Решение № 1217 от 10.9.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1766/2024 г.

Производството е по реда на чл.29 от ЗОЗ, образувано по жалба, вх. № 3784 от 13.06.2024 г., подадена от „И.А.Б." АД, в качеството на заложен кредитор, срещу oтказ №20240605161754/06.06.2024г. на длъжностното лице по вписванията към Агенция по вписванията - Централен регистър на особените залози, за вписване на договор за особен залог на вземане и на сметката, по която постъпват вземанията № ДЗ-094-009742-218 / 03.06.2024г. сключен между „Б. 2015“ ООД, в качеството на му на залогодател и „И.А.Б." АД, в качеството на заложен кредитор по Заявление с рег. № 20240605161754 от 05.06.2024 г. подадено от заложения кредитор. В жалбата се излага, че въз основа на договор за кредит „ Асет Европроект“ № ДК-094-009742-217 от 03.06.2024 г., анексите и споразуменията към него, заложният кредитор предоставил на залогодателя кредит в размер на 88 969, 42 лева, като условие за отпускате на кредита било вземането на банката да бъде обезпечено с особен залог по реда на ЗОЗ, учреден върху следните вземания на Залогодателя: 1. вземане, произтичащо от договор за безвъзмездна финансова помощ BG06RDNP001-19.749-0006-CO1 по програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020, в размер на 47 423, 56 лева, ведно с всичките му принадлежности; 2. вземане с очакван размер на 18 969, 42 лева, произтичащо от възстановяване на ДДС от НАП, по Договор за изграждане от 14.06.2023г с „Т.“ ООД; 3. Настоящи и бъдещи вземания на залогодателя, които ще постъпват по сметката, открита му при заложният кредитор. Твърди се, че със заявление с рег. № 20240605161754 от 05.06.2024 г., заложният кредитор поискал първоначално вписване на посочения по- горе особен залог, но постъпил частичен отказ от длъжностното лице по регистрацията по отношение на вземането, произтичащо от възстановяване на ДДС. Излагат се, че от анализа на чл.28, ал.3 от ЗОЗ, че проверката, която прави длъжностното лице е формална и има за цел да провери и удостовери, че заявеното обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона и че подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, поради което и в конкретния случай длъжностното лице е излязло извън компетентността си. Поддържа се, че посоченият договор за особен залог е сключен в предвидената от закона форма, като към попълненото от заложният кредитор заявление са приложени всички необходими документи, съгласно изискванията на Наредба № H-3. Сочи, че с учредяване на залог по реда на ЗОЗ, залогодателят не прехвърлял на заложния кредитор заложеното имущество, а му осигурявал привилегия при удовлетворяването на заложеното имущество. Поддържа се и, че тъй като предмет на особен залог може да бъде и бъдещо вземане по силата на чл.4, ал.2 и 3 от ЗОЗ, то неправилно длъжностното лице по вписванията е приело, че всички вземания на задължените лица по чл.128, ал.1 от ДОПК не могат да бъдат предмет на залог по реда на ЗОЗ, в това число и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното и осигурителното законодателство. Излага, че в хипотезите на чл. 129, ал. 1 - ал.4 ДОПК процедурата по прихващане и възстановяване включва издаване на актове, след влизането в сила на които органът по приходите има изрично задължение да преведе остатъка по посочената от правоимащото лице банкова сметка. Вземанията на НАП се реализират като се установява тяхното съществуване, основание, размер, след което се изпълняват от органа по приходите по специална административна процедура и ред, предвидени в чл. 128 и сл. ДОПК, за прихващане и възстановяване. Сочи, че когато се касае за надвнесен ДДС искането за възстановяване може да се направи с подаване на справка - декларация за ДДС, въз основа на която се възлага извършването на ревизия или проверка, приключващи с ревизионен акт или акт за прихващане и възстановяване, които подлежат на обжалване по административен ред със съответния съдебен контрол по реда на АПК. Остатъкът, след извършване на прихващането с изискуеми публични вземания, се връщал на правоимащото лице по посочена от него банкова сметка. Този остатък, представлява вземане, което е частно, а не публично и не попадало в хипотезата на чл. 128, ал.1 от ДОПК, като именно това вземане било предмет на процесния договор за особен залог. Посочено е и, че длъжностното лице по вписванията неправилно и извън пределите на своята компетентност направило заключение, че в полза на НАП били налице изискуеми публични вземания, които подлежали на прихващане към датата на учредяване на залога. Твърди, че разпоредбите на чл. 128, ал. 1 изр. първо и чл. 129. ал. 4. изр. първо от ДОПК регламентирали задължение за органа по приходите първо да извършат прихващане, в случай, че лицето има задължения към държавата, признати с издадените от органите па НАП индивидуални административни актове и ревизионен акт и едва след това, ако има остатък той да бъде върнат на лицето. Счита, че в случая е налице привидна колизия между посочените разпоредби на ДОПК и разпоредбите на чл. 136 от ЗЗД във връзка с чл. 16, ал. 1 от ЗОЗ, тъй като разпоредбите на ДОПК, които уреждат особената административна процедура по прихващане и/или възстановяване, били специални по отношение на общите разпоредби на ЗЗД и ЗОЗ, чието приложно поле било принудителното изпълнение. Счита, че липсва пречка евентуалните задължения на лицето към НАП да бъдат прихванати по реда на чл.129 от ДОПК, след което остатъкът да бъде възстановен по посочената в съобщението банкова сметка. Моли съдът да отмени постановеният частичен отказ и да задължи ЦРОЗ да извърши вписване на процесния особен залог. В становището си Агенцията по вписванията поддържа изложените в атакувания отказ доводи. Сочи се, че залогът на вземане бил уреден в чл.17, чл.44а от ЗОЗ и чл.162-165 от ЗЗД, като правилата на ЗЗД се прилагат субсидирано за неуредените в ЗОЗ въпроси. Твърди се, че съгласно чл.162 от ЗЗД могат да се залагат само вземания, които могат да се прехвърлят, като тази разпоредба намирала приложение и спрямо залога на вземания, учреден по реда на ЗОЗ. Счита, че в конкретния случай са заявени за вписване обстоятелства по договор за особен залог, с който били заложени подлежащи на възстановяване от НАП суми, съгласно ЗДДС. Сочи, че съгласно чл.190 от ДПОК е забранена както цесията на публични вземания, така и цесията на вземания на задължените лица по чл.128, ал.1 от ДОПК и на други вземания от надвнесени публични задължения. Счита, че поради непрехвърляемостта на такива вземания по аргумент от чл.162 във вр. с чл.99 от ЗЗД, следва, че същите не могат и да бъдат предмет на залог. Твърди, че доколкото заявителят е заявил за вписване обстоятелство, което не съответства на изискванията на закона, на основание чл.28б във вр. с чл.28, ал.3, т.2 и т.5 от ЗОЗ е постановен законосъобразен отказ от длъжностното лице по вписванията по заявление с рег. № 20240605161754 от 05.06.2024 г. Съдът, след като разгледа събраните доказателства, намира следното от фактическа страна: Съгласно чл.1, ал.1 от договор за особен залог на вземане и на сметката, по която постъпват вземанията № ДЗ-094-009742-218/03.06.2024 г., същият е сключен за обезпечаване на вземането на заложния кредитор- „И.А.Б." АД, произтичащи от договор за кредит „Асет Европроект“ № ДК- 094-009742-217 от 03.06.2024 г., анексите и споразуменията към него, сключени между „И.А.Б." АД, кредитополучателя „ Б. 2015“ ООД и солидарните длъжници Е.М. и Р. С., с главница в размер на 88 969, 42 лева. Съгласно чл.2 за обезпечаване на вземането по чл.1 е учреден особен залог върху вземане в очакван размер на 18 969, 42 лева, произтичащо от възстановяване на ДДС от НАП, по Договор за изграждане от 14.06.2023 г. с „Т.“ ООД и върху други вземания, които не са предмет на настоящото производство. Със заявление с рег. № 20240605161754 от 05.06.2024 г. заложният кредитор е поискал по партидата на залогодателя да бъде вписан особен залог върху: вземане произтичащо от договор за безвъзмездна финансова помощ BG06RDNP001-19.749-0006-CO1 по програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020, в размер на 47 423, 56 лева, ведно с всичките му принадлежности; вземане с очакван размер на 18 969, 42 лева, произтичащо от възстановяване на ДДС от НАП, по Договор за изграждане от 14.06.2023г с „Т.“ ООД; Настоящи и бъдещи вземания на залогодателя, които ще постъпват по сметката, открита му при заложният кредитор; Към заявлението са приложени договор за особен залог с нотариална заверка на подписите, документ за внесена държавна такса, декларация по чл.27, ал.3 от ЗОЗ, писмена съгласие за вписване с нотариална заверка на подписа на залогодателя и пълномощно. С oтказ №20240605161754/06.06.2024 г. на длъжностното лице по вписванията към Агенция по вписванията - Централен регистър на особените залози, е отказано вписване на особен залог върху вземане по т. 1.2 от заявлението - в очакван размер на 18 969, 42 лева, произтичащо от възстановяване на ДДС от НАП, по договор за изграждане от 14.06.2023 г. с „Т.“" ООД. В мотивите си длъжностното лице по вписванията е посочило, че ЗОЗ не урежда изключения относно това какви вземания могат да се залагат- условни, срочни, индивидуално, родовоопределени или бъдещи. Независимо от това обаче, вземанията следва да бъдат прехвърлими. Съгласно нормата на чл.162 ЗЗД, която намирала субсидирано приложение към договора за особен залог на вземане, непрехвърлими вземания не могат да се залагат, а съгласно чл.99 от ЗЗД могат да се прехвърлят вземания, с изключение на тези които по разпореждане на закона, по силата на договор или по естеството си не могат да бъдат предмет на прехвърляне. Посочено е че в процесния случая са заложени суми, подлежащи на възстановяване съгласно ЗДДС, като съобразно чл.190 от ДОПК е забранена както цесията на публични вземания, така и цесията на вземания на задължените лица по чл.128, ал.1 от ДОПК и на други вземания от надвнесени публични задължения. В заключение е прието, че вземанията за възстановен ДДС са непрехвърлими по силата на закона, поради което не могат да бъдат предмет на особен залог. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу отказ на длъжностното лице, подлежащ на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗОЗ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА: Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от ЗОЗ длъжностното лице по вписванията проверява: 1. подадено ли е заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред; 2. заявеното обстоятелство подлежи ли на вписване и не е ли вписано, или представеният акт подлежи ли на обявяване и не е ли обявен в регистъра; 3. заявлението подадено ли е от оправомощено лице; 4. към заявлението приложени ли са всички документи съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт; 5. съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона установяват ли се от представените документи по т. 4, съответно подлежащият на обявяване акт отговаря ли по външните си белези на изискванията на закона; 6. представена ли е декларацията по чл. 27, ал. 4; 7. документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система и 8. платена ли е дължимата държавна такса. Когато горните изисквания са налице, длъжностното лице по вписванията в Централния регистър на особените залози извършва незабавно вписване, заличаване, съответно обявяване на акт (28а, ал. 1 ЗОЗ). Ако не е налице някое от предвидените в чл. 28, ал. 3 от ЗОЗ изисквания, ДЛВ в Централния регистър на особените залози постановява мотивиран отказ ( чл. 28б, ал. 1 от ЗОЗ). Анализът на цитираната правна уредба сочи, че проверката, която следва да извърши ДЛВ е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона. Този извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от регистърния орган правомощия са акт на административно съдействие. Това обуславя извод, че преценката за външна редовност означава съпоставка на приложените към заявлението документи, за чието наличие длъжностното лице следи служебно. В случая, изискванията на закона за извършване на поисканото вписване на промени по отношение на договора за особен залог не са спазени. Установява се, че процесното заявлението за вписване на обстоятелствата е подадено от оправомощено по чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗОЗ лице. Правната уредба на залога, като институт, се съдържа в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), Търговския закон (ТЗ) и в ЗОЗ. По смисъла на тези нормативни актове залогът е правен институт за обезпечаване вземането на кредитор, който в случай на неизпълнение може да удовлетвори вземането си от цената на заложеното имущество с предпочитание пред останалите кредитори на същия длъжник. Вземанията се удовлетворяват в поредността, установена в чл. 136 от ЗЗД или в чл. 722, ал. 1 от ТЗ (в производството по търговска несъстоятелност) или по чл. 94, ал. 1, т. 1 от Закона за банковата несъстоятелност(в случаите на банкова несъстоятелност). Учредяването на залог винаги е свързано с обезпечаването на определено вземане. Заложното право е акцесорно по отношение на правото по главното вземане, затова договорът, с който се учредява залога, се явява акцесорен по отношение на договора, въз основа на който възниква главното вземане. За действителността на обикновения залог, уреден с разпоредбите на ЗЗД, е необходимо предаването на заложената вещ или документите, удостоверяващи заложеното вземане, на заложния кредитор или на трето лице, поради което той се определя още като реален. Аналогични са изискванията, установени в чл. 310 от ТЗ по отношение на търговския залог. За разлика от залозите по ЗЗД и ТЗ, особеният залог поражда действие от сключването на договора в предвидената закона форма и вписването му в ЦРОЗ, поради което той се определя като консенсуален и формален. Както ЗЗД, така и ЗОЗ позволяват учредяването на залог върху вземане. По силата на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗОЗ заложеното вземане може да е бъдещо, а заложното право се простира и върху лихвите по него. Съгласно разпоредбата на чл. 162, изр. първо ЗЗД, предмет на залог може да бъде само вземане, което може да се прехвърля, а чл. 190, ал. 2 ДОПК забранява цесия на вземания на задължените лица по чл. 128, ал. 1 ДОПК за възстановяване на недължимо платени данъци. В разпоредба чл. 128 ДОПК е уредено правото на възстановяване на недължимо платени суми за: данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, като е предвидено, че възстановяването се извършва чрез ревизия, като сумите се прихващат за погасяване на други изискуеми публични вземания и на други вземания от надвнесени публични задължения, включително погасени по давност. По същия ред се възстановява и ДДС съгласно чл. 92 ЗДДС. Специфичният ред за възстановяване на надвнесените данъци налага извода, че тези вземания са извън гражданския оборот и с тях не могат да бъдат извършвани разпореждания - както доброволно, така и принудително. Забраната на чл. 190, ал. 2 ДОПК е създадена да охранява фискалния, публичен интерес, включително като гарантира удовлетворяване по съответния ред точно на задълженото лице, страна по конкретното данъчно правоотношение. Следователно, така учреденият договор за особен залог на вземане и на сметката, по която постъпват вземанията № ДЗ-094-009742-218 / 03.06.2024г. върху вземане на длъжника от НАП - подлежащо на възстановяване ДДС е в пряко противоречие с императивните правни норми на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 190, ал. 2 от ДОПК и чл. 99 от ЗЗД и непроизвежда целените с него правни последици, тъй като вземането срещу държавата не може да бъде цедирано. В този смисъл е решение № 162/2013 на I ТО на ВКС, сочещо, че не могат да се прехвърлят вземания, за които съществува изрична забрана от закона. Ето защо, не са били налице предпоставките за извършване на исканото вписване на Договор за особен залог на вземане и на сметката, по която постъпват вземанията № ДЗ-094-009742-218 /03.06.2024г. по процесното заявление в частта относно искането по т.1.2 от описанието на заложеното имущество. Постановеният отказ на ДЛВ към АС е правилен и законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. За пълнота на изложението следва да се посочи, че не съществува ограничение да бъде учреден особен залог върху вече преведената сума на залогодателя, произтичаща от възстановен ДДС. С превеждането, по банкова сметка- чл.129, ал.4 ДОПК, на сумата за надвнесено ДДС на залогодателя, в негова полза възниква вземане към съответната обслужваща банка, върху което може да бъде учреден особен залог. А такъв особен залог е учреден – това е смисълът на вписването на особения залог по т. 1.3 от заявление 20240605161754. Заложени за всички вземания – настоящи и бъдещи, постъпили и постъпващи по описаната банкова сметка, вкл. и такива след приключила процедура по възстановяване на ДДС, които, както бе посочено вече няма да са вземания на залогодателя от НАП, а вземания към съответната банкова институция. Противно на изложеното в жалбата, в случая е постановен отказ не защото е налице колизия между разпоредбите на ДОПК, от една страна, и ЗЗД и ЗОЗ, от друга, а защото е налице изрична законова забрана за учредяване на особен залог върху вземане спрямо държавата - чл.190 ДОПК във вр. с чл.162 от ЗЗД. Водим от горното, СГС, VI - 10 състав