Решение № 2 от 7.1.2010 г. на Районен съд - Павликени по дело № 470/2009 г.

ПРОИЗВОДСТВО ПО ЧЛ.78 А ОТ НК. Павликенската районна прокуратура с постановление от 12.11.2009г. е внесла предложение по реда на чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност на лицето А.Д.Л. ••• по воденото срещу нея дознание №263/2009г. по описа на РУ на МВР Павликени за престъпление по чл.185, ал.1, пр.2 от НК, предлага на същия да бъде наложено наказание по административен ред. Привлеченото лице оспорва изложената в постановлението фактическа обстановка, счита че не е извършило престъпление, тъй като е отглеждало детето по желание на родителите, а след тяхното искане да им бъде върнато, е имало основателни причини да го задържи. Защитникът на обвиняемата моли да бъде оправдана, поради несъставомерност на деянието. Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното: От събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства се установи, че малолетното дете А.Ю.К., родено на •••г. е с родители св.А.М. и Ю.Я.. Същите имат още шест деца и след раждането на детето решили да го дадат за отглеждане на лелята на св.М. – обв.Л., която нямала деца, а разполагала с добри материални условия. Уговорили се, че тя ще осинови детето и през м.ноември 2008г. то й било поверено от родителите. До м.май 2009г. детето е оставено в дома на А. Д. Л. •••, за да го отглежда тя, като действията по осиновяването се забавили, заради липсата на средства. Отношенията им се обтягат през м.май 2009г. при отказ на Л. за даде детето да гостува на родителите си. Оттогава последните променят решението си детето им да бъде отглеждано от леля им и решават да го приберат в дома си. Опитът се това не е успял и родителите се обръщат към ДСП Павликени, откъдето са предприели необходимите действия – срещи с двете страни, съставяне на план за действие, предвиждащ връщане на детето в биологичното му семейство. Поради невъзможността да се постигне съгласие за предаването детето е наблюдавано в дома на лелята. Няма обаче настаняване по административен или съдебен ред съгласно ЗЗД в дома на обвиняемата. Според показанията на родителите тя са опитвали веднъж да си вземат детето и са били разубедени от обвиняемата. Съдът намира, че с поведението си Л. е осъществил състава на престъпление по чл.185, ал.1, пр.2 НК. Съставът на това деяние включва от обективна страна няколко елемента – лицето трябва да задържа при себе си чуждо дете и да не го връща на родителите. В настоящия случай прибирането на детето при лелята е станало със съгласието на родителите, но след поискването му от семейството е налице самоволно задържане от страна на Л.. Вече липсва съгласие на родителите за пребиваването му при нея. Не е налице и някакво друго основание за това, като предприета мярка за закрила на детето от ДСП Павликени. Обвиняемата обяснява своето поведение с притеснения за детето поради здравословното му състояние и съмнения, че родителите ще го “продадат”, но доколкото тя няма права спрямо детето, това са обстоятелства с които следва да бъде сезирана ДСП и тя да осъществява контрол върху родителите. Личните мотиви на Л., макар и смекчаващи вината й, не я оправдават и не изключват престъпния характер на деянието. Тъй като за това престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до една година, няма причинени имуществени вреди, лицето не е осъждано или освобождавано от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК, то следва императивно да се приложи разпоредбата на този текст в случая и Л. да бъде призната за виновен, като бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Предвид особените обстоятелства, отношения и уговорки между нея и пострадалите, които са реалната причина за деянието, съдът намира, че санкцията следва да бъде в минималния размер от 500 лева. Водим от горното съдът