Решение № 5659 от 15.9.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 4931/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. С решение № 20998/19.12.2023 г., постановено по гр. д. № 51577/22 г. по описа на СРС, 77 състав, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, вр. чл. 363 ТЗ, че „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД дължи на „Транспрес Грийн“ ЕООД сумата от общо 2 012, 56 лв., представляваща непогасена част от дължимо навло по договор за автомобилен превоз на товари за извършени транспортни услуги в периода от 08.12.2021 г. до 24.12.2021 г., както следва: 47, 56 лв. – главница по фактура № 34673/08.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 15.03.2022 г. до окончателното плащане; 62, 74 лв. – главница по фактура № 34674/08.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 15.03.2022 г. до окончателното плащане; 172, 26 лв. – главница по фактура № 35580/23.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 10.03.2022 г. до окончателното плащане; 1 730 лв. – главница по фактура № 35586/24.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 10.03.2022 г. до окончателното плащане, като са отхвърлени исковете до пълния предявен общ размер от 14 492, 56 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.03.2022 г. по ч. гр. д. № 11745/22 г. по описа на СРС, 77 състав. С решението „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД е осъдено да заплати на „Транспрес Грийн“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 183, 14 лв., представляваща разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11745/22 г. по описа на СРС, 77 състав, както и сумата от 151, 35 лв., представляваща разноски в исковото производство, а „Транспрес Грийн“ ЕООД е осъдено да заплати на „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2 841, 73 лв., представляваща разноски в исковото производство. Подадена е въззивна жалба от „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД срещу решение № 20998/19.12.2023 г., постановено по гр. д. № 51577/22 г. по описа на СРС, 77 състав, в частта, в която е признато за установено, че „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД дължи на „Транспрес Грийн“ ЕООД сумата от 1730 лв. – главница по фактура № 35586/24.11.2021 г., както и сумата от 172, 26 лв. – главница по фактура № 35580/23.11.2021 г. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалния закон и е необосновано. Посочва, че от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява с колко следва да бъде намалено навлото, претендирано от „Транспрес Грийн“ ЕООД, за превозите, чийто договорен маршрут не е бил спазен. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че за автокомпозиция № •••••••• няма доказателства да е преминала през Сърбия, както и че този превоз е по фактура № 35586/24.11.2021 г. Твърди, че превозът с тази композиция изобщо не е бил фактуриран с посочената фактура, въпреки че номерът на композицията е бил вписан в самата фактура. В действителност превозът с композиция № •••••••• е бил фактуриран по фактура № 34674/08.11.2021 г., като „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД са признали, че превозът е извършен при спазване на маршрута и са платили фактурата. Поддържа, че превозът, които съдът е пропуснал да анализира, е този, извършен с автокомпозиция № ••••••••, която композиция е извършила реално превоза, включен във фактура № № 35586/24.11.2021 г. /същата е заменила авариралата композиция № ••••••••/. Посочва, че за превоза с композиция № •••••••• „Брайт Лайънс Карго“ ЕООД по делото са представени доказателства за това, че е преминато през Калотина, т. е. не е спазен договореният маршрут, поради което се дължи намаление на навлото с 1560 лв. с ДДС за този превоз. Поддържа, че по отношение на фактура № 35580/23.11.2021 г. и фактура № 35586/24.11.2021 г. съдът неправилно е изчислил дължимата мораторна лихва. Счита, че е следвало дължимата сума по фактурите да бъде намалена с установения от съда размер, а след това да се изчислява мораторната лихва. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да бъде постановено друго решение, с което да бъдат отхвърлени исковете в тази им част. Претендира разноски. Въззиваемата страна – „Транспрес Грийн“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че доводите на въззивника, че първоинстанционният съд не е отчел правилно превозните отношения, в които и двете страни са действали като спедитори, са неоснователни. Поддържа, че от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява по безспорен начин, че всички фактури са осчетоводени в счетоводните книги на страните по делото и ответното дружество е ползвало данъчен кредит в размер на начисленото ДДС. Посочва, че превозите са извършени през 2021 г. и товарите по тях са доставени в уговорените срокове, като са приети от получателя без забележки. Предвид това, че договорените услуги по транспорт са извършени в срок, то отклонението от уговорения маршрут се явява несъществен елемент от превозното правоотношение. Поддържа, че в допълнителното заключение на ССчЕ, което е кредитирано от първоинстанционния съд, не е отчетен вида на стоката, която се транспортира, при изчисляване на дължимото навло. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски. Подадена е и въззивна жалба от „Транспрес Грийн“ ЕООД срещу решение № 20998/19.12.2023 г., постановено по гр. д. № 51577/22 г. по описа на СРС, 77 състав, в частта, в която е отхвърлен искът за главница за сумата над 2012, 56 лв. до пълния предявен размер от 14 492, 56 лв., представляваща задължения по фактури № 35580/23.11.2021 г. /от 172, 26 лв. до 6412, 26 лв./ и № 35586/24.11.2021 г. /от 1730, 00 лв. до 7970, 00 лв./. Поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Посочва, че първоинстанционият съд не е отчел, че от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че процесните фактури са осчетоводени в дневниците на ищеца и ответника по ЗДДС и съответно ответното дружество е ползвало данъчен кредит в размер на начисления ДДС. Поддържа, че отразяването на фактурата по доставка в търговските книги като дължима в счетоводството на задължената страна и ползването на данъчен кредит, съобразно стойността й, представлява извънсъдебно признание на задължението. Посочва, че от събраните по делото доказателства се установява, че от страна на „Транспрес Грийн“ ЕООД също са дадени указания, че превозът следва да бъде извършен през ЕС, а самоволното отклонение на съответния превозвач е извършено без знанието и съгласието на ищеца. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковете за разликата над сумата от 172, 26 лв. до пълния предявен размер от 6412, 26 лв. – главница по фактура № 35580/23.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 10.03.2022 г. до окончателното плащане, както и за разликата на сумата от 1730, 00 лв. до пълния предявен размер от 7970, 00 лв. – главница по фактура № 35586/24.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 10.03.2022 г. до окончателното плащане. Претендира разноски. Въззиваемата страна – „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че неспазването на уговорката за маршрута представлява неточно изпълнение на договора, поради което ответникът има право да иска съответно намаляване на възнаграждението. Твърди, че към момента на ползване на данъчния кредит „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД не са знаели за неточното изпълнение на договора, за да могат да оспорят размера на фактурите. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира разноски. Подадена е и насрещна въззивна жалба от „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД срещу решение № 20998/19.12.2023 г., постановено по гр. д. № 51577/22 г. по описа на СРС, 77 състав, в частта, в която е уважен искът за сумата от 47, 56 лв. – главница по фактура № 34673/08.11.2021 г., както и за сумата от 62, 74 лв. – главница по фактура № 34674/08.11.2021 г. /съгласно молба – уточнение от 06.08.2024 г./. Поддържа, че дружеството е подало заявка за превоз, но не е нито възложител, нито товародател, нито товарополучател, т. е. не е страна по договор за превоз. Посочва, че в товарителницата са посочени конкретните страни до договора за превоз и товародателят е възложител, поради което той дължи навлото. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковете в тази им част. Претендира разноски. Въззиваемата страна – „Транспрес Грийн“ ЕООД е подала отговор на насрещната въззивна жалба в срока по чл. 263, ал. 3 ГПК, с който оспорва насрещната въззивна жалба като неоснователна. Оспорва твърдението, че „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД не е страна по превозното правоотношение. Поддържа, че процесното превозно правоотношение се състои от основно превозно правоотношение с товародател и превозвач, което е опосредено от две спедиционни правоотношения – първото е от „Марс Армор“ ООД към „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД, а второто - от „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД към „Транспрес Грийн“ ЕООД. Разплащането по всяко от междинните спедиторски правоотношения възниква въз основа на заявката за превоз и се дължи от заявителя на съответното лице – от „Марс Армор“ ООД към „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД и от „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД към „Транспрес Грийн“ ЕООД. По делото безспорно е установено, че същото не е заплатено до настоящия момент. След подаването на заявката от „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД, аналогична е изпращана и към съответния превозвач от страна на „Транспрес Грийн“ ЕООД, като всяко от лицата е издавало съответната фактура. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира разноски. Съдът, след като взе предвид доводите на въззивниците, становището на въззиваемите и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 1, т. 1 от Конвенцията за Договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/. Ищецът „Транспрес Грийн“ ЕООД твърди, че по силата на сключен с ответника „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД неформален договор за транспорт на товари е извършил международни превози на стоки по направление Костинброд, България – Италия. Поддържа, че по всяка една от товарителниците ответното дружество е възлагало транспортните услуги на свой клиент. Стоките били доставени без забележки, за което били издадени фактури за услугите, с падеж на плащане – след 30 дни. Поддържа, че по фактура № 34673/08.11.2021 г. е бил извършен превоз от Костинброд, България до Италия, с дата на доставката – 14.10.2021 г.; по фактура № 34674/08.11.2021 г. е бил извършен превоз от Костинброд, България до Италия, с дата на доставката – 14.10.2021 г.; по фактура № 35580/23.11.2021 г. били извършени четири превоза от Костинброд, България до Италия, с дати на доставката – 12.10.2021 г., 26.10.2021 г., 28.10.2021 г. и 28.10.2021 г.; по фактура № 35586/24.11.2021 г. били извършени пет превоза от Костинброд, България до Италия, с дати на доставката – 03.11.2021 г., 03.11.2021 г., 04.11.2021 г., 02.11.2021 г. и 02.11.2021 г. Поддържа, че поради забава в плащането на дължимото възнаграждение била начислена неустойка в размер на 419, 93 лв. за периода от 09.12.2021 г. до 04.03.2022 г. на основание т. 16 от Общите условия за осъществяване на международни и на територията на Република България превози на цели и частични товари на ищцовото дружество. Сочи, че за сумите, дължими от ответното дружество, било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 11745/21 г. по описа на СРС, 77 състав, по което била издадена заповед за изпълнение. Твърди, че след подаване на заявлението ответното дружество е извършило следните плащания: на 09.03.2022 г. – 360 лв. – с посочено основание „по фактура № 34673“; 960 лв. – с посочено основание „по фактура № 34674“; 1920 лв. – с посочено основание „по фактура № 35580“; 360 лв. – с посочено основание „по фактура № 35586“; на 14.03.2022 г. – 1440 лв. – с посочено основание „фактура № 34673“ и 1440 лв. – с посочено основание „фактура № 34674“. Посочва, че предвид направените плащания следва да се отчете реда за погасяване – разноски, лихви, неустойки и главница, съобразно чл. 76 ЗЗД. Следователно с извършеното плащане на 09.03.2022 г. от 360 лв. по фактура № 34673 следва да се погаси следната част от задължението – 43, 00 лв. – мораторна лихва за периода от 09.12.2021 г. до 04.03.2022 г., 2, 50 лв. – законна лихва за периода от 05.03.2022 г. до 09.03.2022 г. и 314, 50 лв. – задължение по фактура № 34673, като остатъкът след погасяването е 1485, 50 лв. С извършеното плащане на 09.03.2022 г. от 960 лв. по фактура № 34674 следва да се погаси следната част от задължението – 57, 33 лв. – мораторна лихва за периода от 09.12.2021 г. до 04.03.2022 г., 3, 33 лв. – законна лихва за периода от 05.03.2022 г. до 09.03.2022 г. и 899, 34 лв. – задължение по фактура № 34674, като остатъкът след погасяването е 1500, 66 лв. С извършеното плащане на 09.03.2022 г. от 1920 лв. по фактура № 35580 следва да се погаси следната част от задължението – 160, 93 лв. – мораторна лихва за периода от 24.12.2021 г. до 04.03.2022 г., 11, 33 лв. – законна лихва за периода от 05.03.2022 г. до 09.03.2022 г. и 1747, 74 лв. – задължение по фактура № 35580, като остатъкът след погасяването е 6412, 26 лв. С извършеното плащане на 09.03.2022 г. от 360 лв. по фактура № 35586 следва да се погаси следната част от задължението – 158, 67 лв. – мораторна лихва за периода от 25.12.2021 г. до 04.03.2022 г., 11, 33 лв. – законна лихва за периода от 05.03.2022 г. до 09.03.2022 г. и 190, 00 лв. – задължение по фактура № 35586, като остатъкът след погасяването е 7970, 00 лв. С извършеното плащане на 14.03.2022 г. от 1440 лв. по фактура № 34673 следва да се погаси следната част от задължението – 2, 06 лв. – законна лихва за периода от 10.03.2022 г. до 14.03.2022 г. и 1437, 94 лв. – задължение по фактура № 34673, като остатъкът след погасяването е 47, 56 лв. С извършеното плащане на 14.03.2022 г. от 1440 лв. по фактура № 34674 следва да се погаси следната част от задължението – 2, 08 лв. – законна лихва за периода от 10.03.2022 г. до 14.03.2022 г. и 1437, 92 лв. – задължение по фактура № 34674, като остатъкът след погасяването е 62, 74 лв. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че дължи на ищцовото дружество, както следва: 47, 56 лв. – главница по фактура № 34673/08.11.2021 г., с падеж – 08.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 15.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението; 62, 74 лв. – главница по фактура № 34674/08.11.2021 г., с падеж – 08.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 15.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението; 6412, 26 лв. – главница по фактура № 35580/23.11.2021 г., с падеж – 23.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 10.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, и 7970, 00 лв. – главница по фактура № 35586/24.11.2021 г., с падеж – 23.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 10.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски. Ответникът „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД оспорва исковете като неоснователни. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца да претендира навло, като твърди, че ищецът е превъзложил товара на други дружества – превозвачи, поради което отношенията са съгласно международната Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки по шосе /СМR/, т. е. между изпращача и превозвача. Твърди, че в товарителницата са посочени конкретните страни по превозния договор, като товародателят е възложител и той дължи навлото. Поддържа, че не дължи претендирания остатък от навлото, тъй като не е бил спазен уговорения маршрут, който е следвало да бъде вътрешен за ЕС. Прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка. Претендира разноски. От представения като доказателство по делото договор от 20.08.2021 г., сключен между „Марс Армор“ ООД, в качеството на възложител, и „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД, в качеството на изпълнител, се установява, че между страните по договора е уговорено възложителят да предостави на изпълнителя товари за превоз от/до направления, обслужвани от изпълнителя, а изпълнителят да организира транспорта от името и за сметка на възложителя по въздух, суша и море, срещу възнаграждение, което възложителят заплаща по цени, договорени между страните по договора. Не се спори между страните по делото, а и от заявка – договор за международен транспорт от 30.09.2021 г. се установява, че „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД е възложило на „Транспрес Грийн“ ЕООД осъществяването на вътрешен превоз на стоки /каски и бронеплочи/ в 4 самостоятелни камиона, с бруто тегло до 5 500 кг. за каските /3 камиона/ и около 19 500 кг. за бронеплочите /1 камион/, от Индустриална зона, Полето 2, гр. Костинброд – „Марс Армор“ ООД до посочен в заявката адрес в гр. Генуа, Италия, срещу уговорено възнаграждение /навло/ в размер на 4 500 лв. за камион, и с посочена дата на товарене – 05/06.10.2021 г. От разменената между страните електронна кореспонденция е видно, че е уговорено, че маршрутът на превозите следва да бъде вътрешен за ЕС. Не се спори между страните по делото, че ищцовото дружество „Транспрес Грийн“ ЕООД е превъзложило извършването на превоза на други дружества – превозвачи /съгласно представените по делото товарителници/. За установяване на изпълнението на поетите договорни задължения по делото са представени фактура № 34673/08.11.2021 г., ведно с ЧМР товарителница, фактура № 34674/08.11.2021 г., ведно с ЧМР товарителница, фактура № 35580/23.11.2021 г., ведно с 4 бр. ЧМР товарителници, и фактура № 35586/24.11.2021 г., ведно с 5 бр. ЧМР товарителници, удостоверяващи извършените транспортни услуги в периода от 08.10.2021 г. до 24.12.2021 г. От основното заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че процесните фактури са осчетоводени в регистрите на ищцовото и ответното дружества. Съгласно т. 16 от приложените по делото Общи условия за осъществяване на международни и на територията на Република България превози на цели или частични товари на „Транспрес Грийн“ ЕООД експертизата дава заключение, че по процесните фактури неустойките за забава в плащанията за периода от падежа на всяка една фактура до 04.03.2022 г. са в общ размер от 2 876, 75 лв. С оглед направените плащания по процесните фактури след датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.03.2022 г. и изчислените неустойки по т. 16 от ОУ, при разпределение на получените суми съгласно чл. 76 ЗЗД /неустойки и главници/ експертизата изчислява остатък на незаплатени главници в общ размер от 16 191, 32 лв., както и незаплатени неустойки за периода от 25.12.2021 г. до 09.03.2022 г. по фактура № 35586/24.11.2021 г. в размер на 809, 45 лв. Не се спори между страните по делото, че за два от извършените превози – тези, обекттивирани във фактури № 35580/23.11.2021 г. и № 35586/24.11.2021 г., ищецът не е спазил уговорения вътрешен маршрут – на територията на държави – членки на ЕС, като е преминал през трета за ЕС държава, а именно – Сърбия. От представената по делото справка от директора на дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ се установява, че товарни композиции с рег. № на товарните автомобили ••••••••, ••••••••/••••••••, •••••••• и •••••••• /по фактура № 35580/23.11.2021 г./, съответно – ••••••••, ••••••••, ••••••••, •••••••• и •••••••• /по фактура № 35586/24.11.2021 г./ са напуснали Република България през ГКПП „Калотина“, т. е. през границата със Сърбия. Тези обстоятелства се потвърждават и от представените по делото справки от Единен електронен портал на ЕК за проследяване на движението на стоки в митнически режим транзит, извършени по митнически референтен номер /МРН/, във връзка с изготвените митнически декларации за всеки превоз. От допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че средната пазарна цена /навло/ на идентични на процесните превози по направление София – Генуа в периода – м. октомври – м. ноември 2021 г. е в размер на 1400 евро без ДДС, с левова равностойност на 2 738, 16 лв. без ДДС или 3 285, 79 лв. с ДДС. От представената по делото нотариална покана от „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД до „Транспрес Грийн“ ЕООД от 01.03.2022 г., връчена на ищеца на 15.03.2022 г., е видно, че ответното дружество счита, че навлото, което е дължимо по всеки от посочените в поканата 11 комплектни автомобилни превоза, е в размер на 3 300 лв. без ДДС. При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното: Въззивните жалби са допустими – подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирани страни срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Насрещната въззивна жалба също е допустима – подадена е в срока по чл. 263, ал. 2 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Съгласно принципното разрешение, дадено в мотивите на Тълкувателно решение № 2/11 г. по тълк. дело № 2/11 г. на ОСГТК на ВКС, когато съдът се е произнесъл по релевираните от ищеца факти и по предявеното искане за защита, решението му не е недопустимо, макар да е подвел претенцията не под действително приложимия материален закон. Неправилната правна квалификация води до недопустимост само при условие, че с нея се нарушава диспозитивното начало и се излиза извън обхвата на търсената от страните защита. В случая, първоинстанционният съд се е произнесъл по релевираните от ищеца фактически твърдения и петитум на исковата молба, но е дал неправилна правна квалификация на исковете, а именно – по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, вр. чл. 363 ТЗ, вместо по чл. 1, т. 1 от Конвенцията за Договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/ - мястото на приемане на стоката за превоз /гр. Костинброд, България, / и предвиденото място за доставянето й /гр. Генуа, Италия/, така както са посочени в договора, се намират в две различни държави. Видно от договора за спедиция от 20.08.2021 г., сключен между „Марс Армор“ ООД, като възложител, и „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД, като изпълнител, е възложено на изпълнителя да организира транспорт на стоки от името и за сметка на възложителя по въздух, суша и море, срещу възнаграждение, което възложителят заплаща по цени, договорени между страните по договора. В изпълнение на поетите задължения по спедиционния договор от 20.08.2021 г. „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД е възложило на „Транспрес Грийн“ ЕООД със заявка – договор за международен транспорт от 30.09.2021 г. да извърши транспорт на стоки със свои или наети транспортни средства, като за изпълнението на превозите са ангажирани други превозвачи /видно от представените по делото товарителници/. Обстоятелството, че в товарителниците не се съдържат данни за спедитора, не води до изводи, че той не е страна по превозния договор. Спедиционният договор има за основа мандатното правоотношение – спедиторът действа от свое име, но за сметка на доверителя си. Правата и задълженията, породени от превозния договор, възникнат в правната сфера на спедитора и той се легитимира като страна по превозния договор, на която се дължи превозно възнаграждение /навло/. По въззивната жалба от „Транспрес Грийн“ ЕООД срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част /над сумата 2012, 56 лв. до пълния предявен размер от 14 492, 56 лв., представляваща задължения по фактури № 35580/23.11.2021 г. /от 172, 26 лв. до 6412, 26 лв. и № 35586/24.11.2021 г. /от 1730, 00 лв. до 7970, 00 лв./: За да отхвърли предявените искове за главница за разликата над сумата от 2012, 56 лв. до пълния предявен размер от 14 492, 56 лв., представляваща задължения по фактури № 35580/23.11.2021 г. /от 172, 26 лв. до 6412, 26 лв./ и № 35586/24.11.2021 г. /от 1730, 00 лв. до 7970, 00 лв./, първоинстанционният съд е приел, че е налице неизпълнение на указанията на ответника относно пътя и посоката на превоз на товарите, поради което дължимото превозно възнаграждение по посочените фактури следва да бъде намалено до признатия от ответника размер. Настоящият съдебен състав намира за основателни доводите на въззивника – ищец в първоинстанционното производство „Транспрес Грийн“ ЕООД, че първоинстанционният съд в нарушение на материалния закон не е отчел, че от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че процесните фактури са осчетоводени в дневниците на ищеца и ответника по ЗДДС и съответно ответното дружество е ползвало данъчен кредит в размер на начисленото ДДС, което обстоятелство следва да се цени като извънсъдебно признание на задължението от страна на ответника. Не се спори между страните по делото, а и от представената заявка – договор за превоз от 30.09.2021 г. е видно, че е възложен вътрешен превоз – Република България – Република Италия, т. е. превоз в рамките на ЕС, както и че уговорката за маршрута не е била спазена по отношение на два от извършените превози – тези, обективирани във фактури № 35580/23.11.2021 г. и № 35586/24.11.2021 г., като е преминато през трета за ЕС държава, а именно – Република Сърбия. От неоспореното от страните заключение на съдебно – счетоводната експертиза, прието в първоинстанционното производство, се установява, че процесните фактури са осчетоводени в дневниците на ищеца и на ответника по чл. 124 ЗДДС, като ответното дружество е ползвало данъчен кредит в размер на начисленото ДДС. Спорното обстоятелство във въззивното производство е дали неточно изпълнение на указанията за маршрута на превоза по дестинация гр. Костинброд, България – гр. Генуа, Италия, по отношение на превозите, обективирани във фактурите, посочени по – горе, представлява основание за намаляване на възнаграждението, при положение, че процесните фактури са били осчетоводени от ответното дружество и същото е ползвало данъчен кредит. Съгласно трайната практика на ВКС надлежно осчетоводяване на данъчна фактура, включването й в дневника за покупко - продажбите по ДДС, и ползването на данъчен кредит в размер на начисленото ДДС съставляват недвусмислено признание на задължението за плащане на цената. Приема се, че след като фактурата е вписана в дневниците за покупките и за нея е теглен данъчен кредит в пълен размер по ЗДДС, то знанието на ответника – търговец за сделката и действията, извършени във връзка с нея, е установено по безсъмнен начин, а не се презумира. В този смисъл са Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., ІІ т. о. на ВКС и Решение № 30 от 08.04.2011 г. по т. д.№ 416/2010 г., І т. о. на ВКС, като даденото разрешение е приложимо и при частично плащане на отразените във фактурата стоки. Ето защо, оспорването на размера на превозното възнаграждение от ответното дружество след изпълнението на превозите, обективирани във фактури № 35580/23.11.2021 г. и № 35586/24.11.2021 г., и след фактурирането им, се явява преклудирано /арг. и от чл. 264, ал. 3 ЗЗД/. Предвид изложеното по – горе, исковете с правно основание чл. 1, т. 1 от Конвенцията за Договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/ следва да се уважат като основателни за разликата над сумата от 172, 26 лв. до 6412, 26 лв. – главница по фактура № 35580/23.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 10.03.2022 г. до окончателното плащане, както и за разликата над сумата от 1730, 00 лв. до сумата от 7970, 00 лв. – главница по фактура № 35586/24.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 10.03.2022 г. до окончателното плащане. По въззивната жалба от „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД срещу първоинстанционното решение в частта, в която е признато за установено, че ответното дружество дължи на ищцовото дружество сумата от 1730 лв. – главница по фактура № 35586/24.11.2021 г., както и сумата от 172, 26 лв. – главница по фактура № 35580/23.11.2021 г., както и по насрещната въззивна жалба от „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД срещу първоинстанционното решение в частта, в която е признато за установено, че ответното дружество дължи на ищцовото дружество сумата от 47, 56 лв. – главница по фактура № 34673/08.11.2021 г., както и сумата от 62, 74 лв. – главница по фактура № 34674/08.11.2021 г.: Неоснователни са доводите на въззивника „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД, че не се дължат сумите по посочените фактури, тъй като дружеството не е пасивно материалноправно легитимирано да отговаря по предявените искове, доколкото не е страна по превозно правоотношение. В решение № 38/02.03.2017 г. по гр. д. № 60030/16 г. на ВКС, IV г. о., е направено разграничение между договора за спедиция и договора за превоз. Посочено е, че спедиционният договор урежда отношенията между доверителя (товародател) и спедитора във връзка със сключването и изпълнението на договор за превоз на товар от името на спедитора и за сметка на товародателя. Когато договорът за превоз е сключен от спедитор, страни по него са спедиторът, който действа от свое име, и превозвачът, независимо от това кой е посочен в товарителницата като изпращач. В случая са налице две отделни правоотношения – между доверителя и спедитора /обективирано в договора за спедиция от 20.08.2021 г./ и между спедитора и превозвача /обективирано в заявката – договор за превоз от 30.09.2021 г./. Именно като страна по превозното правоотношение „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД дължи превозно възнаграждение /навло/. От събраните по делото доказателства се установява, че товарите са доставени в уговорените срокове, като същите са приети от получателя без забележки. Установява се също така, че всички фактури са осчетоводени в счетоводните книги на страните по делото и ответното дружество е ползвало данъчен кредит в размер на начисленото ДДС. Оспорването на дължимостта на превозното възнаграждение от ответното дружество след изпълнението на превозите, обективирани във фактури № 34683/08.11.2021 г., № 34674/08.11.2021 г., № 35580/23.11.2021 г. и № 35586/24.11.2021 г., и след фактурирането им, се явява преклудирано /арг. и от чл. 264, ал. 3 ЗЗД/. С оглед формирания от въззивния съд извод, че не следва да се намалява размера на превозното възнаграждение, не следва да се обсъждат доводите на въззивника „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД за неправилно изчисляване на дължимата мораторна лихва по отношение на фактура № 35580/23.11.2021 г. и фактура № 35586/24.11.2021 г. Предвид изложеното по – горе, исковете с правно основание чл. 1, т. 1 от Конвенцията за Договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/ следва да се уважат изцяло като основателни. Тъй като крайните изводи на въззивния съд се разминават частично с тези на първоинстанционния съд решение № 20998/19.12.2023 г., постановено по гр. д. № 51577/22 г. по описа на СРС, 77 състав, следва да бъде отменено като неправилно в частта, в която са отхвърлени предявените искове за разликата над сумата от 2 012, 56 лв. до пълния предявен размер от 14 492, 56 лв., като вместо него следва да се постанови друго решение, с което да се признае за установено по отношение на ответното дружество, че дължи на ищцовото дружество на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 1, т. 1 от Конвенцията за Договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/ още 6240 лв. - главница по фактура № 35580/23.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 10.03.2022 г. до окончателното плащане, както и още 6240 лв. – главница по фактура № 35586/24.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 10.03.2022 г. до окончателното плащане. В останалата част решението следва да бъде потвърдено като правилно /при правилна правна квалификация на предявените искове чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 1, т. 1 от Конвенцията за Договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/. Като последица от частична отмяна на първоинстанционното решение същото следва да бъде отменено и в частта за разноските, които ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, а именно – сумата от 2 841, 73 лв. – разноски в исковото производство. Предвид изхода на спора „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на „Транспрес Груп“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от още 1135, 66 лв. - разноски в заповедното производство – по ч. гр. д. № 11745/22 г. по описа на СРС, 77 състав /за държавна такса и адвокатско възнаграждение/, сумата от още 938, 50 лв. – разноски в исковото производство /за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице по съдебно – счетоводната експертиза/, както и сумата от 2349, 60 лв. – разноски във въззивното производство /за държавна такса и адвокатско възнаграждение/. Воден от горното, съдът