Решение № 1692 от 20.2.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2805/2024 г.

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) против Решение № 1348 от 25.10.2024 г., постановено по АНД № 3137 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № НП-27 от 19.04.2024 г. на Председателя на КЕВР, с което на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК•••, на основание чл. 60а, ал. 1 от Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева за нарушение на чл. 92, ал. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, отм. ДВ, бр. 28 от 02.04.2024 г. (Наредба № 6 от 24.02.2014 г.) и на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН дружеството е предупредено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Със същото съдебно решение КЕВР е осъдена да заплати на дружеството сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски по делото за осъществена юрисконсултска защита.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е неправилен. Изразено е несъгласие с изводите на съда за маловажност на административното нарушение, като в тази насока жалбоподателя сочи, че административнонаказващият орган (АНО) правилно и законосъобразно е приел, че случаят не е маловажен, защото не само не разкрива обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, но са и засегнати важни обществени отношения, свързани с разпределението на електрическа енергия през мрежата, като услуга от обществен интерес по смисъла на § 1 т. 66б от ДР на Закона за енергетиката.

Посочва се, че дейността „разпределение на електрическа енергия“ се явява монополна за дадена територия и за отделния клиент не съществува възможност да избере друго дружество, което да спазва неговите права.

Иска се решението на районния съд да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. 3. Ответникът по касационната жалба - „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Съображения в тази насока са изложени в депозирания по делото писмено отговор на касационната жалба. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК•••, срещу НП № НП-27 от 19.04.2024 г. на Председателя на КЕВР, с което на дружеството, на основание чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева за нарушение на чл. 92, ал. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № Е-КРС-17 от 31.01.2024 г., съставен от главен експерт в Дирекция „Електроенергетика и топлоенергия“ в КЕВР. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК•••, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], с издадена лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“ и представлявано от С. З. В., З. О. Б. и Й. Г., в качеството им на членове на Съвета на директорите на дружеството, не е изготвило и предложило в срок до 25.05.2023 г. на „Енерго БР“ ЕООД проект на договор за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) с мощност 29, 97 kW, предвидена за изграждане в [имот номер] в [населено място], обл. Пловдив.

Съгласно чл. 92, ал. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. (отм. ДВ, бр. 28 от 2024 г.), операторът на разпределителната мрежа в срок до 14 дни от датата на постъпване на искането изготвя и предлага на лицето, което го е подало проект на договор за присъединяване на обекта..

„Енерго БР“ ЕООД е подало на 11.05.2023 г. до „Електроразпределение Юг” ЕАД искане за изготвяне на договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ, с мощност 29, 97 kW, предвидена за изграждане в [имот номер] в [населено място], обл. Пловдив, като едва на 28.06.2023 г., с писмо с изх. № 41094 от 28.06.2023 г., „Електроразпределение Юг” ЕАД е изпратило до заявителя проект на договор за присъединяване.

Прието е, че с това деяние, на 26.05.2023 г. „Електроразпределение Юг” ЕАД е нарушило чл. 92, ал. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. (отм. ДВ, бр. 28 от 2024 г.), с което е осъществило състава на чл. 60а, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници, ред. ДВ, бр. 86 от 2023 г., който се явява по-благоприятен закон от чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката.

Посочено е, че извършеното административно нарушение се потвърждава от Констативен протокол № Е-2 от 18.01.2024 г., искане от 11.05.2023 г. за изготвяне на договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа и писмо с изх. № 41094 от 28.06.2023 г. от „Електроразпределение Юг” ЕАД.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена и възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ (редакция ДВ, бр.86 от 2023 г.) е наложил на дружеството процесната имуществена санкция в размер на 10 000 лева.

7. За да отмени обжалваното наказателно постановление и отправи предупреждение, районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че чл. 60а, ал.1 ЗЕВИ (ДВ, бр.86 от 2023 г.) стриктно кореспондира на установените и безспорни по делото факти, но наказващият орган не е съобразил правилото на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, че ако до влизане в сила на НП последват различни закони, приложим се явява най-благоприятния за дееца. След като е цитирал разпоредбите на чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ в двете и редакции (преди и след изменението ДВ, бр.86 от 2023 г.), чл. 26, ал. 3 и чл. 68 от същия закон, чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), чл. 1 от ЗЕВИ, констатирал е, че Наредба № 6 от 24.02.2014 г., действала към датата на издаване на НП, е била отменена (ДВ, бр. 28 от 02.04.2024 г.), като е била приета нова Наредба № 6 от 28.03.2024 г., районният съд е извел извод, че действителната правна квалификация е по чл. 68, ал. 1 ЗЕВИ. Според първоинстанционния съд, само при липса на обща (каквато е чл. 68, ал. 1 от ЗЕВИ) или специална санкционна норма в ЗЕВИ, приложима се явява сочената от административнонаказващия орган норма на чл. 206, ал.1 от ЗЕ поради препращащото действие на чл. 1 ал. 2 от ЗЕВИ към ЗЕ. При това положение, при съпоставка между чл. 68 от ЗЕВИ и чл. 60а от ЗЕВИ, районният съд е направил извод, че по-благоприятна се явява чл. 68 от ЗЕВИ, Независимо от изложеното, съдът е приел, че случаят се явява маловажен и изобщо не следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на дееца. Изложени са мотиви, че конкретното нарушение е типично такова, което разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения с подобна правна квалификация, отстранено доброволно в рамките на месец след допускането му, преди да бъде констатирано от наказващия орган.

При тези мотиви, районният съд е отменил процесното НП и е приложил чл. 63, ал. 4 от ЗАНН.

ІV. За правото:

8. Между страните не се формира спор, че процесният енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници е такъв по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ, (в относимата към датата на извършване на нарушението редакция, сега отм.). За тези обекти според чл. 26, ал. 1 ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г., действала към момента на извършване на нарушението) се подават искания за проучване на условията и начина на присъединяване пред съответния оператор на електрическа мрежа при условията и по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката. В ал. 3-5 на чл. 26 от закона (в същата ред.) обаче, са определени по-дълги срокове за издаване на становище и представяне на проект на договор за присъединяване по отношение на обекти от категорията на процесния. Така ал. 3 прдвижда, че за обектите по чл. 24, т. 1 условията за присъединяване се определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от постъпване на искането, а в случаите по чл. 27, ал. 5 - в срок до 15 дни от постъпване на искането. Според ал. 4, в случаите по ал. 3 предварителен договор за присъединяване не се сключва, а договор за присъединяване се сключва при условията, определени в становището по ал. 3, и при издадено разрешение за строеж. И накрая, според ал. 5, при искане за сключване на договор за присъединяване по ал. 4 разпределителното предприятие представя проект на договор в срок до 30 дни.

Наличието на законово регламентиран 30-дневен срок за представяне на договор за присъединяване (чл. 26, ал. 5 от ЗЕВИ в приложимата редакция), изключва възможността процесното нарушение да бъде квалифицирано като такова по чл. 92, ал. 2 от Наредба № 6/24.02.2024 г. (отм.), доколкото тази разпоредба на наредбата е в противоречие с нормативен акт от по-висока степен какъвто е ЗЕВИ. Само за пълнота следва да се посочи, че според чл. 92, ал. 2 от наредбата, (на която се е позовал ответния административнонаказващ орган), операторът на разпределителната мрежа в срок до 14 дни от датата на постъпване на искането изготвя и предлага на лицето, подало искане по ал. 1, проект на договор за присъединяване на обекта при техническите изисквания, съдържащи се в издаденото становище и в разрешението за строеж.

При тази паравана квалификация на деянието (доколкото в случая и 30-дневния срок не е спазен от електроразпределителното дружество), се променя и административнонаказателната разпоредба, която в случая без всякакво съмнение следва да бъде чл. 68, ал. 1 от ЗЕВИ, предвиждаща, че който наруши разпоредба на този закон или на нормативен акт по прилагането му, ако не подлежи на наказание по чл. 59 - 67, се наказва от съответния компетентен административнонаказващ орган с глоба от 1000 до 2000 лв., а на юридическото лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

9. Допуснатите нарушения при издаването на спорното в процесна НП са толкова съществени, че не биха могли да бъдат отстранени във фазата на съдебното производство, чрез прилагане на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН. Според тази разпоредба, Съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В настоящия случай няма как да се промени правната квалификация на деянието, без да се изменят съществено и обстоятелствата, при което то е извършено. Ако такова изменение бъде направено от съда, то ще доведе до напълно различно съдържание на наказателното постановление – с различна обстоятелствена част (различен като продължителност срок за изпълнение на процесното задължение, който не е спазен, различна датата на извършване на нарушението, различен период, в който нарушителят е бездействал), нова правна квалификация на нарушението, промяна на административнонаказателната разпоредба, съответно промяна на размера на имуществената санкция. Такава възможност законът не допуска по аргумент от чл. 63, ал. 7 ЗАНН.

10. Тези съображения налагат крайния извод за незаконосъобразност на процесното НП, обосноваващата неговата отмяна.

11. Изложеното до тук, не е съобразено от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение и доколкото за съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, въпросният съдебен акт ще следва да бъде отменен като неправилен в частта, с която на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН дружеството е предупредено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В частта, с която процесното НП е отменено, решението на първоинстанционния съд е правилно като краен резултата, което обосновава правилността му и в частта относно разноските. Това има за последица оставянето му в сила в последно посочените части.

V. За разноските:

12. При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 27е от Наредба за правната помощ, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Пловдивският административен съд, деветнадесети касационен състав,