Решение № 1213 от 20.3.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1383/2023 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обслужване“ в Териториална дирекция на НАП - Пловдив, подадена чрез процесуален представител, против Решение № 266 от 20.10.2023 г., постановено по АНД № 469/2023 г. по описа на Районен съд - Хасково. Касационният жалбоподател счита за неправилна и необоснована преценката на районния съд, обусловила отмяна на наказателното постановление. Извършеното административно нарушение било установено и доказано по безспорен начин. В конкретния случай била осъществена хипотезата на предложение трето на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, а именно непосочване на данни от страна на дружеството-нарушител по отношение на дължимия данък върху извършваната хазартна дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино. От представената Декларация за данъка върху хазартната дейност по чл. 246 от ЗКПО № 26000213084067/11.04.2022 г. било видно, че лицето декларирало данък в размер на 7 500 лв. за първото тримесечие за 2022 г., като следвало да декларира данък в размер на 15 000 лв. С подаването на декларацията бил осъществен и съставът на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО и било извършено нарушение на разпоредбата на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, във връзка с чл. 246, ал. 1 от ЗКПО, във връзка с чл. 242, ал. 1 от ЗКПО, тъй като нарушителят не посочил данни за дължимия данък върху извършваната хазартна дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино, което довело до определяне на дължимия данък в по-малък размер. На 19.12.2022 г. била изпратена покана по чл. 103 от ДОПК № П-16002622114503-177-001/19.12.2022 г. във връзка с извършване на проверка, по която било констатирано несъответствие в гореописаната декларация от компетентен орган по приходите и било указано на задълженото лице, че следва да подаде коригираща декларация по чл. 246 от ЗКПО, в която да посочи задължения в размер на 15 000 лв. данък върху хазартна дейност от игри с игрални автомати за два обекта. Видно от изведена справка от информационния масив на НАП, коректна декларация за първо тримесечие на 2022 г. била подадена на 21.12.2022 г. Подаването на две декларации за данъка върху хазартната дейност по чл. 246 от ЗКПО за конкретното тримесечие на 2022 г. довело до автоматично анулиране на първата подадена декларация от информационната система на НАП. В системата като подадена за първото тримесечие на 2022 г. оставала единствено една декларация с деклариран данък върху хазартната дейност в размер на 7500 лв. На основание чл. 246 от ЗКПО, данъчно задължените лица (организаторите на хазартни игри с игрални автомати и игри в игрално казино) декларирали данъка по този раздел с подаване на данъчна декларация по образец (обр. 1055) в срок до 15-то число на месеца, следващ тримесечието. Изхождайки от цитираната разпоредба, следвало заключението, че декларирането на дължимия данък се извършвало с подаването на една декларация, независимо от броя на обектите, които стопанисва лицето. При подаване на няколко декларации информационната система анулирала по-рано подадените и същите не можело да се считат за подадени. Това било така, защото след подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването както било в настоящия случай, подателят имал право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения. Промени в подадена декларация се извършвали с нова декларация. Предвид законовата възможност за подаване на коригираща декларация за периода, по-рано подадената декларация следвало да бъде анулирана, за да не генерира допълнителни задължения за лицето. С оглед това обстоятелство, в представените от жалбоподателя копия на съобщения за подадени данни не се съдържала информация относно резултата от тяхната обработка, а само и единствено относно факта, че същите били приети. Твърди се още, че наведените със съдебното решение доводи за невиновно поведение на представляващия дружеството-жалбоподател били неотносими към предмета на спора. В случая субект на административнонаказателната отговорност било юридическото лице, а не неговия представляващ. Както се сочело и в самото съдебно решение, отговорността на юридическото лице била обективна и безвиновна. На следващо място, предвидената в разпоредбата на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО имуществена санкция била в размер, който ясно определял и степента на обществена опасност, която законодателят придавал на този вид нарушения, като в същото време предвид широкия диапазон за санкция давал възможност при индивидуализацията на санкцията, да се наложи такава, съответстваща на степента на обществена опасност за всяко едно нарушение. В конкретния случай санкцията била определена в минималния предвиден размер при съобразяване на смекчаващите отговорността обстоятелства. Санкцията на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО имала за цел да охрани данъчната система от неоснователно начисляване на данък в по-нисък размер от дължимия. В случая лицето подало коригираща декларация в хода на извършвана проверка, със значително закъснение, което като действие предотвратило начисляването, съответно плащането на данък в неоснователно по-нисък размер. Самото внасяне на данъка в срок, в по-висок размер от декларирания, имало значение единствено за определяне на размера на административната санкция, но не водело до извод за несъставомерност на процесното административно нарушение, както неправилно приел първоинстанционният съд. В случая лицето било санкционирано за непосочване в подадена данъчна декларация на данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер, а не за невнасяне на дължимия данък в законоустановения срок. Предвид изложеното, се моли за постановяване на решение, с което да бъде отменено Решение № 266/20.10.2023 г. на Pайонен съд - Хасково, постановено по АНД № 469 по описа за 2023 г. на същия съд, като бъде постановено друго решение по същество, с което да бъде потвърдено изцяло Наказателно постановление № 700146-[рег. номер]/19.04.2023 г. на Директора на Дирекция «Обслужване» в ТД на НАП - Пловдив. Моли се за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В случай, че подадената жалба не бъде уважена и при заявена претенция на ответната страна за заплащане на разноски, се моли същите да бъдат присъдени в минималния предвиден размер. Пълномощникът на касационния жалбоподател депозира по делото писмена молба, в която заявява, че поддържа касационната жалба. Ответникът – „ИЗПАУ-2008” ЕООД, в депозиран чрез пълномощник - адв.К. Г., отговор на касационната жалба излага доводи за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита, че в мотивите си Районен съд – Хасково подробно описал фактическата обстановка и обосновал извода си, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Дори да се приемело, че формално е осъществено нарушение, същото не било от такова естество, че да се ангажира административната отговорност на дружеството. Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното съдебно решение Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление № 700146-[рег. номер]/19.04.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП - Пловдив и е осъдил дирекцията да заплати на „ИЗПАУ-2008“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], обл. Хасково, [улица], представлявано от Х. Д. Ч., сумата в размер на 400 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на упълномощен адвокат. От фактическа страна съдът е приел за установено, че във връзка с възложена проверка за спазване на Закона за хазарта била извършена проверка на дружеството-жалбоподател за периода 01.03.2021 г. до 30.06.2022 г., във връзка с подадени от името на „ИЗПАУ-2008“ ЕООД Декларации за данъка върху хазартната дейност по чл. 246 от ЗКПО. В хода на проверката било установено, че дружеството било с декларирана дейност - организиране на хазартни игри, и за осъществяване на дейността му били вписани два обекта за игри с игрални автомати. Въпреки че всеки от обектите бил с по 15 игрални автомата, като данъчнозадължено лице по чл. 243, ал. 1 от ЗКПО, от името на дружеството, в подадената от него в ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково Декларация за данъка върху хазартната дейност по чл. 246 от ЗКПО за първото тримесечие на 2022 г. с вх. № 26000223084067/11.04.2022 г. дължимият данък върху хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино, съгласно чл. 242, ал. 1 от ЗКПО, бил посочен в размер на 7 500 лв., вместо следващия се такъв в размер на 15 000 лева. За тази констатация от проверката на 15.03.2023 г. срещу дружеството бил съставен АУАН № [рег. номер]/15.03.2023 г. за нарушение по чл. 261, ал. 1, вр. чл. 246, ал. 1, вр. чл. 242, ал. 1 от ЗКПО. В законоустановения срок постъпило Възражение вх. № ВХК-2327/23.03.2023 г., в което било посочено, че се касае за технически пропуск при подаване на декларацията, но същата била подадена по образец и срок, а дължимият данък в общ размер бил внесен с две платежни нареждания от един и същи ден. При издаване на наказателното постановление административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в АУАН и на основание чл. 261, ал. 1 ЗКПО наложил процесната административна санкция. При излагане на правните си доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление районният съд е посочил, че не е осъществен фактическият състав на административното нарушение, за което била ангажирана административната отговорност на дружеството. От приложените към административноказателната преписка доказателства се установявало, че дружеството-жалбоподател, като задължено по ЗКПО лице, изпълнило задълженията си за подаване на данъчна декларация по образец в срок до 15-то число на месеца, следващ тримесечието, за което се декларира данък. Това задължение било изпълнено чрез две декларации, последователно подадени, в рамките на един и същи ден и час, а именно: Декларация по чл. 246 от ЗКПО с изх. № 26000223084052/11.04.2022 г. (с изрично отбелязване в графа 2 - игрална зала „Орта бунар“), подадена на 11.04.2022 г. в 11: 01: 34 ч. и Декларация по чл. 246 от ЗКПО с изх. № 26000223084067/11.04.2022 г. (с изрично отбелязване в графа 2 - игрална зала „Кереч дере“), подадена на 11.04.2022 г. в 11: 05: 00 ч., с всяка от които дружеството-жалбоподател декларирало дължим данък върху хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино на стойност 7 500 лева, за всеки един от двата стопанисвани от него обекта. Установено било, че декларациите били подадени по електронен път, чрез електронната система на Национална агенция за приходите, която след подаването им генерирала и изпратила до деклариращото лице съобщения, съответно - Съобщение за резултати от обработката на подадени данни по Декларация по чл. 246 от ЗКПО с вх. рeг. № 26000223084052/11.04.2022 г. 11: 01: 34 ч. и Съобщение за резултати от обработката на додадени данни по Декларация по чл. 246 от ЗКПО с вх. peг. № 26000223084067/11.04.2022 г. 11: 05: 00 ч. И в двете съобщения за всяка една от двете подадени декларации било налице изрично отбелязване: „Подадената от Вас Декларация за данъка върху хазартната дейност“ по чл. 246 от ЗКПО е приета.“ Съдът е изтъкнал, че от приложените по делото два броя платежни нареждания се установявало, че данъкът в общ размер от 15 000 лева, дължим от дружеството-жалбоподател за първото тримесечие на 2022 г., бил заплатен от задълженото лице по сметка на НАП в срок. Видно от представените два броя платежни нареждания, това било сторено поотделно за всеки един от двата стопанисвани от дружеството-жалбоподател обекта. Съдът е приел, че за процесния данъчен период дружеството-жалбоподател е подало две декларации по чл. 246 от ЗКПО за първото тримесечие на 2022 г., за всеки един от стопанисваните обекти поотделно, всяка една от които за сумата от 7 500 лева, общо за сумата от 15 000 лева, които суми били заплатени от задълженото лице по сметка на ТД на НАП - Пловдив. Следователно дължимият данък от дружеството, като данъчнозадължено по чл. 243, ал. 1 от ЗКПО лице, за първото тримесечие на 2022 г. в размер на 15 000 лева бил деклариран и заплатен. Обстоятелството, че вместо в една декларация, подлежащите на деклариране обстоятелства и дължим данък, били декларирани в две отделни декларации, по образец и в срок, не водело до извода за допуснато административно нарушение. Дори да се приемело, че в случая било налице невярно, некоректно или непълно посочване на данни, то това, видно от доказателствата по делото, не довело до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, тъй като същият в пълния му размер бил заплатен от дружеството-жалбоподател по сметка на приходния орган и то в срок. Посочено е още, че доколкото в случая се касае за юридическо лице, носещо обективна отговорност, същото не можело да формира субективно отношение към административното нарушение. Според съда обаче се налагал обоснован извод за невиновно поведение на представляващия дружеството-жалбоподател. В тази връзка съдът е приел, че е налице несъставомерност на административното нарушение, за което била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, което, от своя страна, е прието за основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при изяснена фактическа обстановка, но въз основа на коректно установените факти съдът е направил неправилни правни изводи за липса на осъществено административно нарушение. За да стигне до този извод, настоящият касационен състав взе предвид вече формираната съдебна практика и предходно произнасяне на Административен съд – Хасково по идентичен казус по отношение на същото дружество, както и следното: Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино се облага с данък върху хазартната дейност, който е окончателен. Разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от ЗКПО, от своя страна, предвижда, че данъчно задължените лица декларират данъка с подаване на данъчна декларация по образец в срок до 15-то число на месеца, следващ тримесечието. Съгласно санкционната разпоредба на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. В процесния случай няма спор, че „ИЗПАУ – 2008“ ЕООД, [населено място], е данъчно задължено лице, като организатор на хазартни игри, което, съгласно цитираната разпоредба на чл. 246, ал. 1 от ЗКПО, е задължено да подаде данъчна декларация, по образец, в срок до 15-то число на месеца, следващ тримесечието, което за първото тримесечие на 2022 г. е в срок до 15.04.2022 г. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че от името на „ИЗПАУ – 2008“ ЕООД са били подадени по електронен път две декларации по чл. 264 от ЗКПО – за първата от тях в системата на НАП е генерирано Съобщение, че е приета с вх.№ 26000223084052/11.04.2022 11: 01: 34 ч., а за втората е генерирано Съобщение, че е приета с вх.№ 26000223084067/11.04.2022 г. 11: 05: 00 ч., като и в двете декларации в Част IV – Деклариране на данъчната основа и данъка в колона 6 е изчислен данък в размер на 7 500 лв. Според чл. 99, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, декларацията и другите подлежащи на подаване документи или данни се подават в компетентната териториална дирекция, освен ако с нормативен акт е предвидено друго, като декларацията може да се подаде в писмена форма чрез попълване на утвърдените образци на хартиен носител, на технически носител по утвърден формат на записа и по електронен път. В чл. 102 от ДОПК е регламентирано подаването и приемането на документи по електронен път, като в ал. 2 е посочено, че при приемането на декларации, подадени по електронен път, се извършва автоматично издаване на входящ номер и дата, които се изпращат на подателя с електронно съобщение, а в ал. 3 – че декларации, документи или данни, които не съдържат единен граждански номер на осигурено лице, периода, за който се отнася информацията, или не отговарят на изискванията за формат на записа и попълване на съответния вид документ, не се приемат и на подателя се изпраща съобщение за отказ в тридневен срок от получаването им. Според чл. 103, ал. 1 от ДОПК, при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ДОПК, след подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването й, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения, като според ал. 2 на същата норма, промени в подадена декларация се извършват с нова декларация. Изхождайки от регламентирания ред за подаване на данъчни декларации по електронен път, следва извод, че автоматичното издаване на входящ номер и дата, които се изпращат на подателя с електронно съобщение, не означава приемане на отговаряща на изискванията декларация, а подаването на нова декларация след депозирането на предходна такава (както в случая) и преди изтичане на законоустановения срок за подаване, има характер на коригираща декларация по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ДОПК, с която се правят промени в декларираните данни, включително основата и определените данъчни задължения. В този смисъл, подавайки последователно по електронен път две декларации, с изчислен данък за първото тримесечие на 2022 г. в размер на 7 500 лв., на практика дружеството е подало само една декларация - втората от тях с вх.№ 26000223084067/11.04.2022 г., като с нея е заличило предходно декларираните обстоятелства по първата декларация. По този начин от обективна страна в подадената декларация са посочени невярно данни и обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер, тъй като дължимият от дружеството размер на данъка е в размер на 15 000 лв., а не посочения в декларацията данък в размер на 7 500 лв. С това от обективна страна е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, която разпоредба, както вече бе посочено, предвижда данъчно задължено лице, което невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер, да се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. Не могат да бъдат споделени изводите на въззивния съд за липса на допуснато административно нарушение поради това, че вместо в една декларация подлежащите на деклариране обстоятелства са били декларирани в две отделни декларации, подадени по образец и в срок, предвид гореизложеното за заличаването на предходно декларираните обстоятелства с подаването на втората декларация. Обстоятелството, че дружеството фактически е заплатило пълния размер на дължимия данък от 15 000 лв. също не опровергава извода, че декларираните данни са невярно посочени, доколкото плащането на данък в по-висок размер предоставя възможност за търсене на недължимо платено. Основателно е възражението, наведено в касационната жалба, че доколкото в случая субект на административнонаказателната отговорност е юридическо лице, чиято административнонаказателна отговорност е обективна и безвиновна, то изложените в обжалваното съдебно решение изводи за невиновно поведение от страна на представляващия дружеството са неотносими към изхода на спора. Субективните причини, поради което е избран този подход при подаване на Декларацията по чл. 246 от ЗКПО за данък върху хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино – чрез отделни декларации за отделните обекти, вместо подаване на една декларация съгласно чл. 246, ал. 1 от ЗКПО, в случая е без значение, при безспорно установено от обективна страна административно нарушение, наказуемо по чл. 261, ал. 1 от ЗКПО. В този смисъл следва да се приеме, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че санкционираното дружество е извършило вмененото му административно нарушение, тъй като в качеството си на данъчно задължено лице по ЗКПО е подало декларация за данъка върху хазартната дейност по чл. 246 от ЗКПО в отклонение на изискването за вярно деклариране на обстоятелствата от значение за коректното определяне на окончателния данък върху хазартната дейност по чл. 242, ал. 1 от ЗКПО от игри с игрални автомати и игри в игрално казино. Административнонаказващият орган правилно и в съответствие с разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е наложил на дружеството имуществена санкция в минималния размер от 500 лв., предвиден в приложимата санкционна разпоредба. В случая не се установяват и доказателства за смекчаващи отговорността на санкционираното лице обстоятелства, за квалифициране на извършеното деяние като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За нарушението, за което е наложена имуществената санкция на дружеството-касатор, законът не отчита вредоносния резултат, поради което самото невярно посочване в декларацията на данни, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер, е въздигнато от законодателя в административно нарушение. Засегнатият кръг на обществени отношения, регулирани от ЗКПО, обусловени от целта на закона, свързана с определянето на дължимия размер на данъка, е изведен като специален и под особена закрила, като фискалните правоотношения са особено значими и нарушенията, които ги засягат, са с относително по-висока степен на обществена опасност от другите административни нарушения. Самото деяние в случая накърнява реда и правната сигурност на данъчното документиране, като затруднява дейността на органите по приходите и създава усложнения в отношенията между данъчните субекти и данъчните органи. С оглед тези съображения следва да се приеме, че като е отменил наказателното постановление, Районен съд – Хасково е приложил неправилно закона, което е основание за отмяна на решението му. Доколкото е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП, които са издадени от компетентни органи, при спазване на процесуалните срокове и съдържат всички необходими реквизити, доказано е извършването на административното нарушение и наложената на извършителя имуществена санкция е индивидуализирана съобразно установения в закона минимум, наказателното постановление следва да бъде потвърдено. При този изход на спора, основателно е своевременно заявеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което касационният ответник следва да бъде осъден да заплати на Териториална дирекция на НАП – Пловдив юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, в размер на 80 лв. за касационната инстанция и 80 лв. за въззивната инстанция. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Хасково