Решение № 5067 от 27.11.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 763/2024 г.

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 - 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Б. И. К. от [населено място], срещу Решение № 214/12.08.2024 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С240026-022-0068248/01.08.2024 г., издадено от старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив.

Жалбоподателят твърди, че напълно неоснователно и в нарушение на изискванията на чл. 200 и чл. 205 от ДОПК, както и на чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК, публичният изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково, наложил обезпечителни мерки – възбрана върху два недвижими имота, негова собственост, представляващи ниви в землището на [населено място], [община], които били наследство от прадядо му по бащина линия. В случая органът неправилно приел, че принудителното изпълнение щяло да бъде затруднено, поради което било необходимо да се наложи възбрана върху недвижимите имоти. Доброволното изпълнение по делото, изразяващо се в ежемесечни плащания от страна на жалбоподателя, никога не било спирало през последните седем години и продължавало и до момента. Действително сумите не били големи, но напълно съответствали на приходите на жалбоподателя. Същият твърди, че в този контекст било нарушено изискването на чл. 221, ал. 1 от ДОПК, тъй като били приведени в действие изпълнителни мерки, преди да е спряло доброволното изпълнение. Счита, че ДОПК изисквал принудително събиране на задължения едва след прекратяване на доброволното изпълнение, а такова спиране не било налице. Жалбоподателят твърди също, че прилагането на принудителни мерки в случая било напълно неоснователно, тъй като наложената възбрана нарушавала чл. 213, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Нивите били несеквестируемо имущество, защото били с площ по-малка от три декара и не подлежали на принудително изпълнение. Освен това било нарушено изискването на чл. 220, ал. 1 от ДОПК, тъй като изпълнителното дело било образувано, без да е спряло доброволното изпълнение на задълженията му.

Жалбоподателят смята, че основанията, посочени от публичния изпълнител и директора на ТД на НАП – Пловдив, не били относими към конкретния спор. Твърди, че тези основания изразявали тълкуване на закона от лица с икономическо, а не юридическо образование, които разглеждали обстоятелствата само от икономическа гледна точка. Жалбоподателят счита, че по-дълбокият смисъл на закона, включително разпоредбите на ДОПК, АПК, ГПК, Конституцията на РБ и международните договори, регламентиращи правата на физическите лица, не бил правилно преценен. В случая физическото лице било третирано като стопански субект, чиято функция била да произвежда и пълни бюджета, което не отговаряло на действителността.

Жалбоподателят заключава, че не били налице никакви основания за налагане на обезпечителни мерки и че те били предприети в нарушение на закона. Поради това моли за отмяна на обжалваното решение на Директора на ТД на НАП - Пловдив и потвърденото с него постановление за налагане на обезпечителни мерки, както и за присъждане на всички направени по делото разноски.

Ответникът – Директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмено становище, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Доводите на жалбоподателя, че заплащал суми по изпълнителното дело нямали отношение към наложената обезпечителна мярка. Неоснователно било и възражението за несеквестируемост на имуществото, върху което били насочени съответните обезпечителни мерки, доколкото в конкретния случай липсвали доказателства за наличието на предпоставките, посочени в разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 4 от ДОПК, а именно данни, че длъжникът или член на неговото семейство пряко обработват съответните земеделски земи. Като допълнение следвало да се вземе предвид и т. 1 от мотивите и диспозитива на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ВКС, според които „налагането на запор или възбрана върху несеквестируема непотребима вещ, както и описът на такава вещ са допустими изпълнителни действия“. Следователно дори имуществото да било несеквестируемо, нямало никакви пречки за предприемането на обжалваните действия. Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък за разноски.

Административен съд – Хасково, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

За събирането на установени и изискуеми публични държавни вземания, формирани съобразно декларираното в данъчни декларации по ЗДДФЛ и декларации образец 6, представляващи дължими осигуровки и данък за ЗО, ДОО, УПФ и ДДФЛ, в общ размер от 5 487, 15 лева, включващи лихва - 787, 86 лева и главница - 4 699, 29 лева, срещу жалбоподателя Б. И. К. е образувано изпълнително дело № 170253802/2017 г. по описа на Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) изх. № С240026-022-0068248/01.08.2024 г., издадено от С. Ч., заемащ длъжността старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Пловдив, на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 205, във връзка с чл. 195, ал. 1 - 3 от ДОПК, по посоченото изпълнително дело е наложена възбрана върху следните недвижими имоти, собственост на Б. И. К.:

• поземлен имот с кадастрален [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-458/15.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята: 7, номер по предходен план: 162032, площ 573 кв.м, находящ се в [населено място], [община], област Х. - местност О. Ч., с граници 87076.162.42, 87076.162.41, 87076.162.40, 87076.162.33, 87076.162.73, 87076.162.31, придобит с договор за доброволна делба № 24, том XI, peг. № 7576, дело 894 от 2007 г., данъчна оценка (за недвижими имоти) 0.00 лв.

• поземлен имот с кадастрален [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-458/15.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, номер по предходен план: 028054, площ 3200 кв.м, находящ се в [населено място], [община], област Х. - местност К. В., с граници 87076.28.17, 87076.28.55, 87076.28.53, 87076.28.13, 87076.28.14, придобит с договор за доброволна делба № 24, том XI, peг. № 7576, дело 894 от 2007 г., данъчна оценка (за недвижими имоти) 0.00 лв.

Постановлението за налагане на обезпечителни мерки е връчено на Б. И. К. на 02.08.2024 г. чрез активиране на електронна препратка от електронен адрес, видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път.

Недоволен от така наложените предварителни обезпечителни мерки, Б. И. К. е обжалвал постановлението по административен ред - пред Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив с Жалба вх. № 94-00-6125/02.08.2024 г., както и жалба (допълнение) вх. № 94-00-6125#1/06.08.2024 г. по регистъра на ТД на НАП – Пловдив.

Във връзка с така подадената жалба с Решение № 214/12.08.2024 г. П. Н. Г. - Директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив е потвърдил като законосъобразно и правилно Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С240026-022-0068248/01.08.2024 г., издадено от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Пловдив.

Решението е мотивирано с наличието на законовите предпоставки на чл. 195 от ДОПК за налагане на обезпечителни мерки. Посочено е, че спрямо жалбоподателя било установено публично вземане по изпълнително дело № 170253802/2017 г. в общ размер от 5 487, 15 лв. към дата 01.08.2024 г., което не било платено доброволно към датата на издаване на постановлението. Във връзка с обстоятелството, че по това изпълнително дело периодично постъпвали суми от доброволно плащане от страна на длъжника, като същите били в минимален размер, недостатъчен да погаси публичното задължение в срок и предвид големия размер на публичното вземане, преценката на публичния изпълнител за затрудненото събиране на установеното и изискуемо публично вземане била правилна. Наложените обезпечителни мерки целели да защитят публичния интерес и да гарантират държавата като кредитор с публични задължения. Обжалваното постановление съдържало всички изискуеми от чл. 196 от ДОПК реквизити и било издадено при спазване на процедурата, предвидена в глава двадесет и четвърта, раздел I от ДОПК. Преценката за избор на обезпечителна мярка била в правомощията на публичния изпълнител. Обезпечението било съразмерно на публичните задължения на длъжника и целяло да осигури възможността те да бъдат събрани. Възбраната била наложена до размера на задължението, съответно е прието, че публичният изпълнител е действал в рамките на правомощията си, установена от закона.

Жалбата срещу така постановеното решение е подадена в Административен съд – Хасково на 15.08.2024 г. и заведена с вх.№ 5566/15.08.2024 г. по описа на съда.

Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 197, ал. 2 от ДОПК. В специалната разпоредба на чл. 197, ал. 2 от ДОПК се посочва актът, чиято законосъобразност се изследва в настоящото съдебно производство – решението на директора на компетентната териториална дирекция, като това се осъществява след изчерпване възможността за оспорване по административен ред на ПНОМ по реда на чл. 197, ал. 1 от ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган - Директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив, в рамките на правомощията му, предоставени с нормата на чл. 197, ал. 1 от ДОПК. Компетентен е и органът, издал оспореното пред Директора на ТД на НАП - Пловдив постановление за налагане на обезпечителна мярка - публичен изпълнител, овластен с нормата на чл. 195, ал. 3 от ДОПК.

Решението е издадено в изискуемата писмена форма и съдържа предвидените в чл. 196 от ДОПК реквизити.

При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи отмяна на обжалвания акт.

Съгласно чл. 195, ал. 1 от ДОПК, подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, като според ал. 2, обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение. Съгласно чл. 198, ал. 1 от ДОПК, обезпечението се извършва: 1. с налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб; 2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника; 3. със запор на сметките на длъжника; 4. със запор на стоките в оборот на длъжника, като съгласно ал. 2, публичният изпълнител може да наложи няколко вида обезпечения на обща сума до размера на вземането. Съответно в нормите на чл. 200 - чл. 207 от ДОПК е предвиден редът за налагане на запора и възбраната, както и тяхното действие. Следователно законодателят е предвидил, че обезпечението се извършва тогава, когато ще е невъзможно или ще се затрудни събирането на публични вземания и има за цел предотвратяване на извършването на сделки и действия с имуществото на лицето. Доколкото всяко разпореждане на длъжника с имуществото му би могло да затрудни събирането на вземанията, следва да се приеме, че в случая е налице обезпечителна нужда и на основание чл. 198, ал. 2 от ДОПК в правомощията на публичния изпълнител е да наложи обезпечение на стойност до размера на вземането. В разглеждания случай това изискване е изпълнено. Стойността на активите, съобразно данъчната им оценка, не надвишава размера на задължението по воденото срещу жалбоподателя Б. И. К. изпълнително дело, което задължение възлиза на сумата от 5 487, 15 лева. В този смисъл, с оглед предвид размера на дължимите публични задължения и размера на данъчната оценка на земеделските имоти, е очевидно, че при налагането на обезпечителните мерки е спазен принципът на съразмерност.

Във връзка с възраженията на жалбоподателя следва да бъде отбелязано, че действително с разпоредбата на чл. 198, ал. 3 от ДОПК е въведена забрана за налагане на запор и възбрана за публични вземания върху несеквестируеми имущества. В чл. 213, ал. 1 от ДОПК тези имущества са изброени изчерпателно, като в т. 4 са посочени земеделските земи - до една четвърт от притежаваните, но не по-малко от 3 дка, обработвани пряко от длъжника или от член на неговото семейство. По този повод съдът намира за неоснователни доводите за несеквестируемост на земеделските земи, върху които е наложено обезпечението. С нормата на чл. 213, ал. 1, т. 4 от ДОПК е въведена забрана за насочване на принудително изпълнение само върху земеделските земи, обработвани пряко от длъжника или от член на неговото семейство. В тежест на жалбоподателя е да установи наличието на тези предпоставки с допустимите доказателствени средства. В случая това не бе сторено, като доказателства в подкрепа на твърдението не бяха ангажирани по делото.

Следва да се отбележи също, че наложената възбрана върху земеделските земи по никакъв начин не препятства жалбоподателя да ползва същите и да събира плодовете им (включително и гражданските такива), а единствената забрана е относно разпореждането с тях. Същата има за цел да гарантира събирането на вземанията при липса на доброволно изпълнение, като в случай, че длъжникът се разпореди със същите въпреки наложената възбрана, съгласно чл. 206 от ДОПК това няма да произведе действие спрямо взискателя, тоест разпореждането ще бъде недействително спрямо него. Именно това е и целта при налагането на обезпечителните мерки.

Съгласно чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5. Тази хипотеза не е налице в конкретния случай. Не са представени нито с жалбата, нито до приключване на съдебното дирене доказателства за учредено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция, държавни ценни книжа, което да обуславя задължителна съдебна отмяна на наложените обезпечителни мерки, съгласно чл. 121, ал. 1 от ДОПК, наложени с процесното ПНОМ.

С оглед гореизложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, както и факта, че същият е представляван от юрисконсулт по делото - изготвил становище по жалбата и представил допълнителни доказателства, участвал в проведените съдебни заседания, то такива следва да се присъдят. Претендираният размер на разноските от 240 лв. по представения списък на разноските, обаче е неоснователен. Приложима в случая, на основание § 2 от ДР на ДОПК, е разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, която предвижда, че в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, а размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В този смисъл разноски следва да се присъдят в размер на 100 лв., предвид обстоятелството, че предметът на делото не разкрива фактическа и правна сложност, в това число в сравнение с други дела със същия предмет, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, към която норма препраща чл. 37 от Закона за правната помощ.

Мотивиран от горното, съдът