Решение № 3802 от 26.6.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 13074/2023 г.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Образувано е по жалба с вх. № 281988/21.07.2023 г. по описа на СГС, подадена от длъжника „В.“ ЕООД, срещу насочване на изпълнението срещу несеквестируемо имущество посредством налагането на запор върху сумата в размер на 16 267, 29 лв. по банкова сметка на дружеството, открита в „Българо-американска кредитна банка“ АД с IBAN •••••••, по изп. дело №20239240400941, по описа на ЧСИ Г. К., преведена по сметка на съдебния изпълнител на 19.07.2023 г. В жалбата са изложени подробни съображения за несеквестируемост на средствата, които постъпват по горепосочената банкова сметка, тъй като те съставляват източник на субсидии от Държавен фонд „Земеделие“. Моли наложеният запор да бъде отменен. Взискателят „Р.“ ООД изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като длъжникът по изпълнителното дело не е представил доказателства, че по тази сметка постъпват единствено и само субсидии от Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), както и че същите представляват несеквестируем доход. Сочи, че съгласно становище на Министерството на финансите, което е изразено в Писмо с изх. № 69 - 00 - 157 от 24.06.2015 г. по описа на МФ, субсидиите, които се изплащат на земеделските производители като форма на доход, подлежат на данъчно облагане и могат да служат за обезпечение, т.е. те представляват секвестируемо имущество. Несеквестируемостта касае само и единствено целевите субсидии на нефинансови предприятия по смисъла на Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2022 г. - общини и търговски предприятия, осъществяващи делегирани от държавата дейности и функции. В случая изплащаните субсидии не спадат към т.н. „делегирани от държавата дейности“ съгласно ЗДБРБ. Счита, че помощите, които ДФЗ отпуска на земеделските производители, не съставляват средства, отпускани от държавния бюджет за възложени от държавата дейности и услуги. Те не се обхващат от приложното поле на разпоредбите от ЗДБРБ и в частност на чл. 100 от този закон, поради което липсва забрана за обезпечаване и принудително изпълнение върху субсидии, получени от земеделски производители. Оспорва като неоснователно твърдението на длъжника, че субсидиите по различни мерки и схеми за подпомагане на земеделския производител от ДФЗ и като постъпили от Европейските фондове са публични финансови средства съгласно чл. 17а от ЗПЗП, както и че са част от структурата на държавния бюджет съгласно чл. 42 и чл. 43 от ЗПФ и съгласно ЗДБРБ тези суми не могат да се ползват за обезпечение. Поддържа, че отпуснатите от ДФЗ средства са от Европейските фондове и са публични, но това не означава, че са част от републиканския бюджет. Структурата на държавния бюджет е определена в чл. 42-44 от ЗПФ. Средствата, отпуснати от Европейските фондове не са посочени като част от държавния бюджет, а те постъпват директно в ДФЗ, който ги разпределя., като извършва директни плащания. Несеквестируемостта не можела да се извлече и от разпоредбата на чл. 11 от Регламент на ЕС 1306/2013 г., като след изплащане на сумите от ДФЗ на бенефициента не е налице законова пречка върху същите да се проведе принудително изпълнение. Сочи, че Държавен фонд „Земеделие“ изпълнява функциите на Разплащателна агенция и извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане, отпуснати от европейски фондове съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). За изпълнение на вменените със ЗПЗП правомощия, ДФЗ предоставя на регистрираните стопани: субсидии, целеви кредити и гаранции. Финансовите средства, предоставяни от Европейския съюз чрез Разплащателната агенция на земеделски производител също счита за секвестируемо имущество и няма пречка да се налага запор върху вземането на земеделския производител от ДФЗ и/или запор върху банковата сметка на земеделския производител, по която се изплащат субсидии от ДФЗ, тъй като липсва изрична забрана за принудително изпълнение върху тези средства. Постъпили са мотиви от ЧСИ Г. К., в които оспорва подадената жалба. Сочи, че в Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ са регламентирани различни форми на финансово подпомагане, като според източника си финансовите средства, с които се субсидират земеделските производители могат да бъдат разделени на две категории - средства от държавния бюджет и средства от бюджета на ЕС. Всяка от тези категории е подчинена на различен правен режим. В случая от данните по изпълнителното дело и представените от страната писмени доказателства се установявало, че по сметката на длъжника в Банка ДСК АД са постъпвали плащания с наредител - ДФ „Земеделие“. От приложената справка за транзакции по банковата сметка на длъжника не можело да се изведе категоричен извод, какъв е произходът на тези средства - дали те са отпускани от европейски фондове или представляват държавна субсидия за подпомагане на земеделски производители. Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, а съображенията са следните: Изпълнително дело №20239240400941, по описа на ЧСИ Г. К. е образувано на 17.03.2023 г. по молба от „Р.“ ООД срещу „В.“ ЕООД, за събиране на парични вземания. Няма спор, че със запорно съобщение изх. № 36608/10.07.2023 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника „В.“ ЕООД, по открити банкови сметки в „Българо- Американска Кредитна Банка“ АД, както и че на 19.07.2023 г. банката е превела по сметка на ЧСИ Г. К. сумата от 16 267, 29 лв. в изпълнение на запора. Сумата е била преведена от банкова сметка на длъжника с IBAN: •••••••. С разпореждане от 29.09.2023 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника, че запорираната сума е несеквестируема, тъй като съставлява получавани субсидии от Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). На първо място е необходимо да се отбележи, че не могат да бъдат споделени мотивите на ЧСИ К. относно отказа му да вдигне наложения запор поради липса на доказателства какъв точно е произходът на средствата, постъпили по запорираната сметка, защото той е имал задължение да изясни в пълнота този въпрос. Действително в отговора на БАКБ до ЧСИ (л. 94 от изп. дело), изпратен по повод наложения запор, не се съдържат достатъчно данни с какъв произход е запорираната сума, но самата банка сочи в писмото си, че по банковата сметка постъпват суми от Държавен фонд „Земеделие“. Тъй като е напълно възможно тези суми да не са секвестируеми, то и ЧСИ е следвало да даде допълните указания до длъжника с цел установяване източника на паричните средства. Този извод следва от правомощието на съдебния орган, на когото държавата е делегирала властническа компетентност да провежда принудително изпълнение, да действа съобразно законовите норми, които не позволяват изпълнение върху несеквестируемо имущество. Предвид отказа му да стори това, съдът е упражнил правомощието си по чл. 278, ал. 2 ГПК, като е предоставил възможност на жалбоподателя да ангажира доказателства за произхода на запорираните средства. В тази връзка пред настоящата съдебна инстанция са представени извлечения от процесната банкова сметка за календарните 2022 г. и 2023 г., от които е видно, че по сметката са постъпвали суми, преведени единствено от ДФ „Земеделие“. Представени са Заявления за подпомагане от 2021 г., подадено от „В.“ ЕООД до ДФЗ, с което е заявено подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за плащане за селскостопански практики, които благоприятстват климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП); Схема за млади земеделски стопани (МЗС); Схема за обвързано подпомагане на плодове (СП); Схема за преходна национална помощ; Компенсационни плащания за други райони, засегнати от други значителни природни ограничения. Същото заявление е представено и за 2022 г., като в него длъжникът е кандидатствал за подпомагане по СЕПП, СПП, ЗДП, СП, Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар; Агроекология и климат; Биологично земеделие; и Компенсационни плащания за други райони, засегнати от други значителни природни ограничения. В молбата си от 03.01.2024 г., с която са представени горепосочените доказателства, длъжникът е уточнил, че процесната сума съставляват изплатени: на 31.03.2023 г. 3681, 71 лв. - подпомагане от ДФЗ за СП други за кампания 2022 г.; на 13.04.2023 г. са изплатени 2810, 23 лева - подпомагане по ЗДП за 2022 г.; на 28.04.2023 г. са изплатени 11 442, 75 лева помощ за Украйна „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“. Горепосочените доказателства не са оспорени от взискателя и ЧСИ, на които е предоставен срок за становище. Настоящият съдебен състав намира за безспорно установено, че процесната сума съставлява постъпили суми по сметка на длъжника, преведени му от ДФ „Земеделие“. Относно сумите от 3681, 71 лева и 2810, 23 лева, може да се направи извод, че съставляват директни плащания по чл. 38а от Закон за подпомагане на земеделските производители, между които са Схема за плащане за селскостопански практики, които благоприятстват климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) и Схема за обвързано подпомагане на плодове (СП), предвид посочените абревиатури в основанията на плащанията, отразени в извлечението, представено от БАКБ. Средствата, предоставяни под формата на директни плащания, са такива, отпускани от европейски фондове във връзка с приложението на Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика. В решение № 143 от 25.10.2017 г. по гр. д. № 4666/2016 г., ІІІ Г. О., на ВКС, е прието, че правото на финансова помощ от ЕС за земеделските стопани, не се предоставя целево от държавния бюджет, а от ЕС. Независимо от това, то се подчинява на същия режим, тъй като правото на финансова помощ от ЕС се предоставя с оглед качеството и личността на земеделския производител, когато са изпълнени определени изисквания, има предназначението да служи за реализиране целите и политиките на ЕС, за съблюдаване на изпълнението им и за опазване финансовите интереси на ЕС се осъществява мониторинг и оценка, плащането се извършва в пълен размер, в определен срок и се оповестява. Бенефициер на това плащане е земеделският стопанин, а ДФ „земеделие“, е акредитирана разплащателна агенция. Прието е, че разпоредбите са императивни, по положителен начин овластяват бенефициера да получи пълния размер на публичното целево финансиране, поради това, като целево предоставени, те са обект на специален режим и са несеквестируеми. Приетото от ВКС се споделя напълно и от настоящият съдебен състав. Предвид това и като се отчита, че средствата, предоставяни от ЕС, се приравняват на целевите средства, отпускани от държавния бюджет, както и че съгласно чл. 100, ал. 2, вр. ал. 1 от Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г. (релевантен към въпросните вземания) целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения, както и не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица, то и следва да се приеме, че тези суми не подлежат на принудително изпълнение и ЧСИ Г. К. незаконосъобразно е наложил запор върху тях. Относно сумата от 11 442, 75 лева, която е била преведена от ДФ „Земеделие“ по банковата сметка на длъжника с основание „Подкрепа ликвидност“, и доколкото понастоящем не се спори между страните, съдът намира, че същата е отпусната като държавна помощ по мярка „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“. Същата е целево предоставена от държавния бюджет, поради което важат гореизложените съображения за нейната несеквестириуемост. Неоснователни са доводите на ЧСИ Г. К. в съобщение от 12.02.2024 г. и на взискателя, развити в становище от 14.02.2024 г., по повод предоставената им възможност да изразят становище по представените пред настоящата инстанция от длъжника допълнителни доказателства за произхода на запорираните средства, че след като сумите са били повече от един месец по сметката на длъжника, считано от момента на постъпването им, то те вече не са несеквестируеми. Позоваването от тяхна страна на разпоредбата на чл. 446а, ал. 1 ГПК и на ТР №2/2013 г. е неотносимо към настоящата хипотеза, и според която норма несеквестируемостта на доходите по чл. 446 ГПК, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по- рано от един месец преди налагане на запора. В случай се касае за целева помощ, отпускана за специфична цел – подпомагане на земеделски производител, чиято нужда се обуславя от сезонната цикличност на дейността му, а не от ежемесечна такава. От друга страна, разпоредбата на чл. 446а от ГПК, се отнася за несеквестируемите средства, получавани от физически лица по чл. 446 от ГПК под различни форми. Аргумент в тази насока е изброяването на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, непосредствено след препратката към чл. 446 и съюза "както и", които имат социални функции и са коренно различни по цел и обхват от помощите, предоставяни от ДФ „Земеделие“. Предвид изложеното, съдът намира жалба за основателна, поради което и Така мотивиран, съдът