през 2004 г. той ги напуснал, заминал за Испания и от тогава се е връщал в България само веднъж. Ищцата поддържа, че вече от около четири години с ответника живеят във фактическа раздяла, през който период ищцата напуснала също семейното им жилище в гр. Пазарджик и се върнала да живее при своите родители в гр. Самоков. Ищцата поддържа, че бракът им с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и към настоящия момент съществува само формално, поради което се моли съда да постанови решение, с което се допусне прекратяването му с развод по вина на ответника. Сочат се доказателства.
Ответникът – редовно призован – не се явява, но чрез пълномощника си заявява, че също желае прекратяването на брака.
В хода на производството по настоящото дело се представя от страните споразумение по чл. 99 ал.3 СК.
Като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, за да се произнесе съдът прие за установено следното:
По делото се установи по безспорен начин, че страните са съпрузи от 19.05.1996 г., както и че от брака си имат родени две ненавършили пълнолетие деца – В.В.С. ЕГН •••••••••• и Н.В.С. ЕГН ••••••••••- двамата родени на 28.02.1997 г. От показанията на разпитаната по делото свидетелка Д.Г.П. се установява, че съпрузите не живеят съвместно от около четири години, като през изминалият период ответникът заживял постоянно в Испания. Така между съпрузите престанали да се осъществяват каквито и да било контакти, с изключение на тези във връзка с родените от брака две деца.
Представеното по делото споразумение по чл. 99 ал.3 СК, с което страните уреждат последиците от прекратяването на брака, съдът намира за пълно и в съответствие със закона.
При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предявения брачен иск е основателен. Безспорно се установи, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен с оглед на факта, че в отношенията между съпрузите е настъпило трайно отчуждение и липса на желание за запазване на брачния съюз вследствие на проблеми в отношенията датиращи преди настъпилата фактическа раздяла, които съпрузите не са успели да преодолеят. Между същите вече не съществува обич, близост и взаимност, тъй като съпрузите не изпълняват своето съпружеско задължение за съвместно живеене – чл. 16 СК.
При това положение, съдът счита, че формалното съществуване на брака не е в интерес както на родените от брака деца, така и на всеки един от съпрузите и на обществото като цяло, поради което следва да бъде прекратен с развод. С оглед искането на съпрузите и постигнатото по делото споразумение, съдът не се произнася по въпроса относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Постигнатото споразумение по чл. 99 ал.3 СК, като пълно непротиворечащо на закона и добрите нрави, следва да бъде утвърдено от съда.
Съдът ще следва да определи държавна такса в размер на двадесет лева, която ще следва да бъде заплатена поравно от страните. Освен това ответникът ще следва да бъде осъден да заплати следващата се държавна такса върху размера на присъдената издръжка в размер на 144, 00 лв.
Водим от изложеното, Пазарджишкият районен съд