Решение № 11293 от 18.12.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1427/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на НАП, действащ чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт Карабелева, против решение № 38/15.05.2025г., постановено по АНД № 87/2025г. по описа на РС-Айтос, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 814638-[рег. номер]/20.02.2025 г., с което на дружество „БТД“ ООД, на основание чл.118 от Закона за хазарта (ЗХ), е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за извършено по чл.5, ал.6 вр. чл.5, ал.1, т.3 и чл.5, ал.2, т.2 от ЗХ административно нарушение. Касаторът оспорва решението с твърдения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на административнопроизводствените правила. Иска решението да бъде отменено, като бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.Заявена е и претенция за присъждане на разноски. В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация – „БТД“ ООД, чрез пълномощник – адвокат Н. К. от АК Бургас, е подал отговор срещу касационната жалба с искане за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските за касационната инстанция. В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител. Ответникът по касация се представлява от адвокат К., който поддържа отговора и пледира решението на РС – Айтос да бъде оставено в сила. Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на касационната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима –подадена е в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение състав на РС-Айтос е отменил НП № 814638-[рег. номер]/20.02.2025 г., издадено от Изпълнителния директор на ТД на НАП Бургас, с което на „БТД“ ООД на основание чл.118 от ЗХ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.5, ал.6 вр. чл.5, ал.1, т.3 и чл.5, ал.2, т.2 от ЗХ. От фактическа страна РС приел за установено, че при извършена проверка на „БТД" ООД за спазване на ЗХ, възложена с Резолюция № П-02000224139560-ОРП-001/06.08.2024 г. и приключила с Протокол № П-02000224139560-073-001/16.01.2025., било установено, че дружеството е организатор на хазартни игри с игрални автомати в игрални зали, вкл. игрална зала, находяща се на [населено място], [улица], като в обекта се организират хазартни игри с игрални автомати. Съоръженията в обекта били 15 броя игрални автомати с 15 броя игрални места и 2 броя системи за формиране на премия джакпот. В хода на проверката била изискана и представена оборотна ведомост на дружеството към 30.06.2024 г., от която се установявало, че дружеството разполага с парични средства в брой и по банкови сметки в общ размер на 154 354.30 лв., а според оборотната ведомост към 31.12.2024 г. - парични средства в брой и по банкови сметки в размер на 245 327.84 лв. За игрална зала била представена безусловна и неотменяема Б. гаранция № L/G01001629/28.02.2023 г., в размер на 200 000.00 лв., със срок на валидност 31.12.2027 г. Административнонаказващият орган (АНО) приел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.6, вр. чл.5, ал.1, т.3 вр. чл.5, ал.2, т.2 от ЗХ и издал обжалваното наказателно постановление, с което на „БТД“ ООД на основание чл.118 от ЗХ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер [рег. номер]. За да постанови решението си, съдът е приел, че тълкуването на чл. 5, ал. 6 ЗХ, възприето от административнонаказващия орган, е погрешно. Използваната дума „и/или“ преди „обезпечени с безусловна и неотменима банкова гаранция“ и запетаята преди изразът „за целия срок на издадения лиценз“ показва, че законодателят допуска комбинирането на двата способа. Идеята е, че във всеки един момент от валидността на лиценза лицето следва да разполага или с парични средства, или с валидна банкова гаранция, за да бъдат защитени участниците в хазартните игри: да има от какво да бъдат удовлетворени евентуални техни парични претенции. За постигането на тази цел не е нужно банковата гаранция да е със срок на валидност до края на лиценза. Съдът е изложил аргументи, че в този смисъл са мотивите на законодателя към предложението, въз снова на което е приет чл. 5, ал. 6 ЗХ, съгласно който целта на предложението е да се гарантира, че средствата за организиране на хазартните игри са налични или обезпечени във всеки един момент от срока на издадения лиценз, за да бъдат защитени участниците в хазартните игри и гарантирани техни печалби, като в момента няма такова изискване. Изложени са мотиви, че поддържането на пълен размер на средствата за организиране на хазартни игри да бъде само в брой и/или по банкова сметка може значително да затрудни организаторите на хазартни игри и да ги лиши от оборотни средства, поради което е предвидена възможност за обезпечение чрез безусловна и неотменима банкова гаранция. По тази съображения РС отменил НП. Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава дванадесета от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно. Възраженията на касатора са неоснователни. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на районния съд, довели до отмяна на издаденото наказателно постановление. Фактическата обстановка е изяснена напълно. Изложени са логични и еднопосочни съображения защо съдът приема, че процесното наказателно постановление е издадено в противоречие с материалния закон. Фактите са съпоставени с приложимото материално право и не е налице твърдяната материална незаконосъобразност на решението на районния съд, както се твърди в касационната жалба. Според чл.5, ал.1, т.3 от ЗХ, лицата по чл.4, ал.1, т.1 и 2 и по чл.13а, на които се издават лицензи по този закон, са задължени да представят пред НАП документи, доказващи средства за организиране на хазартни игри с игрални автомати в размер, не по – малък [рег. номер].00 лева. По искане на дружеството, „Българо-американско кредитна банка“ АД издала Б. гаранция № L/G01001627/28.02.2023г., с която банката се задължила безусловно и неотменимо да заплати всяка сума, ненадвишаваща 200000 лева при получаване на подписано и подпечатано от НАП искане за плащане на неплатени изискуеми задължения на дружеството във връзка с организирането на хазартни игри в игралната зала в [населено място]. Банковата гаранция е за срок до 31.12.2027г. Според разпоредбата на чл.5, ал.2, т.2 от ЗХ, размерът на направените инвестиции и средствата за организиране на хазартни игри с игрални автомати се доказват за всеки обект. Съгласно ал.6, средствата за организиране на играта по ал.1 трябва да са налични в брой и/или по банкова сметка на организатора на хазартни игри и/или обезпечени с безусловна и неотменяема банкова гаранция, за целия срок на издадения лиценз. Според ал.7 (нова, ДВ, бр. 42 от 2024 г.), инвестициите трябва да бъдат поддържани в размер не по-малък от установения минимален размер през целия период на издадения лиценз. За игралната зала в [населено място] средствата в размер [рег. номер] лева са обезпечени с безусловна и неотменяема банкова гаранция, която обаче е с валидност до 31.12.2027г., докато лицензът за този обект е до 28.12.2030 г. Съдът приема, че към момента е обективно невъзможно да се предвиди какъв ще бъде размерът на паричните средства на дружеството за периода от 01.01.2028 г. до 28.12.2030 г., респ. дали и за този период дружеството няма да представи нова банкова гаранция. Обратното тълкуване би почивало на погрешен прочит на закона, тъй като би се стигнало до ситуация дружеството да бъде задължено да разполага с минимум 200 000 лева за целия срок за лиценза само защото банкова гаранция не обезпечава целия период на този лиценз. Такъв резултат не следва да се допуска. Настоящият съдебен състав счита, че идеята на законодателя е, че във всеки един момент от валидността на лиценза дружеството следва да разполага или с парични средства, или с валидна банкова гаранция, за да бъдат защитени участниците в хазартните игри. В обобщение, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Предвид изхода на делото, неоснователно се явява направеното с касационната жалба искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 250 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Размерът на възнаграждението обуславя извод за неоснователност на възражението на касатора за прекомерност. Мотивиран от изложеното и на основание чл.63в от ЗАНН вр. чл.221, ал.1 от АПК, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав