РЕШЕНИЕ

№ 17

гр. Плевен, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Членове: РЕНИ В., ГЕОРГИЕВА ХРИСТО, СТ. ТОМОВ като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500891 по описа за 2024 година Депозирана е жалба от К. Т. К. и Т. И. К., чрез пълномощник, против постановление изх.№ 6740/06.12.2024 г. по изп.д.№ 226/2020 г. по описа на ЧСИ Н. В., с което е отказала да отмени насрочената публична продан на СОС 56722.66.376.1.51, насрочена в периода от 09.11.2024 г. до 09.12.2024 г., като е прието, че имотът не е несеквестируем по отношение на ипотекарния кредитор и взискател по делото „Юробанк България“АД.Излагат се доводи за незаконосъобразност на отказа.Счита, че неправилно е необосновано ЧСИ е оставил без уважение искането за отмяна на насрочената публична продан на СО 56722.66.376.1.51, провеждана в периода от 09.11.2024 г. до 09.12.2024 г. За ответника по жалбата – „Юробанк България“АД със седалище гр.София не са депозирани писмени възражения.

Депозирани са мотиви по обжалваните действия – отказ да прекрати насрочената през периода от 09.11.2024 г. до 09.12.2024 г. публична продан на недвижим имот на длъжниците, за който те твърдят, че е несеквестируем, от ЧСИ Н. В..Счита, че по отношение на извършените плащания от длъжника директно по сметка на взискателя тези плащания не погасяват изцяло дълга по изпълнителния титул и разноските по изпълнителното дело, както е записано в чл.491 ГПК.Предвид обстоятелството, че не е платена изцяло главницата по вземането на банката, обезпечено с ипотека върху имота, не са платени и разноските по изпълнителното дело, не е налице основанието за неизвършване на продан поради изплащане на дълга, описано в чл.491 ГПК.По отношение на вземанията, които са необезпечени, счита, че имотът е изцяло секвестируем поради обстоятелството, че този апартамент не е единствено жилище на длъжниците.К. и Т. К.и притежават и два други жилищни имота.

Съдът намира за установено следното.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирани страни, срещу подлежащо на обжалване действия на ЧСИ съгласно чл.435, ал.2, т.2 ГПК - насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо.

Предмет на обжалване е отказа на съдебния изпълнител, обективиран в писмо изх.№ 6740/06.12.2024 г. да спре/прекрати насрочената публична продан на СО 56722.66.374.1.51.Прието е, че вземането на взискателя е обезпечено със законна ипотека върху имота, изнесен на публична продан, вписана под акт № 19, том II/05.07.2004 г. на СВ Плевен, подновена на 03.07.2014 г., поради което с оглед на чл.445, ал.1 ГПК имотът не е несеквестируем по отношение на ипотекарния кредитор и взискател по делото „Юробанк България“АД (правоприемник на Росексимбанк АД).

За да обезпечи подслон на длъжника и на неговото семейство, чл.444, т.7 ГПК обявява жилището на длъжника за несеквестируемо при определени условия: 1.трябва да се касае за постройка, която е предназначена за жилище, като то е несеквестируемо независимо от неговата стойност или вид (къща или апартамент в етажна собственост); 2.нужно е нито длъжникът, нито който и да било от членовете на неговото семейство, живеещ заедно с длъжника, да не притежава друго жилище, като в сeмейството на длъжника влизат само тия лица, които са свързани с длъжника чрез създадени от него семейни връзки на брак, произход или осиновяване; 3.жилището не трябва да надминава жилищните нужди на длъжника, определени в Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, като тази част от жилището, която надхвърля полагащата се на длъжника жилищна площ, е секвестируема, ако може да се обособи като отделен обект на етажна собственост съгласно чл.39, ал.2 ЗС.

От друга страна, съгласно чл.445, ал.1 ГПК, от забраните по чл.444 ГПК не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учредена ипотека, когато взискателят е ипотекарният кредитор.

Изпълнителното дело е образувано на 07.05.2020 г. въз основа на молба от “Юробанк България“АД със седалище гр.София въз основа на изпълнителен лист от 21.05.2019 г. по ЧГД № 3114/2019 г. по описа на ПлРС.

Приложени са и договор за банков кредит № 1732/05.07.2004 г.; молба от 13.01.2005 г.; молба от 05.07.2004 г.; удостоверение от 06.07.2004 г.; решение № 260439/16.06.2021 г. по гр.д.№ 5828/2020 г. по описа на ПлРС.

С ипотека върху процесния недвижим имот с адрес гр.Плевен, ул.“П.Р.Славейков“№ 62, ет.11, ап.51 е обезпечено вземането на банката по изп.д.№ 226/2020 г. От справката на СВ - гр.Плевен за периода от 01.01.2002 г. до 11.11.2024 г., както и от допълнително представените писмени доказателства от същата е видно, че на 05.07.2004 г. е била вписана първоначално ипотеката върху процесния недвижим имот от „Росексимбанк“АД, а впоследствие ипотеката е подновена от кредитора „Юробанк Бълагария“АД въз основа на молба за подновяване вписване на ипотека - акт № 144, том IV/2014 г.-03.07.2014 г., респ. молба за подновяване вписването на ипотека - акт № 33, том 5/2024 - 11.06.2024 г. Ипотеката се учредява чрез вписването на договора или акта, от който тя произтича.По -важните нейни правни последици са отпадане на несеквестируемостта за ипотекарния кредитор (чл. 445, ал.1 ГПК), присъединяването му по право при извършване на принудително изпълнение (чл.459, ал.2 ГПК) и правото му да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот (чл.173 ЗЗД).Ипотеката обвързва ипотекарния длъжник (ипотекираният имот става секвестируем), когато и да е вписана.

На 14.05.2024 г. е вписана възбрана от страна на банката върху процесния имот, а на 06.06.2024 г. е извършен опис на процесния ипотекиран в полза на банката имот.

По изп.д.№ 226/2020 г. взискателят „Юробанк България“АД е поискал да бъде присъединено за събиране вземането му по друг кредит между банката и К. К., за който банката има издаден изпълнителен лист и е образувано изп.д.№ 151/2024 г. при същия ЧСИ, като с постановление от 17.07.2024 г. то е присъeдинено.

Вземането на „Юробанк България“АД по изп.д.№ 151/2024 г. не е обезпечено с ипотека върху имота, който е бил изнесен на публична продан.

С оглед на чл.458 ГПК, съдебният изпълнител е присъединил за събиране и вземанията на Държавата съгласно издадените удостоверения от ТД на НАП.

Както се посочи, процесният имот с адрес гр.Плевен, ул.П.Р.Славейков 62, ет.11, ап.51 е ипотекиран в полза на „Юробанк България“АД -взискател по изп.д.№ 226/2020 г. Жалбоподателите К. К. и Т. К. се позовават на две плащания, като са представили и писмени доказателства за това към жалбата: преводно нареждане за кредитен превод от 25.11.2024 г. на сумата 5 665.02 лв. и разписка от 05.06.2024 г. за сумата от 1 587.13 лв.

В молба на взискателя „Юробанк България“ АД, депозирана на 03.12.2024 г., е посочено, че дългът на К. К. към банката по ИЛ, издаден по ч.гр.д.№ 3114/2019 г. по описа на ПлРС, е в общ размер на 2 261.59 лв., от които 2 260.74 лв. -главница и 0.85 лв. - лихва.

От мотивите на ЧСИ е видно, че към датата на направения отказ за прекратяване на публичната продан на 06.12.2024 г. задължението по изп.д.№ 226/2020 г. съгласно деловодната му програма е 2 255.70 лв., от които главница 1 447.25 лв. по изпълнителния лист от 21.05.2019 г. по ЧГД № 3114/2019 г. на ПлРС, лихви 6.03 лв., законна лихва върху неизплатената главница 1 447.25 лв. от 06.12.2024 г. до окончателното й изплащане, както и пропорционална такса по т.26 от ТТР ЗЧСИ в размер на 802.43 лв. с ДДС.

С оглед на гореизложеното, предвид обстоятелството, че не е изплатена сумата в размер на 2 255.70 лв. към 06.12.2024 г. съгласно деловодната програма на ЧСИ по вземането на първоначалния взискател „Юробанк България“АД по изп.д.№ 226/2020 г., обезпечено с ипотека върху имота, като не са платени и разноските по изпълнителното дело, посочени от ЧСИ в размер на 802.43 лв., то са налице основанията за приложение на чл.445, ал.1 от ГПК, според който от забраните по чл.444 не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учредена ипотека, когато взискател е ипотекарният кредитор, какъвто е и процесният случай.

Имотът, върху който е насочено принудителното изпълнение с адрес в гр.Плевен, ул.“П.Р.Славейков“62, ет.11, ап.51, е секвестируем, тъй като е ипотекиран в полза на първоначалния визскател по делото - ипотекарен кредитор Юробанк България АД по изп.д.№ 226/2020 г. и е налице неизплатен остатък от задължението в горепосочените размери.

Ето защо в процесния случай не следва да се излагат доводи относно това дали по отношение на вземанията, които са необезпечени с ипотека, следва да се приеме, че имотът е изцяло секвестируем поради обстоятелството, че този апартамент не е единствено жилище на длъжниците К. и Т. К.и, тъй като те притежават и други два жилищни имота в с.Крива бара, обл.Враца, за които имоти по делото са приложени документи за собственост и за които имоти съгласно имотния регистър не са вписани отчуждавания, респ. по доводите в жалбата на К. К. и Т. К., че по отношение на присъединеното вземане в изп.д. № 226/2020 г. на ЧСИ Н. В. по образувано при същия ЧСИ изп.д.№ 151/2024 г. взискателят „Юробанк България“АД е хирографарен кредитор, респ. с оглед на представените доказателства с нея: удостоверение от 06.12.2024 г.; удостоверение № 4 от 14.01.2005 г. за въвеждане в експлоатация на строеж; разрешение за промяна на предназначението № 7 от 06.11.2024 г.; протокол за премахната сграда в УПИ VI-114, кв.2 по плана на с.Крива бара, общ.Козлодуй, обл.Враца, от 16.10.2024 г. Въз основа на гореизложеното жалбата на длъжниците К. К. и Т. К. срещу отказа на ЧСИ да спре/прекрати насрочената публична продан на СОС 56722.66.374.1.51, обективиран в писмо изх.№ 6740/06.12.2024 г. до К. Т. К. като длъжник, е неоснователна, насоченото изпълнение върху процесния недвижим имот е законосъобразно, тъй като този имот е секвестируем, с оглед на чл.445, ал.1 ГПК, поради което същата следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът