Решение № 40 от 13.3.2024 г. на Районен съд - Силистра по дело № 815/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН. Образувано е по жалба на Г. Д. Г. от гр. С., ЕГН ••••••••••, чрез адвокат М. Д. при АК - Силистра, против Наказателно постановление № 23- 1099-001957/05.12.2023г., издадено от началник - сектор в ОДМВР - Силистра, с което жалбоподателят е наказан с глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за посочено нарушение на чл.140, ал.1 ЗДВП. В жалбата са изложени доводи в насока незаконосъобразно ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Сочи се, че АУАН е съставен при липса на обективна и пълна преценка на доказателства, без да са изследвани в пълен обем причините за възникване и осъществяване на деянието, както и това дали самият жалбоподател е съпричастен към същото и без да е изяснено има ли умисъл или непредпазливост при извършване на вмененото нарушение. Подчертава се, че е налице съществено разминаване между диспозитава на нарушението в АУАН и този, отразен в НП, тъй като наложеното наказание е за друго деяние. Сочи се, че жалбоподателят не е управлявал нерегистрирано МПС, за да бъде наказан за такава простъпка. Моли се за отмяна на НП като незаконосъобразно и неоснователно, което искане се поддържа и пред съда чрез представител по пълномощие. Административно-наказващият орган – началник – сектор в ОДМВР – Силистра, съобразно посоченото в атакуваното наказателно постановление, не се явява и не се представлява. По делото е депозиране само кратко бланкетно становище от упълномощен от АНО юрисконсулт. Съдът констатира, че в конкретния казус издалият НП Г. Ст. Г. е началник на сектор „Охранителна полиция“ към ОДМВР – Силистра, очертано от приложените документи, но с непосочено име на сектора в обжалваното постановление. Районна прокуратура – Силистра, при редовност на призоваване, не се представлява в съдебно заседание и не депозират становище. Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима. Съдът, след обсъждане и преценка на събрания по делото доказателствен материал, на съдържащите се в жалбата твърдения и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 12.09.2023 г. св. П. и св. М., двамата полицейски инспектори в РУ – Силистра, осъществявали дейност във връзка със СПО на територията на село Б., общ. С., обл.С.. Към 19.00 ч. забелязали в централната част на селото да се движи мотопед „Хонда Дио“ без поставени регистрационни табели. Поради това спрели водача, който се оказал малолетно момче. По номера на рамата на МПС-то – AF18-1372181 направили служебно справка и се изяснило, че мотопедът не е регистриран. Детето – Др. Г., се обадило на баща си - жалбоподателя Г., който отишъл на мястото на проверката. Предоставил писмени сведения, че същият ден пребивавал със сина си в селото, като имат на разположение посочения мотопед/скутер, собственост на тъст му Б. Ч., който към момента не е регистриран и е бил взет от сина му Др. с негово знание, за да отиде в местния магазин, което сведение по - късно, след проведени телефонни разговори, коригирал като посочил, че стореното от сина му било без негово знание. Същевременно в сведението отразил, че осъзнава грешката си като родител, тъй като синът му е непълнолетен и няма право да управлява посоченото МПС. На място св. П. съставил на жалбоподателя Г. АУАН № 176816/12.09.2023г. за това, че на същата дата в посоченото село и час, в качеството на родител на малолетния Др. Г. с ЕГН ••••••••••, допуска последния да управлява визирания мотопед, след като не е правоспособен и не притежава СУМПС, като МПС не е регистрирано. В акта изрично било посочено, че е съставен на основание чл. 26, ал. 3 ЗАНН. Описаното в обстоятелствената част на акта е подведено под правната квалификация на чл.140 ЗДВП и на чл.150 ЗДВП. Изпълнена била процедурата по предявяване и връчване екземпляр от АУАН на соченото за нарушител лице. С резолюция от 29.09.2023 г. АНО – „началник - сектор в ОДМВР – Силистра“ прекратил административно-наказателното производство на основание чл.33, ал.2 ЗАНН относно деянието по чл. 140, ал.1 ЗДВП и сезирал прокуратурата. На база същия АУАН № 176816/12.09.2023г. било издадено НП № 23- 1099-001956/05.12.2023г., с което жалбоподателят Г. е наказан за това, че съзнателно е допуснал извършването на нарушението от сина му по управлението на процесния мотопед, без момчето да е правоспособен водач, и който мотопед не е бил регистриран, като е отразено, че жалбоподателят е знаел за действията на момчето и по никакъв начин не е предотвратил извършването на нарушението и актът е съставен на основание чл.26, ал.3 ЗАНН. Визираното наказателно постановление не е било обжалвано и е влязло в сила. По отношение на нарушението по чл.140 ЗДВП с Постановление от 03.10.2023г. прокурорът е постановил отказ да образува досъдебно производство за престъпление по чл.345 НК като уведомил АНО относно това си произнасяне и предоставил на преценката на последния въпроса за наличие или липса на основания за налагане на административни наказания. Последвало издаване на обжалваното НП № 23-1099-001957/05.12.2023г., в което е посочено, че административно-наказателното производство е образувано съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗАНН. Същевременно е вписано и че е взет предвид същия АУАН № № 176816/12.09.2023г., съставен на основание чл.26, ал.3 ЗАНН, въпреки че образуваното на основание същия акт административно-наказателно производство е било прекратено с посочената резолюция. С това наказателно постановление жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДВП и са му наложени предвидените в санкционната разпоредба на чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДВП наказания в минималния им размер – 200 лева глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Наказателното постановление е издадено в съответствие със законовото правило на чл.36, ал.2 ЗАНН, при спазване на установените срокове и от длъжностно лице, оправомощено със заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. В обстоятелствената му част са отразени същите фактическите данни като тези в НП № 23-1099-001956/05.12.2023г. относно допускане от жалбоподателя в качеството му на родител процесният нерегистриран мотопед да се управлява от неправоспособния му син Др. Г., с квалифициране на същите по текста на чл.140, ал.1 ЗДВП. Съдът намира, че фактите по настоящия случай са изяснени по несъмнен начин при съвкупната преценка и анализ на доказателствата по делото и същите очертават противоправна проява на жалбоподателя, която е намерила израз в съзнателното нарушаване на забраната, фиксирана от законодателя в разпоредбата на чл.102, ал.1, т.1 ЗДВП. Дори и управляваният от неправоспособния син мотопед да е бил регистриран, фактът на това нарушение е налице. Субективната страна на същото – съзнателното допускане осъществяването на състава му, съдът намира за категорично установена предвид еднопосочността на писмените и гласните доказателства, вкл. и писмените сведения от жалбоподателя (вкл. и за предоставения им на разположение мотопед от тъста му) с видимата последваща корекция на написаното от него. За същите факти обаче административно-наказателната отговорност на жалбоподателя Г., в качеството му на родител и съобразно нормата на чл.26, ал.3 ЗАНН, вече е реализирана с влязлото в сила НП № 23- 1099-001956/05.12.2023г. въпреки неправилната квалификация на описаните обстоятелства. Персонално няма как да се търси отговорност на жалбоподателя, че той е нарушил изискването на чл.140, ал.1 ЗДВП при словесната формулировка на обвинението, очертаваща друго нарушение. По изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, което обуславя неговата отмяна. Предвид това исканото от главния юрисконсулт на ОДМВР – Силистра възнаграждение следва да се отхвърли като неоснователно. С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН и чл.63д ЗАНН, съдът