Решение № 414 от 10.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 4872/2023 г.

Производството е по реда на глава XXI НПК. На 19.04.2023г. по НОХД № 3311/2022г. СРС 13-ти състав е постановил Присъда, с която е признал подс.С. Б. П. за виновен в извършване на престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК и му е наложил определено в условията на чл.54 НК наказание ЛСВ за срок от 6 месеца, изпълнението на което наказание на осн. чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от 3 години. С горепосочената Присъда и на осн.чл.189 ал.3 НПК подс.С.П. е осъден да заплати и направени разноски по делото. Против присъдата е подадена въззивна жалба и допълнение към нея от адв.А.М. и адв.В.Х., защитници на подс.С.П. с релевирани доводи за неправилност и необоснованост на присъдата – според защитата, е допуснато нарушение на процесуалния закон, изразено в неправилна оценка на приобщените доказателствени източници и в липса на предприети в пълнота процесуални действия за установяване на обективната истина, като в контекста на последното се коментира недопускането на повторна СМЕ при констатирана пристрастност на в.л., изготвила първоначалната СМЕ, които нарушения на процесуалните правила са довели и до изграждане на неправилни фактически изводи и съответно до неправилно приложение на материалния закон. При горните аргументи в иницииращия въззивното производство документ се отправя искане за цялостна отмяна на първоинстанционната осъдителна присъда и постановяване на нова такава, съгласно която и на осн. чл.304 НПК подсъдимият да бъде оправдан за извършване на процесното престъпление.Алтернативно е отправено и искане за приложение на закон за по-леко наказуемото престъпление, като деянието се преквалифицира в такова по чл.133 НК. Въззивният съд приема депозираната въззивна жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.319 ал.1 НПК, от активно легитимирано лице с изявен правен интерес, при спазване изискванията на процесуалния закон за нейната форма, съдържание и за движението й съгл. чл.321 НПК и против съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на глава XXІ НПК. В процесния иницииращ въззивното производство документ се излага искане за събиране на нови доказателства, като единственото конкретизирано такова е това за назначаване на Комплексна СМЕ с цел изследване на всички възможни механизми за причиняване на процесното телесното увреждане.Приемайки искането за основателно, настоящият съдебен състав допусна изготвянето на исканата експертиза и разшири обхвата на приобщените доказателствени източници. В с.з. пред настоящата инстанция двамата защитници – адв. Х. и адв.М. поддържат отправената молба за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен във вмененото му престъпление. Алтернативно отправят и искане за изменение на присъдата в нейната санкционна част, като на подсъдимия се наложи наказание пробация.По същество на процесния спор защитниците излагат свой собствен прочит на приобщените по делото доказателства, като акцентират преимуществено на показанията на пострадалата Л., в които показания по тяхно мнение се наблюдава надграждане на обвинителните факти; а така също подчертават и заключението по назначената в хода на въззивното производство Комплексна СМЕ с отразени няколко отделни възможни механизма за получаване на процесната телесна повреда.На база новосъбраните доказателства защитата приема, че вмененото на подс. П. престъпление не е доказано по изискуемия съгл. чл.303 ал.2 НПК несъмнен начин. За друг основен аргумент се изтъква допуснатото от първостепенния съд процесуално нарушение, изразяващо се в едностранчив подход при обсъждане на доказателствата, тъй като при постановяване на обжалваната присъда са отчетени единственото показанията на пострадалата свидетелка, а не цялата доказателствена съвкупност. Самият подсъдим С.П. в предоставеното му право на лична защита и право на последна дума изказва съжаление за причинената на св.Л. телесна повреда и отправя молба за постановяване на оправдателна присъда. Представителят на държавното обвинение намира атакуваната присъда за правилна и законосъобразна.Излага се довод, че първият съд изчерпателно е обсъдил всички събрани по делото доказателства и обосновано е извел приетите за доказани факти, достигайки до извода за реализирано от подсъдимия виновно поведение, запълващо съставомерните елементи на процесното престъпление. Повереникът на ЧО Л.Л. – адв.Д. изразява становище, че проверяваната присъда е постановена при спазване на материалния и на процесуалния закон. Приема, че са събрани достатъчно категорични и убедителни по съдържание доказателства за реализираното от подсъдимия престъпно поведение по причиняване на средна телесна повреда на пострадалата, поради което отправя молба за потвърждаване на обжалваната присъда. ЧО Л. се присъединява към изразените от адв. Д. доводи. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД като въззивна инстанция, проверявайки изцяло правилността на обжалваната присъда – нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, във връзка с направените оплаквания и съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира, че в конкретния казус са налице предпоставките, визирани в чл. 334 т.6 НПК. За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на процесните страни за участие и представяне на доказателства в подкрепа на защитаваната от тях теза.Фактическата обстановка е подробно изяснена и описана в мотивите към проверяваната присъда. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване, макар и при допускане на известни нарушения, които обаче не се отразяват на крайния изход на делото.Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства са направени правилни фактически изводи, напълно споделими и от въззивния съд, поради което същите ще бъдат пресъздадени лаконично в настоящия съдебен акт. Подсъдимият С. Б. П. е български гражданин, неженен, неосъждан, безработен, със средно образование и ЕГН ••••••••••. Пострадалата свидетелка Л.Л. се познавала с подсъдимия от преди инкриминираната дата, като двамата имали интимна връзка.Те не живеели заедно, но често се срещали в собственото на горната свидетелка жилище, находящо се в гр.София ул.••••••• На 09.07.21г. между подсъдимият и св.Л. възникнал спор, като вечерта съответно всеки един от тях излязъл със свои приятели. Въпреки това, те поддържали телефонна комуникация и се уговорили да се срещнат в 23.00ч. на метростанция Сердика. След като се срещнали на уговореното място, поели пеша към дома на свидетелката, като по пътя подсъдимият нееднократно удрял кофи за боклук, при което наранил ръката си.Пристигнали в дома на пострадалата около полунощ, тя му промила раните на ръката, легнали да спят, но подс.П. не се чувствал добре и непрекъснато ставал.По предложение на св.Л. той отишъл да легне на дИ.а в хола, но отново не могъл да заспи. Към 01.00ч. провокирана от шум на чупене на вещи, свидетелката също отишла в хола и се опитала да разговаря и да успокои подсъдимия.Последният обаче внезапно я хванал за шията и я повалил на дИ.а, а след нейното изправяне започнал да й нанася удари с ръка по лицето.Пострадалата обаче успяла да го изтласка назад, като го блъснала с ръце по гърдите му. В този момент подсъдимият се намирал в близост до вратата на спалнята и след като и св.Л. се приближила, желаейки да влезе в стаята, той й нанесъл няколко удара с крак в областта на корема и гениталиите. Пострадалата опитала да се предпази от тези ритници и поставила ръце пред корема си, като ръцете й били опънати успоредно на тялото, а дланите и пръстите й били изпънати перпендикулярно напред.При това положение няколко от ударите с крак попаднали върху лявата й ръка. Свидетелката успяла да влезе в спалнята, да позвъни на своята майка и да я извика на помощ, като именно в този момент установила неестествената позиция на малкия пръст на лявата си ръка.Междувременно подс.П. се облякъл и напуснал апартамента. След като св.М. Л., майка на пострадалата пристигнала в дома й, двете заедно отишли в УМБАЛ Пирогов, където й била оказана медицинска помощ, а на 25.07.21г. била хоспитализирана с цел оперативно лечение.В следствие нанесените удари се установило, че св.Л. получила множество травматични увреждания – съответно контузия на главата, изразяваща се в кръвонасядания и оток на дясна скула, предушна област, дясна буза, по ръба на дясна ушна мида и контузии на двете тъпанчеви мембрани; получила контузия на корема и половата област, изразяваща се в травматично зачервяване по кожата на корема в горния коремен етаж и кръвонасядане в областта на пубиса и предните части на големите срамни устни; получила е и травма на лявата ръка, изразяваща се в разместено счупване на основната фаланга на пети пръст на лявата ръка, с частично разкъсване на сухожилието на мускула разгъвач на пръста. Счупването на основната фаланга на пръста е довело до трайно затруднение движението на горен ляв крайник с оздравителен период, повече от един месец. Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка е напълно идентична с тази, описана в мотивите към проверяваната присъда. Обстоятелствата по делото се приемат за установени от събраните по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в тяхната съвкупност при спазване принципите по чл.13, чл.14 и чл.107 ал.3 и ал.5 НПК. По делото от първата инстанция са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, имащи значение за правилното му решаване.Инкорпорираният доказателствен материал обхваща обясненията на подс.П., дадени пред първостепенния съд, показанията на свидетелите Л. Л. и М. Л., приобщените писмени доказателства и писмени доказателствени средства и способ за доказване – заключения по назначените и приети по реда на чл.282 ал.1 НПК експертизи.В допълнение и в хода на проведеното въззивно съдебно следствие към доказателствената съвкупност се приобщи и заключение по назначената Комплексна СМЕ и се проведе допълнителен разпит на пострадалата свидетелка с прочитане по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК и чл.281 ал.1 т.1 НПК на показанията й от ДП. СГС оценява за правилен и обоснован направения от контролираната съдебна инстанция доказателствен анализ, като е обсъдена достатъчността, надежността и достоверността на източниците на информация.В съответствие с разп. на чл.305 ал.3 НПК в мотивите към присъдата подробно са посочени както установените обстоятелства и доказателствения материал, въз основа на който се извеждат съответните факти, така и правните съображения за взетото крайно решение.По мнение на въззивния съд събраната по делото доказателствена съвкупност е последователна и еднопосочна, като от нея с пълна категоричност се установяват времето, мястото и авторството на извършената инкриминирана деятелност.Изначално СГС отбелязва, че липсва спор между процесните страни досежно инкриминираната дата, място и досежно действително получените от ЧО травматични увреждания, поради което в тази вр. събраните доказателства ще бъдат лаконично маркирани с подчертаване, че същите са подробно обсъдени в мотивите към проверяваната присъда.Датата и мястото на деянието се установяват от показанията на разпитаните свидетели, от обясненията на подс.П. и от приложените медицински документи, в контекста на последните се има предвид датата на издаване на същите (датата съвпада с инкриминираната такава, а на някои документи е последваща) и съдържанието на документите с вписана анамнеза, снета от пострадалата и от подсъдимия и носеща информация за времето и мястото на получаване на нараняванията.Касателно реално получените от св.Л. травматичмни наранявания, включая и процесната средна телесна повреда с конкретните й медикобиологични изражения съдът отчита приобщените медицински документи и изготвените експертни заключения, в които подробно са посочени всички телесни наранявания на пострадалата, които наранявания са посочени по-горе в настоящото решение и доказателствата за които наранявания са подробно и изчерпателно обсъдени в мотивите към проверяваната присъда, към които СГС препраща, доколкото ги приема за правилни и обосновани. Спорът между процесните страни се заключава единствено и само относно механизма на причиняване на телесната увреда и именно в тази насока съдът ще съсредоточи своите доказателствени разсъждения. Както правилно посочва първостепенният съд, обясненията на подсъдимия и показанията на горепосочените свидетели представляват валиден доказателствен източник, доколкото всеки един от тях в условията на устност и непосредственост излага определени фактически обстоятелства пред основния съд, а показанията от ДП на пострадалата свидетелка са приобщени към доказателствената съвкупност по законово регламентирания процесуален ред. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд и също кредитира показанията на двете горепосочени свидетелки.Свидетелката Л.Л. е очевидец на реализираните събития и навежда с изискуемата категоричност както данни относно времето, мястото и реализираните от подсъдимия действия, така и относно нанесените й телесни увреждания.В тази вр. свидетелката разказва и за предхождащите събития, което й фактическо описание частично се припокрива с това, съдържащо се в обясненията на подс. П. – наблюдаваното съответствие касае обстоятелствата, осъществени до момента на прибиране в дома на ЧО; а именно касае възникнал между тях спор от лично естество, касае осъществените вечерта самостоятелни срещи от всеки един от тях със свои приятели и личната им среща на метростанция Сердика. Пострадалата в детайли описва както своето поведение, така и това на подсъдимия, осъществено на 10.07.21г. около 01.00ч. – в хода на първоинстанционното съдебно следствие с категоричност и хронологична последователност заявява факта на извършени от подсъдимия активни действия по хващането й за гушата, по нанасяне на удари с ръце по лицето й и по нанасяне на удари с крака в областта на корема и гениталиите, като сочи и данни за обективно извършената от нея деятелност по отблъскване на дееца (с ръце по гърдите му, като реакция след ударите по лицето) и по предпазване от ударите му с крака, като поставя ръце пред корема си, а дланите и пръстите й са опънати напред, а не на долу и по този начин при китките се получава известно огъване под ъгъл.Даденото от св.Л. описание е резултат на непосредствените й лични възприятия, поради което показанията й се оценяват за пряк доказателствен източник и като такъв, се ползват с висока степен на доказателствена стойност.Нещо повече – свидетелката нееднократно е разпитвана в хода на ДП и всичките й показания, дадени пред разследващ орган са приобщени към доказателствената съвкупност по съответния процесуален ред.Тук съдът изрично отбелязва, че СРС не е прочел всички показания на свидетелката от ДП и разбира се, това се дължи на неговата самостоятелна преценка, поради което не може да бъде укоряван.С цел изясняване на обективната истина обаче въззивният съд допълни доказателствената съвкупност посредством прочит на всички показания на пострадалата от ДП. Нещо повече – горното е наложително, с оглед спазване принципа по чл.13 НПК за разкрИ.е на обективната истина и тъй като както в пренията по същество пред СРС, така и във въззивната жалба и в депозираното допълнение защитата се позовава на недостоверност на показанията на ЧО и на това, че има „надграждане“ при различните разпити, но не всички са приобщени към доказателствената маса.Тук прави впечатление, че абсолютно всички показания на ДП на св.Л. съдържат идентично описание на реализираните събития, като само и единствено в хронологически първите й показания, дадени на 12.07.21г., не се излага факта на предпазване с ръце по описания по-горе начин при нанасяните от подсъдимия ритници в областта на корема и гениталиите й (а това според експертните заключения, е един от възможните механизми за причиняване на телесната повреда).Самата свидетелка след прочита на показанията не можа да даде логично обяснение за този пропуск, но въпреки това отново излага категоричното твърдение за действително наличие на извършено от нея предпазване с ръце.В последствие на ДП следват още няколко разпита на пострадалата, включая и такъв по реда на чл.223 НПК, като във всеки един от тях и след разясняване отговорността по чл.290 ал.1 НК тя дава подробно описание на всички обстоятелства, в това число и на реализираното предпазване с ръце.Т.е. преобладават показанията с горните обвинителни факти и независимо, че в първите по ред показания, дадени само два дена след деянието, което от своя страна предполага наличие на по-ясен спомен, липсва твърдение за коментирания факт, то в количествено преимуществено съотношение този факт се съдържа във всички останали показания, приобщени към доказателствената съвкупност.Както вече се посочи по-горе, първият разпит е проведен много скоро след деянието и съдът не може да пренебрегне емоционалното състояние на пострадалата в този момент – косвен признак за нейната повишена емоционалност се явява поведението й през деня на 10.07.21г., когато непосредствено след деянието в Клиниката по Съдебна медицина се среща с подс.П. и виждайки го, незабавно напуска същата, изчаква той да излезе от клиниката и едва след това се връща; т.е. независимо че се намира на публично място и е придружена от свой близък родН. (майка й св.М.Л.), то ЧО изпитва страх от подсъдимия и дори на своята майка разказва за събитията „откъслечно“ и допълва фактите с течение на времето (видно от показанията на св.М. Л.).Тук е нужно да се подчертае, че всеки един свидетел притежава индивидуална способност за запаметяване и възпроизвеждане на факти, като съответно индивидуален е и ефектът на инкриминираното деяние върху психиката му.В случая и на база горните напълно еднопосочни показания на ЧО и на св.М.Л. съдът с категоричност извежда обстоятелството на повишена емоционалност на пострадалата след деянието и приема, че именно на това се дължи коментираната липса в показанията й и незаявяване на факта на извършено от нея предпазване с ръце при ударите с крак.Нещо повече – свидетелката се е предпазвала и от първоначалните удари с ръце, нанесени по лицето й, като изблъсква подс. П.; респ. това й поведение е косвен показател за това, че в последствие продължава реализирането на подобна деятелност по самосъхранение и предпазване от нараняване, като именно в този смисъл е и пресъздаденото от нея описание на фактите пред нейната майка, която директно заявява „разказа, че е получила травмата на пръста при ритника в пубисната кост“.Непосочването на това обстоятелство в първите показания на пострадалата, а едва в последствие във всички останали разпити, не може да се квалифицира за „надграждане“ на обвинителните факти, както твърди защитата.Това защитно възражение по мнение на съда е неоснователно, тъй като всички показания на св.Л., дадени в течение на времето по ДП, в хода на първоинстанционното съдебно следствие и в хода на въззивното такова са непроменяеми и категорични, поради което се приемат от съда за убедителни и правдиви. Обстоятелството на предпазване с ръце не се сочи единствено и само в първите по време показания, което обаче се отдава на емоционалното състояние на свидетелката, която въпреки че не споменава този факт при първия си по време разпит, то с категоричност го заявява пред своята майка св.М.Л.. Обсъдените по-горе показания на ЧО и на св.М.Л. и изведената достоверност на същите е противопоставима на дадените пред СРС обяснения от страна на подс.П., които с основание са възприети от първостепенния съд за защитна версия при отчитане на двуякия им характер на средство за доказване и на средство за защита.Пред СРС подсъдимият дава обяснения и не отрича присъствието си в апартамента на св.Л. на инкриминираната дата, но отдава наличието на нараняванията й на практикувания от тях груб секс, какъвто правят както на 10.07.21г., така и преди това.В тази насока подсъдимият излага редица подробности и твърди, че по време на секс и по изрично искане на пострадалата е стискал врата й и е нанасял удари по лицето й, като след това и при изразено от него желание за прекратяване на връзката им, тя също му нанася удари; „получих 5-6 удара в главата с юмруци и с разперени ръце“.Така дадените обяснения и съдържащите се в тях факти за практикуван груб секс и за нанесени на подсъдимия удари по лицето не се кредитират с доверие от страна на съда, тъй като са изолирани и неподкрепени с нито един друг доказателствен източник, включително и с тези, представени от самия подсъдим.На първо място се отбелязва, че по делото липсват убедителни доказателства за практикуван груб секс – тук се отчитат показанията на св.М. Л., че никога преди деянието не е виждала синини по ръцете, врата и лицето на пострадалата, а заявяваният „груб секс“ неизбежно е съпътстван с подобни насинявания; отчита се и липсата на подобни твърдения от страна на ЧО, която от една страна отрича извършването на „груб секс“, а от друга страна и пред СРС описвайки поведението на подсъдимия, заявява, че по време на секс „се е случвало да поставя ръка върху гушата ми“, но това твърдение се цени в буквалния му смисъл (само на поставяна ръка), а не и като приложена сила и подобно разширително тълкуване е недопустимо в наказателния процес. Разбира се, доколкото защитата нееднократно излага възражението за получаване на нараняванията именно при практикуван „груб секс“, то съдът е наложително да изтъкне, че подобни факти въобще не се излагат от св.Л.. Необходимо е да се подчертае също така, че действително в хода на първоинстанционното съдебно следствие са прочетени дадените от свидетелката показания в производството по чл.67 НПК, съдържащи данни за поведението на подсъдимия през „въпросната вечер“ и изразяващо се в хващане за гушата, като това се е случвало и друг път по време на секс.Тук обаче отново не се говори за приложена сила.По-същественото обаче е, че тези показания независимо че са прочетени от СРС, то следва да се изключат от доказателствената съвкупност, тъй като са лишени от доказателствена стойност.В тази вр. СГС отбелязва, че независимо, че пострадалата е страна в производството по чл.67 НПК, то тя е разпитана в качеството й на свидетел, при разясняване на процесуалните й права по чл.119 и сл. НПК и на наказателната отговорност по чл.290 ал.1 НК, но в наказателното производство с доказателствена годност се ползват само и единствено събраните по законово предвидения процесуален ред доказателствата, а приобщаването на дадени от свидетел в производство по чл.67 НПК показания не е предвидено и в тази вр. липсва законов регламент.В подкрепа на горното е нужно да се изтъкне, че само и единствено в съдебната фаза на наказателното производство съдът се ползва с ръководно-решаващи и разследващи функции, а в рамките на ДП не притежава качеството на разследващ орган, поради което и не може легитимно да събира доказателства.Всяка една опредЕ. намеса на съда в ДП е строго регламентирана и носи характеристиките на законово предвидена санкция върху определени действия на разследващия орган (напр. съдебните актове по чл.161, чл.164 и др. НПК) и съответно съдебна гаранция за спазване правата на участниците в производството (участието на съда в производства по чл.222 и чл.223 НПК, което участие обаче е сведено само и единствено до съблюдаване спазването на законовата процедура, а самият разпит се провежда отново от разследващия орган, показател за което е и въведеното с горните норми правило за непредставяне пред съда на самото дело, респ. дори и в тези производства съдът не събира доказателства).Следва също така да се отбележи, че производството по реда на чл.67 НПК (по което са дадени показания от св.Л. и същите са приобщени към доказателствената маса чрез прочит), подобно на производствата по чл.64, чл.65, чл.69 и други НПК, е специфично съдебно производство, провеждано в рамките на неприключило ДП, като в тези производства правомощията на решаващия съд са цЕ.сочени и сведени само и единствено до вземане на определени процесуални мерки, при която си преценка съдът се съобразява с вече събраните и то от разследващия орган доказателства по ДП, а възможността за събиране на нови такива е ограничена и сведена само до критериите по чл.56 ал.3 НПК. Да, действително в нормата на чл.67 ал.3 НПК изчерпателно са изброени лицата, подлежащи на изслушване, в кръга на които лица е включен и пострадалия.Ползваната обаче от законодателят терминология е от значение и в случая законът говори за „изслушване“, а не за разпит; респ. визира се изразяване на становище по същество в производството по чл.67 НПК. При горните доводи настоящият въззивен съдебен състав приема, че следва да изключи от доказателствената съвкупност прочетените от СРС показания на св.Л.Л., дадени на 15.07.2021г. Както вече се изтъкна по-горе, дадените от подс.С.П. обяснения за практикуван груб секс и за нанесени му от пострадалата удари се опровергават и от приложените по делото медицински документи.В тази вр. съдът взе предвид факта, че в обясненията на подсъдимия липсва изрично изявление за нанесени от него удари в корема на пострадалата, а следи от такива удари обективно се установяват при проведения на св. Л. медицински преглед и са описани в издадените медицински документи.От друга страна и в хода на ДП самият подсъдим представя СМУ № 285.07/2021 (л.26) и това му действие е вписано в протокола за разпит на обвиняем, който протокол в тази му част се цени за протокол за доброволно предаване, т.е. писменото доказателство е приобщено към доказателствената съвкупност по установен законов ред и тъй като в хода на първоинстанционното съдебно следствие е предявен на процесните страни на осн. чл.283 НПК, то същото се ползва с доказателствена годност.В коментирания медицински документ са описани получени от подсъдимия наранявания, а именно охлузвания и кръвонасядания по горните крайници и контузия на дясната ръка с охлузване в основата на трети пръст, които наранявания е възможно да бъдат получени от действие на твърди тъпи предмети с ограничени контактуващи повърхности (каквито са ноктите) и това съдът отдава на реализирани от св.Л. отбранителни действия.По същественото обаче в случая е това, че в коментираното СМУ въобще не са вписани наранявания по лицето, а именно такива се сочат от подсъдимия в неговите обяснения.Именно при така установените разминавания и несъответствия с всички останали доказателствени източници, съдът не дава вяра на дадените от подсъдимия обяснения и приема същите за недостоверни. Първостепенният съд е ценил и заключенията на изготвените по делото съдебни експертизи, които се явяват съотносими такива относно отразените в тях обстоятелства.Уважавайки искането на защитата и с цел изследване на всички възможни механизми за осъществяване на травматичното увреждане, въззивният съд в допълнение допусна КСМЕ в хода на проведеното въззивно съдебно следствие.Експертизите са приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.282 ал.1 НПК, като КСППЕ и първоначалната СМЕ са обсъдени от основния съд в мотивите към проверяваната присъда и изложените в тази насока аргументи за обективност и правдивост на дадените заключения се оценяват за правилни и поради това, СГС приема за излишно тяхното преповтаряне.Лаконично се подчертава, че КСППЕ изследва психичното състояние на подс.П. към инкриминираната дата и то в контекста на доказателствените данни за употребен алкохол и съответно въздействието му при реализиране на процесното деяние – дадено е заключение за наличие на обикновено алкохолно опиянение, но въпреки това деецът е могъл да разбира свойството и значението на действията си и ръководи същите.Касателно СМЕ правилно основният съд се доверява на изготвеното заключение, съпоставяйки го с други доказателствени източници относно локализацията и вида на травмите.В назначената от въззивния съд КСМЕ се сочат телесните повреди на ЧО, които повреди са идентични с тези по първоначалната СМЕ и касателно които не се спори между процесните страни; сочат се също и възможните няколко отделни механизми за получаване на инкриминираното увреждане, в частност експертите говорят за директен удар с твърд предмет по остта на 5-ти пръст, който в този момент трябва да е леко сгънат; говорят и за директен удар дорзално (по гръбната повърхност на пръста) отново с твърд предмет върху проксималната фаланга и третият вариант за получаване на увредата се изразява в извИ.е пръста назад и фиксиране дорзално в областта на фалангата.В хода на въззивното съдебно следствие вещите лица внасят изрично следните уточнения – процесното нараняване не може да се получи при нанасяне на удари от пострадалата с разперени пръсти по тялото на подсъдимия; но може да се получи при нанасяне върху главата на подсъдимия удари с леко сгънати пръсти.Тук на първо място прави впечатление, че КСМЕ дава три възможни варианта за получаване на телесната повреда, като първият от тях напълно съвпада с описания в първоначалната СМЕ механизъм, респ. става дума за директен удар с твърд предмет.по оста на пръста.На второ място прави впечатление, че при изготвяне на заключението в заявената част за възможно получаване на травмата при удар с леко сгънати пръсти по главата/тялото на подсъдимия вещите лица се позовават на доказателства, които не са приобщени към доказателствената съвкупност и които въобще не могат да бъдат приобщени – тук съдът визира цитираните както в писменото заключение, така и устно пред съда данни от подс.П. за нанесени му от св.Л. удари по тялото и „тя си засрещна пръста в моето тяло“. Тези данни се съдържат в направеното от подсъдимия изложение в производството по реда на чл.67 НПК – както се вече се отбеляза, тези твърдения не са приобщени към доказателствата нито в хода на първоинстанционното, нито в хода на въззивното съдебно следствие; а и не подлежат на приобщаване при аргументите, изложени по-горе.Т.е. в тази й част за хипотетична възможност за получаване на нараняването при удари от пострадалата по тялото на подсъдимия експертизата се позовава на данни, лишени от доказателствена стойност.Тук следва дебело да се подчертае, че действително изготвянето на експертиза се явява задължително в настоящото дело по силата на чл.144 ал.2 т.2 НПК, но съдът дължи преценка за обективността и правдивостта на същата, с оглед всички събрани по делото доказателства.В случая и по мнение на настоящия съд само и единствено вписаният в КСМЕ първи вариант на възможния механизъм за получаване на нараняването се подкрепя от събраните по делото доказателства – този механизъм е изложен и в първата СМЕ; този механизъм е изводим и от показанията на пострадалата и даденото от нея описание за начина на предпазване от нанасяните й удари с крак в областта на корема и гениталиите, а именно с изпънати пред тялото ръце, които в китките са сгънати почти под прав ъгъл и пръстите са издадени напред, но без да са изпънати в право положение, а са леко сгънати.Само и единствено този механизъм за причиняване на процесната увреда кореспондира напълно със събраните по делото доказателства.Останалите, сочени от експертите варианти съдът приема само и единствено за хипотетично възможни – липсват категорични доказателства за силно извИ.е назад на пръста на свидетелката и за получен директен удар по гръбната повърхност на пръста; респ. липсват данни за „пресрещане“ на пръста по време на нанасяните удари по тялото на подсъдимия или за удряне на пръста й в друга твърда повърхност (напр. главата на подсъдимия и/или ръб на легло, както твърди защитата). Коментирайки изготвените по делото експертизи, СГС е длъжен да подчертае, че основният съд е приобщил към доказателствения материал и Медицинска справка, изготвена от д-р Г., в която отново се коментират нараняванията на ЧО и възможните механизми за причиняването им.При този си коментар д-р Г. ползва свои научни познания в сферата на медицината и обсъжда събраните гласни доказателства, респ. касае се за експертен анализ и то от лице, което не е назначено за вещо лице по делото, а от друга страна неговото обсъждане на доказателствата е ирелевантно и не може да замени дължимото от съда такова.Т.е. представено е едно медицинско заключение под формата на справка, която обаче следва да се изключи от доказателствената маса. За съотносими към предмета на доказване се явяват и приобщените към доказателствената съвкупност писмени доказателства, ползващи се с валидна доказателствена стойност.В тази вр. се подчертават приложените медицински документи – в същите се описани нараняванията на пострадалата, приложеното оперативно лечение и изрично при снетата анамнеза се сочи датата на нараняването, която дата съответства на инкриминираната такава.Издаденото по отношение на подс.П. СМУ бе коментирано по-горе, в частта на направена съпоставка с гласните доказателства, като съдът приема, че вече направения анализ е пълен и липсват основания за определени допълнение в тази насока. С оглед установените при анализа на доказателствената съвкупност факти СРС е достигнал до верен и законосъобразен извод за реализирано от подс.П. престъпно поведение, запълващо от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129 НК и то при конкретните фактически параметри, посочена в процесния обвинителен титул. От събраните и анализирани по делото доказателства, правилно основният съд е приел, че подс.П. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.129 ал.2 във вр. ал.1 НК.В тази насока следва да се изтъкне, че са събрани категорични доказателства касателно факта на действително присъствие на подсъдимия на инкриминираната дата 10.07.21г. на инкриминираното място и касателно факта на реализирано от него деяние по причиняване на процесното телесно увреждане по счупване на основната фаланга на 5 пръст на лявата ръка на ЧО със значително разместване, което по медикобиологичен признак представлява трайно затруднение движението на горен ляв крайник. От обективна страна престъплението по чл.129 ал.2 вр.ал.1 НК изисква наличието на няколко съставомерни елемента, действителното съществуване на всеки един от които следва да се докаже по един безспорен и категоричен начин.Престъпният състав включва изпълнително деяние по причиняване на телесно увреждане, представляващо средна телесна повреда по смисъла на закона и наличието на причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия вредоносен престъпен резултат.Т.е. престъплението по чл.129 ал.2 вр.ал.1 НК представлява резултатно такова. Съставомерното изпълнително деяние е описано в материалния закон посредством предвидения престъпен резултат.Т.е. с всяко едно действие на дееца, причиняващо телесно увреждане от тези по чл.129 ал.2 НК се обективира изпълнителното деяние и респ. изисква се едно активно поведение.В конкретния случай и с оглед анализираните по-горе в мотивите гласни доказателства се доказа реалното осъществяване на такова действие от страна на подсъдимия.Както се изложи по-горе, съдът дава вяра и кредитира показанията на пострадалата и на св.М.Л. с данни за време, място, извършени от подсъдимия действия и получени от ЧО увреждания.Приобщените свидетелски показания, медицински документи и СМЕ съдържат категорични доказателства относно вида и характера на причинените телесни увреждания, както и механизма на тяхното причиняване – касае се за причинена средна телесна повреда по см. на чл.129 ал.2 НК, фактически коректно пресъздадена в мотивите към проверяваната присъда и настоящият съдебен състав препраща към същите, доколкото това обстоятелство не се оспорва от защитата.Т.е. налични са многобройни по обем и убедителни по съдържание доказателства досежно съставомерния престъпен резултат и досежно наличието на причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и възникналата средна телесна повреда. В мотивите към проверяваната присъда са изложени по същество правилни доводи и относно субективния елемент на престъплението, като тези аргументи са напълно споделими и от въззивната инстанция. Вината е субективен елемент на престъплението, свързан с определено психическо състояние на дееца, отразяващо неговото субективно отношение към общественоопасния характер и общественоопасните последици. Решавайки въпроса за нейното съдържание, респ. за характеристиките на умисъла, съдът е изходил от комплексната оценка на всички обстоятелства за извършеното престъпление, като е отчел цялостното поведение на дееца и на пострадалата, техните взаимоотношения, използваните способи и средства при престъплението, броя и силата на нанесените удари, тяхната насоченост и медико-биологичните особености на причинените на жертвата наранявания.В случая и съобразно доказателствата се установява, че именно подс.П. осъществява активна деятелност по нанасяне на редица удари върху пострадалата, като именно насочеността на ударите, тяхната интензивност и сила и конкретната им локализация върху тялото на пострадалата се оценяват за показател относно притежавано от дееца знание за противоправния характер и последиците от своето поведение, а така също и за формирано съзнание за причиняване именно на законово предвидения съставомерен за чл.129 НК престъпен резултат.Тук дебело се подчертава, че към момента на ударите с крак в областта на корема и слабините подсъдимият се намира в близост до пострадалата и зрително възприема действието й по предпазване с ръце, но въпреки това не преустановява противоправното си поведение. При преценка на така определеното от първоинстанционния съд наказание, настоящата инстанция не намери основание за изменение на същото, въпреки че го приема за неправилно индивидуализирано по размер.В тази вр. СРС неправилно сочи за смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите му характеристични данни – да, действително подсъдимият следва да се счита за неосъждан, но правилно е да се отбележи, че същият е реабилитиран, като именно това му предходно поведение, макар и да не се цени за престъпно такова, то се възприема от въззивния съд за обективен показател за лоши характеристични данни.Т.е. единственото смекчаващо обстоятелство е това, че подс.П. се явява неосъждан.В същото време основният съд правилно е очертал отегчаващите отговорността обстоятелства, които се явяват по-многобройни и са противопоставими на единственото смекчаващо обстоятелство.При това положение и по мнение на СГС наказанието е следвало да бъде определено при превес на отегчаващите обстоятелства.Доколкото обаче липсва съответен протест на СРП и/или въззивна жалба от конституирания ЧО против санкционната част на постановената присъда, то решаващият съд не разполага с правомощие за завишаване на наложеното наказание ЛСВ за срок от 6 месеца, изпълнението на което наказание на осн. чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от 3 години. Мотивиран от изложеното и на осн. чл.334 т.6 вр. чл.338 НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД