Решение № 7379 от 4.6.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 3968/2024 г.

Административен съд - София-град04.06.2024 г.докладчик Светлана Димитрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ по жалба на Н. К. Б., ЕГН [ЕГН], от [населено място], заповед №3286з - 997/13.03.2024г на директора на Главна дирекция "Национална полиция"МВР, с която е отказано снемане на полицейска регистрация №20612/13.11.2003г., по описа на 05 РУ-СДВР, извършена на Н. К. Б. ИЗПРАЩА делото като преписка на директора на Главна дирекция "Национална полиция"МВР за ново произнасяне по заявление с вх. рег.№ 513000-36726/31.05.2023г. по регистъра на СДВР, в частта на искане за снемане на полицейска регистрация №20612/13.11.2003г., по описа на 05 РУ-СДВР, извършена на Н. К. Б. съобразно указанията дадени в мотивите на настоящото решение. ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“ –МВР, да заплати на Н. К. Б., ЕГН [ЕГН], разноски по делото, в размер на 1310 ( хиляда триста и десет) лева. Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл.68, ал. 6 от ЗМВР. Образувано е по жалба на Н. К. Б., ЕГН [ЕГН], от [населено място], чрез адв.М. Гладнишки, със съдебен адрес [населено място] -1303, [улица], ап.10.ет.4 срещу заповед №3286з - 997/13.03.2024г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция"/ГД“НП“/, с която е отказано снемане на полицейска регистрация рег.№20612/13.11.2003г., по описа на 05 РУ-СДВР, извършена на Н. К. Б.. В жалбата се излагат доводи за неправилно приложение на материалния закон.Твърди се, че не са спазени изискванията на Наредбата за реда за извършването и снемането на полицейска регистрация, Закона за защита на личните данни и Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива (ЕС) 2016/680 на ЕП и Съвета. Неправилно решаващият орган е приел, че настъпилата на 17.03.2012г.реабилитацията по право, не е основание за заличаване на полицейската регистрация. Нарушени са чл.5, чл.13 и чл.14 от Директива (ЕС) 2016/680 и чл.46 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ тъй като неоснователно продължава обработката на личните данни на Б.. В открито заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.Оспорването се поддържа от представителя му по пълномощие адв. М. Гладнишки, който излага доводи в писмени бележки, претендира отмяна на оспорения акт и присъждане на разноски по списък по чл.80 ГПК. Ответникът-директор на Главна дирекция "Национална полиция", не заявява становище по оспорването. СГП – редовно уведомена, не изпраща представител. Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Административното производство е образувано въз основа на постъпило в ГД“НП“ чрез СДВР заявление, подадено от Н. К. Б. с вх. рег.№ 513000-36726/31.05.2023г. по регистъра на СДВР за снемане на полицейска регистрация.Извършена е проверка при която е установено, че на жалбоподателя са извършвани две полицейски регистрации, както следва: 1. Рег.№ 7016/14.12.2017г. по описа на СДВР, за деяние по чл.311 от НК, по ЗМ № 5342/2018г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при СДВР; Видно от доказателствата по делото ответникът се е произнесъл по искането на жалбоподателя за снемане на полицейската регистрация с отделен административен акт заповед № 3286з-999/13.03.2024г., като го е счел за основателно и е заповядал да се снеме от всички информационни фондове на МВР полицейската регистрация на жалбоподателя № 7016 от 14.12.2017г. по описа на СДВР на Б. вкл. и картата за полицейска регистрация, снимки, ДФ 05-92444 13 /17-72445. 2. Рег. № 20612/13.11.2003г. по опис на 05 РПУ-СДВР, за деяние по чл.214 от НК по следствено дело № 712/2003г. по описа на ТСО 05 ССлС/ЗМ № 179/2003г. на сектор „Криминална полиция“ към СДВР/, пр.пр.№6546/2003г. по описа на СГП. Образувано е нохд № С-166/2005г. по описа на Софийски градски съд, който с присъда №8 от 29.06.2007г. е признал жалбоподателят Б. за виновен, и на основание чл.214, ал.2, т.1, вр.ал.1, вр.чл.213а, ал.2, т.4 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на две години „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 4000 лева На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отлага изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода“за изпитателен срок от четири години, считано от влизането на присъдата в сила. Софийски градски съд признава Н. К. Б. за невиновен и на основание чл.304 от НК го оправдава по обвинението по чл.346, ал.2, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.5вр.чл.20, ал.2 от НК. Присъдата е обжалвана пред Софийския апелативен съд, който с решение № 98/11.12.2008г., постановено по внохд № С-83/2008г. изменява присъдата, като по реда на чл.55, ал.1, т.1и ал.3 от НК намалява наложените наказания на оспорващия Б. в размер на две години лишаване от свобода с изпитателен срок от 4 години на 1 година „лишаване от свобода“, като на основание чл.66, ал.1 от НК, въззивният съд отлага изтърпяването на наложеното наказание в изпитателен срок от 3 години и потвърждава присъдата в останалата част. Решението е обжалвано в осъдителната му част пред Върховния касационен съд, който с окончателно решение № 96 от 16.03.2009г., постановено по н.д. № 59/2009г.по описа на Върховния касационен съд, на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК оставя в сила въззивното решение № 98 от 11.12.2008г., постановено по внохд № С-83/2008г. на Софийския апелативен съд.Присъдата е влязла в сила на 16.03.2009г. Установява се, че от директора на Столична дирекция на вътрешните работи до ответника е постъпило мотивирано предложение, рег. № 513р-13114 от 01.02.2024г. да бъде направен отказ за снемане на полицейска регистрация на Н. К. Б. направена в 05 РУ –СДВР, с № 20612/2003г., поради липса на предпоставките по чл.68, ал.6 ЗМВР. На 13.03.2024г. ответникът издава оспорената заповед №3286з – 997, с която отказва снемането на полицейската регистрация № 20612 от 13.11.2003г. по описа на 05РУ-СДВР, извършена на Н. К. Б. ЕГН [ЕГН], предвид че не са налице предпоставките по чл.68, ал.6 от ЗМВР.Осъждането с влязла в сила присъда, не е сред лимитивно изброените основания за снемане на полицейска регистрация. Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 02.04.2024г., като му е връчен препис от същата. При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок по чл.149, ал.1 АПК от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване административен акт. Разгледана по същество същата е основателна. Съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл.68, ал.6 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба полицейската регистрация се снема /респ. се отказва снемане/ въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица. Администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД е министърът на вътрешните работи, съгласно чл.29 ал.1 от ЗМВР. Чл.21, ал.1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация /НРИСПР/ определя, че полицейската регистрация се снема или снемането й се отказва с писмена заповед на министъра на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица. Видно от представената и неоспорена по делото заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи последният, на основание чл.68 ал.6 във вр. чл.29 ал.1 и чл.33 т.9 от ЗМВР е оправомощил директора и заместник директорите на Главна дирекция "Национална полиция" да издават заповеди за снемане или за отказ за снемане на полицейска регистрация. В случая заповедта е подписана от директора на ГД „Национална полиция“главен комисар А. И.. Оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма и съдържание по чл.59 ал.2 от АПК и при издаването й не са допуснати нарушения на административно-процесуалните правила, установени в чл.19 от НРИСПР, които да обуславят нейната отмяна. По фактите страните не спорят. Спорът е правен и е свързан с материалната законосъобразност на оспорената заповед на директора на Главна дирекция "Национална полиция". В чл. 25, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че за изпълнение на дейностите си органите на МВР могат да обработват лични данни. Органите на МВР могат да обработват и лични данни, получени от други органи, за целите, за които са предоставени, както и за защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. Тези данни се препредават само с разрешение на органа, който ги е предоставил. Обработването на лични данни се осъществява при условията и по реда на този закон, на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2016/679" и на Закона за защита на личните данни – чл. 25, ал. 2 и 3 ЗМВР. В чл. 26, ал. 1 ЗМВР са предвидени правомощията на органите на МВР при обработване на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство. Изрично в чл. 26, ал. 2 е предвидено, че сроковете за съхранение на данните по ал. 1 или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им се определят от министъра на вътрешните работи. Тези данни се изтриват и в изпълнение на съдебен акт или решение на Комисията за защита на личните данни. Съгласно чл. 27 ЗМВР данните от полицейската регистрация на лицата, извършена на основание чл. 68, се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. В чл. 1 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. е предвидено, че с тази инструкция се уреждат сроковете за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи (МВР) във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. В чл. 3 от същата инструкция са посочени обстоятелствата, при настъпването на които се заличават личните данни на лица, които са събрани и обработвани във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Предпоставките, при които законът допуска снемане на осъществена полицейска регистрация са посочени в чл. 68, ал. 6, т. 1 - 5 от ЗМВР – ако регистрацията е извършена в нарушение на закона – т. 1; наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК – т. 2; наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда – т. 3; лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание – т. 4; лицето е починало – т. 5. Сред тях не е условното осъждане, както е правилно е посочил и ответника в оспорения акт. В Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. е възприето, че чл. 4, пар. 1, б. В и Д от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейският парламент и на съвета от 27.04.2016 г. трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъплението или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по – конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, вкл. когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. В мотивите си към решението съдът на ЕС сочи, че не за всички лица, осъдени с влязла в сила присъда за престъпление, попадащо в обхвата на определението "престъпление от общ характер", рискът да са замесени в други престъпления е еднакъв, което да обосновава определянето на еднакъв срок за съхранение на засягащите ги данни. Поради това в някои случаи, с оглед на фактори като естеството и тежестта на престъплението или липсата на рецидив, рискът, който представлява съответното лице, не дава непременно основание за запазването до смъртта му на неговите данни в предвидения за целта национален полицейски регистър. В такива случаи вече не съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел. Поради това съхранението им не съответства на принципа за свеждане на данните до минимум предвиден в чл. 4, пар. 1, б. В от Директива 2016/680 и е за период по дълъг от необходимия за целите, за които тези данни се обработват, което е в разрез с чл. 4, пар. 1, б. Д от тази Директива. Прието е също, че реабилитация на такова лице, в резултат на която осъждането му е изтрито от регистъра за съдимост, сама по себе си не води до отпадане на необходимостта от съхранение на данните му в полицейския регистър, тъй като последното има цели, различни от тези на списъка на миналите му осъждания в регистъра за съдимост. Когато обаче, съгласно приложимите разпоредби на националното наказателно право, за да настъпи реабилитация трябва през определен период след изтърпяване на наказанието да не е извършено ново умишлено престъпление от общ характер, тя може да е индиция, че субектът на данните представлява по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред и следователно обстоятелство, което може да доведе до скъсяване на необходимия период за такова съхранение. Посочената европейска нормативна уредба имаща приоритет пред националното законодателство и даденото разрешение с цитираното решение на СЕС, съотнесени към настоящия казус, водят до извод, че обработването на лични данни - в случаите свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация, е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същият следва във всеки конкретен случаи по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази характера и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено, реабилитирано ли е същото, както и при коя хипотеза – по право, съдебна или абсолютна реабилитация, дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер, както и данните за личността на лицето, респ. за риска, който то представлява. Едва след като извърши тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса дали е необходимо обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респ. ограничена. В чл. 68 от ЗМВР не е проведено разграничение между това за каква цел по чл. 27 от ЗМВР се извършва полицейската регистрация, т. е. обработването на лични данни във всеки случаи обхваща и трите цели. Поради това разрешенията, дадени с посоченото Решение на СЕС, са приложими изцяло в настоящия случай. В оспореният акт не е извършен необходимият - съгласно постановеното по преюдициалното запитване, отправено от състав на Върховен административен съд, Решение от 30.01.2024 г. по дело С-118 на СЕС, анализ, който да е по отношение личността на жалбоподателя, осъщественото от него престъпно деяние, за което е бил осъден, за целите на националната сигурност ли са съхранявани и обработвани данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, налице ли са други данни за извършени от жалбоподателя престъпления и противообществени прояви, какъв период е изминал от извършване на деянието за което е осъден, съответно и от изтърпяване на наказанието за същото, до датата на подаване на искането за заличаване на полицейската регистрация, реабилитиран ли е по право, а оттук и предвид общия и бланкетния характер на предвидения в закона срок за обработване и съхранение на личните данни във връзка с полицейската регистрация. При липсата на законоустановено правомощие за органа служебно периодично да извършва проверка дали съхранението е необходимо, то не става ясно дали съхранението на личните данни на оспорващия, свързани с извършената му полицейска регистрация през 2003г., все още е необходимо за целите, за които те са обработвани или то понастоящем се осъществява в нарушение на чл. 4, ал. 1, б. В и Д от Директива 2016/680. Предвид съображенията на СЕС изложени в решението, в процесния случай следва да се приеме, че административният орган следва да прецени дали е налице необходимост от продължаване съхраняването на личните данни на Н. К. Б. и дали това съхраняване все още е необходимо за целите, за които личните данни са били обработвани, вкл. във връзка със защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. В обжалваната заповед №3286з - 997/13.03.2024г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция"МВР липсват каквито и да е съображения в тази връзка. Както съда, така и административния орган следва да зачете постановеното от СЕС решение. Необходимо е административният орган да направи мотивирана преценка дали липсата на данни Н. К. Б. да е извършил ново престъпление от общ характер, в периода след изтичане на изпитателния срок на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, представлява по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред. По изложените съображения обжалваната заповед като материално незаконосъобразна следва да бъде отменена, а преписката върната на директора на Главна дирекция "Национална полиция"МВР за ново произнасяне по подаденото от Б. заявление с вх.рег. № 513000-36726/31.05.2023г. по регистъра на СДВР, в частта с която се иска снемане на полицейска регистрация № 20612 от 13.11.2003г. по описа на 05 РУ СДВР. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски по списък/л.98/, в доказан общ размер на 1310, 00 лева, в т.ч. 10, 00 лева - заплатена държавна такса и 1300, 00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по приложените договори за правна защита и съдействие № 077644 от 12.04.2024г. и № 077646 от 24.04.2024 г. Така мотивиран, съдът РЕШИ: ОТМЕНЯ по жалба на Н. К. Б., ЕГН [ЕГН], от [населено място], заповед №3286з - 997/13.03.2024г на директора на Главна дирекция "Национална полиция"МВР, с която е отказано снемане на полицейска регистрация №20612/13.11.2003г., по описа на 05 РУ-СДВР, извършена на Н. К. Б. ИЗПРАЩА делото като преписка на директора на Главна дирекция "Национална полиция"МВР за ново произнасяне по заявление с вх. рег.№ 513000-36726/31.05.2023г. по регистъра на СДВР, в частта на искане за снемане на полицейска регистрация №20612/13.11.2003г., по описа на 05 РУ-СДВР, извършена на Н. К. Б. съобразно указанията дадени в мотивите на настоящото решение. ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“ –МВР, да заплати на Н. К. Б., ЕГН [ЕГН], разноски по делото, в размер на 1310 ( хиляда триста и десет) лева. Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. РЕШИ:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл.68, ал. 6 от ЗМВР. Образувано е по жалба на Н. К. Б., ЕГН [ЕГН], от [населено място], чрез адв.М. Гладнишки, със съдебен адрес [населено място] -1303, [улица], ап.10.ет.4 срещу заповед №3286з - 997/13.03.2024г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция"/ГД“НП“/, с която е отказано снемане на полицейска регистрация рег.№20612/13.11.2003г., по описа на 05 РУ-СДВР, извършена на Н. К. Б.. В жалбата се излагат доводи за неправилно приложение на материалния закон.Твърди се, че не са спазени изискванията на Наредбата за реда за извършването и снемането на полицейска регистрация, Закона за защита на личните данни и Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива (ЕС) 2016/680 на ЕП и Съвета. Неправилно решаващият орган е приел, че настъпилата на 17.03.2012г.реабилитацията по право, не е основание за заличаване на полицейската регистрация. Нарушени са чл.5, чл.13 и чл.14 от Директива (ЕС) 2016/680 и чл.46 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ тъй като неоснователно продължава обработката на личните данни на Б.. В открито заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.Оспорването се поддържа от представителя му по пълномощие адв. М. Гладнишки, който излага доводи в писмени бележки, претендира отмяна на оспорения акт и присъждане на разноски по списък по чл.80 ГПК. Ответникът-директор на Главна дирекция "Национална полиция", не заявява становище по оспорването. СГП – редовно уведомена, не изпраща представител. Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Административното производство е образувано въз основа на постъпило в ГД“НП“ чрез СДВР заявление, подадено от Н. К. Б. с вх. рег.№ 513000-36726/31.05.2023г. по регистъра на СДВР за снемане на полицейска регистрация.Извършена е проверка при която е установено, че на жалбоподателя са извършвани две полицейски регистрации, както следва: 1. Рег.№ 7016/14.12.2017г. по описа на СДВР, за деяние по чл.311 от НК, по ЗМ № 5342/2018г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при СДВР; Видно от доказателствата по делото ответникът се е произнесъл по искането на жалбоподателя за снемане на полицейската регистрация с отделен административен акт заповед № 3286з-999/13.03.2024г., като го е счел за основателно и е заповядал да се снеме от всички информационни фондове на МВР полицейската регистрация на жалбоподателя № 7016 от 14.12.2017г. по описа на СДВР на Б. вкл. и картата за полицейска регистрация, снимки, ДФ 05-92444 13 /17-72445. 2. Рег. № 20612/13.11.2003г. по опис на 05 РПУ-СДВР, за деяние по чл.214 от НК по следствено дело № 712/2003г. по описа на ТСО 05 ССлС/ЗМ № 179/2003г. на сектор „Криминална полиция“ към СДВР/, пр.пр.№6546/2003г. по описа на СГП. Образувано е нохд № С-166/2005г. по описа на Софийски градски съд, който с присъда №8 от 29.06.2007г. е признал жалбоподателят Б. за виновен, и на основание чл.214, ал.2, т.1, вр.ал.1, вр.чл.213а, ал.2, т.4 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на две години „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 4000 лева На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отлага изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода“за изпитателен срок от четири години, считано от влизането на присъдата в сила. Софийски градски съд признава Н. К. Б. за невиновен и на основание чл.304 от НК го оправдава по обвинението по чл.346, ал.2, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.5вр.чл.20, ал.2 от НК. Присъдата е обжалвана пред Софийския апелативен съд, който с решение № 98/11.12.2008г., постановено по внохд № С-83/2008г. изменява присъдата, като по реда на чл.55, ал.1, т.1и ал.3 от НК намалява наложените наказания на оспорващия Б. в размер на две години лишаване от свобода с изпитателен срок от 4 години на 1 година „лишаване от свобода“, като на основание чл.66, ал.1 от НК, въззивният съд отлага изтърпяването на наложеното наказание в изпитателен срок от 3 години и потвърждава присъдата в останалата част. Решението е обжалвано в осъдителната му част пред Върховния касационен съд, който с окончателно решение № 96 от 16.03.2009г., постановено по н.д. № 59/2009г.по описа на Върховния касационен съд, на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК оставя в сила въззивното решение № 98 от 11.12.2008г., постановено по внохд № С-83/2008г. на Софийския апелативен съд.Присъдата е влязла в сила на 16.03.2009г. Установява се, че от директора на Столична дирекция на вътрешните работи до ответника е постъпило мотивирано предложение, рег. № 513р-13114 от 01.02.2024г. да бъде направен отказ за снемане на полицейска регистрация на Н. К. Б. направена в 05 РУ –СДВР, с № 20612/2003г., поради липса на предпоставките по чл.68, ал.6 ЗМВР. На 13.03.2024г. ответникът издава оспорената заповед №3286з – 997, с която отказва снемането на полицейската регистрация № 20612 от 13.11.2003г. по описа на 05РУ-СДВР, извършена на Н. К. Б. ЕГН [ЕГН], предвид че не са налице предпоставките по чл.68, ал.6 от ЗМВР.Осъждането с влязла в сила присъда, не е сред лимитивно изброените основания за снемане на полицейска регистрация. Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 02.04.2024г., като му е връчен препис от същата. При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок по чл.149, ал.1 АПК от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване административен акт. Разгледана по същество същата е основателна. Съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл.68, ал.6 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба полицейската регистрация се снема /респ. се отказва снемане/ въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица. Администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД е министърът на вътрешните работи, съгласно чл.29 ал.1 от ЗМВР. Чл.21, ал.1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация /НРИСПР/ определя, че полицейската регистрация се снема или снемането й се отказва с писмена заповед на министъра на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица. Видно от представената и неоспорена по делото заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи последният, на основание чл.68 ал.6 във вр. чл.29 ал.1 и чл.33 т.9 от ЗМВР е оправомощил директора и заместник директорите на Главна дирекция "Национална полиция" да издават заповеди за снемане или за отказ за снемане на полицейска регистрация. В случая заповедта е подписана от директора на ГД „Национална полиция“главен комисар А. И.. Оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма и съдържание по чл.59 ал.2 от АПК и при издаването й не са допуснати нарушения на административно-процесуалните правила, установени в чл.19 от НРИСПР, които да обуславят нейната отмяна. По фактите страните не спорят. Спорът е правен и е свързан с материалната законосъобразност на оспорената заповед на директора на Главна дирекция "Национална полиция". В чл. 25, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че за изпълнение на дейностите си органите на МВР могат да обработват лични данни. Органите на МВР могат да обработват и лични данни, получени от други органи, за целите, за които са предоставени, както и за защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. Тези данни се препредават само с разрешение на органа, който ги е предоставил. Обработването на лични данни се осъществява при условията и по реда на този закон, на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2016/679" и на Закона за защита на личните данни – чл. 25, ал. 2 и 3 ЗМВР. В чл. 26, ал. 1 ЗМВР са предвидени правомощията на органите на МВР при обработване на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство. Изрично в чл. 26, ал. 2 е предвидено, че сроковете за съхранение на данните по ал. 1 или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им се определят от министъра на вътрешните работи. Тези данни се изтриват и в изпълнение на съдебен акт или решение на Комисията за защита на личните данни. Съгласно чл. 27 ЗМВР данните от полицейската регистрация на лицата, извършена на основание чл. 68, се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. В чл. 1 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. е предвидено, че с тази инструкция се уреждат сроковете за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи (МВР) във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. В чл. 3 от същата инструкция са посочени обстоятелствата, при настъпването на които се заличават личните данни на лица, които са събрани и обработвани във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Предпоставките, при които законът допуска снемане на осъществена полицейска регистрация са посочени в чл. 68, ал. 6, т. 1 - 5 от ЗМВР – ако регистрацията е извършена в нарушение на закона – т. 1; наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК – т. 2; наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда – т. 3; лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание – т. 4; лицето е починало – т. 5. Сред тях не е условното осъждане, както е правилно е посочил и ответника в оспорения акт. В Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. е възприето, че чл. 4, пар. 1, б. В и Д от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейският парламент и на съвета от 27.04.2016 г. трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъплението или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по – конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, вкл. когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. В мотивите си към решението съдът на ЕС сочи, че не за всички лица, осъдени с влязла в сила присъда за престъпление, попадащо в обхвата на определението "престъпление от общ характер", рискът да са замесени в други престъпления е еднакъв, което да обосновава определянето на еднакъв срок за съхранение на засягащите ги данни. Поради това в някои случаи, с оглед на фактори като естеството и тежестта на престъплението или липсата на рецидив, рискът, който представлява съответното лице, не дава непременно основание за запазването до смъртта му на неговите данни в предвидения за целта национален полицейски регистър. В такива случаи вече не съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел. Поради това съхранението им не съответства на принципа за свеждане на данните до минимум предвиден в чл. 4, пар. 1, б. В от Директива 2016/680 и е за период по дълъг от необходимия за целите, за които тези данни се обработват, което е в разрез с чл. 4, пар. 1, б. Д от тази Директива. Прието е също, че реабилитация на такова лице, в резултат на която осъждането му е изтрито от регистъра за съдимост, сама по себе си не води до отпадане на необходимостта от съхранение на данните му в полицейския регистър, тъй като последното има цели, различни от тези на списъка на миналите му осъждания в регистъра за съдимост. Когато обаче, съгласно приложимите разпоредби на националното наказателно право, за да настъпи реабилитация трябва през определен период след изтърпяване на наказанието да не е извършено ново умишлено престъпление от общ характер, тя може да е индиция, че субектът на данните представлява по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред и следователно обстоятелство, което може да доведе до скъсяване на необходимия период за такова съхранение. Посочената европейска нормативна уредба имаща приоритет пред националното законодателство и даденото разрешение с цитираното решение на СЕС, съотнесени към настоящия казус, водят до извод, че обработването на лични данни - в случаите свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация, е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същият следва във всеки конкретен случаи по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази характера и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено, реабилитирано ли е същото, както и при коя хипотеза – по право, съдебна или абсолютна реабилитация, дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер, както и данните за личността на лицето, респ. за риска, който то представлява. Едва след като извърши тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса дали е необходимо обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респ. ограничена. В чл. 68 от ЗМВР не е проведено разграничение между това за каква цел по чл. 27 от ЗМВР се извършва полицейската регистрация, т. е. обработването на лични данни във всеки случаи обхваща и трите цели. Поради това разрешенията, дадени с посоченото Решение на СЕС, са приложими изцяло в настоящия случай. В оспореният акт не е извършен необходимият - съгласно постановеното по преюдициалното запитване, отправено от състав на Върховен административен съд, Решение от 30.01.2024 г. по дело С-118 на СЕС, анализ, който да е по отношение личността на жалбоподателя, осъщественото от него престъпно деяние, за което е бил осъден, за целите на националната сигурност ли са съхранявани и обработвани данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, налице ли са други данни за извършени от жалбоподателя престъпления и противообществени прояви, какъв период е изминал от извършване на деянието за което е осъден, съответно и от изтърпяване на наказанието за същото, до датата на подаване на искането за заличаване на полицейската регистрация, реабилитиран ли е по право, а оттук и предвид общия и бланкетния характер на предвидения в закона срок за обработване и съхранение на личните данни във връзка с полицейската регистрация. При липсата на законоустановено правомощие за органа служебно периодично да извършва проверка дали съхранението е необходимо, то не става ясно дали съхранението на личните данни на оспорващия, свързани с извършената му полицейска регистрация през 2003г., все още е необходимо за целите, за които те са обработвани или то понастоящем се осъществява в нарушение на чл. 4, ал. 1, б. В и Д от Директива 2016/680. Предвид съображенията на СЕС изложени в решението, в процесния случай следва да се приеме, че административният орган следва да прецени дали е налице необходимост от продължаване съхраняването на личните данни на Н. К. Б. и дали това съхраняване все още е необходимо за целите, за които личните данни са били обработвани, вкл. във връзка със защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. В обжалваната заповед №3286з - 997/13.03.2024г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция"МВР липсват каквито и да е съображения в тази връзка. Както съда, така и административния орган следва да зачете постановеното от СЕС решение. Необходимо е административният орган да направи мотивирана преценка дали липсата на данни Н. К. Б. да е извършил ново престъпление от общ характер, в периода след изтичане на изпитателния срок на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, представлява по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред. По изложените съображения обжалваната заповед като материално незаконосъобразна следва да бъде отменена, а преписката върната на директора на Главна дирекция "Национална полиция"МВР за ново произнасяне по подаденото от Б. заявление с вх.рег. № 513000-36726/31.05.2023г. по регистъра на СДВР, в частта с която се иска снемане на полицейска регистрация № 20612 от 13.11.2003г. по описа на 05 РУ СДВР. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски по списък/л.98/, в доказан общ размер на 1310, 00 лева, в т.ч. 10, 00 лева - заплатена държавна такса и 1300, 00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по приложените договори за правна защита и съдействие № 077644 от 12.04.2024г. и № 077646 от 24.04.2024 г. Така мотивиран, съдът

Цитирани разпоредби

41