Решение № 371 от 17.11.2023 г. на Районен съд - Червен бряг по дело № 833/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на •••, със седалище и адрес на управление: гр. ••• против Д. Б. Д. с ЕГН •••••••••• и адрес: гр. •••, за осъждане на ответника да заплати на ищеца Гаранционен фонд сумата в размер на 7 265.28 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, възстановени на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенция на Националното бюро на автомобилистите на Германия, за щетите от пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 16.03.2017 г. в Германия, причинено от ответника при управление на лек автомобил "БМВ" ••• ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 23.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. В исковата молба се твърди, че на основание чл. 559, ал. 1, т. 1 от КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. (на основата на чл. 6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с предявена на 30.08.2017 г. претенция от НББАЗ, при спазване на законоустановения срок по щета № 120527/30.08.2017 г., ищецът Гаранционен фонд е възстановил на НББАЗ, в качеството му на компенсационен орган сумата от 7 265.28 лв чрез банков превод на 11.09.2017 г., като парична равностойност на 3714.68 евро по курса за деня, от които: 3118.97 евро обезщетение и 565.07 евро такса обработка по фактура № 3000007691/08.08.2017 г. И 30.64 банкови такси. На осн. чл. 559, ал. 2 от КЗ на посочената дата Фондът възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенция на Националното бюро на автомобилистите на Германия. Сочи се, че към датата на образуване в Гаранционен фонд на щета № 120527/30.08.2017 г. международното регулиране на претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Германия, чрез изплащане на обезщетение в размер на 3714.68 евро и всички разходи за щетите по увреденя л.а. Ауди А3 ••• е било вече извършено от Националното бюро на автомобилистите на Германия в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите и НББАЗ, като компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС, с прилагането от българското бюро на чл. 559 и чл. 561 от КЗ. В производствата пред двата компенсационни органа за определяне и изплащане на обезщетението са били направени разноски, които на основание чл. 559, ал. 2 от КЗ Гаранционният фонд задължително възстановява. Твърди се, че виновен за щетите е ответникът Д. Б. Д. с ЕГН •••••••••• и адрес: гр. •••, който на 16.03.2017 г. в Германия, при управление на лек автомобил "БМВ“ ••• извършил маневра – движение на заден ход, без да се увери, че пътя зад него е свободен и удря, намиращият се зад него л.а. „Ауди А3“ •••, като по този начин е причинил процесното ПТП. Сочи се, че в нарушение на чл. 461 във вр. чл. 483 от КЗ ответникът е управлявал увреждащия лек автомобил "БМВ“ ••• без действаща задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата и часа на ПТП. Твърди се, че с регресна покана ответникът е бил поканен да възстанови платеното от Гаранционния фонд обезщетение, но не е погасил задължението си. По изложените съображения ищецът моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. Б. Д., чрез назначения му особен представител адв. Т. В. В. - АК – Плевен. Оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Прави възражение за погасяване на вземането, поради изтекла погасителна давност. Не ставало ясно как е формиран размера на исковата претенция. Ответникът, чрез назначения му особен представител адв. Т. В. В.- АК Плевен, моли предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Ищецът Гаранционен фонд, редовно призован, не изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание. Депозира писмено становище по делото, с което поддържа исковата молба и моли исковата претенция да бъде изцяло уважена. Претендира разноски. Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното: От Уведомление за ПТП от 16.03.2017 г. на Полицейска инспекция Хомбург, ••• /заверен препис от оригинала и превод на български език/ се установява, че на 16.03.2017 г. в Германия, при управление на лек автомобил "БМВ“ ••• извършил маневра – движение на заден ход, без да се увери, че пътя зад него е свободен и удря, намиращият се зад него л.а. „Ауди А3“ •••, като по този начин е причинил процесното ПТП. От представената по делото Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд, на основа на подадени данни от застрахователни компании на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, за моторно превозно средство с ••• е сключена застраховка на 16.03.2017 г. в 17: 37 с начало 16.03.2023 г. 18: 36 към ЗД "Бул Инс" АД, като към датата и часа на ПТП - 16.03.2017 г. в 15: 30 часа, за посочено МПС не е имало сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. По повод отправено искане от Националното бюро на автомобилистите в Германия - Дойчес Бюро Грюне •••, с писмо-отговор от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) ••• до Националното бюро на автомобилистите в Германия - ••• Ф., е предоставена информация на немското бюро, че към дата 16.03.2017 г. в 15: 30 часа лек автомобил "БМВ", с •••, не е застрахован и е с обичайно местодомуване в България. От представената Претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от ••• по щета, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация, с изх. № 1-2107/25.08.2017 г. се установява, че НББАЗ е отправило искане до ищеца Гаранционен фонд да бъде възстановена заплатената от ••• сума в общ размер на 3714.68 евро, от които: 3118.97 евро – обезщетение, 565.07 евро разходи по фактура и 30.64 евро банкови такси. Изготвен е Доклад по щета за имуществени вреди № 120527/30.08.2017 г. от ГФ с посочена сума за предявяване по "регрес" в рамер на 7 265.53 лв., като за сумата от 7 265.28 лв е бил извършен превод на НББАЗ на 11.09.2017 г. по щета с реф. № ••• видно от представеното преводно нареждане (л. 20). Видно от представената по делото регресна покана с изх. № ••• г., ищецът ГФ е поканил ответника Д. Б. Д. да му заплати сумата от 7 265.53 лв., представляваща обезщетение за виновно причинени имуществени вреди с управлявания от него лек автомобил "БМВ", с •••, без задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на 16.03.2017 г. на територията на Германия. От представеното по делото известие за доставяне се установява, че пратката е непотърсена и върната. При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от правна страна следното: Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 559, ал. 3, вр., ал. 1, вр. чл. 558, ал. 7 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД. В изпълнение на чл. 10 от Директива 2009/103/ЕО относно застраховката "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, КЗ предвижда компенсационен орган, натоварен с изплащане на обезщетение за вреди, причинени от превозно средство, за което не е било изпълнено задължението за застраховане. Съгласно чл. 25 от посочената Директива, ако превозното средство не може да бъде идентифицирано или в двумесечен срок от произшествието не е възможно да бъде установено застрахователното предприятие, увреденото лице може да представи претенция за обезщетение пред органа за изплащане на обезщетения в своята държава-членка на пребиваване. Обезщетението се изплаща съгласно разпоредбите на чл. 9 и 10. В този случай и при спазване на разпоредбите на член 24, параграф 2, в полза на органа за изплащане на обезщетения възниква вземане към Гаранционния фонд на държавата-членка, в която обичайно се намира превозното средство, когато застрахователното предприятие не може да бъде установено. Съобразно КЗ, за България този орган е НББАЗ, който съгласно чл. 517, ал. 3 от КЗ възстановява пълния размер на платеното обезщетение на компенсационния орган в държава членка и встъпва в правата на увреденото лице спрямо Гаранционния фонд в случаите на незастраховано моторно превозно средство. Гаранционен фонд се явява краен платец на обезщетението за вреди по смисъла на чл. 561, ал. 1 от КЗ и възстановява сумите, изплатени от бюрото по чл. 506 от КЗ, когато то в съответствие с международните договори, по които е страна, е заплатило обезщетения за вреди. Съгласно разпоредбата на 559, ал. 1 от КЗ Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят, а съгласно, ал. 3 на същата норма след изплащането на обезщетението по, ал. 1 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му. Следователно фактическият състав на предвидената в чл. 559, ал. 3 от КЗ регресна отговорност на причинителя на щетите включва установяването на следните факти: възникване на застрахователно събитие - ПТП на територията на Република България или на територията на друга държава членка, причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България; липса на застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава членка; възстановяване на изплатените суми от ГФ. При наличието на тези предпоставки ГФ, като лице изпълнило чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увреденото лице до размера на изплатеното обезщетение. За да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника да възстанови стойността на причинените вреди, които са следствие на виновното му и противоправно поведение, обаче е необходимо да бъдат доказани и елементите на непозволеното увреждане. Задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, следва да се уреждат от правото на държавата, на чиято територия е настъпил деликта. Доколкото в конкретния случай произшествието е настъпило на територията на Германия, приложимо е немското право. Институтът на непозволеното увреждане е регламентиран в Немския граждански кодекс - § 823 до § 853. Съгласно основния текст на § 823 от Немския граждански кодекс всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За уважаване на предявения иск по чл. 559, ал. 3, вр., ал. 1, вр. чл. 558, ал. 7 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, следните материалноправни предпоставки: 1) настъпило ПТП на територията на друга държава-членка (Германия) по вина на ответника, който е управлявал МПС, което обичайно се намира на територията на Република България, без задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; 2) причинени от виновното поведение на ответника щети и техния размер; 3) причинната връзка между механизма на ПТП и нанесените щети; 4) че ищецът е възстановил сумите, изплатени от съответния компенсационен орган като застрахователно обезщетение в полза на увредения. В случая от събраните по делото доказателства - уведомление за ПТП от 16.03.2017 г. (протокол за ПТП), съдът намира за безспорно установено, че на 16.03.2017 г. гр. Хомбург, Германия, е настъпило ПТП, с участието на лек автомобил "БМВ" ••• като водачът е извършил маневра – движение на заден ход, без да се увери, че пътя зад него е свободен и удря, намиращият се зад него л.а. „Ауди А3“ •••, като по този начин е причинил процесното ПТП. Вина за настъпилото ПТП има ответника. Причинените щети са в причинно-следствена връзка с виновното противоправно поведение на ответника. Съгласно чл. 1, § 4, б. "а" от Директива 2009/103/ЕО, където е дадено определение за понятието "територия, на която обичайно се намира превозното средство" и в контекста на чл. 482, ал. 1, т. 1 от КЗ територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство, е територията на държавата, където е издаден регистрационният номер на моторното превозно средство, независимо дали е постоянен или временен. В случая, видно от приложените по делото доказателства, лекият автомобил марка "БМВ", управляван от ответника при настъпване на ПТП, е с български регистрационен номер - •••. Следователно територията, на която обичайно се намира процесният лек автомобил, е Р. България. От представената по делото Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд, на основа на подадени данни от застрахователни компании на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е видно, че за моторно превозно средство с ••• е сключена застраховка на 16.03.2017 г. в 17: 37 часа с начало 16.03.2023 г. 18: 36 часа към ЗД "Бул Инс" АД. Поради това съдът приема, че към датата на настъпване на ПТП - 16.03.2017 г. в 15: 30 часа за лекия автомобил не е имало валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, чиито покрит риск съдържа и обезщетяване на вреди от настъпване на ПТП от застраховател. Компенсационият орган на държавата - членка по местонастъпването на ПТП е самостоятелно отговорен за компенсирането на потърпевшата страна, като прилага правните норми на страната, на територията на която е възникнало застрахователното събитие при определяне на отговорностите и оценка на компенсациите. Подлежат на обезщетение, както изплатената сума на потърпевшата страна по ликвидиране на щетите, така и изплатените суми за външни услуги (хонорари за вещо лица, юристи и други), такси за обработка на претенциите. В Решение № 1/02.02.2011 г. по търг. дело № 263/2010 г. на ВКС, II т.о., е прието, че при чуждестранен елемент в правоотношението (дължимо обезщетение на чуждестранно лице и поправяне на вредите в чужбина), размерът на обезщетението не може да се определи по средни пазарни цени в България, защото това не би довело до пълното обезщетяване на вредите. Затова в случая не е меродавна стойността на ремонта по средни цени в България, а тази, определена от компенсационния орган в Германия, отразена в приложените по делото документи. Според чл. 561, ал. 1 от КЗ Гаранционният фонд, когато е краен платец, възстановява от Фонда за незастраховани МПС на бюрото по чл. 506 от КЗ суми, когато то в съответствие с международните договори, по които е страна, е заплатило обезщетения за вреди, а според, ал. 2 на същата разпоредба ГФ възстановява от Фонда за незастраховани МПС на бюрото по чл. 506 от КЗ суми и когато в съответствие с международните договори, по които то е страна, е заплатило присъщите разходи по обработка на претенции, във връзка с пътнотранспортните произшествия по, ал. 1, за които не е изплатено обезщетение. Следователно съгласно разпоредбите на чл. 561, ал. 1 и, ал. 2 КЗ ГФ следва да възстанови на НББАЗ обезщетението за вреди и присъщите разходи по обработка на претенцията. Установи се по делото, че компенсационният орган в Германия е заплатил на увреденото лице обезщетение за нанесените вреди. След това, на основание чл. 517, ал. 3 от КЗ, НББАЗ е възстановило на чуждестранния компенсационнен орган размера на платеното и е встъпило в правата на увреденото лице спрямо ГФ - в случай на незастраховано МПС. Плащанията на задълженията от страна на Гаранционния фонд в полза на НББАЗ и от НББАЗ на Бюро Шмиц Гмб Х - оторизирано от Националното бюро на автомобилистите в Германия са направени на основание чл. 561 от КЗ, чл. 559, ал. 3 от КЗ и чл. 34, ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд. Съгласно изричната разпоредба на чл. 559, ал. 3 от КЗ, след изплащането на обезщетението Гаранционния фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера именно на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му. В случая последните са в причинно - следствена връзка с настъпилото увреждане. Представените от ищеца разходооправдателни документи по категоричен начин доказват предявената претенция и по размер. Неоснователно е релевираното от ответника, чрез назначения му особен представител адв. Т. В. В. от АК Плевен, правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно чл. 378, ал. 6 от КЗ регресните и суброгационни искове на застрахователя по застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1 срещу причинителя на вредата се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице. Тази уредба е приложима и по отношение на регресните искове на Гаранционен фонд, като застрахователят има право на законната лихва върху претендираната сума, считано от поканата за плащане към причинителя на вредата. При действието на КЗ (отм.) е формирана непротиворечива съдебна практика, според която началният момент, от който започва да тече петгодишният давностен срок за упражняване на регресното право на ГФ, е моментът на изплащане от страна на ГФ на обезщетението по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите - в този смисъл Решение № 178/21.10.2009 г. по т.д. № 192/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 53/16.07.2009 г. по т.д. № 356/2008 г. на ВКС, Решение № 15/04.02.2011 г. по т.д. № 326/2010 г. на ВКС, II т.о. В случая по безспорен начин се установи, че ищецът ГФ е изплатил с платежно нареждане от 24.04.2017 г. на НББАЗ исковата сума и до подаването на исковата молба на 13.04.2022 г. общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД не е изтекла. Следователно ГФ е упражнил предоставеното му от закона суброгационно право в рамките на установения в чл. 110 от ЗЗД давностен срок и вземането му не е погасено по давност. Неоснователно е наведеното от ответника, чрез назначения му особен представител адв. Т. В., възражение, че липсват данни регресната покана за плащане да е изпратена до ответника. Видно от приетото като писмено доказателство по делото известие за доставяне, до ответника е изпратена регресна покана с изх. № ГФ-РП-214/07.04.2022 г., която е върната непотърсена. Дори да се приеме, че ответникът не е поканен от ищеца да възстанови претендираната сума, доколкото действително поканата не е получена от него, то липсата на покана е свързана със забавата на длъжника, а не с възникване вземането на ищеца при осъществяване на предпоставките на чл. 559, ал. 3 от КЗ. С подаване на исковата молба ответникът се счита за поканен, поради което именно от този момент се присъжда и законна лихва върху претендираната сума по суброгацията. По гореизложените съображения съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание и размер и следва да бъде изцяло уважен. Като законна последица от уважаването на иска следва да се присъди и законната лихва за забава върху исковата сума от 7 265.28 лв., считано от датата на подаването на исковата молба в съда - 23.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, каквото искане изрично е направено от ищеца в исковата молба. По разноските: При този изход на правния спор право на разноски има ищецът. Същият своевременно е направил искане за присъждане на разноски, както следва: 290.61 лв. - за държавна такса, 1126 лв. - за възнаграждение за особен представител на ответника, и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 200 лв. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 от НК, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 1616.61 лв. - разноски по делото. Водим от горното, съдът