Решение № 1307 от 23.4.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 516/2023 г.

Административен съд - Благоевград23.04.2024 г.докладчик Ася Тодорова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № ППН-01-649/2021 г. от 04.05.2023 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), в частта, с която е обявена жалба с рег. № ППН-01-649/14.06.2021 г., подадена от Л. Х. К., В. Н. К., С. Н. Я., С. З. П., Л. Н. П., Н. Ц. П., К. З. З., М. Г. Н., И. Й. Т., чрез адв. Г. К., срещу Н. К. С., с предмет видеонаблюдение, за основателна за нарушение на чл. 6, § 1 от Регламент ЕС 679/2016 по отношение на камери № 1, 4, 5, 6, 7 и 8 и на основание чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламент 679/2016 е разпоредено на Н. К. С. да демонтира камери № 1, 4, 5, 6, 7 и 8. ИЗПРАЩА административната преписка на Комисия за защита на личните данни за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. К. С. срещу Решение № ППН-01-649/2021 г. от 04.05.2023 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в останалата й част. ОСЪЖДА Комисията за защита на личните данни да заплати Н. К. С. [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]съдебни разноски в размер на 860 (осемстотин и шестдесет) лева. ОСЪЖДА Н. К. С. [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]да заплати на Комисията за защита на личните данни съдебни разноски в размер на 100 (сто) лева. ОСЪЖДА Н. К. С. [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]да заплати на С. З. П. от [населено място], [улица]съдебни разноски в размер на 240 (двеста и четиридесет) лева. Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на Република България. Съдия: /п/ Ася Тодорова Вярно с оригинала! Е.Ф. Вярно с оригинала! Е.Ф.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 38, ал. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по жалба на Н. К. С. [ЕГН], с адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], против Решение № ППН-01-649/2021 г. от 04.05.2023 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), с което е обявена жалба с рег. № ППН-01-649/14.06.2021 г., подадена от Л. Х. К., В. Н. К., С. Н. Я., С. З. П., Л. Н. П., Н. Ц. П., К. З. З., М. Г. Н., И. Й. Т., чрез адв. Г. К., срещу Н. К. С., с предмет видеонаблюдение, за основателна за нарушение на чл. 6, § 1 от Регламент ЕС 679/2016 по отношение на камери № 1, 4, 5, 6, 7 и 8 и за нарушение на чл. 5, §1, буква „в“ от Регламент ЕС 679/2016 по отношение на камера № 3 и във връзка с т. 1 на основание чл. 58, §2, буква „г“ от Регламента е издадено разпореждане на Н. К. С., администратор на лични данни, да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на Регламента, чрез предприемане на действия по демонтиране на камери № 1, 4, 5, 6, 7 и 8 и препозициониране на камера № 3, съгласно мотивите, в едномесечен срок от влизане на решението в сила, след което да уведоми Комисията за изпълнението, като представи съответните относими доказателства. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради противоречието му с материалния закон. Твърди се, че неправилно е тълкувана и приложена разпоредбата на чл. 4, т. 2 от Регламент ЕС 679/2016 г., тъй като в конкретния случай с оглед насочеността на камерите и липсата на възможност за записване не може да се приеме наличието на която и да е от изчерпателно посочените предпоставки. Сочи се, че с камерите се цели възпиращо действие за недоброжелатели и крадци, без да се записват техни лични данни. Обхватът на камерите е насочен за защита на лично имущество с оглед извършвани неправомерни действия в миналото и с оглед лесната достъпност до жилището на оспорващия и неговите паркоместа. Не се осъществява видеонаблюдение по отношение на нито едно лице, което не се стреми да посети обектите, лична собственост на оспорващия. Излагат се съображения, че оспорващият не извършва видеонаблюдение и не засяга неприкосновеността на други лица, различни от живущите в жилището му (оспорващия и неговия син). Сочи се, също така, че неправилно е тълкувана и приложена и нормата на чл. 4, §1 от Регламент (ЕС) 679/2016 г., която представлява дефиниция на понятието „лични данни“, тъй като в случая няма лице, за което да може да се получи информация, различно от живущите в жилището на оспорващия и посещаващи останалите обекти негова собственост и евентуални лица, извършващи престъпление спрямо личността и имуществото на Н. К. С.. Технически е невъзможно да се извършва видеонаблюдение, засягащо трети лица, освен ако не влиза в собствеността на оспорващия. Излагат се съображения, че неправилно е тълкувана и не е приложена нормата на чл. 6, § 1 от Регламент /ЕС/ 679/2016, тъй като в конкретния случай не се обработват лични данни. Иска се отмяна на оспореното решение. В съдебно заседание, оспорващият, лично и чрез процесуален представител по пълномощие надлежно упълномощен адвокат, поддържа жалбата по изложените в същата доводи, които се доразвиват в депозирана по делото писмена защита. Излагат се съображения, че безспорно е установено от събраните в производството доказателства, че поставените от оспорващия камери са поставени и насочени така, че осигуряват видимост единствено и само към обектите, собственост на Н. К. С., и същите нямат видимост към общи части на сградата, чрез функционалност „лична зона“, т.е. активирана е функция за ограничаване периметъра на поставените камери, същите нямат възможност за записване на изображения, няма устройство за съхранение на информация, камерите нямат архив, причината, поради която същите са поставени, са извършени многобройни опити за посегателства, сигнали за които са регистрирани в МВР. Сочи се, също така, че част от жалбоподателите са подписали декларации, с които са заявили съгласието си с поставяне на камери от оспорващия, предназначени да защитават обектите, собственост на оспорващия. Твърди се, че от събраните в производството доказателства се установява, че не е налице извършено нарушение на разпоредбата на чл. 4, т. 2 от Регламент ЕС 679/2016 г., доколкото камерите имат ограничена видимост до 50 см от входната врата на апартаментите, собственост на оспорващия, с тях не могат да се възприемат лични данни и да се правят записи, т.е. не се извършва видеонаблюдение на трети лица, не се засяга и не може да бъде засегната личността и личния живот на когото и да било, в този смисъл функциите на камерите не изпълват съдържането „обработване“ по смисъл на цитираната разпоредба. Сочи се, че неоснователно решението е мотивирано с наличието на „видеозаснемане“, което не само, че не се извършва, но и камерите нямат такава функционалност, т.е. налице е обективна невъзможност за извършването му. Излагат се съображения за несъответствие на оспореното решение с целта на закона, защото камерите са монтирани с оглед лична защита на оспорващия и неговите обекти и производството е инициирано за уреждане на лични конфликти в конкретния случай. Претендира се присъждане на направените по делото разноски съгласно списък, който се представя. Ответникът Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), редовно призован, в съдебно заседание, не се представлява, в депозирани по делото писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че безспорно е установено обработване на лични данни в противоречие с прогласения принцип в чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламента „свеждане на данните до минимум“, с което е нарушена разпоредбата на чл. 6, пар. 1 от Регламента, както и, че в оспореното решение подробно, аргументирано и мотивирано са съобразени фактическите и правни основания в конкретния случай, сочи се липса на решение на общото събрание на етажната собственост за монтиране на камери за видеонаблюдение и въвеждането им в експлоатация. Иска се отхвърляне на жалбата, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в случай, че същото е над минималния размер съобразно действителната фактическа и правна сложност на процесния случай. Заинтересованите страни Л. Х. К., В. Н. К., С. Н. Я., С. З. П., Л. Н. П., Н. Ц. П., К. З. З., М. Г. Н., И. Й. Т., редовно призовани, в съдебно заседание, се представляват от процесуален представител по пълномощие надлежно упълномощен адвокат, който оспорва подадената жалба и моли същата да бъде отхвърлена. В съдебно заседание, в депозиран по делото писмен отговор по жалбата и писмени бележки, излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Твърди се, че видеонаблюдението и видеозаснемането, извършвани от оспорващия, са незаконосъобразни, защото не са налице условията, посочени в чл. 6 на Регламент на ЕС 2016/679. Сочи се, че извършваното от оспорващия видеонаблюдение в реално време категорично попада в обхвата на Регламента, въпреки че не се извършва съхранение на създадените видеозаписи, с поставените камери се събират лични данни чрез извършване на видеозаписване и се осигурява отдалечен достъп до така създадените записи, тъй като кадрите от камерите биват възпроизвеждани върху монитори в момента на заснемане. Установено е в случая, че видеонаблюдението е монтирано и се извършва в общи части в недвижим имот - жилищна сграда в етажна собственост, за което липсва решение на Общото събрание, което е достатъчно основание за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на оспореното решение. Сочи се, че в конкретния случай не е установено и доказано наличието на „жизненоважни интереси“ по смисъла на чл. 6, пар. 1, б. „г“ или „легитимни интереси“ по смисъла на чл. 6, пар. 1, б. „е“ от Регламента, не е представена оценка за баланса между легитимния интерес на администратора и основните права и свободи на физическото лице, за което се отнасят данните. Подробни съображения се излагат за неправилност и необоснованост на приетото по делото заключение по назначената съдебно техническа-компютърна експертиза. Сочи се, че в конкретния случай липсват правила за извършваното видеонаблюдение, на субектите на лични данни не е предоставяна информацията по чл. 13 от Регламент на ЕС 2016/679, поставените табели „внимание камера“ не отговарят на изискванията на Регламента. Твърди се, че оспореното решение е изцяло в съответствие с административнопроизводствените правила, разпоредбите на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Претендира се присъждане на направените по делото разноски съгласно списък, който се представя. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, приобщено е заключение по назначената по делото съдебно компютърна-техническа експертиза. След като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Производството пред КЗЛД е образувано по жалба с рег, № ППН-01-649/14.06.2021 г., подадена от Л. Х. К., В. Н. К., С. Н. Я., С. З. П., Л. Н. П., Н. Ц. П., К. З. З., М. Г. Н., И. Й. Т., чрез адв. Г. К., с предмет видеонаблюдение, с твърдения, че Н. К. С., техен съсед и собственик на жилище на партерния етаж, както и на паркомясто, в новопостроена жилищна кооперация в [населено място], [улица], в която жалбоподателите живеят, е поставил 7 на брой камери в сградата (три в двора, на партерния етаж, в подземния гараж, както и на първи и втори етаж), като преди поставяне на цялостната система за видеонаблюдение, а и впоследствие, не е поискал мнение и изрично съгласие на собствениците на обекти в сградата. Във връзка с горното се твърди, че Н. К. С. е извършил и извършва незаконосъобразно обработване на лични данни на сериозен брой физически лица, иска се от КЗЛД да наложи забрана на администратора на лични данни за обработване на лични данни посредством монтираното от него видеонаблюдение и демонтиране на видеокамерите, алтернативно да бъде разпоредено на администратора да съобрази операциите по обработване на данни с разпоредбите на GDPR (значително намаляване на камерите (1 или 2), насочването им към собственост само на администратора, въвеждане на нужните процедури и политики, поставяне на информационни табели), както и да се наложи глоба на администратора (гърба на л. 25 – л. 27 от делото). На основание чл. 26 от АПК жалбоподателят е уведомен за образуваното административно производство (л. 40 и л. 41 от делото), като същият е депозирал отговор по жалбата с вх. № ППН-01-649#5/08.11.2021 г. (л. 44 от делото), в който е изложил доводи за неоснователност на жалбата, посочил е, че камерите са поставени от лицензирана фирма и са предназначени за охрана на личната му собственост, жилището му на партера по план има изграден френски прозорец (врата), т.е. едната врата е стъклена и е свързана директно с двора, който е негова собственост, поради което е налице безпрепятствен достъп до жилището му от външни лица. Н. К. С. е посочил, че поради работата му (полицай) има нощни дежурства и синът му често остава вкъщи сам, камерите са предназначени за лична охрана, не правят записи и се използват за мониторинг на живо. Д. е обяснения, че при поставяне на камерите е провел разговори с домоуправителя и 70% от живущите в сградата, общо събрание не е проведено, защото в конкретния случай не се извършва охрана на блока, а на личната собственост на оспорващия, но всички съседи, с които е разговарял, са дали съгласие за поставяне на камерите, още повече, че лицата, подали жалба в конкретния случай, живеят на ет. 3, ет. 4 и ет. 5 от сградата, където няма поставени камери, няма поставени камери и на входа на блока. На 21.02.2022 г. оспорващият е депозирал в КЗЛД отговор, че няма фирма, която осъществява достъп до кадрите от поставените камери и същият не е сключвал договор с такава фирма, достъп до камерите има само оспорващият, камерите не съхраняват информация и кадрите не се съхраняват на какъвто и да е носител на информация. Посочил е, че на 11.02.2022 г. за пореден път е направен опит за кражба от жилището му, за което е сигнализирал писмено 01 РУ – Благоевград и камерите са спасили живота му (л. 52 от делото). Приложени са две жалби от оспорващия до Н. на 01 РУ – Благоевград за посегателства върху жилището му (гърба на л. 53 – л. 54 от делото). Извършена е проверка от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), при която е установено следното: Оспорващият Н. К. С. и заинтересованите страни Л. Х. К., В. Н. К., С. Н. Я., С. З. П., Л. Н. П., Н. Ц. П., К. З. З., М. Г. Н., И. Й. Т. са съседи и живеят в шестетажна (с един подземен етаж) жилищна сграда, в режим на етажна собственост, в [населено място], [улица] (посочения в жалбата адрес), жилищната сграда е с един вход. С. Я. е собственик на три апартамента на 5-тия етаж, ап. 2 - на партер, паркоместа и магазин. Н. К. С. е собственик на три апартамента (на партер, 1-ри и 2-ри етаж), 6 паркоместа и 2 магазина, като в момента Н. К. С. живее със сина си в апартамента на партерния етаж, който по план е изграден с френски прозорец - врата, като от апартамента се излиза на дворно място - 2 открити паркоместа, собственост на Н. К. С., достъпът от улицата към дворното място (2-те паркоместа) е свободен и всяко трето лице има достъп откъм улицата. Във връзка с неограничения достъп до имота и обстоятелството, че Н. К. С. работи на смени и синът му често остава сам вкъщи, както и охрана на личната собственост поради зачестили нападения от крадци, през м. януари 2021 г. Н. К. С. е монтирал система за видеонаблюдение, състояща се от 8 бр. (Hikvision) стационарни видеокамери, записващо устройство (Нikvision, без налична памет), рутер, като за наблюдение на изходящия образ от камерите се използват монитор. Системата за видеонаблюдение е монтирана от „ОСК - отговорност, сигурност, компетентност” ООД, за което няма представени документи. Н. К. С. информира, че няма решение на етажната собственост за монтирането на системата за видеонаблюдение. С Договор от 12.07.2016 г. за разпределяне на ползването на съсобствен недвижим имот е договорено ползването на паркоместа извън сградата, предвидени в съсобствения поземлен имот (със съсобственици С. Я. и Н. С.), при което С. Я. ползва паркоместа № 2, 3 и 12, а Н. С. - паркоместа № 5, 6 и 11, останалите паркоместа извън сградата, по плана на имота, се ползват за преминаване. На обекта не се извършва охрана от друго физическо/юридическо лице по реда на Закона за частната охранителна дейност, което да има права на достъп до системата за видеонаблюдение. Системата за видеонаблюдение позволява наблюдение на изходящия образ от камерите само в режим „реално време“. Проверяващият екип е констатирал, че в записващо устройство няма поставена памет, поради което същото се използва за приемане видеосигнала от камерите и осигурява изобразяването му на монитор. Монтираната система за видеонаблюдение позволява отдалечен достъп (в т.ч. поддръжка и настройки) посредством софтуерно приложение, инсталирано само на телефона на Н. С.. Поради технически проблем на мобилния си телефон, към момента на проверката, Н. С. не осъществява отдалечен достъп до системата за видеонаблюдение. Монтираната система за видеонаблюдение не позволява предаване и запис на звук. Камерите за видеонаблюдение позволяват нощен режим на работа. Не се извършва предаване и запис на моментни снимки и видеокадри от образа на отдалечено устройство (FTP/ Cloud сървър, e-mail или друго място за съхранение на данни). Системата за видеонаблюдение позволява идентификация на физически лица, само ако са познати. Системата за видеонаблюдение не позволява лицево разпознаване на физически лица (посредством осъществяване на достъп до база с данни), създадена или ползвана от администратора. Установеното пространствено разположение на видеокамерите и обхват на заснемане е както следва: Камери № 1, 2 и 3 са монтирани на фасадата на партера, под терасите на първи етаж, като в обхвата им на наблюдение попада: Камера № 1 е насочена е към подстъпа на имота и в обхвата й попадат входът за жилищната сграда и дворното място (паркоместа), вътрешната непрозрачна ограда, разделяща имота със съседен имот; Камера № 2 е насочена е към дворното място (2 паркоместа), собственост на Н. С. и в обхвата й попадат самите паркоместа, прозорецът, подстъпът към апартамента на Н. С. през френски прозорец - врата и вътрешната непрозрачна ограда, разделяща имота със съседни имоти; Камера № 3 е насочена към същите паркоместа (като камера № 2), като в обхвата й попадат самите паркоместа, прозорецът и подстъпът към апартамента на Н. С. през френски прозорец – врата, част от дворно място (паркоместа), собственост на С. Я. (една от жалбоподателите) и вътрешната непрозрачна ограда, разделяща имота със съседни имоти; Камера № 4 е монтирана над входната врата на ап. 1 на партера (собственост на Н. С.), насочена е към коридора пред апартамента, като в обхвата й на наблюдение попада подстъпът към самия апартамент, подстъпът към стълбище, водещо към подземен гараж и мазета, подстъпът към асансьора и подстъпът към съседен апартамент (ап. 2); Г-н С. е уточнил, че съседният апартамент (ап. 2) на партерния етаж, собственост на С. Я., се отдава под наем, като сегашните наематели извършват дейности като масажно студио, при което трети лица имат достъп до жилищната сграда; Камера № 5 е монтирана над входната врата на ап. 3 на 2-ри етаж (собственост на Н. С.), насочена е към коридора пред апартамента, като в обхвата й на наблюдение попадат подстъпът към самия апартамент, част от стълбището, подстъпът към асансьора и подстъпът към съседен апартамент (ап. 4). Жалбоподателите не притежават апартамент на 2-ти етаж. Камера № 6 е монтирана над входната врата на ап. 6 на 3-ри етаж (собственост на Н. С.), насочена е към коридора пред апартамента, като в обхвата й на наблюдение попадат подстъпът към самия апартамент, част от стълбището, подстъпът към асансьора и подстъпът към съседен апартамент (ап. 7). Жалбоподателите не притежават апартамент на 3-ти етаж. Камери № 7 и № 8 са монтирани в подземния гараж, насочени са съответно към паркоместа 5 и 6 (за камера 7) и 1 и 2 (за камера 8), като в обхвата им на наблюдение попадат съответните паркоместа и съседни такива. Н. К. С. информира, че не е получавал оплаквания във връзка с монтираните камери за видеонаблюдение от ползвателите на съседните апартаменти на 2-ри и 3-ти етаж. Установено е, че са налице поставени информационни стикери, залепени на входните врати и прозореца на жилищата, собственост на Н. С., както и в близост до самите камери, предупреждаващи за извършваното видеонаблюдение, в които се съдържа информация относно сайта, от който са закупени камерите и телефон за контакт. От страна на Н. С. не са предоставени документи (правила, процедура, инструкция или други), регламентиращи обработване на лични данни чрез система за „видеонаблюдение“. Проверката е извършена на 27.05.2022 г., в присъствие на оспорващия Н. К. С., който е съдействал и осигурил възможност за достъп и събиране на доказателства от страна на проверовъчния екип, заснети са графични изображения, за извършената проверка на място е съставен констативен протокол от 27.05.2022 г. (л. 63 от делото). Проверката е извършена от комисия, назначена със Заповеди № РД-15-96/10.03.2022 г. и Заповед № РД – 15 – 184/11.05.2022 г. на П. на КЗЛД (гърба на л. 61 и л. 62 от делото). Резултатите от извършената проверка са обективирани в констативен акт от 03.08.2022 г. с рег. № ППН – 02 – 403 (л. 56 - л. 57 от делото). Заснети са графични изображения, от Н. К. С. е попълнен Въпросник за проверка с предмет видеонаблюдение. Всички събрани в хода на извършената проверка материали са приложени към съставения за извършените резултати от проверката констативен акт (л. 64 – л. 85 от делото). Съгласно предоставена информация от Кмета на Община Благоевград сградата с административен адрес: [населено място], [улица] регистрирана в регистъра на етажната собственост към Община Благоевград с управител Е. Д. Г., управител на „М.“ ЕООД, професионален домоуправител, който не е изразил становище. Пред КЗЛД е депозирано писмено становище с вх. № ППН-01-649#10

21

от 23.05.2022 г. от Л. Х. К. и В. Н. К., с което същите заявяват, че нямат отношение към жалба с рег, № ППН-01-649/14.06.2021 г., тъй като жалбата касае роднински взаимоотношения. На заседание на Комисията, проведено на 12.10.2022 г., жалбата с № ППН-01- 649/27.08.2021 г. е обявена за процесуално допустима, като страни в производството са конституирани - като жалбоподатели заинтересованите страни Л. Х. К., В. Н. К., С. Н. Я., С. З. П., Л. Н. П., Н. Ц. П., К. З. З., М. Г. Н., И. Й. Т. и ответна страна – Н. К. С. (л. 115 – л. 119 от делото). Страните са редовно уведомени за насроченото за 18.01.2023 г. от 13 часа открито заседание за разглеждане на жалбата по същество и им е указано разпределянето на доказателствената тежест процеса и възможността да се запознаят със събраните по преписката доказателства, както и възможността да правят искания по доказателствата и да представят нови такива, относими към спора. На заседание на Комисията, проведено на 18.01.2023 г., жалбата с № ППН-01- 649/27.08.2021 г. е приета за основателна и е разпоредено на администратора да премахне камери № 1, 4, 5, 6, 7 и 8, а камера № 3 да се пренасочи в едномесечен срок от влизане на решението в сила (л. 120 – л. 123 от делото). С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № ППН-01-649/2021 г. от 04.05.2023 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: В. К. – председател и Ц. Ц., М. М. и В. Ц. – членове жалбата с рег. № ППН-01-649/14.06.2021 г., подадена от Л. Х. К., В. Н. К., С. Н. Я., С. З. П., Л. Н. П., Н. Ц. П., К. З. З., М. Г. Н., И. Й. Т., с предмет видеонаблюдение, е обявена за основателна за нарушение на чл. 6, пар. 1 от Регламент 679/2016 по отношение на камери № 1, 4, 5, 6, 7 и 8 и за нарушение на чл. 5, параграф 1, буква „в“ от Регламент 679/2016 по отношение на камера № 3. Като основание, за да възприеме наличието на нарушение на чл. 6, Пар. 1 от Регламент 2016/679, КЗЛД е посочила в решението, че в етажната собственост с адрес: ([населено място], [улица]) се осъществява видеонаблюдение, за което не е предоставено взето решение при необходимия кворум и мнозинство от етажната собственост и не са предоставени писмени, ясни и конкретни правила относно срока за съхранение на кадрите, от което следва, че за лицето Н. К. С. не може да се обоснове правно основание за монтиране на система за видеонаблюдение и съответно за въвеждането й в експлоатация. Посочено е, също така, че от предоставените по административната преписка доказателства по отношение на посочените камери № 1, 4, 5, 6, 7 и 8 не се установява да е налице някое от основанията за законосъобразно обработване на лични данни, разписани в чл. 6 от Регламент (ЕС) 679/2016. По отношение на камера № 2, която е насочена е към дворното място (2 паркоместа), собственост на г-н С., и в обхвата й попадат самите паркоместа, прозорецът и подстъпът към апартамента на Н. К. С. през френски прозорец - врата и вътрешната непрозрачна ограда КЗЛД е възприела жалбата за неоснователна. За камера № 3, в чийто обхват на заснемане попадат част от дворното място (паркоместа), собственост на С. Я. (една от жалбоподателите), без да е налице условие за това, е прието, че е налице нарушение на принципа на чл. 5, параграф 1, буква „в“ от Регламент 2016/679, а именно принципът за „свеждане на данните до минимум“ – личните данни следва да са подходящи, свързани с и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват. Във връзка с установените нарушения на основание чл. 58, § 2, б. „г“ е издадено разпореждане на администратора на лични данни Н. К. С. да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на Регламента, като демонтира камери № 1, 4, 5, 6, 7 и 8 и да препозиционира камера № 3, съгласно мотивите (да позиционира или маскира зоната на камерата по начин, по който да не заснема паркомястото на С. Я.), в едномесечен срок от влизане в сила на решението, след което да уведоми Комисията за изпълнението, като представи съответните относими доказателства. Решението е връчено на оспорващия на 10.05.2023 г. (видно от писмо и известие за доставяне на л. 111 и л. 112 от делото), а жалбата срещу решението е подадена в А. съд – Благоевград на 22.05.2023 г. (вх. № 1044/22.05.2023 г.). По делото като писмени доказателства са приети декларации от С. К. К. – И., И. Й. Т., Б. Г. П. и И. Й. П., Ю. А. П., П. Р. К., Е. Г. Д., управител на „М.“ ЕООД, управител на етажната собственост, Л. Д. Х., с които същите заявяват, че са съгласни съседът им Н. К. С. да осъществява видеонаблюдение с цел опазване имуществото и с охранителна цел за безопасността на живеещите в блока, видеонаблюдение се извършва само в реално време. В декларацията си С. К. К. – И. е допълнила виденаблюдението да се извършва само в обсега на неговото имущество, доколкото е възможно (л. 253 – л. 259 от делото). Свидетелят Р. А. В., който е управител на фирма „В.“ ООД, с предмет на дейност продажба и ремонт на компютърна техника и системи за сигурност и охрана, заявява, че системата за видеонаблюдение е конфигурирана лично от него, „ОСК“ ООД е дружеството, което е монтирало камерите физически на място, но това дружество няма никаква връзка със системата. Основната дейност на представляваното от него дружество е продажба и сервиз на компютърна техника и системи за видеонаблюдение и охрана, за която дейност не се изисква лиценз по закон и дружеството няма такъв лиценз. Заявява, че само той може да конфигурира и да променя „личната зона“ на системата за видеонаблюдение, тъй като само той има такава компетентност, като технологично време може да го изпълни за един час. Технически ъгълът на заснемане на камерата може да се промени от всеки, но софтуерно може да се избере с точност коя зона да обхване камерата и това може да го направи само свидетелят В.. Принципно камерите могат да заснемат стълбището и асансьора, ако бъдат настроени по този начин. Системата е конфигурирана съгласно изискванията на оспорващия - зоната на видимост да бъде ограничена само в рамките на неговата собственост, непосредствено пред врата и обхватът да не бъде разширяван в общите части, респективно в гаражни клетки, които не са негова собственост или в дворна част, която е извън собствеността на собственика на системата. Системата има функционалност т. нар. „лична зона“ - всяка една част от видимостта може да бъде определена спрямо изискванията на клиента. Той лично е направил настройката на камерите и е ограничил видимостта така, че лицето, което застава непосредствено пред вратата, да бъде видяно. При непосредствено заставане под камерата се вижда темето, ако се вдигне главата, се вижда и тя. Видимостта на части от тялото е ограничена до около 50 см от вратата. Пред входната врата на сградата, мисли, че няма камера. Няма камера, която да заснема движението пред входната врата. В момента в зоната на видимост на камерата не попада зоната пред асансьорната клетка и стълбището. Това са параметрите на камерите от конфигурирането на системата. Системата няма устройство за съхранение на информацията, респективно не се правят никакви записи както на видеоизображение, така и на т. нар. логове. Системата няма устройство за съхранение на данни, единствената функция е наблюдение на живо, с цел лична охрана на собственика, системата няма памет. DVR-ът не е на управляваното от него дружество. DVR-ът е собственост на собственика на системата за видеонаблюдение. То е част от системата. DVR-ът трябва да бъде съхранен на архивиращото устройство, а такова липсва в конкретния случай. DVR-ът се намира в жилището на собственика. Ако се промени работната система, DVR-ът принципно може да прави записи, но в момента не може. Може да прави архив, ако се промени системата – да се разшири физически и функционално, тоест да не бъде в сегашния си вид, който не позволява това. Свидетелят К. Н. С., баща на оспорващия, заявява, че камерите нямат нищо общо с общите части, камерите са сложени на партера, където живее оспорващият. На партера на жилището има френски прозорец, откъм улицата, през който може да влезе всеки и тъй като няколко пъти е имало посегателства, това е причината да се поставят камерите. Камерата е насочена към изтривалката и в неговия двор към паркоместата, друго нищо не виждат тези камери, не виждат чужди имоти. На прозорците и на вратите има поставени надписи, че има камери. На екрана на лаптопа в апартамента на оспорващия е виждал какво предават камерите - гледат към изтривалката, нищо друго не се вижда – кой влиза и кой излиза. Свидетелят К. Н. С., който е син на оспорващия, заявява, че живее на на [улица], на партера, ап. 1, с баща си. Има монтирано видеонаблюдение. Те са 8 камери, като снимат само и единствено собствеността на баща му. Снимат задния двор, имат 3 апартамента, снимат пред всяка една входна врата, като са ограничени и снимат само и единствено пред входната врата. Не се обхващат никакви други зони като асансьори, стълбища, други апартаменти и т.н. В подземния паркинг има 2 камери, като снимат само и единствено паркоместата на оспорващия. Едната стена на апартамента на първия етаж е изцяло стъклена (френски прозорец). До там може да стигне всеки един от улицата. Няма врата, няма ограда, няма нищо. Той лично се се е чувствал наистина застрашен, доста стресови ситуации са се случвали, докато баща му е бил на работа. Влизат всякакви хора, включително наркомани, пияни хора и т.н. На двора има 2 камери, които следят двора и една камера, която следи достъпа към входа и към двора. Камерата над вратата на жилището е настроена така, че да се вижда само един метър пред тяхната врата. Не обхваща асансьор и стълби. Дворът пред остъклената част на жилището е само тяхна собственост. През това място са правени многократно опити да се влезе в жилището. Подавани са сигнали, подавани са жалби, че са правени опити да се влезе в жилището. Към входната врата на сградата има една камера, която е настроена да гледа достъпа до задната част на техния двор. Има залепени стикери за това, че има видеонаблюдение. Навсякъде е обозначено, включително в подземия паркинг. Личната зона и ограничението на параметрите на камерите е било активирано максимум една, две седмици след поставянето на камерите. Съгласно заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно техническа-компютърна експертиза поставените камери са аналогови, нямат памет и нямат слот за поставяне на карти за съхранение на информация, нямат функция за разпознаване на лица, системата работи в режим „на живо“. Ъгълът на видеонаблюдение на камерите е 90 градуса, стълбището и асансьорът не са в обхвата на камерите. Зоната на видимост е ограничена в рамките на паркоместата на собственика на камерите. Чрез функцията „лична зона“ може да се ограничава обхватът на видимост на камерите съобразно границите на имотите, като в момента тази функция е активирана и обхватите на камерите са ограничени съобразно имотите на собственика. По делото са приети писмени документи, представени с писмо рег. № 188800-8109/19.12.2023 г. по описа на Първо районно управление – Благоевград, а именно: докладна записка рег. № 1888р-24471/19.12.2023 г. от мл. Полицейски инспектор Н. Н. до Началника на 01 РУ – Благоевград; писмо рег. № 188800-2017/28.03.2022 г. от Началника на 01 РУ – Благоевград до Н. С.; докладна записка УРИ 1899р6058/28.03.2022 г. от разузнавач в сектор КП при 01 РУ – Благоевград до Началника на 01 РУ – Благоевград; жалба вх. № 189900-1003/11.02.2022 г. от Н. С. до Началника на 01 РУ – Благоевград; докладна записка УРИ 1899р-2871/14.02.2022 г. от И. Г. до Началника на 01 РУ – Благоевград; обяснение от Н. С. от 25.02.2022 г.; писмо рег. № 18990-3594/13.06.2022 г. от Началника на 01 РУ – Благоевград до Н. С.; докладна записка рег. № 1899п-10118/03.06.2022 г. от мл. Р. И. И. до Началника на 01 РУ – Благоевград; жалба вх. № 189900-2913/07.05.2022 г. от Н. С. до Началника на 01 РУ – Благоевград; докладна записка от В. Д. до Началника на 01 РУ - Благоевград от 07.05.2021 г.; писмо изх. № 189900-2013/12.03.2022 г. от Началника на 01 РУ – Благоевград до Н. С.; обяснение от Н. С. от 30.05.2022 г. От приложените документи се установява, че Н. К. С. многократно е подавал жалби във връзка с опити за проникване в жилището му. При тази фактическа установеност, съдът обосновава следните правни изводи:

–

Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно легитимирано лице и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

–

Според определението на чл. 6, ал. 1 от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни е постоянно действащ независим надзорен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 и на ЗЗЛД. Тази своя функция Комисията осъществява, упражнявайки предоставени от закона правомощия, посочени в чл. 10, ал. 1 от ЗЗЛД, съответно чл. 57 от Регламента. Комисията анализира и осъществява цялостен надзор и осигурява спазването на Регламент (ЕС) 2016/679, на ЗЗЛД и на нормативните актове в областта на защитата на лични данни - чл. 10, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД. Този административен орган е оправомощен и да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон – чл. 38 и чл. 79, ал. 1, т. 5 от ЗЗЛД. С разпоредбата на чл. 12 от ЗЗЛД на председателя и членове на комисията или на упълномощени от тях лица от администрацията са възложени правомощия за осъществяване на контрол чрез извършване на проверки (ал. 4), които съгласно чл. 12, ал. 7 от ЗЗЛД завършват с констативен акт, като в случаите, когато в хода на проверката се установи административно нарушение, се образува административно-наказателно производство по Закона за административните нарушения и наказания(/ЗАНН). От анализа на посочените законови разпоредби, се стига до извода, че органите, които осъществяват контрол за спазване на ЗЗЛД са: 1. Комисията на основание чл. 10, ал. 2 по реда на чл. 38 и чл. 39 от ЗЗЛД и 2. Председателят на КЗЛД и членовете на комисията или упълномощени от тях лица от администрацията на основание чл. 12 от ЗЗЛД.

–

Редът, по който се осъществяват двата вида контрол, е различен. Когато Комисията е сезирана с жалба от физическо лице, което твърди, че са му нарушени правата по ЗЗЛД, тя се произнася с решение съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД, какъвто е конкретният случай. Съгласно дадените от закона в този случай правомощия тя постановява решение, с което може да приложи мерките по чл. 58, § 2, букви „а“ – „з“ и „й“ от Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях, да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и по глава девета. Видът и размерът на наказанието зависи от това дали администраторът е юридическо или физическо лице и какво е извършеното нарушение.

–

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган – КЗЛД в съответствие с предоставените й правомощия по чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон. Решението е прието на заседание на КЗЛД единодушно, при спазване изискването на чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД. Съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД решенията на комисията да се вземат с мнозинство от общия брой на членовете й. Съгласно чл. 7, ал. 1 от З. К. е колегиален орган и се състои от председател и 4 членове, която разпоредба е идентична с нормата на чл. 4, ал. 1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА). Разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД гласи, че решенията на КЗЛД се вземат с мнозинство от общия брой на членовете й. След като изрично не е посочен видът на мнозинството, се приема, че то е обикновено, а не квалифицирано. Правилата за кворума и мнозинството са изложени в чл. 8, ал. 6 и ал. 7 от ПДКЗЛДНА, според които заседанията на Комисията се провеждат, ако на тях присъстват най-малко трима от нейния състав. Комисията взема решения чрез явно гласуване с мнозинство от три гласа. На проведеното на 18.01.2023 г. заседание на КЗЛД, когато е взето оспореното в настоящото съдебно производство решение, са присъствали председателят и трима от членовете на комисията. Решението е прието с единодушие. Следователно оспореният административен акт е издаден от компетентен орган.

–

Спазена е установената писмена форма, като оспореното решение съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Мотивирано е в достатъчна степен за извършване на проверка относно материалната му законосъобразност.

–

При издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Производството е започнало по писмено искане на физически лица, съдържащо оплакване за нарушаване правата им по ЗЗЛД, изискано е становище от лицето, срещу което е подадена жалбата за нарушаване на правилата за обработване и съхраняване на лични данни. Решението е издадено, след като е дадена възможност на страните да изразят становище и представят писмени доказателства съобразно чл. 36 от АПК и след разглеждане на жалбата по същество в открито съдебно заседание съобразно чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД.

–

Жалбата с рег. № ППН-01-649/14.06.2021 г. на Л. Х. К., В. Н. К., С. Н. Я., С. З. П., Л. Н. П., Н. Ц. П., К. З. З., М. Г. Н., И. Й. Т., чрез адв. Г. К., срещу Н. К. С., с предмет видеонаблюдение, е подадена на 14.06.2021 г., видеонаблюдението представлява трайно и непрекъснато обработване на лични данни, като към датата на подаване на жалбата нарушението се е извършвало, т. е. спазен е срокът по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД.

–

В конкретния случай по отношение на жалбоподателя Н. К. С. е констатирано нарушение по чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 (по отношение на камери № 1, 4, 5, 6, 7 и 8) и нарушение на чл. 5, § 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2016/679 (по отношение на камера № 3). Цитираните разпоредби уреждат принципи, свързани с обработването на лични данни. Комисията разполага с оперативна самостоятелност, като преценява кое от своите правомощия по чл. 58, § 2 от Регламент /ЕС/ 2016/679 да реализира. Видно от текста на разпоредбата, прилагането на мерките е предвидено алтернативно, а не кумулативно. Преценката следва да се основава на съображенията за целесъобразност и ефективност на решението при отчитане особеностите на всеки отделен случай и степента на засягане на интересите на конкретното физическо лице – субект на данни, както и на обществения интерес. В случая за установеното нарушение КЗЛД е избрала ефективни мерки – на основание чл. 58, § 2, б. „г“ е издадено разпореждане на администратора Н. К. С. да демонтира камери за видеонаблюдение № 1, 4, 5, 6, 7 и 8 и препозиционира камера № 3 в едномесечен срок от влизане в сила на решението, след което да уведоми Комисията за изпълнението, като представи съответните относими доказателства.

–

По отношение на съответствието на оспореното решение с материалноправните разпоредби на Регламент ЕС № 679/2016, настоящият съдебен състав приема следното:

–

Съгласно легалното определение на Пар. 1 от ДР, т. 1 и т. 4 от ЗЗЛД по смисъла на този закон „лични данни“ e понятието по чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679; а „обработване“ е понятието по чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679.

–

Съгласно чл. 4, Пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано (“субект на данни“). Физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.

–

Съгласно чл. 4, Пар. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

–

В Пар. 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД е предвидено, че по смисъла на този закон „администратор“, с изключение на администратора по глава осма, е понятието по чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679.; т. е. „администратор“ е физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка.

–

Съгласно константната практика на Съда на Европейския съюз система за видеонаблюдение с камера трябва да се квалифицира като обработване на лични данни с автоматизирани средства, когато инсталираното съоръжение позволява записването и съхраняването на лични данни, като изображения, позволяващи идентифицирането на физически лица (т. 35 от Решение от 11.12.2019 г. по дело С-708/18).

–

Така цитираните легални дефиниции на понятията „лични данни“, „обработване“ и „администратор“ по смисъла на Регламента налагат извода, че в настоящия случай посредством инсталираната от Н. К. С. система за видеонаблюдение (в частност камери 1, 3, 4, 5, 6, 7 и 8) последният обработва данни на лицата, които попадат в обхвата на наблюдението на камерите, поради което притежава качеството на администратор на лични данни по смисъла на Регламента. Видеонаблюдението, осъществявано с автоматично средство – система за видеонаблюдение, попада в обхвата на понятието „обработване“ по смисъла на чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, което означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. В настоящия случай видеонаблюдението позволява идентифициране на физически лица по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, а тези данни чрез процесната система стават достъпни за жалбоподателя, което е достатъчно за да се приеме наличието на обработване по смисъла на чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. В тази връзка са ирелевантни възраженията за липсата на осъществени записи и съхранявани такива. Правилно КЗЛД е приела, че Н. С. осъществява видеонаблюдение, при което има качеството на администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679. Макар и в процесния случай камерите да не са свързани със записващо устройство, същите позволяват наблюдение на изходящия образ в реално време, което представлява обработване на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 2 от Регламента. Във връзка с последното, в процесния случай несъмнено се касае за възможност за идентификация на лица, събиране на данни за личния им живот, посредством видео наблюдаващо устройство, каквото в случая са поставените камери, а оттам и за обработване на лични данни по смисъла на посочената разпоредба. Безспорно е установено в хода на извършената проверка от екип на КЗЛД, а и това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя, че към момента на извършената проверка видеокамерите функционират, т.е. налице е обработката на данни чрез видеонаблюдение. Във връзка с изложените съображения съдът приема, че Н. К. С. е администратор на лични данни, които събира и съхранява чрез изградената от него система за видеонаблюдение, като по принцип е налице легитимна цел на видеонаблюдението - за охрана на личността и имуществото на жалбоподателя и неговото семейство, която цел е обявена и с поставените информационни табели.

–

Разпоредбата на чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679 урежда хипотезите, при наличието на които се допуска обработването на лични данни. Обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от изчерпателно изброените в нормата условия.

–

Съгласно чл. 6, § 1 обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия: a) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор; в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете.

–

Буква е) на първа алинея не се прилага за обработването, което се извършва от публични органи при изпълнението на техните задачи.

–

Съгласно чл. 5, т. 1 от Регламента, личните данни следва да са: a) обработвани законосъобразно...; б) събирани за... легитимни цели; ... в) подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват („свеждане на данните до минимум“)... Т. е. дори отделната цел, за която се обработват личните данни, да почива на правно основание от изброените в чл. 6, § 1 от регламента, това не отменя задължението на администратора да обработва данните в съответствие с принципите, заложени в чл. 5 от същия регламент.

–

Едно от тези условия, относими към настоящия случай, е това по б. „е“, на което се позовава и жалбоподателят - обработването да е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни. В конкретния случай същият е определил целите на обработване на лични данни - охрана на лица и имущество и средствата за обработване - видеонаблюдение чрез техническо средство (камера), т. е. чрез система за видеонаблюдение.

–

В конкретния случай съдът счита, че е налице хипотезата на правната нормата на чл. 6, § 1, б. „е“ от Регламента, а именно, че обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора, които той е обосновал както в хода на настоящото съдебно производство, така и в рамките на административното такова. От доказателствата, съдържащи се в административната преписка, по несъмнен начин се налага изводът, че процесните камери са поставени с цел защита на собствеността и телесната неприкосновеност на жалбоподателя и членовете на неговото семейство, предвид данните за извършвани посегателства върху негова собственост. С оглед на тези съображения настоящият съдебен състав намира за неправилни изводите на административния орган, че нормата на чл. 6, § 1, б. „е“ от Регламента е неприложима в конкретния случай. Заявената от администратора цел е „охрана на живота и имуществото“ на жалбоподателя. В периметъра на видеонаблюдение, обаче, са части от общите части в жилищната сграда. Безспорно е установено по делото и не се спори между страните, че сградата, в която са поставени видеокамерите, собственост на жалбоподателя, е в режим на етажна собственост и входът на сградата е един. Безспорно се установява по делото, че липсва съгласие от етажната собственост за видеонаблюдение на общите части на жилищната сграда. В този смисъл заснемането на всички лица и обекти, преминаващи в публичното пространство (общите части на жилищната сграда), без съгласие на общото събрание на етажната собственост и без вменени обществени охранителни функции на Н. К. С., е непропорционално спрямо обективните предпоставки за престъпления спрямо имуществото или живота на жалбоподателя и членовете на неговото семейство. Нормативно призната свобода за ползване на определени права се простира до границата на нормативно признатите права на други лица, засегнати от действията - в случая живущите в жилищната сграда. Основополагащо за предмета на делото е мярката, пропорцията, съотношението между преследваната цел и средствата, които я обслужват. Обществено оправдано, ползотворно и отговорно е жалбоподателят Н. К. С. да сигнализира и реагира до държавни, общински и други публични институции за определени нередности. Но извършваното обработване на лични данни не следва да нарушава нормативно признатите права на лично пространство, респ. границите на лична свобода, при положение че гражданите не са доброволно предоставили правомощия.

–

В конкретния случай е допустимо извършването на видеонаблюдение само на собствеността на жалбоподателя, тъй като липсва решение за инсталиране на видеонаблюдение от етажната собственост на жилищната сграда, където са монтирани камерите. Всяко друго наблюдение извън собствеността на жалбоподателя е без законово основание и противоречи на целите и принципите, изведени от националния законодател в чл. 1, ал. 3 от ЗЗЛД, както и на установеното в чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република България право на лична свобода и неприкосновеност.

–

В този смисъл следва да бъде осъществена преценка доколко Н. К. С. е спазил принципа, заложен в чл. 5, § 1, б. в) от Регламента, изразяващ се в свеждане до минимум на обработваните лични данни.

–

За да осъществи преценка относно обстоятелството дали в процесния случай е спазен балансът между интересите на администратора на данните Н. К. С. и интересите на субектите на данните, съдът съобразява и Насоки № 3/2019 относно обработването на лични данни чрез видеоустройства, приети от Европейския комитет по защита на данните на основание член 70, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) 2016/679.

–

Съгласно т. 27 от Насоките по правило необходимостта от използване на видеонаблюдение за защита на имота на администратора на данни се ограничава в границите на имота. Има обаче случаи, когато видеонаблюдението на имота не е достатъчно за осигуряване на ефективна защита. В отделни случаи може да се наложи видеонаблюдението да обхване и пространствата в непосредствено съседство с имота. В такива случаи администраторът следва да оцени необходимостта от физически и технически мерки, например блокиране или пикселизиране на зоните, където не се налага видеонаблюдение. Установява се в конкретния случай от събраните в производството доказателства, в това число и от показанията на разпитаните по делото свидетели и приетото заключение по назначената съдебно техническа-компютърна експертиза, че жалбоподателят е взел редица мерки за ограничаване видимостта на поставените камери в границите на личното му имущество.

–

Съгласно т. 30 от Насоките в случаите, когато се приема, че видеонаблюдението е необходимо за защита на законните интереси на администратор на лични данни, въвеждане на система за видеонаблюдение се допуска само, когато пред законните интереси на администратора или на трета страна нямат предимство интересите или основните права и свободи на субекта на данните. Администраторът на данни трябва да вземе предвид: 1) в каква степен наблюдението засяга интересите, основните права и свободи на физически лица и 2) дали то нарушава или засяга отрицателно правата на субекта на данните. Всъщност постигането на баланс между интересите е задължително. Основните права и свободи от една страна и законните интереси на администратора на данни от друга страна трябва да бъдат внимателно оценени и балансирани.

–

Съгласно т. 33 от Насоките интензивността може да се определи наред с други начини с оглед на вида на събираната информация (съдържание на информацията), обхвата (плътност, пространствен и географски обхват на информацията), числеността на засегнатите субекти на данни, изразена като абсолютен брой или като дял от съответното население, конкретната ситуация, действителните интереси на групата субекти на данни, алтернативни способи, както и въз основа на характера и обхвата на оценката на данните.

–

В конкретния случай безспорно липсва решение на общото събрание на етажната собственост, взето по нормативно реглементирания ред, за разрешаване извършването на видеонаблюдение от Н. К. С.. Но, от друга страна, безспорно в конкретния случай от събраните в производството доказателства се установява изразено изрично съгласие за поставяне и функциониране на процесната система за видеонаблюдение на голяма част от собствениците на обекти в жилищната сграда, включително и на част от заинтересованите страни по делото, във връзка с жалбата на които е образувано производството пред КЗЛД.

–

В тази връзка съдът счита, че легитимните интереси на администратора на данните, изразяващи се в защита на собствеността и телесната неприкосновеност на жалбоподателя и членовете на неговото семейство биха били в достатъчна степен удовлетворени и защитени, ако камерите са насочени по начин, по който те да заснемат само собствените му имоти, без да заснемат общите части на сградата. По този начин ще бъде заснето всяко едно евентуално посегателство, настъпило в имота на жалбоподателя, ще може да бъде установено от каква посока е предприето евентуалното нерегламентираното действие, като в същото време бъде запазено основното право на личен живот и неприкосновеност на лицата, обитаващи жилищната сграда, гарантирано им по силата на чл. 32 от Конституцията на Република България.

–

Отделно от горното, задължението за съобразяване операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 не е изпълнимо посредством премахване на камерите. Задължението за преустановяване видеонаблюдението на общите части на сградата при липса на съгласие на етажната собственост, изградена в жилищна сграда в режим на етажна собственост, произтича от посоченото в решението задължение, а именно да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на Регламента. Разпореденото задължение да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на Регламент /ЕС/ 2016/679 би бил обективно неизпълнимо посредством премахване на камерите. Указаният начин в случая не би могъл да бъде квалифициран като целесъобразен по смисъла на чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламент /ЕС/ 2016/679, тъй като при премахване на камерите лицето не би могло да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на Регламента.

–

Едновременно с това, преустановяването на видеонаблюдението на обществени места чрез премахване на камерите би обхванало и преустановяване видеонаблюдението, допустимо според Регламента и закона в обхвата на личната собственост на жалбоподателя. Разпореденото премахване на камерите е и несъразмерно според конкретиката на фактите в конкретния случай.

–

С оглед на тези съображения съдът счита, че разпореждането на КЗЛД, по силата на което администраторът на лични данни Н. К. С. е задължен да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на Регламента, като предприеме действия, с които да препозиционира камера № 3 е законосъобразно и постановено в съответствие с материалноправните разпоредби на Регламент /ЕС/ 2016/679.

–

По отношение на разпореждането на КЗЛД, по силата на което администраторът на лични данни Н. К. С. е задължен изцяло да демонтира камери № 1, 4, 5, 6, 7 и 8 настоящият съдебен състав намира, че процесното решение е постановено в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 6, § 1, б. „е“ от Регламент ЕС № 679/2016. Доколкото процесните камери заснемат и части от общите части на сградата, съдът намира, че обработването на личните данни от страна на Н. К. С. не е сведено до минимум съобразно принципа, регламентиран в чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламента. Както вече бе посочено, обаче, съдът приема, че видеозаснемането на имота на жалбоподателя Н. К. С. е предприето в защита на неговите легитимните интереси, изразяващи се в защита на собствеността и телесната неприкосновеност на жалбоподателя и членовете на неговото семейство, поради което е налице хипотезата на правната нормата на чл. 6, § 1, б. „е“ от Регламента. Настоящият съдебен състав приема, че по начина, по който са насочени камери 1, 4, 5, 6, 7 и 8 безспорно обект на заснемане са широк кръг лица, в този смисъл безспорно е необходимо операциите по обработване на лични данни от Н. К. С. посредством видеозаснемането с процесните камери да бъдат коригирани, като бъде ограничен обхватът на видеонаблюдение при спазване на баланс между интересите на администратора на данните Н. К. С. и интересите на субектите на данните. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че разпореждането за демонтиране на камери 1, 4, 5, 6, 7 и 8 защитава единствено интересите на субектите на обработваните данни, но по никакъв начин не е съобразено с обоснования от жалбоподателя легитимен интерес по смисъла на чл. 6, § 1, б. „е“ от Регламент ЕС № 679/2016.

–

Отчитайки обстоятелството, че извършването на преценката по какъв начин да бъдат коригирани операциите по обработване на лични данни от Н. К. С., посредством видеонаблюдението с камери 1, 4, 5, 6, 7 и 8 е от компетентността на Комисията за защита на личните данни, в качеството й на независим държавен орган по приложението на Регламент ЕС № 679/2016, съдът намира, че след отмяната на решението в тази му част, преписката следва да бъде изпратена на КЗЛД за упражняване на правомощията й по чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламент ЕС № 679/2016.

–

По така изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че разпореждането на КЗЛД, по силата на което администраторът на лични данни Н. К. С. е задължен изцяло да демонтира Камери № 1, 4, 5, 6, 7 и 8 е постановено в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 6, § 1, б. „е“ от Регламент ЕС № 679/2016, поради което следва да бъде отменено в тази му част, а преписката да бъде изпратена на КЗЛД за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

–

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от АПК на страните ще следва да бъдат присъдени съдебни разноски, както следва: на жалбоподателя - 10 лв. за държавна такса и половината от направените разходи за експертиза в размер на 550 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. или общо в размер на 860 лв., на ответника по жалбата – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и на заинтересованата страна С. З. П. - половината от направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева.

Цитирани разпоредби

41