Решение № 590 от 7.11.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 984/2023 г.

Производството по делото е образувано по жалба с вх. № 15223/22.08.2023 г., депозирана от Община Благоевград, БУЛСТАТ •, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, пл. • № 1, срещу изпълнително действие по изпълнително дело № 472/2023 г. по описа на ЧСИ Ш.Д., рег. № 796 с район на действие района на ОС – Благоевград, изразяващо се в налагане на запори до размера на дълга по изпълнително дело № 472/2023 г. по описа на СИ. В жалбата се излагат твърдения, че c обжалваното изпълнително действие (налагане на запор върху банкови сметки) изпълнението е насочено върху имущество, което е изцяло несеквестируемо, тъй като в запорираните банкови сметки постъпват парични средства, които не подлежат на принудително изпълнение, съгласно чл. 520 от ГПК. В тези банкови сметки Община Благоевград получава парични средства от държавния бюджет, съгласно приетия Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г., средства от Европейския съюз, които са несеквестируеми и не подлежат на принудително изпълнение. Чрез тези банкови сметки и по - конкретно запорираната сметка на общината в „Уникредит Булбанк“ АД общината заплаща своите кредитни задължения към банките, чрез които се съфинансира участието в европейски проекти, от страна на общината като бенефициент на средства, получени от Европейския съюз и в нея постъпват и финансирания по европейски проекти и програми. Твърди се, че в запорираната сметка на общината в „Общинска банка” АД постъпват и местните приходи на общината, получавани от плащането на местни данъци и такси от граждани, които са изцяло несеквестируеми, тъй като съгласно чл. 162, ал. 2 от ДОПК всички постъпления по ЗМДТ представляват публични общински вземания. Излагат се съображения, че всичките постъпления по банковите сметки на общината попадат под защитата на чл. 520, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и не подлежат на принудително изпълнение, както и че налице предпоставката на чл. 432, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК за спиране на образуваното изпълнително производство - наличие влязъл в сила съдебен (Определение № 364 от 23.05.2023 г. по т. д. № 746 / 2023 г. на ВКС ), с който е допуснато обезпечение - спиране на изпълнението на осъдително решение, на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 309, ал. 1 от ГПК. В тази връзка с Разпореждане от 20.07.2023 г. на ЧСИ Ш.Д. изпълнително дело № 427/2023 г. е спряно на основание чл. 432, ал. 1 от ГПК. Излагат се съображения относно това, че постановеното спиране на изпълнение на съдебното решение е пречка за извършване на принудителни изпълнителни действия, както и за налагане на мерки по обезпечаване на вземането (запори, възбрани и др.) до като изпълнението на съдебния акт е спряно, както и съображения, че част от паричните средства па общината имат социален характер, тъй като са насочени към социалните нужди на хората, които общината е длъжна да защити. Предвид изложените съображения жалбоподателят моли съда да отмени като незаконосъобразно изпълнително действие по изпълнително дело № 472/2023 г. по описа на ЧСИ Ш.Д., изразяващо се в налагане на запори до размера на дълга по изпълнителното дело на всички банкови сметки на община Благоевград, открити па нейно име в страната, а в условията на евентуалност - спрямо банковите сметки в „Уникредит Булбанк“ АД с •: • и „Общинска банка“ АД с •: , тъй като паричните средства в тях, попадат изцяло и обхвата на чл. 520, ал. 1 и ал. 2 от 1 ГПК. Ответната страна по жалбата – взискател по изпълнителното дело - ЕТ „МАРГАРИТА-П-ИВАН КОСТАДИНОВ”, ЕИК •, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. „•“ № 9, вх. Б, ет. 12, представлявано от З.Р.П. чрез процесуалния си представител „З.Р. П. - адв. Дружество“, чрез адв. П. П. от АК – Благоевград е депозирала становище по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в което се сочи недопустимост на жалбата, тъй като видно от запорното съобщение по изпълнителното дело е, че ЧСИ е наложил обезпечителен запор върху банковите сметки на Община Благоевград, поради което ЧСИ е указал на банките като трети задължени лица, че запорираните суми не следва да бъдат превеждани по сметка на съдебния изпълнител, до настъпване на основания за възобновяване на изпълнителното производство и жалбоподателят смесва т.н. „изпълнителен запор“ с обезпечителния такъв, т.е безспорно е, че в случая няма извършени изпълнителни действия насочени спрямо несеквестируемо имущество на длъжника по см. на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК. По същество намира жалбата за неоснователна именно тъй като от страна на ЧСИ не са извършени изпълнителни действия, а действия по обезпечаване на вземането на взискателя и на основание Определение № 364/23.05.2023 год. по т.д. № 746/2023 год. по описа на ВКС, с Разпореждане от 20.07.2023 год. ЧСИ е спрял изпълнителното производство до окончателното произнасяне на ВКС по молбата на Община Благоевград с правно основание чл. 303 ГПК, а съдебната практика и теория обаче категорично сочат, че спирането на изпълнителното производство пречи да се извършват изпълнителни действия, но не и действия, които обезпечават изпълнението, каквито са запорът и възбраната /арг. чл. 391, ал. 5, чл. 428, ал. 2 и чл. 449, ал. 1, изр. 2 ГПК/. Сочи, че съгласно Определение № 364/23.05.2023 год. по т.д. № 746/2023 год. по описа на ВКС спирането на изпълнението е постановено само за част от присъдените с влязлото в сила съдебно решение суми. В случая обезпечителният запор е поискан и наложен за присъдените законови лихви и разноски, които не са обезпечени с платената от Община Благоевград по сметка на ВКС парична гаранция, която е в размер на 1 627 000 лв. и твърдението на жалбоподателя за това, че вземането по изпълнителния лист е изцяло обезпечено е напълно невярно. Намира за недоказано твърдението на жалбоподателя, че т.н. изпълнение е насочено спрямо несекверстирусмо имущество на длъжника, тъй като в запорираните банкови сметки на Община Благоевград постъпват парични средства, които не подлежат на принудително изпълнение, съгласно чл. 520 ГПК, считайки, че длъжникът не представя никакви доказателства за това какъв е източникът на наличните средства по банковите сметки, от където би могло де се прецени дали и до колко запорът е наложен върху средства, които попадат в хипотезата на чл. 520 ГПК. Предвид изложените съображения моли съдът да остави жалбата – предмет на производството без разглеждане, респ. без уважение. ЧСИ е депозирал мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в които изразява становище за недопустимост на жалбата – предмет на настоящото производство на основание чл. 435, ал. 2 ГПК, както и доколкото запорните съобщения са на основание чл. 507 вр. чл. 391, ал. 5 ГПК, при което жалбоподателят не могъл да поддържа твърдения за несеквестируемост на вземанията по запорираните банкови сметки, поради което намира жалбата за недопустима, респ. неоснователна. Съдът като взе предвид твърденията на страните и съдържащите се в копието на изпълнителното дело материали, намира следното: По постъпила молба от ЕТ „МАРГАРИТА - П - Иван Костадинов“, ЕИК •, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „•“ № 9, вх. Б, ет. 1, an. 2, представлявано от управителя И.П.К., чрез АД „З.Р.П.“, чрез адв. П. П. е образувано изпълнително дело № 472/2023г. по описа на ЧСИ Ш.Д. с район на действие района на ОС – Благоевград срещу Община Благоевград, ЕИК •, с адрес: гр. Благоевград, пл. • № 1, представлявана от Кмета И.С., за заплащане на суми по изпълнителен лист от 16.06.2023г., издаден по дело № 125/2017 г. но описа на Окръжен съд - Благоевград съобразно молба за образуване на изпълнително дело с вх. № 11669/26.06.2023г. за сумата от 826 051, 45 лева - законна лихва върху сумата от 1 389 103.36 лева, изчислена към 26.06.2023г., дължима от 03.10.2017 г. до окончателно изплащане на вземането; сумата от 212 218.31 лева - разноски по делата пред трите инстанции. Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязло в сила Решение № 50086/03.02.2023 г. по т.д. № 490/2021 г. по описа на ВКС. С Определение № 364/23.05.2023 г., постановено по т.д. № 746/2023 г. по описа на ВКС изпълнението на цитираното решение Решение № 50086/03.02.2023 г. по т.д. № 490/2021 г. по описа па ВКС е спряно, до размера на внесеното от Община Благоевград обезпечение от 1 622 227.00 лв., съответстващо на размера на главницата и мораторната лихва по решението. В молбата за образуване на изпълнителното дело се иска да бъде наложен и „запор“ на банкови сметки на длъжника. На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 08784/26.06.2023 г., редовно връчена на адресата на 30.06.2023г. На 10.07.2023 г. по изпълнителното дело е постъпила молба с вх.№ 12522/10.07.2023т., депозирана от Община Благоевград, ЕИК •, с правно основание чл. 432, ал.1, т. 1, пр. 2 от ГПК, съобразно Определение № 364 от 23.05.2023 г. по т.д. № 746/2023 г. описа на ВКС, постановено на основание чл. 309, ал. 1, вр. чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК С Разпореждане от 20.07.2023г. на ЧСИ Ш.Д. на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК е спряно изпълнителното производство по изпълнително дело, а по молби от 03.08.2023г. и 08.08.2023г. на взискателя по изпълнителното дело, на основание чл. 507, вр. с чл. 391, ал. 5 ГПК със ЗС с изх. №№№ 11084/11085/11086 от 09.08.2023г. по описа на ЧСИ Ш.Д. е наложен запор върху БС, открити на името на длъжника в „Общинска банка“ АД, ТБ „Инвестбанк“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД. На 23.08.2023г. в кантората на ЧСИ Ш.Д. е постъпило уведомително писмо от ТБ „Инвестбанк“ АД, с което се съобщава, че длъжникът не е клиент на банката. На 21.08.2023г. в кантората на ЧСИ Ш.Д. е постъпило уведомително писмо от „УниКредит Булбанк“ АД, съгласно което по БС на длъжника няма достатъчно средства за обезпечаване на запора. На 28.08.2023г. в кантората на ЧСИ Ш.Д. е постъпило уведомително писмо от „Общинска банка“ АД, съгласно което по БС на длъжника няма достатъчно средства за обезпечаване на запора. На 08.09.2023г. в кантората на ЧСИ Ш.Д. е постъпило уведомително писмо от „Общинска банка“ АД, съгласно което но БС на длъжника има достатъчно средства за обезпечаване на запора. Със съобщение на ЧСИ Ш.Д. с изх. № 12286/08.09.2023г. е вдигнат запора на БС на длъжника Община Благоевград, открити в „УниКредит Булбанк“ АД. Община Благоевград е уведомила Директора на „Общинска банка“ АД, филиал Благоевград на 21.08.2023г. относно изпратеното на тази банка ЗС по изпълнителното дело, че средствата по сметката й представляват субсидия от ДБ, средства от ЕС и други международни програми и договори на Община Благоевград (л. 120 от ИД), както е уведомила отдел „Управление на запори“ към „УниКредит Булбанк“ АД на 21.08.2023г. относно изпратеното на тази банка ЗС по изпълнителното дело, че по сметката на Община Благоевград с • • няма налични средства, а сметката се използва изключително и само за проекти за ЕС и други международни програми и договори на Община Благоевград (л. 121 от ИД). С оглед изложените твърдения в жалбата – предмет на производството и установеното от изпълнителното дело, настоящият състав счита жалбата за безпредметна в частта й, в която се иска отмяна на наложения запор върху банковата сметка на жалбоподателя в „УниКредит Булбанк“ АД, предвид вдигането на запора върху тази сметка от ЧСИ със съобщение на ЧСИ Ш.Д. с изх. № 12286/08.09.2023г. – действие, последващо входирането на жалбата, поради което в тази част жалбата следва да се остави без разглеждане – липсва правен интерес за жалбоподателя. По делото не се установява запор да е бил наложен върху БС на жалбоподателя, различни от „УниКредит Булбанк“ АД и „Общинска банка“ АД, доколкото видно от изпълнителното дело след изпращане на ЗС до ТБ „Инвестбанк“ АД, ЧСИ е получил съобщение от тази банка, съгласно което, че длъжникът не е клиент на банката, поради което съдът дължи произнасяне по искането на жалбоподателя за отмяна на запора на БС на длъжника в „Общинска банка“ АД. В частта, в която се иска отмяна на наложения на жалбоподателя запор върху банковата му сметка в „Общинска банка“ АД, съдът намира жалбата за процесуално допустима - изхожда от легитимирано лице /длъжник/, срещу действие на СИ, което съгласно действащия ГПК - чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва - постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485, определянето на трето лице пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите на чл. 486, ал 2, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и постановлението за разноски. В настоящия случай се обжалва налагане на запор върху вземания, за които се твърди да са несеквестируеми. Съгласно т. 1, предл. 4 на ТР № 2/2015 по т.д.№2/2013, ОСГТК, ВКС „длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вземането, върху което е насочено изпълнението до изтичането на едноседмичния срок от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение“. В случая предвид изменението на разпоредбата на нормата на чл. 436, ал. 1 през 2019г. – срокът за обжалване на действията на СИ е променен от едноседмичен на двуседмичен, жалбата е подадена в срока по ГПК – видно от ИД жалбоподателят е узнал за обжалваното действие от банките, в които са запорирани банковите му сметки на 16.08.2023г., а жалбата е входирана на 22.08.2023г. в кантората на ЧСИ. С оглед това и доколкото се твърди насочване на принудително изпълнение върху несеквестируемо имущество, жалбата в тази й част следва да се разгледа по същество. Съдът в настоящия си състав намира жалбата в тази й част за неоснователна, по следните съображения: Спирането на изпълнителното производство означава временно преустановяване на следващите изпълнителни действия, като извършените до спирането действия остават в сила. Съобразно разпоредбата на чл. 391, ал. 5 ГПК, обезпечение се допуска и когато делото е спряно, т.е. няма пречка по спряно изпълнително дело да бъде наложен запор, тъй като запорът в случая се явява действие, което обезпечава изпълнението. Законът предоставя такава възможност поради опасността недобросъвестен длъжник да превърне спирането в средство за осуетяване успешния изход на изпълнителното производство. Съдебният изпълнител е длъжен да се подчини на разпореждането на съда и да преустанови всички изпълнителни действия насочени към осребряване имуществото на длъжника, в т. ч. – да не извършва продан на движими и недвижими вещи на длъжника и да не превежда на взискателя постъпили по делото суми от запори или други плащания. През периода на действие на забраната изпълнителният орган няма право и не е длъжен да извършва принудителни изпълнителни действия, а извършените въпреки нея следва да се счетат за опорочени. Отделно от това, спирането не пречи да се извършват действия, обезпечаващи изпълнението, каквито са запорът или възбраната - по аргумент от чл. 391, ал. 5 от ГПК, чл. 428, ал. 2 изр. II от ГПК, чл. 449 от ГПК. Съгласно даденото решение по т. 13 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. ОСГТК – ВКС несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по пълно несеквестируеми вземания и/или вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение. Когато по сметка на длъжника, наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, постъпват и плащания по други (секвестируеми) вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо само над общия размер на другите (секвестируеми) постъпления). Несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по пълно несеквестируеми вземания и/или вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение. Наложеният запор върху сметка на длъжника в банка не обхваща несеквестируемата част. Когато по сметка на длъжника, наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, постъпват и плащания по други (секвестируеми) вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо само над общия размер на другите (секвестируеми) постъпления. В случая съставът на съда счита, че жалбоподателят от една страна не ангажира доказателства за твърденията си в жалбата, че по тази негова банкова сметка постъпват изцяло несеквестируеми вземания, доколкото приложените към жалбата договори касаят банковата сметка на жалбоподателя в „УниКредит Булбанк“ АД, а не в „Общинска банка“ АД, а и както се посочи по – горе когато по сметка на длъжника, наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, постъпват и плащания по други (секвестируеми) вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо само над общия размер на другите (секвестируеми) постъпления), като в случая със ЗС до „Общинска банка“ АД ЧСИ (л. 60 от изпълнителното дело) е посочил, че сумите по запора не следва да се превеждат по сметка на ЧСИ до настъпване на основание за възобновяване на спряното изпълнително дело, както и че запорът следва да се счита за заложен върху всички секвестируеми суми с изключение на посочените в ЗС средства, постъпили като субсидия от държавния бюджет, средства от ЕС и по други международни програми и договори на общините, предвидените в републиканския бюджет средства за финансово подпомагане на общините под формата на общи и целеви субсидии или субвенции, преотстъпените от държавата за подпомагане на общините държавни приходи, отпуснатите по бюджетите на общините от държавния бюджет безлихвени заеми, като всички постъпващи суми от държавния бюджет, средства от ЕС и по други международни програми и договори на общините следва да се считат за несеквестируеми по смисъла на чл. 520, ал. 1, вр. ал. 2 ГПК. Жалбоподателят не ангажира и доказателства относно твърденията си в жалбата, че в тази негова запорирана сметка постъпват и местните приходи на общината, получавани от плащането на местни данъци и такси от граждани, които намира изцяло несеквестируеми. Дори да се приеме, че това е така, с посоченото по – горе относно съдържанието на ЗС, изпратено до „Общинска банка“ АД, несеквестируемите вземания на длъжника, са охранени от закона и той може да оперира със същите. По оплакванията в жалбата относно внесеното пред ВКС обезпечение по чл. 282 ГПК: Постановеното по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК с Определение № 364/23.05.2023 г. по т. д. № 746/2023 г. по описа на ВКС спиране изпълнението на осъдителното решение № 50086/03.02.2023 г. по т. д. № 490/2021 г. на ВКС срещу представено от жалбоподателя надлежно обезпечение в размер на присъдената сума съставлява основание по чл. 432, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на изпълнителното производство по ИД, което ИД е спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 4 ГПК с Разпореждане на ЧСИ за спиране от 20.07.2023 г. Със спирането на изпълнителното производство се спират процесуални действия по него, като извършените запазват своето действие, защото процесуалното правоотношение продължава да съществува. Наложените от ЧСИ запори върху банковите сметки на длъжника по ИД не съставляват изпълнителни действия, извършване на каквито при спряно ИД не е допустимо, а са действия по налагане на обезпечение, каквито са допустими при спряно на основание чл. 432 ГПК изпълнително производство, като вече наложените такива не се вдигат по аргумент от нормата на чл. 391, ал. 5 ГПК, според която обезпечение на иска се допуска и когато делото бъде спряно. Оплакванията в жалбата не могат да бъдат споделени. На първо място, обстоятелството, че по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК вече е спряно от касационната инстанция изпълнението на осъдително решение не представлява пречка за издаване на изпълнителен лист, а само препятства провеждането на принудително изпълнение по този лист до отпадане на основанието за спиране. Позитивното определение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК не се отразява върху редовността на осъдително решение от външна страна, нито на правото на принудително изпълнение, което то удостоверява и не отрича правото на взискателя да се снабди с ИЛ /арг. от чл. 406, ал. 1 ГПК/. Определението по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК е пречка за действия по принудителното изпълнение /чл. 432, ал. 1, т. 4 ГПК/, но е основание да се образува изпълнително дело /чл. 426, ал. 1 ГПК/. Следователно, изпълнителният лист удовлетворява изискванията по чл. 406, ал. 1 ГПК и обслужва правен интерес, въпреки че е издаден след позитивно определение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Така Определение № 197/02.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1254/2019 г., Г. К., III Г. О. на ВКС, Определение № 115/18.03.2010 г. по ч. гр. д. № 513/2009 г., Г. К, ВКС. При спряно в настоящата хипотеза по чл. 432, ал. 1, т. 4 ГПК изпълнително производство не се извършват действия по принудително изпълнение, но обезпечителни действия са допустими /арг. чл. 391, ал. 5 ГПК/, поради което и налагането на запор върху банковите сметки на длъжника на тази му БС като действие по обезпечение не е незаконосъобразно. Внесеното от жалбоподателя обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК в размер на присъдената с осъдително решение сума, ведно с лихвите има за цел да гарантира удовлетворяването на признатото с решението притезание, респ. обезщетяването на ответника по жалбата за вреди от евентуално неоснователно забавяне на изпълнителното производство, като съдът приема, че с внасянето на дължимото обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК не отпада необходимостта от наложените по ИД обезпечителни мерки с наложения запор и не се касае до недопустимо извършено за втори път обезпечаване на цялото задължение, тъй като обезпечението не създава привилегия за взискателя. Определението по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК е пречка за действия по принудително изпълнение (чл. 432, ал. 1, т. 4 ГПК), но е основание да се образува изпълнително дело (чл. 426, ал. 1 ГПК). С обезпечението по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК длъжникът е извършил залог на парична сума съгласно чл. 181, ал. 1 ЗЗД по специалната сметка на ВКС. С решението върху главницата са присъдени законни лихви след предявяване на иска. Извършеното обезпечение не ги обхваща (т. 1 от ТР № 6/23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. ОСГТК на ВКС). Макар след определението по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК законът да изключва действията по принудително изпълнение, той допуска взискателят да възложи на частния съдебен изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника поради присъдените лихви, необхванати от залога (чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ ) и да поиска съдебният изпълнител да наложи обезпечителни мерки за тях (арг. от чл. 391, ал. 5 ГПК). В този смисъл Определение № 197 от 2.05.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1254/2019 г., III г. о., ГК. При изложените съображения, жалбата – предмет на производството в тази й част следва да се остави без уважение, като неоснователна. По горните съображения, съдът