Решение № 147 от 11.4.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 62/2024 г.

Производство по чл.258 от ГПК. Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от Д. ЕООД, ЕИК •••••••••, представлявано дружество от управителя С.В.А., чрез процесуалния представител адвокат Г. В., срещу решение №369 от 04.10.2023 г. по търг.дело №622/2023 на Окръжен съд Пловдив. Подадена е и въззивна жалба срещу решение №374 от 06.10.2023 г. по делото, с което е възприета очевидна фактическа грешка. С обжалваното решение №369 дружеството Д. ЕООД е осъдено да заплати на В. ЕООД – в несъстоятелност, на основание чл.59 от ЗЗД, сумата от 46 074 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание за периода от 01.01.2021 г. до 30.09.2022 г на следния недвижим имот, собственост на ищеца, а именно: СГРАДА с идентификатор •••••••••••• със застроена площ 8 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – сграда за търговия; СГРАДА с идентификатор •••••••••••• със застроена площ 11 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – сграда за търговия; СГРАДА с идентификатор •••••••••••• със застроена площ 27 кв.м., брой етажи – 1, предназначение сграда за търговия; СГРАДА с идентификатор ••••••••••••• със застроена площ 17 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – сграда за търговия и 1600 кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ••••••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № РД18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение – няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр. П., район „С.“, п.к. 4000, бул. „В.А.“ №•••, с площ 23 619 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор - няма, номер по предходен план •••, кв.•• по плана на квартал „Т. К.", парцел I-•••, съседи: •••••••••••, •••••••••••, ••••••••••••, ••••••••••••, ••••••••••, •••••••••••, върху който са изградени изброените четири сгради, всичко това представляващо един обособен обект с предназначение бензиностанция, ведно със законната лихва върху сумата 46 074лв., от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на главницата, както и разноските от 900 лв. С обжалваното решение №374 по реда на чл.247 от ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като е допълнен диспозитивът на решение №369 от 04.10.2023 г. с израза „ делото бе разгледано при участието на Т. ООД, ЕИК ••••••••••, в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника“. П о първата жалба, жалбоподателят Д. ЕООД не е съгласен с така постановеното осъдително решение, като счита, че е постановено при нередовна искова молба досежно уточняване на процесния имот от 1600 кв.м., без да е определена правната квалификация на иска и даване на указания за релевантните факти и кои подлежат на доказване, без да са налице предпоставките на чл.59 от ЗЗД, тъй като защитата на правата на ищеца чрез възможен друг иск изключва приложението на чл.59 от ЗЗД, без да има данни за ползването на имота от страна на ответника, без да са изложени мотиви за датата на прекратяване на договора в съответствие с връчената на 04.02.2021 г. нотариална покана и каасещи обедняването и обогатяването, на която и да е от страните. Моли се да се отмени обжалваното решение и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав или се отхвърли предявения иск. Направена е и претенция за присъждане на разноските. П о втората жалба, жалбоподателят Д. ЕООД не е съгласен с възприетата от съда очевидна фактическа грешка, тъй като липсват мотиви, касаещи за отношения с него по смисъла на чл.223, ал.2 от ГПК, както и обстоятелства във връзка с третото лице, като страна в процеса. Срещу първата въззивна жалба е постъпил отговор от В. ЕООД – в несъстоятелност, чрез синдик на дружеството А. Н. Н., с който се счита същата за неоснователна. Моли да се потвърди решението по подробно изложени съображения срещу наведените оплаквания във въззивната жалба. От страна на третото лице помагач Т. ООД, ЕИК ••••••••••, не е постъпил отговор и не е изразено становище срещу въззивните жалби. Съдът, след като се запозна с делото, предметът на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните доказателства, намери за установено следното: Обжалваните решения са връчени на жалбоподателя на 02.11.2023 г., а съответните въззивни жалби са подадени на 16.11.2023 г., което е в двуседмичен срок от връчването на решенията. Ето защо, те са депозирани в срок, съгласно чл.275 от ГПК, както и от надлежна страна срещу подлежащи на въззивно обжалване валидни съдебни решения. Следва да се разгледат по същество, съгласно наведените оплаквания. Предмет на делото е осъдителен иск за заплащане на сумата 46 074 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на описания в исковата молба недвижим имот за периода 01.01.2021 г. – 30.09.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 04.11.2022 г., до окончателното плащане. Ищецът е дружество в несъстоятелност, представлявано от синдика, който посочва, че с решение №149 от 12.03.2020 г. по търг.дело №1072/2019 г. на ПОС е обявена неплатежоспособността му с начална дата 01.10.2019 г. и е открито производство по несъстоятелстост с произтичащите от това законни последици, а с решение №260388 от 07.10.2021 г. - обявена несъстоятелността му. Твърди, че е придобил недвижими имоти на 28.06.2019 г. от дружеството Т. ЕООД – продавач, по силата на договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт №•••, том ••••, рег. № ••••, дело №308/2019 г. по описа на Нотариус С.Й., надлежно вписан в Служба по вписванията, описани подробно в исковата молба /поземлен имот от 23 619 кв.м., ведно с построените върху него 16 сгради, в урбанизирана територия с начин на трайно ползване – друг вид производствен, складов обект/, които имоти са включени в масата на несъстоятелността. Посочва, че придобитите от него имоти са били отдадени по наем по силата на договор за наем, сключен между Т. ЕООД, като наемодател, и Т. ООД, като наемател, който договор е вписан в Служба по вписванията на 10.10.2018 г. /с вх.рег.№33664 от 10.10.2018 г., акт 124, том14/. В тази хипотеза счита, че е встъпил в заварения договор за наем по силата на чл.237 от ЗЗД. Твърди, че на 27.10.2020 г. е отправил предизвестие на основание чл.658, ал.1, т.6 и чл.644 от ТЗ за прекратяване на наемни договори, вкл. и на този от 10.10.2018 г., което предизвестие е получено от управителя на Т. ООД А.Т. на 29.10.2020 г. В указания в предизвестието 15 – дневен срок не е постъпило изрично съгласие за продължаване срока на договора при посочените условия, поради което следва да се счита, че договорът е прекратен, считано от 14.11.2020 г. С прекратяването на договора на 14.11.2020 г. е отпаднало правото на Т. ООД да ползва имота, поради което го уведомил за предаване на владението върху отдадените под наем имоти, съгласно констативен нотариален протокол от 19.11.2020 г. №•••, том ••••, рег. № ••••••, в който е посочено, че на посочените дата и час не се явява представител на Т. ООД. Твърди, че ответникът Д. ЕООД се явява пренаемател от Т. ООД, който не може да има повече права от наемателя и с прекратяване на наемния договор с Т. ООД отпада правото му да държи и ползва наетия имот, считано от 13.11.2020 г. Тъй като ползва част от закупения имот, която е описана в исковата молба и представлява обособен обект с предназначение бензиностанция, счита, че следва да бъде обезщетен за ползването в размер на средния пазарен наем за периода 01.01.2021 г. – 31.09.2022 г. В допълнителната искова молба посочва, че ответникът е уведомен за прекратяване на договора и поканен да освободи частта или да сключи нов наемен договор. В подкрепа на твърденията си представя нотариалния акт за покупко- продажба от 28.06.2019 г., два договора за наем, сключени от Т. ЕООД и Т. ООД, вписани в Службата по вписванията съответно на 10.10.2018 г. и на 25.10.2018 г., предизвестие от синдика до Т. ООД, ведно с обратна разписка за връчване, констативен протокол от 19.11.2019 г. – 2 бр., ведно с покана за предаване на вещи и обратна разписка за връчването и, уведомление от синдика до ответника, ведно с информация за проследяване на пратка и връчване. Ответникът Д. ЕООД оспорва исковата молба. Счита, че не е редовна, вкл. не е направено описание на ползваните имоти в размер на 1600 кв.м. от целия имот с площ 23 680 кв.м. и не е формиран размер на обезщетение за всяка една от четирите сгради и за имота поотделно. Твърди, че синдикът на дружеството е имал възможност да изземе имущество на дружеството по прекратения договор за наем, но съдът по несъстоятелността е отказал запечатване по реда на чл.650 и чл.651 от ТЗ на подробно описани имоти, собственост на длъжника с определение от 01.12.2020 г. Моли да се допусне привличането на трето лице помагач – Т. ООД, тъй като в случай, че договорът е прекратен и не е уведомил пренаемателя, пренаемателят би имал различни искове срещу него, а и въпросът дали договорът с него е прекратен или не, не може да бъде разрешен без негово участие. В допълнителния отговор поддържа тезата си за нередовност на исковата молба. Посочва, че не е изяснен въпросът за отношенията между ищеца и третото лице, дали е заплащано обезщетение за процесния имот на собственика ищеца, както и относно датата на прекратяване на договора между ищеца и третото лице, в която връзка представя нотариална покана – предизвестие до третото лице чрез Нотариус Б., връчено на 04.02.2021 г. В съдебно заседание представя договор за наем от 22.11.2021 г., сключен между Т. ООД, като наемодател, и него, като наемател, относно описания в договора имот, представляващ бензиностанция, като уточнява, че преди него е имало сключен устен договор за наем относно посочения имот. По делото е назначена съдебно техническа експертиза относно обща стойност на средно пазарния наем и стойностите на отделните обекти – 4 сгради, както и на земята – 1600 кв.м. от целия имот 23 619 кв.м., като оценката за земята се изчисли като част от ползвана свободна площ от целия поземлен имот, като върху нея са построени четирите сгради, всичко представляващо един обособен обект с предназначение – бензиностанция. След съответните изчисления, според вещото лице пазарният наем за така описания имот се равнява на 52 303 лв. общо за процесния период. По делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза за издадени фактури за наем между ответника и третото лице за процесния период и за регистрирани касови апарати на ответника. От констатациите на вещото лице се установява, че дружеството Т. ООД е издало 22 бр. фактури на наем и стойност на текущи разходи за обекта – вода, ел.енергия и паркинг, за период от 21 месеца, на обща стойност 104 452, 97 лв. с вкл.ДДС и компенсация на консумирана ел.енергия, които документи са осчетоводени коректно в съответните периоди и са взети съответните счетоводни записвания. За фактурите е начислен ДДС, съответно ползван ДК и същият е разчетен с бюджета. Разходите за наем и консумативи са изцяло заплатени от наемателя. Също така ответникът е отразил своевременно издадените фактури за процесния период. Размерът на наема, който е заплатен от него на Т., е общо 69 260 лв. без ДДС и 83 112 лв с вкл.ДДС, като това е станало по банков път. Установява се и, че за процесния период ответникът е имал регистрирани 4 бр. фискални устройства – ЕСФП с нивомерна система, като три от тях към 17.11.2022 г. са дерегистрирани. Към датата на изготвяне на заключението има регистрирано едно фискално устройство на обект: бензиностанция в гр.С.. Няма регистриран касов апарат на бул. В.А. №••••, където е адресът на процесния имот, съгласно данни изпратени от дирекция СДО към НАП С.. Третото лице помагач не е изразило становище по делото. Въз основа на така изразените становища и събрани доказателства окръжният съд е разгледал и уважил предявения иск, като е определил правното му основание по чл. 59 от ЗЗД и приел, че ищецът е собственик на процесния имот, че към момента на придобиване на собствеността е имало сключен договор за наем относно имота, вписан в Службата по вписвания, че съгласно договора е допустимо пренаемането на имота, че ответникът е пренаемател, като между него и ищеца не съществува облигационна връзка, че ответникът е ползвал имота за процесния период и заплащал наемна цена на Т. ООД, че договорът за наем с Т. ООД е прекратен от синдика, че след изтичане на 15-дневното предизвестие, че ответникът, считано от 14.11.2020 г., няма право да държи и ползва имота и не е наемател, че на основание чл.234, ал.2 от ЗЗД с факта на прекратяване на наемния договор се прекратява и последващия договор за наем с пренаемателя, че ответникът не е имал вече правото да държи и ползва процесния имот след тази дата, като е узнал за това от връченото му уведомление от синдика, че е налице фактическият състав на чл.59 от ЗЗД. При преценяване на направените оплаквания във въззивната жалба на основание чл.269 от ГПК се установява следното: Видно от исковата молба, ищецът е описал закупените от него имоти с нотариалния акт от 28.06.2019 г., както и процесните имоти, за които твърди, че се ползват от ответника – 4 сгради и 1600 кв.м. от поземлен имот с площ от 23 619 кв.м., с посочване на идентификаторите им по кадастралната карта и кадастрални регистри в гр.П.. Процесните имоти са част от придобитите имоти с нотариален акт. Съставляват обособен обект с предназначение бензиностанция, което се потвърждава от съдебно техническата експертиза. Видно от заключението, в него са описани четирите сгради – трите, обединени в една, представляващи магазинна част и гише за заплащане, работно място за касиера, малък коридор за преминаване, санитарен възел, офис помещение, а четвъртата – склад. Дворното място е с асфалтово покритие, служи за преминаване и транспорт, обслужва сградите. Вещото лице е и онагледило своите констатации. Съгласно закона, пар.1а от ДР към ТЗ, обособената част представлява организационна структура, която може да осъществява стопанска дейност самостоятелно. Посочените имоти в исковата молба, представляващи общо бензиностанция, имат характеристиката на обособен имот, като частта от 1600 кв.м. от поземления имот е обслужваща сградите. Несъмнено дворното място е свързано с обекта бензиностанция. Не е отделно от обекта. Направена е достатъчна индивидуализация, вкл. и за местонахождение, за нуждите на производството, което е с облигационен характер. В него не се разрешават права на собственост, в който случай е необходимо да бъдат посочени и границите на имота. Тъй като става въпрос за обособен обект, предявен е един иск, който следва да се разгледа. Този иск е с правно основание по чл.59 от ЗЗД, тъй като ищецът няма друга възможност за защита. Между него и ответника не съществуват облигационни отношения, поради което няма друг иск, с който да се уреди разместването на имуществени блага между страните чрез плащането на обезщетение за ползването на процесния имот през исковия период без основание. В този смисъл е и съдебната практика, в която се приема, че собственик на недвижим имот, лишен от ползването на същия, поради държането му от ответника без правно основание, има право на обезщетение по реда на субсидиарния иск по чл.59 от ЗЗД при положение, че между тях няма други правни връзки и друг ред за защита от неоснователното разместване на блага. Съгласно посочената разпоредба, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това изисква доказване от страна на ищеца на твърдените от него обстоятелства, че е собственик на обособения имот, ползването му от страна на ответника, както и размера на разместеното имуществено благо, и от страна на ответника – ползването на имота на годно основание. В случая при докладването на делото в първото съдебно заседание не е посочено правното основание, но е разпределена доказателствената тежест между страните в съответствие с чл.59 от ЗЗД. Уважени са доказателствените искания на страните, които са във връзка с твърденията и възраженията им, и са съответстващи на посочената разпоредба. Въз основа на събраните доказателства се установява по несъмнен начин ползването на имота от ответника през процесния период 01.01.2021 г. – 30.09.2022 г. Не са събрани гласни доказателства за това обстоятелство, но от назначената съдебно счетоводна експертиза, изготвена въз основа на справки от НАП и данни от счетоводството на ответника, се установява, че той е плащал наем и консумативи на Т. ООД за исковия период, като вещото лице е посочило общият размер, вкл. и с ДДС. Изпълнил е задължението си за заплащане на наемната цена за пренаетия имот. Процесният обособен имот е част от отдадените под наем имоти, описани в договора за наем от 10.10.2018 г., сключен между Т. ЕООД, като наемодател, и Т. ООД, като наемател, съответно в договора за наем между Т. ООД и ответника, като пренаемател. Ответникът потвърждава сключването на наемния договор с него, като уточнява в съдебно заседание, че за процесния период този договор е устен. Представя и сключения впоследствие между третото лице и него писмен наемен договор от 22.11.2021 г. В същото време в отговора си той не е оспорил изрично факта на ползване от негова страна, а напротив ангажирал е доказателства във връзка с установяване на обстоятелството, че ползва имота на годно правно основание, съгласно разпределената му доказателствена тежест. При тези становища и доказателства, преценени, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, следва да се приеме, че се установява ползването на процесния имот за исковия период от страна на ответника, включително и дворното място, върху което са построени сградите - 4 бр. и ги обслужва, всички представляващи общо един обособен обект бензиностанция. Несъмнено се установява, че процесният имот – обособен обект бензиностанция, заедно с останалите сгради и цялото дворно място, е бил отдаден под наем с договор от 10.10.2018 г., сключен между предишния собственик Т. ЕООД, като наемодател, и Т. ООД, като наемател, надлежно вписан в Служба по вписванията на 10.10.2018 г. Впоследствие целият нает имот, вкл. и процесния, са отдадени под наем на ответника Д. ЕООД, като пренаемател. В хода на наемното правоотношение се е сменила собствеността върху имота, като по силата на нотариален акт за покупко-продажба от 28.06.2019 г. ищецът е придобил собствеността върху него. Впоследствие за него е открито производство по несъстоятелност, съгласно решение №149 от 12.03.2020 г. по т.д.№1072/2019 г., с начална дата 01.10.2019 г., обявен е в несъстоятелност с решение №260398 от 07.10.2021 г. Назначен е постоянен синдик. В рамките на провомощията си по чл.644 от ТЗ, съгласно които синдикът може да прекрати всеки договор, по който страна е длъжникът, синдикът е отправил до наемателя Т. ООД 15-дневно уведомление – предизвестие, съгласно ал.2. Предизвестието е връчено редовно на управителя на дружеството наемател - Т. ООД, като даденият срок е изтекъл на 13.11.2020 г. Наемният договор е прекратен, считано от 14.11.2020 г., тъй като не е сключен нов договор по правилата на ал.3, като това е станало по силата на специалната разпоредба в ТЗ спрямо общата в ЗЗД, уреждаща наемните правоотношения, за имот включен в масата на несъстоятелността на длъжника, едностранно и за в бъдеще. Представеното от ответника второ уведомление – предизвестие, връчено чрез Нотариус Б. до наемателя Т. ООД на 04.02.2021 г. във връзка с договора от 10.10.2018 г., няма правно значение при положение, че вече наемният договор от 10.10.2018 г. е прекратен. С факта на прекратяване на наемния договор на 14.11.2020 г. с наемателя Т. ООД се прекратява и последващия наемен договор за пренаемане с пренаемателя Д. ЕООД, тъй като съгласно чл.234, ал.2 от ЗЗД, пренаемателят не може да има повече права от наемателя. Неговото право е обусловено от правото на наемателя. Поради което от този момент ответникът, като пренаемател, не е имал правото да дължи и ползва имота. Следва да се посочи, че ответникът е уведомен за прекратяването на този договор и за връщане на имота, съгласно констативен протокол на 19.11.2020 г. Също така синдикът му е изпратил уведомление - предизвестие, също по чл.644 от ТЗ, връчено му на 29.11.2020 г. Не е сключен договор между страните по делото. Сключеният впоследствие писмен наемен договор от 22.11.2021 г. между наемателя Т. ООД и пренаемателя Д. ЕООД не може да се противопостави на ищеца. Всичко това води до извод, че ответникът дължи и ползва процесния имот - обособен обект бензиностанция, без да има правно основание за това, за периода 01.01.2021 г. – 30.09.2022 г. Следва да се прецени, дали в резултат на това ползване се е достигнало до обедняване на ищеца и до обогатяване на ответника. При обедняването трябва да е налице намалявяне на актива на имуществото на едно лице или увеличаване на пасива му, или пропускане на едно сигурно увеличаване на имуществото му, като например доход от имуществото му, който е получен от друго лице, а при обогатяването – увеличаване на актива на имуществото или намаляване на пасива му, или спестяване на разходи, които са направени от друго лице. Във всички случаи следва да има връзка между обедняването и обогатяването, което означава, да са възникнали от един и същи общ факт или факти. В случая ищецът, като собственик на процесния имот, представляващ обособен обект бензиностанция, е лишен от ползването на този имот през исковия период и от дохода, който е следвало да получи при отдаването под наем и, който е получен от друго лице, а ответникът се е обогатил, спестявайки заплащането на наема на надлежното лице, които състояния произтичат от наемния и пренаемния договори, съответно от прекратяване на наемния договор и невръщането на имота, т.е. от едни и същи общи факти. Обстоятелството, че ответникът е заплащал наемна цена на третото лице Т. ООД не го освобождава от отговорност, тъй като държането и ползването на собствения имот на ищеца, без основание за това, представлява обогатяване. При определяне размера на паричното обезщетение за ползването на чужд имот следва да се отчете средномесечният пазарен наем на имоти със същото местоположение, вид и характерискика на база изготвено заключение от вещо лице. В случая е налице приета съдебно техническа експертиза за установяване на този размер - 52 303 лв. общо за процесния период, който следва да бъде възприет, тъй като отчита условието за частта от поземления имот, при което е поставена задачата, при оценяването, както и е компетентно изготвено. Тъй като се претендира по-малка сума - 46 074 лв., следва да бъде уважена тази претенция в съответствие с претенцията на ищеца. До този извод е достигнал и окръжният съд, поради което неговото осъдително решение следва да бъде потвърдено. Не са налице оплакванията във въззивната жалба. В случая не е нарушено правото на ответника на защита, тъй като същият е имал възможност да направи възраженията си срещу предявения иск, разпределена му е доказателствената тежест в съответствие с правилната квалификация на иска и макар и същата да е определена впоследствие при постановяване на съдебното решение, това обстоятелство не е повлияло на неговите процесуални права и защита, същият е имал възможност да ангажира доказателства съобразно указаното от съда, като е сторил това. Следва да се посочи, че в решението не е отбелязано, че същото е постановено при участието на трето лице помагач Т. ООД. Поради този пропуск е постановено последващото решение по делото за отстраняване на явна фактическа грешка, като е допълнен диспозитива на решението с израза „ делото бе разгледано при участието на Т. ООД, ЕИК ••••••••••, в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника“. Установява се, че ответникът е направил своевременно искане за конституиране на трето лице помагач – с отговора срещу исковата молба, като е изложил основанията си за това искане. Съдът е приел, че искането е основателно, като със съдебен акт от 04.01.2023 г. е конституирал това трето лице помагач, на което са връчени съдебни книжа и същото е включено като страна в списъка за призоваване, като надлежно са му изпращани съобщения и призовки по делото. При тези данни третото лице помагач е следвало да фигугира в диспозитива на съдебното решение. Това е пропуснато, поради което следва този пропуск да се отстрани по реда на чл.247 от ГПК. Това е сторено от съда с постановяване на последващото решение по чл.247 от ГПК, поради което същото следва да се потвърди. По разноските: с оглед резултата по делото и липсата на искане за разноски от страна на ответното дружество – в несъстоятелност, разноски не следва да се присъждат за въззивното производство. Водим от гореизложеното, съдът