Решение № 962 от 18.7.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 1586/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от ОБЩИНА ВАРНА, Булстат 00003442, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, представлявана от Б.К. - кмет на Община Варна, депозирана чрез процесуален представител П.Р. - главен юрисконсулт против Наказателно постановление № 05/08.03.2024 год. издадено от Председателя на Комисия за защита на личните данни, с което на Община Варна е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева за извършено нарушение по чл. 32, §1, буква „б" и §2 във връзка с чл. 5, §1, буква „е“ от Регламент/ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, на основание чл.86, ал.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. С жалбата се молим за цялостна отмяна на обжалваното НП. Сочи се, че същото е неправилно и издадено в противоречие с материалния закони и при нарушаване на процесуалните правила. На първо място се излагат пространни аргументи, че процесният акт, поставил начало на административнонаказателното производство е издаден в нарушение на процесуалните правила и по конкретно на тези по чл. 34, чл. 57 и чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. На следващо място, в жалбата се сочи, че НП е издадено при противоречието му с материалноправните разпоредби на ЗЛД. В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата като моли съда да отмени наказателното постановление на наведените в нея доводи. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Наказващият орган – Председателят на Комисията за защита на личните данни, чрез своя процесуален представител ангажира становище за неоснователност на жалбата като моли съдът да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 23.01.2023г. в Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ постъпил сигнал с вх. № ППН-01-49/23.01.2023 г. от И.БЦЦ., , живущ на адрес: гр. Варна, ж. к. „Възраждане“, бл. 2, вх. 6, ап. 9, в който се съдържали твърдения, че на 19.10.2022 г. на предното стъкло на личното си МПС е намерил Уведомление по реда на чл. 186 ал. 3 от ЗДвП, че е извършил нарушение на чл. 98 ал. 1, т. 1 от ЗдвП и му е наложена глоба с фиш серия ОВ №1006210387 в размер на 20, 00 лева. В законоустановения срок подателят на сигнала възразил срещу съставената глоба с фиш, като след това му е съставен АУАН № 00002045/15.11.2022 г. Впоследствие на 11.01.2023 г., служител на „Български пощи“ ЕАД връчил на Ц. писмо срещу подпис на обратна разписка. След отварянето на писмото, подателят на сигнала констатирал, че в него се съдържат Наказателно постановление № 538/30.11.2022 г., съдържащо лични данни на друго лице, друг АУАН, съставен за друго нарушение. На плика на писмото, бил изписан номер различен от номера на наказателното постановление, съдържащо се в плика. Подателят на сигнала Ц. счел, че с тези действия на Община Варна се целяло да му се отнеме възможността на защита срещу издадено срещу него наказателно постановление, което не му било връчено, за да не може да упражни правата си на защита. Ц. преценил, че с действията си служителите на структурно звено - сектор „Общинска полиция“ при ОД на МВР Варна и Т.В.И., на длъжност заместник - кмет на Община Варна или друго длъжностно лице, създавали предпоставки за злоупотреба с личните данни на лицата, за които имат задължение в качеството си на обработващи лични данни да ги съхраняват и обработват единствено и само във връзка с тяхната дейност. Така постъпилият сигнал от гражданина Цветков бил възложен за проверка на св. Л. М., работещ на длъжност държавен инспектор в отдел “Контрол и административно- наказателни производства“ към Дирекция „Правни производства и надзор” в КЗЛД. Във връзка с проверката на сигнала, с писмо с изх. № ППН-01-49#1/30.01.2023 г. от Община Варна било изискано становище относно изнесените твърдения в сигнала на Ц.. В отговор от Община Варна в КЗЛД било депозирано становище с вх. № ППН-01- 49#2/15.02.2023 г., съдържащо информация, че на лицето И.Ц. е издадено Наказателно постановление от сектор „Общинска полиция”, отдел ОП МВР — Варна с № 568/30.11.2022 г. АУАН серия ОВ № 0002045/1511.2022г., ведно с Наказателно постановление № 568/30.11.2022 г. бил получен в дирекция „Финансово -счетоводни дейности“ на Община Варна с писмо ЗК22002656ВН/07.12.2022 г., за връчване на лицето - нарушител. При подготовка на документите за изпращане по пощата била допусната техническа грешка като в плика адресиран до И.Ц. било приложено Наказателно постановление № 538/30.11.2022 г., издадено на лицето Н.Й.. Наказателното постановление № 568/30.11.2022 г., издадено на И.Ц. не било изпратено на друг адресат. В становището на общината било посочено, че на служителя на Община Варна, допуснал техническата грешка, е обърнато внимание за прецизност при изпълнение на задължения, свързани с работа с лични данни. В становището се сочело още, че до момента подобни пропуски не са били допускани при изпълнение на дейността на общината. При горните констатации, св.Л. М., преценил, че от събраните писмени доказателства по безспорен и категоричен начин е установено, че на 11.01.2023 г., в гр. Варна, Община Варна, в качеството на обработващ лични данни, съгласно чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕС) 2016/679, при осъществяване на дейността си не е отчел естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и рисковете за правата и свободите на физическите лица, като не е приложил подходящи технически и организационни мерки, гарантиращи постоянна поверителност, цялостност, наличност и устойчивост на системите и услугите за обработване, в резултат на което е осъществен неоторизиран достъп, неразрешено разкриване и разпространение на лични данни (три имена, ЕГН, адрес, номер на СУМПС) на едно физическо лице - нарушител на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), както и лични данни (три имена, ЕГН, регистрационен номер на лично МПС) на друго физическо лице, собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението, съдържащи се в Наказателно постановление № 538/30.11.2022 г., с което е нарушен чл. 32, §1, буква „б“ и §2 във връзка с чл. 5, §1, буква „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета. Поради горното, с писмо с изх. № ППН-01-49#4/22.03.2023 г. кметът на Община Варна - И.П. бил поканен да се яви лично или да изпрати надлежно упълномощено за целта лице на 20.04.2023 г. в 14: 00 часа в КЗЛД за съставяне и връчване на Акт за установяване на административно нарушение при условията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Писмото било получено в Община Варна на 24.03.2023 г., но на посочения ден и час представител на Община Варна не се явил в КЗЛД. Поради това на 20.04.23г. св.М. съставил АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН- в отсъствието на представител на нарушителя. В последствие, св.М. преценил, че предвид липсата на месни структури на КЗЛД съставеният АУАН следва да бъде изпратен за връчване на нарушителя чрез Областния управител на Варна М.С., тъй като счел, че връчване на основание чл. 43, ал.4 от ЗАНН е неприложимо поради конфликт на интереси. С писмо № ППН-01- 49#6/16.05.2023 г. г-н М.С. в качеството си на областен управител отказал да връчи АУАН. С писмо ППН-01-49#7 от 05.06.2023 г. било поискано съдействие от директора на ОД на МВР – Варна. С писмо с № ППН-01-49#8/21.06.2023 г. от ОД на МВР - Варна информират КЗЛД, че съгласно разпоредбите на Закона на МВР, ЗЗЛД И ЗАНН не са налице законови основания за връчването на АУАН от служители на МВР. В резултат на неуспешните опити за връчване на АУАН № 5 на 26.06.2023 г. св.М. преценил, че са налице основанията на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, поставил резолюция върху акта с отбелязване „на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН спирам производството“ и изписал дата 26.06.2023г. АНП било възобновено във връзка с посещение на св.М. в гр.Варна и АУАН бил връчен на 30.01.2024 г., на лице с имена П.Д.П. без отбелязване в качеството на какъв на същия е връчен АУАН съставен срещу Община Варна. В АУАН било вписано, че се връчва на пълномощник, но по АНП отсъства приложено пълномощно. В законовият срок постъпило възражение срещу акта. Същото било преценено за неоснователно. АНО приел изцяло фактическите и правните констатации на актосъставителя и въз основа на материалите по преписката, на 08.03.2024г. издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В хода на въззивното производство е разпитана актосъставителят- св. Л. М., която с показанията си потвърждава описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 29.03.2024г.-видно от приложената по АНП товарителница от куриерска фирма/ от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- председателя на КЗЛД съгласно чл.87, ал.3 от ЗЗЛД. АУАН също е съставен от компетентно лице, съгласно чл.87, ал.2 от ЗЗЛД и Заповед № РД-15-342/05.10.2022г. на председателя на КЗЛД. Въпреки горното, при цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод за основателност на жалбата и наличие на основания за отмяна на НП, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на обвинения субект и неправилно приложение на закона. На първо място, съдът напълно споделя възражението в жалбата, че НП е издадено в нарушение на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 20.04.2023г. в отсъствието на нарушителя, а НП е издадено почти една година по- късно – на 08.03.2024г. АНО се позовава на наличие на основания за спиране на АНП в хипотезата на чл.43, ал.6 от ЗАНН. Последната гласи, че когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. Няма спор в теорията и съдебната практика, че е допустимо административнонаказателното производство да бъде спряно, само тогава, когато след щателно издирване нарушителят не е открит. Върховният съд, а впоследствие и Върховният касационен съд в редица решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК -отм.), приложим по препращане от чл. 84 от Особените разпоредби на ЗАНН, сочи че "щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява продължителен период от време. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР." В конкретният случай, АНО не ангажира каквито и да било доказателства, че нарушителят не е открит след щателно издирване. Напротив, нарушителя и неговото седалище са били известни на органите на КЗЛД, но същите са счели, че не биха могли да изпратят АУАН за връчване в Община Варна, чрез нейния представляващ я кмет, поради конфликт на интереси. Поради това са прибегнали до Областната администрация- орган нямащ никаква компетентност във връзка с приложение разпоредбите на ЗАНН, а в последствие и до органите на МВР. Всъщност целта на ЗАНН при АУАН съставен в отсъствието на нарушителя е той да бъде връчен, с оглед ненарушаване правото му на защита. Видно от съдържанието на чл.43, ал.4 от ЗАНН, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, каквато настоящата хипотеза, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Т.е. АУАН съвсем законосъобразно е можело да се изпрати в Община Варна- на съответната служба за запознаване /предявяване/ на представляващия я кмет, подписване и връщане в КЗЛД. Целта на закона е АУАН да бъде предявен като съдържание за запознаване на нарушителя, като никакъв конфликт на интереси не би бил наличен ако АУАН бе изпратен в Община Варна. Предвид горното съдът намира, че в нарушение на разпоредбите на ЗАНН е било отразено, че производството се спира, респективно е била нарушена и разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като при неиздадено НП в шест месечен срок от съставяне на АУАН, производството не е било прекратено. Освен горното, в нарушение на разпоредбата на члл.43, ал.6 от ЗАНН в АУАН не е отбелязано, че след щателно издирване нарушителят не може да бъде намерен. Това обстоятелство е нямало и как да бъде обосновано по АНП, тъй като нарушителят е бил известен, като ясно за органите на КЗЛД е било и неговото седалище. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира случаите, в които не следва да се образува АНП, както и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати, но тези специални срокове касаят процесуалните срокове за съставяне на АУАН и издаването на НП и са свързани с основния принцип за бързина в АНП. Нарушението е констатирано при извършена проверка на 15.02.2023 г. след постъпване на становището на Община Варна в КЗЛДД; на 22.03.2023г. до Община Варна е отправена покана да се яви за съставяне на АУАН; АУАН е съставен на 20.04.2023 г. в отсъствието на нарушителя на осн. чл. 40 ал.2 от ЗАНН; на 26.06.2023г.. АНП е спряно в нарушение на разпоредбите на ЗАНН; НП е постановено на 08.03.24 г. Както бе посочено по-горе АНО е нямал нито правни, нито фактически основания да пристъпи към спиране на АНП по реда на чл.43 ал.6 от ЗАНН, а НП е издадено след изтичане на 6-месечния срок от издаване на АУАН, в нарушение на чл. 34 ал.3 от ЗАНН. АНО е нарушил чл. 43 ал.4 и ал.6 и чл. 34 ал.3 от ЗАНН. АНП е протекло при множество процесуални нарушение на АНО, довели до грубо нарушаване на правото на защита на наказания субект и явяващи се достатъчни основания за отмяната на НП, като незаконосъобразно. С изтичането на 6 месеца от съставянето на АУАН АНО е следвало да прекрати АНП на осн. чл. 34, ал.3 от ЗАНН. С оглед на това, възражението в жалбата се споделя от настоящия състав. Наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна само на това основание да бъде отменено. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Въззивната община е наказана с имуществена санкция на основание чл.86, ал.1 от ЗЗЛД за нарушение на чл. 32, §1, буква „б" и §2 във връзка с чл. 5, §1, буква „е“ от Регламент/ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета. Посочената от наказващия орган санкционна норма предвижда наказание глоба или имуществена санкция за други нарушения по този закон /ЗЗЛД/ допуснати от администратор или обработващ лични данни. В случая, обаче, видно от съдържанието на двата акта /АУАН и НП/ в тях не е отразено като допуснато нарушение на ЗЗЛД, а на посочения по-горе Регламент. Посочената като нарушена норма на чл. 32, озаглавен „Сигурност на обработването“, §1, буква „б" гласи следното: Като се имат предвид достиженията на техническия прогрес, разходите за прилагане и естеството, обхватът, контекстът и целите на обработването, както и рисковете с различна вероятност и тежест за правата и свободите на физическите лица, администраторът и обработващият лични данни прилагат подходящи технически и организационни мерки за осигуряване на съобразено с този риск ниво на сигурност, включително, inter alia, когато е целесъобразно: способност за гарантиране на постоянна поверителност, цялостност, наличност и устойчивост на системите и услугите за обработване. §2 на същия член от своя страна предвижда при оценката на подходящото ниво на сигурност да се вземат предвид по-специално рисковете, които са свързани с обработването, по-специално от случайно или неправомерно унищожаване, загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп до прехвърлени, съхранявани или обработени по друг начин лични данни. Според чл. 5, §1, буква „е“ от Регламент/ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета озаглавен „ Принципи, свързани с обработването на лични данни“ личните данни са обработвани по начин, който гарантира подходящо ниво на сигурност на личните данни, включително защита срещу неразрешено или незаконосъобразно обработване и срещу случайна загуба, унищожаване или повреждане, като се прилагат подходящи технически или организационни мерки („цялостност и поверителност“). Следователно Регламент (ЕС) 2016/679 предвижда задължения за администраторите на лични данни и обработващите лични данни да осигурят необходимата защита на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите определени в чл. 5 ОРЗД. В Регламента се съдържат и дефинициите на „администратор на лични данни“ и „обработващ лични данни“. Съгласно чл.4, т7. „администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка; Според чл.4, т.8. „обработващ лични данни“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която обработва лични данни от името на администратора От друг страна разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗЛД предвижда задължение за администратор на лични данни, като отчита естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и рисковете за правата и свободите на физическите лица, да прилага подходящи технически и организационни мерки, за да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствие с този закон. При необходимост тези мерки се преразглеждат и актуализират. Разпоредбата е аналогична на чл. 32, §1, буква „б" и §2 от Регламента, но тя предвижда задължение единствено за администратора на лични данни. Така или иначе от повдигнатото с НП фактическо и юридическо обвинение действително не е ясно дали Община Варна е наказана като „администратор на лични данни“ или като „обработващ лични данни“. В обстоятелствената част на НП е посочено, че било установено по безспорен и категоричен начин, че на 11.01.2023 г., в гр. Варна, Община Варна, в качеството на обработващ лични данни, съгласно чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕС) 2016/679, че при осъществяване на дейността си не е отчел естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и рисковете за правата и свободите на физическите лица, като не е приложил подходящи технически и организационни мерки, гарантиращи постоянна поверителност, цялостност, наличност и устойчивост на системите и услугите за обработване, в резултат на което е осъществен неоторизиран достъп, неразрешено разкриване и разпространение на лични данни (три имена, ЕГН, адрес, номер на СУМПС) на едно физическо лице - нарушител на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), както и лични данни (три имена, ЕГН, регистрационен номер на лично МПС) на друго физическо лице, собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението, съдържащи се в Наказателно постановление № 538/30.11.2022 г. От друга страна в диспозитивната част на НП е посочено, че наказанието се налага на Община Варна в качеството на администратор на лични данни съгласно чл. 26, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета. Последният регламентира задълженията на съвместните администратори на лични данни. В АУАН пък е посочено, че въззивната Община е допуснала нарушение в качеството н обработващ лични данни. Поради което и основателно е възражението на въззивника, че от така посоченото в НП действително не става ясно за какво точно нарушение е ангажирана отговорността на Община Варна, доколкото санкционната норма предвижда наказания за нарушения на ЗЗЛД, а такива в НП, а и в АУАН не се цитират. Не става ясно и в качеството на какъв субект- администратор, съвместен администратор или обработващ лични данни е наказана Община Варна. Вярно е, че аналогична на цитираната като нарушена разпоредба на чл.32 от Регламента е предвидена в чл.59, ал.1 от ЗЗЛД, но както бе споменато по-горе тя предвижда задължения единствено за администратор на лични данни, но не и за обработващ такива. Волята на актосъставителя и наказващия орган, изложени в АУАН и НП следва да бъде ясна, а не да се гадае или предполага, още по- малко е допустимо тя да се извлича от материалите по преписката или от показанията на свидетелите по делото, тъй като това нарушава правото на защита на наказания субект още с повдигане на административното обвинение с АУАН. В НП и АУАН не са посочени факти и обстоятелства, от които да се направи извод в крайна сметка като какъв субект по смисъла на чл.4 от Регламента е наказана Община Варна. Не е посочено и нарушение на ЗЗЛД, а приложената санкционна норма е обвързана единствено с нарушение на закона, но не и на Регламента. Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено, особено датата и мястото на нарушението, и доказателствата, които го подкрепят освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма и прочие. Горното съставлява съществено процесуално нарушение, грубо нарушаващо правото на защита на обвиненото лице, да разбере в какво точно е обвинено, и съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП. Тук следва да се посочи, че съдебната практика по отношение на тези задължителни реквизити, в случай като процесния е последователна, че винаги непосочването им или неяснотата им представлява съществено процесуално нарушение от категорията на тези, които водят до безусловна отмяна на НП. С оглед становището на съда, че НП подлежи на отмяна, като постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон не следва да се обсъжда наличието на приложимост на разпоредбите на чл.28, б.“а“ от ЗАНН. Относно искането на страните за присъждане на разноски. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това. Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. В настоящия случай АНО и наказаният субект са били представлявани от надлежно упълномощени процесуални представители, които са поискали присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, обаче е констатирал, че са налице основания за цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган по настоящото дело не се дължи. Такова се дължи единствено в полза на жалбоподателя. С оглед на това КЗЛД към която се числи издателят на НП следва да бъде осъдена на основание чл.63, ал.3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 150 лв., съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к.. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер—80лв. Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 вр. чл.63, ал.2, т.1 вр.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът