Решение № 142 от 26.10.2022 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 312/2022 г.

Производството е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК – чл. 420, ал. 2, вр. чл. 419 ал.1, изр.1 - ро вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е въз основа на искане за възобновяване на НОХД № 50/2022г. по описа на РС – Стара Загора и ВНОХД №422/2022г. по описа на ОС – Стара Загора, подадено от осъденото лице Т. В. Г. чрез надлежно упълномощен от него адвокат – А. А.. Искането се позовава на съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се, че извършеното от Г. е несъставомерно от субективна страна, алтернативно, че деятелността, поради нейната маловажност, следва да се квалифицира по чл.316 вр. с чл.308, ал.4 от НК. От апелативния съд се иска или оправдаване на осъдения Г. или преквалифициране на деянието в такова по чл.316 вр. с чл.308, ал.4 от НК с освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК. В съдебно заседание осъденият и защитника му поддържат искането за възобновяване на наказателното производство по изложените в него съображения, които се доразвиват в пледоариите. Представителят на АП - Пловдив изразява становище, че искането за възобновяване е неоснователно, а изложените в негова подкрепа доводи намира за несъстоятелни и несъобразени с приложимите материално – правни норми. ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с материалите по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери за установено следното: Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок, отправено е от процесуално легитимирана по смисъла на чл.420, ал.2 от НПК страна до компетентния съд по чл.424, ал.1 от НПК, в него се съдържат доводи в подкрепа на заявените основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348 от НПК. Предмет на искането е съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, т.е., акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК. Поради изложеното искането за възобновяване е процесуално ДОПУСТИМО, а разгледано по същество, в контекста на очертаната с него аргументация, е частично ОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 32/07.04.2022г., постановена по НОХД № 50/ 2022г. по описа на РС – Стара Загора, Т. В. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.316 вр. с чл.308, ал.2 от НК, за което на основание чл.54 от НК е осъден на ПЕТ месеца лишаване от свобода, с отлагане изтърпяването на наказанието, на основание чл.66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от ТРИ години. Присъдата е била обект на въззивен контрол и с Решение №101/01.07.2022г., постановено по ВНОХД №422/2022г., е потвърдена изцяло. Рамките на касационният контрол са очертани от наведените с подаденото искане за възобновяване оплаквания. Такива оплаквания - за допуснати от първата и въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, не са наведени, а и служебно не се откриват нарушения от кръга на т.н. “абсолютни“, за които съдът следи и служебно, без да са изрично посочени в искането за възобновяване. Според настоящия съдебен състав не са допуснати и съществени нарушения на материалния закон, които да обуславят оправдаване на осъдения Г., и то в рамките на приетите за установени факти, които апелативният съд няма правомощия да коригира в настоящето производство. С категоричност е установено, а и от подсъдимия и защитника му не се спори, че на 16.07.2020г., осъденият Г. е подал в ОД на МВР, сектор “•“, на гише №9 пред св. Т., заявление за преиздаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. Сред набора от задължително изискуемите се документи била и диплома за завършено основно образование. Неразполагащ с такава, тъй като не успял да завърши основното си образование, Г. е представил в оригинал свидетелство за основно образование - препис от серия •, № •, с рег. № 74/15.06.1994г., на което е придаден вид, че е издадено от ОУ “•“, с.•, Община •, Област •. Установено е по категоричен начин, че такова свидетелство не е издавано, а представеното от осъдения не е подписано от заемащият към момента на издаването й директорски пост в ОУ „•“ в с. • - Т. Т.. На базата на тези факти, съдилищата правилно са заключили, че деянието е осъществено и от обективна, и от субективна страна. Г. съзнателно се е ползвал от неистински официален документ по смисъла на чл. 308, ал. 2 от НК. Свидетелството за завършено основно образование представлява официален документ, съгласно определението на чл. 93, т. 5 от НК, тъй като се издава по установен ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. По делото е безспорно установено, че документа е неистински по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК, тъй като представената от Г. пред органите на МВР диплома не е издавана от посоченото учебно заведение и не е подписана от директора на ОУ „•“ в с. • - Т. Т. Законосъобразен е извода, че и от субективна страна осъденият е осъществил деянието при форма на вина пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че се ползва от неистински официален документ. Несподеляеми са доводите, че Г. е считал, че притежава диплома за основно образование, тъй като такава му е била предоставена от починалият му дядо и осъденият не знаел, че тя е неистинска. Както сам е заявил в обясненията си, Г. не е посещавал редовно училище, поради което се е налагало да сменя различни учебни заведения, като е изкарал само 5 – ти клас и то в друго училище – ОУ „ •“ в с. •, където е живеел. Поради това, обективно няма как да е придобил диплома за основно образование от ОУ „•“ в с. •, където никога не е учил и това добре му е известно. Поради което, когато се е ползвал от диплома за завършено основно образование, издадена от училище, в което знае, че не е учил, съответно, че не е завършил отразената в тази диплома образователна степен, Г. е действал с пряк умисъл. Основателно е оплакването срещу отказа на съдилищата да преквалифицират деянието по чл.316 вр. с чл.308, ал.4, т.2 вр. с ал.2 от НК. Вярно е посоченото от районния съд, че законодателят е придал по- висока тежест на деянията, квалифицирани по ал.2 на чл.308 от НК. Това обаче не означава, че към тях не е приложима разпоредбата на чл.308, ал.4 от НК, напротив, приложима е, според отразеното в чл.308, ал.4, т.2 от НК и всеки отделен казус следва да се анализира самостоятелно в контекста на установените по делото обстоятелства, имащи отношение към обществената опасност на конкретно извършеното деяние и конкретния деец. В този аспект, незаконосъобразно във вреда на Г., съответно като мотив да се счете, че личната му обществена опасност не е пренебрежимо ниска, районният съд е отчел липсата на съжаление и на разкаяние за извършеното. Известно е, че изказаното съжаление и разкаяние на дееца може и следва да се отчита при индивидуализация на наказанието и при оценката на личността на извършителя на престъплението, но липсата им не може да се взема предвид и то в негова вреда, още повече, когато е резултат на заетата в процеса защитна теза. Неправилно, на следващо място, е прието от съдилищата, че деянието не е маловажно, защото би могло да настъпят вредни последици за частната фирма, в която Г. работи като •. Безспорно е установено, че в конкретния случай използването на неистинския документ се свежда до представянето му пред служител на сектор “•“ за възстановяване на категория, от което не са последвали никакви вредни последици. Никакви вредни последици не са и могли да настъпят за работодателя на осъдения, тъй като е установено, че Г. е преминал съответният курс на обучение за категория „С“, поради което очевидно притежава правоспособност за управление на МПС с посочената категория, а професионалните умения за управление на такова МПС не зависи от наличието/липсата на диплома за образователна степен. Окръжният съд от своя страна, без да изложи свои мотиви в отговор на искането за преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо, се е присъединил изцяло към мотивацията на районния съд, несъобразявайки посочените по-горе специфики на казуса. Настоящият състав, при разискване на въпросите, които поставя правната квалификация на осъщественото при условията на чл. 93, т. 9 от НК престъпление и след обсъждане на обективираната в термина маловажен случай законодателна воля, преценявайки в кумулативна даденост фактите относно обществената опасност на деянието и дееца, намира, че престъплението е с по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Този извод следва от липсата на вредни последици - както настъпили, така и с вероятност да настъпят, предвид факта, че осъденият притежава нужната квалификация за издаване на СУМПС за посочената категория С, чистото съдебно минало, трудовата заетост на осъдения и предприетите от него действия за придобиване на изискуемата се образователна степен. Това води до заключението, че се касае за инцидентна проява, косвено обусловена и мотивирана от необходимостта за по - добра трудова реализация. Казаното мотивира преквалификация на престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 4, т. 2 вр. ал. 2 от НК. За това престъпление се предвижда наказание "Лишаване от свобода" до 2 години. Същевременно подсъдимият не е осъждан / реабилитиран е/, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на глава осма от НК, а от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди. Налице са императивните материално-правни предпоставки за прилагане на чл. 78а от НК, поради което подс. Г. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание - "Глоба". При определянето на нейния размер, съдът отчете ниската обществена опасност на деянието и дееца, неговото имотно състояние, превес на смекчаващите вината обстоятелства – положителни характеристични данни, трудова и семейна ангажираност като намери, че "Глоба" в размер на 1000 /хиляда/ лева съответства на извършеното и така определено наказанието е достатъчно за постигане целите на наказанието. В посоченият смисъл искането за възобновяване е основателно и ще се уважи, с изменение на постановените по делото първоинстанционна присъда и потвърдително решение, за което ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД: