Решение № 1160 от 8.10.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 3417/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 33/29.05.2025г. на Директора на РДГ – Пловдив, с което на Д. С. Б., ЕГН: •••••••••• от с.••••, - на осн.чл.266 ал.1 от Закона за горите /ЗГ/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500лв. за нарушение по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ, - на осн. чл.266 ал.1 от ЗГ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лв. за нарушение по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, - на осн. чл.275 ал.2 от ЗГ е определено да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението: 3, 50 пр.м3 дърва за огрев от дървесен вид дъб и 0, 50 пр.м3 дърва за огрев от дървесен вид бук, в размер на 271, 68 лв. в приход на РДГ – Пловдив. Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощник, който заявява, че поддържа жалбата. В последната, както и в съдебно заседание пълномощникът навежда твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Сочи, че жалбоподателят е действал изключително добросъвестно, като е закупил дървесината от лице, което се занимавало с дърводобив и не е имал съзнание, че върши нарушение. Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като претендира разноски. Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, пледира за потвърждаване на процесното наказателно постановление, като счита последното за правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. На 17.12.2024г., служители в РДГ – Пловдив извършили проверка в с.••••, с обхвата на ТП ДЛС Тракия, като установили, че в жалбоподателят Д. Б. съхранявал в двора на дома си общо 4, 00 пр.м.3 дърва за огрев, от които 3, 50 пр.м.3 дърва за огрев от дървесен вид дъб и 0, 50 пр.м.3 дърва за огрев от дървесен вид бук, немаркирани с марка и без документи, доказващ законния им произход – превозен билет. Констатираното било определено като нарушение по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ, за което бил съставен констативен протокол № 012005/17.12.2024г., като дървесината общо 4, 00 пр.м.3 била фотографирана и с разписка серия ЛОО № 060535 била оставена на отговорно пазене на Д. Б.. По случая била образувана проверка № ЗМ 365/2024г. по описа на РУ – Раковски, въз основа на която и прокурорска преписка № 367/2025г. по описа на РП – Пловдив. С постановление от 29.01.2025г. на прокурор от РП – Пловдив било отказано образуването на досъдебно производство по пр.пр.№ 367/2025г. за престъпление по чл.235 ал.2 вр. с ал.1 от НК, като материалите били изпратени по компетентност на Директора на РДГ – Пловдив за преценка и ангажиране на административно-наказателната отговорност на Д. Б.. С оглед на издаденото постановление от 29.01.2025г. по пр.пр.№ 367/2025г. на РП – Пловдив било издадено и обжалваното наказателно постановление № 33/29.05.2025г., с което на жалбоподателя Д. Б. на осн.чл.266 ал.1 от Закона за горите /ЗГ/ било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500лв. за нарушение по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ; на осн. чл.266 ал.1 от ЗГ било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лв. за нарушение по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ. Наред с това било постановено жалбоподателят Б. да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението: 3, 50 пр.м3 дърва за огрев от дървесен вид дъб и 0, 50 пр.м3 дърва за огрев от дървесен вид бук, в размер на 271, 68 лв. в приход на РДГ – Пловдив – на осн. чл.275 ал.2 от ЗГ. В хода на съдебното производство в качеството на свидетел бе разпитан П.Д.Д., извършил проверката. От показанията му се установява, че имало човек, който ги информирал в кои къщи са били закарани дърва и така извършили проверка и в дома на жалбоподателя. Когато посетили дома на Б. в с.Р. установил купчина дърва, нарязани на около метър, като имало и нарязани дърва на по-малки размери. Ненарязаните дърва били около 3, 50 пр.м.3, а нарязаните около 0, 50 пр.м.3. При проверката св.Д. установил, че по дървата за да открие контролна марка, но нямало. След това поискал документи за дървесината – превозен билет, но не му бил представен. Б. нямал никакви документи и обяснил, че дървата му били доставени от лице на име Я., който бил стар познат на проверяващия, тъй като снабдявал селото с дърва, но не знаел как ги добива. Така св.Д. насочил преписката към полицията за ангажиране на отговорността на лицето, което доставя тези дърва, но в последствие разбрал, че преписката била приключена по този начин. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични, последователни и в пълно съответствие с отразеното по акта, както и с писмените доказателства приети по делото. При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна: За съда няма съмнение, че при извършената проверка на 17.12.2024г. в с.Р., на ул.“•••• в дома на жалбоподателя Д. Б. били установени общо 4, 00 пр.м.3 дърва за огрев, от които 3, 50 пр.м.3 дърва за огрев от дървесен вид дъб и 0, 50 пр.м.3 дърва за огрев от дървесен вид бук. При проверката било установено, че по посочените дърва за огрев няма поставена контролна марка, като жалбоподателят Б. не представил и документ, доказващ законния им произход – превозен билет. Посочените констатации били квалифицирани от административния орган като нарушение по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ, като административният орган приел, че са извършени две нарушения. Съгласно разпоредбата на чл.204 от ЗГ определените за сеч дървета, както и дървесината преди нейното транспортиране се маркира с контролна марка /горска марка или общинска марка/. А за да бъде транспортирана тази дървесина следва да бъде придружена с превозен билет – съгласно разпоредбата на чл.211 от ЗГ. Установената дървесина при жалбоподателя явно не е добита по законен ред, тъй като няма поставена контролна марка – горска или общинска. Логично няма как за тази дървесина да има издаден превозен билет. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.213 ал.1 от ЗГ съдържа различни хипотези на действия свързани с дървесина, които законодателят изрично забранява, като тези действия обхващат незаконно добита дървесина. Така в т.1 на цитираната разпоредба е посочено, че тези забранителни действия касаят „дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка“; в т.2 е посочено „дървесина, непридружена с превозен билет“; , в т.3 „дървесина от внос, непридружена с документи, доказващи законния й произход“; и в т.4 „недървесни горски продукти, които са предмет на стопанска дейност, както и на коледни елхи - непридружени с превозен билет за недървесни горски продукти“. Посочените точки на чл.213 ал.1 от ЗГ обхващат различните възможни хипотези, свързани със забранителните действия с дървесина и за съда извършването на едно или няколко от тези действия съвместно, осъществява едно нарушение на разпоредбата на чл.213 ал.1 от ЗГ. Това следва от логическото изброяване на множеството действия, както и липсата на определени реквизити или документи, доказващи законността на добитата дървесина. В настоящият случай е налице съхранение на дървесина, която явно не е придобита по законен ред и това се установява от липса на контролна горска марка и превозен билет за същата. Нарушението е едно и е следвало административният орган, който е квалифицирал нарушението по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ, да наложи едно административно наказание, а не две отделни наказания. Разпоредбата на чл.18 от ЗАНН предвижда възможност когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или когато едно лице е извършило няколко отделни нарушения, за всяко от тях да се наложи наказание, което да се изтърпи поотделно за всяко нарушение. Законът не дава възможност обаче за едно нарушение да се налагат две наказания – напротив, това е недопустимо. Съдът приема, че в настоящото производство е констатирано едно нарушение – съхранение на дървесина, за която няма данни да е придобита по законен начин, тъй като не е маркирана с контролна горска марка – дървесината не е добита по реда на чл.204 от ЗГ, вр. с Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите. Естествено е за тази дървесина да няма издаден превозен билет, тъй като последната не е била под контрола на лицата, посочени в чл.211 от ЗГ. Така неправилно и незаконосъобразно административнонаказващият орган е приложил два пъти разпоредбата на чл.266 ал.1 от ЗГ, която е със следното съдържание: „Наказва се с глоба от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти“. В цитираната разпоредба ясно е посочено, че административното наказание се налага в случая за съхранение на дървесина в нарушение на този закон или подзаконовите актове по прилагането му. Ясно е посочено, че нарушението е съхранение на дървесина в нарушение на закона, като отделните разпоредби на този закон не водят до извода, че това са отделни нарушения, тъй като действието по нарушението е само едно – в настоящият случай съхранение. Тук следва да се посочи и това, че административният орган е приложил разпоредбата на чл.275 ал.2 от ЗГ, като е определил нарушителят Б. да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението: 3, 50 пр.м3 дърва за огрев от дървесен вид дъб и 0, 50 пр.м3 дърва за огрев от дървесен вид бук, в размер на 271, 68 лв. в приход на РДГ – Пловдив. Тук е важно да се отбележи, че посочените вещи – дърва за огрев общо 4, 00 пр.м.3 са били оставени на съхранение в жалбоподателя Д. Б. с разписка серия ЛОО № 060535 от 17.12.2024г. Или иззетите вещи, предмет на административнонаказателното производство не липсват, а са налични, поради което административният орган е следвало да се произнесе по тях, а не да определя сума за заплащането им. Предвид на всичко изложено до тук съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство административният орган е допуснал съществени процесуални и материални нарушения, като за извършено едно административно нарушение е наложил две наказания, като наред с това при иззети вещи е постановил тяхното заплащане, приемайки, че тези вещи липсват. Задължение на админстративнонаказващият орган е да изследва всички факти, за да установи кой и по какъв начин е извършил нарушението, колко нарушения са осъществени както и следва ли да носи административнонаказателна отговорност. Допуснатите нарушения са от категорията на съществените такива, тъй като пряко рефлектират върху правото на санкционираното лице да разбере какво е вмененото му нарушение, как е осъществено, кои законови норми са нарушение и въз основа на които законови норми следва да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира за основателни наведените в тази посока възражения, поради което, като незаконосъобразно, наказателно постановление следва да бъде отменено. Съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателят. Последният, чрез своя пълномощник, е поискал своевременно присъждане на разноски, но по делото е приложено единствено пълномощно, без да има доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Предвид на това липсват доказателства за направени разноски от страна на жалбоподателя, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Предвид това и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът