Решение № 140 от 9.5.2023 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 89/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на И. А. Г., ЕГН ••••••••••, •••••••, акционер в „Слънчев бряг" АД против „Слънчев бряг" АД ЕИК 812020577, к.к.Слънчев бряг, гр.Несебър, представлявано от Изпълнителния директор Златко Димитров за отмяна на всички взети решения от извънредно заседание на Общото събрание на акционерите на „Слънчев бряг" АД, проведено на 09.03.2022 г. Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове. В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от „Слънчев бряг" АД. Ищецът не е подал допълнителна искова молба, поради което размяната на книжа е преустановена. С отговора на исковата молба, ответното дружество „Слънчев бряг" АД е направило възражения за недопустимост на исковата молба, поради съдържащите се в нея противоречия. Съдът намира възражението за неоснователно. Предмет на оспорване в настоящото производство са приетите решения на ИОСА на ответното дружество, а не глава пета „Изисквания към органите на управление и контрол на публичните предприятия и номиниране на кандидати“ от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия. Ищецът изрично е посочил в исковата си молба, че е инициирал производство пред Върховния административен съд за оспорването на този подзаконов нормативен акт, който според ищеца недопустимо разширява правомощията на органа, упражняващ правата на държавата. Фактът, че ищецът е посочил, че оспорваните уставни клаузи се позовават на действащия ППЗПП, не прави иска недопустим. Това е въпрос по същество и касае неговата основателност. Съдът е приел, че направеното възражение за разглеждане на делото по общия ред е неоснователно. При проверка на допустимостта на предявените искове, включително и на тяхната цена съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 374 от ГПК, съдът констатира следното: Исковете са неоценяеми, за упражняване по съдебен ред на едно от предоставените на съдружника права – преобразуващото такова по чл. 74 от ТЗ, като елемент от комплексното право на членство в акционерно дружество. Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 365, т. 3 и чл. 105 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция, който е и съд по седалището на ответника. Исковете са подадени от активно легитимирано лице, което твърди, че е акционер в ответното дружество, като разполага със самостоятелно право на иск за атакува решения на върховния дружествен орган- общо събрание. Исковете са насочени срещу дружеството, за общото събрание на акционерите на което се твърди, че е взело незаконосъобразни и противоречащи на закона решения. Предвид изложеното, възражението на ответника по чл. 369 от ГПК, следва ад бъде оставено без уважение. До настоящия момент не са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение е допустим. Ищецът твърди, че притежава 100 броя акции от капитала на ответното дружество, който е в размер на 1 957 808 лева, разделен на 1 957 808 акции с номинална стойност 1 лев. Сочи се, че най – големият акционер в дружеството е Българската държава с 1 468 356 акции, съставляващи 75 % от капитала. Заявява се, че ответникът има статут на публично дружество по смисъла на Закона за публичните предприятия (ЗПП), и попада в регулацията на специалния Закон за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) и Закона за комисията за финансов (ЗКФН). Посочва, че на 09.03.2022г. от 11ч. е проведено Общо събрание на акционерите (ОСА), но което са взети решения за изменение и допълнение на Устава на "Слънчев бряг " АД и за провеждане на конкурс за избор на членове съвета на директорите. Възложено е на представителя на държавата, притежаваща 75 капитала на дружеството, организацията по провеждане на конкурса по реда и условията на ЗПП и ППЗПП. Посочените решения са приети гласовете пълномощника на държавата, чрез Министъра на туризма, който по силата на Разпореждане № 6/04.12, 2014г. на Министерски съвет, упражнява правата на собственост на държавата върху акциите на "Слънчев бряг " АД. Ищецът сочи, че не е взел участие в проведеното на 09.03.2022 г. заседание на ОСА, но е запознат с поканата на събранието, дневния ред, материалите и с публикувания протокол. Счита, че уставните клаузи на чл.15, ал.1, т.4, чл.26, ал.3 и чл.27, ал. 2 противоречат на материалното право. Изразява становище, че приетите изменения и допълнения на Устава на дружеството и решението по т. 2 - за провеждане на конкурс за членове на съвета на директорите на дружеството са незаконни, нарушават правата на всички останали акционери, освен държавата. Последната като мажоритарен акционер, последователно предприема действия в нарушения на закона, с които уврежда и накърнява правата ни на миноритарни акционери. Твърди се в исковата молба, че атакуваните решения са приети при съществени нарушения на закона. На първо място се сочи, че с изменената норма на чл. 26, ал.3 от Устава, се предвижда всички членове на съвета на директорите се избират и назначават от Общото събрание след провеждане на конкурс, но липсва уточнение в атакуваните решение – колко са независимите членове на съвета на директорите. Съгласно чл. 27 от Устава, съветът на директорите се състои от петима членове, но липсва конкретика за броя на независимите членове. Ищецът счита, че Уставът трябва изрично да предвижда броя на независимите членове, тъй като сега тази субективна преценка е оставена на Министъра на туризма, който упражнява правата на държавата за притежаваните 75 % от капитала на дружеството. В тази връзка се развиват доводи за субективност при провеждането на конкурсната процедура. Сочи се, че в случая един акционер еднолично ще определя критериите за подбор и критериите за оценка на кандидатите за управителен орган, както и еднолично ще назначава комисия. Ищецът счита, че в случая е налице празнота в Устава на дружеството, който следва да предвиди в комисията да бъдат включени представители на останалите миноритарни акционери. В тази връзка намира, че Уставът противоречи на Конституцията РБ, Търговския закон, ЗППЦК, ЗПП и правото на Европейския съюз. Изтъква се обстоятелството, че е инициирал оспорване пред Върховния административен съд на глава пета „Изисквания към органите на управление и контрол на публични предприятия и номиниране на кандидати" от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия, тъй като на упражняващия правата на държавата са предоставени по – широки правомощия, отколкото в самия закон (ЗПП) и другите специални закони. В тази връзка сочи и конкретни разпоредби от Правилника, които счита, че са в противоречие със закона. Счита се от ищцовата страна, че с оспорваните норми на Устава, респективно на ППЗПП, се нарушава императивната разпоредба на чл. 110б от ЗППЦК, като с атакуваното решение по т. 2 от дневния ред на ОСА, се допуска управлението на дружеството да се осъществява в интерес на отделен негов акционер – държавата. Заявява, че в случая е налице нелоялно и несправедливо отношение към малцинствените акционери в публичното дружество. По - нататък ищеца се позовава на насоките и целите на ОИСР, като сочи, че нормите на Устава на ответното дружество, респективно на ППЗПП не им съответстват. Заявява, че държавата трябва да се стреми към пълно прилагане на принципите на ОИСР за корпоративното управление, когато тя не е едноличен собственик на държавни предприятия, като сочи конкретни принципи в тази насока. Счита, че до сега, Министърът на туризма в нито един момент и в нито един документ не е оповестил своята политика по отношение развитието на „Слънчев бряг" АД. Според ищеца, преждевременното провеждане на конкурс крие рискове, концепцията на избран кандидат за дейността на дружеството и неговото управление да не съвпадне или съществено да се размине със заложените насоки в политиката за участието на държавата в публичните предприятия, която все още не е приета. С подаденият отговор на исковата молба, ответникът „Слънчев бряг" АД оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Заявява се от ответното дружество, че с атакуваното решение по т.1 от дневния ред на 09.03.2022г. са направени промени и допълнения в устава, необходими за привеждането на Устава в съответствие със ЗПП, ППЗПП и ЗППЦК. Сочи се, че промените са приети и във връзка с писмо на Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор до дружеството, с което са направени препоръки за прецизиране на отделни текстове от Устава. Направено е уточнение, че в раздадените материали в деня на заседанието е приложен проектоустав с отразените препоръки на КФН, а в Протокола от Извънредно заседание на ОСА е отразено и изявление на г-жа Тонова, че процедурата по изменение и допълнение на Устава е инициирана от Министерство на туризма, което е участвало и в подготовката на проекта. Изтъква се на следващо място от ответника, че направените промени и допълнения в Устава изцяло преповтарят ЗПП и ППЗПП. Изразява несъгласие с мнението на ищеца за противопоставяне на интересите на държавата като мажоритарен собственик в капитала на дружеството, на интересите на миноритарните акционери. В тази връзка се сочи как са гласувани атакуваните решения и с какъв брой гласове от капитала на дружеството са взети. Ответното дружество сочи, че в случая ищецът не оспорва процесните решения, поради неспазване на процедурата за приемането им, а твърди незаконосъобразност на отделни уставни клаузи като противоречащи на материалното право, поради което въпросът се свежда до съответствието/несъответствието им с нормите на ЗПП и ППЗПП. Заявява се, че чл. 15, ал. 1, т.4 от Устава кореспондира с чл.21, ал.1 от ЗПП, чл. 26, ал. 3 от Устава кореспондира с чл.21, ал.1 от ЗПП, член чл.27, ал.1 от Устава кореспондира с чл.22, ал.2 от ЗПП, а чл.27, ал.2, изр.1 от Устава пресъздава чл.22, ал.1 от ЗПП. По отношение на разпоредбата на чл.27, ал.2, изр.1 от Устава се сочи, че прилагането на тази норма изчислено аритметично при състав от петима членове на съвета на директорите означава, че независимите членове трябва да бъдат не по-малко от 1, 66 члена и не повече от 2, 5 члена, (т.е. не по-малко от двама и не повече от трима), което дава възможност за гъвкавост, съобразно конкретна обстановка. Липсва изрична законова разпоредба, която да вменява задължение на публичните дружества да посочат изрично в Устава броя на независимите членове в съвета на директорите. Като допълнителен довод се сочи и обстоятелството, че при промяна на броя на членовете на съвета на директорите, няма да се налага изменение на тази уставна клауза. Оспорват се твърденията на ищеца, че измененият Устав на дружеството не осигурява спазване на принципа на равнопоставеност на акционерите съгласно императивната разпоредба на чл.110б от ЗППЦК. В тази връзка, ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 31 от ППЗПП, като сочи че определянето на критериите за подбор и на критериите за оценка на кандидатите и тяхната тежест се извършва от органа, упражняващ правата на държавата, като критериите за оценка се предоставят на комисията за номиниране преди конкурсната процедура (чл.32 от ППЗПП). Сочи се още, че самите критерии за подбор при номиниране на кандидати за членове на органите за управление и контрол на публичните предприятия са точно изброени в чл.33, ал.1 от ППЗПП, като органът, упражняващ правата на държавата, определя показателите за изпълнение. Като несъстоятелна е счетена оценката на ищеца, че преценка от Министъра на туризма, касаеща определянето на тримата независими експерти за членове на комисията за номиниране, задължително ще бъде субективна и ще накърни интересите на миноритарните акционери. Подчертава се обстоятелството, че в случая в съответствие със закона извънредното ОСА на „Слънчев бряг“ АД от 09.03.2022 г. е избрало и прогласувало Министърът на туризма, упражняващ правата на държавата в капитала на дружеството, да определи броя на независимите членове от съвета на директорите, да определи състава на тримата независими експерти за членове на комисията за номиниране в процедурата за избор на органи на управление и контрол на „Слънчев бряг“ АД, както и критериите за оценка на кандидатите и тяхната тежест и пр. В тази връзка се подчертава и обстоятелството, че в срока по чл.223 от ТЗ, няма направени други предложения от акционерите. По отношение на атакуваната от ищеца т. 2 от процесните решения, ответникът излага твърдения за нейната законосъобразност. Позовава се на § 3, ал. 4 от ПЗР на ЗПП, като изтъква обстоятелството, че този закон е специален и дерогира ЗППЦК. Независимо от това подчертава, че нормата на чл. 110б от ЗППЦК не е нарушена, тъй като държавата като притежател на акции от капитала на „Слънчев бряг“ АД и останалите акционери, са в еднакво положение, предвид факта, че дружеството е издавало само един клас акции. Акциите са обикновени, поименни, безналични, свободно прехвърляеми и дават следните права на техните притежатели -право на един глас в Общото събрание на акционерите за всяка една притежавана акция, право на дивидент, пропорционално на общия брой издадени акции на дружеството и право на ликвидационен дял. С определение от открито съдебна заседание, проведено на 23.01.2023 год. производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм. дело № 3135/2022 год. по описа на ВАС и образуваното по повод обжалване на прекратително определение адм. дело № 7844/2022 год. по описа на ВАС. След извършена служебна проверка, съдът установи, че производството по горното дело е приключило с влязъл в сила съдебен акт на 26.01.2023 год., с който жалбата е оставена без разглеждане, който акт е изпратен на съда с писмо от 22.02.2022 год. от съдията –докладчик по адм.д. № 3135/2022 год. на ВАС, поради което производството по настоящото е възобновено. След възобновяване на производството ищецът е призован на посочения от него адрес, където е намерен от връчителя на 21.03.2023 год. повече от две седмици преди датата на насроченото заседание, но е отказал да получи призовката, което е удостоверено от връчителя. Съдът е приел, че ищецът е редовно уведомен при условията на чл.44, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс, поради което изложените доводи от ищеца в молба рег.индекс № 7219/21.04.2023 год. са неоснователни. Бургаският окръжен съд, като взе предвид, че са налице процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове и липсват пречки за разглеждане на същите, приема, че исковата молба е допустима. Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявен е иск с правно основание чл.74 от Търговския закон от И. А. Г., ЕГН ••••••••••, •••••••, акционер в „Слънчев бряг" АД против „Слънчев бряг" АД ЕИК 812020577, к.к.Слънчев бряг, гр.Несебър, представлявано от Изпълнителния директор Златко Димитров за отмяна на всички взети решения от извънредно заседание на Общото събрание на акционерите на „Слънчев бряг" АД, проведено на 09.03.2022 г., както следва: по т.1 от дневния ред - Решение за изменение и допълнение на Устава на "Слънчев бряг " АД съгласно приложен проект и по т.2 Решение за провеждане на конкурс за избор на членове съвета на директорите и възлагане на представителя на Държавата, в качеството на акционер, притежаващ 75% от капитала на дружеството да извърши организацията по провеждането на конкурса по реда и условията на ЗПП и ППЗПП. Претендират се съдебно- деловодните разноски по делото. По делото няма обстоятелства, за които да съществува установено от закон предположение, да са служебно или общоизвестни, поради което те да се явяват ненуждаещи се от доказване. С доклада по делото, съдът е указал на страните, че при предявен иск по чл.74 от ТЗ тежестта на доказване принадлежи на ответника, който следва да установи при условията на пълно доказване законосъобразността, респ. съответсвието с закона на взетите на 09.03.2022 г. решения на общото събрание на дружеството, с оглед твърдяните от ищеца основания. Ответникът е задължен да представи и е представил извлечение от актуална книга на акционерите на „Слънчев бряг“ АД, чрез която е установено качеството на ищеца на акционер в ответното дружество към датата на провеждане на общото събрание, чиито решения се оспорват, както и към настоящия момент. Страните не спорят по следните обстоятелства: Ищецът е акционер в ответното дружество, като притежава 100 акции от общо 1 957 808 броя акции от капитала на дружеството. Държавата притежава 1 468 356 акции, представляващи 75% от дружествения капитал. Правата на Държавата като акционер се упражняват от Министъра на туризма по силата на Разпореждане № 6/04.12.2014 год. на Министерския съвет. „Слънчев бряг“ АД е вписано в регистъра на публичните дружества и попада в обхвата на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за финансовия надзор и Закона за публичните предприятия и правилника за прилагането му. На 09.03.2022г. е проведено общо събрание на дружеството, което е взело описаните по-горе решения. Ищецът не е присъствал на събранието, въпреки, че не оспорва, че е своевременно запознат с поканата, включваща дневния ред и приложените материали и протокола от общото събрание на акционерите. Ищецът не оспорва законосъобразността на свикването на събранието, нито оспорва наличието на кворум и необходимото по Закона и Устава мнозинство при взимане на решенията. Спори се по делото дали приетите изменения и допълнения на Устава на дружеството и решението по т. 2 - за провеждане на конкурс за членове на съвета на директорите на дружеството са незаконосъобразни, като противоречащи на закона, с които уврежда и накърнява правата ни на миноритарни акционери. Страните по делото заявяват, че извършените промени в Устава на дружеството се състоят в изменения на текста на същия в съответствие с Закона за публичните предприятия, Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия и Закона за публично предлагане на ценни книжа след въвеждане на Директива ЕС 2017/828, което е изрично посочено в материалите към поканата и по-подробно е разяснено в Писмо от Комисията за финансов надзор от 07.03.2022 год. Следователно ищецът е бил своевременно и подробно информиран за предложенията за изменение на устава на дружеството, но не е подал предложения в срока по чл. 223 от Търговския закон, нито е присъствал на събранието, за да изложи възраженията си. При извършено сравнение на изменените текстове от Устава на дружеството с текстовете на чл.21., ал.1 и чл.22, ал.2 от ЗПП, съдът констатира верността на твърденията на ответника, че новоприетите текстове в Устава не противоречат на ЗПП. Ищецът не твърди да е налице законова уредба, която да задължава публичните предприятия да посочат изрично броя на независимите членове в управителни си органи, като съдът намира, че наличието на подобна уредба би била в ущърб на миноритарните акционери, доколкото действаща уредба дава приблизителен ориентир – долна и горна граница на броя на независимите членове в чл.27, ал.2, изр. първо. Съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца, че така приетите изменения в устава, които напълно съответстват на ЗПП, ППЗПП и ЗППЦК всъщност противоречат на Конституцията, Търговския закон, цитираните по-горе нормативни актове и правото на Европейския съюз, тъй като било нарушено правото на равнопоставеност на акционерите. На първо място, твърдението е общо, същото не беше конкретизирано въпреки дадените указания от съда, като същото е конкретно само по отношение на ЗПП, ППЗПП и ЗППЦК, по което съдът е изложил мотиви по-горе. На второ място измененията на чл.2, ал.2, чл.3, които касаят седалището и адреса за кореспонденция, на чл.8, ал.8 и чл.17, ал.4, ал. 6, ал.8 и ал.9, които касаят процедурата по свикване на общото събрание не засягат правата акционерите с миноритарен дял пряко или косвено. Измененията в компетентността на общото събрание и съвета на директорите - чл.15, ал.1, т.4, 5, 9, 13, 14, 15, ал.2, чл.27, чл.27 а, чл.28, чл.30, ал.2 и 31, ал.2 са съответни на законовите текстове, цитирани по-горе и не нарушават правото на равнопоставеност на акционерите. Съдът намира също, че при наличието на само един вид акции всички акционери имат равни права и обстоятелството, че един от акционерите притежава 75 % от капитала му дава възможност да взима решения само самостоятелно, само по себе си не води до незаконосъобразност на устава, доколкото в същия не са предвидени специални права за Държавата като акционер. В случай, че настъпи промяна в размера на притежаваната от Държавата част от капитала, възможността да вземе самостоятелно някои решения също ще се промени. Действително според чл. 110б от ЗППЦК (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 3.07.2007 г., доп., бр. 23 от 2009 г., в сила от 27.03.2009 г.) Публичното дружество осигурява равнопоставеност на намиращите се в еднакво положение акционери, включително по отношение на участието и упражняването на право на глас в общото събрание на дружеството, което е намерило отражение в изменението на Търговския закон – чл.223 и чл.223 а от ТЗ, които права не са нарушени с изменението на устава. С горните норми се въвежда изключение от общите правила, именно за да бъде дадена възможност на миноритарните акционери да влияят върху решенията за свикване на общо събрание на акционерите и включване на точки в дневния ред на същото, но тези права са конкретно определени за разлика от абстрактно формулираното оплакване на ищеца./ в този смисъл Решение № 1132 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11063/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова/. Тези конкретни отклонения от общото правило, че „тежестта“ на всеки акционер е реципрочна на относителния дял на собствените му акции в капитала на дружеството не следва да се тълкуват разширително, нито да водят до произволна отмяна на решенията на общото събрание на акционерите, които са взети с мнозинство от 75% от капитала на дружеството, на събрание, на което са присъствали двама акционери – Държавата, като собственик на 1468356 акции и Аспарух Иванов, притежаващ 5340 акции. Неоснователно е твърдението на ищеца, че са незаконосъобразни разпоредбите на първите три раздела от Глава V от ППЗПП, които норми са възпроизведени в актуализирания текст на Устава на дружеството, въз основа на решение на Общото събрание /ОС/ на акционерите от 09.03.2022г., по причина, че с него и с приетото на същата дата от ОС решение за провеждане на конкурс за избор на членове на Съвета на директорите и възлагането на представителя на държавата, притежаваща 75% от капитала на „Слънчев бряг“ АД, да организира провеждането на конкурса по реда и условията на ЗПП и ППЗПП, са засегнати законните му права и интереси, поради това, че залегналите в чл. 31 и чл. 32 ППЗПП критерии за подбор нарушават принципа на равнопоставеност на акционерите, залегнал в Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/. Съгласно чл.2, ал.1, т.1 ЗПП публични предприятия са търговските дружества, с над 50 на сто държавно/общинско участие в капитала или в които държавата/общината по друг начин упражнява доминиращо влияние. Според чл.21, ал.1 ЗПП, всички членове на органите за управление и контрол се избират и назначават след провеждане на конкурс. Условията и редът за провеждане на конкурса се уреждат в правилника за прилагане на закона. Нормата на §1, т.13 от ДР ЗПП дефинира, че „членове на органи за управление и контрол“ по смисъла на този закон са членовете на надзорните съвети и управителните съвети в акционерните дружества с двустепенна структура, членовете на съветите на директорите в акционерните дружества с едностепенна структура, управителите и контрольорите в дружествата с ограничена отговорност и членовете на управителните съвети и изпълнителните директори в държавните предприятия, образувани със закон. Основните критерии за подбор на членове на органи за управление и контрол, правомощията на комисията за номиниране и процедурата за номиниране са регламентирани с ППЗПП. Разпоредбите съдържат регламентация на правата и задълженията на органа, упражняващ правата на държавата при избор на представители на държавата в органите на управление и контрол в публичните предприятия, както и на Агенцията за публичните предприятия и контрол за назначаване на комисия за номиниране. Горната правна уредба както пряко, така и косвено не засяга правата на различните от Държавата и общините акционери в публичните дружества и не пораждат задължения за тях. В случая, ищецът е акционер в „Слънчев бряг“ АД, притежаващ 100 акции от капитала на дружеството. Собственик на 75 % от този капитал е Държавата, а това определя „Слънчев бряг“ АД като публично предприятие по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 ЗПП. По аргумент от чл. 15, ал.1 и чл. 16 ЗПП, в публичните предприятия, органът, упражняващ правата на държавата, упражнява правата на акционер, като участва лично или чрез упълномощен представител в събранията на съдружниците/акционерите, представлява в тях държавните дялове/акции и гласува на базата на броя на притежаваните от държавата дялове/акции. Тази разпоредба е в съответствие с чл. 181, ал.1 ТЗ, според която норма акцията дава право на един глас в общото събрание на акционерите, както и с чл. 6, ал.3 ЗПП, според който всички акционери в публичните предприятия се третират еднакво. Съгласно чл. 220, ал.1 ТЗ, общото събрание на акционерните дружества включва акционерите с право на глас, а решенията се приемат според предвидените в чл. 227 и чл.230 изисквания за кворум и мнозинство от представените акции. Крайният резултат при гласуването е пряко обусловен от упражняването на правата на който и да е мажоритарен акционер, който в частност притежава 75 % от капитала на дружеството. Поради това, приемането на посочените от оспорващия решения на ОС на „Слънчев бряг“ АД от 09.03.2022г. не са следствие от правното действие на оспорените норми от ЗПП и ППЗПП. Съдът не споделя убеждението на ищеца, че нормите, отнасящи се до начина на упражняване на правата на държавата и общините в качеството им на мажоритарни акционери в търговски дружества въздействат пряко и непосредствено в неговата правна сфера на акционер, защото тези правила не създават предпоставки за различното третиране на ищеца, в качеството му на акционер, напротив, в случай, че той беше притежател на повече от 50% от капитала на ответното дружество, тези норми изобщо не биха намерили приложение, защото чрез тях се уреждат единствено правомощията и задълженията на органа, упражняващ правата на държавата в публичните предприятия чрез регламентиране на основни критерии за подбор при номиниране от държавата на членовете на органите за управление и контрол, процедурата за номиниране на кандидатите от комисията за номиниране на представители на държавата в органите за управление и контрол на публичните дружества, но не се осуетява възможността останалите акционери да се изберат за техни членове. Чрез тези норми органът, упражняващ правата на държавата, не се намесва в управлението или в текущата оперативна дейност на публичното предприятие, а подбира представителите на държавата в тях, така, както ищецът има право сам да прецени кого би упълномощил да го представлява в общото събрание на акционерите. Приетите изменения в устава и решението по т.2 от дневния, които съответстват на правилата, въведени с ППЗПП, не отнемат правото на ищеца да упражнява правата си на акционер, включително като участва в подбора/конкурса за членове на органите за управление на дружеството, защото предвиждат изисквания към номинираните от държавата лица, чрез органите, упражняващи правата й в публичното дружество. Обстоятелството, че ищецът не притежава достатъчен брой акции, който да му осигури решение за избирането на кандидатите на миноритарните акционери в органите на управление и контрол, не е последица от правното действие на оспорените норми, а от мнозинството на представените акции в ОС на дружеството. По горните причини, съдът счита, че доводите на ищеца, че приетите изменения на устава и решения за реда провеждане на конкурс за членове на съвета на директорите и начина на организацията му не представляват нарушаване на принципа за равнопоставено третиране на акционерите съобразно чл. 110б ЗППЦК. С оглед на гореизложеното, съдът приема, че решенията на общото събрание, проведено на 09.03.2022 год. са законосъобразни, съответно предявеният иск, с правно основание чл. 74 от ТЗ е неоснователен и недоказан. С оглед отхвърляне на предявения иск, съдът намира, че следва да присъди разноски в полза на ответника в размер на 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение. ответника – 1392 лв. от 1740 лв..