Решение № 47 от 27.5.2024 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 117/2024 г.

С присъда №5/23.01.2024г. по н.о.х.д. №25/2023г. Районен съд-гр.Т. е признал подсъдимия А. Ф. М. с ЕГН •••••••••• за виновен в това, че на 21.12.2019г., около 14, 30 часа в с.О., общ.Т., обл.Д. управлявал МПС – лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № •••••••• /немски образец/ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно 1, 8 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал.1 във вр. с чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца при първоначален общ режим на изтърпяване, както и му наложил кумулативно наказание глоба в размер на 1000 лв. На основание чл. 59 от НК от изтърпяване на наказанието приспаднал времето, през което М. е бил задържан. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и допълнителни писмени съображения към нея от адв. М. Я. от АК-гр.Д. в качеството у на процесуален представител на подс.М.. С жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановения акт. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, настоява се също за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и се излагат доводи за несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. В съдебно заседание защитника на подсъдимия поддържа жалбата на посочените основания. Представителят на Окръжна прокуратура намира жалбата за неоснователна и настоява за потвърждаване на присъдата на РС- гр.Д.. Д.кият окръжен съд на основание чл. 314, ал. 1 от НПК извърши изцяло проверка на правилността на атакуваната присъда и намери, че в хода на производството пред РС-гр.Т. са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция и съставляват основания за отмяна на постановената присъда. Въззивният съд прецени, че нА.чните към присъдата мотиви не са изготвени съобразно предписанието на чл.305, ал.3 от НПК. На първо място, първостепенният съд е нарушил задължението при изготвяне на мотивите да посочи възприетата от него фактическа обстановка, т.е. да пресъздаде конкретно приетите от него за безспорно доказани факти и обстоятелства, въз основа на които обосновава решаващия си извод за виновността на подсъдимия. В значителната си част нА.чното в мотивите на РС-гр.Т. описание на фактическа обстановка дословно преповтаря обстоятелствената част на обвинителния акт, като само фигурата обвиняем е заменена с качеството подсъдим. Идентичност има не само в съдържанието на приетата от прокурора и съда фактическа обстановка, но е нА.це също буквално съвпадение, еднаквост в лексиката, в последователността на изложението и хронологията на описанието. Констатираната смислова, стилова и пунктуационна сходност между обстоятелствената част на обвинителния акт и възприетата в мотивите фактическа обстановка, неминуемо води до извод, че текста от прокурорския акт е бил механично пренесен в мотивите на съда. Подобен подход, съставлява недопустимо и грубо незаконосъобразие, което пък е обусловило липса на собствена обосновка от страна на решаващия съд, водеща до невъзможност да се провери вътрешното му убеждение. На следващо място мотивите на проверявания акт страдат и от друг порок - не съдържат дължимия обстоен анА.з и оценка на доказателствената съвкупност. При изготвяне на мотивите съдът следва да формира вътрешното си убеждение въз основа на всички приети по делото и възможни за събиране по реда на НПК доказателства. Съдебната практика е неотклонна, че мотивировката на всяка присъда следва да съдържа конкретно установени фактически обстоятелства и съответния им доказателствен анА.з. Във всички случаи липсата на подробен доказателствен анА.з и подмяната му с декларации е съществено нарушение на процесуалните предписания. В случая съдът декларативно е изброил събраните по делото доказателства, без изобщо да ги обсъди, провери и оцени, като при това изложи подробни съображения кои и защо следва да бъдат приети или отхвърлени. Освен липсата на дължимото обсъждане на доказателствената маса, въззивният съд констатира незаконосъобразие и в дейността на решаващия съд по приобщаването и проверката на гласните доказателствата, което от своя страна е ограничило правата на страните и като последица е обусловило липса на мотиви на проверявания акт. За да обоснове приетата фактическа обстановка, районният съд се е позовал на свидетелските показания, депозирани по делото, включително и на тези приобщени по реда на чл. 281, ал.4 от НПК. Разпитът на св.Г.Д. не е сторен по предвидения процесуален ред, което респ. дискредитира годността на неговите показания. В проведеното на 14.06.2023г. съдебно заседание св. Д. е заявил, че не се сеща точно за случая и направил искане да се запознае с показанията си, депозирани в хода на досъдебното производство. При подобен развой /изявление за липса на спомени у свидетеля/ за съда единствено е съществувала възможността за прочитане на показанията му. Доколкото този свидетел не е бил разпитван по реда на чл. 223 от НПК в хода на досъдебното производство, то безусловно спрямо него не са били нА.це условията на чл. 281, ал.1 от НПК, нито пък са били нА.чни и предпоставките на чл. 281, ал. 3 от НПК. При това положение и след изявлението му, че няма спомен, съдът е следвало да подходи съобразно предвидения в чл. 281, ал.4 от НПК процесуален ред и да пристъпи към прочитане на отразеното в съответния протокол за разпит на свидетел от досъдебното производство, а не изцяло незаконосъобразно да му предявява показанията му от досъдебната фаза. Важно е да се спомене, че систематичното място на ал. 4 на чл. 281 от НПК /предхождаща ал. 5 на същия член/, само по себе си не изключва необходимостта от проверка за съществуваща възможност свидетелските показания да бъдат прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК и то преди се приеме нА.чност на предпоставките по чл. 281, ал.4 от НПК. Доколкото обаче производството пред РС-гр.Т. е протекло в отсъствие на подсъдимия, поради което е било невъзможно същият да изрази съгласие по смисъла на чл. 281, ал. 5 от НПК, респ. и е нямало как да му бъде разяснено, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата / чл. 281, ал. 7 от НПК/, то единствената възможност за приобщаване показанията на св.Д. е била посредством прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК. По сходен начин първоинстанционинят съд е процедирал и по време на разпита на св. Красен Кулев в съдебното заседание от 28.09.2023г. След изявление на свидетеля, че не се сеща за какво става въпрос, РС-гр.Т. му предявил писмено доказателство – АУАН, без да прояви процесуална активност и да пристъпи към прочитане на показанията му. В заключение, приемайки фактите така, както са били поднесени в обвинителния акт, без да стори изискващия се детайлен и пълен анА.з на доказателствената съвкупност и без да изложи собствените си виждания по тези въпроси, РС-гр.Т. е нарушил един от основните принципи на наказателния процес, залегнал в нормата на чл. 14, ал.1 от НПК, повеляващ обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. С оглед на гореизложеното и като намери, че при постановяване на присъдата от районния съд са допуснати съществени процесуални нарушения, които не могат да се отстранят от въззивната инстанция, а същевременно са отстраними, окръжният съд счита, че следва да отмени присъдата и върне делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Предвид изложеното, и на основание чл. 335, ал. 2 от НПК Д.кият окръжен съд