Решение № 37 от 11.1.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 4505/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление № 496/24.07.2023 г. на Зам.-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на Н. М. К. с ЕГН •••••••••• от гр. Пловдив бул. „Х.Д.р” № 55 е наложено административно наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение на чл.81 т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.185 от ЗДВП. Жалбоподателят Н. М. К. се явява в съдебно заседание. Оспорва вмененото му нарушение. Моли деянието да бъде квалифицирано като маловажно, а наказателното постановление /НП/ да бъде отменено в случай, че съдът приеме поведението му в нарушение на законовата разпоредба. ВъззИ.емата страна Заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ при Община Пловдив чрез упълномощен процесуален представител – юрисконсулт К., изразява становище за правилно и законосъобразно издадено НП и пледира за неговото потвърждаване. При условията на евентуалност предлага приложение на хипотезата на чл.63 ал.2 т.2 от ЗАНН. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок и изхожда от санкционираното лице, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. На 04.06.2023 г. в гр. Пловдив свидетелят Ч. В. Д. изпълнявал служебните си задължения в качеството на старши полицай при Сектор „Общинска полиция“ гр. Пловдив. На същата дата на бул. “Руски“ № 49 забелязал движение по тротоара, успоредно на пътното платно, на мотопед марка „Саиге ЗГ“, червен цвят, с рег. №...... При проверката установил, че въпросният мотопед, собственост на „М-89“ ЕООД с БУЛСТАТ 205557090, бил управляван от жалбоподателя Н. М. К.. При тези установени факти св. Д. съставил на жалбоподателя К. като нарушител АУАН № 003806/04.06.2023 г. за прието за извършено нарушение на чл.81 т.5 от ЗДВП, изразяващо се в това, че на процесната дата жалбоподателят управлявал въпросния мотопед по площи, предназначени само за пешеходци - тротоар. След като се запознал с акта К. вписал писмено възражение, че извършвал доставка на храна и му се наложило да пресече тротоара, но отказал да подпише АУАН. Отказът му да подпише акта и да получи препис от него бил удостоверен с подписа на свидетел. Въз основа на АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на Н. М. К. било наложено административно наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение на чл.81 т.5 от ЗДВП на основание чл.185 от ЗДВП. Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на св. Ч. В. Д., които съдът кредитира изцяло, тъй като същите се открояват като обективни, последователни, подробни, дадени при липса на индиция за предубеденост и в съответствие с приобщените по делото писмени доказателства – АУАН /редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189, ал.2 от ЗДВП/, известие за доставяне, оправомощителни заповеди, експертно решение на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД, писмо от Община Пловдив от 15.08.2023 г., писмо рег. № 103000-17656/16.08.2023г. на ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, ведно със справка по история за ПС, справка от база данни КАТ за първоначална регистрация и собственици на превозното средство, справка за нарушител/водач, които по никакъв начин не си противоречат и и не внасят съмнение в достоверността им. При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че от страна на лицето нарушител Н. М. К. като водач на двуколесно пътно превозно средство– мотопед марка „Саиге ЗГ“, червен цвят, с рег. №....., чужда собственост, на 04.06.2023 г. в гр. Пловдив, на посоченото в акта и НП място, е бил осъществен състав на административно нарушение по ЗДВП, тъй като е управлявал превозното средство по площите, предназначени само за пешеходци, с което не се е съобразил с въведената в чл.81 т.5 от ЗДВП забрана за това. Нарушената разпоредба забранява на водач на двуколесно пътно превозно средство да управлява превозно средство по площите, предназначени само за пешеходци, като забраната не се отнася за велосипедисти на възраст до 12 години. Безспорно жалбоподателят К. като водач на управлявания от него мотопед е годен субект, който следва да понесе адмнистративнонаказателна отговорност. Не се оспорва и обстоятелството, че въпросният мотопед е двуколесно пътно превозно средство. Същото не спада към индивидуалните електрически превозни средства по смисъла на §.6 т.18б от ДР на ЗДВП, предвид приложената по делото справка от база данни КАТ за първоначална регистрация и собственици на превозното средство. В този смисъл разглеждания казус не попада сред изключенията, посочени в нарушената разпоредба, за които забраната не се отнася. Доколкото нарушителят управлява мотопед, случая не попада и в предвидената сред изключенията хипотезата на управляване на велосипед от лица на възраст до 12 години, а и очевидно е, че жалбоподателят К. е над посочената в закона възрастова граница. Доказателствата по делото са и достатъчно, и несъмнени за категоричния извод, че жалбоподателят не е пресичал тротоара, каквито възражения е вписал в АУАН и жалбата срещу НП, а се е движил по него, управлявайки процесния мотопед успоредно на пътното платно, категорично потвърдено от актосъставителя при разпита му като свидетел, който е и очевидец на нарушението. От страна на наказания не се ангажираха в съдебната фаза на административно-наказателното производство каквито и да било доказателства в обратна насока – по отричане на управлението на горецитираното ППС по площи, предназначени само за пешеходци. В случая за съставомерността на нарушението по чл.81 т.5 от ЗДВП е без значение причината за управление на ППС от жалбоподателя по тротоара. Очевидно е, че е налице несъответствие между предвиденото в нормите на ЗДВП и поведението на водача К., в резултат на което е нарушил забраната на чл.81 т.5 от ЗДВП. Нарушението според настоящата инстанция е подведено правилно към съответната уреждаща състава му правна норма, както в акта от актосъставителя, така и в наказателното постановление от административно – наказващият орган. Правилно според съда административно наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДВП, предвиждаща за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните да се наказват с глоба 20 лв. В случая е наложено конкретно по вид и фиксирано по размер наказание – глоба в размер 20 лв., като съдът не би могъл да ревизира това наказание в насока на намаляване на размера му. В хода на административното производство съдът не констатира допуснати нарушения от категорията на съществените, които да опорочават наказателното постановление и да налагат неговата отмяна като незаконосъобразно. Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН по отношение нарушението, т. е. не е налице „маловажен случай“ на административно нарушение по смисъла на §.1, т.4 от ДР на ЗДВП. Поначало приложима е нормата на чл.189з от ЗДВП, която изключва правомощията на съда по прилагането на въпросния институт. Въпреки това обаче пак не биха били налице основанията за приложението му. Самото деяние по чл.8, т.5 от ЗДВП не се характеризира в случая с по-ниска обществена опасност от други прояви от този вид, нито пък са налични някакви изключителни или многобройни все смекчаващи административната отговорност обстоятелства, които да налагат и нейното отпадане при осъществен състав на административно нарушение. Действително по делото са представени писмени доказателства, от които се установява трайно намалена работоспособност на жалбоподателя. Това обаче според съда не е основание, оправдаващо противоречащо на законовите повели поведение. С оглед на изложеното съдът прие, че процесното административно нарушение по см. на по чл.81 т.5 от ЗДВП извършено от Н. М. К. не следва да се квалифицира като маловажен случай, като наложеното административно наказание глоба в размер на 20 лв. се явява съответно на обществена опасност и на нарушение, и на нарушител, а и целесъобразно. По изложените съображения съдът прие да потвърди атакуваното наказателно постановление изцяло. Относно направеното в съдебно заседание искане на въззИ.емата страна чрез нейния процесуален представител за присъждане в полза на страната на направените от нея разноски по делото, с оглед така очерталия се изход на производството – при потвърждаване на атакуваното наказателно постановление, то същото искане се явява според съда основателно и следва да бъде уважено. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“, а според чл.143 ал.3 от АПК „Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски.“. В конкретния случай процесуалното представителство на Заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ при Община Пловдив в производството по делото е осъществено от нарочно упълномощен процесуален представител – в лицето на юрисконсулт – с пълномощно № 23 СД-1539 от 15.08.2023г., и обхваща участие в проведеното съдебно заседание. Доколкото от въззИ.емата страна не са ангажирани доказателства за конкретен размер на възнаграждение за процесуално представителство, то съдът следва да се води при определяне на размера им от разпоредбата на чл. 27Е от Наредбата за заплащане на правната помощ /НЗПП/ – „Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.“. Предвид потвърждаване на обжалваното НП и неотпадане на административната отговорност спрямо жалбоподателя Н. М. К., то разноските за въззИ.емата страна за процесуално представителство следва съобразно горното и на основание чл.63д ал.3 вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл.143 ал.3 от АПК вр. чл.27Е от НЗПП да се възложат в тежест на жалбоподателя К., а относно размерът им съдът преценя, че следва да бъде в размер на 80 лв. – минимално предвидения в чл.27Е от НЗПП – съобразено със сложността от фактология и право в конкретния казус, и със сведеното лично участие на процесуалния представител по делото. Мотивиран от горното ПРС ХХІІІ н. с.